Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2012 18:04 - Оптимистично слово за славяно-българската душа - първа част
Автор: ivoberov Категория: История   
Прочетен: 15561 Коментари: 32 Гласове:
11

Последна промяна: 17.03.2012 18:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 Предислов :
 Без да бъда нито историк, нито душевед, нито антрополог, осмелявам се да пиша за исторически явления и за славянобългарската душевност като следствие от тези явления поради следните основни причини :
1. За разлика от мнозина професори, доценти и зрелищници /шоумени/ имам мнение не за да печеля пари и да привличам вниманието на тълпи, а защото съм чел и знам. Чел съм история на Руската империя, история на Турската империя, история на Английската империя – написани на френски и на английски и то от истински историци, а не измислени. Чел съм всички източници, които съм намирал. Най-вече тях. Чел съм всичките книги на Васил Златарски, на Петър Мутафчиев и на още доста български хора на науката.
2 . Имам смелостта да кажа неща, които другите знаят, но не биха се осмелили да кажат.
3. Имам знанията да кажа неща, които другите биха се осмелили да кажат, но не знаят
5. Досетил съм се да погледна на различни исторически явления така, както другите не са се досетили да го направят.
6. Открил съм и съм се досетил за неща и явления, за които другите не са се досетили.
 7. Осмелил съм се да не се съобразявам с общоприетите глупости и писаниците по читанките.
 8. Описвам нещата простичко, но не простовато и признавам невежеството си там, където то съществува, без да го прикривам чрез натъпкани в готови калъпи и образци мисловност, или пък с ненужно усложнени и наукоподобни словеса, както често се прави в наукоподобния свят.
    И накрая – пиша по тези въпроси, защото ме вълнуват и защото ми е кеф и хич не ми пука дали някому това се харесва или не.
 
                               Първа част.
             Отрадно заключение за съществуването на българска и славяно-българска душа. Юстиниан Безнос и славяните. Вероломство, предателство, или свободолюбие на българските боляри. Опити за създаване на нещо като държава.
 
 За да има теория на българската душа трябва да е сигурно, че такава душа съществува.
 Някои изследвания / всъщност мои изследвания, но не го подчертавам от излишна скромност/ показват, че въпреки привидностите на битието и познатата всеотдаденост на българското същество към боба, пълнените чушки, ракията и салатата като единствени проявления на житейска и духовна благодат, такава душа все пак съществува.
 Което само по себе си е откритие положително, похвално и до голяма степен неочаквано.
Има едно голямо разминаване и една голяма среща. Голямото разминаване е между славянството и останалите европейски народи. Голямата среща е между славянството и останалите европейски народи. Голямата среща става някъде в девети и десети век след Христа. Голямото разминаване е преди и след тия векове.
Французи /гали и франки/, германци /готи, алемани, франки и всякакви / италианци /всякакви, а освен това и всякакви /, испанци / иберийци, каквото и да означава това/, англичани /брити, англи, сакси /, гърци / елини, левантийци, македонци и какви ли не още/, изброяването би било дълго - всичко това е минало през римската империя. През римския свят тоест. Минало е, докоснало се е до него, повлияло се е от него и е стъпило върху неговите огромни достижения – писменост, слово, художества, строителство, благоустройство, обществена подредба и въобще всичко онова, което се обозначаваме с думите култура и цивилизация.
Славяните и българите поне до шести и седми век все още не са повлияни нито от римския свят, нито от неговата цивилизация. Докоснал се е до този свят само покръстения Кубрат, но не дотам, че да създаде поколенческа приемственост и култура.
Бива да се отбележи, че в наследството на римския свят, в неговата култура и цивилизация и в неговата обществена уредба влиза и едно много важно обстоятелство, което се подценява при опознаването и изследването на различните видове племенни и национални души.
 Това е общественото разделение. Йерархията. Робството и господството.
 Целият европейски свят, наследник на римската цивилизация и култура е просмукан с обвързаности и зависимости. С обществено неравенство и отношения на господство и подчинение. Най-общо казано старият европейски свят е робско-господарски свят. Това е свят без свобода.
 Съвсем различен е светът на славяните. Славяните са свободни хора. Някъде до седми век след Христа славяните са най-свободните и независими същества в цяла Европа и нейните околности. При тях няма роби и господари, няма обществена неравенство, няма и кой-знае какви началници. Князът у славяните и бил по-скоро почетно звание, нежели властово. Старейшините са били хора с опит и заслуги, но не са образували съсловие. Имало е общински водачи– комити /откъдето идва и съвременната дума - кмет/, но това е изборна длъжност. Славяните са живели по обичайното си право. Както са живели и по села, общини, махали и паланки доста българи чак до първата половина на миналия век.
Царе, крале, императори, патриарси, патриции, сенатори, аристокрация, плебс – това са били чудеса все още невиждани и непознати за старите славяни. Държава не им е била нужна. Поне докато никой не ги е притеснявал. Не им е била нужда държава и когато са тръгнали да се разселват наляво, надясно, на изток, на запад, на север, на юг и навсякъде. Местели са се и са се настанявали така, както са живели – на племена и общини. Трогателно дори някак.
….
 „Я виж – тук има хубава река, гора, вода за пиене, поляни, животни, риба, пчели, през зимата не е така студено и през лятото не е такава жега като на север„- оставаме си тук, спираме и започваме да си строим землянки. Наоколо щъкат някакви траки, ама са малко – ще ги разгоним и се настаняваме. Що не ? „Немаш грижи, no problems...”
Нямат грижи славяните. Нямат горчивия опит на гали, германци и брити, които е трябвало да се бият с римските легиони за да се настанят където и да било върху земите на римската империя.
Византийската армия е била повечето време в Азия –отблъсквала е персите и арабите, които са били много по-опасни от славяните, защото са нападали крепостите и градовете. Славяните не са нападали крепости и градове. През 609-та година те наистина обсаждат един месец Солун, но императорът / Фока узурпатор/ прозирайки детинската им в доста отношения душевност им дава един куп подаръци и те кандисват на мир. Още веднъж обсаждат Солун през 688 година, този път подкокоросани от прабългарина Кубер. Като се появява императорската войска обаче, начело с Юстиниан Втори Безнос, славяните минават на страната на императора и оставят Кубер да се бие сам. Което и прави, човекът. И то успешно. Нанася жестоко поражение на императорските войски в един планински проход. / У българите победите из разни планински проходи се превръща в по-късно в мания/.
 Юстиниан Втори Ринотмет, без да прозре докрай особеностите на славянската душевност праща славяните минали на негова страна в Мала Азия за да се бият срещу арабите. Само че славяните, като свободни и необвързани хора сега минават на страната на арабите, не без да получат един колчан с жълтици за свободолюбивата си постъпка.
Това поведение, присъщо на доста славянски, пък и на доста български вождове /по-късно те ще се смесят в едно общо болярско съсловие / наистина е по-скоро проява на свободолюбие, нежели на корист и подлост. Доста от българските боляри, потомци на славянските князе и комити явно не забравят привичките на своите предци и затова не влизат във взаимни обвързаности, разлика от западните рицари и велможи и се обявяват за независими деспоти колчем се почувстват силни. И не е само Иванко / „убиецът на Асеня” /, който изменя на българите, за да отиде при византийците и който после изменя на византийците за да се обяви за независим родопски владетел, много са „изменниците” и „отцепниците”. Дотолкова са много, че това поведение май също се превръща в мания сред българските боляри.
Което, разбира се, пречи за създаването на българска държава. Не че българска държава никак не е създадена. Създадена е някак и донякъде. Наподобява донякъде държава. Но не е и баш доизкусурена. Липсва й спойка. Обвързаност между съставните й части. Между хора и служби /институции/. Верска, законова, договорна, обичайна, расова и всякаква спойка. Единствен, който успява да постигне нещо в това отношение е Борис Първи. При него България аха-аха да стане истинска държава. Синът му Симеон, обаче, проваля всичко. / Е, в читанките други работи пише за него. По начало в тия читанки винаги пише други работи, а не истината/
 Което не прави опитите за създаване на държава по-малко трогателни.



