Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2011 11:34 - Как се посреща бея, пашата, премиера и въобще началника
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 15906 Коментари: 25 Гласове:
16

Последна промяна: 17.08.2011 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                    / последно за вестника /      Мислех тази трета, последна част от предложението ми за създаване на десен граждански вестник да бъде само делова.  Но има едно обстоятелство, наглед вън от деловия свят, което е в основата и на успеха, а и на провала на едно такова начинание, обстоятелство, което заслужава осмисляне. То не е от вчера. Не е и от оня ден. Не и от по-оня ден. Не е от минали век дори. То е от по-миналия век. А може и да е по-отколешно.  За него може да се съди по няколко описания в книгите „ Летопис на смутното време” и „ Кърджилийското време” на Вера Мутафчиева / Ех, защо вече никой не чете наистина увлекателните и поучителни книги от някога/. В тези две книги има описания, които наглед са съвсем странични и незначителни, но всъщност са много показателни.                       За началниците и началничеството    Става дума за описанията на това как някога по селата са посрещали пашите, бейовете и другите големи началници.  Разбира се, със съответните признаци на почитание са ги посрещали. И веднага след това – с оплаквания. Въртят селяните калпаци в ръцете си, гледат с тъжни очи към пашата и нареждат как добивите били слаби тая година, как децата гладували, как били притеснявани от разбойници, как били покорна рая и как само на него и на падишаха разчитали да оправи нещата.  А същото време добитъкът бил скрит из горите, та да не отиде зян покрай посещението на бея, хубавите моми също, в селото никой не гладувал, децата били здрави и руменобузи, а ако е имало разбойници, те са си били селяни от същото или от съседното село.   Поведението на селяните е обяснимо– това са били похвати за оцеляване. Селяните са имали за цел хем да умилостивят и да разчувстват началника, хем да го измамят, хем да изкярят нещо от него.  Робски похвати за робско оцеляване.  И човек няма да как да не се досети, че тия похвати, които са се прилагали в далечните робски времена се прилагат и днес. И винаги са се прилагали май.    Към всякакво началство – паши, бейове, царе, депутати, премиери, министри и кметове. Понякога по особено обиден и отблъскващ начин.              Простакът, простащината и момите

