Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2012 19:57 - Българите като проклятието на България
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 11916 Коментари: 41 Гласове:
12

Последна промяна: 18.05.2012 19:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     / Това писание го започнах някъде през зимата и го забравих. Отново се сетиха за него по повод новоприетия закон за тютюнопушенето. Законът, обаче е просто повод и в никакъв случай причина да го довърша./
...
 Лъхва те вълна от смраден дим, груба гълчава и зли погледи.
И веднага се досещаш защо е така и какво има вътре. Вътре, в първото махленско кафене.
Има българи. Пълно е с тях.
Усещанията и обстановката в това първомахленско кафене отдавна са описани. Ето това описание :
 Той, дето ходи, носи със себе си своя атмосфера, свои нрави и обичаи, търси си жилище по своите вкусове, среща все свои хора, на които е навикнал и в които, разбира се., не вижда нищо ново: отиде ли във Виена, той ще се спре в хотел "Лондон", там е също така задушено, също мирише на кухня и на сернисти водород, както и у дома му; среща се със същите турци, арменци, сърби, арнаути, каквито е привикнал да среща всеки ден; няма да иде в кафе "Хабсбург", понеже го е страх да не го оскубят, а ще влезе пак в гръцкото кафение, което е също тъй нечисто и задушено от вечен дим, както са и нашите кафенета
...
 Той. Сещате ли кой ?
 Същият. Отколешният.Неизменният.Неизтребимият.Несъкрушимият.Повсеместният. Единосъщият и вечен бай.
 / Горният откъс е от „Бай Ганьо” на Алеко Константинов ако някой не се е досетил/
….
 Минали са два века. България е преживяла пет горещи войни – Българско-сръбска, Междусъюзническа, Балканска, Първа световна и Втора световна.
А също и една продължителна студена война. Минала е през няколко режима – първично демократичен, полудемократичен, едноличен, комунистически и вторично демократичен. Минала е през членство във Варшавския договор и СИВ за да стане член на НАТО и Европа. Минала е през въстания, убийства, национални катастрофи, падения, кратки подеми и нови падения. Сменяли са се правителства, управления, режими, учреждения, моди, времена, нрави /дали/, всичко се е променяло.
 Махленското кафене, обаче, не се е променило.
 Такова, каквото си е било в края на 19- ти век, такова е и в началото на 21-ви век :„ мирише на кухня, нечисто и задушено от вечен дим”. И пълно „със същите турци, арменци, сърби и арнаути „
И разбира се, със същите българи.
Които през тези два века са си останали такива каквито винаги са били.
...
Защото някои неща се предават от поколение на поколение. Обичаите, нравите, начина на живот, светоусещането, поведението, адетите, иширетите, ценностите и въобще всичко онова, което може да се нарече и с една само дума.
Култура.
Културата е нещо устойчиво. Продължително. Консервативно. Остава си една и съща и при царя, и при пъдаря, и при пожарникаря. И при фашисти, и при комунисти, и при демократи.
Нейната липса също. Се предава от поколение на поколение.
 Лелката или момичето от големия, лъскав, съвременен голям смесен магазин /супермаркет/ гледа купувачите с нескривана досада и омерзение. Че отгоре на всичко им подвиква, ако с нещо са се провинили пред нея / Не са си сложили табелката „следващ клиент”, например./
Защото е дъщеря и наследница на намусената продавачка от рехавия, мръсен и жалък социалистически „плод-зеленчук” или на социалистическата бакалия, където след половинчасова опашка човек можеше да се дореди до някой и друг домат, сирене, чушки и олио. / И банани около Нова Година / И в които продавачките се чувстват част от ония високопоставени другари, които благоволяват да спуснат всичките тия благини на нископоставените си другари и на покорното природонаселение.  
 Соцпродавачката пък е роднина и наследница на ония шопи, които са идвали някога на пазара в големия град колкото да продадат млякото и плодовете си, толкова и да прекарат както могагат разглезените гражданЯ.
А пък всички заедно са сънародници на оня извечен балкански бай пич, който се присламчва към Европа не за друго, а защото от нея може да падне кьораво. Помощи, субсидии, евро…или както им вика нашият - „еврА.
Но това е само първото махленско кафене. Второто би трябвало да е по-различно. Все пак вече сме демокрация и във всяка махала има поне десет кафенета най-малко. Не е като при комунизма, когато в цяла София имаше всичко на всичко десет само че без без места. /Освен ако не платиш на келнера тлъст бакшиш/
И отива човек във второто махленско кафене. Където го посреща смраден тютюнев дим, груба гълчава и зли погледи. В третото също. И започва да се пита : „Абе защо навсякъде е едно и също. Какво им е общото на тия махленски кафенета ?”
С отговорът, който идва като прозрение :
„ Ами навсякъде има българи. Това им е общото „
А иначе почивният ден е започнал добре. Най-малкото, защото е събота и човек не е изложен на опасността на попадне на онова нещо Бареков, ако започне да снове из телевизионните канали. И защото снегът се топи, защото идва пролет и защото времето е хубаво.
...
По дяволите, значи, махленските кафенета. В центъра на София все ще се намери някое заведение, където човек да седне на едно кафе без да бъде принуден да слуша грубата гълчав, без да го срежат злите погледи и без да хлъцне от вълмата катранена смрад.
 Подпалва значи колата и си мисли : „ в тоя ден всички софиянци - наследници на шопите, които са идвали в големия град за да прекарат някак гражданЯта вече са се изнесли по родните си места, та в кълчищеното своеобразие /идентичност/ на родното битие все ще се е отворило малко пространство за Европа. Подпалва значи колата и разбира, че няма да стане. Няма да стане пътуването до свястното място до което може би, едва ли не, Европа се е промъкнала някак..
Защото затъва. Не Европа. Този, който я търси. Попада в коловоза. В калъпа. В образеца. В издълбания от вековете адет. В капана на времето.
...
 „ Коньовица, Банишора, кой да е квартал
 и през лятото, и през зимата пак ще има кал”
 - се пееше в една стара песен.
Никога по никакъв начин никой софийския кмет няма да бъде убеден, че е длъжен да разчисти малките улици от снега. Щото, нали, улиците са малки и там машини не могат да минат. Никога никой софийски кмет няма да бъде убеден, че трябва да се оправи с кучетата. Защото, нали, хората ги хранят. Никога и по никой начин софиянци, още по-малко пък новите софиянци, които през почивните дни заминават по родните си места, няма да бъдат убедени, че могат да изискват от кмета да изпълнява задълженията си. Щото нали, по родните им места кметът не е за друго, а за да си асфалтира пътя до къщата, а който си има проблеми / грижи/ с кучетата - замеря ги с камъни и толкоз, „ немаш грижи”.. .
 Никога по никой начин политиците, кметовете и останалото природонаселение нямат да бъдат убедени, че приетият закон за тютюнопушеното ще се спазва. Защото е ясно, че с тоя закон уйдисваме на разните му там европейски Омрази, така че ще го приемем,  пустия им закон, колкото да им замажем очите, а иначе ние си знаем. Че как така няма да пушим – нарушават ни се човешките права...
...
Като им забраняваха комунистите 45 години да мислят, да говорят и да живеят свободно, не се сетиха за човешките си права. Когато ги бие полицията, или когато ги лъже топлофикацията пак не се сещат за човешките си права. Но когато някой им забрани да тровят с катранената си смрад близките си и децата си – домилява  им одма за човешките права.
...
 Та валял сняг, топил се, замръзвал и пред блока се образували коловози като по пътя Смоленск- Москва през военната есен на 41-ва година. Колаите затъват и боксуват като Андрешковата каруца в блатото. Само дето не се знае кой точно в случая е Андрешко. Дали кметицата, дали тия, дето са я избрали, или извечното убеждение, че „ в кой да е квартал и през лятото, и през зимата пак ще има кал „ .
...
Човек може да вземе и трамвай, разбира се. И вероятно след един час лашкане и след два-три часа обикаляне из сокаците на европейската столица София ще намери едно чисто и приятно кафене с добронамерени посетители и ведри келнерки.
Само че става дума за сутрешно кафе, не за изследователска експедиция, на Нейшънъл Джиографик, нали...
...
 И все пак, за да не се влее в отразеното от статистиката множество на нещастните българи, човек решава да не губи свята надежда и да се осляня Господу Богу, който няма как да не отпусне пролет и да разтопи ледената кал на родните коловози.
  И изведнъж се смразява от една неочаквана и страховита мисъл :
 „ Ами ако Господ наситина се окаже българин?  Тогава ?
Тогава пролетта може и да не дойде. И човек ще си остане вечен заключеник в кално-леденитее коловози на родното битие. Затънал завинаги в капана на времето. Или по-скоро на безвремието. При бЪлгарщината, българщинАта или българщИната. Сред проклятието на България.
 публикувано и в
www.ivremena.com



