Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2007 17:51 - ГНЯВ
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13275 Коментари: 38 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Майка ми е стара. Като в народните песни. Там, нали, все се пее “ стара ле майко” и прочее.

От време навреме получава световъртежи и пада.

 Наскоро падна.

  Много я боля, не можеше да ходи.

  Заведох я в болницата, за да видим дали не е счупено нещо. Трябваше да й направят снимка.

  А преди преди това трябваше да се подпише в тетрадката на една медицинска служителка. Да  стане от една пейка и да направи няколко крачки до служителката.

  Нищо особено.

 Само че ставането беше свързано с болка. Ходенето също. Сядането също. Въобще всяка крачка беше свързана с болка.

  Помолих служителката, или сестрата, или каквато там се водеше оная булка, да направи четири крачки и да даде шибаната тетрадка на майка ми за подпис.

  Мислех си, че това е нищо работа. Четири плюс четири, общо осем крачки, които младата булка можеше да направи без да почуства никаква болка.

 Младата булка, обаче, отказа да направи тези четири плюс четири общо осем крачки, защото не й влизало в задълженията.

  Болните трябвало да ходят при нея и да се подписват, а не тя при тях.

Така че вдигнах майка с охкане, заведох я до булката за подпис / пак охкане/, отнова я върнах на пейката и тя си изтърпя всичките осем крачки болка и охкане.

 Направих на оная булка забележка.

 Стана по-лошо. Хората живели при камунизма знаят, че ако направиш забележка на служител, става по-лошо. Винаги

 Мислех, че нещо се е променило, след като вече имаме пазарна икономика.

 Уви.

 Условията могат да се променят шеметно. Табиетите, обаче – не. Табиетите, начина на живот, ценностите, обичаите, навиците / всички онова, което е всъщност културата на един народ/ са нещо много твърдо. Много яко. Трудно се чупят. Трудно се променят.

 А служителката намери начин да ми го върне.

 Да си отмъсти за това, че съм й направил забележка.

  Даде снимката на майка един час закъснение.

  На някакви млади пичове, които се прегледаха след нас даде веднага снимките. Че и намери и време да се занася с тях. Нали са луди млади.

 А старото чакаше.

  И си изгуби реда при ортопеда.

 И трябаваше да чака още.

 Да търпи болките си.

 А пък и не можеше да отиде в тоалетната. Защото при ходенето в тоалетната на поликлиниката / двайста/ също щеше да я боли.

  Там нямаше клекало.

  Отделно, че беше отвратително мръсна, както се полага на тоалетните от една току-що влязла в Европа юнашко-бабаитска балканска държава.

   А липсата на клекало означаваше още болка и срам.

 Дотук, обаче с майка, болката и срама.

  Ще ми се да кажа нещо за оная булка – сестрата, служителка, или каквато им се води нам.

  Тая булка беше не само зла.

  Тя беше зло.

   Нещо повече.

   Тя беше злото.

    ЗЛОТО

Отколешното, старото, извечното, изконното, пъкленото, библейското зло.

 Зло, което ако имаш власт щеше да бъде Менгеле. Или комендантката Илзе.

  Либералите, обаче, казват, че такова зло няма.

  Че нямало зло само по себе си.

   Че злото било създадено от обстоятелствата.

   Било относително.

  В едни случай то било зло, а в други, напротив – било добро. Много добро даже.

 Голямо добро правиш, когато убиваш класовия враг, например.

  Това го казват Маркс, Ленин, Димитров, Живков и цялата останала комунистическа паплач.

   Хубаво е да убиваш расово непълноценните.

 Това пък го казват Хитлер, Химлер, Гьобелс и цялата останала комунистическа паплач / то между фашизма и комунизма няма голяма разлика/:.

  Било добро също да крадеш, щом кражбата се нарича експоприация на експоприаторите. / отново твърдение на комунистическата паплач/

  И да не уважаваш майка си и баща си, а да докладваш за тях, ако не са верни на Партията с главно Пъ.

   Според началата на моралния релативизъм / нравствената относителност/ онази зла служителка, дето измъчи майка ми  въобще не е зла. По-скоро е добра. Суперска е даже. Само дето е пролетарий. Угнетена  демек. Експлоатирана. Получава ниска заплата. И си го връща на буржоата. Ако не беше пролетарий, а шеф, а също и ако получаваше по-голяма заплата щеше да е ангелче пърхащо едва ли не.

  Но това са по-явните измерения на моралния релативизъм.

  Но има и други много по- скритни и  по-невинни наглед. Наукоподобни даже.

  Те възникват през първата половина на миналия век.

  Фройдизмът, например.

 “ Не е зла жената – ще кажат психоаналитиците. –   Много си е добра даже по природа, ама нещо е преживяла в деството си. Баща й я е изнасилили може би. Или пък някой извратен съсед й е показал пишката си. Тя се е сецнала, подсъзнанието й се задръстило и затова сега прави злини, като вторичен отговор на детските си преживелици. Без да е иначе зла.

  Тази женица не е зла собо по себе си и според структуралиста Маркузе. Има някакви някакви невидими обществени взаимовръзки, които предопределят поведението й. Те я правят зла. А иначе тя си е много добра даже.