 Отива върховния началник в някакво село, селяните поднасят хляб и сол, а върховният началник чупи хляба и го тика в устите на момите, защото “хранил народа”. Отврат.  Но за това гнуснаво поведение не е виновен началникът. Хората биват всякакви – много често биват и простаци. Но когато простащината стане образец на поведение, за това не са виновни простаците, а онези, които са възприели този образец. Онези моми, които вместо да се отдръпнат, от потно-косматите премиерски ръце, които им подават залъци, издават устнички, усмихват се и се чувстват поласкани от простащината на Простака. Виновни са онези граждани, или селяни, които вместо да рекат на простака „ Не ти храниш нас, а ние храним, теб. Ти само разпределяш парите ни „, му казват: „ Благодаря ти за магистралите, паша ефенди. Голям себап, голяма милост ни направи”.                  Народът и олигархия Му    Всъщност олигархията и олигархичния образец на управление в България се появиха защото хората го поискаха – съзнателно или несъзнателно.  А хората поискаха този образец, защото друг образец на управление не са познавали. Никога.  Те винаги са чакали от ония горе, от ония малцината разни милости, себапи и добрини. Очаквали са от тях да „мислят за народа”. Като го отърват от тегобата сам да мисли за себе си. И да мисли въобще.  Основният политически стремеж на българския народ, на мнозинството българи тоест, в условията на демокрация е да си избере добри управници.  Демокрацията се възприема не като друго, а като възможност за избор на добра олигархия. И когато народът, без да разбере, че добра олигархия не може да има, и че все не сполучва на добри управници, обявява демокрацията за провалена. И прехода за провален. И всичко за провалено.  Само че в тоя списък на провалите народът разбира се, забравя себе си.  А би трябвало да се самопостави на първо място.   Защото олигархичният образец на управление не е само политическо понятие.  Той е начин на мислене.  Точно този начин на мислене отличава десните от левите в България / не данъците, богатството и бизнеса/. Точно тези, които отхвърлят този начин на мислене би трябвало да са хората на така наречената демократична общност.  А дали наистина го отхвърлят ?               Кой е най-голямата пречка за създаването на вестник           От дълго време Демократи за Силна България искат от Костов да им направи някаква медия. И Костов, разбира се, отказва. Първо, защото няма такова право по закон, второ защото на него никаква медия не му трябва /иначе би могъл да съдейства за създаването й, ама не ще/ и трето – защото по такъв начин би се включил в споменатия политически образец. / Паша ефенди, позволи ни да пасем овцете в царската мера, щото умираме отглади, прокарай ни джаде, спаси ни от разбойници, направи ни мост, направи ни медия. В теб и хляба, в теб е ножа/.  Абе как така минават години, минават векове, че и хилядолетия минават, а пък  народите все не могат да се договедят, че и хляба и ножа са в тези, които произвеждат. Които правят. Които творят.  Че и партийните пари също идват оттам – от хората, които произвеждат блага, не от партийците, министрите и премиерите.  И дори демократите сякаш не се досещат, че със своето гласуване казват : „ Постановяваме парите на производителите да отидат в тази и тази партия, в такова и такова съотношение и в еди какви си размери „. Оттук нататък партийният водач може да се разпорежда с тези пари според партийния устав и договорка.  Но парите в никакъв случай не са негови. Не драги демократи, не парите са пречката за направа на десен граждански вестник. Пречката е онаследения от мрачните робски времена начин на мислене.                  Защо не някакъв вид акционерно дружество    Акционерно дружество. Това е може би най-пряката връзка между гражданските начинания и деловия свят.  Показателно е, че в България въобще няма акционерни дружества. Тоест няма граждански начинания въплътени в делови действия.  Гражданите не се сещат, че биха могли да подемат едно начинание, или да направят, да сътворят едно предприятие сами. Като съберат средства помежду си, например. Чакат някой отгоре да го направи. И дочакват. Все се намира някой отгоре да го направи. А после се оплакват, че всички медии били на олигархията. И че олигархът направил медия, ама за себе си. Без да смислят, че няма как той да я направи за тях, а не за себе си. На акционерни начала са направени много от най-добрите френски вестници. Условието е никой да не притежава контролния пакет акции. И никой да няма повече от 20 процента. Като акциите се разпределят между бизнесмени, журналисти и всички които желаят да участват в начинанието. И всички, които споделят дадени възгледи, разбира се. Дружеството може да си избира управителен съвет на общо събрание, например, съветът може да назначава редактори, но всичко това вече са допълнителни подробности.  Вместо акционерно предприятие може да се създаде и ООД със съответното разпределение на дяловете. Подробностите могат да бъдат уточнявани, променяни и донагласяни.  Като се обмисли много добре основното. Парите.                               Ах, парите...    Ах, парите…Ох, тия пари…Колко точно ще трябват, откъде ще дойдат, кой точно ги даде, ама няма ли да се прахосат, няма ли някой да бръкне в кацата с меда, няма ли да се минем, „ защо точно аз да се занимавам”, то все ще се намери някой отгоре, който да даде и да свърши цялата работа…  Някой началник, някой бей, някой паша, някой премиер, някой богаташ от нашите, някой нашите или някой командир. Ами няма да даде. Точно тук е същността. Няма да ги даде някой богат човек от нашите, някой паша, някой кмет, някой банкер, някой началник и някой командир. А дори да пожелае да даде, не бива да получава повече от 20 процента акции. Тоест повече от двадесет процента влияние във вестника. За да остане той граждански.          Върховният въпрос с върховния отговор – колко .   Ето го въпросът на въпросите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли:    Колко пари ще трябват. / Освен кой ще ги даде/ Е ето го и отговорът на отговорите, сърцевината на сърцевините, разковничето на разковничетата, алфата и омегата, началото и краят, най-вече краят на всички граждански начинания и добронамерени помисли.  Около 50 хиляди лева ще трябват. Словом петдесет хиляди. Толкова ще трябват. Ако в България не се намерят сто души, които да дадат по петстотин лева, или петдесет души, които да дадат по хиляда лева за десен граждански вестник, то никой по никакъв начин няма вече право и не бива де се оплаква, да мрънка, да хленчи и да негодува, че в България всичко било в ръцете на олигархията и че нямало свестни медии.  