Гласувай:
14
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blackpredator - Криворазбраната цивилизация
18.05.2012 20:45
Много францужки повод за писанието си използвал.
Е, ние Ганювците си знаем...
цитирай
2. анонимен - Българите като проклятието на България
18.05.2012 21:38
Г-н Беров, отговора се съдържа в заглавието на Вашия коментар. За съжаление, всички въпроси по-нататък достигат до отговора в него. Защо? Защото никой не иска да работи, за да направи нещо за държавата си, а така и за себе си! Имаше един американски президент, който беше казал нещо подобно по друг начин.
цитирай
3. lambo - Комшията
18.05.2012 23:07
Съседа ми в Карлово е българин. Типичен Бай ... Андрешко

Есента ми вика : " Комшу, много ти се моля, отсечи си сливата, щото порасна и клоните и закачат кабела ми "

Има кабел за трифазен ток до неговия гараж, който минава през парцела на жена ми. И аз като добър съсед отсякох хубавата слива, която тъкмо бе започнала да ражда и то прекрасни плодове ( дето се люпят ). Жена ми ме навика за това

Ноо ... над покрива на моята барака са надвиснали два големи клона на неговата смокиня. Всяка година плодовете от тези два клона презряват и падат неизползвани от никой. До миналото лято. Тогава се качих на покрива и 3 пъти ги обрах. Той ме е видяяяял ....

Изчака да мине зимата и сега пролетта отсече клоните към мен, за да не мога да бера - нито от моите сливи, нито от неговите смокини

Как да му не е*еш мамата ?!
цитирай
4. atilla - Писна ми от оплакващи се бабички ...
20.05.2012 00:15
Писна ми от оплакващи се бабички като вас. Ревете си тихо в къщи и на другия ден пак превивайте кръста! Въпреки това ми е жал за жалкия ви живот на постоянно циврене, каква "мърша" бил българския народ!
цитирай
5. анонимен - Поклон
21.05.2012 07:47
Поклон за чудесната статия, отразяваща действителността в България от векове!
цитирай
6. анонимен - Жалък хленч
21.05.2012 12:51
Е да, известно е, че според Иво Беров българският народ е най-долният, най-простият, най-пропадналият народ на света без аналог в миналото, настоящето и бъдещето, докато всички други народи са умни, възпитани, културни, красиви и се отдават денонощно само на висока култура и високи помисли.

Впрочем не знам какви заведения (и магазини) посещава Иво, но дори в нашето село кръчмите и пивниците са на светлинни години като обстановка, интериор и обслужване в сравнение епохата преди 1989. Иво обаче има едно гениално откритите: вътре наистина седят БЪЛГАРИ, не португалци или индонезийци например. Също както в заведенията в Унгария седят главно унгарци, а в Аржентина основно аржентинци.

Съмнявам се дали Иво е ходил е заведения в чужбина и знае каква е атмосферата там, напр. в немските Kneipe или английските pub. Предполагам, че българските кръчми бързо биха му омилели.