Гласувай:
12
1



1. andrei - Не си наясно,кои са българите...
18.03.2012 06:42
Припяваш на руските измислици за "славянското море"и каканижеш глупост,след глупост.
цитирай
2. vmir - Добра сатира за мистериозните "славяни" и единственият сигурен факт за съществуването им - продажният им деструктивен манталитет,
18.03.2012 08:43
наречен "свободолюбие". Аз лично не вярвам, че това е етносна характеристика поради трудности с доказването на такъв етнос. За мен славяните са не етническа, а социална прослойка, която има алергия към държавност, ангажименти, обвързаности, договори и най обича след като сключи договор, след това да си намери претекст да се отметне от него с претенцията за "свободолюбие" и "славна" борба с "подтисниците". Векове наред и до днес, славянина (пак падчертавам, това е манталитетна, а не етническа характеристика) е готов без да се поколебае, да хвърли в огъня договори, ангажименти, и околни, само и единствено дори заради повода да се заяви като борец за свобода, демокрация или каквото там дойде, стига да е модерно, актуално, и естествено - да е свързано с незабавно връчване пари на ръка.

Подозирам, че циганите са измежду най-чистокръвните славяни у нас.
цитирай
3. анонимен - Олеле
19.03.2012 12:36
Що си си играл да пишеш толкова глупости и всичките анти-български ?

цитирай
4. анонимен - Несъстоятелен памфлет
19.03.2012 14:35
Ценни хипотези, теории и мисли често наистина се създават и изказват от неспециалисти и любители, но все пак любители с подготовка. В случая за съжаление става дума за един, меко казано, некомпетентен, нескопосан и несъстоятелен антибългарски памфлет.

Никой не отрича наличието на национални особености, национална психика или манталитет, дори великият философ Дейвид Хюм има прочуто есе ”Of National Charakters“ (http://www.econlib.org/library/LFBooks/Hume/hmMPL21.html). Само че да се свеждат съдбата, битието, историята и политиката на даден народ единствено до „народопсихологията” е опростенческо. Социалните явления обикновено се детерминират от много и различни фактори.

Проблемът с националната психика е най-вече в това, че тя се фиксира като понятие още по-трудно от също много разтегливото понятие на „нацията”. Какви точно са тези особености, които са характерни за мнозинството от представителите на дадена нация, но не са присъщи на други нации? Това е много трудно за изчерпателно описание. Много мъчно е да се опише емпирично националния характер. Какви точно качества има масовият българин, които се различават от тези на напр. масовия индонезиец и как точно тези качества на българина и индонезиеца обуславят историята и политиката на България и Индонезия? Каква е прецизната каузална връзка? Може ли разликата в историческата съдба на България и Индонезия да се обясни само и единствено на базата на националния характер? Освен това кое дефинира манталитета на нацията – историята и социално-политическите условия - или обратно – масовата психология, масовото съзнание е продукт на битието. Кое е първично? Или това е двупосочен процес? Ако сме идеалисти, вероятно ще отдадем примат на психиката и съзнанието, само че тогава излиза, че поради някакви неведоми причини народите по земята имат някакви свои изконни, дълбоко присъщи психологически качества, които са някаква априорна даденост и не подлежат на съществена промяна.

цитирай
5. анонимен - Несъстоятелен памфлет
19.03.2012 14:37
Ценни хипотези, теории и мисли често наистина се създават и изказват от неспециалисти и любители, но все пак любители с подготовка. В случая за съжаление става дума за един, меко казано, некомпетентен, нескопосан и несъстоятелен антибългарски памфлет.

Никой не отрича наличието на национални особености, национална психика или манталитет, дори великият философ Дейвид Хюм има прочуто есе ”Of National Charakters“ (http://www.econlib.org/library/LFBooks/Hume/hmMPL21.html). Само че да се свеждат съдбата, битието, историята и политиката на даден народ единствено до „народопсихологията” е опростенческо. Социалните явления обикновено се детерминират от много и различни фактори.

Проблемът с националната психика е най-вече в това, че тя се фиксира като понятие още по-трудно от също много разтегливото понятие на „нацията”. Какви точно са тези особености, които са характерни за мнозинството от представителите на дадена нация, но не са присъщи на други нации? Това е много трудно за изчерпателно описание. Много мъчно е да се опише емпирично националния характер. Какви точно качества има масовият българин, които се различават от тези на напр. масовия индонезиец и как точно тези качества на българина и индонезиеца обуславят историята и политиката на България и Индонезия? Каква е прецизната каузална връзка? Може ли разликата в историческата съдба на България и Индонезия да се обясни само и единствено на базата на националния характер? Освен това кое дефинира манталитета на нацията – историята и социално-политическите условия - или обратно – масовата психология, масовото съзнание е продукт на битието. Кое е първично? Или това е двупосочен процес? Ако сме идеалисти, вероятно ще отдадем примат на психиката и съзнанието, само че тогава излиза, че поради някакви неведоми причини народите по земята имат някакви свои изконни, дълбоко присъщи психологически качества, които са някаква априорна даденост и не подлежат на съществена промяна.
цитирай
6. анонимен - Несъстоятелен памфлет 2
19.03.2012 14:38
Освен това не може да се каже, че българите са чак толкова уникални в своя характер и история, както им се струва или може би им иска на някои. Между другото в Западна Европа дискусии за националния характер днес се смятат едва ли не за нарушение на добрия тон.

Все пак не отричам, че поне като евристичен принцип народопсихологията има своето оправдание. Също както няма съмнение, че нациите са основните играчи в политиката на новото време, без обаче на можем да дефинираме ясно и изчерпателно понятието „нация”.

Има и нещо друго много важно. Оказва се, че г-н Беров все още робува на клишетата и митологемите за основно „славянския” произход на съвременните българи. Този възглед може да се смята за преодолян. Българите са основно БЪЛГАРИ. За целта му препоръчвам да се обърне към трудовете например на сериозния учен проф. Пламен Цветков и в частност към книгата му „Славяни ли са българите?”, в която той аргументирано отхвърля мита за славянското потекло на българите и СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. В интернет има и негови видеолекции.

