Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2007 16:54 - Снимка, гаргата Герагана, сгъвките на съдбата, пъп и други такива
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2394 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Та пак за обещавното пътуване до Южния парк.

То започна от спирката на автобус 83 при кръстовището на България и Гоце Делчев. В едно от предишните си послания бях писал за враждите си с тоя автобус.

Някога, като юноша, при недомислен порив, вероятно съм му надраскал седалките с остър предмет.

Затова той никога не идва, когато стоя на спирката.

И идва тутакси, когато реша да си тръгна. То добре, че до Южния парк не е далеко, само на две спирки и мога да отида до там пеша.

Понякога решавам да измамя проклетия автомус.

Чакам примирено на спирката и знам, че той дебне някъде наоколо, за да пристигне веднага след като си тръгна.

Аз чакам, чакам, чакам, преструвам се, че съм се отказал и тръгвам пеша към парка. Ходя с дебнеща стъпка, обръщам главата си встрани, уж че гледам будката за вестници и с крайчеца на окото си дебна автобуса.

Щом се пакаже и спре, хуквам обратно към спирката. Той разбира, че е измамен и бърза да затвори вратите си. Понякога успявам да се шмугна вътре, понякога не. Ако успея да се шмугна не дупча билет за отмъщение. Ако не успея псувам злобно и примирено.

Последният път, чаках, чаках, чаках, чаках на спирката известно време, след продължих да чакама, чакам, чакам, чакам, но кагато ми омръзна да чакам, чакам, чакам, чакам, реших да не чакам, чакам, чакам, чакам повече, а да приложа описаната хитрост.

И тъкмо да се направя, че тръгвам към Южния парк, когато почуствах, че всеки миг на спирката ще стане сеир. Аз имам такива пророчески умения. На тях ме научи вещицата Евлампия, за която бях писал в едно от миналити си послания. Даже в три от миналите послания.

Тя ме научи, например, да гледам на разни неща. На карти, на кафе, на боб, на фасул, на спанак, на зеле, а също така на олово, на кости и кокали, на восък, на маджун и дори на пъп. Всеки човешки пъп има своеобразни сгъвки и извивки, които са свързани със съдбата му, така че съдбата на човека може да бъде провидяна в пъпа му. Пъпът в някои отношения е средоточие и израз но човешката съдба.

Та аз се научих да гледам на всичко. Има, обаче, една подробност. На каквото и да гледам, нищо не виждам. И махленската вещица Евлампия така ми казваше.

    -Много хубаво гледаш – казваше ми тя – и на карти, и на кафе, и на боб, но най-хубаво гледаш на пъп. Лошото е, обаче, че нищо не виждаш.

Самата Евлампия виждаше. Не че познаваше винаги. На мен, например, освен една среща по вечерно време, никога нищо не можа да ми позна. Тъкмо обратното.

И точно така разбирах какво ще ми се случи. Случваше ми се точно обратното на това, което тя ми казваше.

Освен да гледам, бях придобил и уменията да познавам и да провиждам разни неща и случк. Многократно съм показвал тези свои умения на близки и познати срещу нищожни суми. Не заради печалбата, а заради изкуството.

Спра се някъде, на някой ъгъл, например, по на някоя улица, или на някоя поляна и казвам : “Чувствам...
      -  Какво чувстваш – питат ме 
      -  Виждам...
      -  Какво виждаш – питат ме..
      -  Усещам...
      -  Какво усещаш – питат ме.
      -  И предвиждам..
      -  Какво предвиждаш – питат ме 
      -  Предвиждам, че няма да ми падне тухла на главата – казвам.

Казвам и познавам. Пък хората недоволни. Не искат да си плащат. Не мога да разбера защо.

Веднъж дори познах едни цифри от тотото. То беше отдавна.

Вървя си аз покрай едно тото, а един вътрешен глас ми казва :

“ Попълни едикои си там числа и ще видиш, че няма да спечелиш нищо “. Точно така и стана. Попълних ги и въобще нищо не спечелих.

Този път, обаче, на спирката на автобус 83, познах, че ще стане сеир /зрелище, шоу/. За него, обаче ще разкажа в следващото послание, защото това много се проточи. Съжалявам. При мен винаги така се получава. Мислите ми се реят в главата като дървесни червейчета в изгнила върба. Бързам да ги кажа, докато не е дошъл кълвача.

Имаше един кълвач в горите над Бояна, казваше се Коко Клюна.

И една гарга. Гергана. Като ходех из гората Гергана прехвъкваше след мен от дърво и сладко-сладко ми грачеше разни неща. Отначало не разбирах какви. Но по-късно разбрах. Тя ми казваше :

...Но стига вече. Пак се отплеснах като настъпена мотика.

Доскоро...

 Прилагам за трогателност и една снимка, снимана преди четири-пет години в Созопол
image



Тагове:   снимка,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7807602
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031