Също така искам да ми посочи голям град по света, в който кметството чисти всички странични улици от сняг.

Но всички тези аргументи нямат значение за човек, които си е наумил нещо подобно на аксиома и го повтаря като мантра: България и българите са пропаднали изроди.

цитирай
7. abv21 - Споделям пост №6 и това отдавна съм ...
21.05.2012 13:57
Споделям пост №6 и това отдавна съм забелязал у Беров. Непрестанни заклинания срещу българите и нескопосан опит да се самоизкара на някаква невероятна висота. Аз лично съм бил в няколко десетки страни по света и не виждам нищо по-нормално от това заведенията да носят своята национална култура. От това правило естествено се изключват световните вериги кафенета, които постепенно заемат основен дял на пазара и от това пък се губи част от националния характер. Преди да влязат забраните за пушене навсякъде по света се димеше много здраво абсолютно навсякъде, с изключение на магазините за дрехи, за да не стане пожар. Дори в асансьорите по Европа имаше пепелници-поне това в България никога не съм го виждал. Освен това е ясно за всеки, че новият закон ще се спазва и още как. Самите собственици имат интерес от него и затова законът е факт, всъщност. Нали сега няма да има нужда да плащат за вентилация. Най-вече за хотелиерите, защото сега ще бъдат в конкурентна позиция да приемат повече европейски гости, които имат вече 6-7 годишен опит на забрана за пушене. Впрочем, самия Беров много обичаше да пуши в малки, непроветриви помещения около организирането на новата Костова партия - по кварталните клубове на СДС и не си спомням той да е питал някого дали може да се пуши или не.
Обаче Иво Беров е напълно прав за почистването от сняг. Всеки, който плаща такса смет има право улицата му да е изчистена, ако ли не - редно е да започне съдебно дело срещу общината.
цитирай
8. анонимен - Снегопочистване
21.05.2012 14:34
Само да добавя този детайл: почистването на страничните улици особено при силен снеговалеж дори в богатите общини в старите демокрации е проблематично и зависи от разполагаемите капацитети и в крайна сметка от финансовите възможности на общината, затова те и там често остават непочистени. А почистването на тротоарите в задължение на гражданите, не на общината. Така че таксата смет не означава автоматично право на почистена улица и тротоар.
цитирай
9. анонимен - Препоръчителна литература
22.05.2012 13:02
Българите се нуждаят от спокоен, трезв, балансиран поглед върху себе си и своята история, крайни, силно емоционално обагрени българофобски и българофилски позиции, повтаряне на клишета и митологеми и провинциални комплекси не водят до нищо.

Разбира се, никой не отрича, че модернизацията на Балканите поради османското владичество е забавена и това се усеща до днес в някои отношения, но балканските християнски народи, вкл. и особено българите, за разлика от турците-мюсюлмани, започват рано и интензивно да се европеизират.

Понеже Иво е литератор, бих му препоръчал да (пре)прочете вече класическия диалог на Добри Войников между чуждопоклонника Иван и българския патриот Драган, а също така полуавтобиографичния роман „Бели дяволи” на големия критик на българщината Кирил Христов, в който той отначало превъзнася Европа, Германия и германците, но в края настъпва отрезвлението. Също така полезно четиво е „Германия - мръсна приказка” на Виктор Пасков, в която много натуралистично, но реалистично са пресъздадени Ге(Де)рмания, ге(де)рманците и българските гастарбайтери там преди 1989.
цитирай
10. ivoberov - Ох, досада
22.05.2012 14:09
Към анонимен - всичко това съм го чел, разбира се. Чело съм го отдавна, но много добре го помня и го знам. За Пасков да не говорим - книгата му за Германия не е от най-добрите. Пасков има само една добра книга - ясно коя. При Кирил Христов няма отрезвяване, има обида от това, че германците го съдят за прелъстяване на малолетни. Що се отнася до Добри Войников - моля ви, не става дума за читанки и предучилищни внушения, става дума за естественото човешко желание човек да изпие сутрешното си кафе в приятна остбстановка между добронамерени хора, което в България се оказва невъзможно.
цитирай
11. анонимен - Кафенета, София, шопи, столици
22.05.2012 15:04
Съвсем не твърдя, че тези книги са квинтесенцията на мъдростта, българската литература със сигурност може да се похвали и с по-добри произведения, а стилът на Пасков никак не ми допада, макар че вярно е описал някои аспекти на живота в Гедермания. Войников, макар и, естествно, наивен, е забавен, още мога да изрецитирам големи пасажи наизуст.

Учудвам се обаче, че при изобилието на всевъзможни заведения от всякаква класа и за всякакъв джоб в съвременна София не сте в състояние да откриете заведение по Ваш вкус. Положението не е толкова отчайващо, но ако човек предварително се е надъхал с краен негативизъм и нихилизъм, няма как да не е разочарован и озлобен.

Ако се зачетете в многобройните и подробни описания на стара София отпреди 1944, ще откриете, че тогавашните кафенета и гостилници, посещавани от старите български писатели, поети и интелектуалци, са имало особено очарование. Разбира се, и преди, и сега в тях са седели основно БЪЛГАРИ, няма как да е другояче, след като се намират в България. Георги Марков пък описва писателските кафенета в София по комунистическо време. Впрочем преди 1989 от канала по Раковска до Славейков имаше само две наистина каруцарски заведения. Днес положението е по-различно. Никога обаче не съм можел да разбера страстта на някои хора към скъпарски, луксозни кафенета и ресторанти. Според мен една шкембеджийница нерядко е за предпочитане пред ресторант с изискана, изтънчена напр. френска кухня.
цитирай
12. анонимен - Кафенета, София, шопи, столици 2
22.05.2012 15:05
Вярно е обаче, че с избирането на София за столица поради чисто географски съображения (средата на България, ако се включи и Македония) е направена грешка. София има голяма антична история като Сердика, но в по-новата българска история не играе никаква роля, тя е, както отбелязва Симеон Радев, „град без традиции, чиновнически град”, а местното шопско население, макар и храбро във войните, едва ли може да е еталон за просветеност и култура. Впрочем според Захари Стоянов софийските и орханийските шопи са били верни приятели на турците, а Бенковски при бягството си в Балкана при срещата с няколко шопи казва : „С такива говеда ще имаме работа оттук нататък. Няма вече тракийците.”

