Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2012 19:40 - Балада за Соца и Прехода
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 26136 Коментари: 63 Гласове:
12

Последна промяна: 04.01.2015 13:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Балада за Соца и Прехода    Встъпление /начало/ :   Пак щях да напиша само една обикновена дописка за едни хвърлени на боклука дънки. И пак, както миналия път, се  се получи писание от 18 страници. Нещо като летопис на Соца и Прехода. НАучен труд едва ли не. „НАучен” С ударение на „А”, както го произнасят двамата народни политици Тодор Живков и Бойко Борисов. Назовах писанието „Балада за Соца и Прехода” за по-баладично. Явно съм със самочувствието, оправдано или не, че имам доста неща за казване и че знам как да ги кажа. Добрата новина е, че противно очакванията ми, такива дълги писания биват четени – предишното с такива  размери /виж тук/ привлече достатъчно хора. Може би все пак е по-добре да не се изчита всичко наведнъж. Край на началото. …. Който владее миналото, владее и бъдещето. Тия думи на Оруел са достатъчно известни и вече поизтъркани сякаш, но това не ги правипо-малко истинни. Българското минало беше завладяно и изнасилено от две политически явления. Едното явление има няколко имена. Дори повече. Може да го наречете комунизъм, може и социализъм, може и жалост /носталгия/ по социализма, може и ченгесарщина, може ибезпаметство, може и  робски наклонности, а може и просто глупост. Според това многоименно явление при социализма били създадени много блага, но после дошла демокрацията с демократите и съсипала всичко. ... Другото явление, което изнасили миналото има само три имена, като второто е почти неизвестно, а другите две – незаслужено известни. Трите му имена са Бойко Методиев Борисов. Според това явление за двайсет години демокрация България не е направила и не е постигнала нищо. Започнала е да прави и да строи и постига разни неща едва когато той дошъл на власт. Защото всъщност той е започнал да прави, да строи и да постига. Като разликата между многоименното  явление и онова с трите имена е предимно в броя на имената. Вчера върху кофата с боклук видях преметнати едно кожено яке, едни дънки и още нещо, май пуловер беше. Якето беше изтъркано, но от истинска кожа. Дънките също бяха изтъркани, но не много. Дънките, якето и пуловера висяха върху кофата за боклук цял ден. Висяха и на другия ден до обяд. Чак после изчезнаха. Значи повече от 24 часа висяха.  Не 24 секунди. image  По социалистическо време изтърканото кожено яке и дънките щяха да висят върху кофите за боклук най-много 24 секунди. След което някой щастлив не циганин, а българин щеше да ги прибере. Всъщност тези твърдения са грешни и безсмислени. И несправедливи. С тях социализмът съвсем незаслужено би бил похвален. Няма начин при социализма някой да прибере от кофите за боклук изтъркано кожено яки и дънки. Просто защото няма начин някой да ги изхвърли там. Съдбата на изтърканите дънки и кожени якета при социализма беше друга. Беше величава, зашеметяваща, ослепителна и звездна. ... Притежателят на дънки през социалистическите времена,  до средата на седемдесетте години примерно, ставаше звезда.  /Тогава не му викаха така. Забравих как му викаха. Готино копеле може би/. Беше пич. Беше човек за завиждане. Беше от ония, другите. От избраниците. От висшите. От върхушката. Беше човек, който има право да си купува от Кореком, тоест от магазините, където срещу долари продаваха западни стоки. Или имаше връзки с такива хора. Беше човек, защото беше човек на голяма човек. Беше човек, който имаше право да пътува на запад. Или до Сърбия поне. Или в някоя друга забранена страна, където се продаваха бленуваните дънки – свидетел и доказателство за успеха на техния притежател. Това беше то да имаш дънки при Соца. Гилаш с изтърканите  дънките по мегдана на някой областен град, че и в София даже, а сърцата на девойките че и на комсомолките дори примират и пеят „ши ловзю йе-йе-йе”. Ако пък притуриш към дънките и старо кожено яке не само сърцата, ами и другите им работи запяват. „ Еври инч оф май лов”, примерно... ... Още малко за дънките. Продаваха се за 50-60 лева изтърканите, 90-100 лева новите. При минимална работна заплата 70 лева. /Това през 1976 година, толкова беше, не ми възразявайте, работил съм за толкова/. И при начална заплата на инженер 120 лева. След десет години – 200 лева. Половин заплата, че и една заплата за едни дънки – как ви се вижда това ?... Имаше едни пичове, измислили особена търговия. Снабдяваха се с дънки, от Югославия или от чужди туристи, или от роднини в чужбина, или от връзки с върхушката, носеха ги известно време по градски и селски мегдани, та да изполюбят де що има угледни моми, а след това отиваха в Съюза и продаваха изтърканите дънки на безумно скъпи цени. В Съюза на Съветските Социалистически Републики имам предвид. От там сравнително евтино купуваха диамантени дискове за рязане, които продаваха двойно по-скъпо в България. С печалбата пак се снабдяваха с изтъркани дънки – и пак угледни девойки и любене, и пак продажба на смайващо високи цени в Съюза на Съветските Социалистически Републики. А сега – на боклука.   Виждали ли сте тълпа, струпана около някой вносен автомобил, тълпа, която да го оглежда с невярващи очи и да цъка с език ? Виждали ли сте двайсетметрово-половинчасова опашка за четвърт сирене и бутилка водка ? А виждали ли сте хора на Пловдивския панаир да се бият, ама буквално да се бият с юмруци за невижданото чудо – пластмасови торби / раздавани безплатно за реклама от западни фирми? / Виждали сте, разбира се и това, и още много подобни неща сте виждали. Няма начин да не сте, ако сте живели Соца. Няма начин, – те са вашето минало. Само че вече не ги помните тия. Защото вашето минало е ограбено. Присвоено е от други. И вие не се оплаквате, нито съжалявате за това, че са ви ограбили миналото. Разбираемо. При такова минало... ... Само че този, който е завладял миналото, ще завладее бъдещето ви. И ще го направи като него. Като миналото. Чат ли сте му ? Уакаримас – ка? Не съвсем. Знаех си... Аннадъмо, капиши ? Йок аннадъмо, ниенте капиши. ... Пориви към свобода, права на човека, справедливост, някаква съпротива срещу дивашката комунистическа пропаганда и лъжите й. Това било срутило Соца ? Или злобните демократи, подкупени от еврейските цитадели Израел и Америка с нейното ЦРУ?  Глупости. Соца го срутиха дънките, хубавите чужбинско коли, химикалките с голи жени /имаше такива/, песните на Бийтълс, чужбинските филми и списания и разни такива работи, които показаха, че онова общество притежава и произвежда всякакви неща, които това не може . И че няма начин това общество да не се срути. Не за заради друго, а заради собствената си немощ, нефелност, небъдност и невъзможност.   ...  Соцът в България минава през три големи стопански кризи. Приблизително по една на всяко соц десетилетие /без 60-те години/. Първата криза – тази в края на 50-те, е платена от хората с бедност, за която никой не говори и която сякаш малцина помнят. Или не щат да я помнят.   В ония години – краят на 50-те тоест, да ходиш с прокъсани гуменки не беше нито изключение, нито признак, че си в онеправдано положение. Няма бедни там, където всички ходят със скъсани гуменки. Скъсаните гуменки тогава си бяха  част от ежедневието, част от битието, част от социалистическия начин на живот, те бяха като кражбите на домати от Текезесето и на дини от общия бостан. Те бяха природно явление, неизбежни щото, като уханието на липи през лятото и като мокрите крака през зимата / няма добри обувки щото/.  Впрочем за през зимата в Смесения магазин  се появяваше нещо друго – то наричаше се шушони. Шушоните не бяха индианско племе, бяха обувки от гума. Те не пазеха от студа, но текезесарската мълва мълвеше, че пазят от влага. Което при студ под нулата си беше напълно вярно. Краят на петдесетте години, че и средата на шестдесетте. Тогава се появи едно чудно, омайно,  жадувано и въжделявано лакомство. Марципан му викаха. /Марципанът е нещо като шоколад, само че не шоколад, а марципан/ Марципанът струваше цели ми ти 11 стотинки. Доста тлъста сума, като се има предвид, че „трудоденя” у Текезесето беше 32 стотинки. Намираха се обаче, смели и оправни деца /сега биха ги нарекли инициативни/, които крадяха отнякъде /най-често от кокошките на леля/ яйца и се сдобиваха с приказното лакомство.  