Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2008 18:39 - Мрежовата глупост
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 56828 Коментари: 30 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   / като продължение на "Електронната простотия" -         Ей, ти картофи ли караш ! – възмутили се пътницитев един автобус, защото шофьорът ги лашкал насам-натам с дивата си возня. -         Ами каквото се качи, такова карам – отвърнал шофьорът.                                  ….  Та същото е и с Интернет. Електронната мрежатоест.     Каквото влезе вътре, такова излиза. Натиска някой „ ентър”, сърфира, сменя сайтове, страници и спирки, среща се с тоя-оня и с оня – тоя, чати, тоест разговаря, или по-скоро дърдори и пак си излиза тъкъв, какъвто е влязъл.    Същият картоф щях да кажа. И да сгреша. Защото не е вярно.    Не излиза същият картоф.    Още по-голям излиза.   Още по-голям, но не по размери, а по картофеност. / Думата не е нито звучна, нито особено сполучлива. Може да се каже също и картофкост. Или картофичене. Или картофуга. Или картофония. Дори картофоморфност. Или картофотропоморфност. Препоръчвам ви картофоморфност. Но вие си изберете която дума си искате. Или пък си измислете своя си, нямам нищо против/    Ако ли пък не знаете какво е това картофеност, или пък картофония, или каквото там беше, проверете в мрежовите търсачкии  речници. В Гугъла, или вУикипедията, например. Нали сте й много-чат на мрежата. Докато аз съм й само чат-пат. / Не много сполучлива игра на думи, ама такава ми дойде. Който иска нещо по-добро да си го измисли сам. / Няма пък за всичко аз да се грижа…/  Само че колкото и да се ровите из Мрежата, колкото и да сте му открехнати на Интернета, колкото и да сте му чат на чата,  нищо няма да намерите.  Щото такава дума няма.  / Тоест доскоро нямаше. Вече я има, обаче. Нали току-що я измислих /. А я измислих, за обознача едно понятие.    То е отколешно. И се е появило не заради картофите и заедно с картофите, а заедно с хората.  Няма да дам точно определение на това понятие. Само ще го онагледя  със случка от филм. Български. Казва се казва „ Аспарух”. Много родолюбски. Води се и възпитателен. Та в него, покрай другите глупости, има една подробност, вмъкната вероятно за по-голяма битовост и убедителност на повествуванието. Прабългарите пекат картофи в жарава и ги ядат. Това е случката. -         Ами що не, като нямат друго за ядене – ще си помислят всички, които имат нещо общо с картофониката. А то ще рече почти всички без почти.  Защото почти всички, дори маже би и без „ почтито” - то няма да разберат, че сцена не е убедителна, нито достоверна, а точно обратното.     И няма да намерят думите картофеност, и картофоморфност из Мрежата, защото мрежата не признава творчеството.  Това е. Мрежата не признава творчеството.  Както и редакторът на Уърда. Тоя безличностен редактор непрекъснато ми слага червени браздулици / браздулки/ под думите, които са ми творчество. Не ми ги признава, демек. Иска да ги затрия. Да ги отхвърля. Защото уж ги нямало.  Ето, сложи ми червени браздулици под браздулиците, например. И под браздулките . И под „демек ми сложи браздулки. Щото е турска дума. Душманска демек. Пък ний сме патриоти. Анадъмо, капиши.  Така писанието ми се вапца цялото в червено и замяза на „ Шуми Марица”     И от думите ми потичат тънки струйки кръв. И от творчеството ми също. Защото не го приемат. Нито Мрежата. Нито Уърда. Нито милата ми родина. Или поне мнозинството в нея. Онова, подавляващото.И Георги Господинов не го приема. И Алек Попов не го приема. Преди година ми отхвърлиха един чудесен роман. Дадох го за един конкурс към фондация „ Развитие”. Хубав роман беше. И още е. И винаги ще си бъде. Хубав.Но те даже не го наминираха.  Споделям това не за да се оплаквам.    Споделям го, за да ви зарадвам.    Знаем се... Подавляващото мнозинство от скитащите по мрежата ще се радват.  Защото е голям кеф д видиш, че някой е отхвърлен. Отхвърлен,  подигран, обруган, оплют, охрачен, стъпкан, смачкан, оклеветен, минат, прецакат и преебан / Употребявам тази дума по изключение, защото тук си е на мястот/.  