За съжаление всички по значими столици днес по света са космополитни, мръсни, шумни. Днес има тенденцията да се идеализира класическата древност, но прочетете и „Един ден в древен Рим” на Алберто Анджела, където условията за мнозинството са били наистина ужасяващи, а населението се е състояло поне 80% от неиталийци. В София наистина има много новодошли от провинцията, но те все пак са от БЪЛГАРСКАТА провинция, което не може да се каже за Париж, Лондон, Амстердам, Берлин, Виена и т.н., които са наводнени от неевропейски пришълци.
цитирай
13. abv21 - Много съм съгласен за София и опр...
22.05.2012 16:39
Много съм съгласен за София и определението за нея. Общо взето мен ме е срам, че ми е роден град, защото няма нищо историческо по отношение на съвременна България. Но аз нямам нищо против населението на града, част от което е "коренно"(каквото и да значи за София!). Има и един жалък и нелеп начин за издигане на определени хора в ранг "буржоазия(!) и дори аристокрация, каквато в БГ няма как да съществува по всеизвестни причини. Но все пак е една от най-удобните, евтини и не много шумни столици по света - много добро място за живеене. (Аз отдавна не съм виждал да има шкембеджийници, ще ми кажете ли поне за да я посетя някой ден?).
Колкото до Бенковски, ако наистина е казал това, то отговорът е само един - с такива говеда като него стигнахме до това положение в България. Не знам докога авторите на учебниците по история ще продължават с дебилната пропаганда за т.нар. герой Бенковски.
цитирай
14. анонимен - София, българи, скандинавци
22.05.2012 17:33
Да не забравяме, че географското положение (точно в средата на Балканския полуостров) и природните красоти на София и нейните околности в немалка степен компенсират някои недостатъци, вкл. основния й недостатък според Иво, а именно че е населена главно от българи:):) Проблемът е, така да се каже, че в България живеят основно българи, няма други :) А колко хубаво би било, ако България беше населена от някакъв друг народ, може би иранци, индонезийци, латвийци или таджики например :)Може би тогава Иво щеше да я хареса. Или пък и тогава като вечно недоволен от света пак би писал „При лАтвийщината, латвийщинАта или латвИйщината. Сред проклятието на България.”

Въпреки липсата на голяма река определено няма друга така красиво разположена столица в Европа (с изключение на Истанбул, но това е друг разговор) с планина като величествената Витоша и другите планини от софийския венец. Иван Вазов се е вдъхновявал да пише, когато е гледал към Витоша. За съжаление сега от неговия дом Витоша вече не се вижда и предполагам, че щеше да е съкрушен, ако беше доживял този ден.

Неслучайно и Константин Велики толкова е обичал Сердика, повтарял е, че тя е неговият Рим и даже е възнамерявал да я направи столица на (Източната) Римска империя. Вярно е от друга страна, че ако не беше Витоша, топлите въздушни маси от юг биха достигали по-лесно софийското поле и средната температура в града би била с 1-2 градуса по-висока, но това може да се преглътне.

Искам да обърна внимание на Иво на едно обстоятелство, което лесно убягва на вътрешен наблюдател, потопен в българската действителност, а именно че в България, вкл. по заведенията противно на неговите впечатления като цяло цари една много спокойна, ведра и релаксирана атмосфера, каквато няма например в Германия, където всичко е сковано от свръхрегламентации, но напомня в някаква степен Скандинавия, макар че скандинавците като народопсихологически тип са, разбира се, доста различни от българите.
цитирай
15. анонимен - Бай Ганьо
22.05.2012 17:49
Впрочем аз не съм на мнение, че Бай Ганьо на Алеко е особено сполучлив народопсихологически образ. Като такъв той е типичен не само за българите, но за всички балканци, но аз бих казал, че е много по-характерен за сърбите, отколкото за българите. Тъкмо сърбите се държат така в чужбина, докато българите в странство, общо взето, внимават и често са по-ниски от тревата, за да не ги вземат за грубияни и простаци.
цитирай
16. alexanderkolev - По мои впечатления, Иво е общо взето ...
22.05.2012 23:28
По мои впечатления, Иво е общо взето прав. Живял съм достатъчно дълго в различни страни в чужбина, за да мога да сравнявам - макар че, разбира се, това често срещано тук изтъкване на това кой колко и къде е живял в чужбина, като свидетелство за компетентност, е доста смешно и крещящо провинциално по дух. Иво може и да не е живял в чужбина или пътувал колкото някои от нас, но е прозрял несравнимо повече и по-дълбоки неща. С други думи, по научному казано, не е толкова важно колко (външно) богати преживявания си имал, или до колко информация си имал достъп, а това доколко можеш да ги осмислиш.

Да, днешните българи са озлобени, смазани и изпростяващи. И разбира се, далеч не става дума само или главно за кафенетата. Става дума за това, че като общество, като общност от хора, изпадаме все повече в това, което Дюркхайм нарича аномия, или липса на ценности, което е смъртната присъда на всяко едно общество. Не случайно намаляваме на брой, не случайно по-качествените хора се изнасят в чужбина и се претопяват в други народи.

Трябва да си казваме открито тези неща! Да си ги казваме и да ги обсъждаме, както мисля, че става и тука (не, не е досада, Иво). Трябва да правим това, ако обичаме българите и България.
И още ли не сте проумяли, о несмислени, че Иво Беров обича до болка България и българския народ, обича ги с такава безрезервна и отчаяна любов, с която малко други са ги обичали.

Между другото, лесно е да обичаш някой, или някоя, който е почти съвършен. Трудното е да обичаш човека и в греха му. "Но това подобие на божеската любов е върхът на любовта на земята."