Яйцата ги купуваше Смесеният магазин за 6 стотинки всяко. Срещу две яйца ти даваха един марципан и ти връщаха надлежно една стотинка ресто. Със закачливата заплаха на продавача: „ Ей, ама ти да не си откраднал отнякъде тия Яйца /с ударения на „я”/, оти ще кажа на баща ти” /. След което щастливият притежател на въжделяваното приказно лакомство отиваше да го хапне нейде скритно, за да не дразни другарчетата си – чавдарчета, или пък го хапваше тъкмо пред тях, за да ги дразни. ... В нашата софийска махала /на улица Борис Първи/  пък се прослави, също като марципана,  филията с лютеница, която един кръчмар /бай Милан/ продаваше незаконно срещу пет стотинки. Една филия с лютеница ти оправяше детския ден. Ама я нямаше всеки ден, пустата му лютеница. Прекалено скъпа щото. Около веднъж седмично си я позволявахме само. Ако пък нямаше марципан и филия с лютеница имаше джанки. Джанките растях до градината на Пионерския дворец – сега там се помещава Духовната академия. Ходехме от средата на града чак до тоя „дворец” и обратно – общо към три- четири часа път /дотам нито имаше трамваи, нито пари за трамваи/ само за да си напълним джобовете с джанки. Не да се замеряме с тях. Използвахме ги за нещо друго. За нещо, за което никой днес не ги използва. За ядене. И ги ядяхме не за проба, а заради едно, макар и много употребявано / и злоупотребявано /, но все пак съвсем непознато за днешните деца явление. Викат му глад. От глад ядяхме джанките. От глад ходехме пеша от улица „ княз Борис първи”  чак до така наречения Пионерски дворец и обратно. Хубави си бяха джанките, само че винаги зелени. Щото всеки гледа пръв да ги обере, да не го изпреварят. В България сега няма гладни деца. И гладни възрастни също няма. И въобще няма гладни хора. Знам го със сигурност. И ще ви кажа откъде го знам. Пред нашия блок в Борово /бъдещо Берово, майтап/ има ябълково дърво. Даже две. Ябълките им са чудесни. И в изобилие. Всяка година падат тия хубави ябълки на земята и никой не ги яде. Никой не ги прибира, никой за нищо не ги ползва. Хората по-скоро ще купят ябълки от Плод-зеленчука, нежели да си вземат от изпопадалите на земята, мака ябълките от плод-зеленчука най-вероятно да са пръскани с отрови. Може би се опасяват, че тези от земята са опикани от кучета. Ами да ги измият тогава... Или да си обрулят от дървото.  Аз пък си взимам понякога от тези ябълки. И се случва околните да ме видят. И да ме погледнат изкосо. Не знам защо така. Може би започват да подозират, че съм клошар, който ще им свие нещо от мазетата. Пък аз не се навеждам от глад. Просто като си спомня колко път съм бил за едни кисели джанки, струва ми се неблагодарско някак към живота да не се наведа за една сладка, паднала от дървото под балкона ми ябълка. Ако в София имаше гладни хора, то тия ябълкови дървета щяха да се прочуят и чак от Илиенци щяха да идват гладни хора да ги берат. Зелени още, както ние беряхме джанките. Май прекалих с тия джанки. Добре де, само още малко за тях и край. В никакъв случай не се оплаквам от ходенето за джанки. Напротив, чудесно си беше. Цялата тази весела детско-юношеска тайфа, тръгнала без позволение през непознатия, привлекателен, опасен и пълен с чудеса град за джанки – това си беше приключение, изживяване, прекрасност детско-юношеска и за тази прекрасност шибаният социализмът няма никаква заслуга. И въобще ако нечие детство е било хубаво, а понякога дори щастливо, то е защото е било детство, а не защото шибаният социализъм с шибаната му партия са осигурявали щастливо детство да децата. Шибаната партия и шибаният социализъм можеха само да изпортят детството на децата. Можеха и го правеха. Правеха го винаги където и както можеха. И в училището, и в пионерските лагери, и навсякъде. Чудните пионерски лагери на море… А не. Не само сутрин, вечер, на обяд, на разходка и на поход всички ходеха под строй. И на плажа беше така. За всеки пионерски отряд си имаше оградено място на пясъка /това на Равда ми се случваше/. Оградено и със знаменце даже.  И пионерчетата чинно, надлежно и съвестно, по пионерски се редяха в редички да се пекат. Дружинната свиреше с една свирка. Като свирне веднъж се обръщаш на едната страна да се печеш, като свирне пак- на другата страна. Пак свирне – обръщаш се по гръб. Пак свирне – по корем. Пионерчетата, обаче чакаха не едната, а двете свирки. Чакаха тия две свирки на дружинната със същия копнеж с който кучетата чакат господаря си да хвърли пръчка, та да хукнат след нея. Защото двете свирки означаваха, че пионерчетата могат да се окъпят. И след двете свирки всички хукваха с весели писъци и крясъци към морето. Тоест към онази мъничка, оградена с връв част от него, позволена за пионерчета, в която имаше повече пионерчета, нежели море. На някои тия пионерски лагери може и да са се харесвали.  Нали ви казах. Шибаният социализъм и шибаната партия изпортват хората. Още от детството им. / Само не ми правете сравнения със скаутските лагери, моля./ Също като в социализма и в пионерските лагери имаше нещо хубаво. Краят им. Все пак тия пионерски лагери имаха край. Как само чаках тоя край. С какъв копнеж само. Броил съм не дните, часовете до тоя край. В буквалния смисъл часовете. Понякога и между часовете поглеждах – минаха ли още няколко от тия проклети лагерни минути. Та да се върна все пак при джанките и при филията с лютеница на бай Милан. И при свободата. А пък вечер в лагера се гавреха. Всяка вечер. След тая гадост– проверката, където всички бяхме налице, освен щастливеца Митко Палаузов, загинал геройски в борбата срещу фашизма и капитализма още преди лагерните изтезания, ни караха да пеем : „ в лагера любим, с песен да заспим, лека нощ, лека нощ” Ние пък, няколко неприспособими деца от задните редове пеехме „лекар с нож, лекар с нож” и се хилехме и отмъстително. Така де, да дойде лекар с нож и да ги изпоколи всичките – ха –ха-ха ! Защо ли толкова ми харесаха последните думи на една серия от филма Спартак, дето сега го въртят по телевизорите. Дори на английски съм ги запомнил и си ги повтарям понякога:. „ Деър из уан уей аут – кил дем ол” / There is one way out – kill them all/ Ами да, само един изход има – да ги избием всички. И какво ще остане от ония времена ? Какво ще разказват за тях. Какво ще разказват крадците на миналото. Лешоядите на времето. Похитителите на бъдещето. Ами ще извадят, например, всичките тъпни, писани по тогавашните вестници за щастливото детство. Ще поканят някой бивш партиен секретар, ченгесар,  кадесар, или нещо подобно, да разкаже как всички деца получавали образование и колко хубаво било като се събирали вечер около лагерния огън. Докато сегашните дишали лепило, ходели гладни и просели.  Ще пускат по радиата някогашните задължителни песни като „ и ний вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим /прибавяте се колкото щете „пъти вървим”/нататък, и няма край, и няма край, и няма край /прибавяте си колкото щете пъти „ и няма край”/ нашир и длъж /нашир и длъж е само веднъж/. Та да се умиляват хората от щастливото си детство. Между другото имаше и други песни, незадължителни. Тях ги пеехме, когато наоколо я нямаше дружинната или друг някой наставник или надзирател.  „ Пиратски кораб се носи в морето”,„ Джо от гроба се надига”,  „Баща му беше черен негър, а майка му бяла жена”. Малко смешно, но пък истинско.Такива песни, обаче няма.Те не съществуват. И кризата в край на 50-те години не съществува. Съществуват петилетки и години на социалистическо строителство. Имаше такъв филм. Имаше такъв филма - „По хълмовете на времето” . В него се разказваше как от петилетка на петилетка партията и правителството начело с Тодор Живков отрупвали народа с все повече блага , а пък народа бил все по верен на партията и правителството начело с Тодор Живков. И знаете ли кой го направи тоя филм. Не знаете. Един голям творец го направи. Творец, чиято единствена творба си остана тъкмо тоя добре заплатен филм. Зетят на Тодор Живков. Мъжът на Людмила Живкова. Корумпираният пияница и съчинител на просташки майтапи Иван Славков. И досега затъпялата от социалистическа пропаганда, пролетарско тъпоумие и робско овчедушие тълпа разправя какъв пич бил тоя Иван Славков. А разни телевизонни нищожества и мижитурковци разправят какъв велик началник на Националната телевизия бил. И така от хълма на хълм и от петилетка към петилетка се стига до кризата на седемдесетте години. И за нея нищо не се знае. И от онези времена сякаш никакви истински спомени не са останали. Освен може би незабравимият, прелестен, величав, трогателен, внушителен и  вълнуващ спомен за безплатните профсъюзни карти, с които всички ходели били на море.  