Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2007 18:15 - Живот, купони и други гадости - първа част
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4541 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 19.05.2007 21:15


  Тази сутрин Лили ме покани на кафе у дома си.

  Не бяхме си говорили от години. Бяхме на “здравей, здрасти, как си, благодаря, добре, а ти, и аз”

  Лили – това е преди всичко и най-вече крака. И бедра.

  Човек откъдето и да я погледне вижда само това.

  Крака и бедра.

  Голи.

  Защото Лили си слагаше един такива поличики, които правеха краката й още по-голи, отколкото биха били без поличките.

  Тя май точно и затова си ги слагаше - за да бъде по-гола, отколкото е.

  Краката й бяха като ботевградското шосе без завоите. И още са си такива.

  В смисъл много прави и много дълги. Също и хубави

  Когато Лил крачи из махалата,  се чува лек пукот от изкривени шии и вратове.

  За да види в Лили нещо друго, освен крака, човек трябва да се приближи съвсем близо до нея.

  Тогава можеше да види и гърди.

  Също така хубави като краката й, само че не дотам голи.

  Ако пък успееше да откъсне поглед от краката и гърдите, един мъж можеше да забележи върху нея и едно не чак дотам красиво, но пък приятно и мило лице.

  С очи. Без поглед, обаче.

Очите на Лили нямаха поглед.

 Нейният поглед не беше в очите й. Беше някъде вътре в нея. В корема й може би. Или още по-навътре. Някъде из утробите. / Тя създаваше впечатление, че ги има няколко./

   Погледът й сякаш се беше притаил в онези потайни ъгли на няколкото й утроби, където мъжете не можеха да проникнат.

  А може би погледът й беше извън тялото. Отнесен някъде от нещо. Не се знае от какво и не се знае къде.

  Може би отнесен от пиянството.

 Защото Лили пиеше.

  Не се друсаше. Пиеше.

  Имаше две състояние.

  Или беше пияна, или не.

   То е така с всички.

   Но при нея има едно особеност.

   Това, че не е пияна, въобще не означава, че е трезва.

   Никак даже.

  Преди много, много, много години, на помня колко, тя беше любовница, или нещо подобно на един мой приятел, или нещо подобно.

  Приятелят, или нещото подобно се казваше Румен.

  В ония времена кварталните кръчми затваряха към единайсет и половина вечерта.

  А до тоя час Румен и Лили все не успяваха да си допият. Затова си купуваха шише с нещоси, най- често водка и търсеха място за допиване.

  Знаеха, че си седя в къщи, чета и не спя. Румен ми звънеше и казваше :

  - Абе, такова... не може ли... виж ся ...ако не си сам...онакова..., ние... нали се сещаш... затвориха, нали.... хъм... мън..., а пък ти, нали такова...не спиш...и би ли имал нещо напротив да...

  -   Само че към един – два искам да си тръгнете. Тая нощ ми се ще да се наспя – прекъсвах го аз.

  -  Ооо-разбира се, нямаш грижи,  допиваме си водката и си тръгваме- обещаваше Румен с пълното съзнание, че няма да си изпълни обещанието.

  - Добре, идвайте – казвах аз, с пълното съзнание, че няма да си изпълни обещанието.

  Всъщност тяхното посещение ми беше донякъде приятно. Беше като повей от истиския живот. Живот, който го няма в книгите. Суров. Неподправън.. Бесмислен...Тъп...Увлекателен.... И може би наистина истински. “Може би” - казвам.

  И нямаше нужда да ходя по кръчми и да общувам с простаци, за да го разуча. Той, животът,  идваш при мен да си допие водката.

   “ Тая курва Марчето пак беше мотана. Нея пък кой ли не я еба. Къци Мазното не я. Как да не я бе. Не я, защото той движи с оная, дето баща бил телохранител. Телохранител е на баба ти гъза. Как на баба ми гъза бе, знаеш ли колко пари има”

  Това казваше истинският живот. За това си говореше.

