Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2013 20:49 - Момчето го убили, уж са било обесило
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14343 Коментари: 4 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                         Това момче го убили, уж са било обесило.                        А на баща ти му зели балтона и часовника   Една вечер бях уморен, гледахме телевизор с майка ми, май някакъв мач даваха, когато изведнъж токът спря тока за около час – час и половина. Лежахме в тъмното и чакахме да светне, когато тя започна да разказва разни неща от едно време. Нещата ми се сториха неочаквани, любопитни, показателни и поучителни. И в същото време напълно и изцяло искрени, непреднамерени, непредубедени, чистосърдечни и простосърдечни. Майка ми е на 94 години и реших, че нещата за които разказва са истинско свидетелство за едни отминали времена, за които вече няма да има кой да разказва искрено и непреднамерено. Взех една записвачка и тайно я записах. Предавам думите й такива каквито са – без никаква граматическа, или изказна обработка. Спомените й засягат и някои събития около от съветската окупация на България през четиредесетте години на миналия век.  Селото за което става въпрос в разказа й е село Мало Пещене, най-малкото село във Врачански окръг.   Един път барата дошла голема        Имаше едно време снегове големи, дебели. Сега нема снег. Не можеше да ходим на училище. И една сутрин ни изведоха на некои деца бащите им да ни прътат. Да ни прават пъртина щото не може да стигнем. Не може да ходим. Отидохме на училище и тиа беа изучиле един час. И тиа учителете ни пуснаха, цела седмица не ходихме. Ами ние ходехме на Големо Пещене. На три километра от нашето село. Четири. Ние сами си ходим кога е хубаво времето. Ама така в снега кога вали и вее те идват с нас некои. Един път знам се върнахме от училище и си идем на обед и барата дошла голема. То така може да се минава, ама само деца да влезат не може. И една жена минА и ни фана сичките и като пилета не преведе през реката та минахме. Нямаше мост.      И ни се увеличи земята и тогава се позаможнахме   През лятото с биволиците ходех. Всеки ден. Ако биволете са заети мама да оре некъде и аз от училище, от Пещене отивам тя дет е на полето при нея, тя изорала, сложи една дъска, едно въже, фанала съм се на въжето, стъпила съм на дъската и влачим, заглаждаме ораното. А дядо ти беше у Бела Слатина стражар. Той беше земеделец. Пазеше банката у Бела Слатина. Седем години беше там. Той беше и в София татко стражар. През 23-та година, кога беше Стамболийски той си дойде от София. И никой за нищо не го търсИ.      И мама сичко сама правеше с мен. А биволиците беха долу у мазата. Там спеха. В къщата там, у коша. Там и конете седЕха после, щото мама земА и волове един път. Тя много обичаше стоката и са разпрааше с нея. Сутрин става в три часа, иде да ги реши, да им дава ядене. Два коня имахме. После станаха три. Ама отначало биволе беха. Имахме ей много хубава биволица. С хубави рога. И земА волове, ма ги продаде, малко работИ с тех. Две биволици имахме. На село повечето бехме еднакви, ама имаше и по-бедни от назе. Имаше и такива, които немаха земя, той нали дядо ти затова беше у Бела Слатина, там работИ и като си дойде, купИ 25 декара земя. И ни се увеличи земята и тогава се позаможнахме. Една година таман беха узреле нивите и като удари един град. Та ги уби, та орони всичко, та извършАхме само 45 кофи жито. То за семе само, та друго Остави. На просенИк. Царевично брашно ядохме през зимата.    Изпрати ма на един кон, как съм отишла до Баница не знам.   Аз не бех тръгнАла още на училище и ме прати мама на Бела Слатина при татко. Та стоях една седмица, то беше пред Великден. И в Бела Слатина прАат, нали е град там – козунаци. И на татко му напраи една жена един козунак, даде ми го, изпрати ма на един кон, как съм отишла до Баница не знам. Не помна. И от Баница пеша – до село. Лелеей. ВървЪ, вървЪ, па седна. Не мога да носа. Доде съм си стигнала – тогава го правеха шосето от Баница за село, та беха настоварАли камъни – седна на тоя камък, седна на оня – ма те - успЕх да стигна. Аз са чуда как са ма пускАле наште сама толко малка да хода. И с биволи и със сичко. Нито полиция, нито лекари имаше. Като открадне некой нещо, кво – открадне. Имаше един Тоно, Тоно Белия му викаа. И Тоно крадливия. Той иде и като му дотребва нещо си земе – некога са не заключвахме. Отишел на Пещене и си зел едно тенеке мас. От свинята дет са стопИле. Вика : „ОтидОх – вика – нарЕдиле четири-пет тенекета, ми що да си не зема, ще си зема…” Знаеха си, че краде, ама зима си нещо за ядене, не краде кой знае кво. Само за ядене. Ма то и немаше кво да са краде друго.    