Е, не чак безплатни. Струваха 15 лева. И не чак всички – за селяните от текезесетата нямаше карти за море. Но споменът си остава все такъв. Незабравим, прелестен, величав, внушителен, трогателен и вълнуващ. Спомен, който се превърна в несъкрушим довод за предимствата на социалистическия начин на живот. Ех, тия безплатни карти за море... ...  В най-голяма жега се връщаш в почивната станция и се редиш на опашка за обяд. Тоест искаш да се редиш на опашка, ама първата смяна още не си е дояла. Защото яденето става на три смени. На три смени в едни огромни хангари, или соц-ресторанти, където на едната стена виси натюрморт с разцепена диня, а на отсрещната виси натюрморт с другаря Тодор Живков, на когото всеки трябва да е благодарен за безплатните карти и безплатния обяд. Сред незабравимия смърдеж на яхния и потни тела, посред величавото тракане на вилици и лъжици, посред трогателната гълчава на цяла тълпа труженици, които си подвикват един на друг и се карат на децата си, посред внушителната блъсканица между ония, които си връщат чиниите и ония, които търсят свободна маса, посред трогателното броене на купоните за обяд и вечеря /само да не ги объркаме/, ти също се включваш в незабравимия празник на безплатното профсъюзическо плюскане като призоваваш, абе моля ви се другари, абе айде бе другари, тия от първата смяна да привършват по-бързо с яденето та да можеш да се наредиш и ти на неизбежната за всеки социалистически строй опашка, да се докопаш с подноса до лелката, която ти изсипва  неизбежната за всеки социалистически строй картофена яхния, та да ти подвикват и на теб докато я ядеш „айде бе, другарю”. Е, е нека бъдем справедливи, нека признаем, че веднъж седмично в столовата, тоест в соц ресторанта имаше и –о, величаво свидетелство за това, че партията се грижи за народа – имаше и пържола.  / То не случайно един министър-председател раздава това висше благо от времето на узрелия социализъм като награда за кучета. Засега само за кучета /. Дали би се намерил един единствен човек с всичкия си, който пред тази безплатна профсъюзна мъка да не предпочете една платена пица на парче, изядена при някоя самотна скала до брега на морето ?... Ама то тогава и пици нямаше. Имаше сирене, домати и лук върху „ Работническо дело” / вижте картините на социалистическия реализъм от ония времена/ Които сирене домати и лук, /без „делото”/ пак биха били  за предпочитане пред профсъюзната пържола. Ами явно би се намерил такъв човек, който да предпочете профсъюзните прелести. И то не един, а много. Само че всичките тия хора с тия предпочитания няма да бъдат хептен съвсем с всичкия си. С половината си промит ще бъдат. Най-малко. А най-вероятно и с целия. ... Защото това унижение – профсъюзната карта, не един и не двама социалистически труженици са придобили не само срещу 15-те лева, но и с цената на доноси и клевети срещу близки колеги и приятели – зер картите не стигат за всички, ще ги имат само най-достойните – тия които се подмазват и  доносничат на партийните и профсъюзните началници. И един чисто младежки поплак.  При безплатните профсъююзни карти любовта между младите трябваше да свършва до 10.30 вечерта, или въобще да не започва – щото в тоя час станцията биваше надлежно и по правилник заключвана – не ми възразявайте, тия неща лично съм ги изживял. И все пак нека да бъдем докрай  точни и справедливи - почти всяка вечер в профсъюзните станции пускаха топла вода от осем до девет часа. ... Кризата на седемдесетте. Не може да се каже, че хората малко знаят за нея. Те нищо не знаят. И не искат да знаят. За спомен от ония времена разни убоги същества гордо ще показват мраморните градски площади на областните градове. Като пример за предимствата на Соца. Който е в състояние да преодолява всякакви кризи. Тоест, да ни ги допуска – при Соца кризи няма. Или да ги забравя. Или да ги отрича. ...  Кризата на седемдесетте беше преживяна, ако не и преодоляна, с продажбата на съветски петрол. Зашеметяваща трансакция, достойна за всеки полуграмотен селски тарикат. Купуваш евтин петрол от братския Съветски Съюз, защото е братски съветски и го продава двойно и тройно, че и петорно по-скъпо на вражеските капиталистически страни, защото са вражески капиталистически.  И защото точно в ония години – около 1974-та страните износителки на петрол /ОПЕК/ вдигнаха двойно и тройно цената му. Печалбата от тази далавера обаче нашият тарикат Тошо не я влагаше в производство на продаваеми стоки. Правеше с нея мраморни площади, еднеката и петоъгълни многохуйници. / И като изключение компютри, които на границата ги взимаха за компоти –имаше такъв виц/. А неговият верен гавазин и следовник – също полуграмотен тарикат му се диви и го хвали, че бил построил две Българии. ... Всичко това хубаво, но вражеските капиталистически страни се оправиха някак с петролната криза, а братският Съветски съюз – никак със своята социалистическа. И когато си отиде Брежнев със сластните междудържавнически и междумъжки целувки уста в уста с Тошо, Андропов, а после и Горбачов прекратиха петролна далавера, щото и „братския” го закъса. Ами сега ? Как да поддържа и издържа всичките селския тарикат всичките тия губещи социалистически гиганти. Какво да направи, та да си закрепи социализЪма си и да не изгуби властта си ?  Ами много ясно какво. Много просто. Просто като селски тарикат. ... Първата криза на социализма беше платена с поголовната и от никого неразказана и неотразена нищета на социалистическото природонаселение. Впрочем не. Има един човек, който писа за нея. Виктор Пасков я описа в може би единствената си добра, наистина много добра книга - „Балада за Георг Хених” Ама нали днешните не четат подобни книги. Когато въобще решат да четат книги или каквото и да било друго... Втората криза на социализма бе платена с препродажбата на съветски петрол. Третата криза на социализма бе платена с нещо съвсем просто. Нещо за което можеше да се договеди дори той. Селският тарикат. Със заеми. Капиталистите му отпускаха заеми. С мисълта, че „тоя яко ги държи тия особняци – социалистическите труженици и ако се наложи ще ги изстиска до шушка и ще върне заемите”. И се оказаха прави капиталистическите акули. Що се отнася до Чаушеско поне. С Тошо иначе се получи. ... Ама знаеха нашите хора. Тоест техните хора. Тия от Техноекспортстрой, Техноимпеск и всичките техни пропадащи предприятия. Знаеха си, че всичко рухва. И вместо в комунизма, както обеща Тошо,  България ще навлезе  в третата, неизбежна и последна криза на българския социализъм. И понеже го знаеха, още през 1983-та година започнаха да изнасят всичко чрез външнотърговските си дружества. Още тогава приватизираха всичко, което си струваше. Всичко, което си струваше, не грамадите от желязо на „Кремиковци” - предприятието обречено да бъде губещо още със самото си създаване. И не авиокомпания Балкан – също губещо предприятия, което съществуваше само за да могат бедните и отъпели от многогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси да плащат самолетните билите на богаташите от партийната върхушка. / Понеже затъпелите от дългогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси и досега не се договеждат как става това, пояснявам : Чрез бюджета и данъците, събрани от затъпелите простонародни маси, държавата издържа „Балкан”, без да повишава цените на билетите. А със самолетите пак си хвърчат предимно хората от върхушката, само че по- евтино. Аннадъмо ? Уакаримас –ка ?. Капиши ? Знам, знам. Йок аннадъмо, ниенте капиши. „Драгалевският циганин продаде Балкан на коварния юдеин, за да съсипе България „ Ето тези предприятия хората от комунистическата върхушка не ги приватизираха. За това се искат усилия, напъни, вълнения и зор. И мислене също. Да се смени строя, да се изследва пазара, да се пресметнат възможните печалби и загуби, да се вложиш парите си в производство, с опасността да се провалиш и загубиш.... Тези неща другарите от върхушката не ги можеха. Някак не им се отдаваха тия неща. Никак даже не им се отдаваха тия неща. Отдаваше им се друго. Онова. Същото. Кражбите. Взимаш парите на хората, даваш ги на външнотърговските дружества и толкоз. После с получателят си ги делкате.



