Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2012 13:58 - Българският разговор
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 8784 Коментари: 18 Гласове:
16

Последна промяна: 06.06.2012 15:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ебал съм ти политиката или Българският разговор. Защо след оня запис доверието към БСП ще се повиши ...  / Не пиша „ебал съм ти „с точки, защото става въпрос за Българския разговор. А в Българския разговор никой не дума „ е съм ти точки лъ политиката, нали…/ ...    Това не са мой думи. Това са думи на някой си там, няма смисъл да паметя името му, бил важен човек в БСП, окръжен управител, или нещо подобно. Един дето щял да се кандидатира втори път за кмет на Сливен. И в един таен разговор между него и негов другар, тайно записан от същия  другар той казва:  „ Може да не стане нищо, ама ще си начеша егото. Като не стане и втори път, ебал съм ти политиката  Та слушам аз записа, както го слуша цялата ни изкушена в политиката общественост и не виждам в него нищо чако толкова чудно, изненадващо, възмутително и съсипателно. Е, поискал оня над сто хиляди лева за да се оттегли от изборите в полза на друг :  Галин К.: Слушай ме сега, казвам ти, че няма да е по-малко от 100 хиляди. Ще говорим нагоре от 100. Ти помисли и ми кажи  И какво от това. „Обсъждат си сделката двамата другари, тяхна си сделка, тяхна си работа” – мисля си и дори започвам да си пиша нещо художествено, докато разговорът им шумоли покрай мен. Работил съм по разни редакции и съм свикнал да пиша при всякакви разговори. Пиша си аз, ония двамата другари си говорят, вече почти не им обръщам внимание, когато съзнанието ми привличат едни ключови думи, та се заслушвам отново :    Пак ходил да приказва (има предвид Асен Гагаузов), че ми дал 1 млн. за изборите, старите работи. Викам му аз съм склонен да не се кандидатирам, но при определено условие – да ликвидираш Иван Славов за тия избори. Този селски цървул, викам, ти го създаде. Ти го направи кмет да ти пази гърба за водните сдружения, автобусите, другите неща „  Казва единият от другарите. Ключовата дума, привлякла вниманието ми явно не е била цървул. Да наречеш другаря си „цървул” зад гърба му си е нещо съвсем естествено. И не само за комунистическите другари. Нищо ключово няма в цървула. Ключовите думи явно са били „един милион” и „ликвидирам”. Отново нищо потресно, обаче. Дал му някой на другаря един милион за изборите – дето вика бай Ганьо „имал бол пари, дал ги”. Вярно, че сумата е тлъста, ама и партията им не е каква да е партия – владяла е България петдесет години, а самата тя е на повече от сто. / И дори не се срамува от тия неща, ами се хвали / А това, че щял да му пази гърба за разни далавери като го изберат за кмет, си е ясно – че защо иначе ще му дават тлъстата сума. По-нататък отново познати приказки. Никакви поводи за възмущение. Освен една смехория с цигани :  Ресурса го управлявай ти. Аз само ще ти казвам къде да не даваш. Много е важно къде даваме парите. Предния път играх авансово и се нае /-точките означават бах, ама не композитора-б.а/ Циганите най-много ме излъгаха.  Е, това вече е забавно. Циганите да излъжат бесепарите. Човек да се чуди дали да се радва или да се възмущава. А може пък да се възмущава, радвайки се. Или обратното. В Българи подобни чувства много си тичат. Викам си и продължавам да си пиша, разговорът продължава да си тече, а слънцето пак си пече ли, пече. И отново ключови думи ме карат да се заслушам : Мартин Сл./ тук има имена, защото вземам пряко разговора от Мрежата /: Предния път не фалшифицираха в ОИК протоколите. Фалшифицираха ги в СИК. Ние трябва да сложим минимум по трима души в секция, от които един задължително с кола. Туй означава 182 коли. Галин К.: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”… Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри. Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват. Отново позната, ама много позната раздумка. Чудя се само къде съм я чувал. Изведнъж се сещам откъде. Ето откъде :  „ - Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски... - Юч-кюшелии - пояснява Дочоолу. - Юч-кюшелии. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с наши имена.  Това е от„ Бай Ганьо прави избори” на Алеко Константинов за който не се е досетил. Тогава било краят на 19 век, сека сме началото на 21-ви век. Тогава са били Гочоолу и Дочоолу, сега са Мартин Слъ и Галин Къ.