Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2011 16:55 - От "кой ми открадна чистачките" до Шенген и песен
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 12762 Коментари: 17 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   То не може да не се оплакваме.  Оплакването при нас е нещо изконно, неизкоренимо, любимо, неизтребимо, неизбежно, вечно, непреодолимо, неотменно, вездесъщо и безвъзвратно. А често е дори основателно. Има обаче и добри неща, които се случиха на България.  Има и добри неща, които се случиха на България през последните 20 години.  И едри, и дребни неща. Дребните никой не ги забелязва, защото се дребни. Едрите също никой не ги забелязва, защото са едри.  Ето например едно дребно нещо. Чистачките. В България вече никой не краде чистачки. А във времената, когато се крадяха чистачки, никой не би повярвал, че ще дойдат времена,  когато чистачки вече няма да се крадат.  Имаше тогава една песен –„как ще ги стигнем американците”, с припев „кой ми открадна чистачките”  И ако сега кажеш на някой по-млад шофьор, че някога хората си прибираха чистачките от колите вкъщи, защото иначе все някой ще им ги открадне, той може и да не повярва. И не само чистачките си прибираха тогава хората. Някои си прибираха и акумулаторите. А бензина не си го прибираха. Нямаше как да си го приберат. Затова хората си крадяха бензина. Със засмукване. И не само това. Много неща – дрехи, уреди, вещи, които някога се крадяха, сега се изхвърлят на боклука и никой не ги поглежда. И вехтошарите не ги поглеждат, и циганите не ги поглеждат.  Стои си едно сако - здраво сако, преметнато върху кофата за боклук, а циганите кой знае защо не го взимат. И здрави обувки не взимат. И една стара пералня с надпис „работи” имаше изхвърлена до боклука, вехтошарите и пералнята не взеха. По-младите дори няма да повярват, ако някой им каже, че преди време, когато управляваше Жан Виденов и бившите комунисти, хората крадяха дори дрехите от балконите. Така че на първия етаж хората не простираха. Простираха от втория нагоре. То между другото младите на доста неща не биха повярвали. Или по-скоро няма да повярват на верните неща. А на лъжите може и да повярват. Няма да повярват например, че когато управляваха комунистите и Тошо, по кварталите нямаше нито един магазин и нито едно кафене, което да работи след девет часа. И човек нямаше откъде да си купи нито кафе, нито каквото и да било за пиене. За тия неща трябваше да ходи в центъра. И там трябваше да чака на опашка в денонощния магазин. Единственият магазин, в който имаше нещо след единайсет и половина. И човек трябваше да се реди на опашка за това нещо. Не за нещо, което му се иска да купи, а тъкмо за това нещо, каквото и да е то – кафе, водка, банан или чорапогащник. И да го купи тутакси, докато не е свършило. Защото после няма да го има. А пък за кола трябваше да се редиш на опашка някъде между шест и петнайсет. Не часа. Години. Ама тия неща младите май вече няма да ги повярват. Защото някой им е казал, че Тодор Живков е построил две Българии. И трябва да се гордее,  ако построи една стотна от това, което Тошо е построил...    … Неусетно и незабелязано някак си, но България се нареди, или по-скоро се присламчи към Първия свят. Към водещите нации и държави. Към държавите производителки и потребителки. Към онова напреднало в битово отношение общество, което някои с презрение наричат консуматорско. Пък то, консуматорското общество бива консуматорско и в духовно отношение. А за да потребява нещо човек, трябва и да го произвежда. И България вече произвежда. В новата ни история България започна да произвежда и да продава, тоест да бъде полезна и на себе си, и на другите, някъде през 2000 година, когато за пръв път отбеляза ръст на брутния вътрешен продукт. Защото бяха направени реформи. Защото в страната вече имаше пазарна икономика. Защото тръгнахме напред. Затова хората престанаха да се крадат на дребно. Та ето едно добро нещо, което хората не забелязват сякаш. В продължение на десет години в България имаше постоянен икономически растеж.. И този растеж не е между дребните неща. То е от средните. Даже от големите. Заедно с влизането ни в Европа и НАТО. И не е зле това да се припомня. И да се припомня по-често. Всичките тези добри неща –и едрите, и дребните, се случиха след управлението на СДС. Разбира се, имаше и недосвършени неща, и лошо свършени неща, и разочарования, и разбити надежди, и всичко онова, което подхранва нашите неизкореними, неизтребими, неизменни, неизбежни, вечни, изконни, непреодолими, неотменни, вездесъщи, безвъзвратни, а често дори и основателни оплаквания. Като цяло обаче след 2000 година България тръгна напред. И като цяло някъде към 2010 година забуксува на едно място. Най-вече заради корупцията. Заради това, че България се отдалечи от Европа. И въобще от напредналите страни и правовите държави. Силният тласък, който страната получи от 2000 година, беше изхабен от тройната коалиция. Хората някак почувстваха това и гласуваха за Бойко Борисов. Бойко Борисов има една огромна и важна задача. Предназначение. Или мисия, за по-съдбоносно. Да спре застоя и да продължи