     Кой кого ебал, кой на какъв купон  бил, кой как се насрал, кой къде се намотал, коя била курва, а коя била още по-голяма курва.

Аз ги слушах и отново се зачитах в Кастанеда. Тогава ми беше кастанедианския период. Увличах се по индианските вълшебства.

   Докато аз четях за вълшебствата, Румен и Лили си говореха за истинския живот и всеки път стигаха до единодушното заключение, че той е доста лайнян, и че светът е населен преди всичко с курви, боклуци, смотаняци, педерасти, извратеняци, гнуснявци, мутри, дропли, пачаври,  мръсници, мутреси, педофили, обратни, а също така  кифли и всякакви подобни.

  Това донякъде ме забавляваше. Представях си, че потапям огледало в бистра река, както го описва дон Хуан на Кастанеда. Това е индианско вълшебство, което кара неорганичните създания да преминат през огледалото и дойдат от успоредния свят в нашия.

  Представях как през огледалото се изнизват към успоредния свят всякаки курви, боклуци, смотаняци, педерасти, извратеняци, гнуснявци, мутри, дропли, пачаври,  мръсници, мутреси, педофили, обратни, а също така и кифли.После Румен и Лили. А накрая аз- После се връщаме тук в обратния ред. Само че като дойде моя ред аз не се връщам. Показвам си само ръката. Със свити пръсти. Всички, освен един. Ясно кой. След това си я дръпвам и оставам там...

  След краткия си, но затова пък устремен разбор на живота, Румен и Лили ме питаха какво чета и какво ми е мнението по въпроса.

   Отговорях им без да обмислям отговора си. Така или иначе те винаги оставаха изненадани и поразени от дълбочината и мъдростта моя отговор.

 Естествено.

 След техните приказки каквото и да било изглеждаше изпълнено с дълбочина и мъдрост.

 Затова ме уважаваха. И в същото време ме съжаляваха задето не ходех по купони, кръчми, ресторанти, сбирки, компании, разпивки, дискотеки и всякакви подобни мероприятия, които придаваха смисъл, същност и съдържание на онова иначе лайняно нещо, което те определяха като истински живот.

  Казвах им, че ми е достатъчно да се виждам с Елена/ тогавашното ми приятелка, която и сега ми е приятелка, но през една Европа и един океан/. Те ми обясняваха, че това въобще не е достатъчно и веднъж ми обещаха да ми уредят купон, за да съм бил живнел и аз малко.

 Обещаха и изпълниха обещанието си.

  Една вечер дойдоха с едно нещо, което по-късно определиха като кифла, а в началото казаха, че било Мими.

  Разположиха се, наляха си пиене, изговориха две купища приказки за курвите, педерастит, боклуците и гаднярите, след което Лили започна да целува Мими.
  Тук прекъсвам първата част. На най-любопитното уж място. Знам, че е пошло, но нали така се прави. Нали такива са изискванията. 
Ще има и втора част.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Ех Иво, чета те и ми е жал за теб. И за ...
19.05.2007 19:26
Ех Иво, чета те и ми е жал за теб. И за мен ми е жал, но като те чета за теб ми е жал повче. Може и сам да си виновен и да не заслужаваш да ми е жал за теб, но... Жал ми е защото на друго място, и в друго време, пък и на друго място и в това време ти би бил получил признанието, което заслужаваш. Би бил уважаван и почитан писател и човек, даже уважаван и почитан човек и писател.
Знам, че и сега си уважаван и почитан, уважаван и почитан си от шепа умни и достойни хора, както и от шепа хора като мен(не толкова умни и съвсем не толкова достойни). А на друго място не биха били шепи, биха били тълпи, и все умни и все достойни и все хора. А тук...
Стана ми жал за мен, за теб, а също за умните и достойните, даже ми е жал за не толкова умните и съвсем не толкова достойните.
Иска ми се да ти пожелая нещо хубаво, ама не се сещам какво. Прости ми.
цитирай
2. alexanderkolev - Като четях текста и се замислих
19.05.2007 23:21
Като четях текста и се замислих за “обикновените хора” и дали наистина са толкова обикновени (всъщност част от таланта на Иво е именно да вижда необикновеното в обикновените неща, което понякога е и същността им). После се замислих с какво да заменя този не-толкова точен израз, “обикновените хора”, и кои ли пък са другите, “необикновените”? Дали тези, които прекалено се замислят, докато “обикновените” просто живеят, без прекалено да се замислят, и са разбира се по-щастливи. И какво му е толкова хубаво на замислянето? Просто се замислих за тези неща...
цитирай
3. thehobbit - Неее, не ми е жал за теб, Иво:)
20.05.2007 02:20
И преди всичко не ми е жал за мен, а напротив – радвам се, че те познавам и съответно знам как да чета блога ти, пък и не само това.
Анонимният коментатор е прав, но – съвсем егоистично казано – не съвсем. Защото ако ти си получиш заслуженото, аз надали бих си получил незаслуженото (т.е. личния и сравнително чест контакт с теб). А иначе за тълпите умни и достойни – ти знаеш, че ги заслужаваш и сигур си знаеш дали би им се зарадвал : )
цитирай
4. анонимен - :)
20.05.2007 10:17
Genial!!!!!!! - les deux: le texte et le deuxieme commentaire. J'eprouvais le meme sentiment en B., mais je ne saurais lui donner une expression tellement precise et emouvante... Felicitations!