 И според тариката Сартър / Жан Пол, дърт комуняга, между другото/ жената не би могла да бъде зла. Няма добро и зло. Има само временни, мигновени прояви на битийността. Човекът е различен във всек миг. Тези мигове не са  взаимосвързани. Няма отговорност. Има ексистензиализъм, нали разбираш. / То никой не разбира, ама всички се правят, че /

  Та да не изброяваме всички течения и подтечения на моралния релативизъм. Те всъщност са неизброими.

  Днешните негови последователи, например, без дори да осъзнават, че са такива също биха казали, че оная служителка / или сестра, или каквато там се води / не е виновна сама по себе си.

  Ще кажат най-вероятно, че е виновна е здравната реформа. Или политическата класа, защото не е осигурила на сестрите добри заплати. А може общината да изкарат виновна. Или министерството на здравеопазването. Или пък Европа, която се чуди как да ни прекара със своите закони.

  Въобще всички морални релативисти, които гордо се самоназовават либерали, отхвърлят личната отговорност.

  Според тях човекът не е отговорен за постъпките си, защото те са обусловени. Предопределени от обстоятествата. Обстоятелствата са виновни, не хората. Обстоятелствата трябва да променяме, е не добрия и невинен по природа човек.

  Какво значи трябва да направим с оная добра, невинна по природа женица, която измъчи майка ми ?

    Ами трябва да се погрижим за нея. Да й повишим заплатата. Да й създадем по-добри условия за работа. Да й дадем възможност да напредне в службата. Да я пратим на психотерапия, че да се отърве от подсъзнателните си скомини и задръстъци. И да оправим здравеопазването като променим законите.

  Това казват либералите.

 

  Аз пък казвам, че просто трябва да й се ударят осем шамара.

 

 

  Защото съм засегнат, несъмнено. Но и защото съм привърженик на моралния императив / Кант/. Тоест на нравствената повеля. Нравствената повеля според която човек е отговорен за делата си.

  Ма бил изнасилен като дете, ма бил имал лоши приятели, ма бил ритнат от магаре, ма живеел в краен квартал, ма главата му била репонеста, пък заплатата му била малка, няма значение. Щом е с всичкия си той е отговорен.

Нравствената повеля изисква от нас да спазваме законите начовешкото съжителство без да се оправдаваме с обстоятелствата.

 Защото поведението ни не е обусловено от тях. Ние имаме избор. Това е част от нашата божественост, макар че сме хора. И сме отговорни за своя избор. Това пък е част от нашата човешка същност, макар че сме богове.

  И следователно нищо не оправдава злото на оная сестра от 20-та поликлиника в Борово.

  Тя си заслужва осемте шамарите.

 Не знам защо са точно осем.

 Но много добре си ги представям. Представям си как я замъквам в задното дворче на болницата и й шибам осем шамара един след друг. С всичка сила почти. Преставям си как шамарите плющят по зачервените й бузи. Представям си как в очите й се появяват сълзи. И никак не ме е срам от тези представи. Те не са извратени. Те са следствие на обоснована ярост. Шамарите в случая биха били възмездие. Биха били справедливи. Биха имали смисъл.

 Защото злото може да бъде спряно само със зло.

  И  след шамарате онази гаднярка щеше да стане добра. Или щеше само да се преструва на добра. Но при всички случаи нямаше да смее да причинява злини. Щеше да знае, че има възмездие.

    Другият начин е в тази поликлиника да се въведат някакви правила.

    С хора, които отговарят за изпълнението им.

    Само че това е възможно само в страни със стара и развита култура.

    Не е възможно в страните от Африка, Азия и Латинска Америка. Не в Либия. Не и в България.

   Макар че България има едно предимство пред онези страни. Член е на Европейската общност. Което значи, че ние можем да извикаме европейски комисари и наблюдетали, за да следят какво става из болниците ни.

  Тези комисари и наблюдатели биха могли да накарат медицинския персонал да почисти гадната, мръсна, отвратителна болнична тоалетна, например.

  Знам, че е обидно да викаме на помощ европейски комисари, защото сами не можем да си избършем задниците. Знам че мръсната тоалетна /клозет, нужник/ е част от националната ни идентичност. От националното ни своеобразие на което много държим.  Защото тъкмо по нужниците си личи къде свършва стара Европа и откъде започват новоприетите балкански членки.

 “ Че защо трябва да се чисти нужника –  дума българщината – нали той затова е нужник, за да е мръсен.

 

  Аз пък заменям всичкото ни национално своеобразие за една чиста болнична тоалетна. За един свестен болничен нужник. За един приличен болничен клозет.

 

   Природонаселението, обаче си държи на своеобразията. То не се чувства унизено от гадните, мръсни, отвратителни болнични нужници.

  То се чувства  унизено от посещението на Буш. Щото не могло било в неделята да влачи на воля  мазните си провиснали телеса по иначе приветливите и изчистени до блясък софийски сокаци.

  Горди сме хора ша знаеш. Не го  щем Буш. Искаме си затоплени във вода животински вътрешности, наречени шкембе чорба. Искама си шльоковицата. Искаме си също...но хайде стига толкова. Само още три-четири изречения.

