Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2009 19:52 - Великите антикомунисти-Хосе Антонио Примо Де Ривера и генерал Франко
Автор: nkf Категория: Политика   
Прочетен: 11189 Коментари: 10 Гласове:
1



След Латинска Америка се прехвърлям в Европа, запознавайки аудиторията  с антикомунистическата съпротива в Испания;нейните лидери  и  идеологически основи.

              Хосе  Антонио Примо Де Ривера-Създателят на  "Испанската Фаланга"


image
Генерал Франсиско Франко

      Хосе Антонио  Примо Де  Ривера  е роден през 1903 г. и е син на Генерал Мигел Примо Де Ривера , който управлява Испания като едноличен диктатор от 1923 до 1930 г.
 На 25 годишна възраст Хосе Антонио  създава свое  движение .През 1931 г , той е депутат в републиканското събрание (през 1931 г. Испания е обявена за република).В края на същтата 1931 г. Хосе Антонио е арестуван  за заговор целящ реставрация на Монархията .Освободен е през 1932 г.
На 29 октомври 1933г. на предизборен митинг в един мадридски театър  Хосе Антонио произнася "Реч за основаването на Фалангата".На 7 декември ,същата година излиза брой 1 на печатното издание на Фалангата -"Испанска Фаланга".
Фалангистката идеология се базира  на четири основополагащи принципа:Авторитет,Йерархия,Ред,Католически Дух  и общество основаващо се на националните традиции
Ето и думите  на Хосе Антонио при учредяването на Фалангата"
  “Ние вярваме единствено В Бога и в Испания. За нас Отечеството не е теоретично понятие, или просто съвкупност от територия и население. То е, преди всичко, единствена съдба и историческа реалност. Испания не принадлежи на отделния индивид, група или класа, Тя стои над тях”. Според него, целите, които трябва да следва Испания, са практическото осъществяване на националното единство, възраждане на “вътрешната сила” на нацията и извоюване на достойно място за страната на международната арена. Основните пречки пред постигането им са сепаратизмът, партийните междуособици и разпалваната от марксистката левица класова борба. Класовата борба има ясно изразен антинационален характер, тъй като руши единството на Отечеството, вреди на “националното производство” и в крайна сметка води до тирания.Работниците и работодателите трябва да разберат простата истина, че и едните и другите са сътрудници в общия процес на националното производство, ако мислят само за класовите си интереси, те са осъдени на самоунищожение".
Испанската Фаланга е с  подчертано консервативен, националистически и традиционалистки характер, и като такава тя е обвързана тясно с Католическата църква .Фалангата е автентична християнска десница  и именно това я прави непримирим противник на комунизма  и левичарството , което тогава съвсем реално е заплашва Испания.
Ето  какви възгледи е изповядвал истинския националист и християнин Хосе Антонио:
"За нас животът не е просто резултат от преплитането на различни икономически фактори и ние не приемаме материалистическото тълкуване на историята и смятаме религията за висша изява на човешката духовност". През 1934 г. Фалангата се обединява с "ХОНС"-Хунта за национал-синдикално  настъпление, създавайки единен десен фронт срещу опасността от завземането на властта от комунистите .Девизът на  фалангистите е "Борба и дисциплина" ,за организационен поздрав се приема -"Ариба" (да живее).Символ на  Движението става сноп стрели.Първоначално движението се ръководи от триумвират , но по-късно Хосе Антонио от "пръв между равните"става "национален водач" с тригодишен мандат.
Още със създаването си Фалангата става мишенана за комунистически провокации и нападения на лумпени, анархисти и републиканци.В  първите   месеци от съществуването си са убити 40 фалангисти.
Стълкновенията между националисти и комунисти  не подминават и учебните зали на Мадридския университет.
Въпреки всичко Фалангата набира  "политическа скорост" и през 1935 г. вече надхвърля 5 хиляди члена,а Хосе Антонио се издига  до лидер и създател на "новата християнска десница".Уставът на Фалангата  не позволява ръководителите й да са над 45 г. и разделя членовете на "обикновени" и "бойци".Последните са организирани в бойна организация  "Първа линия" ,а отличителен белег  на тяхната униформа е  синята риза (която се превръща и в нещо като символ).Главни подръжници и членове на Фалангата са представителите на средната класа  и по-едрата буржоазия.
От 1921 г. Печатния орган на фалангистите става вестник "Ариба".
Политическия кипеж в Испания се услива ,след като през 1935 г. комунистите създават "Народен фронт" от 22 леви партии.През 1936 г. "Народния блок" идва на власт  и премиер-министър става комунистът Ларго Кабалеро.
Новото комунистическо правителство веднага забранява  Фалангата , вестник "Ариба" е спрян .Хосе Антонио е арестуван, както и хиляди активисти  от цялата страна -през 1936 г., членовете на Фалангата са над 25 хиляди ,а "Първа линия" брои 11 хиляди бойци.
