Известните старобългарски средновековни каменни релефи от Стара Загора с изображение на животни са едни от най-интересните и уникални археологически находки в България и Европа. Датирани са VІІІ – ІХ век и са признати за шедьовър на изобразителното изкуство от това време. Имат огромна културна и историческа стойност. Първите четири плочи са намерени през 1907 на 1.5 km северно от Аязмото в Стара Загора. Изобразяват барс, грифон, пауни и двуглав орел. Те са описани и проучени първо от Професор Богдан Филов. През 1957 е открита и петата плоча на 300 m западно от върха на Аязмото с изображение на барс, кърмещ малкото си. Характерно е това, че две от плочите изобразяват гривести барсове, а не лъвове, както са смятали по-рано. Барсът е животно, типично за областите, в които са живели древните българи. Грифонът, също като барса, е свързан с древнобългарската митология. Образът на двуглавия орел произхожда от Древна Месопотамия и е напълно непознат в тогавашна Византия. Двата пауна пият нектар от Дървото на живота. Тези образи са характерни за изкуството през езическия период както на Дунавска, така и на Волжка България и са чужди на византийското изкуство, а това ги определя като старобългарски. Още повече, че липсват характерните за римската и ранновизантийската скулптурна украса растителни орнаменти и геометрични фигури. Още една подобна релефна плоча, изобразяваща жена, която свири на кавал, е била открита в района между Стара Загора и Нова Загора. По начин на изработка и материал тя се отнася към петте старозагорски релефа. Каменните релефи от Стара Загора са ярко доказателство за високата материална култура на древните българи.
|