Иначе разлика никаква. И отново : Галин К :Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”… Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри. Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.  А това пък си е направо взето от :   Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!" -         Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи. Викам си „ Чак толкова пък действителността от 21 век да повтаря бай Ганьо от края на 19-ти век, не е вярно просто”. И все пак нещо липсва за пълното съвпадение. Има разлика. Ето, например какво казва сегашния хаирсъзин : Галин Къ: Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата. Хубав лаф. Нашенски. Ама нещо му липсва все пак. Изведнъж се сещам какво му липсва. Лиспсва му „фъ”-то и фаталното на „фъ”-то. Защото, нали, оня, някогашнят споделя:  „Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума "фаталния"! Като кажа така фф. . . ф. . . фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата     Та и другарят с неговите яки момчета. И те хващат за гушата, само че без фаталния. Това е разликата. ... По-нататък другарите, призвани и избрани да бранят социално слабите от капиталистическите акули и да подпомагат българския бюджет и българската икономика като си плащат данъците и като си влагат парите в наши банки, другарски се съветват един друг в кои чужди офшорки да си вложат парите та да не плащат данъци:  Галин К.: Продадена е на английска офшорна фирма, зад която стоят руснаци. Уязвим съм само с това, че съм поръчител на кредитите им …Най-хубава офшорна държава е Англия, да знайш. Америка вече не е  Тази случка с комунисти и социалисти родолюбци, които стават капиталисти и си влагат парите в чужди офшорки е вече толкова позната и изтъркана, че отново се задълбочавам в художествените писания, без да обръщам особено внимание на другарския разговор, който продължава да си тече ли, тече… Тъкмо съм завършил един важен откъс от писанието си и решавам да си поръчам още едно кафе, когато…  Между другото често си нося компютърчето за да пиша в някое от махленските кафенета. Хем пиша, хем пия кафе, хем поглеждам боязливо към заглавията на вестниците, хем питам някой познат какво става, хем най-важното – покрай махленските политически мъдрувания разбирам тутакси какво е общественото мнение. И предвиждам бъдещето много по-точно от разните социолози и политолози. И тъкмо да си поръчам кафе, разбирам, че въобще не съм в махленското кафене. Но разговорът между ония двамата другари е бил толкова задушевен, равномерен, свойки, комшийски, познат и успокояващ, че за няколко секунди съм се почувства като в кафенето.  И то не само заради задушевно - комшийското говорене, а и заради същността на разговора.  Защото и в тоя скъпарски ресторант и в махленско кафене същността на обществените разговори е една и съща.  Кой какви далавери и удари е направил. Кой кого е измамил, кой кого е прекарал, кой е мръсник и кой не е чак такъв мръсник, къде е сега далаверата, как човек може да се набута в схемата и въобще извечния български разговор за „кьоравото”. Разбира се, равнището е различно. Там някъде горе става въпрос за едни над сто хиляди, та да се оттегли другарят от кметската надпревара, тук става въпрос за едни десет хиляди дето трябва да се дадат за разрешително, например. За строеж. Или за едни двайсет лева, та един пич да уреди дограма на тънко.  Разликата е само в размера. Който има значение колкото да прикрие същността. А тя е една. Дори говорът / дискурсът/ с който тази същност се изявява е един и същ :„ ебал съм го, цървул, майната, майката, мръсник, педераст, тоя да го смачкаш и ликвидираш, тоя да го хвана за гушата…” Това е българският разговор. Прост, ясен, познат, роден, мил, разбираем, близък, сърдечен, изразителен, рязък, изконен, извечен, показателен, истински. И съвкупното българско природонаселение, или поне подавляващото мнозинство от него ще се разпознае в този разговор. Ще го разбере. Или както се беше изразил най-изявеният представител на това природонаселение : „И аз съм прост, и вие сте прости, та се разбираме „. Защото дали тези от кварталната кръчма, които купуват дограмата на далавера, които плащат на проверяващия да не наднича в мокрото помещение и които снасят на общинаря за право на строеж биха се освестили, или биха били други, ако имаха власт ? Ако бяха станали общински управители, например ? Или общинари ?  