Комунистическата власт започва терор (класова борба) срещу представителите на десницата, църквата и буржоазията.Десетки арестувани фалангисти са екзекутирани в арестите и затворите,други са убивани  направо по  улиците на испанските градове.
Създалото се положение  дава само един изход и Хосе Антонио  го изрича: "Съдбата на Испания тепърва ще се реши в сблъсъка между комунистическата и националната революция".
От затворническата си килия в Мадрид Хосе Антонио изпраща  до фалангистите инструкция за борба срещу   комунистите и  реорганизация на Движението и най-вече на "Първа линия".Заповедта е фалангата да се снабди с оръжие  и транспортни средства.
           В това време тече заговор  от страна на военните,а  негов организатор е Генерал Емилио Мола .Въпреки,че Хосе Антонио е за самостоятелни действия на Фалангата Той установява контакт с Генерал Мола.Постигната е договорка между Мола  и другите вископоставени военни, които са част от заговора ; Фалангата да участва със свои бойци и собствените си отличителни знаци  и знамена.Договорено е , че след победата военните ще предадат властта на Фалангата.
Пряката координация между Генералите и Фалангата е затруднена ,защото още републиканското правителсво ръководено от Лерус (1933-1935г.)  изпраща далеч от Мадрид  опасните генерали Франсиско Франко( на канарските острови),Мола-в Навара, Годед -на Балеарските острови.Генерал Санхурхо е емигрирал в Португалия.
Генерал Франсиско Франко става ключова фигура в  генералския заговор, поради факта,че е командващ на най-боеспособните  войски в испанско Мароко и всички останали разчитат главно на него.
Допълнителен катализатор на ескалиращото напрежение изиграва убийството на  видния лидер на монархистите и председател на националния блок Калво Сотело, извършено  от комунисти.
Франко отлита от Мароко със самолет  специално нает от директорът на монархическия в-к "АБС".
На 19 юли 1936 г. в Тетаун Генерал Франко, в качеството на "върховен главнокомандващ", издава първата си заповед  до верните Му войски за възстановяване на реда.Междувременно републиканците разстрелват генералите Годед и Фромхул,докато се опитват да вдигнат бунт в Мадрид и Барселона и да подкрепят Франко.На 20 юли, при мистериозна самолетна катастрофа загива и Генерал Санхурхо на път от Португалия  за Испания.При това положение остава единствен главнокомандващ националистическите сили Генерал Франко.
Той веднага се обръща към Хитлер и Мусолини за самолети, с които да пренесе войските си от Мароко в Испания.На възраженията на външния министър Рибентроп, че това ще влоши отношенията с Англия, Хутлер отговаря,че Германия не може да допусне  комунизмът да победи в една европейска страна  и Германия да се окаже  в клещите между болшевишка русия от Изток и болшевишка Испания от юг.Следва незабавното сформиране на легендарния Легион "Кондор"  и изпращането му от Германия в Испания.В помощ на комунистическите сили  пък са изпратени съветски специалисти,агенти на НКВД, оръжие, самолети , подводница и "интернационалните  бригади" като жива сила.
Англия и Франция създават в Лондон "Комитет за ненамеса".
Франко  ръководи успешно операциите по ликвидирането на комунистическата република .Особено се прославя в боевете за освобождението на старинната крепост "Алказар" в Толедо .
Там 5 хилядна комунистическа част обкръжава  в крепостта 1100 франкисти и 55о жени и деца .Командирът на франкистите  полковник Оскардо отказва да се предаде , макар че комунистите  изпълняват заканат си  да разстрелят сина му .Победата на франкистите при Алказар  се превръща в легенда и помага изключително много  на Франко да  бъде провъзгласен от военната хунта, създадена в Бургос , за генералисимус и шеф на правителството.С декрет той забранява партиите и вместо правителство  създава "техническа държавна хунта" с комисии вместо министерства.
По време на тези събития Хосе Антонио Примо Де Ривера е в затвора в Аликанте  по обвинение в заговор срещу републиката.В нелегално изпратен манифест той продължава да призовава Фалангата твърдо да подкрепя военния бунт на генерал Франко.Въпреки , че Фалангата формално е надхвърлила членска маса от 150 хиляди  души и няколко пъти повече симпатизанти, то нейните структури са дезинтегрирани, много от водачите й са или в републикански затвори или екзекутирани(убит е и брата на Хосе Антонио-Фернандо),а немалко редови членове са постъпили в редовете на франкистката армия.
Въпреки понесените удари Фалангата все пак успешно води пропагандна война срещу комунистическия режим и в това отношение също оказва силна подкрепа на генерал  Франко(традиционно военните са слаби в пропагандата).
В началото на ноември 1936 г. фалангистки отряд атакува затвора, където е държан Хосе Антонио и се опитва да го освободи, но опита е неуспешен.Не успява и опита им да го разменят със сина на Ларго Кабалеро, който е виден републикански деец, заловен в "националната зона".
