Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2010 16:26 - Честита новата 1010, тоест 2011 година и песен за Тодор Живков като добавка
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 11414 Коментари: 18 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Намираме се сякаш в преддверието на развития свят. Намираме се сякаш в предвремието на България.   Изглежда, че всички ние, които гледаме и измерваме света с европейски мерки, правим някъде голяма грешка. Впрочем нека не ги наричаме европейски мерки, а обикновени човешки мерки. Тези мерки са уж прости. Човеколюбие, разум, съзидание, творчество, осмисляне, напредък и нека спрем дотук. Уж са прости, уж се разбират от само себе си, но излиза, че нито са прости, нито се разбират от само себе си. И не само от само себе си, въобще не се разбират. И тук ни е грешката. С тези измерения днешна България не може да се измерва. Няма как. В сегашна България всички тези понятия се свеждат до едно понятие. Един стремеж. Една проста цел. Една цел, отразена с една-единствена дума. Оцеляване.                                                    … Оцеляването е сила. Голяма сила. Силата на оцеляването е в това, че този, който е решил единствено и само да оцелява, непременно оцелява. Оцеляването обаче има и една голяма слабост. Слабостта на оцеляването е в това, че този, който е решил единствено и само да оцелява, не прави нищо друго. Само оцелява.                                                        … Оцеляването има и друго едно преимущество. То не изисква особени обществени умения. За него не са нужни простори, светлини, размах, въображение, сложни човешки отношения, нравственост, почтеност и смелост. За него е достатъчно едно тъмно мазе, едни прашясали буркани, пълни с неща (по-често чушки, но може и пари), дребни хитрости, дребни кражби и да не те види съседът, защото ще ти направи кал. Това му е цялата философИя на оцеляването. Просто, но сигурно. Друга една особеност на оцеляването е, че го умеят още много твари и създания. Могат го например и същите тия хлебарки, които щъкат из същите тия тъмни мазета с бурканените тайнства. И ако примерът с хлебарките е обиден, може да се даде пример с нещо по-изящно или силно. С лъвовете например. И те оцеляват. И газелите оцеляват. И въобще всички гръбначни оцеляват. И безгръбначните също. Оцеляват и онези създания, които са на границата между живото и неживото. Вирусите. Като все още не се знае кой по-успешно оцелява през вековете. Вирусите или ние. При това лъвовете и вирусите имат едно преимущество. Те не знаят, че не живеят, а само оцеляват и съществуват. Оцеляването тях не ги потиска. Българите обаче знаят, че има и нещо друго освен оцеляването. Че някъде другаде хората произвеждат, творят, живеят и се радват на живота си. Затова са потиснати и нещастни. Според едно скорошно проучване са най-нещастните люде на земята. Заедно с хаитяните. Макар да не са чак толкова бедни. Напротив, по доходи на глава от населението са някъде в златната среда.                                                            … То не е само бедност, принуда или съдба. То са житейски хоризонти (обзор). То е светоусещане. То е възглед. То е мъдрост (изстрадана, как иначе). То е светоглед. То е мировъзрение. То е начин на живот. То е обичай. То е култура. То е духовност. Спаружена и мижава, но духовност.                                                             … И оцеляват не само бедните. Богатите също оцеляват. Запазват богатството си. В производителните общества човек, когато се види с пари започва да ги разработва, за да направи от тях още пари. Пари прим, както е казал оня, нашият човек. И когато машината (устройството) е направена така, че още пари да се печелят само ако направиш нещо, ако произведеш нещо, ако сътвориш нещо и го предложиш на хората (на пазара) и хората го оценят и го купят, богатият човек става по-богат не от друго, а от своето производство. Тогава той е полезен на хората и се хвали с богатството си. Когато машината (устройството) е такава, че богатият човек може да направи още пари само с политика (обществени поръчки или концесии например), той не влага парите си в производство, а в