Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2017 21:45 - Четвърта глава на " От ада"
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 669 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                        ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

 

   Беше горещ летен ден. Бил   вървеше бързо по тротоара и очакваше  с  нетърпение   срещата със своя стар приятел-Дерек Голтър, когото не бе виждал от много   време.

След брака с красивата Карън, неговото обкръжение се промени-стана предимно от интелектуалци-преподаватели, писатели, художници, поети, музиканти  т.н.Той, разбира се, ги хареса, но му трябваше много време, докато свикне с тях-разговорите бяха на неразбираем за него език. Говореха за наука, за политика, за книги и всякакви подобни теми, които за Бил бяха толкова интересни, колкото сутрешните кулинарни предавания по телевизията, които жена му обожаваше да гледа, а и караше и той да гледа, без разбира се да има успех- „Скъпа,моля те, остави ме. Всяка сутрин искаш да ми приковеш погледа в тоя тъп екран, а прекрасно знаеш,че няма да успееш, защото неведнъж съм ти казвал колко ужасни са ми тези досадни жени, които водят шоуто. И въобще не ме интересува готвенето. Това ти харесва на теб, на мен-не. Аз съм по-тактичен- знам, че не можеш да понасяш моите хобита и затова не те занимавам с тях. Бъди и ти такава и ме остави на мира,

докато си чета вестника”.Следваше обичайният сутрешен скандал, който бяха възприели като нещо нормално. По същия начин разговорите с хората от кръга на Карън бяха за Бил крайно отегчителни, с изключение на филмите,защото бе киноман.

 Сега той вървеше забързано по нагорещения асфалт с лека усмивка на лице. Предстоеше му да се види с негов приятел от детството-един от лудите(а тогава Бил дружеше пак с луди глави , както и като стана рокер), и вълнението му растеше с всяка крачка, защото знаеше-Дерек бе най-близкият му приятел от ученическите години, с когото вършеха безброй пакости-колко приятно е да срещнеш стар другар, когото не си виждал от дълги години.”Как ли изглежда сега старото куче?”, питаше се Бил, докато пресичаше улицата, за да отиде в парка, където се бяха уговорили да се срещнат.”И аз пък какви си ги мисля-старо куче? Само на по 30 и няколко сме, по дяволите!”, усмихваше се Бил на тези свои мисли.

  Влизайки в парка в ранния следобед, Бил видя, че той е доста обезлюден, и това бе нормално- жегата бе адска и той се питаше защо, дявол да го вземе, бе избрал ранния следобед, когато горещината бе огромна, за да се срещнат?” Защото съм ирационален глупак, затова. Карън можа да ме промени в положителна посока, но не можа да изкорени безсмислените ми решения като това например. Защо не се срещнахме привечер, когато щеше да бъде значително по-хладно! Ами....защото аз съм си аз!” С тези свои разсъждения, Бил оглеждаше празните пейки, за да мерне някъде своя стар приятел. В началото на парка нямаше жива душа. Добре беше, че подухваше слаб ветрец ,който правеше маранята търпима. Бил продължаваше да се оглежда за Дерек, но него го нямаше.

„Да не се е объркал,негодникът му с негодник? Да не би да е разбрал за утре?Няма да се учудя- и той е смотаняк като мен”, хилеше се наум Бил, когато на двадесет метра пред него видя човек. Бе седнал на  пейка под сянката на един бряст. ”Ето го,стария негодник!”, каза си Бил,  докато го приближаваше.Човекът бе с къси панталонки, също като Бил, бяла тениска ,която имаше огромни петна от пот под мишниците и на биреното му шкембе, шапка с козирка, слънчеви очила и брада-катинар. В лявата си ръка държеше бутилка бира, а в дясната-цигара. Тъкмо когато Бил го доближи на няколко метра, човекът отпи голяма глътка бира и мощно се оригна. Добре че в парка нямаше почти никого- само една жена буташе бебешка количка на няколко метра от пейката му, и когато той направи това, тя се обърна и го изгледа ядно и възмутено.Той само й намигна и й се ухили селски. Жената продължи да бута по-бързо количката, мърморейки най-вероятно някакви обиди.