движението напред. Дали си дава сметка за това, което трябва да свърши? Дали разбира своята мисия и предназначение? Да, не или по-скоро не? Отговорът е някъде между „не” и „по-скоро не”. Сегашният министър-председател на България сякаш въобще не си дава сметка за огромния път, който извървя България от финансово банкрутирала тоталитарна комунистическа държава с непроизводителна икономика към държава - членка на Европа и НАТО, с пазарна икономика, с постоянен растеж и с демократични институции. Може би не си дава сметка за тези достижения, защото няма заслуга за тях. Може би не си дава сметка поради незнание. Или защото му е политически изгодно да не си дава сметка. Но да твърди, че за двайсет години в България нищо не е направено и че всичко започва от него, е нещо повече от невярно и неточно. То е плашещо. Как ще знае накъде да продължи пътя един човек, който не знае какъв път е изминал и накъде е тръгнал? Знае се от една книга, че този, който не знае накъде отива, винаги стига някъде другаде.    … Е, ще му покажат. И ако той е възприемчив, ще се досети какво трябва да направи. И те му показват. И той доста често дава вид, че е възприемчив. Но не и този път, изглежда. Става въпрос за Европа и Шенген. Това не е нито само технически въпрос, нито само политически. Шенген не е само някаква си процедура, без която може и да минем, както искат да го изкарат най-върлите почитатели на Бойко Борисов. То, вярно, че можем да си минем и без Шенген. Както можем да си минем и без Европа. И без НАТО. И без пазарна икономика. И без правосъдие. Нали се е случвало да оцелеем и без всичките тия неща. Бихме могли, значи, да си оцелеем. Ако не като държава, като племе.                 … Приемането в Шенген, дори и да пренебрегнем политическите му, икономическите и чисто човешки ползи, за България е знак. Знак за това, че продължаваме във вярната посока и се движим напред.   Този знак означава следното: „Вие спряхте. Вие тъпчете на едно място. Пречи ви корупцията и преди всичко корупцията в митниците. Пречи ви съдебната система. Пречи ви това, че все още не сте правова държава”.  Каква изненада. Лелее, ама как може! Уау, какво ли означава това! Какво точно недонаправихме, че ни завъртяха тоя номер? Дали пък не се сърдят, че не им купихме корветите? Това засега са отзивите, доколкото ги има. А всъщност каква изненада е това, че митниците ни са корумпирани, та нима има българин, по-възрастен от десет години, който да не е чувал за корумпираните митничари. Каква изненада е това, че съдебната ни система не работи. Това са отдавна познати неща. От Европа просто ни казват това, което и ние си знаем или би трябвало да си знаем – не сме си свършили работата.  … И то не е толкова лошо това, че не сме си свършили работата. Нали „работата не е заек да избяга”. Нали „работа ли е, не ми я хвали”. Голяма работа, че не сме си свършили работата. Лошото е това, че сякаш нямаме и намерение да си я свършим. Обратното – сякаш се появи стремеж да си минем с дърдоренето по медиите. Да обговорим работата, вместо да я свършим. Да вникнем в произхода й. Дълбоко, дълбоко да изанализараме как е възникнала. Надълго и нашироко да обясним каква е точно тая работа. Какво следва от нея и докъде би могла да ни доведе. Предпочитаме да задълбаем в геополитическите, антропологичните, онтологичните и метафизичните й корени, така че да се види колко сме умни, ама не и да я свършим. Белким се свърши сама. Пък ако не се свърши сама - толкова по-зле за нея. Накарай мързеливия да работи, да те научи на акъл. А всъщност цялото това медийно дърдорене е нещо като леко прибягване по тъч линията. Минаване по допирателната. Плъзгане по тънката лайсна. Сгушване, снишаване и навеждане, което цели преди всичко да не бъде засегнат този, който носи отговорност за приемането ни или неприемането ни в Шенген. И понеже обществото ни трудно се досеща за кого става дума, нека подскажем. Той е министър-председател на държава в Югоизточна Европа. Държавата започва с Б. И той започва с Б. И завършва с Б. А това обществено неведение не е преувеличен майтап. Съвсем скорошно социологически проучване показа, че 60 процента от българите въобще не са чували за възможността да влезем в Шенген. Други 10 или 20 процента са чували, ама не им пука дали ще влезем или не. Та ето какво се получава. Повечето българи или не са чували за най-важната задача, която държавата им има през тази година, или не им пука дали ще я реши или не. Никакъв майтап не е това. Това е работа, за която отговаря Бойко Борисов. И той трябва да я свърши. Ако съдебната система му пречи, трябва така да промени законите, че съдебната система да започне да действа в полза на държавата и обществото. Трябва за тази цел да потърси и да се опре на реформаторското мнозинство в парламента. Само че, вместо да потърси това мнозинство чрез взаимодействие с другите партии и най-вече със Синята коалиция, той се държи високомерно и надуто. Щото „народът мен ме е избрал”, а не тях. Остава да се уточни защо точно народът „него е избрал”. Дали за да върши работа, или поради други някакви – подлежащи на антропологично изследване, причини.  