Щото – толкова сме си, такива сме си.                          Как да се съберат парите   Спокойно, никой не е тръгнал, нито иска да събира сега пари. Не бива, както вече се е случвало, да се съберат петстотин – хиляда лева и да се изпият в памет на начинанието. По-добре би било да се събират виртуално /по обещание / – чрез Мрежата – като се обявяват онези, които са обещали да дадат, ако желаят да бъдат съобщавани имената им, като се обявяват обещаните суми /разбира се, обещани само от онези на които може да се вярва/ и като по този начин се събере сума по-голяма от необходимата, може да започне истинското събиране на парите.  Направено по такъв начин, че да няма никакви съмнения в това кой точно ги събира, как ги съхранява и какво прави с тях.  След парите естествено, идва съдържанието на вестника, макар другаде да е по-естествено обратното- първо да е съдържанието. То трябва да бъде такова, че привържениците на ДСБ тутакси да го припознаят за своя вестник. Поради една проста причина, която вече посочих дважди, но не е зле да се посочи и трижди:  Вестник Седем, като вестник на Синята коалиция със своите продажби можеше тутакси да тръгне на печалба.  Следователно новият вестник може тутакси да тръгне на печалба със същите продажби.  Да тръгне със същите продажби, това не значи да си върви все с тях. Има съвсем очевидни и не толкова трудни начини продажбите да се увеличават. Като първият естествена стъпка е да се привлекат за читатели членовете и привържениците на СДС.  А после и всички, които имат десни възгледи. Какво точно това означава има човек десни възгледи е въпрос, който може да бъде уточняван и обсъждан във вестника.  След това да се привлекат за читатели не само хората с десни възгледи, а и всички люде, които са достигнали определено равнище на разум, смисленост и благоприличие, и които не желаят да слизат по-долу от него, за да попаднат в обичайния медиен джваняк. / Значението на думата е обяснени в предишните две писания /                        Кой ще пише във вестника.   Всичко става с хора. И най-добрите разработки /концепции/ са безсмислен наниз от думи или знаци, ако някой не ги осъществи. Огромното предимство на един десен граждански вестник са умните хора, които умеят да пишат и които медиите на олигархията, по разбираеми причини, не смеят и не желаят да привлекат като автори.  Вече има три поколения добри, умни и надарени творци, които могат да пишат в бъдещия вестник. Нека не ги изброяваме,. По-добре никой да не похвалим поотделно,  отколкото незаслужено да обидим някого.   Мрежата също предлага неподозирано богатство от добри, надарени и умни писачи. Остава само да се потърсят и да се намерят.                                  Съдържанието   Новият вестник трябва да надскочи Седем. В Седем, например, се прикриваха вътрешните противоречия на Синята коалиция, или пък не се допускаха писания против коалицията и водачите й.  Няма смисъл от такива скритности. Вътрешните противоречия, макар и неописани, си остават, като по-скоро се преиначават, или дори задълбочават, нежели да се решават. А писанията срещу синята коалиция, преди всичко на хора, „дето бяха наши някога” все пак се четат от привържениците на Сините, макар и написани в други вестници.  Няма нищо лошо в новия вестник да има страници тъкмо за подобни противоречия и спорове, стига те да се написани искрено, умно и безкористно. И ако има в доводите на писачите поне малко разум.  Няма нищо страшно в това на една страница да има писание срещу Костов, написано от доктор Николай Михайлов, например, който си има своите подмолни огорчения и личностни особености, но си остава могъщ ум и владетел на словото и до него да има друго писание, с противоположни мнения и твърдения.  Нито пък има нещо лошо в това, напук на цялата насоченост на вестника Евгений Дайнов, например, да похвали за нещо си Бойко Борисов. Въобще споровете, обсъжданията и различията по-скоро ще привлекат още читатели, нежели да отблъснат предишните. Но има едно нещо, което със сигурност ще привлече много читатели. Независимостта от олигархията и най-вече от Бойко Борисов. Този вестник, за разлика от другите медии ще може свободно да преценява и оценява управлението му. И да разобличава и продажността на това управление, и всичките му простотии. А пък ако някой иска да го хвали – няма лошо, нека има и такива мнения.                        Най-вероятната продаваемост   Най-вероятно е вестникът да тръгне с около 4000 продадени броя, след три-четири месеца те да стигнат пет хиляди, след още два-три месеца да станат шест хиляди и за по-малко от година да стигнат седем хиляди. При добро стечение на обстоятелствата за една година продадените броеве мотат да стигнат 10 000.          / В случай доброто стечение са очакваните политически промени и вълнения, както и близките избори – а изборите за Народно събрание също наближават /  В най-лошия случай, ама наистина в много най-лошия случай, вестникът може да тръгне с 3000 брой и с толкова да си остане.  Но дори и в този най-лош случай вестникът ще бъде печеливш.                         Рекламите /разгласяването /      Разгласяването може да стане бързо, мощно и безплатно чрез електронните медии и предаванията в които създателите на вестника са поканени участват. Между другото в електронните медии начинанието ще намери много приятели и привърженици. Или поне повече отколкото се предполага. Бойковите простотии са писнали вече на доста хора. Или поне на достатъчно хора. -          Разгласяването може да стане и чрез партийните структури на десните партии. -         И най – вече чрез  Мрежата – има достатъчно приятелски сайтове и блогове, които ще разпространят новината за създаването на вестника.                                                    Какво може да се направи чрез Интернет / Мрежата/   Вестникът може много бързо и лесно да се получи чрез взаимодействието на различите сайтове в Мрежата, където пишат учудващо много надарени и умни журналисти, наблюдатели, политолози и социолози с десни възгледи, или просто умни хора. Това взаимодействие може да стане по най-различни начини, като накрая един хартиен носител обобщи най-доброто написано в тези сайтове.  Предложенията и идете са много. И най-добре ще бъде те да се огласяват в един мрежова страница /интернет сайт/, който да отразява подготовка за вестника          