пп И разбира се, скъпарските заведения са стократно по-гадни и от най-пропадналата кръчма.
цитирай
17. анонимен - Посткомунизъм
23.05.2012 10:32
Разбира се, светът може да бъде осмислен до голяма степен теоретически и без много от безполезните, особено любимите не повечето хора повърхностни екскурзионни премествания насам-натам и добър пример за това е Кант, който през целия си живот не е напускал Кьонигсберг, но е знаел повече от всички за географията и народите по света.

Почти всички развити страни и особено посткомунистическите страни намаляват по брой и това е огромен проблем по ред причини, не на последно място, защото след 10-20 години ще доведе до рухване на пенсионните системи.

Обратно, Третият свят продължава да се размножава, макар напоследък с леко забавени темпове, и Земята очевидно е пренаселена като цяло.

Масата от хората и в старите демокрации вече е смазана или в най-близко бъдеще ще бъде смазана, защото световната финансова и икономическа криза, която не е просто поредната „нормална” циклична криза, а има съвсем други измерения, ще се задълбочава. Купонът и веселият живот на кредит както на държавите, така и на отделните индивиди свършиха. Между другото емиграционни потоци има и от „развитите” страни, например от Германия и Америка (!), което е твърде показателно.

Посткомунистическите страни са наистина особен случай. Хората в тях са наистина особено смачкани и подтиснати поради нереалистичните очаквания, които имаха 1989. Те, както впрочем и Западът, въобще не разбраха каква игра се играе. Това е отделна и голяма тема, но ще отбележа само, че промяната 1989 не беше насочена само навътре към комунистическите общества с цел те да бъдат ревитализирани, без обаче някога да станат истински демокрации, а най-вече навън - към Запада, който също да бъде променен и ПОДЧИНЕН чрез „преустройство”. Процесите след 1989 са част от стар дългосрочен план на комунистите, който те изпълняват систематично и методично вече 50 години и който се намира в своя заключителен етап. Светът навлиза в много турбулентна и опасна фаза.
цитирай
18. abv21 - А защо не комунизъм?
23.05.2012 20:11
Съжалявам, че №17 е анонимен, с много от нещата съм напълно съгласен.Можем да започнем дискусия и по този въпрос в друга тема или чрез друг постинг на Иво Беров (независимо, че не пестя критики към него най-вече заради откровените глупости, които понякога пише по адрес на българите го намирам за ерудиран публицист). Най-важното казвате в последния абзац, който ни препраща към най-важната тема от дневния ред на днешното поколение и най-малко на следващите три, а именно настъпването на глобалния комунизъм (или див капитализъм, все едно), който изцяло ще подмени не само икономическата карта на света (донякъде и политическата), но и представата за живота като такава. Най-голям ще бъде трусът именно в западните демокрации (не ги наричам стари, защото чисто исторически България започва демократичюен път на развитие по-рано от Германия и Франция например), защото социалната система ще деградира, средната класа ще изчезне, хората изведнъж ще изгубят почва под краката си и ще станат просто работници. За България този преход ще е сравнително по-лесен, защото след 65 г. регионален комунизъм директно ще преминем към световния комунизъм и няма да страдаме по изгубената средна класа, просто защото никога няма да я има. Помните ли, че в началото на "демократичните промени" се говореше усилено за гражданско общество и средна класа? Сега това дори не присъства и в най-демагогските предизборни програми на политическите актьори.
Тези процеси, за които говорим обуславят и тази затормозеност при хората, те са все по-смазани, застаряващи, мислещи как да емигрират (не само младите), без да знаят че в чужбина е далеч по-трудно всичко.Естествено всичко това ще го видим и в кафенетата. Наши исконни хранителни продукти отдавна нямат нищо общо със стандартите на качеството, познати на по-възрастните българи.Нали знаете,че нито една марка кисело мляко в момента не съдържа щамовете, които дават лечебните свойства на този продукт(това няма нищо общо със заквасването,защото много хора се бъркат)?
цитирай
19. анонимен - Кисело мляко
24.05.2012 00:17
Колко хубаво нещо е написал Иво и колко буквално са го разбрали (само) комплексираните българи... или поне така го коментират. И оправдания с история и присъствия, и обяснения защо е така, и глупави настоявания, че навсякъде е така. Е, не е така навсякъде.
Но не това е важното.
Коментарите като по учебник доказват тезата. Разбиването на текста на детайли и овъргалянето на всеки един в обяснения, оправдания и пропагандни неистини е точно онова, за което пише Иво - как българите правят нещата отвратителни. И как си имат жалко оправдание, абсурдно обяснение и готов тъпизъм за всичкте си безобразия.
цитирай
20. анонимен - Иво, иво,1-во,
24.05.2012 09:21
от вашите писания излиза че българина е кнсервативен по дух и 2-ро задачата на народа е да оцелее, защото за народа винаги има време и 3-то щом не ви харесва, айде друм, и 4-то България не е махленското ви кафене и всякакви обобщения на тема народ са проява на моментни и повърхностни мнения.
цитирай
21. abv21 - До 19. анонимен
24.05.2012 12:35
Значи трябва да говорим за българите в трето лице, за да не правим нещата отвратителни да нямаме "готов тъпизъм за всичките си безобразия"...ще умра от смях, просто:))) И аз се чудя на себе си защо обръщам внимание на драсканиците по мрежата, но кой ми е крив, че обичам народа си?!
цитирай
22. анонимен - Все по-сам
24.05.2012 23:41
Че по-голямата част от българите са проклятието на БГ е така. Съдете по резултатите от изборите от години насам. Чалгаризирана паплач, която мисли или с отходното си място и избира БСП, или се радва, че току що е успяла да познае в огледалото собствената си мутра и възкачва Боко, или витае в аристократични мечтания и пада наколени пред един продукт на поколения благородни кръвосмешения. Само и само да не му се каже, че трябва да мисли с главата си - това най-боли.
цитирай
23. анонимен - Точният Иво Б.
26.05.2012 19:10
Зарадва ме / преди доста време / определението на Иво Беров " народонаселение",употребено поради невъзможност да се каже за нас, българите "нация". Ами не сме! Скоро пък чух "голямата демократка" Елка Константинова, която малко жално измяука, че българите сме много мъдри и въобше сме ... по-по -най ! Ама няма област, в която да не сме - това много допада на немислещи люде, и особено на простака. Хайде да не изброявам с какво сме известни ! И в момента на света ни му пука, ни му дреме за нас.
цитирай
24. abv21 - Малка страна много трудно може да е ...
27.05.2012 17:15
Малка страна много трудно може да е известна с каквото и да било. По отношение на изборите за предишни години не знам, обаче за последните общински и президентски избори много добре помня, че беше съобщено напълно официално от ЦИК, че в София 80% от изборните протоколи са сгрешени! Това означава, че няма никакво значение как се гласува, защото никоя партия не оспори изборите в София, вместо това поздравиха новата (стара) кметица!Освен това всеки, който е поработвал малко в комисии знае много добре как стоят нещата. Едно се брои в класната стая, съвсем друго се записва на компютъра в ЦИК, особено ако не внимаваш какво пишат - това пък е лесно обяснимо през нощта след 20 ч. на работа! Освен това членовете на комисии нямат и особено голям мотив да бъдат внимателни с оглед стотинките, които им се плащат.
цитирай
25. анонимен - Александър Цанков за българите
28.05.2012 15:20
За всяка характеристика на българите – била отрицателна или положителна - може да се намерят подкрепящи цитати и подобно на древните софисти всички становища могат да бъдат еднакво убедително поддържани с аргументи. Така например Александър Цанков в своите спомени твърди следното:

“Ние, българите, имаме тази слабост да мислим, че сме най-свободолюбивите, защото целият наш политически живот през вековете е протекъл в борба за свобода и независимост. Може би преувеличавам, но ние сами се считаме за най-свободолюбивата нация. У нас, българите – чувството за свобода избива в романтика и често пъти далеч надхвърля рамките на свободата, установена от държавното устройство и закона. Свободата у нас понякога граничи с недисциплинираност. Така разбираха свободата българите особено от генерациите в първите години след освобождението на България.”

При това Александър Цанков не е кой да е, не е само кабинетен учен, а вещ познавач на България и българите, човек, врял и кипял в обществения живот и политиката на страната, и то в най-динамичния и драматичен период от нейното развитие от 1879 до 1944. Самият той пише:

“Връстник и съвременник на тая България (род. 1879), аз съм свидетел на всички бури, които така често я връхлетяваха. Личен свидетел на много събития и преживелици...имам представа за теглилата, които нашият народ е търпял през цели столетия. Съвременник съм обаче и на усилията, жертвите и подвизите в борбите, които той води, за да създаде от някогашната турска провинция модерна, свободна и независима държава. Само който е живял в тази епоха, само той може да има представа за амбицията на българина да създаде европейска България. Свидетел съм не само на нейния възход, свидетел съм и на злополуките, които сполетяха България през последните десетилетия на настоящето столетие. Не съм само свидетел, но съм и съучастник в политическия и обществен живот на моето отечество. Като съучастник аз имам и дял в съдбата, и дял в историята на България.
цитирай
26. анонимен - Александър Цанков за българите - край
28.05.2012 15:21
Голям или малък, добър или лош е моят дълг, това един ден ще каже българският историк, ако той има свободата без ограничения и предубеждения да подири и намери мястото, което ми се пада в редицата на строителите или рушителите на България.”


цитирай
27. анонимен - Българите след 1989
28.05.2012 15:28
А за българите след 1989 можем да цитираме Пламен Даракчиев:

Какво стана с вашето поколение, това, което дефакто започна промените? Какво загуби то само за себе си?

Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА, В КОЯТО ХОРАТА ДА СА СТОЯЛИ ТОЛКОВА ДЪЛГО ПО УЛИЦИТЕ И ПЛОЩАДИТЕ. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите. Но все пак това огромна загуба на време и прахосана енергия. При един професионален политик, заложил примерно на илюзорна кауза, това все пак е само лична драма. Но при хора, които не са били изкушени от политиката и са подпомогнали процесите от идеални подбуди, нещата са далеч-далеч по-болезнени.
цитирай
28. анонимен - Народопсихология на англичанина
28.05.2012 17:11
Народопсихология на англичанина

Лондон:

Виждал съм англичаните, работещи в центъра (другият бар, където работех, беше на 2 мин. от Тауър, в сърцето на Лондон), натруфени с костюми, изкарващи хиляди като борсови агенти, застрахователи, банкера, да пият от обяд, всеки ден без уикенда, да си разменят такива псувни и да се държат така, все едно са хамали. И в същото време в северен Лондон обикновените пияници, също идващи всеки ден без уикенда, да се държат тихо, спокойно, без викане, духовити, с чувство за хумор, винаги настроени за шеги.

(http://him.blog.bg/izkustvo/2010/01/05/narodopsihologiia-na-anglichanina.466732)
цитирай
29. анонимен - Румънщина
28.05.2012 17:29
А който страда от силни комплекси за малоценност и желае да повдигне националното си самочувствието като българин, може да прочете този текст за Румъния и „румънщината”:

От Варна до Банеаса – Букурещ

http://edencrossing.blog.bg/zabavlenie/2010/02/06/do-saarland-i-nazad-chast-1-varna-bukuresht.487493
цитирай
30. анонимен - Българи-европейци
30.05.2012 13:09
Каквито и - несъмнени - кусури и недостатъци да имат българите, Иво като цяло ги подценява и принизява незаслужено, като същевременно надценява и незаслужено идеализира и извисява другите народи. Българите не са много различни от другите европейци и в някои отношения са по-близки по характер и манталитет до централноевропейците, отколкото до южноевропейците.