Въпросът за приемствеността между античната култура и население и средновековната българска държава е голям и сложен. Важни мисли по въпрос изказват например проф. Николай Генчев и проф. Валерия Фол. Античната култура и население в никакъв случай не изчезват преди и с пристигането на българите на Балканите. Според някои историци например съвременните българи имат около 30% тракийска кръв. А траките са били изложени в продължение на столетия на античната култура и в голяма степен са били романизирани и елинизирани.

Византийско-българските и влиянието на Византия върху средновековната българска държава е голяма тема. Във всеки случай влиянието на Византия, която всъщност е старата Римска империя, е огромно.

цитирай
7. анонимен - Несъстоятелен памфлет 3
19.03.2012 14:40
Пламен Цветков:

Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес... От 2 до 7 век българите правят невероятното, за да се доближат към Европа географски и съумяват да се настанят и оцелеят в нейния югоизточен дял. Забележими са и плодовете и усилията им от 7 до 14 век да усвоят духовните ценности на европейската цивилизация. При това, възприемайки християнството в неговата източноправославна разновидност, България получава възможност да се превърне в едно от най-големите средища на покръстването на едва ли не всички източноевропейски народи. Подобно на евреите и гърците, макар и в доста по-скромни размери, българите се оказват малък народ с голяма духовна мощ и влияние.
Те се заселват обаче в област, която е обречена да се превърне в един от най-изостаналите краища на Европа. Възприетата обществена уредба първоначално е блестяща, но осъдена на стагнация и назадничавост. Между учените продължава да няма единомислие върху точните предпоставки за бързата експанзия на османските турци, като се има предвид резултатното отблъскване на подобни нахлувания по-рано... Няма добра чужда власт и в тази насока османската не е изключение. И до ден днешен османското управление, продължило четири века, се възприема от повечето българи болезнено като уж основна причина за националната изостаналост и отдалеченост от универсалните ценности на индивидуализма, предприемчивостта, човешките права и демокрацията... Промените, които османските власти внасят в традиционната общественополитическа уредба на Балканите, не са обаче така съществени, както обикновено се смята... Чуждото управление поражда доста рано силен национален усет... Скоро обаче гърците, румънците, сърбите и българите се оказват по-възприемчиви към Запада, отколкото турците и дори руснаците... Сърбия и Черна гора са подчертано по-възприемчиви към панславизма...
цитирай
8. анонимен - Несъстоятелен памфлет 4
19.03.2012 14:42
И днес мнозина българи са склонни да проклинат историческата си съдба на първия източноправославен народ, попаднал под османско управление и последния, който се освобождава от него. И наистина през първата половина на 19 век гърците, румънците и сърбите вече имат или основават свои собствени национални държави, докато България като че ли си остава обикновена турска провинция. Утвърждаването на българските съседи като все по-автономни и независими нации е тясно свързано обаче с нарастването на личната власт на техните владетели. В замяна на това, благодарение на реформите, въведени от султаните под западен натиск, българите започват да се учат на трудния урок по парламентаризъм... В един свят, разделен на три основни политически течения, а именно консерватизъм, социализъм и либерализъм, българите сякаш са направили своя избор в полза на либерализма. По онова време и консерватизмът, и социализмът са антидемократични... От втората половина на 18 нататък източноправославните народи се изправят пред нерадостния избор между османския и московския деспотизъм. Руското самодържавие успява да погълне украинците, белорусите, грузинците и немалка част от арменците... българите се спасяват от подобна съдба... Българите са склонни да се оплакват прекалено много от историческата си съдба, която твърде често е била предопределяна от чужди и предимно враждебни сили... Все пак развитието на България от 1870 г. досега като че ли не е чак толкова злополучно. Наистина разпокъсването на страната 1878 г. нанася трайна травма върху националната душевност на българите, но това е цената, която те трябва да заплатят, за да не бъдат погълнати от Руската империя и за да оцелеят като държава и народ... При все това за времето от 1878 г. до днес териториалните придобивки на страната са повече от загубите, а заедно с Република Македония България всъщност си възвърна онова пространство, което беше очертано във свободно гласуване още през 1870-1873 г.
цитирай
9. анонимен - Несъстоятелен памфлет 5
19.03.2012 14:44
Нацията оцелява и запазва основните си психологически черти дори при комунистическия режим. Нещо повече – българите продължават да оказват скромното си духовно влияние в света... Бащата на литовската независимост Басанвичюс е вдъхновен от българския пример...
Руският комунизъм е несъмнено най-зловещата трагедия за българската нация след освобождаването й от османска власт. Всъщност Стефан Стамболов съумява само да отложи руската окупация и господство с 57 години. В пределите на източноправославна и мюсюлманска Европа българската разновидност на комунизма е сякаш по-поносима, отколкото в Русия, Румъния и Албания, но привидно по-потисническа от югославската... Като се има предвид, че по вяра, култура и наследство Словения и Хърватско принадлежат на Средна Европа, България е първата комунистическа страна на Балканите, която прекъсва една дългогодишна комунистическа власт, макар и по не твърде убедителен начин. Не може да има съмнение, че това се дължи на демократичните традиции, създадени през последния век на османското управление, както и на парламентарния опит, основан на Търновската конституция. От българска гледна точка такива личности като Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов могат да се сравнят с отците-основатели на САЩ. Историкът Симеон Радев ги нарече “строителите на съвременна България”.
Всъщност, подобно на останалите източноевропейски и балкански народи, пътят на България към демокрацията може би не е по-дълъг от този на днешните напреднали държави. Така например трябва да изминат току-речи 90 години от основаването на Съединените щати, за да се премахне робството и трябва още едно столетие, за да се приложи на практика расовото равноправие. Във Франция демокрацията започва да действа едва с налагането на Третата република... Както повечето други народи от Средна и Източна Европа българите просто тръгват към съвременната демокрация около столетие по-късно от Запада и при далеч по-неблагоприятни условия...
цитирай
10. анонимен - Несъстоятелен памфлет 5
19.03.2012 14:49
Нацията оцелява и запазва основните си психологически черти дори при комунистическия режим. Нещо повече – българите продължават да оказват скромното си духовно влияние в света... Бащата на литовската независимост Басанвичюс е вдъхновен от българския пример...
Руският комунизъм е несъмнено най-зловещата трагедия за българската нация след освобождаването й от османска власт. Всъщност Стефан Стамболов съумява само да отложи руската окупация и господство с 57 години. В пределите на източноправославна и мюсюлманска Европа българската разновидност на комунизма е сякаш по-поносима, отколкото в Русия, Румъния и Албания, но привидно по-потисническа от югославската... Като се има предвид, че по вяра, култура и наследство Словения и Хърватско принадлежат на Средна Европа, България е първата комунистическа страна на Балканите, която прекъсва една дългогодишна комунистическа власт, макар и по не твърде убедителен начин. Не може да има съмнение, че това се дължи на демократичните традиции, създадени през последния век на османското управление, както и на парламентарния опит, основан на Търновската конституция. От българска гледна точка такива личности като Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов могат да се сравнят с отците-основатели на САЩ. Историкът Симеон Радев ги нарече “строителите на съвременна България”.
Всъщност, подобно на останалите източноевропейски и балкански народи, пътят на България към демокрацията може би не е по-дълъг от този на днешните напреднали държави. Така например трябва да изминат току-речи 90 години от основаването на Съединените щати, за да се премахне робството и трябва още едно столетие, за да се приложи на практика расовото равноправие. Във Франция демокрацията започва да действа едва с налагането на Третата република... Както повечето други народи от Средна и Източна Европа българите просто тръгват към съвременната демокрация около столетие по-късно от Запада и при далеч по-неблагоприятни условия...
цитирай
11. анонимен - Несъстоятелен памфлет 6
19.03.2012 14:54
В сравнение с другите балкански страни българският парламентарен опит изпъква като най-демократичния... Дори онези балкански страни, които имат късмета да избегнат съветската окупация, трябва да изминат дълъг път, преди да се доберат до съвременната демокрация. Гърците постигат стабилно демократично управление чак 153 години след началото на националната революция през 1821 г. Още по-труден в тази насока е напредъкът на Турция. В замяна на това за времето от 1870 до 1934 г. българите съумяват да си изградят и една друга традиция, а именно употребата на строго конституционни средства за отстраняването едва ли не на всяко по-авторитарно правителство. В края на краищата дори и комунистическият режим си отива (наистина бавно и мъчително) по пътя на сравнително свободни избори.
България може да бъде достоен и пълноправен член на европейската общност само ако не се отказва от своите традиции, които в повечето случай са в съзвучие с европейските.
цитирай
12. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:13
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” :)

