Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2009 10:24 - Онова за което няма думи
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11757 Коментари: 30 Гласове:
13

Последна промяна: 09.04.2012 21:37


      Предупреждение :  По-добре не четете това писание. То е скучно и дълго. Написано е от човек, който иска да мине за умен, но не успява, защото хората не са прости, особено българският народ. Писачът е употребил разни там образи, сравнения и художества, но не защото има някакви дарби е бил пиян или друсан, а най-често и двете заедно. Той дава разни примери, уж много е чел, ама не е чел много, пък и да е все тая, защото си е останал прост и будала при това. Единственото хубаво на това писание е, че накрая има картинки, така че най-добре отидете направи при картинките.
                                      …
    Беше  сводесто с тези наредени едно до друго дървета закрили небето. Беше като в тунел, или като в канал с тази река по средата. Река, която извира отникъде и изтича в никъде. Или извира от един неизвестен свят, за да изтече в друг, също така неизвестен свят.
Можех да тръгна по течението на реката или срещу него, за да се озова в един от тези светове.
 Вместо това, обаче щях да се озова в село Земен или село Раждавица.
 Защото вече бях видял върху картата една нагъната синя ивица с две точки на двата края. До ивицата имаше надпис „Струма”, а при точките„ Земен” и „Раждавица”.
 Така нагъната линия се превръщаше в река, а пък Земен и Драговищица- в села. Дори в нещо по-лошо. В населени места.
 Хората владеят това зло вълшебство.Умеят да превръщат реките и езерата във водоизточници. Посоките в дестинации. Небесата в атмосфера. Радостта в кеф. Поривите в мотиви. Подслона в покрив. Селата в населени места. Лошото време в купеста облачност на места с превалявания. Шофьорите във Водачи на моторно-превозни средства, а катастрофите в Пътно- Транспортни Произшествия.
 Могат също да превърнат Земенския манастир в туристически обект, а незнайните светове в Драговищица и Земен.
И го правят. Превръщат ги.
А иначе Раждавица е приятно село. На мегдана му има чудно хубава стара къща.
  Къща с минало и смисъл. Къща, която говори и  разказва.
 „ В такава къща не могат да живеят лоши хора” – помислих си.
И в нея наистина не живееха лоши хора.
 В нея не живееше никой.
   Сгреших.
 Не никой.
 Не живееха хора.
 Схванахте ли разликата.
 Ако не сте, толкова по-зле.
 Не за разликата.
 Тя е важна и съществена.
 Тя е огромна.
 За вас е толкова по-зле.
 Черният път следваше реката, а покрай пътя имаше градинки. Мили, малки добре гледани градинки, с окосена трева и овощни дръвчето. Колкото повече наближавах ждрелото на Струма, толкова по-малки ставаха те. И толкова по-запуснати.
И колкото по-запуснати ставаха, толкова по-силно в тях нахлуваше живота. Истинският живот, не оня – поливан, прекопаван, наторяван, отглеждан и опитомяван за бурканено-салатено-туршиено-битовите нужди на природонаселението.
   В запуснатите градинки хлуеше истинският живот.
 Хлуеше, пускаше корени, избуяваше, дращеше с тръни и бодили, протягаше листа към слънцето, избутваше подобните си, грабеше кислород и въглероден двуокис, превръщаше светлината и водата в сок, топлина и сила, шумолеше, гънеше се, изправяше се, жужеше,  цвъртеше, писукаше, отриваше се в корите, в сламките и шумките, ровеше в пръстта, оплиташе се из коренищата, пареше, бодеше, галеше, окапваше, цъфтеше, връзваше, размножаваше се, ухаеше, мреше и въобще / абе кой вика, че българският език не го било бивало…/ живееше.
Животът си живееше. Не си живееше живота, а живееше живот, което е много друго. Защото може да се живее и смърт, когато се живее тъпо и грозно. А нахлулият в запустелите градинки живот живееше красиво и смислено дори когато мреше.
Защото когато  съвсем вече умреше от него оставаха полезни остатъци, или красиви черупки, или печални отломки, навяващи томителна нега, защото някога са били нещо хубаво./ами какво да правя, обичам тия изрази, хем са ми малко смешни, хем са ми трогателни. И доста стари градски песни обичам/
Защото животът е това, а не добре гледаната градинка с боклуците изхвърлени току до вратницата / оградната врата /.
   …
 Това си е нашенска причудливица измежду разните други.
 Та нали тия, които си въобразяват, че са изхвърлили боклука от дома си, минават край него всеки път, когато влизат и излизат от градинките си.
 А може би си думат : „ Тоя боклук не е мой, щот не ми е в градинката”
