Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2007 17:05 - Левски, Христос, българщина и племенни особености
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2802 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2011 13:43


 
    Реших да довърша по-късно разказа си за Каварна. Сега започнах писание, което ще публикувам в един седмичник. Писанието не е довършено. Прекъснало съм го някъде по средата, за да поддържам напрежението. Ще ми бъде любопитно да видя как ще се приеме то.
    Ето и самото писание :

   ....Той е чист, честен, неподкупен, безкористен, смел, всеотдаен, умен, скромен, добър, обаятелен, прекрасен и “така нататък” както би казал Юлиан Вучков. Той притежава всички възможни човешки достойнства. И няма нито един човешки недостатък.
 Всъщност такъв човек няма. И не може да има  Но той не е човек.  Той е апостол. Ангел. Светец. Идол. Дори нещо повече от идол.  Той е бог. Племенен бог.  На 19 февруари с всичките му речи, славословия, отдаване на почит, поднасяне на венци и цветя, падане на колене, тържества и ритуали, Левски се превърна в племенен бог. Именно племенен. И именно бог. Бог, пред когото когото се прекланя племето, а не нацията. Племе, което се прекляня пред бога, не пред националния герой.  За своя племенен бог племето почти нищо не знае. Пък и не му трябва да знае. Пък и не иска да знае.    Всяко знание за Левски би го принизило. Всяка представа за Левски като човек би отнело от божествеността му.  То затова са толкова малко българите прочели биографията на Левски от Захари Стоянов - най-добрата биография, въпреки неточностите. За племето са достатъчни измислиците на Иван Вазов. Слуховете, преданията и представите. Представите най-вече.    За племето е достатъчно да си представя и да вярва / основателно или не няма значение/, че племеният бог е обичал всеотдайно племето си. Че е живял е за него. Че е страдал за него. Че се е жертвал се е за него и е загинал за него, подобно на Христос, който се жертва и загива, за да изкупи греховете на човечеството. И племенният бог възкръсва също като Христос. Един бог не може да умре. И племенният не може.  Затова Левски ще живее вечно. В сърцата на българите, разбира се.  “ Жив е българският бог” – както се пее в една съвременна рок балада.     Но има все пак, съществена разлика между племенния и християнския бог.    В продължение на векове християнските първоучители се мъчат да въздигнат Христос над племенния юдейски Бог. Да го направят всеобхватен. Вселенски. Католически и екуменически. Общочовешки. Всечии.  И успяват донякъде. Но не съвсем. Не и в България. Защото, нали, нашият Христос си е православен. Той е Христос на нашето си славянско племе. Техният Христо си е друг някакъв Христос. Те са еретици, както ги определи един нашенски миропомазан умник.    Цели векове богословите се опитват да обяснят защо един вярващ християнин би трябвало да се отъждествява с Христос. Да Го приема в себе си. Да Го носи със себе си. Да бъде като Него. Да Му заприлича.  Да Му заприлича, за да повтори подвига Му. Не чак до кръстните мъки. Колкото му стигат силите. Да се напъне малко или много. Колкото може. Да преодолее звяра в себе си. Да повтори христовата доброта. Което вече си е нравствен подвиг, макар и малък.  А ето вече няколко години подред полуграмотните шамани на българското племе правят точно обратното. Непрекъсното натякват, че Левски е наш, наш и само наш си, а не всеобщ. “Наш си е – казват те - но не е като нас и не е един от нас “. И ние не сме като него. И не бихме могли да бъдем. Защото той много над нас. Той е велик и недостижим. Най-великият. Свръхвелик, ако такова понятие е въобще е възможно.  Това повтарят племенните шамани вече години наред. И племето одобрява поученията ми. Учавства в шаманските ритуали.  Защото има нужда от племенен бог.    Племенният бог е удобен. Уютен.    Почитта към племенният бог прикрива една много мъничка наглед, много битова и много нашенска си, българска хитрост. Хитрост, която от своя страна прикрива една мъничка наглед, много битова и много нашенска си, българска подлост...


Тагове:   особености,


Гласувай:
0
0



1. tsvetamak - ...
21.02.2007 18:40
Когато синът ми беше в трети клас, ме попита:
-Мамо, защо празнуват 19 февруари, нали тогава са го обесили Левски?...
Не намирам отговори на много въпроси, на твоите също.
За себе си съм убедена, че всяка епоха има своите личности ( не казвам герои), които с делата си са доказали, че са надраснали времето в което живеят. Може би заради това хората ги почитат и ги превръщат в идоли, въпреки "шаманите" си. Такъв е Христос - разпънат на кръста, благодарение на фарисеите, а не на "обикновените".
И Левски е пример за отдаденост и жертвoготовност в името на по-добър живот. Заради това уважавам сълзите в очите на хората, които го почитат - ненавиждам лицемерието на вождовете.
Подлостта у хората отдавна не е прикрита, но винаги се намира кой да и противодейства, иначе равновесието в природата щеше да бъде нарушено и светът да се саморазруши...
цитирай
2. thehobbit - Не бях се замислял
22.02.2007 12:25
... за това, Иво. А си е така.

Замислял съм се за неща, които са по-скоро следствие от написаното от теб - че докато редим шаблон след шаблона, бягаме от ясните и конкретни политически послания на Левски като от чума, а викаме - например - на премиера си "Величество".

Бившия премиер де. На този му викаме "плъх".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4931496
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15093
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930