Гласувай:
13
1



1. анонимен - как само си измисляш
01.10.2012 20:20
Е не го прочетох всичкото - нямаше и смисъл.
Пак забелязах правописни грешки, измислици, манипулации и лъжи.
Ако трябва да съм честен: демократите са по-гадни от комунистите, а демократите дето бяха някога комунисти, като наш Иво, са още по-гадни.
Вчера гледах филм на М. Мур в който героите спасители от 11 септември се бяха разболели о белодробни заболявания и Америка не искала да ги лекува, та Мур ги заведе в Куба и там, макар да не харесват американците взеха та ги приеха в болница и лекуваха.
Та капиталистите не си гледат за героите, ама лошите кубински сатанизирани комунисти: взеха та ги излекуваха.
Иво как ще го коментираш това ?
цитирай
2. анонимен - при селянина от правец нямаше му...
01.10.2012 21:08
при селянина от правец нямаше мургави уроди салафисти, талибан, потурнак тракедонци,тюркоци и подобна паплач.
Целия народ се чустваше като възроден.

цитирай
3. blackpredator - Живял съм по това време
01.10.2012 21:23
Лъжеш като дърт циганин, обаждащ се по телефона, че баба ти е мъжка и искат пари за спешната и кастрация…
Нямаше дънки в ЦУМ, но тъй или иначе Соматимпорт, бащите на сегашните дилъри на безбандеролни цигари, или тия от Магурата запълваха успешно пазарната ниша. Нови и качествени, за 50-60 лв. Явлението “ секънд хенд“, опрелено е дъга в небето на българската демокрация.

Още малко за дънките. С еквивалента им можеше да бъдеш цяла седмица на море, да купиш доста салам от месо с вкус на месо и сирене от мляко, не от суроватка. А с мижавата заплта, изкарвах с четиричленно семейство 15 дена на море и 15 дни на Юндола, без да сме лишени от нищо. Айде сега ще почнат опонентите, да ме убеждават, колко част от сегашният цвик е мляко…
Мога дума по дума аргументирано да те оборвам, но не си струва. Дънките и сиренето са достатъчни. Аз също ползвам капитализЪма успешно.

Виж втората част на поста си струва четенето. Но аз не виждам паралела с дънките. Болестта на обществото си е болест, но не непраните дрехи секънд хенд, са и донесли спирохетите. Сифилисът е електорално онаследен…

И съвсем не съм комунист. Но и тогава и сега, от джанките варяхме ракия.
А Научния Капитализъм в поста ти, си е парекселанс пърцуца…

И да кастрираш баба си…;)
Пп Струва си човек да прочете предният ти постинг, не тоя…

цитирай
4. анонимен - И все пак има един светъл лъч надежда
02.10.2012 08:35
И той се нарича Иван Костов. Човекът, който накара българите да се отвратят от идеите, за които бяха готови да вървят след него. Човекът, който днес просто не знае накъде върви, а след него се влачат шепа "сподвижници" като слепи Самуилови войници !
цитирай
5. анонимен - Май не му повярвахте на другаря Иво
02.10.2012 10:27
Такива като наш Иво не са против соца- там те бяха добре. Става дума за това че се опитват да ни наложат че : да живееме днес лошо е правилно, защото, ако е добре е комунизъм. Да де ама защо в ЕС не живеят лошо - комунисти ли са ?
А Иво тези комунисти ли са а ?
цитирай
6. анонимен - Иво, глупости говориш
02.10.2012 15:35
Ивоооо, ти в коя година живееш? Витоша на какво прилича в момента?!? Ходи си гони твоя авер Тома Белев, който през цялото време гълташе европейски пари и нищо не направи или така казано на твоя език: НАДА!!! Защо не напишеш за него за какво е усвоял евро пари, а!?!!?
цитирай
7. abv21 - Аз съм живял сравнително малко по ...
02.10.2012 19:36
Аз съм живял сравнително малко по времето на соца и не помня някога да е имало проблем с джинсите (думата дънки не съществува). Бях чувал от по-големи ученици, че някога са забранявали да се носят джинси в у-ще, но при мен никога не е имало подобен проблем. Със съжаление мога да отбележа, че тогавашното качество на всички облекла безвъзвратно отмина, може да са били грозни, но бяха от здрав материал. Сегашните китайски боклуци, освен че разориха БГ производството, ами са не по-малко грозни, но и ужасно некачествени. След 2-3 изпирания мястото им е на боклука.
Спрях да чета поста, когато прочетох че джинсите (или дънките според Беров) били сменили политическия режим в БГ! Това го оставям без коментар. Само слабоуменик би се вързал на подобни щуротии. В Китай носят джинси от няколко десетилетия, пък комунизмът си стои непоклатим...
цитирай
8. eli23 - Уакаримасен :)
02.10.2012 20:02
Не!Разбирам.И помня.С текста за онова време не са съгласни тези,които намираха щастие в стадото,тези дето мразят да мислят.
цитирай
9. анонимен - Планова и пазарна икономика 1
03.10.2012 11:37
Превъзходството на пазарната икономика над социалистическата или „плановата” е неоспорим факт и това се отнася дори за българската посткомунистическата псевдопазарна икономика. Комунистите никога не успяха да направят своята икономика ефективна. Ако искаме да сме напълно обективни и балансирани обаче не можем да твърдим, че абсолютно всичко пред 1989 е било отрицателно. Тогава акцентът беше повече върху ПУБЛИЧНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ, докато днес е върху ИНДИВИДУАЛНАТА КОНСУМАЦИЯ. Макар и да не можем да се съгласим с всичко, си струва да се приведе написаното от академик Георги Близнаков:

„...И все пак може ли да се каже, че в онова общество на презрения вече реален социализъм всичко е било калпаво и черно, само черно. Честно казано, не!

Въпреки многото си недостатъци, в това общество съществуваше безплатно образование при образователна система, която мнозина западни специалисти намираха за много добра. Широка мрежа от детски градини, ясли и домове облекчаваше българската майка. Не бяха малки и грижите за ученици и студенти.
Всеки гражданин имаше право на безплатна медицинска помощ и лечение, цените на лекарствата бяха поносими.
...широка мрежа от почивни домове, профилакториуми, младежки лагери
...Оркестри, театри... В това отношение изпреварихме редица развити страни.
Въпреки уравниловката със своето трудолюбие и пестеливост българинът обнови напълно жилищния фонд в мизерните по-рано села...
Продукцията а отделни клонове... беше на световно равнище (химия, оръжейно производство и др.)...

В световната ранглиста по брутен вътрешен продукт, пресметнат в “международни долари” по методиката на американски специалисти, считана по това време за най-добра, през 1985 г. България бе изпреварила всичките си съседи и много други страни:
цитирай
10. анонимен - Планова и пазарна икономика 2
03.10.2012 11:37
САЩ – 12 532 долара
Чехословакия – 7 424
България – 5 113
Югославия – 5 063
СССР – 4 996
Полша – 4 913
Гърция – 4 464
Румъния – 4 273
Мексико – 3 985
Иран – 3 922
ЮАР – 3 385
Португалия – 3 729
и т.н.

И всичко това бе направено със собствени сили от един народ, който никога не е ограбвал други народи, не е имал колонии, сам е бил безмилостно ограбван и подложен на вековна робска изостаналост.

Установилият се обаче тоталитарен режим не можа да развие първоначалния успех... Реалният социализъм бе обречен.”

Край на цитата


Е, след 1989 се разбра, че това е било псевдоблагоденствие, изградено върху пясъчна основа.

Има обаче един друг, много важен момент, който се забравя от почти всички анализатори и той е, че дори пазарната икономика да беше по-неефективна от плановата, пак трябва да я предпочетем, защото СВОБОДАТА стои за нас по-високо от всякакви материални съображения, а без свободата да се купува и продава всички други свободи са фактически невъзможни. Именно това е основната разлика между периода преди 1989 и днес. Дори тогава животът за някои да е бил по-хубав и по-лек, пак трябва да се предпочете днешното общество, в което въпреки всички уговорки има повече свобода.

цитирай
11. анонимен - Планова и пазарна икономика 3
03.10.2012 11:38
Разбира се, това е лесно да се каже, когато си що-годе материално задоволен, но ако едвам свързваш двата края, приказките за свобода и демокрация стават гротескни. Както се казва, всяко правителство е на три топли хранения разстояние от революцията, т.е. ако бащата три дни подред не може да осигури топла храна на семейството си, отива на барикадите.