политика. Подобни общества са корумпирани. Никаква борба срещу корупцията няма да помогне на руснаците например, защото там държавното устройство без корупция ще рухне, а с него и всички властници начело с Путин. В Русия и богатството, и оцеляването, и корупцията, и общественото устройство се крепят не на производството, а на износа на газ и петрол. И пари прим там могат да се получат само с повече газ и повече петрол. Да, ама вече има признаци, че добивът на газ и петрол в Русия намалява. И тогава как да добие Русия още пари? Ами като увеличава цената на газа и петрола. А цената им Русия може да увеличава само ако бъде единствен източник на газ и петрол. Ако няма съперници. Затова е и тази титанична борба с газовите договори.                 … Една държава, която не подава глава от мазето, за да обозре бъднините си, а гледа напред от височината на обществените си достижения, е в състояние да види и предвиди тези не толкова сложни зависимости. Оцеляването обаче няма бъднини. Оцелява се днес. Днес ще сключим договор, та да ни дадат тая година двеста милиона, пък после ще видим. После все ще оцелеем някак. Както сме оцелявали от векове. С АЕЦ „Белене” пак ще бъдем зависими от Русия и никак не е сигурно, че ще намерим на кого да изнасяме ток.   Това обаче по никакъв начин не засяга жителите на град Белене. „Хубаво е да почнем да строим централата – казват те, – ще има поръчки, ще има работа за хората, ще живне градът, а пък какво ще става след петнайсет години няма значение. Твърде е далеко да го мислим. Дай да видим как да прекараме тая зима, а пък как ще прекараме следващата зима ще мислим следващата зима.”                                                … И наглед между другото има една много показателна случка за това как неуспешните държави и непроизводителните общества се опитват да си докарат още пари ей така, от нищото, без много зор – като вдигнат цените на петрола например. Много просто и дори конгениално, както би казал Остап Бендер. В нашия случай ОПЕК. Организацията на страните, производителки на петрол, която през 1973 година решава да вдигне цените на течността примерно два, три или пет пъти. Защото, нали, лошите империалисти експлоатират бедните арабски държави и ги използват за суровинен придатък. И далаверата сработва. Изведнъж всички те забогатяват. Бързо. Приказно. Но не. Не бедните араби и арабски държави. Забогатяват богатите шейхове. Но това в случая няма значение. От значение е какво се случва по-нататък. Всичките тия шейхове си купуват още коли, сараи, още наложници и златни часовници. Ама купищата пари все така си остават купища пари. И те, като няма какво да ги правят, ги влагат в банките, разбира се. Западните банки, тогава арабски банки няма. Ама банките не са мазета с буркани, та да ги пазят. Банките дават парите на производителите, та да спечелят още пари. Така че арабските пари отново отиват при безчовечните капиталистически експлоататори. Майтап бе, Уили. Само дето си е истина.                                                         … Повечето нашенци, намерили се с пари, също оцеляват. Дават парите си в банки. Наши банки. Които са дъщерни банки на чужди банки. Банките пък ги дават на производители. Чужди производители. Или пък купуват имоти. Нашенците, намерили се с пари. Най-вече това правят. Защото разните окупатори, кризи, робства, правителства и реформи ще дойдат и ще си отидат, а имотът ще остане. И ще оцелеем.                                                         … Дали вече е ясно за какво иде реч? И защо в България трябва да има реформи? Защо трябва да бъдем държава производител? Създател. Страна, която твори, която произвежда и която е полезна със създаденото на себе си и на другите. В страните производителки неизбежно възникват кризи. Светът е такъв. Променлив. Иска поправки и нагаждане. Но тези страни винаги ще излизат от кризите. Както излязоха и след петролната криза през 1973-75 година. И както ще излязат от сегашната. Другите страни обаче винаги ще си останат там. В кризата. Но пък ще оцеляват. И някои от тях ще оцелеят. Щом това им е дертът…                                                        … Та ето една цел отвъд пустото му оцеляване. Една цел, която в нашата политика бива представена единствено и само от Синята коалиция. Когото и да попиташ в България какво точно иска Синята коалиция, ще ти отговори „реформи”. Когото и да попиташ обаче: „А какви точно реформи иска Синята коалиция и защо ги иска”, той ще ти отговори: „Ами не знам…”, или: „За да прави кофти на бате Бойко…” И защо се получава така? Може би защото преди реформите Синята коалиция има друга цел. Друг приоритет. Друга първостепенна задача.                                                  … Оцеляването. Вездесъщото, изконно, вечно и неизбежно оцеляване. Обикновено партиите и политиците представят своите виждания, своите предложения и своите намерения за управлението на страната. Ако мнозинството не одобри тези виждания и намерения, не гласува за тях. Лошо няма. Те не са пропаднали, те не са низвергнати, те не са се провалили. Просто хората са предпочели друг път. Направили са друг избор. И ако разберат, че са сгрешили, поправят грешката си. Подобен начин на мислене е съвсем естествен за Европа. Не и за България обаче. Тук важното не е да осъществиш своите политически виждания. Важното е да те бъде. Да те има. Да оцелееш. Всичко останало е допълнение. Ако въобще остане нещо. И заради оцеляването мнозина са променяли и променят всичките си виждания. Вчера смятал, че НАТО е заплаха за националната ни сигурност и писал писма да Милошевич, днес се киприш барабар с натовските генерали в името на националната ни сигурност. Лошо няма, нали си оцелял. Преди един час е бил против АЕЦ „Белене”, сега е за „Белене”, а след един час може и да си за, може и да си против. Не се знае. Също като с котката на Шрьодингер. Така се оцелява.                                                      … Преди години Филип Димитров съвсем по европейски поиска подкрепа от парламента за водената от него политика. Парламентът му гласува вот на недоверие. Само че същият този парламент не пое отговорността за всичко което последва (последваха Беров и мутрите). Нито пък народът (мнозинството) поиска сметка от своите представители за това, че са направили грешен избор. Мнозинството (народът тоест) си рече: „Ама че будала тоя Филип Димитров, как само си сдаде (казармен лаф) властта. Не успя да оцелее. Слаб политик. А, виж, Ахмед Доган как все оцелява. Голям политик, голяма работа.” Така беше създаден образец на мислене. На обществена мяра и оценка за свършеното. Аршин.                                                       … По този аршин Путин е, разбира се, голям политик. Почти колкото Фидел Кастро, който се задържа на власт половин век. И Брежнев е голям политик. Не като Хрушчов, дето го бутнаха само след едно 15-20 години. Кой мереше с тоя аршин? Чия беше тази оценъчна система?                                                     … Лелеее, щяхме да забравим най-големия политик. Оня, който построи две или сто Българии, не се разбра точно. Оня, който се задържа на власт цели 40 години. Той по едно време изрече една позабравена мъдрост. Едно откровение. Едно много дълбоко проникновение: „Ми кво е тва свобода и демокрация? Ми човек да мое да са наяде, да му е добре – тва е свобода и демокрация.” Величествен завет на оцеляването. Би било показателно да се направи едно социологическо проучване, за да се види колко люде биха одобрили тошовското проникновение. Впрочем то и без проучване е ясно. Мнозинството.                                                     … И тук Бойко Борисов нацели подхода. Намери разковничето. Намери вувузела, който да събудил заспалите хорски надежди. Намери оня път, който ще изведе народа от пустинята на безвремието, ще го измъкне от мазето на кльощавото бурканено битие. И тоя път не е някакъв си черен междуселски път. Този път е магистрала. Оттук дотам, че даже и обратно. Ето ви значи, обзор, ето ви цел, ето ви смисъл. Конгениално, както би казал Бендер. Върви, народе, по магистралите, които ви построих. Лет май пипъл гоу.                                       …       Най-полезните, най-смислените, ако не и най-хубавите книги са ония, за които всички са чували, но които никой не чете. За Васил Златарски и неговите исторически трудове всички са чували, но едва ли да са го чели повече от стотина души. Ония, които имат това занимание като занаят и поминък. У Васил Златарски има един том „България под Византийско владичество”. Между другото още спорят как да наричат турското владичество на Балканите – робство или присъствие. А пък точното определението вече си е намерено от Васил Златарски. Хората си мислят, че при византийското владичество, или византийското робство, както предпочитаха да го наричат комунистическите историци, защото всичко освен съветската власт е експлоатация и робство, лошите ромеи са висели на главата на бедните български селяни, за да ги бият с бичове, да ги карат да работят и да им събират данъците. Всъщност лошите ромеи в ония времена много рядко са се вясвали в нашите земи. Затова пък са се вясвали всички останали. Татари, маджари, печенези, узи и каква ли не още сган. Че дори и викинги. Малцина знаят, но около София е шетал като ромейски наемник и бъдещият норвежки крал, викингът Харалд Сигурдсон – Хардрада. Всички те, разбира се, са грабили, убивали и плячкосвали. А българите, разбира се, са оцелявали. Докато във Франция,  Италия и други европейски държави през същия този 11 и 12 век са възниквали градове, в тези градове свободните граждани за пръв път са влизали в договорни отношения с велможите, произвеждали са сечива, добивали са и са обработвали метали, въртели са търговия, започнали са строителството на катедрали, писали са правилата на градския живот, разните поети и свирачи са писали величави балади, велможите са писали рицарския кодекс и правилата за изтънчено отношение между людете (кодекса на Елеонора Аквитанска) и въобще имало е производство, развитие, съзидание, духовен живот и въобще живот, а не само оцеляване. В същото време из нашите земи хората са крили хляба си и оскъдното си имущество из дупки и землянки, търсели са защита в непристъпните крепости и са чакали да се омете поредната шайка. И така са оцелявали. Ромейската войска обикновено се е намирала в другия край на империята, била се е с турци и други подобни и не е могла да защити населението. То е могло да се защити и само обаче. В края на краищата не е толкова трудно да се съберат повече българи в една войска и да разгонят цялата тая татаро-маджаро-печенего-викингска сган. Едно нещо обаче не достига на българското племе. Цар. Водач. Защото потомците на българските царе са се били вече цанили на византийска служба. Затова българите си търсят царе и водачи от околните народи. Докато накрая намират и един съвсем техен си човек да им свърши работа. Ивайло Зелката. Та такова е било тогавашното битие. Оцеляване и търсене на юнак, който да оправи работите. Всъщност защо тогавашното битие. И сетнешното битие пак е такова. Оцеляване и чакане на дядо Иван. Или на друг някакъв Бърдоква.                                                       … Та защо ли са всички тия отправки и припомняния (ретроспекции)? Ами защото е същото. 2010-2011 година е като през 1010-1011 година. Хората оцеляват и очакват спасителя. Тоест вече го намериха и сега вече нищо не очакват. Само оцеляват. Намираме се сякаш в преддверието на развития свят. Намираме се сякаш в предвремието на българския свят. И всичко това – граждански отношения, съзидание, пълноценен и  разумен живот, духовни търсения и достижения, почтеност, нравственост, всичко това е още в зачатък. Може и да се случи. Може и не. Ще оцелеем, ще видим. А какво да прави онова българско малцинството, което мери с европейски аршин. С европейските измерения и понятия. С чисто човешки измерения и понятия тоест. Да се затвори ли като в началото на 12 век в своите крепости – приятелския кръг, вътрешния свят, клубния живот, интернет, фейсбук, и да чака сганта наоколо да се навилнее и да си отиде. Там е работата, че сганта може и да се навилнее, ама няма да си отиде. От всичките видове робства (владичества, присъствия) българското може да се окаже най-тегаво. Ако хората с европейски дух го приемат като робство, владичество или присъствие, а не като участ, отговорност и задължение. Ако продължат да чакат Бърдоквата. А то, между другото, той вече дойде и вече няма какво да се чака. Честита новата 1011, тоест 2011 година.  