  Аз пък уважавам Буш. Той ми харесва. Той е единственият световен политик, който не се притеснява да казва : “ Това е зло”. “ This is rong”.

 И много често го казва. Той е май единственият световен политик, който следва старата, изконна, старозаветна нравствена повеля.

  А либералите се пукат. И комунягите се пукат. И всякакви подобни се пукат.

 Тоталитаризмът, обаче, е зло. Иракският тоталитаризъм е зло. Саддам е избил певече от двеста хиляди души. В Ирак има сдружение на хората с отрязани езици. Езиците са им отрязани, понеже са говорили срещу Саддам и режима му. Те са повече от 20 000 души. В Ирак се отнасят с жените като с говеда. Така е и почти в целия мюсюлмански свят. Злото може да бъде спряно само със сила. С шамари.

 Но млъкни сърце.

И без това малко хора ще дочетат написаното дотук. На малцина написаното ще е любопитно. Малцина ще се съгласят с мен.

 Благодаря все пак на тези, които имаха търпението да прочетат всичко и да се опитат да ме разберат поне.

 

     Toi, l’etranger quand tu mourras

     Quand le croc-mort t’emportera

     Qu’il te conduise a travers ciel

     au Pere eternel

    

 



Тагове:   гняв,


Гласувай:
0



1. dana55 - Разбирам те.
10.06.2007 18:03
....
цитирай
2. анонимен - Чудесен пост!
10.06.2007 18:10
Поздрави! Докато го четях си мислех "ето някой, който мисли като мен". Абсолютно съм съгласна и се надявам все пак да си променим поне малко закостенелия начин на мислене.
цитирай
3. trevistozelena - остави категориите,
10.06.2007 18:11
защото не става въпрос точно за тях. ако ставаше, нещата биха били твърде условни. простата истина е, че има човеци и не-човеци. та в този дискурс (обясни ми пак какво беше "дискурс", моля те) шамарите са оправдани
цитирай
4. patilan - Късогледи далтонисти!
10.06.2007 18:25
Добри или лоши са хората? Нима виждате само 2 цвята? Черно и бяло?
А от къде знаеш каква е тази жена, а ако има и деца? А знаеш ли колко получава, тя себе си не може да издържа, а какво остава за децата и примерно?

А за какъв се взимаш ти за да съдиш хората?

Жалко е че си изчел толкова философски трудове, и въпреки това си си останал ограничен и догматичен!



цитирай
5. ady - За да работиш
10.06.2007 18:35
в тази сфера е необходимо Сърце, а тази "девойка" явно няма такова, питам се - кой и даде дипломата аджеба?!!!
цитирай
6. trevistozelena - patilan
10.06.2007 18:40
не съм срещала по-жив пример за късогледство от самия теб. каква точно е онази причина, която ще се окаже достатъчно основателна, за да оправдае липсата на човешкото в човека?
според безумната ти логика всеки, който не получава достатъчно нормална заплата е в моралното си право да те ебава, както си иска? и ти няма да се сърдиш, ама честно?
цитирай
7. анонимен - Всички си имаме проблеми.
10.06.2007 18:44
Най-малкото въпрос на добро възпитание е да отидеш до по-възрастен човек, вместо да го караш той да идва при теб. Вкички си имаме проблеми, но когато сме на работа би трябвяло да се стараем мислите ни да са свързани с това, което правим там, в момента. Не става въпрос за задължения, а за човещина. И пак ще го кажа - за възпитание.
цитирай
8. mmmmmmmmm - trevistozelena,
10.06.2007 18:47
изпревари ме за малко...Аплодисменти за теб!!!
Иначе поста е толкова обективен,че се учудвам на търпението и великодушието на потърпевшия!Аз съм по-емоционална и експанзивна-бих заформила едно женско шоу в "ХХ".Нямаше да има време да изляза...
А сатава ли въпрос за член на семейството ми "О,небеса!" стойте по-далеч!!
цитирай
9. marty - Поздрави за споделеното от теб
10.06.2007 19:01
и приеми разбирането ми за уажсиите,
които си преживял.
Не бива да оставиш тази жена ненаказан.
Когато става дума за член на семейството ми съм безпощадна.
цитирай
10. tata - Всички се фуклявчите тук, но нищо ...
10.06.2007 19:16
Всички се фуклявчите тук, но нищо няма да направите в действителност!
Иво, остави 4 шамара за мен! Не съм удрял жена, но ще се пробвам. Le bien- faire vaut mieux que le bien-dire!
цитирай
11. messalina - Много добре казано - точно и на мя...
10.06.2007 19:31
Много добре казано - точно и на място!
Поздрави и от мен!
цитирай
12. alexanderkolev - Прав си, Иво
10.06.2007 19:35
Първо, искам да пожелая, доколкото е възможно при тези обстоятелства, поне малко спокойствие и липса на болки на старата ти майка! Мисля, че донякъде знам какво изпитваш—и аз изпитах някои такива неща с баща ми, бог да го прости, по инвалидните комисии (комисията в Търново, а ние сме от Русе—беше цяла одисея докато стигнем, а пък там на място имаше една заключена тоалетна на етажа, “за персонала”, и една два етажа по-надолу за инвалидите, нямаше асансьор разбира се). (То и кой ли в България, който има стари родители, не се е сблъсквал с подобни мъки.) А отношението, с което се сблъскваш на тези места наистина бие не просто на балканска простотия, а на изначално зло. Да, има някои такива моменти сред простотията, с която човек вече почти е свикнал, когато изведнъж се сепваш и разбираш, че тука има нещо повече от простотия и то се нарича зло. Като когато станеш свидетел на жестокостта към животните например. Или към хората, като в случая със старата ти майка. Общото в такива моменти е, че изведнъж осъзнаваш липсата на състрадание у някого. Състраданието, което и простият човек би трябвало да изпитва, и наистина изпитва разбира се, като всеки нормалeн човек, защото cъстраданието ни прави хора, то задвижва доброто у нас и e доброто у нас. И затова е толкова страшно, може да те полазят тръпки, когато изведнъж осъзнаеш, че си се сблъскал със същество (често младо, здраво и хубаво), коeто просто не изпитва състрадание, когато едно нормално и добро човешко същество би следвало да го изпитва. И че това не е въпрос само на простотия—всички познаваме необразовани и прости хорица, които просто бликат от доброта и ни засрамват в това отношение—а на поквара, на един особен вид изкривяване, осакатяванe и окаменяване на човешката душа, когато губим най-ценното в нея, а злото се разраства.