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - pipinana
15.07.2011 11:49
Ne komentiram
цитирай
2. chobi48 - СЕДЕМ
15.07.2011 15:23
Това е чудесна идея, аз стоя зад нея г-н Беров! Готов съм да дам 500 лв. Организирайте ни! Сигурен съм, че ще има достатъчен брой българи, които ще прегърнат идеята, за създаване на ООД и да възкресим вестника!
цитирай
3. анонимен - Kostow-Stani[ew-Dogan
15.07.2011 22:55
Kostow-Stani[ew-Dogan
цитирай
4. angeligdb - Драги г-н Беров,
16.07.2011 08:35


Разсъжденията Ви са във вярната посока според мен. Просто трябва да се избистри колкото се може по-ясно понятието за "десен вестник" и по-нататък добитата същност на нещата ще предопредели всичко останало да си отиде на мястото - всяко нещо на своето. Т.е. нещата ще се наредят. Ерго, що е "десен вестник"?

"Десен вестник", г-н Беров, не е вестникът на партия, която се смята за дясна. Не това прави един вестник десен. Защото ако вестникът се ангажира да защищава десните ценности, но само през призмата на една партия, т.е. според интересите на една група от хора, той няма как да бъде автентичен десен вестник. И на две десни партии да е вестникът, той пак ще си бъде партиен, а не десен. Не трябва да се бърка понятието "корпоративен", т.е. "партиен" вестник с понятието "десен вестник".

Десен в истинския смисъл е вестникът, който работи за разпространението на десните ценности, т.е. на идеите и позициите на десните хора в една страна. Става дума за едни универсални човешки ценности като истина, свобода, личност, за едни базисни разбирания за пътя на просперитета, които едва по-нататък могат да се преформулират като една дясна партийна програма, но не бива да бъдат свеждани до нея. Аз лично, въпреки че съм дясно мислещ човек, не допускам мисленето ми да бъде оковавано в ограниченията на една дясна партийна програма, защото смятам, че дясното е много по-широко от партийното.

Ерго, десният вестник не бива да изразява единствено разбиранията на редакторите му, нито пък да сторва мили очи на партийните водачи, а той трябва да има една платформа, определена от ценностите на дясното мислене, именно, повтарям: истина, свобода, личност, десни представи за пътя на просперитета в обществото. Това е цяла една политическа философия, която не бива да бъде ограничавана до партийното и до корпоративното й тълкуване.

цитирай
5. angeligdb - Т. е. никой не може да се позволи л...
16.07.2011 08:36
Т.е. никой не може да се позволи лукса да присвои или приватизира десните ценности, нито една група, партия или корпорация - защото това са ценностите на всички дясно мислещи граждани. Или, по-просто казано, това са ценностите на мислещите граждани. Защото автентично мислещият гражданин, който е осъзнал коренния си интерес, е дясно мислещ гражданин.

А ний, десните хора, г-н Беров, понеже по определение сме мислещи хора, мислим твърде различно. Различно мислещият мисли свободно, не някой друг. Десният вестник, следователно, трябва да бъде трибуна на всички десни хора и на всякакви гледни точки, на различните индивидуални усилия за постигане на истината. Той трябва да е диалогичен и плуралистичен вестник. В него постоянно трябва да се водят какви ли не дискусии - тогава този вестник ще бъде и интересен.

И само тогава ще почне да привлича все повече и повече хора. Читатели и пишещи в него. Защото всеки човек има потребност да каже какво мисли, да го заяви смело, без да се бои дали мнението му ще се хареса на този или онзи - да речем, на Иво Беров или пък на Иван Костов. Десният вестник, следователно, е вестник на мислещите и на ангажираните с проблемите на общността свободолюбиви български граждани. Няма ли свобода на изразяването в един такъв вестник, той няма как да бъде десен - или пък граждански. "Дясно", "гражданско", "личностно", "индивидуално", "демократично" според мен съвпадат изцяло.

Толкова по понятието. Сега да кажа какъв беше обичайния досегашен начин за правене на "десен вестник" у нас.

Събира се приятелският кръжец, състоящ се от индивидите X, Y, Z и т.н., а зад всеки от тях своят близките и приятелите му. Самообявяват се за "единствени изразители на дясната кауза". В такъв един вестник друг или "външен" автор, непринадлежащ към приятелския кръжец и към приятелите на техните приятели, разбира се, не може да припари. А ако пък припари, то това ще бъде инцидентно: ще се стараят да изритат колкото се може по-бързо натрапника.
цитирай
6. angeligdb - Досега на всичко у нас, г-н Беров, се ...
16.07.2011 08:37
Досега на всичко у нас, г-н Беров, се е гледало като на баница, връз която се простират дадени ръце, за да я пазят само за себе си. Уви, така е. Така е било, така си е и сега.

Примерно, на мен от редакцията на десния вестник СЕДЕМ като са ми отхвърляли статия, се е случвало да ми пишат най-нагло следното: "Непоръчани статии на външния автори не се публикуват!". Точка! И кое, прочее, му е "дясното" на един такъв вестник?! Повтарям, десният вестник е свободен вестник, е вестник на всички свободолюбиви хора. Свободолюбивите хора никой не пъдят, а всичкиго се стремят да привлекат и да приобщят. Сега стана ли ви ясно защо т.н. "десен електорат" у нас се стопи така, както се топи кофа сняг, фърлен върху асфалта в юлски ден?!