Защо обаче се води толкова ожесточена кампания за дискредитиране на пазарната икономика и демокрацията и подхранване на носталгията по комунизма? Това е изключително важен момент от дългосрочната комунистическа стратегия, която предвижда в един момент да се въведе псевдопазарна икономика, в която обаче стратегическите отрасли да останат под скрития контрол на комунистическата партия, а населението да бъде нарочно отвратено от пазарната икономика и демокрацията, което да помогне на комунистите да задържат властта. При това целта е да се ДИСКРЕДИТИРАТ КАПИТАЛИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА В СВЕТОВЕН МАЩАБ, не само в бившите соцстрани в виждаме, че това е в ход в ЕС (Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия и т.н.) и САЩ. В следващите години кризата ще се изостря, вероятно докато се стигне до пълното рухване на световната икономика.


цитирай
12. vencivvg - Много, много истина има в статията
03.10.2012 14:33
Много, много истина има в статията.
Добре е да се прочете няколко пъти ,
за да не се забравя какво е било при комунизма.
Мисля си че комунягите все пак помнят,
но се правят на шашави и някак си забравят , просто искат да пренапишат историята за онези години.
Истинско удоволствие е да се прочете пълната статия в IVREMENA.COM
Имам малки забележки за края на статията (пълната), като че ли Иво не е достатъчно критичен към кабинетите на Симеон и Станишев. За мен тези две правителства върнаха България назад. Изгуби се темпа на промените, които бяха започнали.
цитирай
13. анонимен - Робството облече новите си дрехи, ...
03.10.2012 17:13
Робството облече новите си дрехи, нарича се пазарна икономика - има своите робовладелци, робовладелски лакей и разбира се роби - по-горният текст е поредното лакейство пред новото робство.
цитирай
14. анонимен - ДА ПЛАЧА ЛИ, ИЛИ ДА СЕ СМЕЯ:)
03.10.2012 21:41
Г-н Беров! Кофите за боклук в момента са източник на препитание за хиляди пенсионери и безработни.
Някои от тях са с по 2 висши образования.
Но въпреки всичко са останали български патриоти,не са си продали душата на шейтана за стипендия.
цитирай
15. анонимен - Чавдар Балинов
04.10.2012 06:34
Вярно е всичко. До последната дума. И не трябва много акъл, за да си спомни човек нещата. Ама като чета хората писали отдолу, се убеждавам, че българинът памет няма. Нито грам човешка памет...
цитирай
16. анонимен - Аномалии
04.10.2012 10:45
Иво Беров е „син” и си хвали синьото. Но той не може да ми обясни такива абсурдни аномалии, като това, държавата да договори с „чуждестранните инвеститори” да им се плаща тройно повече произведения ток, отколкото на собствените и ТЕЦ-ове. Не е ли лудост това да дадеш на конкурента си 3 пъти по-висока цена, отколкото на себе си? После царя довърши това, като раздаде ЕРП-тата, а Станишев измисли закони енергията от „възстановяеми източници” да се плаща 20 пъти по-скъпо! Така днес за да си платим тока трябва да се лишим от много прости неща и ще проядем „джанки”!
цитирай
17. анонимен - Планова и пазарна икономика 4
04.10.2012 10:48
Идеята обаче, че „соца са го срутили дънките” и останалите лъскави дрънкулки на пазарната икономика и че той просто е бил обречен да рухне е едно много опасно заблуждение. Днес вече знаем със сигурност, че никой не е събарял соца, просто самите комунисти решиха да демонтират някои елементи на тоталитарната система. Комунизмът е бил винаги икономически несъстоятелен и в един вид перманентна криза и комунистите са били наясно с това най-късно след смъртта на Сталин 1953, а дори и преди това. Състоянието на СССР през 1985, когато започна перестройката, в никакъв случай не беше по-лошо, отколкото в миналото. В своята история СССР се е сблъсквал и с много по-големи кризи и трудности и никога не е правил и най-малки отстъпки и компромиси. Неслучайно нито един западен анализатор не можа да предвиди „рухването” и „разпадането” на Съветския съюз, защото те нямаха непосредствена вътрешна, най-вече икономическа причина, а бяха инсценировка. В действителност процесите след 1985 са планирани още в периода 1958-60. Както пише един анализатор:
цитирай
18. анонимен - Планова и пазарна икономика 5
04.10.2012 10:49
„Не през 1985, а в 1958 комунистическите лидери след унгарските и полските вълнения разбраха, че сталинистката практика на масови репресии силно вреди на системата и че са необходими радикални мерки, за да бъде възстановена... Не в 1985, а в 1958 комунистическите лидери разбраха, че тяхната икономическа система е неефективна и изостава от Запада по производителност...Тогава те разбраха, че комунизмът не може да бъде разпространен на фон от страх от масови репресии и че световната победа на комунизма може да бъде постигната само чрез трансформация на съветския и другите комунистически режими в по-атрактивни за Запада... Заблуда е вярата, че перестройката е резултат от военния натиск на президент Рейгън срещу СССР и силата на американския капиталистически пример. Вярващите в това заблуждение, които настояват, че Западът “е спечелил Студената война” не подозират, че перестройката и нейното разположение във времето са продукт на дългосрочна стратегия, планиране и подготовка.”

Във връзка с това обърнете внимание на много показателния пример на Северна Корея. Икономическото положение там със сигурност е много по-лошо, отколкото в Източна Европа и СССР през 1980-те години, но никакви дънки, химикалки с голи жени и под. не са в състояние да свалят режима, защото за Корея в комунистическата стратегия засега не се предвижда демократизация и обединение с Южна Корея по примера на ГДР и ФРГ.
цитирай
19. анонимен - Любомир Василев
04.10.2012 21:46
Благодаря ви господин Беров за истината която сте написали.
Спомням си всичко беше така както го описвате.
Господи тогава притежанието на една използвана пласмасова бутилка от Пепси в която да си пиеш вода в Мускала те правеше специален и обект на завист за околните.
Смехме се на Бушмена в филма които бутилката го удари по главата а ние бяхме същите обожествявахме използвани шишета.

цитирай
20. staler - пак ли боядисани врабчета в небето ...
05.10.2012 02:45
пак ли боядисани врабчета в небето пускаш бе,човек....
цитирай
21. анонимен - Беров ти пак си бил и на лагер и на море ...
05.10.2012 14:04
Беров ти пак си бил и на лагер и на море а аз отидох на 15години на море и на Атлиман в Китен имаше един ресторант и можеше да се обядва след 14.30 ,ако остане нещо.Герберастите са се засилили много щом ите почнаха да те четат.
цитирай
22. анонимен - О, тепърва ще се реживковизираме!
05.10.2012 17:07
http://www.glasove.com/kontsert-na-lepa-brena-s-vodesht-kevorkyan-22591
цитирай
23. анонимен - abe tezi ne6ta polovinata sa
05.10.2012 18:39
prepisani ot saita na G. Ifandiev!!!Diagnoza
цитирай
24. анонимен - Т.N.T.
06.10.2012 01:13
ИВО,

БЪЛГАРИЯ Е СТРАНА С КРЕМЪЛСКО МИНАЛО И ЛИЛИПУТИНАКО БЪДЕЩЕ.

НИЕ НЕСРЕТНИЦИТЕ СЕ РОДИХМЕ И ЩЕ УМРЕМ В КОМУНИСТИЧЕСКИ БЪЛВОЧ.

ТОВА С ОСТАВАЩИТЕ МИ ДНИ,ЩЕ ГО ПРЕЖИВЕЯ,НО ЗАХЛАСА НА

СЛЕПИТИЗАНТИТЕ ПО БЪЛВОЧА НЯМА ДА ПРОУМЕЯ.

ИДВАЛО МИ Е ДА ВИКНА,ЩО СИ МЕ МАЙКО РОДИЛА,ТА НЕ СИ МЕ АБОРТИРАЛА...

ГРЕШНО Е ДА СЪДИШ ДОВОЛНИТЕ БЕЛИ ЧЕРВЕЙ В КРЕМЪЛСКАТА КЛОАКА--

ТЕ НАИСТИНА СА ДОВОЛНИ И НИЩО НЕ И ЛИПСВА...

БЪДИ ЗДРАВ.