Какво точно предизвиква покварата и как да се борим с нея е труден въпрос, поне за мен. Има я покварата и в доста високообразовани и изтънчени люде разбира се, но ми се струва, че най-податливи са хората откъснати от ценностите си и попаднали в нова среда. Като например тези новопопаднали в градска среда младежи от селата, които стават престъпници. (Като разкулачените младежи в лагера, за които говори Варлам Шаламов в Колимските си разкази, които много бързо се превръщат в попълнение за ужасяващата субкултура на “воровете”.) А как да се борим с покварата, не знам (а трябва не само да знам, но и да го правя). В едно със сигурност си абсолютно прав обаче—всеки носи лична отговорност за доброто и злото, което върши на тази земя.
цитирай
13. marrinela - безкрайно сте прав
10.06.2007 19:44
Моля прочетете пост на име "престъпност" .За по лесен достъп използвайте името marrinela и парола "alek"Свържете се с мен на адрес marrinela@abv.bg
цитирай
14. zemaria - Много интересен пост!
10.06.2007 19:44
Има една книга на Александър Солженицин, която се казва Раково отделение. Тази сестра е от там-нищо, че книгата е писана преди петдесет години. И кенефите са същите Има и една книга на един фройдист, който се казва Вилхелм Райх-тя се нарича „Слушай, малки човече”. Където има комунизъм, там личността е нищо, защото властта е на малкия човек. Там всичко, свързано с него, е колкото да го има-кенефите, обществените болници, затворите, арестите-като машини на системата, направени за да го потискат. Не да му помагат-а именно да го потискат. Не да се облекчават нужда, да въздават справедливост, здраве, или правда, а да възхваляват малкото човече, което работи в тях, и да потискат другото малко човече, нуждаещо се от тези неща. Забележете-не кенефите са мръсни винаги, тъй като сутрин и вечер една санитарка им ливва кофа с вода и ръси с карбол, ами просто са направени като в трийсетте-с дупка. И никой даже не му идва наум да ги осъвремени-за това пари няма. Защото те серат и пикаят в други, модерни кенефи, с блестящи клекала, които си ги заключват! За да не им ги опикаят гражданите и да не се налага баба Мара ,чистачката, да ги чисти по-често..
Ето, там свършва Европа, Беров-там, при заключените кенефи в учрежденията. За културата на една страна можеш да съдиш по кенефите-старо като Библията ,но вярно клише.И където затворите и арестите са направени да смачкат човека, да го унищожат. За да улеснят разследващите, които да отчитат все по голяма разкриваемост и победа на справедливостта.
Където малките човечета повтарят големия човек-нагоре мажатт, надолу газят. До дупка!
А социализмът си го знаем-Солженицин го е описал добре. Чел ли си разказът му „Дясната ръка”
Та този чичко Райх(някой път ще си поговорим подробно за него) обяснява, че не сестрата е била изнасилена в детството си, ами че обществото на малките хора винаги се изражда в някакъв тоталитаризъм, но и че то също формра хората. Демек, малките човечета си правят такова общество, което да е като тях самите, но и после то, рисува върху съставните си клетки-семейството. С други думи, има равенство между трите компонента- малкото човече, семейството, обществото. В първите седем детето копира чертите на родителите, а в следващите, при репресивниобщества-характерът на обществото, неговите черти. В училището децата трябва да получат адекватно на живота образование. Но да не лъжат, да не крадат, да не убиват и другите седем неща трябва да са ги научили техните родители. Но ако родителите ги няма, или възпитават в репресии, либидото на децата(жизнената сила) се обръща навътре и стават разни неща, познати, грубо казано, като комплекси, страхове. Възпитанието е вид репресия. Но и безпаричието е репресия. Тоталитарното семейство в тоталитарното общество получва винаги точно определен резултат във възпитанието на децата. И точно определени възрастни- сетне. На които се е сринал активния организиращ реалността принцип, находящ се в лявото полукълбо-това се получава, когато отсъства бащата в първите седем. А за цели поколения бащата беше Партията. Така се раждат и възпроизвеждат малките човечета, които пък сетне си избират …Ражда се властта на Злото. Забележете реакциите:ами излязал си мухльо, ако бех язе, щях да омета с нея офиса. Можеш ли да ометеш осем милиона малки човечета? Да им шибнеш по 8 шамара? И те ще се оправят-да? Та малко ли ги аргасва живота? И ще се оправят-в някой друг живот, в някой друг свят..Справедливостта на Кант е за него, другия свят-за този е страданието. Злото не може да бъде спряно със зло, запомни това! Така, както тъмнината може да бъде прогонена само със светлина. Останалото е вид бойкоборисовизъм.А ти го наричай, както искаш...
цитирай
15. shro - Решение:
10.06.2007 19:50
а нямаше ли как да занесеш направо ти тетрадката на майка си да я разпише, пък после да я върнеш на служителката?
цитирай
16. alexanderkolev - Говорихме за липсата на състрадание и изведнъж я виждам тукa
10.06.2007 20:14
Говорихме за липсата на състрадание и изведнъж я виждам, тази същата, от която тe побиват тръпки на отврaщение, в някои от коментарите тукa.
цитирай
17. venercheto - абсолютно разбираемо е, че изпи...
10.06.2007 21:12
абсолютно разбираемо е, че изпитваш такъв гняв и чувстваш по тоя начин в момента. аз бих подала оплакване срещу тая сестра, най-сериозно ти го казвам. манталитета може още да не ни се е променил, но времената са се. ако и ти бъдеш в крак с новото- тоест подадеш оплакване- може да няма веднага резултат, но след като цари такова нечовешко отношение, може повече хора да прибегнат до това (дано). а насъберат ли се еднакви жалби срещу служителка, няма какво да и спаси работата. (не ми се вярва да е роднина с мутри, все пак)