Идеята за акционерно дружество, чини ми се, е добра. Стига акционерите и техните приятели пак да не станат "наште", които с ръце и лакти да бранят баницата от набезите на "чуждите", на "ония там", дето се врат където не им е мястото. Стига да не побългарите едно такова акционерно дружество за издаване на десен вестник, работата, дай Боже, може да потръгне. А ще потръгне и ще проработи истински само ако се вслушате във всичко онова, което написах по-горе. Колкото и на някои да е неприятно, че съм дръзнал да кажа и аз какво мисля, ако са десни хора, трябва да зачетат и моето право на мнение.

Воден от тия разбирания, моя милост създаде един автентичен десен вестник, т.е. вестник на свободолюбиви граждани, и този вестник носи името ГРАЖДАНИНЪ. Той съществува съвсем свободно вече 3-та година. Ние, г-н Беров, не пъдим авторите, напротив, сами издирваме ония, които пишат хубаво - и ги приобщаваме към екипа. Нашият вестник се списва от голяма група "непрофесионални" анализатори - и точно затова е така интересен. Издаваме го и онлайн, и на хартия. Всеки български гражданин може да се докосне до него и да се зачете. Е, разбира се, тиражът на книжното издание е ограничено до тесен кръг от негови абонати.
цитирай
7. angeligdb - Ние никакви пари не притежаваме, ...
16.07.2011 08:37
Ние никакви пари не притежаваме, ала пак го издаваме. Плащаме за него с труда си и с цената на едва виждащите си от взиране в компютъра очи. Нещо повече, същият екип издаваме и философското списание ИДЕИ. В 500 екземпляра засега, само три пъти в годината, но и това необичайно списание съществува. Такива ми ти работи. И такива неща били възможни у Българско.

Не смея да подхвърля кощунствената идея да почнем да си сътрудничим - ние, пишещите и издаващите в-к ГРАЖДАНИНЪ и вий, екипът, който издаваше в-к СЕДЕМ. Но ето, подхвърлям я. Интересно ми е как ще реагирате. Предишният пък, като Ви писах, предполагам, сте направили гримаса като че все едно че ви се е наложило да преглътнете цял смачкан със зъбите лимон. И, разбира се, замълчахте. Така и трябва. Българи сме, няма да се излагаме сега - да влизаме в диалог...

Да, ний, авторите и издателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ не сме от нечии приятелски кръгове, нито пък сме видни партийци. Прочее, искам да Ви кажа нещичко: не мислите ли, че и Вие лично имате вина за умирането на в-к СЕДЕМ - понеже заложихте на текстовете предимно на млади партийни кариеристи, а не на свободни и доказали се автори, които, за зла участ, не бяха приятели на никой от редакцията?

Трябва да си казваме, ако сме наистина десни хора, истината право в очите. От нея боляло, ала тя и лекува. Както и да е. Да не се занимаваме с лични неща, щото това били "пълни глупости"...