 Бил приближи до него,без другият все още да го вижда.

-„Когато човек с пушка срещне човек с пистолет,онзи с пистолета е мъртъв-стара мек-

сиканска поговорка”.*

Дерек не се обърна веднага. Остана загледан след жената, а устата му се разтегли бавно в сияйна широка усмивка .Когато чу любимата фраза и на двама им от любимия им филм като деца, Дерек се обърна и стана от пейката.

-Дяволите да ме вземат. Били- Той остана загледан известно време в променената му фигура и въобще-външен вид- Ти ли си това, човече?

-От плът и кръв, грозна муцуно- поде шеговито Бил. Той погледна за миг бирата и цигарата в двете му ръце- А ти си си все същия. Предполагам не ти е първата?-той кимна към бирата в ръката му. Дерек започна да пие бира още в училище .Когато мина двайсетте, той вече пиеше по десет литра на ден.

-Напротив, първата ми е. Вече не пия бирата като вода. Не ми понася. Освен това съм с кола.  А пък след един запой  препих с това проклето пиво, че 3 дни след това не можех да мръдна от леглото. Главата ми бе не една, а двайсет камбани. Никога през живота ми не ми е било толкова зле.

Докато говореше, той бе загледан в земята. Изведнъж спря да говори за бирата, и рязко вдигна глава:

-Оооо, брат, кво ми говориш за бирата. Не сме се виждали от сто години, а ти ми дрънкаш  глупости. Я ела насам.

Двамата приятели се прегърнаха силно.

-Радвам се да видя грозната ти муцуна- каза Бил с дълбокия си, плътен глас.

-Аз също се радвам да видя не толко грозната ти муцуна- отвърна Дерек и двамата се засмяха и седнаха на пейката.

-Е,приятелю, за какво искаше да се видим.- попита Бил.

Дерек свъси вежди за миг.

-Все същия идиот  си си. Трябва ли да има причина да те извикам ?Няма .Просто...си спомних за тебе от едни снимки от момчешките ни години и ми стана мъчно за тях,

откровено казано. И си викам „ Я да се обадя на Били и да го повикам, за една среща.

Просто ей така. Защото....липсват ми младите години. Както предполагам липсват на повечето хора. Това е, приятелче. Няма никаква друга причина, както си се излъгал.

-Абе, мамка му-Изсмя се Бил със своя искрен, чист смях- И ти си един. Да беше казал това по проклетия телефон, та да избера някоя кръчма в която да се видим. А не парка, тъй като си мислех, че е нещо спешно.То и аз съм си идиот де, че избрах точно това скапано време- ранния следобед.

Дерек го погледна виновно.

-Съжалявам, брат.Не съм искал да ти прозвучи по телефона все едно те търся за нещо спешно или по работа. Само исках да се видим, защото ми липсваше и това е.

-Е, никога не е късно да сменим мястото, нали?-каза Бил и му намигна дяволито.

-Да, разбира се.

Станаха. Бил го заведе в една кръчма на две преки от къщата му. Отидоха с колата на Дерек, паркира  пред заведението. По това време на деня имаше малко посетители и това се хареса и на двамата.Седнаха .След минута келнерът дойде.

-Една бира и едни пържени картофи- каза Дерек.

-Един натурален сок, но да е студен. И нищо повече засега- усмихна се Бил на келнера.

Дерек го гледаше като гръмнат. След няколко секунди го докосна по челото.

-Да не си болен нещо?

-Не .Защо?

-Натурален сок? Да не се трансформираш в жена-изсумтя Дерек.

Бил се усмихна снизходително.

-Вече не пия, приятелю. Не пуша също така. Отказах и наркотиците. Напуснах „Тъмните мечки” и зарязах рокерството. .Нов човек съм. От известно време насам.

Дерек отвори уста, но Бил го прекъсна:

-Ако ще ми четеш конско, забрави. Няма да стане. Има един навик от старите, който не съм изкоренил от себе си, и това е склонността към сбиване .Ако ще ме поучаваш, ще те ступам- Бил го погледна агресивно, но веднага след това му намигна- Шегувам се, приятелче. Просто те занасям.