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
13. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:16
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
14. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:22
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
15. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:23
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
16. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:29
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
17. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:36
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
18. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:45
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
19. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:56
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
20. анонимен - Несъстоятелен памфлет 7
19.03.2012 15:57
Освен това искам да обърна внимание на г-н Беров, че другите народи на Балканите БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ имат ЗАБЕЛЕЖИМО ПОВЕЧЕ СЛАВЯНСКА КРЪВ ОТ БЪЛГАРИТЕ. Интересен казус са съвременните гърци, които НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С АНТИЧНИТЕ ГЪРЦИ, а са една СЛАВЯНО-АЛБАНО-ТУРСКА СМЕС. Като „народопсихолог” за г-н Беров ще е може би интересно да прочете написаната още преди 36 години, но звучаща актуално книжка на гръцкия писател Никос Димус с афоризми за гръцкия национален характер „Нещастието да си грък”. Може би е време Иво да напише книга „(Не)щастието да си българин” .

Откъси:

Гъркът прави всичко, за да увеличи пропастта между желание и действителност.

Той постига това, като или издига своите изисквания до неизпълнимост, или разрушава колкото се може по-добре обкръжението си. Или като прави и двете едновременно.

Гъркът живее само в състояние „или-или” – или в самозабравата на опиянението, или натъжен до смърт. Една от последиците: абсолютната неспособност за самокритика и самопознание.

Гъркът по принцип не взема под внимание реалността. Той живее двойно над своите възможности. Обещава три пъти повече, отколкото може да изпълни. Знае четири пъти повече, отколкото е научил в действителност. Показва чувствата си пет пъти по-силно, отколкото ги изпитва.

Преувеличението не е само национален порок. То е формата на живот на гърците. То е константа на народния характер. То е основата на всичкото нещастие и слава.

У никой друг народ реторичният въпрос „Как си?” не води до толкова пълен анализ на заболяването, семейното положение, икономическите трудности и сексуалните проблеми на бегло запитания.

От друга страна гъркът винаги намира възможност да обърне нещо положително в отрицателно. Това може да се случи по време на разговор (когато участниците сменят гледната тока, само за да си противоречат) или при всяко друго начинание (когато, щом нещо върви добре, започват споровете).
цитирай
21. анонимен - Проф.Сиктиридис
19.03.2012 16:17
Браво! Чудесен постинг!
цитирай
22. анонимен - Несъстоятелен памфлет 8
19.03.2012 16:18
Извинявам се за повторенията, но явно нещо с интернета не е наред.

Продължение и край:

Винаги, когато гъркът говори за „Европа”, той автоматично изключва Гърция. Когато чужденец говори за Европа, за нас е немислимо да не включва Гърция.

Факт че, че каквото и да говорим, не се чувстваме като европейци. Чувстваме се като аутсайдери. И най-лошото е, че винаги се ядосваме, когато ни го кажат.

Кои сме ние всъщност? Европейците на Ориента или ориенталците на Европа? Развитите на Юга или недоразвитите на Севера? (Директните) потомци на ахейците или на бъркотията от племена на Вавилонската кула?

Единствените опасни институции на Гърция са геронтокрацията, бюрокрацията и матриархатът.

Гръцката икономика се състои от около 30 големи предприятия, зависещи от една банка, която от своя страна зависи от държавата. (Значи все пак имаме социализъм в Гърция…)

Последният романс на гърците с консумативното общество – дълъг, мъчителен годеж без изгледи за сватба.

Сексуалният живот на гръцките мъже се движи на две нива – реално и въображаемо. Разстоянието между тях е голямо.

Сексуалният живот на гръцките жени също се движи на две нива: реално и комерческо. Разстоянието между тях е минимално.

Дълбоко в нас вярваме, че сме недостойни да живеем в толкова хубава страна. Поради това опитваме да в сведем до „нашия стандарт”. До нашето ниво. Затова я застрояваме с цимент и боклук.

Гърция е жестока любовница.

цитирай
23. анонимен - Несъстоятелен памфлет 9
19.03.2012 17:22
Българите не са славяни и през цялото средновековие са водели подчертано антиславянска политика. Иначе въобще пък не искам да коментирам възгледите на автора за древните славяни и техния начин на живот, напри. идиличната и наивна картина славянските „общини”. За бита на древните славяни е известно сравнително малко и повечето са спекулации, срв. например една от най-авторитетните истории на Русия „Russische Geschichte” на проф. Günther Stöckl.

„Опитите” за създаване на държава от страна на българите не са никакви „опити”, българите по принцип са държавотворчески народ, за разлика от славяните. След разпадането на стара Велика България те създават Волжска и Дунавска България. Днешните казански татари са всъщност българи. Голяма част от руския елит е от русифицирани волжско-български родове – Пушкин, Гогол, Тургенев, Тухачевски, Ахматова, Булгаков, Бунин, Хрушчов, Елцин и мн. мн. др.