Или премиери ? Не, разбира се.  Затова разговорът между другарите от Сливен по никакъв начин няма да намали доверието към БСП. Напротив, ще го повиши. Защото той вдъхва доверие в избирателите. Показва им, че техните политици са хора народни, хора като тях.  Я си представете, че някой беше записал разговор между двама души, които си говорят в кръчмата против монополите. Или обсъждат последиците от плоския данък. Или пък спорят за българския консерватизъм. Или недай си Боже, споделят, че трябва да се повиши производителността на труда и да се вложат пари във високи технологии. Такива хора ще се възприемат от широките простонародни маси като някаква смътна и неясна заплаха. /Така се говори по телевизора, не в кръчма/. Такива хора ще се възприемат като някакви извратеняци. При всички случаи политици, които не са от народа и следователно няма да мислят за него. Първото нещо, което научаваше младият човек в социалистическата казарма е, че „тук се краде”. Второто нещо което научаваше е, че който се хване, той ще „опере пешкира”. Трето-че трябва да си трае, да се прави на камила и да гледа тъпо. И така мъдрост,след мъдрост,  вървеше двегодишно възмъжаване на младия човек и съзряването му като хармонично развита личност. Още в началото на своето битие като зряла личност младият социалистически човек научаваше, че не е лошо да се краде. Щото „тук е така” и „тук се краде”. Лошо е ако хванат. Тогава „опираш пешкира”. Дори ти става някак жал за хванатите, дето „опират пешкира” и заради другите.  Та така – онези двамата от БСП ги хванали. Сега могат и да операт пешкира, горките. И какво? Това щяло да намали доверието към БСП ли ? Че разговорите по другите партии не са ли същите ? Ами разговорите в ГЕРБ ? Глупости. Този разговор ням да намали доверието към БСП. Ще го повиши. И това ще си проличи още при следващите социологически проучвания. А на бас. Че да не би доверието към Бойко Борисов да спадна, след като от „оня запис” се видя как нарушава закона и защитава своите си богаташи. Напротив, повиши се. А между записа с разговора на социалистите и записа на разговара между Бойко и началника на митниците / за оня там, Мишо Бирата/ няма същностна разлика. Впрочем. Впрочем как така да няма. Разлика има. И то същностна. Оня запис в който министър председателят на република България спира митничарско разследване, защото „ аз към него /Мишо Бирата/ съм поел ангажимент” е назначен от прокурор. Оня запис е проверен по надлежен ред. Той е доказано истински. Той е част от „от правния мир”, както му казват правистите. Той е законен. И следователно съответните органи, тоест прокуратурата трябва, длъжна е просто, да предприеме съответните действия – в случая разследване срещу Бойко Борисов. Докато записът между бесепарите не е проверен. Той не е назначен от прокурор.При всички случаи е незаконен. Той не е част от „правния свят”, както му думат правистите. И прокуратурата не е длъжна да предприеме съответните действия. Защо тогава прокуратурата и Цецо Цветанов ще проверяват деянията по този непроверен, незаконен и неназначен от прокурор запис, а няма да проверяват деянията по истинския, законния, назначения от прокурор запис си остава неясно. Тоест ясно. Прекалено ясно даже. Отчайващо ясно. Както е ясно защо нито обществеността, нито медиите /с едно единствено изключение/ не забелязаха несправедливостта и не се възмутиха. Или се направиха, че не ги забелязват. Защото…Ясно защо. Обяснено е много отдавна : ... В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му. Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика!... , той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."                                                … За ония, които не скланят да обременят кристално чистите си, девствено-юношески съзнания с четене, познания и други тараляснически отживелици и които ще рекат, че съм някакъв зъл мракобесник, родоотсъпник или костовист, който клевети българския народ ще възразя :  Това не съм го писал аз милички. Писал ги е един голям български писател. Алеко Константинов се казва. Преди доста повече от век го е писал. Той е толкова прочут, че е възможно дори вие да сте го чували.
 /Писанието е поместено първо в
www.ivremena.com