Гласувай:
24



1. veselaj - Е, аз пък се радвам, че Синята коа...
12.01.2011 17:41
Е, аз пък се радвам, че Синята коалиция не участва (почти) в това управление. ще ми се някой да разкаже защо комунистите докараха царя. Аз имам моя версия, но не зная факти.
цитирай
2. анонимен - e
12.01.2011 21:05
мъка беров мъкаааааааааааааа
цитирай
3. viovioi - на реформаторското мнозинство ако е лице искра фидосова смятай че много сме я закъсали
13.01.2011 09:49
като шеф на Парламентарната правна комисия г-жа фидосова би трябвало да има необходимия правен опит и висока юридическа компетентност. А има ли я тя? Доста спорно. Ми тя е завършилата юридическия ПУЦ в Монтана!! Диплома от въпросния ПУЦ всеки който имаше 1000 лв в джоба можеше с пълна лекота и удоволствие да придобие. Въпросното висше учебно заведение??!!беше лигитмно, но доколко т.н.студенти в него придобиваха знания е друг въпрос. В Монтана идваха средни преподаватели. идваха да се поразходят из Прованса, да се изпонатряскат в общинската квартира (над маг.Родопа) и на другия ден да клекнат в касата да си вземат хонорара. И това е. А Факултето бълваше ли бълваше юристи??!!И те така пръкнали се тръгват по родната земя да раздават правосъдие. Празноглави въздухари с диплома в ръце неподплатена със знания и умения, но по отношение на претенциите си ги имаха и имат до днес. Един юристконсулт в Община, дръг спретнал Нотарална кантора с мръсни пари на БГ-Мафията точно като нашата Искра. Аз съм от Монтана и имам честта и удоволствието да съм посещавала нейната кантора. Там на сляпо се заверяваха пълномощни, прехвърляше се собственост и други хубави сделки стваха. Е те толко и е мозъка да знаеш. Както е казал шопа "Не знам къ требе да е, ама и те тека не е!!"
цитирай
4. анонимен - свидетел
14.01.2011 14:10
Абе Беров, не ти ли е неудобно да пишеш такива неща. На фона на това че 60% от българите живеят в истинска мизерия, а останалите в бедност.
Кво се произвежда бе лъжецо. Че то във всички области производството се е намалило с пъти. Истински грах.
Абе Беров, ти като дращиш такива опашати лъжи знаеш ли че има общини в Бг където безработицата е 90%.
Абе Беров, ти знаеш ли колко хора са умрели от студ. Знаеш ли че има хора и то безсрамно много, които гладиват като кучета. Знаеш ли че повечето от хората са с развалени зъби, защото нямат пари за зъболекар. Знаеш ли колко хора не могат да си купят лекарства.
Абе Беров, не ти ли е неудобно да сравняваш престъпността на фона на разразилата се такава през последните 20 години. Че за какво да ти краднат чистачките като може да ти откраднат цялата кола. Че за какво да крадат дрехи, като могат да ти оберат цялото жилище. И т.н. И понеже си част от айдуците не знаеш че и сега много, много хора си свалят акумулаторите за да не им ги открадант.
Човек ако реши да ти обръща внимание, трябва дума по дума да ет опровергава. Нещастник скапан. В такива случаи в наше село казват-не ме е яд че ме лъже, най-ме е яд че си мисли че ще му повярвам.
Заради такива тиквеници като тебе стигнахме дотук. Които на бялото казват черно и обратно.
Я вземи се скри в дупката от която си изпълзял, и не замърсявай общественото пространство с плювките си. Сянка от миналото, това си ти. Вредители, които цял живот се занимават с това да пречат на другите. И да им причиняват злини и нещастия. Но отидохте там, където ви е мястото-на бунището на историята. Сега можете да дращите само в нета, и в безсилна злоба да пускате пяна. Слава богу. По добре късно, отколкото никога.
цитирай
5. анонимен - да, да, да - ето как стоят нещата
15.01.2011 15:37
На самом деле мы отлично жили в "это ужасное советское время". Мало было таких людей, которые долго не могли найти себе работу, мало было таких, у кого не было никакой крыши над головой. Дети ходили в школу, и никто не голодал. Сейчас дети на улице, селяне без работы, а города полны бездомных.

