Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2015 21:34 - гмеж - мултимедийно разказче
Автор: ivoberov Категория: Изкуство   
Прочетен: 5464 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.10.2015 21:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                    Гмеж                      /Мултимедийно разказче /

И се получи невъзможна и угнетителна гмеж в която духът се от отделя от битието така, както мазните петна се отделят в супата –  уж са нещо различно от нея, но всъщност са част от нея, те плуват вътре в нея и не могат без нея, някой може би я е харесал точно такава, тази супа, такава я е сготвил, и той е Един Единствен, този някой, защото няма друг като него и не бих се учудил, ако изведнъж небесните свитъци се разтворят за да се спусне отгоре огромна една лъжица, която да загребе от супата и не бих се учудил, ако всемирът се раздере от гръмовно едно сърбане, придружено със смехове, плач, въздишки, а също така писъци на радост и ужас. Виждах по принуда притулното лоно и на тази, която ме беше родила и на онази, която искаше да роди от мен, първото - осмърдяно от предвестниците на наближаващата смърт - тях трябваше да чистя и изнасям и второто- то процеждаше тръпчиви благоухания в поривите си към нов живот - тях обичах да вдъхвам и вкусвам дори. Двете крайности се допълваха, вместо да се отблъскват -  също като при червеите и гъсениците - при тях вселената влиза от единия край  такава каквата е, за да излезе от от другия такава, каквата ще бъде за да се превърне отново в такава, каквата е, докато вътре в нея пашкулът на битието се омотава в прососурляк и неговите извечни противоположности се гърчат, реят, люлеят и плуват също като мазните петна в супата, а трябваше също да оцелея, да си намеря нова работа, да допиша писанията си, да намеря пари, да опитам отново да списвам вестник, да се срещна със Соня, да изцикля паркета, да кажа да бившите си сподвижници, че ако продължават така са загубени, без те въобще да са поискали мнението ми, да видя кога е надпреварата за сергия на пазара и да подготвя съответние книжа, да платя сметките и здравните осигуровки, да сменя ремъка на колата, да намеря най-после съкровището което търсех от години, да полея цветята, да отговоря на очакванията, да кажа на Рени, че няма да събирам пари за входа,  да изхърля памперсите, да полея цветята, ама това вече го казах, да лакирам пода, ама преди това да го изцикля, да си извадя здравна книжка, да се прегледам с туморен маркер, да... и в главата ми всичко това започва да гъмжи защото е гмеж от какво ли не, а гмежта гъмжи, нали, нали затова е гмеж и всичките случки, преживелици, вълнения, притеснения, задължения, впечатления- не са ли те като глисти в разложена плът - мисля си -  и ето, че отгоре се спуска огромната лъжица, отеква очакваното гръмовно сърбане, а след сърбането същият Онзи изплюва изсърбаното в черна дупка и казва :  въобще не я исках такава, не се получи, след което супата изтича заедно с мазните си петна, те припукват на границата на събитията и се отделят във вид на лъчение, както го беше предсказал Хокинг, макар лъчението да не е наблюдавано, а само предполагано, и ето - е битието най-после рухва и пада стремглаво навътре към сърцевината на дупката, понесено от собествената си тежест, а онова в мехурите, каквото и да е то,  най-после литва свободно навън, разгъват се седемте небесни свитъка,  огромният пашкул спира да висне безсмислено и самотно в неизмеримостта на черните бездни, от него се пръква  огромна тъмна пеперуда, най-после всички разбират каква е природата на тъмната маса и тъмната енергия, разбират най после, че скоростта на тъмнината е много по-висока от тази на светлината, тоест биха разбрали, ако имаше кой да разбере, ако имаше когото и да било, само че няма никой освен мен, а това дори не съм точно аз, а пукнато мехурче, чието съдържание е отлетяло извън границата на събитията, после от крилата на пеперудата се изсипва звезден прах - това са първите звезди, а пък аз изхвърлям лайната, предизгревът мирише на липи, свети само един прозорец - това е моят прозорец, вселената наднича през него и се опитва да влезе в стаята ми под прикритието на комар, отварям прозореца за да се отмирише и в този миг Господ ме докосна. По този повод написвам песента " Господ ме докосна", давам си сметка, че всички, или почти всички, които я чуят, както и тези, които прочетат това писание ще ме вземат за луд, но на мен не ми пука, няма как да ми пука и не би могло да ми пукасъвсем хич и никак даже, поради една много очевидна, явна, проста, и внушителна причина. Господ ме докосна. В петък сутринта около пет. https://www.youtube.com/watch?v=-47r85ppZ2M     




Гласувай:
6
3



1. dbpboceka4bt - Въпрос, г-н Беров :
10.08.2016 14:58
- Се ли Запознахте С Двустъпковата ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4980991
Постинги: 207
Коментари: 8909
Гласове: 15093
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031