И ето тази изконна, непосредствена, първична, и в този смисъл чиста радост, която изпитват повечето българи, когота видят, че някой е  оплют, окалян, охрачен, стъпкан, смачкан, смлян, минат, прецакан и преебан.    Тази непосредствена, първична, детинска донякъде и в този смисъл чиста радост, която изпитват повечето българи    Когато им се отдаде възможност да оплюят,  охрачат, стъпчат, смачкат, оклеветят, минат и прецакат някого, си е част от електронната простотия.  Разбира се, в началото не е била електронна, а най-обикновена. Кухненско- битова. Минала, обаче, през Мрежата, тя се променя коренно. Обръща се с главата надолу. Става битово-кухненска. Също като ония влезли – излезли, излезли - влезли в Мрежата. И те толкова се променят. Коренно уж.  А всъщност това, че простотията се разпространява мрежово никак не я прави по-малко отблъскваща. Напротив. „По” я прави.  Защото електронната простотия е безнаказана. И затова нагла.  В оня, реалния свят, в оня, истинския автобус не можеш да настъпиш и да напсуваш някой безименно. Там е опасно. Може някой да ти отвърне. Може да ти го върне. В дигитално-клетъчния свят можеш да си простееш безнаказано.     Там се получава лесно. И просто.    Всъщност не просто, а още по-просто.     Защото ако има нещо по-просто от простотията, това е електронната простотия. В електронния свят всичко трябва да е просто, още по-просто и най-просто не трябва да са прости.   Първа стъпка кликни тук, втора стъпка кликни тук, трета, кликни там и готово. Дан./Done/ Бум- бам-тряс.  И дори не още по-прости. Трябва да са най-прости. Ако може с картинки. Всъщност защо ако може. Може. С картинки. Е.  Електронният свят се връща към предписмеността. Когато за да обозначиш къща рисуваш къща. Не пишеш думата „ къща”. Не изписваш иероглифа „ къща”. Рисуваш къща. А за да обозначиш човек рисуваш един кръг – тоест глава, под кръга нещо издължено и балонесто – тоест тяло и около нещото балонесто - четири израстъка, тоест…така де, израстъци. Ако пък искаш да кажеш „лице” рисуваш кръг с две точки вместо очи и чертичка вместо уста. От нос няма нужда, защото и без това е ясно – лице. Мутра демек.  А така – с кръгче, две точки и чертичка и щастие можеш да изобразиш. Щастие бе, щастие, човешко щастие – нито повече, нито по-малко. Просто рисуваш чертичката закривена нагоре. И става усмихната мутричка. А пък за нещастието закривяваш чертичката надолу и ето ти го изобразено човешкото нещасатие също.    Ама ще кажете – така са изобразявали щастие и нещастие хептен първобитните хора. Хомо еректусите примерно.  Нищо подобно, обаче.  Така изобразяват щастието и нещастието сегашните картофичести люде. Хомо картофикус. Който хомо най-вероятно ще си рече:  „ Абе какви ги реди тоя.. Какво ломоти, какво каканиже, какви ги разтяга. Защо обикаля около същността, вместо да се мууне в нея като люта чушка у боб. Защо не се сбере в няколко ясни и прости редовце : Първо. Второ. Трето. Кликни тук, кликни там и дун. Ако пък е щастлив да израти там една усмихната мутричка и толкоз „  Ето защо не става с кликни и дун, обаче.  Защото е като симфонията. Втората част на седма от Бетовен, например. Може ли, еректуси изкартофени такива, да я замениш с емотикон. Вярно, че е не е тъжна тая музика, но не можеш да й служиш усмихната мутричка, щото не е и весела съвсем. И какво остава, тогава ? Как да я изразим за по-кратко и по-ясно ? Ами остава правата чертичка. Това е значи, мили мои предписмени и предсловесни съотечественици от гордото със своя Интернет поколение. Дето се не сещате, че прабългарите няма как да си пекат картофите, колкото и да са велики и древни, защото са внесени от Америка. /Не прабългарите, картофите/. Това е, значи. Неописуемата втора част на седма на Бетовен / пък и не само тя, и не само от него/  – описана с кръгче, две точки вътре и чертичка под точките.  Само малка част от мрежовата глупост и електронната простотия.  „Аз имам още имам да ви кажа, ама можете ли да го понесете сега…” – както е казал Един, който е бил Един, няма да уточнявам кой.  Пък и нали повече от четири страници Мрежа никой не си дава труда да чете.  Така че останалото – в още една, последна част.    