 Напрегнатото лице на Дерек се поотпусна. Когато бяха малки те често се сбиваха в междучасията, преди да станат приятели. Всеки път Дерек губеше и всеки път си го отнасяше сериозно. В началото си мислеше, че ще го победи в един двубой, но с течение на времето разбра,ч е дълбоко греши .Имаше и други като Дерек, които мислеха че не толкова здравичкия тогава Бил е лесна работа, и това бе основната им грешка-подценяваха го.

  Келнерът им донесе поръчките и си замина. Дерек осоли картофите си, разбърка ги, след което надигна халбата и изгледа намусено Бил.

-Дяволите да те вземат. Не можем да си кажем наздраве.

Бил искрено и чистосърдечно се засмя.

-Това е голямо прегрешение от моя страна, приятелю. Никога няма да си го простя- и се засмя по-силно.

 Дерек отпи солидна глътка и се оригна гръмко. Малкото посетители на кръчмата се обърнаха възмутено към него. Той им се усмихна дебилно.

-Благодаря за вниманието. И аз ви обичам.

Дерек се огледа за келнера. След миг го видя. Махна му с ръка.

-Ще ми дадеш ли пепелник, приятелче?

Келнерът се приближи.

-Не сте в отделението за пушачи. Затова няма сложен пепелник на масата ви. Трябва да се преместите в отделението за пушачи.

Дерек въздъхна дълбоко, като че го караха да се премести на другия край на света.

-Щом си рекъл, добре. Хайде.

След като се преместиха, разговорът започна отначало.

-Е, стари приятелю-Поде Дерек- Докъде бяхме стигнали?

-Доникъде- отвърна Бил- Не сме започнали разговор, поне не съществен.

-Изпий едно с мен де- Настояваше Дерек.

-Вече ти казах,че отказах цигарите, алкохола и дрогата. Не ти казах защо. Ами....в момента съм нещо като образцов гражданин .Може би се досещаш защо.

-Ами...не се- учуди се Дерек- Чакай малко- той го изгледа продължително -Не ми казвай, че си се влюбил в някоя фуста!

В очите на Бил пробяга хлад.

-Не използвай тази дума. Жена ми може да е всичко друго,но не е „фуста”,”кучка”,”кур-

ва” и т.н. Различна е. Заради нея се промених, отвори ми очите, милата, да е жива и здрава.

Затова не говори така...приятелю!

Последните думи на Бил бяха произнесени с голяма доза скрит гняв, който Дерек усети почти като физически допир. Той видимо настръхна и Бил го забеляза.

-Добре, добре. Само не се ядосвай, лудетино.

-Така. Сега,след като се разбрахме, че вече няма да говориш така за жена ми, мога да ти кажа и други неща за живота ми, но няма да са ти толкова интересни, според мен. Истината е, че е скучен, поне на теб ще ти се стори такъв. Работя в един магазин за хранителни стоки ,жена ми е учителка по история .Изключително интелигентно и умно същество.

Благодарение на нея започнах да чета книги и да се интересувам от много важни и полезни неща, от които преди нямах и представа. Запозна ме с хората от нейната среда, които са като нея, разбира се. Много начетени люде, от които има много какво да научиш. Повярвай ми .Имат знания за много области от живота, а и начинът им на изразяване е страхотен. Когато разговарям с тези хора, се чувствам наистина чудесно. Някой път трябва да те заведа на наша среща. Може да останеш възхитен.

-Едва ли- скептично произнесе Дерек- Не бих се чувствал в свои води сред тези чове-

ци.

Бил се засмя.

- Преди няколко години и аз не бих. Но сега за нищо на света не бих се върнал към ста-

рия си начин на живот .Трябваше съдбата да ми доведе Карън, за да разбера колко пре-

красен може да е живота, че има и друга, светла страна, а и че съм живял в голяма мъгла.

Изричайки тези думи, Бил се усмихна широко. Бе една блажена, топла, сияйна усмивка.

Дерек се вторачи в него трогнат.

-Радвам се за теб, братле! Наистина! Наистина го мисля!

-Благодаря ти. Ами с теб? С теб какво става, амиго?

Физиономията на Дерек стана сериозна.

-Ами...знаеш,едно и също. Работя.