На 20 ноември 1936г. Хосе Антонио Примо Де Ривера е осъден на смърт и разстрелян.Фалангата остава без лидера и създателя си .Тогава на чело на фалангистите застава сам Франсиско Франко като единствен военен и политически лидер на антикомунистическата и антирепубликанска съпротива.
Франко издава декрет, с който обединява Фалангата и всички останали монархически, традиционалистки и националистически сили.Това е началото на така наречения "Франкизъм".
На международната политическа сцена Франко се проявява като добър стратег и умел дипломат, умеещ да води  страната си през бурните години на Втората светова война.Въпреки,че получава помощ от Хитлер и Мусолини отказва да се присъедини към Тристранния пакт.В тежки  преговори с Хитлер Франко отказва да прати войски на Източния Фронт .Хитлер заявява, че предпочита да му извадят здрав зъб, отколкото отново да преговаря с Франко.Все пак е взето решение да се сформира доброволческа част , която да бъде пратена  в помощ на германците на Източния фронт.Това е така наречената "Синя дивизия" сформирана  от фалангисти и военни от франкистката армия.
На 1 октомври 1943 г. Франко обявява Испания за неутрална и невоюваща държава, като междувременно е дал заповед за изтеглянето на  "Синята дивизия " в Испания.Премахнат е римският поздрав (с изпъната дясна ръка) въведен през 1937 г.Франко въвежда ключови реформи, включително и нова избирателна система.На политическия терен и в подкрепа на Франко излиза  католическия орден "Опус Дей"-"Божие дело".Франко е и единствения гарант за възстановяването на Монархията.Междувременно започналата "студена война го прави нужен на западните сили.Испания подписва  съюз със САЩ, приета е в ООН.
На 17 май 1958 г. е приет специален "Закон за принципите на нанационалното движение" и се застъпват 12 нови принципа:
"Общност на испанците около идеалите на кръстоносния поход срещу комунизма"
"Испания е единство  на съдбата и универсалното"
"Подчинение на доктрината на  светата католическа църква"
"Испания е коренът на огромно семейство от народи"
"Цялостта на родината и нейната независимост са изисквания  на националната общност"
"Личните интереси са винаги подчинени на общото благо  на нацията"
"Всички имат право на безплатно правосъдие и социално осигуряване"
"Трудът и частната собственост са признати и защитени от държавата"
"Физическото и Моралното здраве са първостепенна грижа на държавата"
"Естествените обединения  на социалния живот-семейството, общината и синдикатът  са основополагащите структури на националната общност.
"Политическата форма е  традиционна ,католическа, представителна Монархия"
"Участието на народа в законодателните дела и в останалите функции от общ интерес се осъществява чрез семейството,общината,синдиката и другите обединения с органично представителство".
Тези точки са основата на избистрения Франкизъм и бележат скъсването с фалангизма .
Това легитимира Франко в една приемлива светлина и той става  наистина ценен съюзник за САЩ,въпреки че в кабинета си държи големи портрети на Хитлер и Мусолини.
Франко възприема и линия на национално помирение  и по негов почин е издигната грандиозна гробница-мавзолей  на загиналите в гражданската война.сам Франко е погребан там след смъртта си.
На 11 март 1967 г. след плебисцит  влиза в сила новата Конституция на Испания.
Според нея Франко определя приемниците  на властта в националното движение и в държавата.
Три години преди това, през 1964 г. Франко ясно и категорично се обявява за Монархия, но предпочита Хуан Карлос, въпреки че монархистите държат за баща Му Дон Хуан.И двамата са потомци на избягалия през 20-те години на 20 век Алфонс 13.
През 1973г. Франко се отказва от поста премиер-министър  и на негово място застава Адмирал Луис Кареро Бланко.В новото правителство фалангистите имат 5 министерски кресла,а "Опус Дей" -4.
Адмирал Луис Кареро Бланко е убит от ЕТА.Тогава премиер-министър става бившият шеф на на държавна сигурност и министър на вътрешните работи Карлос Ариас Наваро.Демократизирането на управлението продължава.
През юли 1974 г. Франко, вече 82 годишен , постъпва в болница .Като държавен глава го замества Хуан Карлос .На 18 юли Франко редактира  "Политическо завещание: моли испанците да подължат да живеят  единни и  в мир, подкрепяйки Хуан Карлос със любов и лоялност".
Хуан Карлос е определен за държавен глава със "Закон за онаследяването на властта" от 1971г.
На 20 януари 1975 г. Франко умира .На 22 ноември същата година е коронясан Хуан Карлос  за крал и държавен глава.Реформите се ускоряват  и Испания окончателно се превръща в съвременна демократична държава.
Историята отдавна е оценила делата на Антонио  Примо Де Ривера , Фалангата, Генерал Франко и Франкизма.Когато слязоха от от политическата сцена те оставят една умиротворена, модерна и благоденстваща страна , пълноправен член и партньор на международната общност.