 Да, не е ваш тоя боклук, балъци такива, ама вие го гледате, миришете и душите. И освен това, боклуците, байновци, са си винаги ваши.
 Защото.
Дори хората не винаги да са боклуци, боклуците са винаги хорски.
 Освен това
Боклуците принадлежат на всички хора, дори не всички хора да са боклуци.
Вървя, вървя, вървя.
По-далеч от хора и боклуци.
Много е хубаво да се върви, върви, върви.
А още по-хубаво е да се върви, върви, върви, върви, върви, върви.
А най-хубаво е да се /тук ще приложа копи-пейст, щот съм хитър/ да се :
върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви, върви, върви върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви, върви, върви. върви, върви, върви, върви.
 Не случайно, когато на хората им върви, казват, че им върви, а не че им стои, седи, или виси.
И се питат : „ как е, върви ли ?, а не „ как е, седи ли”. И се хвалят, че „им върви”, а не че им стои, или че виси.
 Затова когато не ми върви аз вървя.
 Така ме съветваше вуйчо Гьорги. Като бях дете и му се оплачех, че ме боли корем, или зъб, той ми викаше : „ Ами боли го и ти тогава… „
...
Та вървях аз, вървях, вървях /виж по-горе за подробности/ нагоре по реката, проходът започна да се стеснява, градинките свършиха, стигнах до железопътна линия, която излизаше от един тунел в скалите, върху скалите имаше надпис „ КПСС, БКП-вечна дружба”, полуизтрит вече, после минах по един мост, до него пък имаше друг надпис „ опасно за живота”, без да се уточнява кой или чий,  продължих по една пътека, свърнах надясно към реката минах по висящ мост, вървях и вървях и така неусетно се озовах там, където
 …
 вече нямаше хора и нямаше остатъци от хора с едно изключение само, и нямаше хорски остатъци,
 а само светлина, проблясъци, ухания, звуци и риби,
 които започнаха да се ловят като щурави на въдицата ми,
 просто не ме оставяха да я хвърля, а още във въздуха се стрелваха към червейчето,
 а пък аз ги ловях и ги слагах в мрежата
 и по едно време дори останах с впечатление, че те бързат сами да се напъхат в нея
 …
 малки едни такива сребристи отблясъци живот, които се огъват страстно преди да си отидат, защото, нали, страстта в своя най-върховен миг е самозабрава, а самозабравата е вид смърт и то не какво да е смърт,
а най-щастливата,, най - привлекателната, най-примамливата и най- желаната,
доколкото въобще може да има щастлива, примамлива, привлекателна и желана смърт, а понякога май има, по изключение само.
ако не вярвайте пробвайте
 да се любите с любимата или любимия, но с въже на шията, което да се пристяга с приливите на страст, докато не се мерне онази за която споменах
и която веднъж-дваж докоснах,
но отхвърлих
 от страх.
 че вече няма да мога я докосна.
 защото тя може да бъде докосната само веднъж. А пък Витгенщайн…
 Витгенщайн е казал, че нямаме собствени мисли, тъй като мислите могат да бъдат изразени с думи, а думите не са лични, те са обществени, те са и на другите.
 Лично твои могат да бъдат само тълкувания на думите, но и тези тълкувания най-често са втълпени от други.
 Човек би могъл да има собствени усещания, пориви, страсти, вълнения, но само при условие, че не могат да бъдат назовани, иначе и те са всеобщи, тоест чужди.
 А не може да бъде назовано само онова, което е дотам първично, че няма съставки.
 И за да останеш само с това, което е твое трябва да се разкъсаш на съставки,
да се превърнеш в първичното нещо, или неща, които си ти.
 Само че когато го направиш вече няма да си ти. Тогава ще си всичко друго.
 Или поне съставна част от всичко друго.
 И тук има противоречие, разбира се,
но то е увлекателно, живо, истинско противоречие
както е истински онзи живот, който хлуе в изоставените градинки
защото истинският живот е противоречив,
а земята, небето, вселената и светът също са такива – безвидни и противоречиви.
 …
Ние се мъчим да ги подредим и да им придадем вид, удобен за възприемане,  за да се оправяме в тях по-добре и да оцелеем
сякаш без нас света ще пропадне.
Затова всичко се подрежда в карти, букви, градинки и всякакви образци
 Мислим, че като изхвърлим боклука
той вече не е наш.
 Но плащаме за цялото това мнимо удобство с много висока цена.
 С най-високата цена.
 С цената на личната си смърт.
Аз пък неща да я плащам тази цена.
Искам да мина метър.
Искам да разреша противоречието.
Затова се разпилявам, разтварям, раздробявам и разграждам на съставки.
Като си оставам аз.
Не е чак толкова трудно. Има доста начини да се стане. Аз знам два-три.