цитирай
25. ok3223 - Берови "бисери"
07.10.2012 11:42
20% истини умешани с 80% лъскави и напарафюмирани лъжи.
Нещо като говна, които увива в шарен и лъскав целофан, и ни поднася за ширпотреба.
Дънки свалили соца?
МНОГО МАЙМУНИ СЕ КААЧИХА НА КЛОНА НА СОЦИКОНОМИКАТА, ТОЙ СЕ СЧУПИ И СОЦА РУХНА.
Същото се повтаря и с капиталистическата глобаликономика днес, и тя се готви да рухне, за радост на всички, онеправдани от нея.
Защо икономиката на Китай е с двуцифрен ръст джанъм, та там взимат мерки да я охладят, и заплатите китайски растат и станадартът на живот се повишава, а навсякъде, където цар Капитал е на власт се случва точно обратното.
Социализма е добро нещо, както казват немците, само изпълнението беше по руски лошо, от там дойдоха е бедите.
КИТАЙ показва ново изпълнение и реализация на Марксовите идеи.
Само времето ще покаже доколко то ще за добро за китайският народ, и за останалото под робството на Глобалкапитализма човечество.
цитирай
26. kostadin - Никога не съм чел толкова откровени ...
08.10.2012 06:35
Никога не съм чел толкова откровени глупости
цитирай
27. abv21 - 25. ok3223
08.10.2012 21:24
Аз не прочетох целия пост на Беров, но ти имаш грешка - Китай е най-капиталистическата страна в света, където няма нито грам социалност. В този смисъл далеч по-реален социализъм е имало в БГ, но в Китай никога не го е имало. Та там не знаят какво е пенсия...Вярно е, че заплатите там растат сериозно, вярно е че се поддържа огромна заетост дори на най-неграмотната част от населението, обаче и цените растат много яко. Страшно много продукти и услуги са на цени по-високи от Швейцария, примерно.
цитирай
28. анонимен - И Вие, колега, се опитвате да манипулирате
09.10.2012 15:37
Родена съм по времето на първата криза - 1951 година. Помня доста от времето на соца и по никакъв начин не бих искала това време да се върне. Не съм привърженичка на пионерските лагери, още по-малко на 14-дневната профсъюзна почивка - впрочем, прекрасно сте описали това незабравимо преживяване. Но, опитвате се да манипулирате читателя - и Вие, като героите си, които крадат историята. Да, много бедност има отколе, че и до днес в бита на българина. Съмнявам се, че ровещия в кофата пенсиониран учител няма да посегне на дънките и на якето. Аз също хвърлям дрехи, които вече не употребяваме - изчезват мигновено! Мислите ли, г-н Беров, че децата по домовете, които живеят с 1.30 лв. на ден - и това не е от днес, не са гладни? Мислите ли, че старите хора с пенсии по 150 лв. не са гладни? Идеализирате постигнатото по време на демокрацията. Много можеше да се постигне наистина, ако този, когото хвалите - г-н Костов, не беше заченал реформите в грях, ако не беше излъгал надеждите на много честни хора, които очакваха минимална справедливост от него! Така че истината е някъде посредата, а Вие сте безспорно пристрастен. То всичко е лично и не Ви упреквам. Дано обаче успеем да намерим верния път на следващите избори догодина, защото в противен случай от България в най-скоро време нищо няма да остане! Иначе и аз съм яла джанки, ама не от глад, а защото децата обичат да ядат джанки от дърветата...
цитирай
29. анонимен - Една моя случка от соца не за дънките
10.10.2012 15:10
1979 г. бях студент. Разбира се с унижение и аз бях се примолил на разни араби и се бях сдобил с 5 долара. Исках да си купя не дънки а автоматичен молив нужен ми за чертането в университета. Сега ги има във всяка книжарница, а тогава само в корекомите. Отидох в корекома на Новотела стискайки "цели" 5 долара. В момента на влизането ми вътре пазаруваха 2-ма виетнамци. Ама какво - напълниха 2-3 торби с уиски, водка, шоколади, ядки и пр. Явно щяха да празнуват момчетата. Накрая се разплатиха и явно не само те , но и продавачката остана много доволна от тях. Така дойде моя ред. Плахо и със срам се приближих и посочих мечтата си. 2 автоматични молива и за остатъка графити. За да ми направи още по-тъжен живота, първия въпрос на продавачката към мен беше "Вие другарю имате ли право да пазарувате тук ? " Аз отговорих, че нямам и че никога не бих се занимавал с такива унизителни простотии да купувам долари по разни "трънски" курсове и да пазарувам в магазините на правоимащите ако разбира се продаваха тези дребни пособия по магазините за обикновенни хора. И зададох и аз въпрос - Защо преди мен е обслужила клиенти, на които в България не им плащаха с долари и във социалистическата им родина както знаем паричната ими единица също не е долар. Бях решил да споря и да се боря да си купя заветния молив. В крайна сметка го получих и бях щастлив, че няма да остря с острилката непрекъснато дървените моливи. Радвам се, че днешните млади хора няма да имат подобни ситуации никога, НАДЯВАМ се!
цитирай
30. анонимен - Детенце с промито мозъче,
12.10.2012 14:35
abv21 написа:
Аз съм живял сравнително малко по времето на соца и не помня някога да е имало проблем с джинсите (думата дънки не съществува). Бях чувал от по-големи ученици, че някога са забранявали да се носят джинси в у-ще, но при мен никога не е имало подобен проблем. Със съжаление мога да отбележа, че тогавашното качество на всички облекла безвъзвратно отмина, може да са били грозни, но бяха от здрав материал. Сегашните китайски боклуци, освен че разориха БГ производството, ами са не по-малко грозни, но и ужасно некачествени. След 2-3 изпирания мястото им е на боклука.
Спрях да чета поста, когато прочетох че джинсите (или дънките според Беров) били сменили политическия режим в БГ! Това го оставям без коментар. Само слабоуменик би се вързал на подобни щуротии. В Китай носят джинси от няколко десетилетия, пък комунизмът си стои непоклатим...

...не си живяло достатъчно при социализма! Не само че изобщо нямаше дънки (да, точно така им казвахме!) ами те бяха направо мечтата на идиота. Всичко това, което се продаваше само в КОРЕКОМ, беше олицетворение на нашия скапан строй, защото имаше хора, които си пазаруваха оттам, а ние простосмъртните - не.