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trevistozelena - :) - щастие
25.02.2008 19:30
не за всичко си прав. но за сметка на това си както винаги суперски забавен.
романът ти е много хубав. не е трябвало да се отказваш, след като на онзи конкурс са ти го отхвърлили. мисля си, че трябва да го публикуваш при следваща възможност. има и дрги възможности, нали така
сцената с прабългарите и картофите не е достоверна, защото по това време не е имало картофи наоколо
цитирай
2. trevistozelena - и всъщност най-важното
25.02.2008 19:37
не трябва да живееш с нагласата, че хората наоколо си умират да злорадстват за твоя сметка или да те оплюят всякога, когато си намерят повод. защото съвсем не е така. мисля че и ти можеш да го видиш, ако решиш да си промениш нагласата, разбира се. не ти се карам, просто...ами не се изживявай така трагично. други настройки ти отиват повече - имаш ги понякога, имай ги по-често:)
цитирай
3. ivoberov - Не
25.02.2008 19:46
Не пиша за себе си, а за това, което виждам по разните мрежови стъгди и мегдани. Най-вече Медиапуул и всекиден ком
цитирай
4. анонимен - Любопитко
25.02.2008 20:29
Иво , интесно защо от този стар виц, се нахвърли на пътниците а не на шофьора!?
Всъщност той е лошия, в случая.
Сигурно защото той е остроумен, и пич, а във вица хорицата сигурно са се смълчали и дори са го избрали за кмет.
А на нас, Аспаруховите картофи, сиреч невъзможници, нищо не ни остава, освен да престанем да се ровим в нета и да се концентрираме върху медиите с които разполага страната ни. Радиа, телевизии , вестници. Тогава ще има мир. И няма да ставаме толкова често обект на атаки , от морализиращи печени журналисти. Не си първия който ни атакува, и повече ще ставате.
Иначе за книгата ти , която явно си писал преди повече от година , съм сигурен ,че е страхотна. Кажи какво е заглавието и . Ще си я купя ако я издадат.
Но сега не пиши книги , няма да са хубави- въпреки ,че вече ще ти ги издават
Всъщност прави каквото си искаш. Кой съм аз ,че да ти давам акъл.
цитирай
5. ivoberov - Любопитко
26.02.2008 00:00
Е, нарочно съм го направил леко предизвикателно, за да бъде и по-занимателно. Разбира се Мрежата си има добрите страни и едва ли тези, които разпространяват простотията си биха посетили масово тъкмо моя блог. Те го посещават, разбира се, ама не чак толкова масово. Не чак толкова масово в смисъл.
Книгата ми се казва " Израстъкът"
Зарадва ме, че би я купил, честно.
Не мога да разбера защо сега ще вземат да я издават и защо вече няма да пиша хубави книги.
цитирай
6. alexanderkolev - Преди да стане по-сложен, светът ще ...
26.02.2008 01:05
Преди да стане по-сложен, светът ще стане по-прост. Първо е бил прост, но сложен. След това започва да става все по-сложен, но нещо се обърква и сложността води до изпростяване. Толкова сложно става, че хептен изпростяват нещата. Мрежата е най-пресният пример.