Единият е да постои човек в средата на поляна от ментови треви. Има ги доста покрай реките. Да постои, да поседи,  да диша дълбоко и да не мисли за нищо десетина минути примерно.
Само дето е трудно човек да не мисли за нищо.
Много по-лесно е да мисли за глупости.
Другият начин е умората и пренасищането със звуци, цветове, гледки, багри, ухания и миризми.
 Но и това пренасищане е трудно. Много по-лесно е пренасищането с мазнини и въглехидрати.
 Индианецът на Кастанеда е имал право.
Човек трябва да спре вътрешния си глас.
Този глас му говори само глупости.
Защото не е неговият личен глас.
А гласът на много, много хора.
Повечето умрели.
Вътрешният глас на човека му говори само глупости
Защото това не е неговият глас
 Това е гласът на много, много умрели хора.
Нарочно го повторих. Мога и да го потретя, ако ми се прииска.
Вътрешният глас на човека е всъщност хоровият глас на милиарди умрели хора.
Звучи зловещо.
Защото е зловещо.
Макар всъщност да не е така зловещо,
 Защото е много по-зловещо.
Не знам дали ми е жал за рибките. Залъгвам си угризенията с мисълта, че като ги изям, ще станат част от много една много по-сложна, умна и проницателна същност от тяхната.
 Но пък си мисля дали ще ми е добре, ако мен ме изяде някоя по-сложна, умна и проницателна същност от моята, за да ме превърне в част от себе си. И си мисля, че няма какво да мисля. То вече е измислено. Хората наричат тази измислица вяра. Отиваме във вид на душа, или нещо подобно при една по-голяма, по- сложна и по-умна същност. И е съвсем вероятно рибките да си мислят, че съм някакъв рибешки Кетцалкоатъл, който ги лови, защото има нужда от гъвкавия им живец, за да бъде пребъде. И те се жертват, жертват, жертват една след друга, горките. Щото нали, великият рибешки Кетцалкоатъл може да дойде с багери и камиони и да погуби сребристия им рибешки свят заради пясък, чакъла и хотели в Банско.
 Искам да прилаская някак юрналите се в жертвена самозабрава рибки.
   Но няма смисъл, те са само мимолетен проблясък, който се лута из кухините на мрака, за да изтръгне мътната  му същност и да го захвърлив недрата на обгърнатия със студени мъгли изгрев. А ментата започва да ухае с всичките оттенъци на синьото и зеленото, копривата боде спомените ми, реката се влива в подгъвите на мисълта ми, разлива се в гърдите ми и постепенно се превръщам в нещо, което си е само мое, но няма как да го назова, защото никога не съм го познавал и вече дишам не аз, а всичко около мен, за да ме погълне и да живее, после за миг мярвам
съществата, които някога говорех при платото над Каварна, втурвам се към тях без да помръдна, а те потъват в реката, едни особени такива, червени, снимам ги, после ще видя какво е излязло на снимката, те ми казват нещо, но аз тутакси забравям какво е то, оглеждам се
 чудя се защо е притъмняло, чудя какво е всичко това около мен, разбирам, че това е около мен е реката и света, разбирам, че слънцето залязва и значи е време да се прибирам, пък после си викам
Ай сиктир, караръсъна сиктимини, майната му, от къв зор, откъде накъде пък в край на краищата, защо пък да тръгвам, на кого ли толкова му е припукало за мен, освен на майка ми, но за нея ще се погрижи съседката Станка, която е добра, а пък аз ще остана тук тази нощ – имам си и спален чувал в колата, имам си и палатка, мога да си запаля огън, ще си пека рибките като рибешкия Кетцалкоатъл, ще ги ям, за да бъда и пребъда, ще гледам звездите, ще си мисля как и аз ще се превърна в някоя по-величествена същност от моята, после ще се събудя от птичите крясъци, след това ще скитам, ще си говоря със съществата, ще видя и ония светове, към които текат реките, тоест рекат /хубава дума измислих/ преди да се превърнат в сини червейчета върху глупавата човешка карта…
А защо да не остана тук и по- дълго – за цяла зима, за цял живот дори, а като зазимуват рибите и раците,  ще крада хляб от околните села и ще се приютявам в оная изоставена черква от 14 век, която е на два-три километра от Раждавица, а в черквата Господ ще ме пази, защото
 каква му е толкоз работата и колко му е да изгледа един човек барем една зима, така или иначе си го създал значи, погрижи се за него, оцелей го, нали отговорност трябва да има човек, тоест бог, а когато аз съвсем, съвсем забравя за мен си и когато заговоря с ония свои думи, които никой не знае и които и аз не знам дори, защото ме няма, защото ще съм отишъл вече в незнайните светове от които реката извира и в които се влива, а …
                                              …
 