Гласувай:
16



1. анонимен - анонимен
22.12.2010 16:50
Беров, ти или си паталогичен лъжец или миризливият ти крак не е стъпвал в Оман,Дубай,Кувейт,Емиратите.Знаеш ли как е организирано там здравеопазване, училища, осигуряване, транспорт, и всички социални услуги.Аз съм пилот и пътувам често до там.Те преди около 50 години са задминали тъпите шаблони,които пишеш и глупостите за които ти плащат!!!
цитирай
2. svoboda64 - Клипът е трепач :)
22.12.2010 17:09
Отрицателният вот е мой... по грешка... а може би съвсем правилно... но за нещо друго... Може би, че в БГ-то така и не сътворихме "демокрация" от европейски вид, а просто ни я "назначиха" другарЕтЕ :(
цитирай
3. hatanasov - Бай, Бай Т.!!!
23.12.2010 22:45
Лошо, по-лошо, най-лошо, бай Тошо...
цитирай
4. raylight - Честито Рождество Христово!
25.12.2010 00:09
Първата част много ми харесва, втората умерено, защото не съм съгласен с нея. България е имала много силно съзидателно начало през Средновековието И НЕ Е ИМАЛА ЧУЖДИ ВЛАДЕТЕЛИ. Средновековната Българска културна традиция, строителните традиции на Първото Българско царство, влияението, което държавата има върху Централна и Източна Европа - всичко това никак не се връзва с настоящето. Няма как да се върже. Цивилизацията е вълнообразен процес и във времето и в постранството.

цитирай
5. raylight - Errata
25.12.2010 09:40
България е имала един монголски владетел - Чака
цитирай
6. анонимен - hjjjjjjjjjjk
25.12.2010 12:53
Браво Беров - на висотата на Марсел Пруст си. Отново си е... майката на комвунистите. Направо жив комунист не остави.
цитирай
7. анонимен - ХА,ХА,ХА,....."...НЕ БИЛО ЛОШО---ПРИ БАЙ ТОШО..."!
25.12.2010 17:51
АМИ ,КАК ЩЕ ВИ Е БИЛО ЗЛЕ ...БЕ, ДРУГАРИ..??!

ВЗЕХТЕ ЗЕМЯТА ,ИМОТА И ПАРИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ МИ----НАЦИОНАЛИЗИРАХТЕ ГИ !
ЯДОХТЕ,ПИХТЕ И СЕ ОСРАХТЕ "ОТ МУФТА",..ДА СЕ ПРАВИТЕ НА "ВЕЛИКИ"...ДОКАТО ХОРАТА КОПАХА ЗА 0,20ст/трудоден,!

ПОСЛЕ БАЛАМИТЕ/ДЕТО КОПАХА/, ИЗБЕГАХА И ......НЕ ОСТАНА НИКОЙ ДА КОПА, НА СЕЛО!
НАКРАЯ , ОБЯВИХТЕ "ФАЛИТ", ОГРАБИХТЕ БАНКИТЕ ....И СТАНАХТЕ ,"КАПИТАЛИСТИ"..!

КОЙТО МУ Е МЪКА ЗА ТОШО-----ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЕЛО, ...И ТАМ НЕ Е ЛОШО!!!
ЛОШОТО Е ОБАЧЕ......ЧЕ, НЯКОЙ ТРЕБВА ДА БАЧКА , ЗА ДА ВИ ХРАНИ!

"БАЛАМИТЕ" ,...УМРЕХА ПРИ ТОШО, ЗАТОВА....СЕГА Е ЛОШО!!!!!!!!!!!
НЕ ТЪРСЕТЕ ,"БАЙ ВИ ТОШО".....ТЪРСЕТЕ ,НЕКОЙ ДА БАЧКА И ДА ВИ ХРАНИ БЕЗ ПАРИ,....ЗАЩОТО ИДВА ---ОЩЕ ПО-ЛОШО!

МИСЛЕТЕ ,МУ....!!!
НАЙ-ДОБРЕ , СЕ МИСЛИ НА..."ГЛАДНО СЪРЦЕ"!!!