Бавно усмивката на Бил се скри от лицето му. Когато Дерек кажеше „работя”, това озна-

чаваше, че взима рекет, но не работи за себе си, както Бил едно време. Той бе рокер, но бе-

ше рекетьор, работещ за някой могъщ престъпен бос. Преди известно време той предаде мафиотът, за когото работеше и мина на страната на друга групировка. Опитваха се да го ликвидират,разбира се, но не успяха, защото защитата, която получаваше от новия си гос-

подар, бе перфектна. Всъщност това продължаваше и досега. Опитите за убийство на Де-

рек продължаваха, но неуспешно.

 След дълго мълчание, Бил каза:

-Време ти е да се откажеш. Зарежи глупостите, сериозно ти говоря. Няма смисъл от това.

Някой ден ще ми се обадят, за да ми кажат, че си мъртъв, и този ден няма да е далеко, осо-

бено при теб, защото работиш и за гангстери. Остави това. Намери си почтена работа, за-

живейте нормално с Холи (Холи бе името на приятелката му), направете си деца и оста-

вете този живот зад гърба си.

При споменаването на приятелката му, Дерек посърна тъй ужасно, че Бил се уплаши.

-Ами аз и Холи не....можем-Той се запъна. Гласът му потрепери.- Не можем да...по дяво-

лите!- Кресна Дерек и избухна в ридания.-Тя е мъртва, Били. Убиха я. Искаха мен, разбира се, но го отнесе тя. Всъщност не я убиха погрешка, не.Убиха я, за да ме накажат. За да си отмъстят за стореното от мен. А и от мен още не са се отказали, няма и да го направят!

Бил гледаше ужасено-съкрушено.

-Какво?- успя да промълви едва чуто той- Убили са Холи. Защо? Защо,по дяволите?!? Как-

во? Какво си направил, че искат да те убият? Каква каша пак си забъркал? Отговаряй, про-

клетнико!

Бил се ядоса зверски. Холи беше типична блондинка- не особено умна, но доста привлека-

телна, с апетитни форми, невинни очи и чаровна усмивка . Въпреки глупостта й, Бил я ха-

ресваше, защото бе невинна като очите си. А Дерек я обичаше лудо.Тя му отвръщаше със същото.

-Предадох стария шеф и избягах- изхлипа Дерек- Присъединих се към нов. Да, знам .Преда-

телите не са хора. Не заслужават капка милост. Имат пълното право да ме преследват и ако ме докопат, да ме разкъсат на парчета. Може би си мислят,ч е имаха право да ме нака-

жат чрез Холи. Нямаха. Беше толкова...добричка.

Дерек се разхълца и спря да говори, задушен от болка. Сълзите потекоха по страните му.

Бил го докосна леко по рамото.

-Хайде, успокой се. Стегни се. Какво си се разплакал като дете. Я се виж какъв мъж си!

НоДерек не спираше.

-Аз съм виновен...аз съм виновен...аз съм виновен...-мънкаше сам на себе си той през сълзите си.

Бил го стисна силно за рамото.

-Престани, човече. Да, виновен си. И въпреки това се успокой и се стегни!

Минаха няколко минути, през които Дерек постепенно идваше на себе си. Накрая избърса сълзите си и погледна Бил право в очите:

-Ще им видя сметката аз на тия копелета. До последния кучи син!-тонът му бе леден.

Бил тъжно поклати глава.

-Не си е работа. Не се захващай с нещо, което ще донесе смърт на много хора.Остави нещата така.

Дерек го гледаше свирепо.

-Лесно ти е да го кажеш.

-Предполагам, че да. Няма да кажа, че знам какво ти е, защото ще е лъжа. Но бегло си пред-

ставям. Не знам какво ще сторя, ако някой се опита да нарани Карън.

-Виждаш ли? Особено ти, който си десет пъти по-луд от мене и от всичките кучи синове,

дето познавам, с изключение на този, за когото работя сега, вече си готов да колиш и бе-

сиш. Нали се сещаш какво изпитвам аз сега? Не съм добър човек, не нося християнски чувства в себе си. Така че не ми говори да забравя. Те трябва да си платят, защото един-

ственият грях на Холи бе, че е руса. И че обичаше невъобразима отрепка като мен. Не,

Бил. Аз няма да тръгна да избивам цялата им групировка. Ще избия само тези, които й бяха палачи.