Навешивание ярлыков всегда было средством пропаганды. Плохое советское время и хорошее время независимости. Хотя ни то, ни другое не соответствует действительности.

Мы и сегодня являемся такими же жертвами лживой пропаганды, какими были тогда. Различие только в том, что тогда ставки не были такими большими, а игра не была такой насильственной. Игра не шла на жизнь или смерть.
Бетти Альвер жила в нищенской подвальной квартире, ее творчество не публиковалось, но, поверьте мне, сейчас она жила бы не лучше. Она была бы такой же, как и тогда - принципиальной, честной, несгибаемой и с таким же острым пером. В каждом государстве есть люди, которые оплачивают своими страданиями успех и активность удачливых.

Странно, что они при всех системах те же - те, кто думают сами, кто сохраняет совесть и человеческое достоинство. Не поддаются модным течениям, не создают себе удобную жизнь, не требуют больших доходов за счет других людей, не выгоняют никого из дома, не наседают и не клевещут, не поднимают гвалт, не жалуются в суд и не требуют своих прав.

Зато они умеют видеть явления в правильном свете, и даже предвидеть. Каждому что-нибудь дано. Те, кто умеет хорошо добиваться власти и состояния, плохо видят правду, потому что двум господам служить невозможно.

Конечно, многое было очень плохо. Конечно, послушная посредственность шла в первых рядах, одобренная сверху. Но где не так? Какая система ориентируется на талантливого мыслителя, на самостоятельного рассудительного человека? Такие люди опасны для всех систем, поскольку они не поддаются идеологии и промывке мозгов.

Давайте хорошо подумаем, прежде чем полностью сравнять с землей прежнее жизнеустройство! Вместо этого можно было бы сохранить хотя бы на первое десятилетие ту часть, которая в той системе была хорошей, и шаг за шагом изменять то, что было плохим.

Если смотреть только на инвестиции, богатый выбор товаров, прибыли богачей, зарплаты высокопоставленных руководителей, современные здания - тогда, конечно, все ужасно хорошо. Однако такое "благополучие" делает совершенно незначительным все, что было уничтожено, ликвидировано, искалечено, отброшено, остановлено, отрезано.

Не говоря уж о том, что нынешняя жизнь не является никаким благополучием. Это как раковая опухоль, уничтожающая живые клетки. Так что мы уничтожаем то, что естественно. Продукция наших сельчан нам больше не годится, потому что крупные производители другого мира хотят утопить нас в продуктах массового производства гигантских фабрик.

Сколько у нас еще осталось людей, которые что-нибудь производят? Большинство занимается перепродажей, которую в советское время называли спекуляцией. И эти торгаши ввозят сюда всяческий мусор, который никому не нужен. Эстония как свалка Европы, куда сбывают все, что больше никому не нужно.