Колкото до написаното за славяните – ами ако е вярно, то се отнася най-вече са ИСТИНСКИТЕ СЛАВЯНИ КАТО ПОЛЯЦИ, ЧЕХИ, СЛОВАЦИ, СЛОВЕНЦИ, СЪРБИ, ХЪРВАТИ, РУСНАЦИ, БЕЛОРУСИ, УКРАИНЦИ И Т.Н., НЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ. Формално погледнато те наистина не са повлияни от гръко-римския свят. Както впрочем и повечето германци. Готите, германското племе, което най-вече разрушава Западната Римска империя (браво на тях!) са изчезнали от историята. Впрочем на Балканите е имало осезателно готско присъствие и е възможно северите, на които хан Аспарух поверява зашитата на старопланинските проходи, да са били готи, не славяни. Славяните Аспарух изселва отвъд Дунав. Както отбелязва Пламен Цветков, славяните може да бъдат размествани по такъв начин само от народ, далече по-многоброен и по-могъщ от тях.

Така че Иво Беров, щом толкова иска, може да смята славяните за варвари, „недоразвити”, прости, елементарни, неевропейци и т.н., но това НЕ се отнася за старите и съвременните българи като НЕславянски анрод.
цитирай
24. анонимен - Несъстоятелен памфлет 10
19.03.2012 17:40
Също така е несъстоятелно да се извеждат днешните западноевропейски народи от старите народи по тези места. Повечето днешни европейски народи даже не са автохтонни. Келтите, някога един от най-големите европейски етноси, са почти напълно изчезнали. Днешните англичани са най-вече англосаксонци, не наследници на древните келти-брити. В Англия всяка приемственост с древната римска култура секва в „тъмните” 6-10 век. Французите са келти-гали с много уговорки, дори народностното им име „французи” идва от германското племе на франките. „Келтоиберйците”-испанци също имат много примеси. Съвременните италианци също в никакъв случай не са „римляни”. Впрочем Апенините още в древността са пъстра мозайка от народи и римляни са всъщност само жителите на Рим и областта Latium. Не по-малко пъстра мозайка от етноси са били Балканите в древността, срв. напр. книгата „Траките и техният език” на големия балканист проф. Владимир Георгиев. Тракийски език със сигурност се е говорел до 8 век, а в изолирани селища в Родопите може би и до много по-късна епоха. Унгарците между другото, наричащи сами себе си маджари, са известни на света с името на (х)оногурските или (х)оногондурските българи, защото българите дълго са владели днешна Унгария
цитирай
25. анонимен - negramotno e da se govori za герм...
19.03.2012 23:51
negramotno e da se govori za германци pres 6-7 v sled Iisus!!!

stava duma za германи - germanski plemena; германци oshte nyama shtoto nyama i Germaniya

###################
цитирай
26. анонимен - Germanen-Deutsche
20.03.2012 09:59
Хаха, много точна забележка, но тя не променя същността на аргументацията ми. Наистина става дума за die Germanen - германите, за разлика от die Deutschen, т.е. германците или немците. Впрочем първоначалното значение на „deutsch“ е народен, т.е. германците са наричали себе си народ или хора. Много народи са обозначавали себе си като хора.

Между другото обаче противно на това не е много коректно да се говори за „пра”българи или „първо”българи и те да се противопоставят на модерните българи. Българите открай време са БЪЛГАРИ. И все още има спорове какво значи народностното име „българи”.

Има и теория, според която българите и баварците-баюварците – die Bayern – са роднини. Това гледище застъпва напр. проф. Фрицлер, срв. неговата интересна статия „Общ произход на баварците и българите” http://www.kanatangra.wallst.ru/Bavaria-bg.htm

За силно готско присъствие на Балканите в късната античност и връзки между българи и готи говори Росен Милев, срв, напр.последния брой на сп. „Осем” (наследник на легендарното „Космос”), а също http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=316.0 и др.

Въобще историята, това обикновено са лъжите, които никой не оспорва. Иво несъмнено е прав по принцип, че много моменти от историята се нуждаят от преосмисляне и нов прочит. Ортодоксалните схващания нерядко значително се разминават с истината. Това впрочем се отнася не само за историята. Традиционната „парадигма” в много други дисциплини понякога също е доста далеч от истината. Така например цялата съвременна физика е изградена върху една очевидно погрешна теория – ТО на Айнщайн, но засега са малцина тези, които смеят да обявят, че царят е гол. „Падането” на комунизма също е съвсем различен процес от официалната версия, но малцина разбират какво и защо стана през 1989-1991 Глобалното затопляне в резултат на антропогенни фактори също е мит и т.н.
цитирай
27. анонимен - ##########
20.03.2012 22:54
"deutsch" idva ot "tedesko", kakto gi e nazoval Tacitus, nemite, poneje ne im e razbiral ezika (starogotski); ottam i slavyanskoto "nemci"
цитирай
28. анонимен - "deutsch" idva ot &q...
20.03.2012 22:56
анонимен написа:
"deutsch" idva ot "tedesko", kakto gi e nazoval Tacitus, nemite, poneje ne im e razbiral ezika (starogotski); ottam i slavyanskoto "nemci"

#########
цитирай
29. анонимен - tedesco - deutsch
21.03.2012 11:18
Доколкото знам понятието „tedesco” (староиталиански „todesco“) не се среща у Тацит, a едва в средновековния латински под формата „theodiscus”. Тацит използва „germani”. „Tedesco” e производно от старовисоконемското „diutisc” - „народен“, „принадлежащ към народа”. „Diutisc“ става нововисоконемското „deutsch”. А „немец” идва, разбира се, от „ням”.

Иначе много интересна е българската народна музика, която очевидно не е нито балканска, нито славянска, а вероятно идва някъде от централна Азия и нейните носители са били прабългарите, срв. напр. статията „ЧИЕ НАСЛЕДСТВО СА НЕРАВНОДЕЛНИТЕ ТАКТОВЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА?” http://www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm

Въобще българският фолклор е един от най-своеобразните, най-сложните и най-богатите на света и благодатна тема за проучвания.

За физическата прилика между волжски и дунавски българи:

http://www.youtube.com/watch?v=U0CqnYvWGR8&feature=related

Кръвта явно вода не става и дори след 1300 години раздяла и междувременно доста силната тюркизация на казанските „татари” сходството не може да се отрече.

Така че забравете славянския мит за произхода на българите. Това е, както отбелязва Пламен Цветков, една от най-големите самоизмами в историята.

Както казва проф. Щьокл: „Част от българите се преместват на Дунав, за да се намесят епохално в историята на Балканите.”

Античната гръко-римска култура наистина е велика и само можем да съжаляваме за нейното унищожаване (основно от страна на германски племена), защото човечеството достига равнището на античността едва след прекъсване от 1000 години (през Ренесанса). Човечеството е загубило, така да се каже, 1000 години в своето развитие!
цитирай
30. анонимен - tedesco - deutsch 2
21.03.2012 11:19
Само че днес водещи са страни и народи, които в мнозинството си НЕ СА на територията на Римската империя – Централна и Северна Европа, т.е. скандинавци, германци, холандци, Северна Америка и т.н. Британия е стара римска провинция, но приемственост с Рим практически няма, там континюитетът е прекъснат през 6-10 век с нахлуването на англите и саксите, а по-късно на датски викинги и след 1066 на норманите.

Всъщност всичко това са именно народите, които въобще не са имали пряк досег с Рим – отвъддунавските, „варварски” територии.