колкото до шамарите...разбирам те защo чувстваш така, и си прав да го чувствоаш...насилието никога не е довело до нищо добро oбаче.
естествено, цялата ситуация не би трябвало да се получи изобщо, но..огромно значение има детството и как са се однадсяли с теб, бъди сигурен, че родителите и са също така злобни, нечовечни и нещастни хора (защото тези са такива).
рабира се, че има зло. лошото е, че няма навика да изчезва като му се отвръща със зло.
цитирай
18. alexanderkolev - До venercheto
10.06.2007 21:49
Е, понякога злото има навика да изчезва, ако му се противопоставиш със сила. Не винаги, но и не рядко. Не винаги човек може да прецени обаче кой е правилният подход—дали този на aпостол Павел (“побеждавам злото чрез добро”) или старозаветният такъв. А някой път го знаеш, но не ти стигат силите—или за да се противопостaвиш със сила, или за да бъдеш търпелив и великодушен. Трудно е наистина да се бори със злото човек, но трябва. Трябва и мъдрост, за да знаш когa по какъв начин да се бориш. А в случая наистина трябва поне да се напише жалба, само че ако вземе да пише човек жалби по всеки такъв случай, с който се сблъсква у нас, целият му живот ще премине в писане на жалби. А между другото, един страшно ефективен (поне в дългосрочен план) начин да се борим със злото, е като публично го назоваваме с истинското му име. Нещо, което Иво прави с това послание, пък и изобщо.

ПП Мисля си даже, че това послание струва, колкото стотици жалби, защото всеки, който го прочете (и който не е загубил способността си да чувства) ще види и усети злото в едно от неговите най-разпространени лица, ще потръпне и това ще го промени, макар и с малко, към по-добро (а от това и светът, който променяме с делата си в него, ще стане по-добър). Тъй че всъщност, като се замисля, Иво наистина е намерил правилния начин да удари шамарите—и то така, че да откънтят.
цитирай
19. gantree -
10.06.2007 23:03
привет, Иво; аз също се разхождам по болници като придружител през последните месеци, за съжаление, и в много от случаите съм си мислил неща от подобен род; не знам, сигурно и шамарите биха свършили работа, макар че аз си оставам твърдо убеден, че "рибата се вмирисва откъм главата"; проблемите в болниците са много, много по-големи от отношението на някаква си нацупена пръдла-администратор;

на злото не бива да се отвръща със зло; трактовката, че Буш е отвърнал на злото със зло в Ирак не е съвсем вярна; той просто влезе там, извади животното от дупката (дори и в снимките оттогава беше буквално същото) и го предаде на тяхното правосъдие, тоест - не е извършил никакво зло в отговор;

поздрави
цитирай
20. анонимен - имената
10.06.2007 23:14
никъде не видях да се споменава името на въпросната служителка от 20-та поликлиника. искам да знам коя е просто ей така за информация
цитирай
21. gantree - до 22
10.06.2007 23:34
не, според мен нямаш право да знаеш името;
не за друго, ами "просто ей така" :)
цитирай
22. thehobbit - Много интересен и дълбок текст
11.06.2007 12:14
... си написал. Мисля, че сме обсъждали темата вече.