Легко управлять народом, если заставить его выполнять законы, выдуманные властью. Однако такой образ правления не организует взаимоотношения в общества. Скорее, он уничтожает естественную среду обитания людей. Законы следует издавать, исходя из среды обитания, из той обстановки, в которой живет народ.

Тот, кто сажает лес, может формировать его по своему желанию. Но уже растущий лес быстро не переделаешь. В нем изменения надо делать осторожно, чтобы не уничтожить весь лес целиком.
цитирай
6. анонимен - 1. Май всеки може да пише каквито ...
15.01.2011 15:38
1. Май всеки може да пише каквито простотии и заучени клишета му дойдат, ей така, автоматично. Не знам Зоро какво помни от “комунистическото” време, аз обаче едно ще му кажа - като не съм забравила и негативите на онези години:
1. Тогава съвсем спокойно пусках детето си да играе навън до тъмно. Сега, когато е вече голям, душата ми трепери, докато не го чуя да завърти ключа на входната врата. Да не говорим, че тогава, за да си имаш работа с милицията, трябваше дълго и осезателно да си дърпал властите за опашката - политически, имам пред вид, или да си извършил криминално престъпление. Сега може да те спират всеки божи ден - особено, ако си млад, въпреки, че нямаш никакви прояви, може и да те на(пре)бият, или не дай си боже да те гръмнат, по погрешка, извинявайте…
2. Не само трева, но и прекрасни паркове имаше, с цветни килими. Сега паркове са занемарени и се продават за жълти стотинки, чрез странни схеми, зад които не съм забелязала да стоят точно комунисти, а напротив. Примерно.
3. Тогава човек работеше по 8 часа на ден и се прибираше в къщи или минаваше през кръчмата; имаше си отпуска, взимаше си я и ходеше на почивка, картата му стуваше около 20 лева - за легло и храна (качеството й зависеше от готвача). Сега, при положение, че има работа, бачка до пълно скапване, а заработеното едва му стига да си плати сметките, с които го мародерстват монополистите и евентуално да се нахрани - а що се отнася до храната, да не говорим какви боклуци изобилстват и на какви цени. Само някои могат да отидат на почивка всяка година, едва малцина познават далечните туристически дестинации, освен ако човек не си губи времето да чете клюките за т.н. елит.
4. В онова гадно време човек смогваше да си купи жилище, правеше си вила (доста често с размерите на прогимназия - не че си падам по тях), мнозина успяваха да се уредят и с кола, соц., но кола, кола но соц. - както ви се хареса повече, която на всичкото отгоре и вървеше. Сега за мнозина закупуването на (ново) жилище е химера, нещо като фентъзи, да не говорим за вила; ако успее да изтегли заем и си закупи кола (2-ра или 3-та употреба) определено си взема като добавка и белята и повече време кисне под/около нея с ключ в ръка и разни цветисти думички на устата, отколкото на волана. Да не говорим за пътния данък и други прелести.
5. Пак в онова презирано и охулвано време, в трудовата книжка на човек прилежно и коректно се записваше: реалният трудов стаж и заплата. Днес, ако случайно си изгуби работата, човек може да се окаже сюрпризиран с факта, че “добрият” капиталист (ох, направо се разнежих!) - работодателят му де, си е спестил тази досадна подробност - да издължава вноските му за общественото осигуряване. Честито!
6. Пак тогава се получаваше истинско солидно образование и професионална подготовка, въпреки идеологическите дисциплини. Днес е пълна скръб, както училището, така и по-голямата част от вузовете, до такава степен, че немалко интелигентни момчета и момичета, ако следват, то е единствено заради тапията, като има и такива, които не възприемат идеята за подобно губене на време. Което в дългосрочен план е загуба за нацията. Плюс загубата от потока към чужбина.
А не бива да се забравя, че пълното разкапване на всичко започна със смяната на системата, като парламентът и правителството на лелеяната синя идея започнаха едно разграждане на онова старо и лошо с тотален напалм - всичко долу, и онова, което е прогнило, и онова, което си върши добра работа. Е пореституираха квото там им трябваше, но предвидливо “пропуснаха” примерно да реституират и прибраните едно време от държавата пенсионни фондове, които са използвани за изграждането на Нова България… която после беше реституирана или раздържавена! Пък после имало било червени бабички… лоши едни такива, дето не скачат по улици, площади и митинги.