Цигани имаше. И мама като ги погнА с един прът…А като дойде девети септември тиа наслАгаа всичката простотия.   Цигани имаше. Ами знаеш ли какви цигани имаше, идваха едни – душливите им викаха. С едни дълги рокли такива. И ние имахме тук, дето е чешмата сега, имахме кош, та слагахме царевицата в него. Плетен кош. И тие дошле и седнАле под кош и фръгат царевица на кокошките да фанат некоа кокошка. Мама като излезе с един прът. Като ги погнА. И ги изгони, разкара ги насам и те ги хванаха в общината. Там къде беха крали, това си го земАха хората. Па катунари имаше, покрай барата идваха. Кошници продаваа. А у село имахме само една циганска къща и тиа са прекръстиха после. И той стана кмет тоа. След девети. Циганина. Викаха му Курто. Де да знам защо той стана кмет. Нали като додЕ девети септември тиа наслагаа всичката простотия. На кметове, на стражари, на не знам кво.   То акъла не им пречи, моа та карат на Баница. А партизанина вика : „ Тука двама младежи у вашто село се опитвали да късат афиши”   Един имаше у село, ка му вакаа, забраих му името. Прост на фасул. Та на девети септември наслагале афиши некакви по улицата. И ние с – не знам ти дали го знаеш, знаеш го, ма си забравил – на вуйчо ти Пано брат му – от училище се връщаме и нещо вечеринки ли праехме, кво ли. И сме се фанале така и вървим, а то ветъра духа афиша. И аз го хванах афиша и го земАх. А той вика : „ Како, па за кво ти е тва” Викам : „ Да си избърша прозорците”. Убаво, ама утре ни викнАа в общината. Че сме късАле афиши. И бати вика : „ ЗИми та са облечи по-добре, щото то акъл не им пречи, моа да та карат на Баница”. И не ни карАа на Баница, ама ни викАа тук в общината и след две вечери имА събрание, един партизанин дошЕл да праи събрание у село и вика : „ Тука двама младежи у вашто село се опитвали да късат афиши”. Боже…Мислила съм да им късам афишите. Защо ми земАха платъ не знам. Така, земАха го. А банишшкият кмет не даде един човек да го убият.   И бех си занЕла плат при едно момче – шиеше у село. Кво да ми шие не знам и тие ми го земАха. Защо ми земАха платъ не знам. Така, земАха го. И аз отидох на Баница – ама банишкият кмет си запази хората, не даде един човек да го убият. Щото ето на, на село, на леля ти Дешка мъжа й нали го пребиха. Тука го докараха у София. Без съд, без присъда. Докараха го в София и вече нищо не се чу за него. А тоа банишкият кмет казА : „дайте го при мене, аз ще се опрАа с него”. Ама баща му каа : „ А не, да го бият баничене” Та не го пусна. Тоа, на дедо Лило син. И него го пребиха тук в София. Без съд и присъда. А на тоа кмета отидОх при него и му казвам: „ Така и така ми зеле плата от шивача”, той вика :” побъркани хора”. И не знам какво нареди там, ама дАдоа си ми го. А защо го зеха – да напрАат нещо. Нещо напраиле. Курто ще ни опраи. Той не знае да са подпише…      Това момче и него го убиха, уж са обесил   От Големо Пещене затвориха един учител, един учител го осъдиха на пет години. Един учител го затвориха и го…уж са хвърлИл от етажа, та са прибил. Ма го убиха. В една сграда дет го беа затвориле. И там го намериха мрътъв. И едно друго момче, на бати беше съученик от Пещене, щото и бати учеше у Пещене, това момче и него го убиха, уж са обесил. Тия само. Оня Никола, чичо му и тия двамата. И оня чичо ти Митко лежа пет години у затвора. Други не моа са сета кои беха.      