Гласувай:
16
0



1. idealist - :)
06.06.2012 14:24
Иво, ама докато стигне човек до думите на Алеко - много брътвежи много нещо, човече?! :) По-кратко и ясно не може ли, кой да чете такава словесна диария? :)))
цитирай
2. анонимен - ЧичО
06.06.2012 15:10
Тоя със "словесната диария" да изнесе нанякъде деликатния си обонятелен орган и да се отдаде на "кратки и ясни", възвишени и въздигнати словеса...

Иво, що сте толкова малко бе човек, такива като теб, дето не само хващат същността на нещата, ами умеят и да го предадат по един невероятен начин!
Около мен са само Българи с доста закърнял (за съжаление) Български и когато се появи записа в интернет, не успях да ги убедя да го изчетат от край до край - не го разбираха, налагаше се да им "превеждам" като им обяснявам ... - всъщност, опитах се да правя точно това, което ти перфектно си направил!
Е, благодаря ти и БРАВО!
Радвам се, че все още си на "нашия" тротоар!
цитирай
3. dantonov - Да, много вярно! Само бих до...
06.06.2012 16:17
Да, много вярно!

Само бих добавил - целият ни 20 годишен преход е такъв. Крадене, подкупи, лъжи...
цитирай
4. анонимен - Комунисти и народопсихология 1
06.06.2012 17:08
Само че в случая става дума за разговор между КОМУНИСТИ, а комунистите навсякъде по света са ПЪРВО комунисти, едва след това принадлежат към даден народ или нация. За комунистите националността е от второстепенно значение, за тях водещи и свързващи са класите и класовата борба и омразата към свободата и демокрацията. Комунизмът би могъл най-кратко да се дефинира като психопатология: като НИХИЛИСТИЧНО ЛИЧНОСТНО РАЗСТРОЙСТВО. Ето защо този разговор би бил характерен за ВСИЧКИ комунисти по света, съвсем не само за български комунисти.

Мнението на Алеко за българския народ, може би изказано в момент на афект и явно много съзвучно с възгледите на Иво, не може да се смята за истина от последна инстанция и абсолютно меродавно. Няма абсолютни авторитети, всеки греши и се заблуждава. Ще вметна само, че ТО на Айнщайн се смята за гениална, ненадмината теория, но аз съм убеден, че е погрешна и авторитетът на Айнщайн ни най-малко не може да ме впечатли. Въобще в литературата можем да открием всевъзможни полярни – от крайно отрицателни до крайно положителни - мнения за българите: за всеки вкус, време и настроение.

Няма народ по света, който да не се стреми да извършва далавери и мошеничества и да хитрува. Задача на държавата е именно да противодейства на тези изконни тежнения у ВСИЧКИ хора по света. Така че Балканите и България не са някакво кой знае какво изключение. В световен мащаб малко на брой страни с цената на драконовски наказания в миналото и настоящето са успели да наложат известен ред и дисциплина. Редът и дисциплината там се дължат не толкова на изначално „високото съзнание” на техните граждани, както понякога се мисли, а най-вече на налаганите в продължение на столетия брутални наказания, превърнали тези народи в наплашени стада. Факт е, че и балканци, попаднали в тези общества, нямат друг избор, освен да се впишат и да започнат да хитруват по-малко.
цитирай
5. анонимен - Комунисти и народопсихология 2
06.06.2012 17:09
Обратно, нерядко наблюдаваме представители на старите демокрации, които на Балканите се „отпускат” и възприемат някои при това не най-положителни от качествата на балканците.

Въпреки несъмнените различия в манталитета и народопсихологията общите черти поне у европейските народи, били те от Северна, Централна или Южна Европа, преобладават, но разликата е в това, че НА БАЛКАНИТЕ И ВЪОБЩЕ В ЮЖНА ЕВРОПА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ТЕЗИ ОТРИЦАТЕЛНИ ЯВЛЕНИЯ ОЩЕ НЕ СА ТАКА ЕФЕКТИВНИ. Това е основната разлика между Атина, Палермо или София, от една страна, и Хамбург или Стокхолм, от друга.

Проблемът на България е не само и не толкова в народопсихологията, а в това, че СЛЕД 1989 ВЪПРЕКИ ФОРМАЛНАТА ЧЕСТА СМЯНА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НЯМАШЕ РЕАЛНА СМЯНА НА ЕЛИТИТЕ. Старите комунистически кланове и муцуни продължиха да дърпат конците задкулисно. Те не допускат истинските демократи и реформатори, каквито въпреки репресиите на комунизма в течение на 45 години се пак има, до властта.