Бъдете жив и здрав!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров
цитирай
8. анонимен - Dори не го дочетох. Нанизани глу...
16.07.2011 12:31
Dори не го дочетох.Нанизани глупост до глупост.Вие бихте ли живяли в турското иго?Когато не се знаело дали ще сте жив на следващия ден или не,дали няма да Ви запалят имотите и Ви изселят или не.А не ви ли идва на ум,че невзимането на хляба може да е охранителна мярка,например?Или това,че който е ритал срещу властта не е оцелявал.А дезинформацията?Колко новини са полуистини или изобщо липсват в бг.Не подценявайте българския народ,той може да е гладен,но не е прост,знае откъде идват бедите му,но е безсилен да промени законите или да има влияние в съда.А ако не вярвате,че народа е беден,обиколете българската провинция.
цитирай
9. alexanderkolev - Написаното е достатъчно ясно и за ...
16.07.2011 13:56
Написаното е достатъчно ясно и за мен поне убедително.
Наистина трябва да се опитаме да помогнем за осъществяването му, вместо да обясняваме защо няма да стане.
Излиза, че не е толкова сложно - просто трябва да се види как са ставали тези неща по други места и да се използват новите възможности на Мрежата.
Ключът към успеха, разбира се, ще е в управлението.
Да речем, че се събере необходимият акционерен капитал и вестникът тръгне.
Иво има достатъчен опит и не се съмнявам, че ще съумее добре да редактира вестника и да го прави интересен.
В това обаче, което казва г-н Грънчаров има истина. Може да има и лично огорчение - не познавам г-н Грънчаров и не знам какви са били взаимоотншенията му със "Седем" - но е вярно, че в България нещата често стават на приятелска основа, за сметка на стремежа към съвършенство.
В "Седем" например ми е правило впечатление, че почти винаги имаше, да речем, пет или шест статии на много добро ниво - умно написани, казващи смислени неща, ерудитски, забавни, но в крайна сметка забравящи се.
Аз не го купувах заради тези статии (макар че сигурно е имало много хора, които са го купували заради тях), а заради посланията на Иво, които да кажем веднъж на всеки три броя се издигаха до нивото на нещо необикновено хубаво.
Ами точно с изключителни неща трябва да бъде пълен вестникът, не с приемливи и добри.
Стремежът трябва да е да се създаде нещо много по-хубаво от "Седем", който, да перефразирам един лаф на Иво, си беше най-добрият вестник в България, ама си беше най-добрият вестник в България (сещайте се за ударенията :-).
Тоест, не да дигне тиража до 10 000, което сигурно ще стане, ами да се превърне в културно явление, което да променя душите на хората в тази измъчена, смазана, опустошена и покварена страна.
цитирай
10. анонимен - В. Кандимиров
16.07.2011 14:14
Акционерното дружество е най-реалистичният начин за правене на такъв вестник. Това трябваше да стане още преди 20 години. За съжаление днес хартиените издания са в криза поради конкуренцията на електоронните такива. Моето виждане е, че повече хляб има в създаването на един голям десен електронен сайт. Примерно, във възстановяването на "Още инфо".
Това не отменя нуждата и от вестник. На първо време би могло да се пусне подписка за заявки на акции, т.е., кой би купил (и по колко) акции с номинал примерно 100 лв., за да се получи предварителна картина на реалните участници. Неприятното е сложната административна работа по обслужването на такова дружество.
цитирай
11. анонимен - Kirov
16.07.2011 15:40
Г-н Беров, аз лично ви имам пълно доверие относно създаването на така необходимия за Европейска България вестник. Според мен, нека името да си остане, защото е познато на десния читател. Ако е необходимо, поради евентуалния нов формат може да бъде "Седем Плюс" или нещо от този род. Аз живея от почти тридесет години в Германия, но симпатизирам по възгледи на сериозната дясна формация ДСБ с всичките и положителни качества и недостатъци. Наясно съм, че не е въжможно да се сравнява манталитета на хората в тези две страни, но бих искал новото издание да бъде списвано отдобър екип, да е насочено към бъдещето и да не се превърне в трибуна на "оплаквачи" със съмнителна лоялност към десните ценности. Тряба ние сами да уважаваме себе си, за да ни уважават и вярват другите. Намирам за интересно и предложението на г-н Кандимиров, но хартиеният носител би достигнал и до хора, които нямат интернет по домовете. Пенсионери и т.н. Аз ще участвам убедително като акционер в този необходим за страната проект. Поздрави!
цитирай
12. анонимен - политолози и социолози , или умни хора
17.07.2011 00:37
Минава забързано чичко българин средностатистически покрай сергииката с
весник(ци),прочита бегло заглавие "Костов си купи хеликоптер..",споделя вЪз
мЪтената си "гражданска" любов към пряка и съребрена линия на гореспоменатия и си копува две мазни банички.Мазните две банички внасят някакъв приемлив мир в празния средностатистически неинтелектувиртоален празен стомах.Копуването на весника би постигнал обратен ефект -реалност дефакто.
Абонира се мислещият се за десномислещ чичко(стрина) на село за "десен"
весник.Първият брой пристига (радос за дома и семейството).Вторият,а вторият ли началника на пощенския клон (по подразбиране комуноидно) определя като
вреден за "демукратичнио прогрес"- да бъде тоалетна хартия.Десномислещт се
чака трети брой(чакай коньо за зелена трева) и "и тея са мушенници...".
Десномислещият се на село по подразбиране няма интернет,а и никой
деснопредставящ се никога не е ходил и няма изгледи някога да отиде при него.
А аз десномислещ по ред стекли се невиртоални реалости,там някъде в тъмната
комунистическа никого не интересуваща провинция,четейки многословните ви
писания си казвам : по добре да имаше две мазни банички да изям,ма няма.
Коментари няма нужда знам ги предварително.
неанонимен Румен Бърцов ма на кого му пука.
цитирай
13. анонимен - Иван (не Костов)
19.07.2011 01:15
Всичко написано е смислено и постижимо. Вярно, казано е с повече слова, но явно на автора му липсва вестника! Подкрепям идеята и я считам за изпълнима!
цитирай
14. анонимен - Ако възприемем тезата на г-н Беров за десномислещ гражданин, би трябвало да изключим от това множество хората, които не познават граматиката на собствения си ез
19.07.2011 17:59
анонимен написа:
Минава забързано чичко българин средностатистически покрай сергииката с
весник(ци),прочита бегло заглавие "Костов си купи хеликоптер..",споделя вЪз
мЪтената си "гражданска" любов към пряка и съребрена линия на гореспоменатия и си копува две мазни банички.Мазните две банички внасят някакъв приемлив мир в празния средностатистически неинтелектувиртоален празен стомах.Копуването на весника би постигнал обратен ефект -реалност дефакто.
Абонира се мислещият се за десномислещ чичко(стрина) на село за "десен"
весник.Първият брой пристига (радос за дома и семейството).Вторият,а вторият ли началника на пощенския клон (по подразбиране комуноидно) определя като
вреден за "демукратичнио прогрес"- да бъде тоалетна хартия.Десномислещт се
чака трети брой(чакай коньо за зелена трева) и "и тея са мушенници...".
Десномислещият се на село по подразбиране няма интернет,а и никой
деснопредставящ се никога не е ходил и няма изгледи някога да отиде при него.
А аз десномислещ по ред стекли се невиртоални реалости,там някъде в тъмната
комунистическа никого не интересуваща провинция,четейки многословните ви
писания си казвам : по добре да имаше две мазни банички да изям,ма няма.
Коментари няма нужда знам ги предварително.
неанонимен Румен Бърцов ма на кого му пука.