Използвал съм някои данни от изданието на СБНЛ в-к "Легионер"



Гласувай:
1



1. m1d2g3 - Поздравления,
05.03.2009 21:50
надявам се поредицата да продължи, защото има още много интригуващи антикомунистически дейци, заслужаващи внимание.
цитирай
2. monarchism - Мартине, аз съм убеден, че днешните ...
06.03.2009 09:13
Мартине, аз съм убеден, че днешните антикомунисти-демократи ще заклеймят истинските Антикомунисти като ген. Франко и Хосе Антонио Примо де Ривера, като зли диктатори, които са нарушили демократичните права на левичарските движения. В Парламента върлуват всякакви "антикомунистически" ОФ организации, но не и истински Антикомунисти.

Другите държави от бившия соц. лагер са на светлинни години пред нас в това отношение. В България няма истинска десница.

П.П. Много бързо се прехвърли в Европа. В Латинска Америка има още един антикомунист, който заслужава внимание. ;)
цитирай
3. nkf - m1d2g3, разбира се, че ще продължи. ...
06.03.2009 21:45
m1d2g3, разбира се , че ще продължи.
Благодаря за отзива :)
цитирай
4. nkf - Калояне, прав си. В Днешна България ...
06.03.2009 21:56
Калояне, прав си.В Днешна България най-десните , политически сили, са всъщност либерали.Върха на "дясното" мислене е спора за данъците и някакви действия на парче.Липсва идеология,липсва българска национална доктрина, български идеал, цел.Много си прав като казваш,че личностите от статията по-горе биха били заклеймени като фашисти,диктатори и т.н.,но какво очакваш като се има предвид ,че на Филип Димитров вуйчо му (ако не се лъжа) е партизанин,а самия той доносник.Ами веселин Методиев от Дсб ?Изброяването може да продължи , докато се споменат имената на всички от днешното българско "дясно".Ами къде им е национализма ?то само като се спомене "национализъм" и нашите "десни" почват притеснено да се оглеждат.
Комунизма е оставил тежка нихилистична следа в мозъците на тези безличности.
Но времето всичко ще поправи, неизбежно е.

П.С. Кого съм пропуснал от Латинска Америка?
Мислех да пиша за Хунтата в Аржентина и Леополдо Галтиери, но не мисля,че е ярък пример.А и управлението му бележи провал.Да не говорим за позорния му разгром от Великобритания.
цитирай
5. boristodorov56 - Браво!
07.03.2009 10:48
Испанският урок е необходим за България!
цитирай
6. monarchism - Да
08.03.2009 12:43
Именно Леополдо Галтиери имах предвид. Безспорно борец срещу комунизма и неговата "свещена крава" - Англия. Къс период, обаче хората не го знаят и свързват Аржентина предимно с Хуан Перон, който също има известен принос в антикомунистическата борба, но трудно бих го обявил за антикомунист. :)
цитирай
7. анонимен - Ami Flugencio Batista?
10.03.2009 09:22
Ami Flugencio Batista?
цитирай
8. nkf - boristodorov56, мисля си, че ис...
10.03.2009 09:38
boristodorov56, мисля си,че испанския модел е неприложим към ден днешен в България-просто няма фигура, която да стане изразител на всичко здраво национално, християнско и консервативно.Диктаторите от ранга на Франко са особена "раса" и не винаги , и не навсякъде има условия за появата на такива.
цитирай
9. nkf - Калояне, в такъв случай ще отделя ...
10.03.2009 09:40
Калояне, в такъв случай ще отделя внимание и на Галтиери, но по-нататък ,защото сега съм подготвил материали за други личности и държави.
цитирай
10. monarchism - "Сърфирайки" в нета се ...
12.03.2009 11:18
"Сърфирайки" в нета се натъкнах на още един латински антикомунист, за който признавам си не знаех нищо. Става дума за Плинио Салгадо. ;)

За съжаление няма кой знае колко инрофмация за него и режима му, но все пак, хубаво е да се знае, че и Бразилия е дала нещо сериозно в борбата срещу комунистическата чума. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nkf
Категория: Политика
Прочетен: 2523070
Постинги: 393
Коментари: 3802
Гласове: 20178
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031