Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2013 19:47 - Пустият му преход и скритите му тайни
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 7099 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Голямо тюхкане беше около пустия му преход, големи дълбокомудрости се изказаха за него, големи откровения се споделиха, проникновения всякакви се изказаха, неочаквани прозрения бидОха, трогателни признания също, поразителни разкрития и най-вече вайкания, плачове, хленч, мъки, неволи и все разни подобни, присъщи на българската природност чувства и трепети се изляха.
Последен, избълвал купища горести по повод прехода се случи да бъде една професорица– Искра Баева - ляво настроена май, от ония, дето се показват от калъпа „ разочарован интелектуалец” като гърчав глист низ буца..
Привлечена от подмолните таинства на прехода, също една мряна риба от торен червей, тя хлъзна из сумрачните му преходски дълбини, за да измъкне от тинестите му дъна общообразователните си прозрения - бляскави като рибени люспи и почти толкова смислени, макар обхванали целия свят едва ли не, с неговите околности барабар, като се започне от Тукидит, та се мине през Жан Виденов, за де се кюсне накрая в покрайнините на битието и безкрайнините на съзнанието.
Ако се отърсим все пак от лъстта на преднамерената художественост и изкушенията на пищната словесност, за да се пробваме в един привидно изтънчен присмех
/ абе по дяволите, гъвкаво, ковко и сладостно е българското слово , защо не да не му се порадвам, нямало да го разберат някакви си неграмотни тутманици – ами да вървят на майната си / - та ако отхвърлим лъстта на пищната словесност и изкушенията на изтънчения, но не съвсем благороден присмех, ако пренебрегнем също и онтологическите измерения на преобговорения и непроумян преход, то бихме могли да опитаме поне донякъде да го прозрем и обхванем поне отчасти с една картина, една случка и с две числа.
Картината я има като заснето свидетелство /репортаж/ в Българската Национална Телевизия – забутани някъде в мазетата на телевизията ленти, които за съжаление никой от сегашните телевизионери не би се досетил да издири и покаже – негли за това се искат познания, ум, обдареност и все разни такива особености, каквито сегашните младежи, захванали се със занаята „показват ме по телевизора” нямат, по служебно задължения сякаш. И каквито по-старите, ако са ги притежавали някога, са ги изхабили вече в онази отколешна българска дейност назована оцеляване, в основата на което се таи пригаждането и приспособяването към властимащите – така че това наистина въздействащо и точно свидетелство за прехода, ако не завинаги, то още задълго ще си остане забутано в споменатите мазета и в прашясалите кюшета на хорската памет. Когато я има, разбира се – тази хорска памет.
Та ето и картината от Прехода – из София обикалят камионетки натоварени с банички, закуски, хляб, сирене, сухо мляко и всякакви съестни продукти. Задната част на камионетките се отваря,  отгоре се появяват едни хора с ленти на ръкавите, ленти обозначаващи принадлежността им към  различни благотворителни служби и те, хората горе започват да раздават на хората долу споменатите съестни произведения.
Хората долу се скупчват под камионетките, протягат ръка към хората горе и въобще картината заприличва на ония свидетелства от Черна Африка, които показват как благотворителни служби на ООН раздават храна на гладни африканци, защото и тукашните африканци се блъскат и бият за хляба като ония африканци, само дето тукашните не са млади и черни като тамошните, тукашните се бели, освен това са стари, доста стари и много стари, всички са в пенсионна възраст и не могат да се бият като младите негри, а само се блъскат, бутат и щипят, и затова тукашното се получава много по-гадно, по-отблъскващо и по-грозно от тамошното, а освен това много по-обидно, защото нашенско.
И тук мнозина може би ще възкликнат : „ Ето до какво ни доведе демокрацията”, само че това няма да бъде само изопачаване на истината, няма да бъде само обикновена лъжа, това ще бъде съдбоносна лъжа, защото ще бъде лъжа, която променя съдбата на цял един народ, като му попречи да осмисли миналото си и да си оправи бъдещето.
А е лъжа, защото цялото това унизително и обидно раздаване на помощи, всичките тези опашки за хляб и мляко, които се захващаха още в четири часа сутринта станаха в ония времена, когато нищо още не беше приватизирано - нито едно предприятия, нито една фабрика, нито едно текезесе – нита една будка – нищо.
Още веднъж – цялата тази тъжна, отблъскваща и обидна гледка на биещи се и протягащи към хляба ръце баби и дядовци – има я някъде из мазетата на Националната телевизия -  беше не друго, а краят на социализма – противният му, гаден, неизбежен край.
Ето докъде доведоха хората ония ми ти социалистически гиганти, оная ми ти индустриализации с всичките му Балкани, Балканкари и Кремиковци, с всичките му небивали успехи, с всичките му безплатни карти за почивка и с всичките му измислени активи за милиарди долари – възрастни хора – дядовци и бабички се бият за банички и понички, тоест не да се бият, а се бутат, дърпат, скубят и щипят.