цитирай
15. dobrata - Иво,
20.07.2011 12:00
Това, което ти предложих сама наскоро, си е напълно в сила, ще чакам да ми се обадите - Таня.
цитирай
16. анонимен - Kirov
21.07.2011 09:29
Истинската грамотност е да разбираш целта на"нарочните грешки". Ако аз изпиша името Ви "Румен Борцов", това от незнание ли ще е?
цитирай
17. анонимен - камен
21.07.2011 11:07
резонна идея, в която с радост бих инвестирал 500 лв. (примерно)
цитирай
18. анонимен - за новия вестник
24.07.2011 18:20
Уважаеми г-н Беров, всичко звучи доста разумно, но има малък пропуск. Никой и никаде не анализира защо в-к Седем спря. Какви бяха читателите и кои трябнаше да бъдат. Дали има значение и организацията на разпространението? Доколко? Кои са бъдещите читатели на вестника?
Относно концепциите ви за съдържание и възможността за вътрешта критика, не съм убеден дали са прави или не, но защо ли не съм виждал нито един вестник от доста широко застъпената лява преса, който да работи с подобни концепции? Т.е. разни мнение трябва да има , но те трябва да са в някакви граници. Ако не, то "скачалите, но разочаровали се" ще имат още една възможнтост за създаване на противоречия и напрежение.
Но всичко това е дребен дерт, в сравнение с организацията. Струва ми се че мнозина знаят да пишат, някои от тях много добре. Но вестник и послания изискват не само умение да поднесеш тезата си, а да разбереш за каква аудитория пишеш и да организираш писането за аудиторията. Да имаш собственоа разпространителска мрежа, собствени анализи за читателите и ..... Не е проблем да се съберат парите, проблем е да се упвалява един бизнес, а като гледам сред десните, такива хора май липсват!
цитирай
19. ivoberov - да
24.07.2011 21:49
Прав сте за всичко, но в трите последни статии се опитах да огледам точно тези неща
цитирай
20. анонимен - За /евентуалния/ "Нов вестник"
29.07.2011 09:52
Иво,фаани се у ръце и земи та сфърши таа работа!
Социалният ми статус не ме поставя в упоменатите от теб групи от100,или 50 души но прекрасно пасвам на една група от 1000,готови да дадат по 50.
Апропо,аз и така си ги давах , купувайки вестника досега.
Желая успех,и разчитай и на мен,когато започнеш набирането на парите.
Валентин Предов ВИДИН
цитирай
21. анонимен - не познават граматиката на собствения си ез
30.07.2011 21:17
"Ако възприемем тезата на г-н Беров за десномислещ гражданин, би трябвало да изключим от това множество хората, които не познават граматиката на собствения си ез"
десномислещ гражданин Румен Бърцов не му е за сефте да го изключват ,щото винаги казва право куме у очи неанонимно господин "десномислещ гражданин" анонимен .Аз съм от тея пържите десномислещ гражданин ,тея дето копаха,
не от тея стоящите в храстите да мине "веселбата" и да станат първи.Та поради тая причина съм такъв недоучен непоръбен селяндур.Поради туй и езика ми неразбираем виждам.Аман от комунисти.
цитирай
22. abv21 - Супер. Сега стана интересно, много ...
23.08.2011 20:46
Супер. Сега стана интересно, много се зарадвах на писанието на Румен Бръцов, защото отразява една друга реалност, която никога не е интересувала лустросаните и медийно обгрижени "десномислещи", които се изреждат по скъпоструващия ТВ ефир в скъпи костюми и анализират "политическите тенденции" в България. Тях ги наричат "социолози с десни възгледи"...Звучи почти като "художествено-творческа интелигенция" от времето на БКП. Именно такива хора не желая да се самообявяват за десни и чрез полуграмотно словоблудство да ми казват колко са умни те, а колко е глупав българския народ. Може и да са прави - през комунизма са се образовали завидно добре, докато моите родители (аз съм на 33) и много техни приятели не получиха желаното от тях образование, защото не бяха верни на партията. Тези хора никой не ги пита за нищо, от тяхното мнение никой не се интересува; в "дясното пространство" е модерно да се почитат предимно хора, свързани с ДС, направили телевизионна кариера по времето на комунизма, но видиш ли, били "дисиденти":)...
Страхувам се, че идеята за новия вестник е предварително опорочена поради наличието на поредния приятелски кръг, който ще се самотитулува като "последна инстанция в дясното". Не е ли по-добре да съберем по-голяма сума, която да позволи вестника да съществува по-дълго време без печалба (по възможност не и на загуба), но търпеливо да изчака привличането на неопетнени от ДС и комунизма автори и съответно този вестник сам да си проправи пътя към мислещите граждани, също така неопетнени от ДС и синьо-болшевишките партии. Т.е. НАИСТИНА да бъде гражданска инициатива, а не поредното творение на щатните "десни",познати от частния ТВ екран,но видш ли,"борци" срещу олигархията,която финансира същия ТВ ефир.
