2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3665 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2013 00:45
Триизмерният свят е дуален, защото съществува Времето, като отправна точка.
А Времето не е нищо друго, освен мярната единица, с която ние хората, измерваме процесите на стареене на материята. И ги отразяваме в колективното и индивидуално съзнание. В един не антропоморфен свят тези процеси не биха съществували. Така, както двуизмерния свят на амебите не е дуален - в него дуалността е сведена до двуизмерност:) , но той съществува в триизмерния, по същия начин триизмерният ни свят, носител на дуалността, съществува в четириизмерния и т. н. Това, че нашите възприятия не са настроени да улавят и регистрират случвания от по-високоразредни светове, не доказва нищо. Доказва само собствената ни принадлежност като вид към определена матрична схема. Това, че в този триизмерен, дуален свят се прокрадват /проинкват/ влияния от по високоразредни - мисля, че дори официалната наука не отрича. Точно обратното - опитва се или направо използва тези влияния за да упражнява контрол и влияние върху света на третото измерение. Очевидно е, че на границата му е света на светлината и квантовите явления. Парадоксите в триизмерния свят, за които казваме, че не оборват, а само доказват правилата му - в един по-високоразряден свят са правила. И едно от тях, колкото и да звучи може би смешно за някои хора, е Любовта - тя е компонент на четвъртото измерение , което прониква в нашето. Точно затова е толкова нестабилно и трудно съществуването и тук. Нашите фини тела не са настроени да резонират дълго време в такава честота. Да не говорим, че много често интелектът, придобиван с годините се явява спирачка към този начин на възприятие. Изключително трудния баланс между интелект и възприятие прави нещата още по-сложни. Опитите да се осъзнае емоцията и да се подчини на разума съсипва допълнително нещата. Емоцията е чистият начин за контакт с по-високите светове и в никакъв случай отпадъчен продукт от нашия. Негативните емоции - като гняв, злоба - показват страданието и невъзможността на човека да черпи сили и енергия от един по-чист извор на енергия и обратното изпитването на любов - дава енергия от този енергиен извор, който надскача нашите разбирания за енергиен обмен , основан на източниците , характерни за триизмерния свят – храна, вода, слънце…
Интелектът не може да пребори хаоса – поради простата причина, че той е продукт на същия този интелект, който го създава. Не става въпрос само за нашия свят, а изобщо – защото Интелектът не е компонент само на нашия свят . Той като флуид прониква през всички светове и измерения. Светът е интелигентен, но това не го прави нито по-лош, нито по-добър. Просто е такъв. Интелектът е характеристика на Екзистенциума. Моля, имайте пред вид, че всички тези означения са напълно условни, тъй като са изразени чрез словото, а то е инструмент, характерен за нашето измерение. Това е все едно да искаш от военните да не воюват, от вълка да стане вегетарианец и т. н. А да ограничиш интелекта, това означава да се премоделира човешката същност - и като краен резултат да се унищожи, като такава, каквато я познаваме, все още, днес. Разумът, е този който се опитва да подреди Хаоса, до степен - до която му стигат възможностите. Те не са особено големи, за съжаление, независимо от очакванията . И тук идва ролята на Вярата – личната, индивидуална, а също така общочовешка Вяра, която съвсем не е хомогенно понятие / по напълно обясними причини, които се коренят във всяка една религия - поотделно и като цяло/, в това, че Човешкото същество ще продължи лека полека да навлиза в територията на непознатото , /това е и понятието за Мрака, който също има и личностни и общочовешки параметри/ и да отвоюва части, които да приобщава към Светлината. В този ужасно труден процес най-способните, най-талантливите и духовно издигнати личности се стопяват - за да могат другите да постигнат също относителен напредък - защото еволюцията за съжаление е изградена на принципа на скачените съдове - Баланс се постига когато се изравни нивото и чак тогава започва новото наливане и така до безкрайност. Разбира се, в общия ход на Еволюцията, това наливане няма прекъсване и е нон стоп. Само теоретично се намесва факторът време, за да изравни нивата. Тук имам пред вид, че всички постижения на човечеството са постигнати на базата на знанията, прозренията и усилията на знаещите и духовни извисени личности – без които процесът на Еволюция е немислим и които са поставили в услуга на човечеството своите постижения – защото съществува Закон , който гласи – Вселената дава, но не за частно ползванеJ И всеки, опитал се да „приватизира” за себе си това , което му е дадено, търпи санкции. Революционните събития, които са продиктувани от волята и желанието на Човекът за по-бърз ход на промените, за голямо съжаление не винаги /дори в повечето случаи дават недостатъчно добри резултати/, защото същото това преливане в скачените съдове няма достатъчно време за да изравни ниватаJ Огромната роля, която има масовото съзнание си казва думата. И нека да не забравяме, че преди да стане трагедията с Титаник през 1912 г , близо 30 години по-рано, беше написан романът, описващ детайлно тези събития.
Когато наука, философия, медицина, антропология, астрология... - когато цялото човешко знание се обедини и постави на върха на копието вярата, ще минем крачка, ако не встрани то напред!:)
AM
13.12.13 Bxl
Предизвикани размисли от нашият съблогър Томич, като отговор на неговите последни разсъждения на тема - ДУАЛНИЯТ РЕАЛЕН СВЯТ И КРАСИВИТЕ ИЛЮЗИИ
и залезът тих
как скрива път и посока,
за да ти спомни още веднъж,
че къс е мигът на живота…
бъди щастлива, Ани... сърдечен поздрав за теб..
и залезът тих
как скрива път и посока,
за да ти спомни още веднъж,
че къс е мигът на живота…
бъди щастлива, Ани... сърдечен поздрав за теб..
ех, този Залез...къс е Маги, на фона на вечността...да не говорим, че за някои е съвсем къс...Как този пост те накара да мислиш така...или музиката.. вълшебна е , нали? Обожавам Бетовен и няма да спра да го повтарям. Понякога е тъжен, но никога повече, отколкото човешкото сърце може да понесе. И тъгата му е пречистваща.
а това е едно мое...в мажорна тоналност:
Когато Залезът с усмивка нежна
си взема сетно сбогом от света
в очите ми проблясва лъч надежда
в очакване на Новата Зора!
Прегръдки, мила!
хем попива сълзите ти... хубавото е, че винаги сме в очакване
на новата, чиста зора... бъди, Ани... светли дни за теб, пожелавам от сърце..
2. Когато птиците умират...
3. Нощ над Пирея
4. Пустиня
5. Не ме затваряй...
6. Нощта срещу Еньовден
7. Съ-Творение
8. Ах, този джаз…!
9. Lady First или на кафе със Сатаната
10. Малката русалка или нов прочит - І част
11. Малката русалка или нов прочит - ІІ част
12. Легенда за Атлантида
13. EL condor pasa
14. Сказание за Дракона
15. faktfaktii - Най - обичам да си отворим вратите на клетките от
16. mariniki - Пак ще покълне...
17. Една ябълчица - Искам да отнема силата да мрази от сърце
18. coacoa Принцесата-жабка ЕДНА ГРОЗНА И ПЕТДЕСЕТ ХУБАВИ ЖЕНИ
19. SPAROTOK -Кои са най-древните балкански топоними и хидроними
20. karaiany - Колко
21. Славимир Генчев - Арена
22. henzelski - Птицата
23. Megg - Сега
24. didoignatov - Не ме чети
25. vladun - Цигани
26. Марин Тачков - Отлитнала птица
27. Нали си Любов...mariniki
28. scarlet-Крушунските водопади
29. elineli - Улов на безразсъдна Луна
30. stella50 - когато...