 
 а после се мръква още преди да изляза на магистралата и не се вижда нищо вече, освен осветения от фаровете път, аз отварям, както винаги страничните стъкла, за да нахлуят миризмите на мента, на коприва, на тиня, и на онова за което няма думи, усещам, че съществата тъжно ми се усмихват,  пускам втората част от седма симфония на Бетовен, но това е нетърпимо, защото лъже, че има смисъл, а не бива да се плаче, затова прескачам на нотингелсматърса, или ънфоргивъна, все тая, кво да е,
 
 
 
 
 
 
 

 още малко, още малко, и ето ме на магистралата

 





сводестото място



жепе линията с надписа



Съществата, които снимах



въженият мост



Запустялата черква от 14 век до Струма при село Раждавица


Тагове:   река,


Гласувай:
13
0



1. анонимен - Имах търпението да те прочета пр...
27.11.2009 10:47
Имах търпението да те прочета приятелю,но си употребил много слова, за да кажеш малко неща.Опитай следващият път обратното.Моите уважения все пак
цитирай
2. ka4ak - обикновенно мърдам,а не вървя,мързел съм си...
27.11.2009 10:57
13.08 11:14 - Проба-6 Мечта

безкрая,космос,вселена,любов,мисъл, ние сме прашинки,а и всеки от нас е малка вселена!!!Невероятни случки при изключително критични ситуации,само намекват за неподозираните възможности които незнайно как прашинките придобиват и ползват и по скоро сме част от някакъв необятен мозък който непрекъснато се развива в стремежа си за съвършенство,хармония и безсмъртие!


