Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2007 16:56 - китайци, нож, вещица, котка и Чевенгур
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3898 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02.2007 18:48


“Не е важно какво се вижда. Важно е кой гледа” – гласи една древна китайска мъдрост.
Всъщност нямам доказателства нито че мъдростта е древна, нито че е китайска.
Имам само доказателства, че е мъдрост. Доказателството е, че я измислих аз. Което не значи, че всичко, което съм измислил е мъдро. Но древната китайска мъдрост си е. 
   Тук се появява едно привидно противоречие. Как може да съм измислил тази древна китойска мъдрост, след като нито съм китаец, нито пък съм древен / не чак толкова поне/.
  Противоречеието обаче е само привидно. Защото, както се знае, всичко мъдро е вече измислено. А пък аз освен че съм мъдър съм и скромен. И не си въобразявам, че мъдростта ми вече не е измислена от някой друг. А този някой друг няма начин да не е китаец. И няма начин да не е древен. Чувства се по мъдростта му. Ако ли пък не е китаец и не е древен, толкова по-зле за него, не за мен. Хич не ми пука за някакъв си там китаец. Даже започна да ми става леко досаден този китаец. Няма нищо китайски в мен. Освен китайския нож, дето ми го подари един циганин срещу два лева. Той отначало искаше да ми го подари за пет, но аз отказах такъв скъп подарък и след кратък половинчасов пазарлък той кандиса да ми го подари за два. На ножа пише Жин Ли с английски букви /jin li
/. Искам да кажа латински букви. Може да се произнася и Джин Лай. А може и въобще да не се произнася. Че защо да го произнасяме. Да не сме някакви си там китайци. 
 Над латинските букви има китайски букви. Не знам какво означават. Може и те до означават Джин Ли. А може и някоя псувня да означават. Китайците имат неразбираем език и затова могат да си псуват безнаказано и безопасно. Не знам дали наистина го правят, но ако аз бях китаец непременно щях да го правя. Бих псувал всичко и всички на китайски съвсем безнаказано и безопасно. И на оня нож, тоест на моя нож, дето ми го подари циганина срещу два лева бих написал. “ Мамка ви”. И ще се получи “ Мамка ви от Джин ли”.
 Иначе ножът си го бива. Реже. Предимно хляб. Засега
   Не знам защо взех да се отнасям толкова. Може би защото съм си отнесен. Всъщност ставаше въпрос за древната китайска мъдрост, която измислих. С нея искам да кажа, че няма значение къде ходи някой, важното е кой е той.
    Тоест няма значение дали някой описва Канарските острови, бразилските джунгли, Родопите, Каварна, Южния парк, или мазето на съседката от втори вход Евлогия. Важното е кой е отишъл да ги описва. Защото как е описано едно нещо зависи от това кой го е описал, е не от това какво точно е нещото.
  Тук хрумва една друга мъдрост / Понякога мъдростите ми се лепят като манекенки Пауло Коелю. И като репортерки на Бойко Борисов. Не знам с какво толкова ги привличам /. Ето новата мъдрост :
   “По-добре е да се опише свястно мазето на съседската от Втори вход Евлогия, нежели да се опише тъпо остров Нова Каледония от Индонезийския архипелаг, ако въобще има такъв остров и такъв архипелаг. / Май въобще няма/тъпо остров  острови “ от архипелага
  Тази мъдрост, обаче, въобще не прилича на китайска мъдрост. И не прилича заради съседката Евлампия. Тя не е китайка, въпреки че е много особена. Отглежда котки. И в къщи си ги отглежда, и уличните храни. Толкова е особена. Хората в квартала й се присмиват. Тайно, обаче. Не смеят явно, защото й се носи славата на вещица. Правела черни магии. И бели също, но по изключение само. Съмахленците никак не вярват на тия неща, но не смеят да й рекат онова, което си мислят за нея. Като например : “ Да пукнеш дано, вещицо проклета. Хората няма какво да ядат а тя взела котките да храни “ Или “ Стига си хранила тия скапани котки дето пикаят по стълбището, че като те фрасна по тъпата кратуна само на евлампии ще ми станеш, гиди вещицо проклета “.
Тя веднъж ми гледа на кафе. Предсказа ми среща по вечерно време. И ми позна. Абсолютно даже ми позна
- Лельо Евлампийо абсолютно ми позна за срещата по вечерно време – казах й. / В махалата всички лицемерно й викаха “лельо” /. Аз, обаче, не й виках лицемерно.
- Ми да – отвърна тя – аз съм професионална гледачка-медиум, не съм някаква си там циганка. Но на теб гледам безплатно, щото те харесвам. Нали много обичаш котките
    Нямам нищо против котките. Ама чак пък да ги обичам много едва ли. Това, обаче, не й го уточних
    - На теб правена ли ти е черна магия ? – пита ме тя и предлага – Щото мога да я разваля. Много евтино ще ти излезе. Само десет лева
- Не ми е правена – уверявам
-  Ами да взема да ти направя тогава.
-  Че защо ще я правиш, нали ме харесваш ?
-   Харесвам те. И ще ти я разваля
       Тази жена я прихващат отвреме навреме. И тогава гледа особено. Гледа така, че плаши хората. 
  - Друг път, че сега нямам време – опитвам се да се измъкна.
  - Добре де, няма да ти правя магии – съгласява се тя - Ама искам да вземеш едно котенце
 -  Благодаря, засега не ми трябва.
 -  Ама взе ми го де– поглежда ме тя с особения поглед, дето плаши хората. - То е едно такова мънинко, сладинко Само трябва да го научиш да пишка в банята, щото сега пишка навсякъде. 
 - Виж сега – започвам да обяснявам. – Нали си чела “ Малкият принц”. Там той щеше да опитомява лисицата. Пък тя му вика, че това е отговорна работа. И с котето е като с лисицата. Ако взема коте трябва да му нося отговорност, не само ядене. Щото е отговорна работа. Аз засега не мога да поема такава отговорност. А не мога, защото обичам котките, нали разбираш.

