Спомням си, а и вие може би си спомняте, че преди 10 ноември 1989 г. тогавашният режим се опита да въведе някои по-демократични механизми при използването на атрибутите на властта и при избора на народни представители и на стопански ръководители. Предлагаха се по двама-трима кандидати за едно място в парламента, а директорите на предприятията можеха да се избират от целия колектив – нещо нечувано и невиждано дотогава.

След 10 ноември настъпиха още по-радикални промени, но оттогава до днес много бавно и трудно хващат корени демократичните механизми и инструменти, и основно в нашето мислене.

Един от тези инструменти е точно мандатността, чието значение и смисъл не е необходимо да се обсъждат, защото тя се практикува във всички демократични държави, включително и в Русия, където самият Владимир Путин се съобрази с това правило и пропусна, така да се каже, един мандат в полза на своя съпартиец и съмишленик Дмитрий Медведев; и едва след като изтече неговият мандат отново се кандидатира за президентския пост, като по всяка вероятност ще го спечели. 

А ето че ние тук, в СБП, по настояване на определен брой хора, членове на СБП, правим цяло извънредно събрание, чиято цел е именно такава – да отмени това основно демократично правило. Няма значение за кой председател става дума в случая, аз говоря за самия принцип.

Веднага ще кажа, че съм против подобна промяна. В бр. 4 от 16 февруари на в. „Словото днес” т.г. е поместен аналитичен материал от колегата Янаки Зибилянов, който „слага на масата” един интересен казус: в Устава на сдружението „СБП” липсвал изричен текст относно мандатността на председателската длъжност. Излиза, от една страна, че проблем няма и че съответният избран за председател може спокойно да си продължи тази функция, без да се налага промяна в устава. В такъв случай защо бе нужно да се свиква извънредно събрание, което дори бе отлагано на няколко пъти? 

Янаки Зибилянов поставя и друг въпрос, позовавайки се на членове от устава, в които се казва: в чл. 28., че „Председателят е по право член на УС и се избира за срок от 4 години”, а в чл. 23, ал.3, че „Членовете на УС не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата”.

Тъй като липсва подобно изрично ограничение (за мандатност) за председателя, излиза, че председателят, който и да е той, може да си бъде председател пожизнено, както е с православните патриарси.

Г-н Зибилянов предварително нарича софисти всички, които биха изразили несъгласие с подобно тълкуване, твърдейки, че онова, което се отнася за членовете на УС, трябва да се отнася и за председателя. Но аз предпочитам да чета като софист, а не както дяволът чете евангелието. Защото от тези членове в устава се получава един същински Параграф 22 като в романа на Джоузеф Хелър, според който параграф само луд човек, от една страна, може да лети с изтребител, а, от друга страна, не се допуска луди хора да управляват изтребители.

Приведено към „нашия” случай, излиза, че щом си председател по право, си и член на УС, но щом изтече мандатът на УС, изтича и твоят мандат на член (на УС имам предвид), и ти оставаш председател на УС, който обаче вече не съществува поради изтекъл срок, и няма как да си му председател, защото си председател на УС на СБП, а не Сдружението „СБП”.

Следователно се налага избор на нов УС, който може да бъде оглавен пак от теб, но чак след като бъде избран с редовен мандат от редовно изборно събрание, а не от извънредно, чиято цел, както става ясно, е да премахне мандатността. Но чия, след като по сега действащият за мандатност на председателя не пише нищо?

И още нещо: българският законодател е предвидил възникване на подобни казуси и поради тази причина е приел Закон за нормативните актове с последна актуализация от 2003 г. В глава 5, онасловена „Тълкуване на нормативните актове”, пише: чл. 46 (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъл, който най-много отговаря на други разпоредби; на целта на тълкувания акт; на основните начала на правото на Република България; на правилата на морала.

(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на морала. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България и правилата на морала”.

Тук няма да отварям дума за морал, защото това е разтегливо понятие. Но що се отнася да основните начала на правото, видно е, че мандатността е едно от неделимите от демократичните механизми и правила на съвременната ни правова държава. И ще бъде най-малкото неморално – дори и в най-тесния смисъл на думата – да се променя това правило специално за СБП, независимо от съображенията и вероятно добрите намерения на вносителите на подобна промяна.

Още по темата

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1242663