15.07 17:56 - Накрая на света
Ела да седнем
на самия край.
Отвъд е нищо.

Размахваме крака
накрая на света
и сякаш продължаваме
нататък
в нищото.

Размърдваме уста
накрая на света
и сякаш продължаваме
да шепнем
в нищото.

А то
разлива се около нас,
подронва края на света,
превръща го във нищо.

И колко вярно е това,
че няма край светът,
че няма край...




Автор: henzelski Категория: Изкуство


първоначален подтик поста:Падащи звезди, звезден дъжд или Персеиди Автор: feq
и по повод поста:Развитие Автор: lubopitstvo

и поста: ЖИВОТ ВЪВ ВЕКТОРА "ОТ” … "ДО”Автор: chara

и последен отговор на cinderellathespy иcvetnica за 6-те малки неща,които ме правят щастлив!

Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне!
ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 1297

Бих те прибавил в повода за написването на поста ми!
Усмихнат да е денят ти!:)))
цитирай
3. rummi - добре ще стане с повече снимки,
27.11.2009 12:10
а с много повече текст - още по-добре :-)

отдавна никой не ми беше говорил за Витгенщайн и Кецалкоатъл, добри познайници и любимци :-)
цитирай
4. raylight - малки едни такива сребристи отб...
27.11.2009 12:31
малки едни такива сребристи отблясъци живот, които се огъват страстно преди да си отидат, защото, нали, страстта в своя най-върховен миг е самозабрава, а самозабравата е вид смърт и то не какво да е смърт,
цитирай
5. анонимен - не знам
27.11.2009 13:00
Първата дума, която ми дойде на ум беше дрън-дрън, но е доста грубо. Ще го кажа иначе-чели сме и добри неща. Това не е от тях. Прекалено маниерен текст, малко смисъл, никакво съдържание.
цитирай
6. flyco - ...
27.11.2009 15:00
"караръсъна сиктимини"
Това не го разбрах ама май по-добре.
цитирай
7. анонимен - Nathalie
27.11.2009 22:54
Аз те разбрах.
Напомня отдалеко на "Чевенгур", от по-близо на "Бетонната фея", но е различно и от двете.
Ако едно писание ме кара да се усмихна, да се замисля, да сбърча нос, да повдигна вежди, да се разсмея, да се върна назад, за да прочета още веднъж последното изречение, да спра и да започна пак, да усетя сълзи в очите си и удоволствие от думите.... е, значи го бива. Така си мисля.
цитирай
8. bemberski - Изпуснал си село Буново и върха на ...
28.11.2009 20:19
Изпуснал си село Буново и върха на Конявската планина. Препоръчвам ти ги.
цитирай
9. анонимен - такива работи
28.11.2009 23:37
Хубави думи, хубави снимки, хубав човек, ако го срещнем на пътеката с ментата. И като си припмним, защитава изрода иван йорданов костов - всичко отплува в канала...
цитирай
10. анонимен - hinkov
29.11.2009 13:09
не можах да го изчете цялото, ама снимките ми харесаха.Обаче тази запустяла църква уж запустяла, а пък реставрирана и то доста лошо с тази вараво замазка от която камъните не се виждат, но да не предиряме дет се вика пак добре че не е разрушена.
цитирай
11. анонимен - на последната снимка
29.11.2009 20:02
на последната снимка ми изглеждаш смирен и ужасен от смирението си ли !?
добрееее, ще те пощадим с лоши коментари, но просто внимавай в картинката, като пишеш за политика, веднага ще дойдем да ти наритам зелката, щото "гордолюбците-костовлюбците" требва да им бъдат откъснати главите като на пиявици, както се изразява един войн с лачени обувки, чрез господин Рангел Вълчанов.
хо-хо-хо
цитирай
12. pilcho - Иво,
01.12.2009 11:58
страхотен си! Радвам се, че не си се "превърнал"...
цитирай
13. анонимен - хохляр
02.12.2009 07:50
За хихльото от два коментара назад.
Пак ли си тука бе смръдлив чекист?
цитирай
14. анонимен - и този път липсва изненада и това е ...
02.12.2009 08:14
и този път липсва изненада и това е добре - страст, нежност, режеща откровеност; суетата за начетеност я подминавам, предпочитам да ти благодаря за погледа под наем, незабравимите картини