(Вебер ги е казал тия неща по-добре от мене. Iron cage ли беше (лош превод от немски) или disenchantment with reality. Тоест, няма вече симфонии, има мрежа. Макар че и с мрежата, както и преди нея, пак "разумът е роб на чувствата" (и слава Богу!). Въпросът е обаче на кои чувства.)

А от различните видове простотия, може би най-отблъскващата (и със сигурност най-опасната) е високоумната. Един подвид на тази простотия е наукоподобната, научно обоснованата, като научния комунизъм, например, или дарвинизма. Друг отблъскващ подвид е това, на което му викат снобизъм. Интелектуалното блюдолизничество. Неспособността да съзреш и оцениш красивото и замяната на тази способност с робия пред моди и авторитети. Робия в царството на свободата.

Иво, а книгата трябва да я издадеш. Хубавите книги променят света, малко по малко.

ПП: Погледнах страницата на литературния конкурс на фондация "Развитие" и ми прилоша. Добре говори за романа това, че не са го харесали.
цитирай
7. анонимен - гарабед
26.02.2008 18:54
По Коледа Дневник публикува едно сълзливо разказче, за това как малкият Исус майсторял в работилницата на Йосиф маси, легла, столове. И ренде имал даже.
Както хГенчо знаел как живеят дяволите в тартара, така и авторката запознато ни светваше относно тогавашния бит.
Драснах два реда, че е нямало такива вещи по онуй време, но картофените религиозници ме съжалиха и ми се присмяха. Не съм вдявал от религиозните му там работи. Като дядо Хаджи компетенти излязоха. Един ме пита, откъде знам, че тогаз нямало таквизи вещи. Кво да му отговоря? Че не съм бил там по онова време се подразбира. Поне за мен. За него не знам. Да му обяснявам, че има едни правоъгълни неща от хартия, дето в тях са нарисувани едни завъртулки. Може някога да е подържал някое такова нещо в ръка. За малко естественно.
цитирай
8. ivoberov - Алескандър Колев
26.02.2008 22:55
Понякога, много рядко, се осмелявам да слушам някои сонати на Бетовен. Много рядко, защото изпитвам огромно съжаление. Защото те са от един съвсем друг свят. Такава музика вече не се прави. Не защото няма надарени хора, а защото такава музика не се търси вече.
Онази музика е добра, красива, изискана, изпипана, изящна и вдхъновена. Тя е красива и изискана, дори когато си позволява да бъде гневна - трета част на Апасионата, трета част на Лунната.
Не че музиката / истинската, разбира се, не говоря за разни песньовки/ е станала по-некадърна. Но вече е съвсем друга. Заради другия, по-новия свят.
От втората половина на 19 век, та досега са изписани много книги, които би трябвало, според теб, да променят света към по-добро.
Не са го променили обаче.
Светът се е променил към по-лошо. Не заради книгите, разбира се.
Така че не съм уверен в мисията / презназначението, призванието / на книгите.
Доколкото имат смисъл, то е за поддържането на някакъв вид мая, която запазва възможността някога, някъде, да се появи нещо хубаво и смислено, може би. Свят, който поне малко ще прилича на света от сонатите.
Нищожна възможност, обаче.
цитирай
9. анонимен - @Светът се е променил към по-лошо. ...
26.02.2008 23:05
@Светът се е променил към по-лошо.

ne mislya. po moe predpolojenie, togava mnogo po-malko hora sa mojeli da se izokat. Nito operata, nito cirkwt sa bili pri prohojdaneto si visoki izkustva. Nito pwk aristokraciyata hodela na teatwr. Dokato ne se poyavil Shekspir.

i navsyakwde moje da se nameri neshto svyastno, stiga da go ima i da imash setivata za nego - sred bardovete s kitara ima veliki, no ima i #aleni-makove#. swshtoto e i s izkustvoto na i za shirokite narodni masi, umishleno izpolzvam klisheto, narodnata musika, ciganskata i t.n.