Беров иска да каже, че липсата на дънки всъщност беше липса на СВОБОДА. Липсата на свобода събори стената тогава. Но ти не можеш да го разбереш. Сега я имаш наготово оная свобода, но път затворът е в главата ти. Още по-зле.
цитирай
31. анонимен - Вярно е !
15.10.2012 11:48
Има много истина в тази статия!Помня много от описаните тук неща,как майка ми ми носеше дънки от чужбина и как винаги си личеше детето,чиито родител пътува или има роднини в чужбина.И как гледахме с възхищение опаковките на вече изядените шоколадчета от западна Европа,сякаш бяха някакво съкровище.И за останалите неща помня.
Всичко описано тук е отвратително и само болни хора могат да го превъзнасят и славят.Да си изцяло зависим и контролиран от режима,да нямаш елементарния избор кое радио да слушаш или коя музика,да си вързан като куче на въже,докато нормалния свят пътува,да внимаваш къде и какво ще кажеш и още хиляди неща-още помня как родителите ми ми казваха да си мълча,че у нас се слуша радио "Свободна Европа".Това уродливо минало е истина и трябва да се помни такова,каквото е било,а славенето му би трябвало единствено да ни отвращава!
цитирай
32. abv21 - Разбира се, че трябва да ни отвра...
15.10.2012 17:39
Разбира се, че трябва да ни отвращава. Не казвам, че не го е имало това, за което пише Беров. Въпросът е кой какъв е от журналистите, защото при политиците е вече ясно на всички, че са от един отбор - този на олигархията! Оттам нататък какво да вярваме на разни журналя и "анализатори", до един свързани с ДС?!
цитирай
33. анонимен - Роден през 1951г.
21.10.2012 22:04
Наведохте ме ма спомени от детството и младите години. Точно е описано, макар и това да е малка гама от прелестите на соца. Не беше чак толкова глад, за да ядем джанки, но в детските лудории особено летем в свободното от лагери време можеби не оставаше време и вместо прибиране в къщи предпочитахме да хапнем каквото и да е, но да сме на вън и на воля. Пари за закуски, боза, банички и прочие, а да не говорим за шкембе чорба или друго в гостилници и ресторанти нямаше. Това просто беше немислимо. Аз съм роден на "Неофит Рилски" залепенато до СДС сграда (всичко мина пред очите ми и под моя прозорец, обърнат към музея на Яворов) и при нас нямаше никакъв бай Милан да продава филии с лютеница за по 5 стотинки. Но когато бях първолак получих подарък от близък роднина комплект цветни моливчета в красив найлонов калъф червн гръб и прозрачен отпред произведен в Западна Германия. Тогава и викахме ГФР по аналогия на Съветската част - ГДР. По-късно германците нещо се обидиха и взехме да им викаме ФРГ. Както и да е всички съученици ги гледаха, като безценен, не виждан никога досега и никога лелеян дори в мечтите извънземен предмет. Откраднаха ми ги още през първото междучасие в елитно столично училище в рамките на идеалния център на столицата! Бях много нещастен, а другарката каза на възмутената ми майка; "Не трябваше да ги носи в училище"! Помня го и досега това, а съм вече на 61 години! Несъмнено имам "ярък" спомен от соца. Не пожелавам на никого повече да се случва подобно омерзение! Помня и лагерите (пионерските). Шест пъти съм бил на такъв в село Черни Осъм в Троянскиа Балкан, два пъти в Мичурин (Царево) един път в Обзор и един път в Равда. Казаното е точно. Виж за прехода по-малко знам защото от 1992 г. досега съм в чужбина. Но от периодичните си посещения у нас виждам развитието и намирам написаното също за правдиво и точно. Точно са описани кражбите на колите и по време и по характер. В интерес на истината чистачките си сваляхме за да не ги откраднат още по времето на соца.
цитирай
34. анонимен - Роден през 1951г. (продължение)
21.10.2012 22:13
Намирам (изненздващо за някои тук), че ситуациата около кофите с боклук също е точно предадена. Вярно е, че много хора се ровят в тях, но това лято видях интелигентна жена, която също много внимателно подбираше и не взимаше каквото и дае. Заговорих я (беше не лошо облечена) и ми призна, че е безработен вишист, която работи някъде си, като чистачка, но се обзавежда и подбира тоалетите си от кофите. Между другото това показва, че има вече и толкова разбогатяли се(в съседския мутренски блок има поне два Лексуса), че не мислят какво изхвърлят. Със сигурност обаче износени или демоде дрешки могат да постоят доста дълго в кофите! Така, че истина е написаното от далече по-се забелязва!
цитирай
35. анонимен - qAriSKqeYdvRbkUyS
26.10.2012 17:44
FLHVln <a href="http://mifohumebdbi.com/">mifohumebdbi</a>, [url=http://ypvfnzkeuaqi.com/]ypvfnzkeuaqi[/url], [link=http://ngvvhvuiqsmi.com/]ngvvhvuiqsmi[/link], http://wrujdqfehrgw.com/
цитирай
36. анонимен - mXUTEfOLQVRuwkD
26.10.2012 20:50
Shvlfw <a href="http://jcbfdluyvrxv.com/">jcbfdluyvrxv</a>, [url=http://dzdpnfxuictd.com/]dzdpnfxuictd[/url], [link=http://wyixvdvqksrh.com/]wyixvdvqksrh[/link], http://vypvoncdojel.com/
цитирай
37. анонимен - knYyzGRxZI
27.10.2012 00:43
Hm3SWz <a href="http://xspitbptnjwc.com/">xspitbptnjwc</a>, [url=http://hdfbugdldooi.com/]hdfbugdldooi[/url], [link=http://vzquaooybebr.com/]vzquaooybebr[/link], http://kewbmvvoxkke.com/
цитирай
38. анонимен - IdgdYnEW
27.10.2012 03:32
crMWcB <a href="http://pcworaxqgbno.com/">pcworaxqgbno</a>, [url=http://xakgnjcworaj.com/]xakgnjcworaj[/url], [link=http://tquanywhvthf.com/]tquanywhvthf[/link], http://xskiazrfmqhh.com/
цитирай
39. анонимен - fyDxAooJpcEYDGg
27.10.2012 07:02
nxlrI2 <a href="http://rcbjodngdlcc.com/">rcbjodngdlcc</a>, [url=http://bnfqtqmctuts.com/]bnfqtqmctuts[/url], [link=http://juhdyqvbidsu.com/]juhdyqvbidsu[/link], http://kyvfyleoygwy.com/
цитирай
40. анонимен - GEfpjVAzzqCyr
27.10.2012 08:15
c1DSep <a href="http://jmcuknwtgnwv.com/">jmcuknwtgnwv</a>, [url=http://wvfjsxayspae.com/]wvfjsxayspae[/url], [link=http://wvbotgiexuwz.com/]wvbotgiexuwz[/link], http://vgkmlqpvukdl.com/
цитирай
41. анонимен - uVtrqYfdzB
27.10.2012 14:40
J47FA7 <a href="http://lekxkgttcelx.com/">lekxkgttcelx</a>, [url=http://frlaavrnhkww.com/]frlaavrnhkww[/url], [link=http://gdplqnkzbfxm.com/]gdplqnkzbfxm[/link], http://ccaijwcgimwl.com/
цитирай
42. анонимен - DqAqtviEJoUeNNILTr
27.10.2012 15:37
Npg4DP <a href="http://urxnlwqdjsbf.com/">urxnlwqdjsbf</a>, [url=http://luvocvbfltvh.com/]luvocvbfltvh[/url], [link=http://wmzvmvmnyefo.com/]wmzvmvmnyefo[/link], http://vowowgfqapqr.com/
цитирай
43. анонимен - WKGwyPkROSwfgd
27.10.2012 17:07
je2GIY <a href="http://hzslsrojlxoq.com/">hzslsrojlxoq</a>, [url=http://tymwgaxufctf.com/]tymwgaxufctf[/url], [link=http://tsvzbmfihrxy.com/]tsvzbmfihrxy[/link], http://aifrgxoeafmc.com/
цитирай
44. анонимен - Скука!
27.10.2012 21:09
анонимен написа:
je2GIY <a href="http://hzslsrojlxoq.com/">hzslsrojlxoq</a>, [url=http://tymwgaxufctf.com/]tymwgaxufctf[/url], [link=http://tsvzbmfihrxy.com/]tsvzbmfihrxy[/link], http://aifrgxoeafmc.com/