Бил го гледаше тъжно.

-Пак ти казвам- започна той след половинминутно мълчание- Недей. Ще започне война и ще загинат много хора. Разбира се, по-голямата част от тези негодници си заслужават ги-

белта, но въпреки това недей. А съществува и вероятността да не успееш и да получиш куршум в главата още в началото на отмъщението си. Спри се.

Дерек не го гледаше, а не се знаеше дали го и слушаше. Погледът му бе зареян някъде в пространството отдясно на Бил. Тъй като не казваше нищо, Бил продължи да приказва, ка-

то смени темата, за да разсее гнева и страданието на приятеля си.

-Преди малко спомена, че този, за когото работиш сега, е по-луд от мен. За кого говореше?

Дерек сякаш не го чуваше. Сякаш не бе тук. Погледът му бе забит в една точка. Седеше неподвижно. Бил извади една цигара от кутията „Марлборо”, вкара я в устата му и щрак-

на със запалката. Огънчето запали тютюна, но Дерек не всмукна дима. Бил взе цигарата от устата му, сложи я в своята и дръпна стабилно, след което го задави кашлица.”По дяволи-

те”, изруга той. Пресегна се през масата и удари лек шамар на Дерек по бузата. Онзи изви-

ка като че го събудиха от кошмар.

-Съжалявам- рече извинително Бил- Но беше в нещо като хипноза. Все още сме тук, на този свят. Вземи си скапаната цигара, ако обичаш.

Той му я подаде. Дерек я пое и дръпна, след което изпусна дима през ноздрите си. Грабна халбата и отпи голяма глътка.

-Извинявай ,Били. Дойде ми в повече. Мислех за адска мъст. Благодаря ти че ме измъкна от тези тъмни мисли.

Бил отпи от натуралния сок и се усмихна.

-Чу ли въобще какво ти говорех преди малко?

-Не, съжалявам. Какво ме пита?

-Кой е нещастникът, за когото работиш сега и който бил по-луд от мен?

Дерек се усмихна тъжно.

-Всъщност, Били...ти го познаваш.

Това привлече вниманието му.

-Така ли? И кое е това приятелче?

Дерек го погледна право в очите и каза твърдо:

-Доналд Принстън.

Някак Бил не се изненада много, поне не толкова, колкото очакваше Дерек. Защото за Бил това не бе нещо невероятно. Доналд Принстън бе учил в едно и също училище с него, но бе по-малък  с пет години. По времето, когато на Бил му се носеше славата на непобедим побойник в училище, Доналд бе единственият, който му се опъваше, и единстве-

ният, който няколко пъти преби Бил. Всъщност, само от този човек  той  изпитваше изве-

стна доза страх, а и уважение. Страх,защото бе единственият, който го надви, а и уваже-

ние, защото Доналд не бе само як чернокож, но и много умен, жесток с враговете и много добър с приятелите. Бил стана с него втори приятел (първи бе с Дерек), защото въпреки харизмата, която имаше, в Доналд се усещаше нещо съвсем леко отблъскващо, което Бил не можеше да понесе. Двамата бяха добри приятели, но не бе същото като отношенията с Дерек. Винаги присъстваше известна резервираност между тях. Двамата често бяха разго-

варяли кой какъв иска да стане като порасне, и Бил откровено си призна, че рокерите го кефят максимално и това е мечтата му. Доналд го поглеждаше учудено( струваше му се странно да искаш да бъдеш такъв, а за Доналд Принстън „странно” означаваше глупаво.

