Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2009 13:54 - Продължавай да кОпаш / със снимки/
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6138 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 22.02.2009 17:17


                    / из записките на пощурелия иманяр/     Земята мирише на човек. Всъщност не земятамирише на човек, а пръстта, която е само една незначителна част от земята. Най-важната част. Най-добрата и най-смислената.  И по-скоро не на човек, а на човешко. На това от което е направен човека.  Той е направен от кал. От пръст и вода. Или глина.    В калта и глината се намират всички съставки на човека.    И на живота.  А човешкото мирише по-добре от човека, защото е възможност за човек. Обещание за човек.  А обещанието е винаги по-добро от изпълнението.  Човекът, когато е много чист и изкъпан мирише на химия, а не на човек.  В най-добия случай на бебе или на здрава жена.  Пръстта мирише на възможност. На утеха. На съдба. На doom. На съдбовна обреченост в добрия смисъл на израза, доколкото в него въобще може да има добър смисъл.                                           …  Това си мисля, докато ровя в пръстта.    И го мисля с мисли подобни на пръст. Ронливи. Без ясни очертания. Множество дребни  мислички -  частички, които са близко една до друга,  но ни могат да се слеят в цялостна мисъл.     Ще се слеят по-късно. А сега, докато ровя в земята с лопатчето /шанцов инструмент, купих го от едни цигани за два лева /, има само зачатък на цялостна мисъл. Тази мисъл може да се изрази с две думи. Едната дума е глагол. Много важен. Най-важният. Съм.  В трето лице единствено число. На латински „ест”. На френски също . На староруски също. На английски не баш същото, но пак подобно.    Другата дума е за място. Мястото е тук.  Тук. Е.                                                  …  Точно в тази дупка. Точно под този камък. Точно около този корен. Точни в тази шепа пръст.  Тук е съкровището. Разбира се, то не златно. Не се и надявам да бъде златно. По старите калета и крепости няма злато. И въобще не знам къде би могло да има злато. Но аз и не търся злато. И пари не търся.  Търся друго.  И понякога го намирам.  Или поне имам чувството, че съм го намерил.  Металотърсачката писка.  „ Тук е” – казва тя.  Много полезно нещо е металотърсачката. Писка в близост до всякакви вещества. Камъни, корени, листа. Понякога дори до метал.  Не пък „ако ровиш достатъчно дълго и упорито можеш да изкопаеш всичко” - както е казал Конфуций. / Толкова по-зле за него, ако не го е казал/  Камъни, корени, листа, гъсеници, червеи, въглища.  Можеш да изкопаеш   Не и злато. Злато не можеш да изкопаеш колкото и да ровиш. В това съм напълно убеден. Злато може да изровиш само тогава, когато не ровиш за злато.                                                    …     А металотърсачката е полезна защото те подтиква. Прилъгва те. Карат де да продължаваш. Да кийп он дигинг. / От това става готина рок-балада май. „Кийп он дигинг „– звучи задълбочено, двусмислено и леко секси даже. /   Пък дори да те лъже няма как да й се разсърдиш. На металотърсачката. Нали не го прави нарочно…  И нали, ако беше спряла да писука и да вика „ тук е”, „тук е” нямаше да продължа. И не бих намерил това, което търся.  Макар и да не знам какво точно е то, надявам се да разбера след като го намеря.  Засега събирам разни железца. Повечето от тях са замислени да съединяват дървени неща, от които се правят врати, къщи, скринове, подпори и всякакви такива.  Някога, за да накараш нещо да върши работа е трябвало да мислиш как да го направиш. За да накладеш огън, например, е трябвало да мислиш как да стане. И да сложиш котле върху него за да се вари боб пак е трябвало да мислиш.     Сега няма нужда. Достатъчно е да натискаш копчета. И за да не се пънеш да мислиш кое точно копче да натиснеш до всяко копче има картинка, която показва за какво служи копчето. Ако до копчето има картинка на огън-натискаш и готово – ето ти огън. Няма нужда да събираш съчки. Натискаш едно триъгълниче – плей – и ето ти песен - плеъра ти плей и пей. Няма нужда ти да пееш, или пък да увещаваш някоя мала мома…                                                  …  Ама ще речете – като са били толкова умни някогашните защо са живели така неудобно, докато ние си имаме всички удобства и даже копчета с картинки.  „ Да, ама сегашните удобства са следствие на някогашната способност на хората на хората да мислят. И бъдещите неудобства / а те вече настъпват/ ще са следствие на сегашната им неспособност да го правят.    Но не това е поуката от изкопаните железца. То всъщност и няма поука от тях. Има усещане. Има смътно, тайнствено, силно, едва ли не веществено, придобило плът чувство. Прозрение  Че си се свързал с тях. С някогашните. С тия дето са мислили.  Имам чувството, че е свързвам с тях чрез това, което са измислили.                                                                 …  Защото има смисъл все пак    Тя е изтръгната от пръстта. „Смисъл, изтръгната от пръстта”. Не става за рок балада, ама си го бива тоя израз. Затова го повторих.  Какво има смисъл ли ?  Ами онова, същото, което се изказва с  най-важния глагол, един и същ и български, и на латински, и на руски и на френски.   И аз всеки миг ще го открия. Смисъла. Разковничето. Разкопничето…                                                 …  Те не са живели напразно. Знам го, защото се свързах се с тях. Чувствам ги. Усещам ги. Чувствам и усещам, че съм част от тях.  Брънката от тяхното време се е свързала с брънка от моето.  Значи, че те не са мъртви съвсем, нали ? А пък това знаете ли какво означава ?  Това, че не са мъртви.  Ще ви го кажа, защото сами няма да се досетите.  А няма да се досетите, защото не ходите да копаете железца.  И ви казвам какво значи.  Това значи, че и аз не съм живял напразно.   И няма да умра бадева.  Защото в този миг точно.  И аз кова.  Онова железце.  Което някой някога ще изкопае. Онази брънка с която някой ще се свърже.  Разбрахте ли сега.  Не сте, нали…  Няма значение                                                …    След малко. След тая копка. Зад този камък. В тази буца. Тук, тук, тук   – пищи лъжкинята.    Забивам шанцовия инструмент, дето го купих за два лева от циганите / Добра сделка, тънко минах, гордея се, рядко ми се случва…/      Напиням се да изхвърля пръстта. Не мога. Схванал съм се. Ръцете ми отказват. Мускулите отказват. Тялото отказва. Не ще.     Яд ме е на него. Ще ми се да му плесна два шамара, да го ритна, или нещо подобно. Ама не мога. Отказва.  Изправям бавно гръбнака си. Той скърца. Оглеждам се и... О, чудо !    Слънцето, което допреди десетина - петнайсет минути беше в зенита си, сега се е надвесило над хълма отсреща и се готви да залязва.    И друг път ми се е случвало това със слънцето.    Събуждам се  рано сутринта и о, чудо ! – слънцето вече изпълзяло високо горе в небето.  Пък забелязвам и друго чудо. Красотата наоколо.  …  Слънцето се е плъзнало по върховете на дърветата. Шумоли в листата им и те златеят от кеф. Хълмът отсреща и той. Златее. Биха казал, че златее като кубе на храм, ако не беше още по-златен.   Небето е пронизително синьо. Проникновено синьо. И въобще цялата тази красота е наоколо е пронизителна. Сладостно-болезнена, горчиво-сладка и необяснимо тъжна.  Като всяка истинска красота  Вероятно защото подсеща за две неща.  Първо – че съм мимолетен. Като нея.  Второ - че има смисъл, но той е неуловим.    Той не може да се изкОпа, колкото и да кОпаш. /Бърка Кофнуций или който /.  И търсачката с нейното „тук е- тук е –тук е” също бърка  Защото той е там-там-там. Където не можеш да стигнеш.  Жив.  Но затова пък няма как да не стигнеш.  По другия начин..  Но по другия всеки го може.  Искам по тоя.  По тоя  малко го могат.  Ще опитам поне  Заслужава си. Ето, тялото ми се вече отпусна и гръбнакът ми не скърца.  Хващам шанцовия инструмент. Оня, дето го купих от едни цигани за два лева.  И кийп он дигин.
     image