После, простата аритметика сочи, че до 1989 год. има едни презрени 45 години, а не 65 - но да не би господа като Костов и С. Сакскобургготски да са комунисти пък аз, виж ти, да не съм разбрала?
А на въпроса за насилието в семейството - ако човек е бил свидетел или жертва на насилие в семейството си като дете, по всяка вероятност и той самият ще стане насилник! Ако се страхува, че може да загуби влияние над половинката си - става насилник! Ако не му стигат парите, ако пие - става насилник! Ако има много пари и пие, и ако има зло пиянство - става насилник! Ако гледа по телевизията филми с насилие(то май повече такива дават, с малки изключения) - става насилник! Ако е заобиколен от реклами, с които се възхваляват като качества (на всякакви стоки) като “агресивност”, “мощ” и др. подобни - става насилник! Ако му се показва една такава схема: “мутра + лукс + мощна кола + заведения + силиконова блондинка” и като се погледне себе си, види “неудачник + мизерия + липса на кола или наличие на едва тътрещо се возило + кръчме + отрудена, смачкана и вечно опяваща женица” - става насилник! А жените, за съжаление, като че ли: са научени да не се изкарват кирливите ризи пред хората; се страхуват - с него зле, ама без него - още по-зле; се надяват, че той може и да се поправи… и пр. и пр. А насилието - във всички посоки - е заразно зло.
цитирай
7. анонимен - Иво, винаги съм харесвал статиите ...
16.01.2011 12:34
Иво, винаги съм харесвал статиите ти. Харесвам много и тази. Но недоумявам защо си поставил тук и този клип. Изслушах го с мъка, да си призная. И нищо не разбрах.
цитирай
8. анонимен - Тодор Тодоров
16.01.2011 16:22
Искам да се обърна към анонимната "другарка", изтъкнала 6 „огромни” предимства на живота ни по време на социализма. Добре, човек като чете какво пишете, на прима виста си казва "Вярно, така беше." Няма смисъл обаче да ви припомням факти от другата "страна на палачинката", колко лоши и порочни неща е имало и тогава. Просто ограничението в големината на постинга не ми позволява да изреждам всичко. Затова само искам да ви попитам:
* Колко хора преди 1989 г. се опитваха да се измъкнатдори и с риск за живота си от България и от бившите соц. страни и да емигрират на Запад и колко западняци се опитваха да дойдат да живеят у нас и в другите соц. държави?
* В какво икономическо състояние преломната 1989 г. завари двете части на разделената Германия (ГДР и ГФР) и двете части на разделената Корея (КНДР и Южна Корея)? В чия полза беше сравнението между тях?
* Защо Франция, Германия, САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Италия, Дания… не тръгнаха по нашия път (социалистическия), а стана точно обратното?
* Къде отиват днес младите българи, за да завършат стойностно и престижно образование – в Беларус, Куба, Северна Корея, Венецуела или в САЩ, Германия, Франция, Канада?
цитирай
9. viovioi - за времето на "соца" плачат много, но защо????
17.01.2011 16:19
Задължителни манифестации??!! Що за феномен беше това да те строят доброзорлем в две редици и да ти бутнат в ръцете някакъв портрет или транспарант от сорта"Да претворим в дела предначертанията на XI Конгрес на БКП" или най-смешния лозунг самоопровергаващ се 'Вечна дружба с КПСС" Добре си бяха всички бездушни, спокойно заспали в мизерните си кочинки самодоволно нахранили се със евтин салам прасенца. На будните хора никак не им беше лесно. 6-те огромни предимства ако са свързани само със яденето на евтин салам, доволното блеене по черноморието и екскурзиите до СССР, Чехия, Полша и Унгария , то много жалко. Това беше целия ни измислен свят.
цитирай
10. eli23 - За ония времена
17.01.2011 22:30
най-много плачат тия,дето не щат да носят отговорност за собствения си живот,щото на тях все някой друг не им е,или им е направил нещо.Друго си беше с майката-закрилница.Как да на се оплакват?
цитирай
11. raylight - Поговорките
18.01.2011 22:33
„работата не е заек да избяга”. Нали „работа ли е, не ми я хвали” са цитирани извън контекст. Това са твърденията, които народът осмива, а не одобрява. Като приказката за "бързата работа - срам за майстора". Жалко, че онзи манталитет е на изчезване