За него рокерите бяха тъпи смрадливци на мотори, които пиеха, пушеха, прекалено много ругаеха и се сбиваха често за едното нищо, просто ей така- от глупост), и го питаше защо пък точно това иска да бъде. Бил отговаряше, че не знае, по-скоро заради  чувството за свобода, което носи такъв начин на живот. Доналд го гледаше неразбиращо, но накрая само кимваше. Той самият казваше на Бил, че не знае какъв иска да стане като порастне,

но завършвайки отговора си, леко се подсмихваше.”Лъжеш, братле”, директно му казваше Бил и Доналд се мръщеше.”Не, съвсем сериозно ти говоря, господин моторист, нямам представа. Като го измисля, ще ти кажа.” Но така и не го измисли, а Бил се досещаше какво може да стане от Донлад по-късно. Той често виждаше как Доналд по време на междучасията ограбваше някои момчета или направо след училище стоеше скрит зад някоя стена или дърво, причакваше ученици от по-долни или по-горни класове, изскача-

ше изневиделица, пребиваше ги и им взимаше парите. Последствия нямаше, защото жер-

твите му бяха уплашени до смърт и не смееха да се оплачат на никого. Никой не можеше и да го види при тези действия, защото винаги избираше прецизно местата си за нападе-

ние- все такива през които рядко минаваше някой различен от групичките заблудени ученици, които кой знае защо, избираха точно тези затънтени пътеки, а и самият Доналд бе бърз като котка. Само Бил знаеше. Той дори присъстваше на някой от тези  грабежи, защото бе поканен от Доналд за партньор, въпреки че отказа. Беше неприятна гледка. Изскачаше изневиделица от някой храст, фрасваше светкавично момчето, което моментално падаше в нокаут, пребъркваше го и му взимаше парите. Но Доналд внимава-

ше.Той знаеше силата на удара си, и затова не ги удряше с цялата си сила, дори не и с половин сила, защото имаше вероятност да убие някое момче. Използваше точно преме-

рен удар, с който да свали човека на земята и той да остане в несвяст около петнайсетина минути. Но те помнеха, след като се събудеха, онези части от секундата, преди да бъдат повалени- мълниеносната поява на едно свирепо и зло черно лице, което сякаш бе дошло от ада, и тежкият удар по челюстта си. Когато идваха в свяст, не намираха парите си, както и куража да се оплачат на родителите си, директора и т.н. Защото в мига, преди да бъдат цапардосани, те виждаха изписани на злото, черно лице, думите:”А каза на някой, а съм те издебнал втори път и съм те разпрал- от топките до шията.”

 Самите сцени бяха изключително грозни и зловещи, макар и траещи само миг. Това кара-

ше Бил да потръпва от отвращение, когато присъстваше на тях, и да откаже да стане пар-

тньор на Доналд. Тяхната дружба беше само, докато Бил завърши училище.Тъй като бе по-малък, чернокожият му приятел имаше още няколко години учене ,докато стане аби-

туриент. ”Как ли ще стане това?”, чудеше се Бил. Хич не бе по ученето, не че самият Бил беше, но пак се оправяше някак. По негово мнение, щеше да повтаря последния клас ня-

колко пъти. След като Бил завърши училище и пое по своя рокерски път, вече не чу нищо за Доналд Принстън.

 Затова, когато сега Дерек му съобщи името на своя нов шеф, Бил не остана изненадан-нещо, което пък изненада Дерек, а не би трябвало-той бе пръв приятел на Бил в училище и този към когото Доналд се отнасяше с пренебрежение. Или по-точно- не го забелязваше въобще. Но Дерек също виждаше  мафиотските наклонности на Доналд, с тази разлика че Бил допускаше, че ще стане такъв, а Дерек-не.

Крайчеца на горната устна на Бил се разтегли в ухилване.

-Я виж ти- Произнесе накрая той- Не се учудвам. В училище,  когато го питах какъв иска да стане като порасне, той не отговаряше. Винаги съм допускал, че ще стане нещо такова от него. Просто го беше срам да си го каже. Както и да е, жал ми е за него.

Дерек дръпна от цигарата, издуха дима и отпи от халбата с бира.

-Че защо?-попита той- Изкарва доста пари. Живее си живота.                                                 Бил се наведе напред към него.

-Много внимавай, Дерек. Той е коварен като змия и жесток като хищник. Никога не го предавай, защото това, от което сега се отърваваш, при Доналд няма да ти се размине.

Казвам ти го, защото след като вече си предал един човек, можеш пак да го направиш.

Това нещо може би ти е в кръвта. Най-вероятно е. Не ти го казах още в началото одеве,

и не знам защо не го направих. Но сега ти казвам- ВНИМАВАЙ!