По-проблематични днес са именно страните от Южна Европа, т.е. старата Римска империя, била тя Западна или Източна (Византия). Така че бихме могли да издигнем даже обратната теза на ивовата: че старият европейски свят е напреднал именно заради липсата на контакти с Рим!
цитирай
31. анонимен - Tacitus, Germania, Teutonik etc
21.03.2012 17:03
From Medieval Latin theodiscus from Old German theod. It is derived from Proto-Germanic *þiudiskaz. The stem of this word, *þeudō, meant "people" in Common Germanic, and *-iskaz was an adjective-forming suffix, of which ish is the Modern English form. The Old English form is þéodisc, the Old High German one diutisc (attested ca. 1090 in the Annolied).The opposite, describing anything foreign or strange, is walhisk (“Welsh”), which was used to refer to Roman or Celtic people. (Napr. Er spricht (kauder-)welsch. / nerazbrano, nevnyatno; gluposti”)
Pronunciation
tedésco, /teˈdesko/, /te"desko/
Proto-Germanic: þeudō ot Proto-Indo-European(Indo-German) *tewtéh₂.
Old High German diutisc (“popular, vernacular”), from Proto-Germanic *þiudiskaz (“of the people, popular”), an adjective from Proto-Germanic *þeudō (“people”) (Old English þeod). See also Dutch.
Germanic
1. (linguistics) The early, undocumented language from which other Germanic languages such as German, English, Dutch and Scandinavian languages developed.
2. (linguistics) The group of Indo-European languages that developed from Germanic.
Germanicus Julius Caesar (24 May 15 BC – 10 October AD 19), commonly known as Germanicus; He received the agnomen Germanicus in 9 BC, when it was posthumously awarded to his father in honour of his victories in Germania.

GERMANIA (Greek: Γερμανία) was the Greek and Roman geographic term for the geographical regions inhabited mainly by peoples considered to be Germani.
Germania (Greek: Γερμανία) was the Greek and Roman geographic term for the geographical regions inhabited mainly by peoples considered to be Germani.
Some generations later, Tacitus claimed that this is precisely what happened, saying that the Tungri of his time, who lived in the area which had been home to the germani cisrhenani, had changed their name, but had once been the original Germani. Tacitus wrote in AD 98:
Sledva ->
##############
цитирай
32. анонимен - Tacitus, Germania, Teutonik etc
21.03.2012 17:04
Tacitus wrote in AD 98:
For the rest, they affirm Germania to be a recent word, lately bestowed. For those who first passed the Rhine and expulsed the Gauls, and are now named Tungrians, were then called Germani. And thus by degrees the name of a tribe prevailed, not that of the nation; so that by an appellation at first occasioned by fear and conquest, they afterwards chose to be distinguished, and assuming a name lately invented were universally called Germani.( Tacitus, Germania 2)
kray
##############
цитирай
33. анонимен - България - полудържава?
22.03.2012 10:34
Да, това е хубаво и доста изчерпателно обяснение на произхода на deutsch, german и т.н. Между другото ако не беше прочутата битка в Teuteburger Wald в 9 г. от н.е., Германия може би щеше да бъде завладяна от римляните и днес германците нямаше да говорят немски, а латински като французите, испанците и т.н. Впрочем французите, испанците, португалците и дори румънците се смятат за „романски” народи, но истината е, че те са завладени и покорени от римляните, без самите да са латинци. В действителност римляните са им наложили своя език. Така че те всъщност не са никакви латински народи и би трябвало, така да се каже, да се срамуват от миналото си и днешния си език и да мразят римляните.

Бих искал да кажа и няколко думи за „създадената донякъде”, „неистинска” според думите на Иво българска държава. Вярно е, че много детайли от устройството на Първата българска държава са неизвестни. Само че от това не следва, че тя е била някаква „полувържава или, „нещо като нищо”. Далеч съм от мисълта да превъзнасям българите и тяхното минало, но не е редно да се отива и в другата крайност и нихилистично да се отричат тотално техните постижения. Нужен е трезв, балансиран подход.

Самият факт, че Първата българска държава не само се създава, а устоява и съществува в продължение на няколко века редом със старата (Източна) Римска Империя (Византия), и то в непосредствена близост до Константинопол, в неговия хинтерланд, е многозначителен. Това не би било по силите на някакво аморфно образувание, на някакъв пъстър племенен, расов и т.н. съюз без вътрешна спойка. Показателна в това отношение е съдбата на проникналите в Гърция наистина аморфни, бездържавни славяни – те в крайна сметка са покорени от Византия и елинизирани. Но подобно нещо не се случва с българите.
цитирай
34. анонимен - България - полудържава? 2
22.03.2012 10:37
Между другото по косвен път може да се определи броя на ордата на Аспарух. Дълго време в учебниците се тиражираха абсурдните цифри за 30-50 000 души, като понякога се изтъкваше, че силата на конните народи не е в тяхната численост, а в организацията им. Само че е известно, че конните народи са създавали укрепени станове, в които в случай на опасност е можел да се прибере целият народ. Според данни на археолози укрепеният стан Плиска е можел да побере 800 000 – 1 милион души. Това ще да е бил броят на „пра”българите на Аспарух. Интересно е, че в навечерието на завоюването на Б-я от турците българите наброяват около 1,5 милиона, което показва, че българите са основно българи. Така че на Балканите не пристига някаква групичка конници-българи, а огромен народ от мъже и жени. Нито пък е така, че българските мъже започнали да се женят за славянки и затова децата им захванали да говорят на славянски.

Хан-княз Борис днес е светец, но е противоречива фигура. Някой като „тангристът” и „жив класик” Йоло Денев го обвиняват, че е наложил християнството с огън и меч и е изтребил към 50 000 българи, които на са приемали новата вяра. Може би, ако е бил демократ, е трябвало да подложи новата вяра на гласуване, на всенароден референдум – хаха.

Освен това има податки за това, че християнството е наложено само в българските земи южно от Дунав. За повече Борис вероятно е нямал сили. Само че по онова време България притежава огромни отвъддунавски територии, които вероятно остават езически и постепенно се отчуждават и отделят от южнодунавските земи. Двете български книжовни школи са, както е известно, в Охрид и Преслав, но няма данни за такива северно от Дунава, което е странно. Така България в крайна сметка губи тези територии и голяма част от демографския си потенциал.
цитирай
35. анонимен - България - полудържава? 3
22.03.2012 10:40
Ако старата българска държава е била „недоизкусурена”, какво да кажем за държавите на другите балкански народи, които възникват много столетия по-късно? Румънци, албанци и сърби създават държави много векове след българите. При това албанците и румънците съвсем не са автохтонни на своята територия. Албанците не са точно илири, а дако-мизийци с един по-късен илирийски компонент. Румънците в никакъв случай не са наследници на старите даки, както обичат да изтъкват, а на романизирани балканци, преселили се от земите южно от Дунав, т.е. от България. Преди езиковедите да се заемат да поизчистят румънския от българизмите, той се е състоял от 56% български думи и само 31% латински. Но и днес българските заемки са огромен брой, отворете някои румънски речник и ще се убедите.