П.С. С останалото съм съгласен :)
цитирай
12. анонимен - fv
18.01.2011 22:33
Не е въпросът само на вас да ви е добре. Трябва на всички хора да им е добре - на цяла България. А това при капитализъм не става... А защо пречеха на онези, които не се чустваха българи да бягот в чужбина - ами защото бяха глупаци. Ето Тито не им пречеше - отиваха в чужбина, правеха кинтите и се връщаха в Югославия да си ги харчат. Затова социализма в Югославия трябваше да го затрият с бомби и с кръв...
цитирай
13. raylight - Накарай мързеливия да работи, да те научи на акъл.
18.01.2011 22:34
Целият научно - техничен прогрес се корени в тая поговорка :))
цитирай
14. zaw12929 - определено този постинг ми допа...
14.02.2011 16:51
определено този постинг ми допадна, защото е реална оценка.
Мисля си, занапред да има закон, който да задължава да има приемственост и никой да не се оправдава с прежде управляващите.
И да се отчита за програмата , заради която е избран. Ако не я изпълнява- избира се ново управление от същия парламент
цитирай
15. amal - Иво,
23.02.2011 20:55
Защо няма нищо ново вече повече от месец?
цитирай
16. qyanis - Царството на комунизма
26.02.2011 22:21
На 57 години съм и помня комунизма. Спорил съм с много хора за времето тогава. И на всеки, който е харесвал Живков и режима му, ще кажа следното: Комунизма беше рай за мързеливи, крадливи и некадърни.Те са тези, които изпитват носталгия по комунизма. Не беше възможно да си построиш къща, камо ли голява, ако не крадеш. Не беше възможно да отидеш на почивка с 200лв., ако не крадеш. Пробвал и знам. Пробвал съм да почивам с 200лв., не да крада. Този занаят - краденето - не го научих. Никога не съм имал роднини на село, затова мизерствах с оскъдна и некачествена храна. Онези, които имаха родители на село, храната им излизаше без пари, защото изхранваха добитък в дворовете си с крадено зърно от ТКЗС-тата. Пишеха 1 дка за частно ползване, а обираха 5 или 10. Имало е и други схеми за кражба. Имах Москвич, купен за 6100лв. с всичките спестявания на баща ми. НИКОГА не съм го карал спокоен, че например, има спирачки. Никога не бяха наред. Давам го на ремонт в сервиза - връщат ми го развален. И иди се оплачи на арменския поп. Даваш го отново, плащаш и пак ти го връщат развален. Имах и руски цветен телевизор ТЕМП. Бръмчеше като трактор, като ЗАС-ка. Не можеше да се гледа вечер след 10 часа, когато децата спяха. Спирахме му звука и гледахме филми със субтитри. Смених му три кинескопа. От дъното на душата си намразих руснаците и всичко руско, барабар с "голямата" им "култура".

Да кажем няколко думи и за "днес". Днес в България има демокрация. Ходиш и гласуваш. никой не те бие по главата каква бюлетина да пуснеш. Така че, който не е доволен от живогта си днес, да се сърди на себе си. Няма как да живее добре, когато избира да го управляват малоумници, мутри и бандити. Аз съм гласувал неотменно за СДС и за Иван Костов и съм предоволен от това, което той е направил. Ако имаше поне още един да направи и 1/10 от това, което е нпаравил той, днес щяхме да сме хиляда пъти по-добре.
цитирай
17. qyanis - Царството на комунизма - продължение
26.02.2011 22:25
Но мързеливите, крадливите и некадърните, водени от носталгия по комунизма, гласуват за комунистите, с надежзата, че те ще върнат отново времето на Тодор Живков. Онова време, когато и най-големия глупак можеше да ти стане началник само с едно лизане на задник. Те и сега пробват да си уредят живота с лизане на задници, и не че не успяват, но стана по-трудно. Навъдиха се много задници и не знаеш кой точно да излижеш. Може да попаднеш на грешния задник и тогава язък за лизането. А на времето хващаш партийния секретар, излизваш го и проблема ти е решен - врежсдаш се без ред за какво ли не. Щото тогава имаше ред - понякога и купони - за всичко.

Това беше "хубавия" комунизъм. Рай за мързеливи, крадливи и некадърни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7807024
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031