imageimageimage

image

image




Гласувай:
1



1. wildrose - "Смисъл изтръгната от пръ...
22.02.2009 14:10
"Смисъл изтръгната от пръстта." ;)
цитирай
2. fiildi - аз
22.02.2009 14:16
оаквах да видя различни снимки
цитирай
3. templar - твърде подобна
22.02.2009 15:58
а може би и по-силна е емоцията, когато се ровиш и търсиш знание за предците си. И неусетно заживяваш с тяхното цветно битие, макар и самотен насред днешната безцветна шарения и ... ставаш консерватор ;)
цитирай
4. alexanderkolev - Преди време ...
23.02.2009 06:53
Преди време, Иво, ти спомена, в разговор с някого тук, че всичко хубаво е малко тъжно. Това ме накара да се замисля. Тъжно ли е наистина или само така ни се струва, защото още не сме уловили смисъла, а като го разберем и почувстваме истински, дано още тук, да схванем, че въобще не е тъжно. Че не е мимолетно, нито пък неуловимо, а само така ни се струва.

Много ми хареса посланието!
цитирай
5. raylight - Харесаха ми снимките
23.02.2009 22:00
даже не очаквах, че ще са толкова добри :)
цитирай
6. doriana - За снимките - водел си адски дОбър фотограф със себе си!
25.02.2009 10:32
А, иначе, за другото...Есе за неживата природа и влиянието й върху Човека трябва да е...
Верно, че рядко се замислям за неживата природа (то от толкова живот около мен трябва да е!), ама те чета отвреме-навреме, че да съм и аз в час с тия работи!
Много хубаво! Перфектно даже - сякаш съм кОпала цял ден (подозирах аз, че физическия труд е вид мантра за подтикване към мисловен процес и/или медитация!).
Ехххххххххххххххххх.........
цитирай
7. анонимен - ВЕКО - Винаги са неочаквани обратите на мисълта!
26.02.2009 09:56
Харесва ми да чета Вашите постинги - винаги има нещо, което да научи човек или нещо, което да предизвика замисляне...
цитирай
8. raztvoritel - Тъгата от мимолетността, за нея има още да се пише.
28.02.2009 20:25
Хареса ми и този път. От отдавна се чудех защо красотата понякога буди тъга. Отдадох го на нездрава психика. Но така и не можах да си отговоря каква е здравата реакция на красотата. Освен радост - какво още?

Забелязала съм, че мимолетността събужда тъга. В твоя пост по-горе сглобяваш тъгата от красотата с тъгата от мимолетността, така че първата получава обяснение чрез втората - когато човек е имал такъв опит. Благодаря ти за което, хубаво стана.
цитирай
9. tili - Много красота
29.03.2009 12:58
си изкопал с тези снимки! :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7809089
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031