################
цитирай
10. alexanderkolev - Не съм съгласен, Иво. Променят с...
27.02.2008 00:43
Не съм съгласен, Иво. Променят света книгите и то много, макар и по-неусетно. Вярно е, че са изписани много книги, а е станали сякаш по-лошо. Зависи от книгите. Някои са може би излишни, някои го променят с малко, други с много, някои към по-добро, други към по-лошо. Променят го обаче. Манифестът например е книжка заблудила много и много умни хора. Достоевски също променя света. Според някои Русия е намерила в крайна сметка сили да отхвърли комунизма (а при тях, макар и отгоре, съвсем не беше селски преврат, като тука) именно поради литературното им наследство. Нещата се натрупват, макар и незабележимо; промените не стават равномерно, а дълго време зреят. Човек може да се отчае през това време. Спомни се колко непоклатим ни се струваше социализмът. А в това време се натрупваха неусетно нещата, осъзнаването на истината, които най-накрая го събориха. Не само книгите - всичко, което правим променя света. Книгите обаче са много силни. Най-силната книга пък е Новият завет. Там, между другото, има една притча - за жената, която замесила тесто и го оставила, а то малко по малко втасало всичкото. Има и друга притча, за най-мъничкото семе, синаповото, което обаче израства в голям храст, като дърво, под което се подслоняват птиците. Сега живеем във времето на втасването.
цитирай
11. alexanderkolev - И аз обичам много сонатите на Бет...
27.02.2008 01:08
И аз обичам много сонатите на Бетховен (а ги открих случайно преди три-четири години--свещена простота). Вдъхновението там е най-смайващото. Събирам си и различни изпълнения на Апасионатата и се опитвам да ги сравнявам (най ми харесват на Рихтер и Рубинщайн, макар и различни). За целта пиратствам из Интернета. Не е много редно, ама нали сме андрешковци, пък е и заради изкуството, самоуспокоявам се. Впрягаме мрежовата глупост за хубаво. Е, като много ми хареса нещо и си го купувам след това. Струва евтино, а е безценно. Ноктюрните на Шопен (пак от Рубинщайн), увертюрите на Вагнер. Слушах ги постоянно в началото, ноктюрните най-вече. Сега ме е страх вече да ги слушам - толкова са хубави, че чувствам вина и се натъжавам.
цитирай
12. ivoberov - апасионатата
27.02.2008 02:07
Апасионатата я харесвам от Глен Гулд - той малко се подиграва и иронизира, но го прави добронамерено
цитирай
13. анонимен - Мони 800-те дена и сие
27.02.2008 08:49
По ми беше забавен като адвокат на Костов.Сега си просто един словоблудец-има ли такава дума в твоите и другите речници?
цитирай
14. анонимен - предложение
27.02.2008 10:10
Иво сонатата страшен афтор. Дося не бех чел такъв гениален текст, тц, тц, тц. Що не си го избереме за депутат тоа бе, че го туриме между димитър абаджиев и николай камов да седи.
цитирай
15. анонимен - Ето едно...
27.02.2008 16:13
ИнтерNet - картофче

Разголваш се красиво, като Site,
а аз потрепвам леко, като Banner.
За Double-Click мечтаем двама май,
твой Single-User искам да остана.

Говорим дълго само с Copy-Paste,
до горе пълни ни душите Spam-a,
в икона се превърна някой си Gates,
а Google - Новият завет отдавна стана.

цитирай
16. alexanderkolev - Всъщност, като се замисля (под в...
27.02.2008 20:53
Всъщност, като се замисля (под влиянието на преполвена пластмасова бутилка Загорка, 1,5л.), ми се струва, че в простотата е работата. За Апасионатата, де (сега съм си я пуснал и от там е замислянето, не от Загорката). Вярно е, че е и изпипана, и изящна (Апасионатата, не Загорката), може и да е изискана, макар че я мразя тази дума (прекалено често се употребява в коренно погрешен смисъл), но главното е във вдъхновението и простотата. Сега също създават изпипана музика, даже прекалено изпипана, може дори и да е изящна понякога, но страшно липсват вдъхновение и простота, които сякаш вървят заедно.