цитирай
6. анонимен - Комунисти и народопсихология 3
06.06.2012 17:10
Колкото до разговорите на високи теми – ами те определено НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА СА МАЛОБРОЙНИ и освен това вероятно никой не би си направил труда да ги запише. За добро или зло мнозинството от хората по света НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ НАУКА И ВИСОКА КУЛТУРА. Ако Иво иска да подслушва или води такива разговори, махленската кръчма едва ли е най-подходящият адрес. Хайдегер например е обичал да ходи в кръчмата да слуша разговорите на обикновените германци, но не съм чул да ги е упреквал, че не разговарят на високи философски теми.

Колкото до споменатите в разговора „офшорки” в Англия, то след 1989 посткомунистическата мафия действително разпространи своите операции по целия свят и днес Москва има сила, възможности и ресурси, за които преди 1989 не можеше и да мечтае. Всъщност организираната престъпност е много важен елемент от стратегията на комунистите за подкопаване на Запада и установяване на световно комунистическо господство. Има и хубави изследвания на тази тема, напр. книгата „Червен кокаин”.

Въобще падането на Берлинската стена беше калкулирано и контролирано, а Студената война е свършила само в съзнанието на Запада. В Москва, така да се каже, още не са чули и разбрали за това и антизападните операции продължават с пълна сила, но в нова, прикрита и поради това далеч по-опасна форма. Ето защо нещата са много по-сериозни, отколкото си представя дори Иво.
цитирай
7. анонимен - Yes , hi !
06.06.2012 22:03
: -)))) |И така мъдрост,след мъдрост, вървеше двегодишно възмъжаване на младия човек и съзряването му като хармонично развита личност:-))))
цитирай
8. анонимен - Българи 1
07.06.2012 10:59
Българската народопсихологията е централната тема на Иво. Несъмнено между политика, политическа култура и национален характер съществува връзка, но тя не е еднозначна. Но по-важно е, че социалните и политически явления се детерминират от много фактори и националният характер е само един от тях. Въобще е груба грешка политиката да бъде редуцирана до психология и народопсихология.

Колкото до българите, ще цитирам сериозния историк проф. Пламен Цветков за „СЪБУЖДАНЕТО НА ЕДИН НАРОД”

„Може би ще започна с това, че в първите десетилетия след Втората световна война се заговори за германското, японското и италианското чудо, като хората имат предвид, че тези три страни излязоха от пепелищата на войната. Бяха победени в тази война и само за броени десетилетия се превърнаха в най-динамично развиващите се икономики и едни от най-благоденстващите страни в света. Днес обаче малцина знаят, че е имало и едно българско чудо и за това българско чудо всъщност се е говорело много, но то се е състояло главно през ХІХ в.
Лично аз имам доста големи резерви относно схващането за мрачните години на робството. Ако погледнем какво е била България преди 300 години, ще видим, че тогава тя е била една от най-благоденстващите провинции на Османската империя, но страшното за онова време е, че българите са били на път да изчезнат като народ. Именно тогава, най-вече от отец Паисий Хилендарски насам с неговите разтърсващи апели към българите – да се събудят, да осъзнаят своята българска принадлежност - започва това, което мнозина наричат българско чудо. В течение на ХІХ в., когато България е все още част от Османската империя, се изгражда една образователна система, която е съизмерима с постиженията на най-напредналите европейски нации по онова време.
цитирай
9. анонимен - Българи 2
07.06.2012 11:00
Освен това българите се възползват много умело от реформите в Османската империя, осмени наистина по един доста саркастичен начин от Христо Ботев и Любен Каравелов, но все пак тези реформи са достатъчни, за да започнат българите да изграждат свои институции преди още да имат своя държава… Нещо повече, самото очертаване на границите на Българската екзархия става не с войни и революции, а с допитвания, с плебисцити, в които хората сами определят дали искат да минат към Екзархията или да си останат под духовната юрисдикция на Цариградския патриарх.
Единственият друг такъв случай в Европа, който ми е известен, са люксембургците, които имат подобен референдум, вече след Първата световна война. Така че българите си определят границите с гласуване, по мирен и демократичен начин. Разбира се, тази автономия е прекалено крехка и ограничена…