-Спокойно, братле-отвърна хладнокръвно Дерек- Познавам го доста добре. Няма проблем.

Бил настоя:

-Нищо не познаваш.Ти не присъстваше едно време, когато той ограбваше учениците след училище. Аз бях свидетел няколко пъти. И ти казвам- няма такава агресия. Още тогава той се проявяваше- в тези кратки нападения, съзирах у него лудостта на гангстера .Предпола-

гах, че може да стане такъв, но не бях сигурен. Ти потвърди предположенията ми.

Дерек само му намигна.

-Добре, приятелю. Обещавам, че ще бъда предпазлив.

Известно време мълчаха. Дерек дояде пържените си картофи (вече изстинали) и допи бира-

та си .Бил отдавна бе изпил натуралния си сок и сега си играеше с кутията „Марлборо” на Дерек. По едно време последният, запалвайки нова цигара и издухвайки дима, каза:

-Хм, интересно- преди няколко години едни типове от приближените на Доналд-между другото, той вече е популярен сред криминалните среди с друго име- Дони Краля-са се опитали да присвоят някаква сума пари от рокери. Станало жестоко сбиване и рокерите надделели. Мутрите си изпатили здраво, като единия от тях бил откаран в болницата с опасност за живота, и за съжаление....по-късно издъхнал. Точно този човек е бил един-

ственият останал жив роднина на Дони- брат му. Тъй като тогава още не бях се присъеди-

нил към бандата му, ми разказваха колко бесен бил той, а по-късно видях със собствените си очи тази ярост- направих жестоката грешка да го питам за случая- Дерек остави цига-

рата си на пепелника, за да покаже огромен белег на корема си-Опита се да ме изкорми и почти успя. Спасиха ме като по чудо. Оттогава насетне не говоря много с него, предават ми други хора какво иска да свърша.Разказваха ми, че когато разбрал, че брат му е издъх-

нал(той бил информиран, че го откарват в болницата с опасност за живота,след което запалил колата и потеглил веднага. Болницата била на малко по-далечно разстояние и докато стигне, един от неговите хора му се обадил, за да каже че всичко е свършило), из-

паднал в умопомрачение. Пристигайки в болницата, едва не убил един от лекарите, една сестра и охраната. Крещял като луд във всички посоки, кълнейки се, че който е отговорен за това, ще плати не само с живота си .Който бил отговорен за това, ще страда много повече. Освен че сторилият го щял да умре в адски мъки, непознати на човечеството досега, той се заклел че ще преследва и ще прати в пъкъла и всичко, що е ценно за този човек-баща, майка, братя, сестри, жена и деца. Присъстващите в болницата хора, както и неговите собствени, стоели без да могат дума да кажат, един човек понечил да се обади в полицията, но веднага бил спрян подобаващо-удар в гръкляна, но не смъртоносен, колкото да припадне.Повече никой не посмял да се изправи срещу него,защото и няколко писто-

лета били насочени към тях.

 Дерек млъкна, защото в този миг келнера дойде и прибра празната чиния от пържените картофи и празната чаша от бирата. След което се отдалечи бързо. Дерек продължи.

-Разказваха ми, че всички били потресени. Никой не смеел да гъкне. Общо взето това е. Дони и до ден днешен не може да открие виновника за смъртта на брат си. Може би разбираш защо ти разказвам всичко това?- той бавно вдигна глава и се вторачи в Бил. В погледа му имаше хлад.

 Бил беше пребледнял и изпотен. Очите му изразяваха нещо като шок. С едната от двете си треперещи ръце, взе кутията с цигари от масата и продължавайки да трепери, извади една и я запали. Всмукна, закашля се и се обърна, за да потърси с очи келнера. На около

пет метра той сервираше , и за миг видя Бил, който му махна. След като обслужи клиентите, той се запъти към тяхната маса. Пристигайки, Бил произнесе с невероятно сух, слаб и безпомощен глас:

-Едно голямо уиски без лед.

 



* Фраза от популярния италиански уестърн от 1965 г. „За няколко долара повече”.



Тагове:   роман,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704339
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031