Показателна е например зрялата, трезва реакция на българите на болезнените, но необходими реформи през 1990-те години, за разлика от емоционалните, непремерени действия особено на гърците, но и на испанци, италианци и т.н. Впрочем аз подозирам, че социалното сцепление в Западна Европа и Съединените щати вече почива основно на материалното благополучие и потребление и при отслабване или отпадане на този фактор, както може да се очаква поради очертаващото се задълбочаване на глобалната икономическа криза, там би се стигнало до големи социални и политически сътресения. Тогава изведнъж ще стане ясно, че западноевропейците и американците не са това, което някои си мислят за тях. Впрочем политиците в тези страни са наясно в каква неуправляема маса може да се превърнат тези народи (да си спомним например неотдавнашните младежки изстъпления в Англия) и именно този страх е важна причина за превръщането на съвременния капитализъм в един вид „кредитизъм” - за да се симулира растящо благоденствие, което е мнимо и в действителност е купено на кредит при реално стагниращи или намаляващи доходи.
цитирай
31. ivoberov - от 50 години
31.05.2012 00:27
От 50 години ми говорят за кризата, окончателната криза и краха на капитализма.
Петдесет години словом. От дете още ми го дуднат и ми го предсказват. Сринаха се, обаче, много други неща, включително великият СССР, но не и капитализмът.
Айде стига.
цитирай
32. анонимен - Залезът на Запада
31.05.2012 10:27
Е да, Фукуяма още в 1992 обяви окончателната победа на пазарната икономика и либералната демокрация и с това „края на историята”. Всъщност това беше един вид марксизъм в обратен знак: вместо комунизмът светлото бъдеще на човечеството се оказа либералният капитализъм. Само че 2012 не е 1992 и нещата днес изглеждат доста по-различно. Мнозина обаче още живеят в 1989 или епохата преди това, игнорират последващото развитие и смятат капитализма за всемогъщ и непобедим.

Никой не отрича превъзходството на свободата пазарна икономика над „плановата”. Както видяхме, дори комунистите се видяха принудени да допуснат частна инициатива и някакво псевдопазарно стопанство и тези макар и половинчати мерки бяха достатъчни, за да възродят икономиките им. Това показва силата на частната инициатива и свободата. Само че не бива да си затваряме очите пред недостатъците и извращенията на системата. ПРЕПОРЪЧВАМ НА ИВО ДА СЕ ЗАДЪЛБОЧИ В ПОЛИТИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНО, ИКОНОМИЧЕСКО И ФИНАНСОВО РАЗВИТИЕ НА ЗАПАДА ОСОБЕНО СЛЕД 1970 Г., ЗА ДА НЕ Е УЧУДЕН, КОГАТО ДОЙДЕ ГОЛЕМИЯ КРАХ. Това вече не е „капитализмът на протестантската етика” на Макс Вебер, а един мошенически капитализъм на кредита (маскиран под звучни етикети като „неолиберализъм”), в който се харчат пари, преди да за заработени. Провала на капитализма се признава от мнозина водещи икономисти и политици, включително десни политици. Разбира се, икономиката като такава не може да изчезне, защото винаги ще трябва да се консумира и произвежда, но е очевидно, че пазарната икономика в сегашния си вид не може да продължава.

Една от големите опасности е, че рухването на неолибералния модел може да доведе на власт нелиберални сили. Подозирам, че Москва Пекин, макар и формални „пазарни икономики”, също се готвят да се възползват от "Залеза на Запада".