Има много лица Злото - някои от тях са и красиви. Научил съм се - чисто практически - да не вярвам на хора, които нямат съзнание за съществуването на Зло. Те понякога са много добри, наивни - но повече от опасни...
цитирай
23. анонимен - Постингът Ви е заразително емоционален
11.06.2007 12:52
Преди доста време изпитвах респект към три съсловия - троицата: свещеник, учител, лекар. Днес не е така. Особено след като ми се наложи да премина през многобройни изпитания с педиатри след раждането на тризнаците ми. По време на мъчителен за тях очен преглед например, лекарят се "шегуваше" колко мноооого ги боли, и спря чак когато видя сълзите ми. Впоследствие, и покрай астмата на сина си, установих, че много от лекарите изпитват истинско наслаждение от мъката на майката. Надменното им държане, нежеланието им да отговарят на въпроси, неясните им укори - всичко това трябва да се изтърпи щом детето ти е "в ръцете им" - в мизерията и студенината на болничната обстановка. Не искам да обобщавам разбира се, но считам, че в много случаи арогантността и цинизма заразяват като прилепчив вирус "богоизбраните" медици още по време на следването им.
А иначе, лошотията, злината са в момента държавна политика у нас. И десет, и двадесет човека да бъдат уволнени заради безсърдечието си, то ще бъде изключение, ще бъде "въпреки", а не "благодарение" на обществените закони. Ако съвестта не шамаросва безчувствените , наистина трябва да отнесат шамар отвън. Но кой би търсил справедливост точно когато е най-уязвим.
Желая на майка Ви здраве, за да сведете до минимум срещите си с това хуманно съсловие.
И нещо по повод Буш. Съгласна съм с това, което пишете за него. Иска ми се, обаче, да чуя от него: "That is wrong" и пръстът му да сочи Путин. Но може би е прекалено утопично.
поздрави
михаела
цитирай
24. zari - 99% съм "ЗА!!!!!" този дълбоко емоционален, истински постинг
11.06.2007 12:58
Обаче -"Защото злото може да бъде спряно само със зло", ето тук се разминават мненията ни!
цитирай
25. ellesmera - действайте,мислете ...
11.06.2007 13:28
Поздрави,

Сигурна сьм че може да се намерят подобни 1000 такива случаи от болниците ни. 75% от сестрите, дори лекарите са с такьв злобен характер.

Вече повече от година майка ми редовно посещава едни известни софийски болници. И в тези места нещата са така.какви ли не неща ми се случиха когато водих майка на спешното отделение. Жената имаше сьрдечен удар а те не искаха са обслужат. Нито лекаря, нито сестрата, понеже без документ от личния й лекар, без подпис еди кьде си нямало да процедурат. А с майка как да намерим по нощите личната лекарка по време на сьрдечния удар ? Вдигнах им скандал, заплаших ги, обадих се на две три места: някакви доценти и лекари, които ги познаваха...след това вече бяха сьгласни да помагат. Така спасих живота на майка - аз бях на 18, а тя на 42. А ведньж писах оплакване до главния лекар на една болница за една медицинска сестра понеже тя не искаше по време на "почивката" си да инжектира някакви антибиотици, които спешно трябваше да се инжектират в серума на майка. После я уволниха.

Така че, действайте,мислете няма да стане само сьс шамари.
цитирай
26. анонимен - Злото
12.06.2007 14:37
Здравей, Иво.
Прочетох началото на написаното и не го дочетох. Просто защото се замислих. А след като попомислих, пак прочетох всичко барабар с коментарите. Няма да коментирам самото написано. Както винаги е отлично. Но за пръв път си мисля, че не си успял да уцелиш десетката. През цялото време имам усещането, че центърът на тежестта на разсъжденията ти е някак си отместен.
Да погледнем самата случка обективно – накарали са болен човек да направи няколко крачки и с това са му предизвикали допълнителна болка. В нашето ежедневие това се случва ежечасно, ежеминутно, ежесекундно. Някак вече дори сме претръпнали на него и направо не му обръщаме внимание. Кожите ни са загрубели. Или ако искаш да го кажа по друг начин – живият живот само леко те е потупнал по рамото да ти напомни за себе си. Всеки може да напише за много, ама наистина много по-страшни неща. Особено когато иде реч за здравеопазването. И между другото баш тук е страшно благоприятната почва за избуяване на популизма. Виждаме нещо много нередно и май не се замисляме по-дълбоко за причините му. Някой умник шляпне клише и айде природонаселението хукне след месията. Да, ама не.
От тук почва несъгласието ми с теб. Казваш момата олицетворявала злото – „отколешното, старото, извечното, изконното, пъкленото, библейското зло”. Според мен тя не олицетворява нищо, ама абсолютно нищо. И точно тук е проблемът. Зло, добро, състрадание и т.н. са все категории, чието осъзнаване ни прави хора и ни отличава от животните. Твоята мома хал хабер си няма от подобни неща. При нея усещанията са на животинско ниво. Та ако й шибнеш шамарите ще изквичи като бито псе и толкова. Даже не съм сигурен дали все пак някое улично псе няма да е по-умно. Лошото в цялата тази работа е, че твоята мома не е единствена. Деградацията на обществото и оскотяването са повсеместни. При това аз не съм толкова голям оптимист като тебе относно европейските кенефи. Вярно е, чисти са, но още по-вярно е, че като дойдат европейците на нашите мръсни кенефи серат в тях с най-голямо удоволствие и на воля. Опровергай ме ако можеш. И още нещо – не ти ли прави впечатление, че всички цитирани от теб мислители са покойници. Дори и любимецът ти екзистенциалист . За съжаление не си цитирал нито един наш съвременник. А това не ти ли говори нещо?
Абе с две думи – скапана работа.
P.S. Лично аз бих се радвал да срещна злото, което ти се е сторило, че виждаш. Щото с него си върви все пак доброто. Поне аз така знам.