Независимо обаче от тази травма (разпокъсването на страната), която българите получават, те продължават своя изключителен подем, учудващ тогавашния свят, за да се стигне до факта, че в навечерието на Балканските войни по процент на наборници, които знаят да четат и да пишат, с други думи, които са грамотни, България се нарежда със своите 80% на едно от челните места в Европа. Разбира се, по този показател България е по-назад от една Германия или една Франция, но е по-напред от една Австро-Унгария, от една Италия. Този подем продължава до бруталното му прекъсване, вече в резултат на Втората световна война, но това, което според мен прави този подем възможен в онези години, е фактът, че българското общество, българите, са искали да подобрят живота си, да подредят страната си сега и тук. Днес този стремеж липсва.”

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/CPO/academic%20lectures/Slovo%20Pl.TZvetkov(1).pdf
цитирай
10. анонимен - Само една забележка към автора:
07.06.2012 13:51
Идеята ти е добра, писателю, но първо се научи да пишеш правилно, защото, като чета словото ти, имам чувство, че е писано не от зрял и ерудиран човек, а от абитуриент на държавен изпит.
цитирай
11. анонимен - Комунистически бизнес 1
07.06.2012 14:59
Така че можем да кажем: все не уж так просто, ребята! Светът не е черно-бял и българите, както впрочем всички народи, имат както положителни, така и отрицателни качества.

Спор няма, комунистите са примитивни далавераджии, но трябва да признаем, че и капиталистите и финансистите в старите западни демокрации за съжаление се оказаха не много по-различни – също така примитивни и алчни. „Гениалните” финансисти или по-точно казино-капиталисти в голямото казино, наречено Уолстрийт, с безумните си комбинации и далавери, носещи страховити имена, за да всяват ужас у простосмъртните като „деривати” като CDS (Credit Default Swaps) и подобни щуротии успяха да разрушат световната финансова система и не стига с това, а най-нахално искат още и още държавни помощи и bail-outs, за да може казиното да не затваря. Те не могат или не искат да разберат, че купонът и спекулационните оргии са свършили.

Колкото до механизмите на функциониране на посткомунистическата система и „бизнес”, то руският анализатор Виктор Калашников, сам бивш офицер от КГБ, съобщава интересни подробности, например:

„Струва ми се, че има общо неразбиране на основни неща по отношение на Русия. Вижте, в Русия няма корупция. Западните анализатори съвсем не разбират начина на вземане на политически решения в Москва. Корупция е, когато имаме нормално работеща държавна машина и някои хора нарушават закона и продават позицията си, за да спечелят лично пари. В Русия ситуацията е напълно различна. В Съветския съюз имаше строга дисциплина сред номенклатурата, която я поддържаше ефективна по свой начин. Днес в Русия положението е по-различно (ще си позволя да не съм съвсем съгласен с Калашников, според мен днешното състояние е директно продължение на предишното, но както и да е – Бел. на прев.). Наричаме го солидарност на престъпната организация. Да станеш част от ръководния елит означава да станеш част от престъпния бизнес. Тази връзка е по-силна и по-строга, отколкото в съветски времена.
цитирай
12. анонимен - Комунистически бизнес 2
07.06.2012 15:00
Така например... на мен ми предложиха директорско място в една компания... Ако приемеш, ми казаха, това ще е окончателно. Ще бъдеш замесен в злоупотреби и кражби и ще станеш един от нас, и няма връщане назад. На мен самия ми беше ясно, че това е еднопосочен билет. Така че налице е не корупция, а криминална организация... абсолютно несъвместима с това, което Западът разбира под нормална политика и нормален бизнес. Това е трагедията на Русия днес - че тя се управлява от истински гангстери, които са заплаха за света. Не корупция, а криминална организация е превзела една огромна страна... Да се мисли, че органите на властта в Русия правят това или онова, е заблуда. Има само една класа, едно огромно криминално предприятие, което държи цялото общество... А когато западните бизнесмени и политици се забъркват с елита на руската мафия, както става, няма измъкване... Те са закупили прословутия еднопосочен билет и няма връщане назад…
цитирай
13. анонимен - Комунистически бизнес 3
07.06.2012 15:01
Мога да кажа със сигурност, че не е имало момент, в който старата система на КГБ и номенклатурата да са признавали свой провал или да са губили контрол. Те просто смениха формата и външния си вид. Беше един вид смяна на поколенията. Вместо командващите генерали имаме подполковници. Те се държат различно, но правят същото. В нито един миг те не са признавали историческо поражение. Никога не е имало стъпка към декомунизация – никога, никога… През октомври 1991 бях на среща в Москва с генерал Виктор Иваненко, който отговаряше за сигурността в КГБ. Той искаше да ме види и да обсъдим ситуацията с парите на комунистическата партия и КГБ. Австрия, където работех за КГБ, беше централна за международния бизнес на КПСС. В Австрия ние контролирахме няколко банки, техните генерални директори бяха офицери от КГБ, т.е. в капиталистическа Австрия! Руското присъствие в Австрия беше подавляващо. Но исках да кажа за срещата с ген. Иваненко, че ръководството на КГБ не показваше тревога или лоши чувства към събитията. Те просто преподреждаха бизнеса си според новата ситуация. В самата Виена босът на комунистическата партия смени костюма си и стана капиталист… През 1991 ни казваха: „Слушайте, другари, това е поражение за нас. Но това е временно.”… СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ НИКОГА НЕ Е ПРИЕМАЛ НЯКАКВО ПОРАЖЕНИЕ В СТУДЕНАТА ВОЙНА, НИТО ЗА МИГ. НЯМА ДОРИ ВРЕМЕННО ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОЛИТИКАТА ОТ ГОРБАЧОВ ПРЕЗ ЕЛЦИН ДО ПУТИН. Ние се реорганизираме и ще се върнем... Западните интелектуалци са все още повлияни от идеята за прогреса. Това е фундаментална грешка. Руснаците не се интересуват от прогрес. Те вече са доволни. Руският елит никога няма да допусне пренасянето на Западни норми в Русия. Така че тук има гигантска бариера, която никога не може да бъде премахната. Западът мисли, че се намира в по-висок стадий от Русия, но това е извор на много грешки.”


цитирай
14. анонимен - Кадърното си е кадърно
12.06.2012 20:51
Както всеки път, така и сега, Иво Б.е изчерпателно точен и аналитичен. Няма благи витиевати лафчета, посукване - усукване, поклони и т.н. Хваща перото / перо, ама като нож / и почва. Ами господ му дал - и журналистически дар, ама и почтеност, в синхрон. Е те това е в остър дефицит сега у нас.. Ще ме извините, ама аз нещо не я виждам голямата разлика изток - запад. Сегашните политици и от двете страни също действат синхронно.И дистанцирано от справедливостта...А мен ме хваща за гърлото една жилава ръка, става ми страшно, а страхът не е хубаво нещо. Нали ?
цитирай
15. анонимен - IVO-Koga te verbuvaxa?
17.06.2012 19:14
http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%83
цитирай
16. abv21 - Хубав постинг на Иво Беров, анал...
17.06.2012 22:02
Хубав постинг на Иво Беров, аналогията с Бай Ганьо е напълно оправдана. Така или иначе обаче, изборът на партии не е много голям, така че догодина едва ли ще има кой знае какви изненади на изборите.
цитирай
17. анонимен - бр-зо.ком
06.10.2012 20:48
За Ада

Виж също Последните времена, Антихристът, Второ пришествие, Страшният Съд, Възкресение на мъртвите
Св. Макарий Велики

"Колкото е далеч небето от земята, толкова е дълбок огънят под нас, потопените в него от нозете до главата. И което е най-страшното: никой никого не може да види лице в лице, защото всички са прилепени с гръб един към друг. Когато обаче ти се помолиш за нас, тогава отчасти виждаме лицата си един други. Ето това е утехата" (из разговор на Св. Макарий с отдавна починал езически жрец, описан в древен Отечник с наставления на египетските пустинници).
цитирай
18. анонимен - да бе да - да не съм луд да гласувам за ...
06.10.2012 20:49
да бе да - да не съм луд да гласувам за ДСБ и другаря Костов комундето.
"Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5056020
Постинги: 207
Коментари: 8909
Гласове: 15093
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930