Горното е криптографси израз на скуката. Някои пък си драскат линийки, чертички и лабиринчета. Разни скучаещи има.
цитирай
45. анонимен - heRfjrYslv
27.10.2012 23:07
3zw135 <a href="http://ugzrfaoynzuq.com/">ugzrfaoynzuq</a>, [url=http://gheowuhqucfs.com/]gheowuhqucfs[/url], [link=http://txkgcbvesibt.com/]txkgcbvesibt[/link], http://alojxwjsvenl.com/
цитирай
46. анонимен - EuETdIHiee
28.10.2012 00:40
SZYk8X <a href="http://hfahzuuxyzyz.com/">hfahzuuxyzyz</a>, [url=http://nesbsfdsmdvw.com/]nesbsfdsmdvw[/url], [link=http://eyhmzyvtuomx.com/]eyhmzyvtuomx[/link], http://rooarodbvhdy.com/
цитирай
47. анонимен - VsOSQJFbRTKYCk
28.10.2012 04:10
LgXf6X <a href="http://kvmnmwohcxxi.com/">kvmnmwohcxxi</a>, [url=http://oxtkjaizkbbh.com/]oxtkjaizkbbh[/url], [link=http://mntvspvtmjfv.com/]mntvspvtmjfv[/link], http://lgnugwmhwrxp.com/
цитирай
48. анонимен - bNcWmwmociy
28.10.2012 04:15
wQSGzE <a href="http://quliofiwmqdx.com/">quliofiwmqdx</a>, [url=http://kuekmupbcbvd.com/]kuekmupbcbvd[/url], [link=http://kpmwagsywjof.com/]kpmwagsywjof[/link], http://botnywwrzduw.com/
цитирай
49. анонимен - QjapzdhLOpWvfq
28.10.2012 05:36
gtErL5 <a href="http://cooamyishyui.com/">cooamyishyui</a>, [url=http://jisneitnmcgw.com/]jisneitnmcgw[/url], [link=http://eymuxmerahyz.com/]eymuxmerahyz[/link], http://xpewrjsshpqa.com/
цитирай
50. анонимен - qVLBHURbfaKJgdODJt
28.10.2012 07:08
1kiJGy <a href="http://ockmhlexylyv.com/">ockmhlexylyv</a>, [url=http://qantmopnqxdk.com/]qantmopnqxdk[/url], [link=http://hwwgencmstdo.com/]hwwgencmstdo[/link], http://ktlezsqhlssi.com/
цитирай
51. анонимен - ocszwZPLELUPFUODziq
29.10.2012 02:45
vfA0Hm <a href="http://kbzdcaqxjnxe.com/">kbzdcaqxjnxe</a>, [url=http://zkojpapwdckv.com/]zkojpapwdckv[/url], [link=http://ghwcitdejmqp.com/]ghwcitdejmqp[/link], http://vqdvoyvwbbdc.com/
цитирай
52. анонимен - MaMZRgCyOpTRMPqmph
29.10.2012 04:57
djAAPz <a href="http://oqlfpcmaodck.com/">oqlfpcmaodck</a>, [url=http://depzownjeofq.com/]depzownjeofq[/url], [link=http://eclyeuvrygne.com/]eclyeuvrygne[/link], http://cxxewlojqryb.com/
цитирай
53. анонимен - kWwiUdAcxxjUaeb
29.10.2012 08:08
JIryt9 <a href="http://qbnmarvjjsid.com/">qbnmarvjjsid</a>, [url=http://jqjrzzszcidw.com/]jqjrzzszcidw[/url], [link=http://dgbfiuzwpohn.com/]dgbfiuzwpohn[/link], http://glodjfklwqhb.com/
цитирай
54. анонимен - UHfknmhAfTps
29.10.2012 16:33
ZwiWn5 <a href="http://lmvphoryxzog.com/">lmvphoryxzog</a>, [url=http://hctisleyogxl.com/]hctisleyogxl[/url], [link=http://mztfpvvwfgke.com/]mztfpvvwfgke[/link], http://fkolerotyiuk.com/
цитирай
55. анонимен - QUcKytvAMhgP
01.11.2012 17:01
rDWARr <a href="http://pivfvlxmshrd.com/">pivfvlxmshrd</a>, [url=http://nqtsjhgnmmku.com/]nqtsjhgnmmku[/url], [link=http://zhpavpbirhio.com/]zhpavpbirhio[/link], http://fjssvjrvcvhz.com/
цитирай
56. анонимен - zvMpDOjIZA
02.11.2012 02:05
cETaqk <a href="http://mxaupofpmyvu.com/">mxaupofpmyvu</a>, [url=http://hozmakndmnmd.com/]hozmakndmnmd[/url], [link=http://rgonjmyafvmc.com/]rgonjmyafvmc[/link], http://haojuecgjhov.com/
цитирай
57. анонимен - RGlqWSYoJgvDeCyO
02.11.2012 05:44
hY2jfb <a href="http://ywktwngkloya.com/">ywktwngkloya</a>, [url=http://pwgebgykuclp.com/]pwgebgykuclp[/url], [link=http://utcdutbmfglk.com/]utcdutbmfglk[/link], http://dmvsurdnwbbb.com/
цитирай
58. анонимен - OkjXrrUQCWXDIpRlqwn
02.11.2012 08:11
CQzSKr <a href="http://niacxjfncgnr.com/">niacxjfncgnr</a>, [url=http://rjnqyxozrpmv.com/]rjnqyxozrpmv[/url], [link=http://oxxjjwfjsdjt.com/]oxxjjwfjsdjt[/link], http://gumjapksprpn.com/
цитирай
59. анонимен - WXOynsGm
03.11.2012 03:54
n6T8s9 <a href="http://qirgrbzxfvcs.com/">qirgrbzxfvcs</a>, [url=http://kxgrwvqjqvwl.com/]kxgrwvqjqvwl[/url], [link=http://xljnlaoryqnq.com/]xljnlaoryqnq[/link], http://vnjvmxcqfrcj.com/
цитирай
60. анонимен - ZkXUHjzsoeREmUcGB
03.11.2012 06:09
2l44E6 <a href="http://bruapwjbmssd.com/">bruapwjbmssd</a>, [url=http://caqjqzwlfuzk.com/]caqjqzwlfuzk[/url], [link=http://rhtpkpnnjajx.com/]rhtpkpnnjajx[/link], http://chwxpluhqdue.com/
цитирай
61. анонимен - ahQWalROE
06.11.2012 00:38
cM2liC <a href="http://xdjbtyazrupk.com/">xdjbtyazrupk</a>, [url=http://vzswedthovun.com/]vzswedthovun[/url], [link=http://wtlklzlwbozc.com/]wtlklzlwbozc[/link], http://wdllnawxyccu.com/
цитирай
62. vyordanoff - Наборе, здравей!Направих си труда ...
08.11.2012 01:12
Наборе,здравей!Направих си труда и прочетох целия пост!Евала,не си пропуснал нищо - от дънките,до бананите.Статията ти ми напомня на "Болеро"-то,започва страшно-скъпи марципани и детски лагери.Бавно,бавно,Т.Ж.,Иван Славков,постепенно със бавно забързване следват Луканов,Попов,после плочета прескача-изведнъж,Ужас!!!-Жан, пак прескача-Станишев,Бойко!!!Вече е кресчендо!!!И изведнъж......ПОКОЙ,на фона на блесналите жита,не кой и да е ,А ТОЙ!!!Сам Костов!Децата спират да плачат,пенсионерите броят пари и харчат,харчат,..,кой в Гърция,кой на Малдивите..Иво -Елементарно/би казал Шерлок Холмс/.Абе наборе,що не отвориш и прочетеш Дикенс-Оливър Туист,Зола- Жерминал-същото - мизерия!Ами която и политическа да е системата тя се нуждае от материална база,и докато не я създадеш това е пътя.и аз ще почна с марципана и понеже сме набори ще се съгласиш,че бяше 3 а не 11ст.,имаше чаки по 2ст.,билетчето за трамвайя беше 2ст.,дънките в началото си копувахме по 8$,а от шофьори на СОМАТ по 25 до 30лв.Както и да е,това са глупости!ТЕЦ-а на който може би и ти се грееш/ТЕЦ София/ е построен 1945г.?!В къщи,като си светнеш крушката тока е ощо от онова "мракобесно" време/централите/.България издържаше и въоражъваше армия,за годините на втората криза дето пишеш сме купили 30 МИГ29,преди това,МИГ21,МИГ23.Знаеш колк струва един изтребител-СОМАТ дето ни продаваше дънките го продаде Инджова с 4500камиона и шест предприятия в България за равностойноста на 3 изтребителя-100мил.$.Само,да не ми кажеш,че СССР ни ги е дарил,дарил ни ги е толкова,колкото сега ще ни дари Ю ЕС ЕЙ!Сега идва ред и аз да кажа нещо за звездочелия юнак,но понеже ми свършват символите,ще пиша втори коментар,а пък и той заслужава.Само се сещам,че при прескачането на плочата ти липсват Софиянски,Фил,и още много знайни и ...
цитирай
63. vyordanoff - Браво,Ваньо!Браво,Костов!
08.11.2012 01:53
Ето го и него - ИВАН КОСТОВ!Жан току що си е отишъл.1$=2950лв.Никой не продава за левове,а за $ не дават-поне в държавните фирми.Та аз съм Управител във фирма и продавам гуми за камиони. Една гума - приблизително 500 ДМ = 2,5мил.лв.Да ама гумите купени при курс 1ДМ.=20лв.,т.е. една гума 10хил.лв. Та ако продам гумата по пазарна цена - 2,5мил.лв.,аз инкасирам 2,49мил.лв. печалба.Да ама никой не ти признава,че това е курсова разлика и въпреки,че фирмата е реално на загуба,ти плащаш данък печалба - Браво Ваньо,Браво Костов!Е,пак не продаваме,освен колкото за заплати и ток.Чакаме,ще има преоценка на дъготрайните активи/сгради,машини,материални запаси.../Тези които тогава знаят,колко беше тя - 10%!!!Т.е.,гумата ми на склад от 10хил.лв. е станала 10100!!!Дъготрайните активи/разбирай предприятието/ обезценено над 100пъти -10000%,ти признзват 10%!Смешно!Да ама,не!Когато активите са обезценени така,това ознзчава,че на съответната фирма се признва 100 пъти по малко амортизации,т.е. разходи!Държавата окраде тези които не можеха да лъжат-държавните фирми и де факто ги фалира.Това от една страна,от друга обезценените фирми се разпродадоха,като Халите,хотелите,банките!Помниш ли Иво Халите?Продадени по балансова стойност 400пъти по-евтино.Ами РМД тогава избуяха,като троскот. Е,не остана време за културата и най-болното ми поне за мен - журналистите!Къде ви бе Иво,като бананите през комунизмЪма-ем ви нема,ем сте гнили,когато сте някъде.Мако ви е Ирена Кръстева,ще се молите за Батето.А искаш ли да говорим за спрт?Образование?Книги? Да и аз не искам комунизъм,но не искам и Дикенсов капитализъм.От всички премиери най-чер най-честния!*бах тая демокрация!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4931459
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15093
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930