OUT TA GET ME (GUNS'N ROSES)
Been hidin' out
And layin' low
It's nothing new ta me
Well you can always find a place to go
If you can keep your sanity
They break down the doors
And they rape my rights but
They won't touch me
They scream and yell
And fight all night
You can't tell me
I lose my head
I close my eyes
They won't touch me
'Cause I got somethin'
I been buildin' up inside
For so fuckin' long

Chorus:
They're out ta get me
They won't catch me
I'm innocent
They won't break me

Sometimes it's easy to forget where you're goin'
Sometimes it's harder to leave
And evrytime you think you know just what you're doin'
That's when your troubles exceed
They push me in a corner
Just to get me to fight but
They won't touch me
They preach and yell
And fight all night
You can't tell me
I lose my head
I close my eyes
They won't touch me
'Cause I got somethin'
I been buildin' up inside
I'm already gone

Chorus

Some people got a chip on their shoulder
An some would say it was me
But I didn't buy that fifth of whiskey
That you gave me
So I'd be quick to disagree

Chorus

They're out ta get me
They won't catch me
I'm innocent
So you can
Suck me
Take that one to heart

VB


цитирай
5. raztvoritel - ббббббббббббббббб
20.05.2007 17:02
Тая не съм я чувал. Междувпрочем, Иво, би ли ми казал - дали може на "ти", - предвид, че денят за размисъл не е днес и в случай, че ти се намира net: к'во да е.

цитирай
6. анонимен - talpite umni i dostojni anonimni hora
20.05.2007 21:19
Ne mi e qsno, g-n Berov, imate li namerenie da im proshtavate. Ne e li prekaleno golqma otgovornostta, s koqto Vi natovarvat komentirashtite Vashite poslaniq.

Primerno, anonimen nomer 3. Tekstove, po koito sledobedniqt dyzhd se plyzga kato po shlifer. Nqma za kakvo da si zakachish syznanieto - nezheli da trygnesh da proshtavash.

Zhelaq Vi zdrave i shtastie po izbor. Bez da pretendiram za izcherpatelnost. Ihtjus
цитирай
7. pilcho - Иво,
21.05.2007 02:41
невероятен си. Както винаги. Отново ме остави без дъх (то това е лесно постижимо, щото нали имам астма, ама знаеш какво искам да кажа)!
Наздраве!
цитирай
8. tessy - верно много интересна история,
21.05.2007 23:48
и на мен ми хареса...
Поздрави...
цитирай
9. kardamom - много цветисто...
22.05.2007 10:02
и интересно...
чакам продължението...
хубав ден ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5062561
Постинги: 207
Коментари: 8909
Гласове: 15093
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930