А аргументът, че нещо се предричало от 50 години, но още не се било случило, няма особена сила, защото все пак може да се случи например след 51 години.
цитирай
33. abv21 - Да се надяваме, че няма да рухне с...
01.06.2012 20:30
Да се надяваме, че няма да рухне скоро западният социален модел, но че се работи в тази посока е повече от ясно. Факт е, че моделът "държавен капитализъм", който е в Китай е широкорекламиран навсякъде и вероятно хората си мислят, че е нещо хубаво...а точно този модел ще заличи всякакви свободи и демократични порядки - човекът ще бъде работник и нищо повече. В този смисъл и продължаващата заблуда, че комунизмът се е сринал е колкото нелепа, толкова и опасна. Простата сметка показва, че мнозинството хора по света живеят под комунистическия ботуш, следващата по големина група живее в някакъв вид олигархичен тоталитаризъм - при него няма нужда от никакви идеолгически лозунги (в тази група е и България). Малцинството щастливи граждани живеят в наистина свободни и демократични страни, но това са само няколко региона по света - Западна Европа, Скандинавия, Австралия+Н.Зеландия и Канада. Никъде другаде.
цитирай
34. анонимен - Aнгличани и българи
04.06.2012 14:35
Между другото интересен пример е Англия, което е ясно изразено класово общество и в този смисъл антипод на българското общество, което, както знаем, по исторически причини е едно от най-егалитарните в Европа. „Простолюдието” в Англия например не само осъзнава, че е такова, но дори се гордее с това, презира начина на живот и заниманията на висшите класи и не полага никакви усилия да бъде по-различно, докато в България повечето простаци се опасяват, че могат да ги вземат за простаци и правят макар и често нескопосани опити да изглеждат „културни”.
цитирай
35. анонимен - имаме нов проблем
05.06.2012 14:06
Напълно споделям твърдението, че ,,българина” не е кой знае колко по-различен от ,,австриеца” и ,,англичанина”, разбирани като ,,човека от кръчмите”. Но тук, при нас, нещо твърде тревожно, доскоро присъщо на малка част от народонаселението ни, пълзи нагоре, извън ,,кръчмите”, и навлиза в целия ни живот – ,,циганизирането” на душата и поведението на тревожно много българи. Не става дума за ,,проблема с циганите”, той си е друга тема. Говоря за проникването у все повече българи на двете най-характерни черти на отношението, което /преобладаващо/ имат хората от споменатия етнос към живота – неуважение към труда на другия и краткосрочна житейска ориентация. Като ,,проникване” не е точната дума. Тези две разрушаващи фундамента на нацията /на всяка нация/ черти, вече лесно се виждат като доминиращи на територията ни /трудно ми е да кажа ,,общество”/. В народопсихологическите разсъждения от миналото са описани какви ли не недостатъци на ,,българина”, които са болка, която не ни убива. Тези две ,,придобивки” от целенасочено насадената чалга- и мутрокултура, обаче, ще разкажат играта на 1800-годишния ни държавотворен, и някога трудолюбив, народ. Ако не се вземем в ръце преди да се е изнизал и последния вагон...Имаме около една година.
цитирай
36. анонимен - Лондонистан и Европистан
13.09.2012 12:02
Хаха, що за глупост, българите били проклятието на Б-я. Това издава едно съвсем неоправдано понижено самочувствие и провинциални комплекси на член на сравнително малка и исторически дълго владяна от чужди сили нация. Само дето в София. Пловдив, Варна и т.н. въобще няма пияни хора по улиците, докато в Лондон например през уикендите навсякъде е пълно с пияни пролетарии. Всъщност това не е Лондон, а Лондонистан предвид безбройните цигани и циганки с бурки и фереджета по улиците. Но съдбата на Европа въобще е това – да стане Европистан, защото скоро циганите от Третия свят ще са мнозинство.
цитирай
37. socialismus - Скандалното като декаданс в публицистиката
17.09.2012 18:49
Когато един пъргав ум като Беров попадне в една разработена теза, се чувства много некомфортно. Няма достатъчно упоритост и задълбоченост за да продължи да дълбае, няма усет за новото, води се по общоприетото. Така се раждат авангардните идеи, от които после нищо не следва. Лошото в авангардната публицистика обаче е, че парадирайки за сериозност просто гони скандал. Когато обаче скандалната идея е ВРАЖДЕБНА на националното самосъзнание тя трябва да бъде изолирана и опровергана. Колкото и да е поддържана от външни сили, такава идея е фронт. Аз призовавам българите да сме от една страна на фронта. Откъм позицията, че зависимостта ни от която и да е империя е убийствена. Може да не е оригинално, но е изпитано. По- добре да застанем на фронта отколкото да гледаме пренебрежително към предателите на националната идея.
цитирай
38. анонимен - Правилното отношение
24.09.2012 10:00
Аз мисля. че правилното, зряло отношение към света предполага не да разглеждаме различните народи като проклятие или пък “благословия” за своите държави, нито да се фиксираме ексцесивно върху положителните страни или недостатъците на този или онзи народ. Няма идеални хора и народи, светът не е черно-бял. Навсякъде има светлина и сянка, а генетически всички хора по света поне от 50 000 години са еднакви. Различия в “националната психика” и манталитет, разбира се, има и затова скандинавците напр. никога няма да могат да разберат как испанците могат да спят всеки следобед, а в неделя до обяд и след това цял ден до вечерта да висят пред една паеля, докато за южноевропейците ще остане чужда скандинавската склонност да се напиват светкавично при всяка възможност, докато не паднат. Загадъчно е и как например една голям културен народ като германския можа да изпадне във варварство 1933-45 или пък безчинствата на “цивилизованите” англичани, французи, белгийци, испанци и холандци в колониите или разпалената тъкмо от „цивилизованите велики сили” Първа световна война. Най-сигурният начин да направим и без това краткия си живот черен е да се съсредоточим върху отрицателните качества на отделните хора и народите като цяло, защото те са безброй.

Правилното отношение към света е друго: да се наслаждаваме на културните, научни и социално-политически постижения на всички народи и да се стремим да опознаем максимален брой народи и култури по света, но “sine ira et studio“ – без гняв и пристрастие, без да ги «обичаме» или «мразим», да ги издигаме до небесата и да изпадаме в захлас или пък обсесивно да ги проклинаме и принизяваме. При това ВСЕКИ НАРОД по света заслужава внимание. За съжаление обаче един човешки живот не стига, за да се изучат културата, историята, нравите и обичаите и езиците на всички народи по света, така че по необходимост ще трябва да се направи някаква селекция. Но общият стремеж трябва да е в тази посока.
цитирай
39. анонимен - Аз живея в чужбина- Мишок
06.10.2012 19:07
да си българин с български нрав в чужбина е супер печелившо и веднага ти носи реализация. Всеки държащ се като българин тука в Италия живее добре и всеки правещ се на фин и извратен европеец се е провалил.
В крайна сметка българщината не е другаря Иво Беров и другаря Алеко, който много обича да лъже в книгите си и е антибългарин до дупка, не е и написаното от тях. Да си българин е много по-добре от това да си извратен европеец. А на оня със смокините и сливите дето стеня: комунизма още не му е излетял от глаавата и е болен от комунизъм.
цитирай
40. анонимен - бр-зо.ком
06.10.2012 20:45
"Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
Същото важи и за българщината.
цитирай
41. анонимен - Българи и европейци
11.10.2012 11:13
Между другото бих искал да видя как биха се държали гражданите на старите демокрации, ако заплатите им станат като източноевропейските, т.е. няколкостотин евро и дали няма корупцията и озлоблението там да достигнат космически величини, пред които положението в посткомунистическите страни да бледнее. Неслучайно там в момента лудешки се печатат пари, за да се поддържа системата, защото правителствата знаят какво ги очаква, ако трябва да живеят според възможностите си като България например. Друг въпрос е, че България можеше да постигне повече, ако беше продължила с реформите на Иван Костов. Тя би могла да стане дори Швейцария на Балканите, но само, ако Москва реши, че това й е изгодно, защото парадът в Източна Европа и след 1989 се командва от Кремъл. За съжаление няма индикации, че Москва би се решила на подобна стъпка. А иначе Швейцария не е еталон. Всъщност тя е една скучна, провинциална държавица, а швейцарският диалект или по-точно диалекти отначало са забавни, но после стават дразнещи и досадни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4716200
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15092
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031