Хайде поне веднъж да минем без Евг.Дайнов и подобните нему комсомолци,самообявили се за "десни"(!?).Поне за мен съм категоричен-няма да участвам с никаква сум за вестник,чиито "мозъчен тръст" ще вони на комунизъм.Много по-добре ми звучи нещо като в.Гражданинъ.
цитирай
23. анонимен - Ангел Грънчаров
25.08.2011 17:32
Движения и конвулсии в локвата, наречена "дясно пространство": http://aig-humanus.blogspot.com/
цитирай
24. анонимен - Пак аз, кошмарът Беров :-)
25.08.2011 17:34
Верният линк е: http://aig-humanus.blogspot.com/2011/08/blog-post_7728.html
цитирай
25. boristanouscheff - Да, за нов в-к в дясното
03.11.2011 15:22
Малко късно забелязах поредицата от трите статии за необходимостта от нов вестник в дясното, затова ще коментирам само последната от тях. – Съгласен съм да се включа с 500 лв в акционерното дружество за издаването му, но само ако Иво Беров приеме доводите на Ангел Грънчаров за необходимост от надпартийност на изданието, а също така, да даде някакъв вид гаранция, че страховете на «абв21» за диктата върху изданието на т.н. приятелски кръгове от «последната инстанция» ще се окажат напразни.
В предното писание имаше една серия от коментари на някой си «аман», който доста обосновано аргументираше необходимостта от печат обслужващ не толкова идеите, колкото интересите на десните си читатели, нещо като български «Файненшъл таймс», лично аз обаче, без да отхвърлям подобна идея, мисля, че нейната реализация трябва да си остане за в по-далечно бъдеще, тъй като подмененият ни «преход», освен че не създаде базовата за всяка демокрация масова и икономически почтена средна класа, не е създал още и всички необходими «идейни» предпоставки за изграждането й – ценности възгледи и нагласи – без които (без тяхното пропагандиране, налагане и възприемане), тя ще си остане главно (и доколкото съществува) само едно мутрагенско образувание. И не е вярна тезата на същия този аман (но и на някои други) че само богатите са с десни убеждения, с това само се внушава «естествеността» на връзката между насочеността на едно издание и интересите на забогатялите му издателите. Забравя се, че принципите и убежденията се градят на морална а не на материална основа (освен ако не се разсъждава чисто по марксически, че «битието определя съзнанието»).
Аз, например, винаги съм бил на дясно, въпреки че мога днес да бъда причислен към категорията на бедните - загубих работата си благодарение на намесата в живота ми на социалните служби, но именно поради тази причина мога да си дам ясна, повече от всеки друг, сметка за порочността на всевластието на «социалната» държава – любима идеогема на левицата – както и да виждам порочността на преразпределителните механизми на същата тази държава – друга една левичарска теза - която чрез убийствени за новите работни места отчисления от бизнеса, се прави на милосърдна закрилница на принципа «с чужда пита помен».
Апропо морала – баща съм на 4 малки все още деца, които съвсем по «социалистически», само по донос, ми бяха отнети (и продължават да са отнети вече 4-та година) от съответната инстанция във Франция. Лично отидох на времето в редакцията на в-к «Седем» и представих мой материал по този случай с очакването и от хуманна гледна точка (драмата от разделението на 4 български деца от родителите им) и от колегиална (с един от авторите на в-ка, Светломира Димитрова, съм работил съвместно в продължение на една година като кореспондент за «Свободна Европа», запознавал съм се и с домакина на този блог) той да бъде публикуван поне в това смятано от мен за «мое» издание. Всуе! В крайна сметка той излезе в блоговете на Ангел Грънчаров и Иво Инджев (за което изключително много съм им благодарен) и като статия във в-к «Стандарт», с което «виновникът» за това – Мартин Карбовски, ми доказа, че за разлика от колегите си от «Седем», да си човечен не зависи от етикета, който ти сам си си залепил по практически (имиджови) съображения. Но това вече е тема за един друг разговор и аз искам тук, приключвайки, само да попитам главния редактор на въпросното издание по онова време, Иво Беров - Защо? Защо екипът му не беше тогава на висотата на мисията си? Съчувствието, човечността, безкористната помощ, не приспадаха ли към демократичните ценности, на които очаквахме те да са разпространители?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7807048
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031