цитирай
8. анонимен - единствен
28.12.2010 15:22
единственя с акъла си и затова е чисто луд
цитирай
9. анонимен - Браво на Иво Беров! Радвам се, че ...
31.12.2010 16:04
Браво на Иво Беров!
Радвам се, че дори в тези дни има хора, които мислят и зареди чакащите и оцеляващите. Радвам се, че има хора които няма да оставят лъжците, демагозите и пригласящите им глупци да чалгосват с кеф върху "придобитото".
Един от "европейското малцинство".
цитирай
10. viovioi - Не е оцеляване това , а малудушие на дребните душици
04.01.2011 11:35
Много ме впечатли статията. Замислих се за това колко е жалко когато нещата тръгнат в неправилна посока. За всички - заедно и пооделно. Жалко е, защото никой гладен, унижен и смачкан човек неможе да бъде свободен. Защо ли? Защото бедността ни поставя такива безмилостни бариери към всичко и към това което ти наричаш "хоризонти".Липсата на добра перспектива, обезкуражава и тласка егото ни към това мрачно настроение. И ако това се случва с много голям % хора - наистина е проблем на цялата държава. Но кой ни е виновен да сме толкова нещастни ? ЕС, СССР,КГБ, ЦРУ, BG-мафията, кризата..??? Защо у нас един масов протест не можем да организираме? Да се чуе гласа ни, да си потърсим правата?? Като стадо овце сме. Николо Макиевели е казал нещо подходящо ."Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, зашото по-лесно се понася общото нещастие, отколкото личното оскръбление." И тъй като с това започнах - с малодушието на българина, мисля, че в това се крие и разковничето на неуспеха.
цитирай
11. анонимен - В.
04.01.2011 12:55
Абе Беров, ти си цал на идиотизмите. Човектрябва да те опровергава дума по дума.
За петродоларите чул ли си бре Беров. И за дълга на САЩ. Знаеш ли как стоят нещата в тези "производителни" общества, в които две трети от националният им доход се формира от пряк, или коствен грабеж на страните от третия свят, респективно, и 60% от населението е заето в епроизводствената сфера. Тоест, работи, но не произвежда. А и тия, които произвеждат, по правило са имигранти. Та за дълга на САЩ приказвахме-по едно време долара бе станал световна валута. И американците просто си печатаха пари. На ти арабине хартишка, дай ми петрол. И се натрупа огромно количество долари без покритие. Хитро, ама и светът не спи. Не случайно възникна еврото, а се готви и международно разплащателно средство за за енергоносителите. Разбра ли Беров. Или ще кажеш че е комунистическапропаганда. Обикновено това, което не ви изнася, така го назовавате
цитирай
12. анонимен - В.
04.01.2011 13:07
Абе Беров, ти откъде реши че който и да попиташ за синята коалиция, така ще ти отговори. Това е така защото живееш като охлюв-свит в черупката си, и явно не контактуваш с други хора. Който и да попиташ ще ти каже че това са мошеници. А думата реформа е просто клише без покритие. И точно пък синята коалиция била за производство, и тем подобни. Онези, които унищожиха икономиката на страната. Но арогантният цинизъм е част от същността ви. И за отва думата седесар е псувня, и хората ги беше срам да се наричат такива. А накрая ви и отбичиха.
А па за Фил Кенеди само недей да ни говориш. За това нещастно човече, избрано за лидер на СДС, само защото е най-незначителният, та да може другите да си разиграват коня. Цитирам по смисъл признанията на д-р Дертлиев. И което направи сумати поразии и бели. А пък Желю на Боянските ливади им направи най-точната характериситка-объркани хора, които воюват с всичко и всички. Май и ти Беров си от тая боя-вечно да търсиш врага. И даже непредполагаш колко трагикомично изглеждате отстрани. Като дръгливи и оръфани дворни псета, които лаят по всеки минувач по улицата. И въртят опашка пред всеки, който им хвърли хляб. Е това сте вие Беров.
цитирай
13. анонимен - В.