Още веднъж – този позор се случи не след, а преди раздържавяването, когато все още и една будка не беше раздържавена, когато все още нямаше нито една частна бензиностанция дори, когато всичките промишлени гиганти все още си гигантееха и когато самолетите на Авиокомпания Балкан гордо цепеха родните небеса, изсмуквайки парите на измисления държавен бюджет, за да могат богаташите да се возят за сметка за старците, стариците и бедняците.
Тогава камионетките на благотворителността започнаха да кръжаха из България, защото  бяха освободени цените – тоест защото стоките започнаха да се продават на истинската си цена, а получиха истинската си цена защото хазната беше празна, нямаше и стотинка в нея, докато пенсионните фондове въобще не бяха празни – те просто не съществуваха, такива просто нямаше, пенсиите се изплащаха от бюджета, а тогава, в края на Соца, бюджет също нямаше.
Впрочем държавният бюджет тръгна на зелено  още от 1983 година – всички предприятия работеха благодарение на заемите от частни банки.
И ако някой някога все пак извади тези гледки с помощите от мазетата на Българската Националната Телевизия, за да ги покаже на хората, към тях надлежно трябва да прикачи и обяснителен надпис – ето това, хора,  са двете Българии, които Тодор Живков построи.
Само още едно сравнение.
По време на Соца имаше опашките за банани биваха дълги и повече от сто метра. Тогава – при изложенията на Пловдивския панаир, например, хората се биеха за безплатни пластмасови торбички – невиждани чудеса на Западната химия, макар социалистическо-химическата Девня още да си работеше.
Сега във всяка махала в София има няколко продавачници за плодове и зеленчуци – и  не само бананите, но и всякакви други плодове и зеленчуци са поставени, отвън, на тезгяха, на открито, и  - о, непостижима за въображението на социалистическия труженик, ползвател на безплатни карти за почивки гледка ! – всичките тези благини не само че не биват тутакси окрадени и изядени – те въобще не биват окрадени и изядени, хората ги вземат от тезгяха, увиват ги в найлонови пликове – при Соца и пликовете щяха да окрадат, между другото, влизат вътре в продавачницата и си  надлежно си плащат - същи едни англичани. Без никаква опашка, разбира се.
И още случки отпреди охулваната, обругаваната и обявената за „криминална” приватизация.
Хората не простираха нищо на първия кат на балконите, нито пък оставяха каквато и да било храна – нали веднага някой щеше да докопа всичко и да го отмъкне.
Тогава,  преди приватизацията на социалистическите промишлени гиганти
Хората прибираха чистачките и радиата, когато слизаха от колите си. А доста от тя си източваха и бензина – да не им го източи друг.
Лъжичката захар се продаваше за една стотинка, не безплатно като сега – това пак преди приватизацията – само като пример в какво блато беше затънала страната.
Хората се редяха на опашки за хляба още от ранна утрин, защото не знаеха дали ще успеят да си го набавят – това пак преди приватизацията.
Нямаше цигари и кафе дори, търговците бяха изпокрили всичко, защото не знаеха какви ще бъдат цените след няколко часа – това пак преди приватизацията.
Да не говорим за рухналите банки, за трицифрената инфлация, за изгубените спестявания, за ментетата и мутрите – всичко това доста преди раздържавяването.
Жан Виденов реши, че не трябва да приватизира и започна да налива още пари в социализма и губещите му предприятия.
Накрая, като видя, че всичко рухва кандиса и той – състави пред Международния Валутен Фонд списък от 73 предприятия за ликвидация – за унищожаване тоест, не за раздържавяване, като между първите десет в този списък за унищожаване, не за раздържавяване, бяха Кремиковци и Балкан.
Една случка от края на Виденовото управление – в детския дом на родопското село Джурково умряха 15. Умряха бавно мъчително – от глада и студ. Защото нямало примерно едно 10 хиляди лева да изкарат зимата. Но пък се наливаха милиони в скъпите за всяко комунистическо сърце промишлени гиганти. И самолетите на Балкан гордо цепеха родните небеса.
А как рухнаха банките ли – ами Виденов призова предприятията да не си изплащат задълженията – нещо, което само по себе си не е липса на разум или на държавническо мислене, а чиста дивотия, тоест нещо, което само улав човек може да разпореди.
Тази година Европейският съд за правата на човека осъди България за смъртта на децата в Джурково. Някой да го забеляза ? Някои да помисли или размисли защо и как се стигна дотам?. Някой случайно да се сецна, или да се съпикяса. Някой да се засрами, трогне, развълнува, или натъжи ?
Майната ви, разни пишман социалистически професори и професорки, убоги интелектуалци и интелектуалки – искри баеви, копринки червенкови и всякакви подобни.