Същото е със словото. Всичкото това маниерничене, експериментиране и оригиналничене в литературата от последния век сякаш просто прикрива липсата на вдъхновение, че и на съдържание. Вижте например Евангелието - няма по-силно слово, а колко е просто. Оказва се, значи, че простотата е прекрасно нещо, докато сложнотията често води до изпростяване. Простотата е подреденост, простотията безпорядък. Простотата прави света ясен и хубав, простотията го прави объркан и грозен.
цитирай
17. анонимен - @Апасионатата, де (сега съм си я ...
27.02.2008 23:02
@Апасионатата, де (сега съм си я пуснал и от там е замислянето, не от Загорката). Вярно е, че е и изпипана, и изящна (Апасионатата, не Загорката

ma shto ne si piete bez snobarshtina, az ne moga da vi razbera. che i sebe si, che vi obrwshtam izobshto i 2 KB vnimanie.

mnogo ste pripovdignati i patetichni, swshto kato glupostta. znam, che ne ste loshi hora, loshite po nachalo sa malko, ama mnogo po-estestven e anonimniyat shegadjiya i zakachkata mu.

ИнтерNet - картофчеta, piyte si birata i se vwrjete, da ne litnete kato zelenite baloni na Mecho Puh!

posdravi ot kartofobelachkata, kartofeni knedli/kIfteta takiva!
#########
цитирай
18. ivoberov - Хубавото
28.02.2008 00:15
Хубавото на горните анонимности е, че онагладяват по доста показателен начин това, което съм написал
цитирай
19. анонимен - Г-н Беров,
28.02.2008 15:47
взе ми думите от устата, само че гореказаното се отнася за твоя материал.
цитирай
20. comfy - Иво,
28.02.2008 22:42
sapienti sat.

Поздравления!!
цитирай
21. анонимен - abe ivo, za kogo si se vzel, che si ...
29.02.2008 00:28
abe ivo, za kogo si se vzel, che si pozvolyavash da swdish horata?! ya se pogledni otstrani i si popriberi obelkite!

ti si sal swlza kristalna....

цитирай
22. анонимен - ?
29.02.2008 13:34
Според мен, Иво може да издаде книгата на собствени разноски. Може с малко спонсори, може и без. Понеже е име, поне 200 бр може да пласира чрез нета, 200-300 чрез приятели, още толкоз чрез ръчна продажба. Ще си покрие масрафа, ще му останат няколкостотин за туй-онуй. Това 6-800 бр е нормален тираж за БГ в момента.
цитирай
23. benoa - Едва ли Бетховен
29.02.2008 17:41
е писал музиката си, защото се търси. Може би тук е грешката на днешните Бетховеновци. Или Ван Гоговци(яко). Суетата здраво ни е хванала за шията, даже в блоговете, търсейки признание и посещения. Иначе матрял има, само някой трябва да се престраши.
цитирай
24. анонимен - В. Кандимиров
01.03.2008 21:50
Да. В общи линии Иво Беров е прав. Компютърът е голяма крачка назад към маймуните. Дори, бих казал, решителна крачка. До появяване на следващата, още по-решителна.
Не бих казал, че можем да поправим това. И все пак, струва си да се говори по въпроса, дори само за да покажем, че мърдаме.
цитирай
25. анонимен - Само диагноза....
09.03.2008 10:09
Аз ... като любител психоаналитик, смятам че най-малко имате Demencia Prekox, понеже виждам, че си на ВИЕ с Мрежата... може да проверите значението му в "търсачките речници" (за първи път чувам за такова интернет животно). А относно новите термини само ще дали са вече патентовани... И за последно ... никой не ви кара да се занимавате с всичко ... може просто да спрете този блог ... Това в рамките на културния тон... (Добре, че не съм от някое измислено от вас "Интернет село")....
цитирай
26. анонимен - Вече сме в края на диренето си. Едва ...
23.03.2008 22:21
Вече сме в края на диренето си. Едва двеста години са изминали, откакто светските интелектуалци изместват старото духовенство като водачи и наставници на човечеството. Разгледахме много биографии на хора, които са искали да съветват останалите. Видяхме доколко техният морал и разум ги прави пригодни за подобна задача. Обърнахме особено внимание на отношението им към истината, начина на издирване и оценяване на фактите, на поведението ми не само към човечеството като цяло, но и към човешките същества поотделно; сблъскахме се с отношението към техните приятели, колеги, слуги, и най-вече към семействата им. Разбрахме какви са обществените и политическите последствия от изпълнението на съветите им.