Та ги изловиха у село кои на се гласувАли   А първите избори като беха… За монархия и какво беше... Не знам първите избори какви бяха. Та ги изловиха у село кои не са гласувАли – кои са гласувАли с бяла бюлетина. И нали се правеше железница от Враца за Орехово. Трасето правеха. Та вуйна ти ходИ петнайсе дена та работИ. И не само тя, много от село. А изборите, като са биле тайни не знам как са ги познале. Тиа първите избори кога беха. За република, за монархия ли беше…                  Така го земАха дядо ти да гледа конете.   След девети много глупости правиха тия. Ходеха от къща на къща да праат ТКЗС. Той дядо ти не искаше, ама бати каза „ Нема да са опираш щото…Кога да е, се ще влезеш”. Пък дядо ти : „ Нема да влеза”. Ама го придума, та влезе. Имахме тогава три коня. Една СЪба, един Алчо – тоя дето ме захапа и майката на СЪба. Ама тая Събка беше една кобила…не даваше човек да пристъпи при нея, освен татко. Щом друг пристъпи рита и не мое се стигне до нея. И ги земАха, нали правиа текезесето и земАха и трите коня. И така понеже немаше начин да пристъпат при нея, така го земАха дядо ти да гледа конете. Иначе немаше работа за него.                         А на баща ти му зели балтона и часовника    А немците като посрещахме, то бе посрещане…Аз бях тогава в Бела Слатина кога немците минАха. Минаха една рота с колела. Ма такива хубави момчета, хубаво облечени…Стояха две нощи в Бела Слатина. Даваха ни шоколади. Ние, момичета, момчета, стоим и ги гледаме и тия дойдат при нас. Колко моа са разбЕрат, са разбЕрат с момчетата. Във Враца съм видЕла едни немци с червени шалчета на вратовете сичките. Толкова беха хубави…  А руснаците бяха окъсани, опърпани, омърляни, непрани…И тех посрещАхме. В село идвАха руснаци, още бати кога беше затворен. Беше си дошъл от Гърция и беха го затворили. В Разград ли беше…Тогава идвАха руснаци на село. Около десетина души на гости, да видят селото. Направиха им ядене и пиене. И момичета да ги посрещат. Щото беха опърпани и окъсани и немаха кво да ядат. И балтона на баща ти взеха. Той беше тук в София студент тогава. И са го срещнАли руснаците на улицата и са му взели балтона и часовника. Те бяха завладели всичко. Ние идем на баня и чакаме по десет часа да се изкъпем, а тия рускините като се наперили – направо у ваните. По пътищата все рускине вееха байрачета, даваха път на колите.



Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Извинявай, но да го беше съкратил малко...
08.09.2013 23:13
Моята майка също е на възраст, но като чета това установявам, че е в прекрасна кондиция.
Малко е досадно четивото, но сигурно е автентично.
Нищо лично, не се заяждам. Да ти е жива и здрава още дълги години!
цитирай
2. tota - Такава е съдбата на малките държави - друга не можа да бъде.
09.09.2013 10:35
С нея се разпореждат други - външни сили - различни, в зависимост от превратностите на времето. А, такива, които да са проводници на външното влияние - винаги ще се намерят. За съжаление. Приспособленчеството - то е в основата и бедността, която го поражда. Все в името на оцеляването ценностната система е загърбена или подменена.

Въпросът е дали с тези превратности и нашето приспособленчество в името на оцеляването, България ще я има в бъдеще като държава??
цитирай
3. starotomagare - Поздравления!
09.09.2013 12:09
Чудесно е това което си направил -да запишеш и пуснеш този разказ възможно най-автентично.Настоящето бързо се превръща в история.Четох записките на поп Минчо Кънчев и от тогава смятам ,че дори и неща които ни се струват незначителни могат да имат значение за историята ни.Минава време и пристрастни ,,историци "започват да се опитват да ,,тълкуват"и променят историята ни в полза на чужди интереси.Само наличието на автентични материали могат да им противодействат за да не ни заблуждават с някакви си измислици като ,,присъствието"Всяка автентична история на очевидец е важна и трябва да бъде запазина .Вече дори за 10.10 .1989 и за времето преди това се натрапват измислици.За това всеки непредубеден трябва да оставя спомени собствени и на по-възрасни роднини.Документални записи ,снимки ,документи -всичко е важно и докато днес много вещи от вчера ни се струват дори боклук утре те ще бъдат безценни свидетелства за времето си.
цитирай
4. trevistozelena - безценно е!
20.12.2013 20:25
безценно е!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806834
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031