А ето и цифрите. От зорове и безизходица Жан Виденов кандиса накрая да сключи договор с МВФ, за да получи заемите, без които България щеше да бъде закрита като съвременна държава. За целта Виденов трябваше да изчисли активите на страната за да докладва какви пари ще получи от бъдещата приватизация. Социалистът Виденов изчисли, че активите на България – на социалистическата България, с всичките й промишлени гиганти и нечувани тошовски достижения са някъде между 500 и 600 милиона долара. Някъде около 560 милиона по-точно.
Международният Валутен Фонд прецени, че Виденов хитрува, тоест намалява възможните приходи от раздържавяването, за да му е по-лесно и поиска приходи от 850 милиона долара. Какви ти тук 20-30 или 33 милиарда, каквито ги плещят разни невежествени властници като Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Росен Плевнелиев, каква ти тук гора, какво такси, какви пет лева…
Осемстотин и петдесет милиона поиска МВФ от Виденов, толкоз.
Тези, които дойдоха на власт след Виденов, след раздържавяването постигнаха тройно повече приходи тройно повече приходи.
Нещо забравено като сравнение между „преди” и „след”
След приватизацията заплатите в България се увеличиха четири пъти за четири години. Пенсиите три пъти и половина. Четири пъти се увеличиха заплатите в България след приватизацията. Три пъти и половина се увеличиха пенсиите. Само за четири години. След тия четири години вече нямаше такова увеличение. Преобразуванията нямаха продължение, развитието на страната спря.
„ Да, ама сега има хора, които се ровят в кофите за боклук, а при социализма нямаше „ – казват.
То при социализма нямаше как човек да се рови в кофите за боклук. Нямаше как, нямаше и защо. Нямаше как, защото кофите бяха малки и тесни. И нямаше защо, тъй като в тези кофи нямаше нищо за прибиране. Дънките, обувките и якетата, които сега изхвърлят до кофите и които проседяват с дни преди някой да ги прибере по времето на Соца се водеха за разкошотия, която само комунистическата върхушка можеше да си позволи.
Последният, който хвалИ небивалите постижения на умствено недоразвития, Тодор Живков, също като Искра Баева, професор. Един от най-големите подлеци, лъжци и клеветници, което съвременното ни общество успя да избълва и изповърне. Същият, който пусна долнопробната клевета, че Филип Димитров бил „хормонален сбърканяк”, тоест обратен. Същият, от когото една студентка се оплака, че я бил изпитвал вонейки на бъчва /а може би трябваше да си затрае, за да не бъде обявена за доносница/. Заради което професора получи „забележка” от ръководството на Софийския Университет. Същият професор, който бе заловен, че кара пияна с едиколко си промила в кръвта. Същият, който се клатушкаше из коридорите на Софийския университет насмукан като стрък бучиниш след осмоза с черешово джибри. За което отново получи „забележка” от ръководството на СУ.
Същият, която заяви, че пък бил и омерзен отгоре на всичко.
Същият, който невнятните, безхаберни и прокопсали български медии редовно канят да осмисля и обяснява „ прехода”.Гнус...

  / обнародвано първо в www.ivremena.com /



Гласувай:
7
0



1. staler - по принцип маимуни се ловят с трици, ...
15.12.2013 09:19
по принцип маимуни се ловят с трици,но става и с банани,както се оказа в последствие.преди приватизацията това ,онова...дедовците шипят бабичките и пр....мноого преди приватизацията,например80та щипеха ли се тия мръсници?или си хранеха прасетата с бял хляб?...мнооого ги обичам седерастите,любими жертви ми са.я кажи беров сега,ако имаш чисто нова кола която струва 35 хиляди и аз мина нощес и я поокрася с една кирка в капака,няколко тухли четворки в стъклата,кофа лаина по тапицерията....и пр за колко ще я продадеш ти,джанъм? недостатъците на соца ги знаем по добре и от тебе,но между тях не беше пълната негодност на базата на матер.производство.друга е причината за хаоса и разрухата==, ,др.луканов и съпартииците му бяха заети с други неща,вместо поетапно,постепенно,обмислено да отделят зърното от плявата и да преведат държавата и икономиката от командно-административна и тоталитарна към пазарна демокрация...и едно от тия неща беше да измисля опозиция---такива като тебе ,джанъм,.
цитирай
2. alexs - Абе то много хубаво стана ама за н...
17.12.2013 15:47
Абе то много хубаво стана ама за някои големи придобивки я яхта я самолет....за други ГХ
Ни срещам из Бургаските улици едни бездомници и всички до един искат да целунат бай-Тошо по задните му части защо ли? И паметник да му издигнат!
цитирай
3. schumpov - Другарки и другари, народа, изв...
18.12.2013 10:16
Другарки и другари, народа , извинете, хората са казали - негодникът колкото по- остарява толкова по-негаден става и ще продължи да целува бай тошо все по надолу.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4671477
Постинги: 207
Коментари: 8908
Гласове: 15092
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930