Какви изводи следва да направим? Читателите сами ще преценят. Но аз поне смятам, че днес съществува известен скептицизъм в обществото. Все по-голям брой обикновени хора си позволяват да оспорват правото на учени, философи и писатели, независимо от авторитета и признанието, което имат, да учат масите как да живеят. Изглежда, все по-разпространено става схващането, че интелектуалците не са по-мъдри наставници и водачи от свещениците и ловците на вещици в миналите столетия. Споделям това мнение. Шепа хора, събрани случайно от улицата, биха предложили не по-малко смислени идеи относно морала и политиката, отколкото избраниците на интелигенцията. Ще ида и по-далеч от това. Един от основните уроци на този трагичен век, който видя как милиони човешки същества биват принесени в жертва на схемите за подобряване на съдбините на човечеството като цяло, може да се формулира със следното изречение - пазете се от интелектуалците! Не е достатъчно да ги държите встрани от лостовете на властта. Всеки техен съвет трябва да се посреща с особено подозрение. Пазете се от конференциите, комитетите и съюзите на интелектуалците. Не вярвайте на обществените им изявления. Не се съобразявайте с преценката им за политическите водачи или за важни събития. Защото интелектуалците, дори когато не са индивидуалисти или антиконформисти, следват един определен модел на поведение. Взети като цяло, те често са ултраконформистки настроени по отношение на онези, чието одобрение търсят и ценят. Именно това ги прави en masse така опасни, защото им позволява да създават мнения и да налагат правила, които са ирационални и често имат гибелни последствия.

И преди всичко, не бива никога да забравяме нещо, което интелектуалците често пропускат: хората са по-важни от понятията. Най-страшният деспотизъм е безсърдечната тирания на идеите.
######################
Интелектуалците, Пол Джонсън

##################
citat blagodarenie na GanTREE
цитирай
27. анонимен - blue ot mediapool
27.03.2008 12:00
здравейте Иво и Ган, и всички останали анонимни! започвам с нещо мъничко, и наивистично - Защо аз лично нямам блог? защото интернет се превърна в глобален Клюкаристан! самата форма "личен дневник" преполага да излагаш на показ личното си житие и битие! което само по себе си е върха на глупостта и простотията!
цитирай
28. анонимен - ####
27.03.2008 16:47
zdrasti BLUE,
samo edno kratko, no vajno utochnenie: az, #######, ne swm GanTREE, a samo citirah neshto ot negoviya blog - http://gantree.blog.bg/viewpost.php?id=175774 , koeto mi se struva podhodyashto da se kaje po temata tuk.
molya za izvinenie, ako nevolno proizvedoh nedorazumenie.
цитирай
29. анонимен - *********
04.07.2008 19:45
Иво, не харесвам убежденията и каузата, за която РАБОТИШ, но харесвам интелекта ти :) Поздрави! Прав си за всичко. Малко драматизма е в повечко, но така става с мъжете в критическата..;) не го казвам с лошо. кефиш. а голяма част от реакциите на думите ти само потвърждават написаното то теб.
...да си толкова умен и разбиращ НЕ ЩЕ ДА Е ЛЕСНО!
цитирай
30. анонимен - Хайде бе,
23.07.2008 16:45
Що пък да не може да се покартофничи малко? Виртуално!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5055966
Постинги: 207
Коментари: 8909
Гласове: 15093
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930