Съвременните гърци пък се идентифицират ту с древна Елада, ту с Византия, но всъщност нямат нищо общо нито с едното, нито с другото. Те даже спорят с македонците за Александър Македонски. Старите македонци обаче не са били гърци, макар че са имали една в немалка степен елинизирана върхушка. Те са завоеватели и покорители на гърците, защото ги побеждават (и обединяват) след битката при Херонея. Древните гърци, за разлика от римляните, са били политически пълни некадърници. Цяло чудо е, че по време на гръко-персийските войни за момент забравят враждите си и се съюзяват.

И така, както и да го обръщаме и оглеждаме, българите остават централният народ на Балканите не само географски, но и по своето влияние върху другите балкански народи.
цитирай
36. анонимен - Swzdavaneto na bwlgarskata dwr...
23.03.2012 07:58
Swzdavaneto na bwlgarskata dwrjava e unikalno za vremeto si - a i za po-kwsnite vremena, swbitie. Oshte s uchredyavaneto si - vwz osnova na DOGOVOR, novoto politichesko formirovanie poluchava i mejdunarodno priznanie. Tova e fakt - dalechni sa mi vsyakakvi nacionalisticheski podbudi, a te neminuemo se nadigat, kogato minaloto se prenasya vwrhu nastoyashteto.

rumwncite ne mogat da kajat koga sa prieli hristiyanstvoto, kolkoto ot druga strana da da priiobshtavat identichnostta si kwm simvola na dakite, vwlka. nishto vwlche nyama. kakto i nishto lwvsko v dneshninIte ni. (dneshninA e moya duma, oznachava neshto drebno, neyasno, neopredeleno i poveche ot bitovo, neshto kato socialisticheski "bitov centwr")

##############
цитирай
37. анонимен - Антично наследство
26.03.2012 10:07
Нека все пак добавим, че в българската историческа литература терминът “германи” практически не се употребява. Старите германски племена там се обозначават като “германци”.

Но ако оставим настрана тези терминологични спорове, изниква интересният въпрос за античното наследство и приемственост в културата на балканските народи, вкл. българите. Някои балкански автори като големият албански писател Исмаил Кадаре например наблягат изключително върху дела на античната култура в балканската култура. Цитат:

„Винаги ме е привличал балканизмът, така да се каже балканският дух на литературата, защото е нещо естествено за всеки писател. На първо място е гръцкото присъствие, което се отразява на целите Балкани. Това е нашата обща родина, духовната родина на всеки писател. След античността следва общият балкански епос, създаден в условия, които по мое мнение още не са проучени добре. При угасването на гръцката античност след разрушаването на Византийската империя, цялата тази задушена култура създава излъчване към всички балкански страни. Особено отражение има при новогърците, албанците, българите, сърбите, славяните, т.е. оставя следи в най-добрата балканска литература. Балканските писатели, които съумяват да я поемат, имат късмет, а другите, които се потапят в тесния национален колорит, нямат късмет.”
цитирай
38. анонимен - Антично наследство 2
26.03.2012 10:08
Можем да цитираме и Валерия Фол, която изтъква тракийското наследство:

“Градското население в балканските провинции е имало пъстър етно-демографски състав, но преобладаващи са били траките... Това смесено население, незвисимо от своя произход, е било носител на провинциалната трако-гръко-римска култура, която от 4 век постепенно се християнизира.... Основата на фолклорните култури на балканските народи е обща, и това е късноантичната селска култура, в която доминиращо е народното равнище на тракийския орфизъм. Късноантичната културна амалгама, формирана на индоевропейска основа, е оцветена и обогатена от от индоиранските черти на културата на дошлите българи... Историческата приемственост и културното наследство на античността не се измерват обаче по статистическия и биографично уточнения брой техни носители... Древна Тракия е един от основните фактори за запазване на богатството на устната култура в съвременния европейски югоизток... Всичко това дава достатъчно основание да не започваме историята си с разселването на славяните и с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров...”

Ще добавя и това: а който смята, че Първата българска държава е била жалък опит за създаване на такава, може би освен всичко друго би трябвало да посети разкопките на Плиска, Преслав, Дръстър и т.н. и да се запознае с тяхната грандиозна архитектура. Никой друг “варварски” народ, нахлул на територията на Рим по време на преселението на народите, не създава такива импозантни градове като българите. Това показва, че старите българи съвсем не са си играели на държава, а напротив, са създали един могъщ и стегнат държавен организъм.
цитирай
39. анонимен - Антично наследство 3
26.03.2012 16:02
Въобще темата за античното наследство е голяма и сложна и не може да бъде изчерпана с няколко любителски размишления като тези на Иво. Тук са необходими дълбоки познания и много проучвания и изследвания. Ето няколко пасажа от студията на Калин Порожанов „АНТИЧНОТО НАСЛЕДСТВО, БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПА (културно-исторически етюд)” (http://www.history.swu.bg/PDF/kp.pdf):

„Българската народност и култура, подобно на древноелинската, тук в Югоизточна Европа, е многосъставна. Основните й компоненти са няколко. Единият – е наследството от Античността. Другият – е представен от новите народности и култури на Ранното Средновековие. Базовият компонент, обаче, не е еднозначен и не изглежда като учтиво ръкостискане за ДОБРЕ ДОШЛИ от автохтоните домакини (траките) и новонастанилите се тук гости от запад (готите), от север (славяните) и от изток (българите).
От културно-историческа гледна точка предаването на наследството от Античността се открива в две посоки. Едната е СЕЛСКАТА, тоест ТРАДИЦИОННАТА НАРОДНА КУЛТУРА, която е устна, безписмена и нелитературна памет и поведение. Другата е ГРАДСКАТA, която съдържа върховите достижения на късноримската и ранносредновековната Византийска цивилизация.
цитирай
40. анонимен - Антично наследство 4
26.03.2012 16:03
… Тази градска култура/поведение е многосъставна и полиетнична. В нея тракийските династи и аристократи, станали римски/византийски сановници – дори императори, са само една от съставките й, въпреки че изтъкват и подчертават своя древен тракийски произход. Тази култура е писмена, литературна, обогатена и съдбовно белязана от Християнството, което като утвърждаваща се религия, изпълнява функциите и на нова идеология във Византийската държава. Така, частично чрез латинския език, но основно чрез гръцкия, тази градска култура, безспорно е наднационална и е добър израз на глобализма, осъществен от Римската империя и наследен от Ранна Византия. В този случай основното наследство ще бъде не само и толкова градският начин на живот (с бани, чиста и мръсна канализация и т.н.), колкото духовното начало от Античността, свързано преди всичко с ИДЕЯТА ЗА ЦЕНЕНЕТО НА ЛИЧНОСТТА – на свободната (полисната) човешка личност и в Християнската религия.