###############
цитирай
15. анонимен - контраст
03.12.2009 14:26
Едни хора имат усет за красивото. Други нямат. И като го видят, гледат да се изходят там.
цитирай
16. анонимен - за принципите
08.12.2009 16:55
Кой е най-принципният слугинаж на бате бойко - бате ваньо костоваки
цитирай
17. анонимен - #####################
09.12.2009 02:53
"Т.

- Тщеславие?

- Что такое творчество? В чем причина появления произведений? В первый раз, видимо, это жалоба. Ответный удар жизни. После того, как звучат аплодисменты, сюда постепенно добавляется тщеславие. Каплями. И ты продолжаешь все еще жаловаться на жизнь, но уже знаешь, что это будет пользоваться успехом. И в этом диком состоянии тебе еще кто-то объяснил, что у тебя талант - прочтя одну-вторую жалобу, он тебе рассказал. Кто-то. И еще капля тщеславия появляется. И потом уже аплодисментов больше. И тебе в первый раз заплатили. И причина появления произведений становится такая, что просто стыдно сказать.

Теперь ты уже не пишешь жалобы, ты ищешь жалобы! Прислушиваешься к чужим жалобам и говоришь - нет, я бы жаловался лучше. публика бы так аплодировала! И ты жалобы других людей включаешь в свой репертуар. Вот тщеславие так рождается, и - я буду говорить тухлые банальности - оно держат тебя на сцене. Ну, не совсем оно, быть может, но только-только накорякал, и бежишь уже на сцену, читаешь в зал - смотрите, что я написал! Слушайте! Вот это все - и тщеславие, и талант, и в общем, счастье."

Словарь от Михаила Михайловича.
http://www.jvanetsky.ru/data/text/pi/interview_lvovny1/


цитирай
18. анонимен - принципно
09.12.2009 14:06
"Кой е най-принципният слугинаж на бате бойко - бате ваньо костоваки" - треа да си супер ограничен да не кажа тъп за да го видиш по тоя начин.
:)
цитирай
19. анонимен - кой е помощник пожарникар?
09.12.2009 19:30
Иван Костов е най-черния помощник-пожарникар на Републиката. И най-ревностният разбира се. Пръв лъска с език обущата на Главния Пожарникар. Публично! По телевизията!
цитирай
20. анонимен - кой е чекист
10.12.2009 09:40
Чекиста е тоя дето се н...ра от яд че червените плужеци не са на власт и го избива на безсилни плюнки срещу Костов.
Много им боде на некадърните Костов, щото ги е яд че са едни мижитурки.
цитирай
21. анонимен - д-р николай михайлов - дясна ръка на костоваки преди 3 години
10.12.2009 23:42
Как ви се вижда от днешна гледна точка проектът "Синя коалиция"?

Напълно успешен. Фарисейският тръст, който произведе тази коалиция, е в парламента, с някои силно разочаровани изключения. Никога не трябва да се забравя, че предназначението на СК е двама-трима да останат в политиката и още толкова в бизнеса. Нищо друго.

А проектът ДСБ?