Леля Евлампия се замисли. Не знам за какво. После каза 
  - Не съм чела “ Малкият принц “ – каза ми и отново се замисли, пък аз си трая, да не би пак да започне да ми пробутва котето си
  -  Ти нали беше там нещо по телевизора – вика ми тя след известна размисъл.

/ Бях наистина репортер в едно предаване преди много години /
  - Бях, ама отдавна
-   Отдавна, ама познаваш разни хора там, нали.
-   Да, познавам тоя-оня...
-  Кажи тогава на тоя-оня да ми дадат да водя медиумско предаване. Като оная, как й викаха...Светлина. Речи им, че аз съм по-професионална от нея. Нали ти познах за срещата по вечерно време...

Пак се отнесох нещо. Много съм отнесен. Исках да кажа, че обичам да пиша пътеписи. Писах вече за Каварна. И тъй като засега нямам пари за ново пътуване по-надалеч, реших да пропътувам Южния парк в София и да направя пътепис за него. Защото, нали, не е важно какво се описва, а кой го описва, както гласи една мъдрост, независимо дали е древнокитайска и дали е мъдрост. Вместо това писах за ножа, за китайците и за Евлампия, дето ми позна всичко и за срещата по вечерно време също даже.
 Не знам защо се получи така. Може би защото чета Андрей Платонсов. “ Чевенгур” се казва книгата му. И ми харесва. Под нейно влияние съм.
   Но е по-вероятно Евлампия от Втори вход ми е направила магия. Не съвсем хептен черна магия. Само едно малка черна магийка. Едно такова малко черно-беличко магийченце. Също като котето й.
 И явно ми направи това магийченце, защото отказах да гледам това коте. Затова съм отнесен напоследък.
Ще пропътувам, обаче, Южния парк и ще направя един пътепис за него.
  За доказателство на всичко гореизложено прилагам снимка на котето. Кръстих си го "Чевенгур". Нещо не мога да кача снимката тук. Ще опитам в следващото послание.



Тагове:   котка,   нож,   вещица,


Гласувай:
1
0



1. tsvetamak - :)
27.02.2007 17:57
Освен мрачен и много сърдит, ти си бил и друг:)
Весели истории разказваш. Особено ми хареса тази, за китайския нож. Обаче вместо да го надписваш със закани, май е по-добре да го развъртиш този нож и да им разкажеш играта, дето досега все на нас я разказват. А имам усещането, че това го можеш:)
Приятна вечер!
цитирай
2. trevistozelena - ммм да...
29.07.2007 17:26
...това е любимото ми нещо в блога ти. НЯМА ТАКОВА НЕЩО:) много си готин тук
цитирай
3. анонимен - kak si
14.11.2008 20:19
xixixixixixixixixixixixixixi
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5056042
Постинги: 207
Коментари: 8909
Гласове: 15093
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930