Влади
цитирай
27. sparhawk - ФАНТАСТИЧНО
12.06.2007 20:07
Първо, съчувствия за вашата майка и се надявам вече да е по-добре.
За текста.
Горд съм, че у нас все още има хора, които знаят, че Добро и Зло има и борбата между тях е вечна, има я от Първородния Грях насам и ще я има до Денят на Страшния Съд.
Що се отнася до моралните релативисти. Аз чета фентъзи и там се вижда кои са тези, които казват, че няма добро и зло.
Волдемор в "Хари Потър" и Императора от "Междузвездни Войни".
Образите им са измислени, но посланието на злото е истинско.
цитирай
28. alexanderkolev - Не съм съгласен с предпоследния коментар
13.06.2007 11:24
Не съм съгласен с предпоследния коментар, че момата от болницата нищо не олицетворява и че по скоро била тъпа и пример за повсеместното оскотяване. Напротив, тук имаме явен случай на постъпка мотивирана не от тъпотия, простотия или нещо подобно, а от чиста злоба, от желание да нараниш, уязвиш и накараш някого да страда—тоест, да причиниш зло. Защо? Най вероятно от желание да демонстрираш собственато си значимост, като покажеш, че ако искаш можеш да причиниш болка на някого. Само че ако човек показва собствената си значимост като причинява болка на другите, той е просто зъл егоцентрик, който не изпитва състрадание. Тъй че тъпотията и оскотяването тук нямат нищо общо, а имаме зло в доста чист вид. Нищо не и е коствалo на тази сестра да направи няколко крачки и много прости или тъпи хора биха ги направили с желание тия няколко крачки просто от инстинктивна доброта. Най-показателно за злобата в тази жена е обаче отмъщението—да си отмъстиш за забележката, която някой ти е направил, като накарaш болната му майка да страда с часове (и това в институция създадена и призвана да помага и облекчава страданието на хората!). Съзнателно и целенасочено да увеличиш страданието на вече страдащо същество, като самият ти нищо не печелиш от това (освен може би някакво извратено съзнание за собствената си “значимост”). Не, “скотовете” не правят така, тях просто ще ги домързи да си отмъщават. Никакво “оскотяване” не е това, а е точно “озлобяване”. А че случаят е банален съвсем не го прави по-малко подходящ пример за злото. Напротив, злото (и то злото в чист вид, “изначалното, пъкленото, библейското зло”, което не може да се редуцира до нещо друго, като мързел, “комуникационно недоразумение” или “несъвършенството на доброто”) често е банално и толкова сме свикнали с него, че почти не му обръщаме внимание. Кой обръща внимание например на кучетата (родени да бягат, скачат и се радват), но приковани доживот на няколкометрови вериги около складовете и бензиностанциите на новобогаташите? Ами на бездомните циганчета около гарата? А на проститутките по магистралите? Ами на катаджиите и полицаите, които спират за подкуп. Все познати неща, които просто отминаваме (или с безразличие, или с раздразнение за безпокойството), а всяко едно от тия неща е олицетворение точно на “изначалното, пъкленото, библейското зло”. Да, злото много често е банално (даже има и такава фраза, за “баналността на злото”, от книгата на Арендт за Айхман), а ние просто сме свикнали с него и или въобще не ни прави впечатление, или махваме с ръка и си казваме “оскотяване” (за тези циганета от Централна гара например), докато оскотелите сме всъщост ние, защото сме загубили чувствителността си към проявите на злото (то вече не ни потърсва, прекалено са ни загрубели рецепторите, обезчуствили сме се просто). Чест прави на Иво, че с чувствителността на твореца, успява да разпознае и да се потърси от злото и в баналните му прояви, а след това да го назове публично с истинското му име и да ни извади от дрямката.

ПП А колкото до шамарите и жалбите, пак ще повторя, че според мен с това послание Иво е намерил най-удачния начин и да удари шамар, много по-силен и кънтящ от физическия, и да напише нещо много повече от една обикновена жалба. Тъй че, според мен е уцелил точно в десятката.
цитирай
29. mapplethorpecala - че просто трябва да й се ударят осем ...
13.06.2007 21:44
че просто трябва да й се ударят осем шамара."