Разпродаден е, не съществува. Неотдавна чух в едно телевизионно предаване бард на автентичната десница да коментира удивлението на водещия от факта, че преди Атанасов определял лидера на ГЕРБ като непоправима мутра, а сега – като съюзник и работодател. Този поет на каузата, който в продължение на години терза музата си да злослови по адрес на „Мутрата”, обяви, че упрекът в непоследователност го кара да се чувства Чърчил. Чърчил сменял партии заради Англия, което давало на барда картбланш да сменя убеждения. Друг един „дясномислещ” идиот твърди, че коалицията с „дявола” е оправдана, ако целта е да се изгонят комунистите. Антикомунизмът като вариант на парадоксален екзорсизъм. С дявола срещу дявола. В разгара на полемиката във връзка с предизборната идея да правят операция „Чисти ръце” със Свинаров и Шулева един от лидерите на ДСБ сподели убеждението, че атакуването на политически лидер за корупция е типично ляво поведение. И това се чу. Пластиката на десните лидери е изумителна.
ДСБ се стара да живее благочестиво и после се разврати.
цитирай
22. анонимен - д-р Зорге дясната ръка на Хитлер и Сталин
12.12.2009 13:27
Няма по-голям дявол от комуниста, няма по-голям идиот от анти ДСБ-ара.

Анонимните духачи на комунистите да си пишат на Серьожа на стената.
Тука техните глупости не ги прихващаме. Умопомрачените изпразвания без логическа нишка никак не ни се струват като смислени съвкупности от последователни и подредени изречения.
цитирай
23. анонимен - д-р Фройд - версия за десебари
12.12.2009 17:56
Пет пари не давам за сергей и бсп. Кефи ме принципността на дедо иван костов. Направо е станал ибрикчия на ББ. Кефи ме как катадневно тича с ибрика да му подмива з...ка. Предполагам че всички принципни дсебари сте възхитени от тази повтаряща се сценка, особено след тоновете плюнки, които хвърлихте срещу ББ...
цитирай
24. анонимен - и още нещо за политически наркомани като вас
12.12.2009 17:59
Всъщност докато не си решите проблемите със зависимостите от дедо костов на вас ви е забранено да влизате в черкви и да се радвате на природата. И Църквата и Природата ви отхвърлят.
цитирай
25. анонимен - д-р Алеко Константинов версия за медузи
12.12.2009 18:09
"Пет пари не давам за сергей и бсп. Кефи ме принципността на дедо иван костов."

Аха, Бай ти Ганя се появява. "Сички са маскари".

Поредното изпразване за църкви и природи оставяме на психиатрите.
Боже, боже колко ненормални има на тоя свят боже!
цитирай
26. анонимен - той психиатърът вече се изказа за костовистите
14.12.2009 18:28
Четете довчерашния си ортак - Николай Михайлов - прави ви чудесна психоанализа на вас - костовашките такова...
цитирай
27. анонимен - е
14.12.2009 20:28
нерде Ямбол- нерде Стамбул...
цитирай
28. анонимен - Ivo be
03.01.2010 18:32
Ти ли си бе? Верно ли се друсаш? Гледа ми се да пиеш повече, ама толко глупост на едно место не те бех виждал. Дръж се бе човек, умно кореле си.Верно, каза да не те четем до край, ако неемаме нерви, сгреших и се ядосах.Не на тебе .
Къде изчезна?
цитирай
29. boku - proba
16.01.2010 23:49
bravo ivo,napisax nesto,koeto ne izleze,zatova pak opitvam
цитирай
30. анонимен - za kostov
10.02.2010 22:46
4eta kak se zadavjate ot zloba samo kato 4uete za nego!ZA6TO?? kakvo lo6o vi e napravil?? ne izmakna li bg ot blatoto,v koeto ja navrexa komunjagite? ili ste besni,4e se opana na rusnacite i ne gi pusna da preletjat nad bg zkosovo? ujas!! e,te sega njama da preletjt,a se opitvat da vlezat po trabata-no dano da ne se sbadne!!trudno e da izbega6 ot IMPERIATA NA ZLOTO!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4645997
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15092
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031