04.01.2011 13:30
Беров, и като говориш за история поне вземи че се запознай как стоят нещата. Кой знае откъде са ти дошли в главата тези небивалици. Вероято от някакви псевдоисторически холивудски филми, които на бялото казват черно и обратно. Беров, бъркаш нещо епохите. Любимият ти запад достига до тези неща едва през 14-15 век, а не през 11. Тогава е разгара на мрачното средновековие,и сме го изпреварвали поне с век.
И византийско робство го наричат не българските комунистически историци, а българските/без идеологически квалификации/ историци. От време оно. Думата робство не трябва да се приема в дословния смисъл, а в преносния. Но разбира се че по правилно би било да се промени. Даже и думата владичество е неуместна Защото Източната римска империя/а не Византия, каквато държава не е имало, и думата е неологизъм/, е мултинационална империя. И властта в Бг се е осъществявала от местната аристокрация. Разбра ли Беров. Също така и понятието ромей не е етно-културно, а политическо. Така че ромеите са били навсякъде в Бг, само че това сме ние самите.
И откъде ти дойде в главата глупостта че нашествията на варварски племена по това време са били повсеместни, че даже и ненеказазуеми. Когато се е случвало подобно нещо българомразецо, винаги се е давало отпор. И варварите са изколвани и прогонвани. Няма нито един случай в който да е станало другояче. По правило от войска формирана от местното население, което е служело в армията на ИРМ, както са служили и всички останали християнски етноси във империята. А на няколко пъти тази войска е била предвождана лично от императора. Ех българомразецо. Ех неразумни и юроде. Поради что мразиш толкова българите, и ги мислиш за низша раса. И правилно ти бе посочено в предишните постове, че няма български царе от чужди народи. Просто си съчиняваш, воден от омразата си към себеподобните си. Най-добре е да престанеш да хвърляш плювки и хули към българите. Или пък си мислиш че всички са като тебе, и за това обощаваш.
цитирай
14. анонимен - В.
04.01.2011 13:45
Беров, и ти откъде реши че точно ти, и подобните ти, сте европейци. Та вие сте пълна противоположност на всичко това, което се нарича европейски ценности. Кое ти е европейското бе Беров-неприязноста към всеки инакомислещ. Или склонноста ти към сляпо подчинение на водачите. Или във очевидната и очевадна липса на толеранс към всеки друг, извън твоя кръг. Или във вулгарното ти и цинично отношение към всякакви борци за социални правдини. Или във авторасизма ти. Вещите по проблема хора казват че авторасизма е най-мерзкото човешко качество. Няма по долно от това да мразиш собственият си народ, и да го обявяваш за низша раса. Или европейското ти е във ксенофобията ви, граничеща с психопатия. Омразата на тебе и такива като тебе към руснаците например, е подобна на омразата на хитлеристите към евреите. Метафизична, граничеща с видиотизирането. И няма пост, в който да не си хвърлил някаква плювка към тях. Или европейското ти е да се прекланяш и подкрепяш всякакви външни и вътрешни сили и фактори, които са срещу страната и народа ни. Или европейското ти е да въргиш опашка пред всеки, който ит хвърли парче хлебец. Това ли са ти европейските аршини и измерения.
цитирай
15. анонимен - гудю
07.01.2011 13:23
Чудесно казано. ЧИД.
Милиционерите нека си драскат. Не ги четем. Първия ред само и ги прескачам, като кучешко лайно.
цитирай
16. анонимен - собака
07.01.2011 14:06
то кучетата само кучешки лайна им се привиждат
цитирай
17. анонимен - поздрав
07.01.2011 14:10
Иво, ЧИД! Бъди ПРАВ,ЗДРАВ,КОРАВ!
цитирай
18. анонимен - Уважение
07.01.2011 22:01
Моите най-искрени уважения , г-н Беров !
Наистина , по-проникновени и показващи същината на нещата и събитията , случващи се в България анализи няма човек къде другаде да прочете .
А на червените помияри дет'се хабят да пишат тука - ДГД , таварищи !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806567
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031