==========
трябвало да й ги ударят!
това си е либерализъм,ктоже!
KAKBO връзва ръцете ///
завеждам родителя до дома и се връщам в поликлиниката!///
Тогава удрянето на шамар не би бил зло,а би
бил жест по възстановяване на моята представа за накърнена справедливост!
верно е ,че не можем да ударим на всички ,които заслужават по поне два шамара,но на тази бих могъл!
ако ме попита някой либерал,защо на нея не,а на някой натрениран
спртивен тип не мога-ще кажа,че за очевидни неща не ми се губи времето!
само си представете,ако всеки път,когато тази каже"не ми влиза в задълженията"
получи слюнка в лицеето през тезгяха ,колко красота би се внесло в живота ни!
това не е практически разум иво беров,
това е естетика,скритика на способността за вкус!!!
цитирай
30. mapplethorpecala - onya den beshe takova izyashtes...
13.06.2007 22:06
onya den beshe takova izyashtestvo!
navsyakude nyakakvi bulgarlivi selyanduri s telata si chak pokazvaha,kolko mnogo im e navredilo idvaneto na bush!

guneha se chupeha se,samo i samo da pokajat,che neshto im ubiva!

когато човешко същество имитира ,че го боли това е низко!
поне наистина да им бесхе попречило!
качих се в понеделник на маршрутно такси с номер 6 -мл 4 -люлин.пътувам до
центъра- по точно стамб/опълченска,където е М.О.Л-а.
пътниците бяхме 8,после 10,полсе 14..
за разлика от други понеделници,когато вътре става непоносими,един пърди,друг смърди,а аз си нося дезодорант на Диор за да направя поносим този фатален преход!
оня ден се пътуваше ведро!

обаче ,забележете обрата!
същите хора,които друг ден се возят натъпкани и унизявани като скотове
днес хранеха недоволство..вдигаха рамене,показваха негодувание.
писна ми да им слушам простотиите
като слизах казах!
-Искам всеки ден Буш да е с вофия,
ами ти пристигна 10 минути по-бързо от всеки друг ден..
(като се има предвид ,че заобиколи и премина по друг по-дълъг маршрутнотаксиджийски марше-рут!)
след всичко това не може да не се попитам какви циркаджии сме.
само преди 15г пред Храма "Св.Невски " хората викаха Юесей..
как ми се искаше да имам запис от онова посрещане на Гор.
да потърся тези лица днес и да тръгна тайно след тях .
и ако почнат да циркаджийстват ,да им кажа -1992 храм Св.Невски..ти да беше случайно там!???
цитирай
31. анонимен - Absoliutno saglasen za shamarite. ...
14.06.2007 10:13
Absoliutno saglasen za shamarite.
Zaplatata niama nikakvo znachenie. Chovek pri zapochvane na rabota podpisva dogovor spored koito srestu opredelena suma, triabva da izpalniava savestno opredeleni zavachi. Ako edna ot stranite na trudovia dogovor ne udovoletvorena e v pravoto si da go prekrati, i da si tarsi nova rabota ili slujitel.
Savet... Sledvastia pat vsemi tetradata i ia zanesi na maika ti...da se podpishe...
цитирай
32. анонимен - много лошо брато
16.06.2007 08:26
знам как си се почувствал в този момент.всичко ни е такова в БГ.а здравеопазването на последно място ако моето дете беше родено тук ...прост не ми се мисли.сигурно щеше да е умряло до сега
цитирай
33. анонимен - Re Много лошо брато
16.06.2007 16:21
Хайде да не стигаме до крайности. Нашите деца са си родени тук, пък не се движат като сенки. А и фактът, че горепишещият разпознава кирилицата, показва, че и той не се е затрил.
Напоследък почна да ми писва от евро цървули. Гледайте малко по-реалистично на живота.
цитирай
34. vladyyan - :)
16.06.2007 16:22
Tова горното е мое.
цитирай
35. анонимен - Възпитателния Шамар на Словото
19.06.2007 21:46
Гневът прави човека слаб. Хората можещи да контролират емоциите си добре, познават силата на шамара на словото. Гузната или покварена съвест се страхува най-вече от истината. Да, затова Садам реже езиците, и затова неговите приятели комунистите отиват още по-далеч - пълно физическо унищожение. Ако може и съпроводено с печалба в зелено - както в съвременен Китай с разфасоването на хората с неудобната истина и продажбата на органите им. Такова нещо с шамари не може да се спре, но може със силата на истината. Иначе написаното ми харесва.
цитирай
36. анонимен - tva e yjasno
19.06.2007 23:19
ima istina v ne6tata koito si napisal, no predstaveni po tvoq izkriven na4in me otvra6tavat.
цитирай
37. анонимен - идея
02.07.2007 15:48
Наближава моментът. Умножават се съмишлениците ми. Наложително е въвеждането на наказание "бой с пръчка на публично място".
цитирай
38. анонимен - в подкрепа на написаното
17.11.2007 15:16
след подобно изживяване в болка, моите асоциации: http://tb.idg.bg/?call=USE~home;&action=post&postid=445
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806128
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031