… В контекста на разглежданата тук проблематика най-важен е актът на покръстването на Българския народ, осъществен през ІХ в. от владетеля на България княз Борис І Михаил. Дали този акт е решавал вътрешно- и/или външнополитически проблеми е важно. Но по-важно е, че чрез него – чрез официалната държавна християнизация на Българското общество - по безспорен начин ИДЕЯТА ЗА ЦЕНЕНЕТО НА ЛИЧНОСТТА на човека в Ранното Средновековие като най-важно наследство от Античността се легализира.
цитирай
41. анонимен - Антично наследство 5
26.03.2012 16:04
... Славяните, преди разселването им на юг, са северните съседи на Траките. Това ще рече, че ТРАКИЙСКОТО не им е съвсем непознато. При тяхното навлизане, обаче, в Тракийското пространство, те неизбежно ще се съобразяват с по-развития за тях Юг. Възприемайки старите индоевропейски обичаи от Траките те несъмнено ги уподобяват на своите. Много от имената в топо-, хидро- и оронимията, отчасти и в антопонимията, ще се запазят или ще се славянизират.

За Българите неслучайно се мисли, че са част от иранската група на индоевропейците. Добре видимо е, че тяхната култура е иранска, независимо от тюркоезичните надписи от времето на Първата Българска империя.

Къде са Българите като един от основните компоненти на многосъставната Българска народност? Освен с участието си в синтеза на традиционната народна култура, несъмнено и най-вече – в организацията и строителството на държавата. Именно в това се състои “българизирането” при синтеза на Ранносредновековна българска народност и формирането на държавата България. „

цитирай
42. анонимен - Ракия със салатка
26.03.2012 16:41
А пасажът за „всеотдаденост(та) на българското същество към боба, пълнените чушки, ракията и салатата като единствени проявления на житейска и духовна благодат” е най-малкото неуместен. Няма народ по света, който да не обича да похапне вкусно и в това няма нищо осъдително. Ако погледнете телевизионните канали в старите демокрации, ще установите, че те 80% се състоят от съвети именно какво, как и къде да се похапне. Има и нации като американската, които не ядат, за да съществуват, а съществуват, за да ядат, и то главно безвкусна, гадна ГМО-храна. Наименованията „Pizza Party” или „Cheese and Wine Party”, каквито американците обичат да си организират, говорят сами за себе си. На тях се поглъщат огромни количества храна. Българите, разбира се, също похапват с удоволствие, но те се събират главно, за да общуват и да се веселят. Американците се събират, за да плюскат.

Освен това българите, за разлика от централните и северните европейци, имат и висока култура на пиенето. Не се подигравайте на ракията със салатката, която между другото е въведена от турците, прочутото „раки-кефи”. Да, понякога се пие много, но все пак С МЯРКА. Съвсем различно е положението в Скандинавия, Русия, Полша, Чехия, Германия и т.н. Техният начин на пиене наистина би могъл да бъде окачествен като свинщина.

Така че моля ви, спрете с тези български провинциални комплекси, погледнете другите народи и ще се убедите, че и те „готвят само с вода”.

Иначе ако говорим за изтънчена кухня и култура на храненето, може да кажем, че водещи в това отношение са китайците. Традиционната китайска кухня е вероятно най-добрата на света.
цитирай
43. анонимен - Ракия със салатка 2
26.03.2012 16:43
Така че е лесно да се пишат пасажи от рода на:

„Въпреки познатата всеотдаденост на германското същество на картофите, свинското с кисело зеле, бирата и шнапса като единствени проявления на житейска и духовна благодат, немската душа все пак съществува.

Въпреки познатата всеотдаденост на шотландското същество на хагис и уиски като единствени проявления на житейска и духовна благодат, шотландската душа все пак съществува.

Въпреки познатата всеотдаденост на английското същество към fish and chips и блудкавата английска бира като единствени проявления на житейска и духовна благодат, английската душа все пак съществува.”
цитирай
44. анонимен - Бял хляб
09.04.2012 14:28
Да добавя и това – гръко-римското наследство в южна Европа личи и по някои на пръв поглед съвсем тривиални, битови феномени. Днес поради отворените граници битът и културата се интернационализират и вече има нещо като паневропейска или международна кухня, но белият пшеничен хляб например се цени и консумира до днес основно в държавите на територията на бившата Римска империя, вкл., разбира се, в България. Останалата част от Европа консумира традиционно черни видове хляб. Макар на пръв поглед да е смешно, червеният „стратег” Александър Василев Петровски-Лилов не е неправ, когато каза в интервю, че в България винаги трябва да има (бял) хляб и сирене, иначе революцията е неизбежна.


На територията на екс-Рим също така се пие основно вино, докато в северна, централна и източна Европа водка и бира („поясът на водката”). Дори начинът на пиене на южноевропейците – в компания, разговор, с мезе и т.н. – е отглас от античните „симпозиуми” (пирове), описани несравнимо например от Платон в „Пирът”.
цитирай
45. abv21 - Постингът на иво Беров не струва, но ...
19.04.2012 23:09
Постингът на иво Беров не струва, но комнетарите след него са страхотни и много поучителни. С почти всичко, което е написано съм съгласен, за терминът "германи" не съм компетентен да вземам отношение. Има нещо много радостно, което българинът показва в своето историческо ограмотяване за последните 22 г., а именно абсолютното му нежелание да се идентифицира с понятието "славянин" (каквото и да значи това). Това значи, че гледаме на руснаците като на братя точно толкова, колкото на норвежците или французите например. Което пък ни идентифицира изключително силно с европейските ценности за равноправие и взаимно признаване. Ние вече нямаме исторически комплекс от Русия, а гледаме на тях като на държава и народ, нищо повече. Впрочем, искаше ми се по-подробно някой да обясни какво точно означава славянин и кога за първи път се употребява този термин в историята.
За храната - някой по-горе каза, че китайците са много изтънчени към храната. Аз от 2 г. и половина живея в Китай и мога да призная, че са страхотни готвачи, но за съжаление около 70 % от храната им не е подходяща за нас, европейците. Освен това нямат никакво уважение към остатъчната храна - просто се изхвърля на боклука, дори и оризът, който е техният хляб. В България никой не хвърля хляб, докато в Китай това е всекидневие. Никой не претопля ориз, директно в кофата...Между другото, в Япония и Китай годишно се изхвърля 3 пъти повече храна от необходимата, за да се нахранят всички гладуващи в Африка!
Накрая нещо и за Иво Беров. Постингът ви би бил актуален преди 20 или 30 г., когато все още бяхме под руско вляние по отношение на собствената ни история. Абсолютна измишльотина е славянската кръв (каквото и да значи това) у нашите боляри...Като как точно някой такъв, смесен, ще бъде допуснат до най-високите етажи на обществото ни във времената на мононационално, монотеистично и монорасово мислене?! Вачите "факти" май ги черпите точно от читанките и игралните филми за Аспарух...
цитирай
46. анонимен - Анонимка
16.06.2012 13:20
Все пак,нека да се преброим - от трите голями групи в Европа - германска, романска и славянска, славянската е най многобройна. Как се е получило така? Хайек твърди, че групите хора, които в хода на цивилизационната еволюция са спазвали най-добре правилата са нарастнали най много. Може би и китайците така.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4645997
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15092
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031