Постинг
15.08.2016 16:12 -
Бори ли се БСП директно за балотаж
Семейство без скандали няма. Но в умните семейства държат на репутацията си и на отношенията си с останалата частъ от обществото и избягват да "вадят кирливите си ризи на показ".
В последните седмици, обаче, столетницата прави обратното. Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Радев, Янаки Стоилов, Жан Виденов - някои от многото имена, които се завъртъртяха в публичното пространство като евентуални кандидати на левицата. Като тези имена вървят ръка за ръка със скандали, компромати, удари под кръста, все неща, разколебаващи червения електорат.
Столетнциата (не само защото е столетница) има много опит в правене на избори. И отговорните фактори там знаят, че всеки подобен скандал неминуемо води до преливане на електорална сила в воденицата на опонентите. Затова и БСП като една дисциплинирана партия досега не е допускала подобни "излагации". Каквото има като недоразумения около изборите, си остава зад червената пелерина на партийната дискретност.
Сега обаче нещата са различни. Защо ли?
Социологическите проучвания показват, че кандидат на БСП трудно може да повтори подвига на Първанов от 2001 и да измести дясно ориентираното в симпатиите си общество. Тогава? Това, което може да бъде успех; да катурне кандидата на ГЕРБ е нестандартен ход. Една популярна фигура, умело боравеща с красотата на неизпълнимия популизъм. Фигура, която досега поне не е успяла да се дискредитира безвъзвратно в обществото.
БСП явно няма такава и трябва да разчита на "външни" кадри.
Един от малкото неясни кандидати за президент е лидерът на ВМРО Красимир Каракачнов. Човек, който макар и без особена популярност, в публичните си изяви е успял да създаде коефициент на симпатия у част от обществото. А другата част не го приема като толкова негативен. Публичната му конфронтация основно с ДПС, както и лесните за възприемане послания на патриотизма са подходящи за трупане на симпатия особено в сложен геополитически момент като настоящия. Красимир Каракачанов е майстор на висшия пилотаж в политическите коалиции (има "голям шлем" зад гърба си) и, изненадващо, но никога не е влизал в конфронтация с БСП. А поведението на ръководената от него партия (и коалициите, в които участва) в последните години не е чуждо на противопоставянето с ГЕРБ (масовото участие на нейни симпатизанти в антиправителствените протести от февруари 2013, коалицията с Николай Бареков за евроизборите).
Анализът на публичните настроения показва, че БСП сама няма шанс на изборите. Няма шанс и в коалция. Тогава? Преодоляването на ГЕРБ може да се случи само ако в надпреварата се засложи на "резервен кон". И ако този няма шанс да стигне до балотаж, най-лесния начин да му се помогне е, като се унищожат предварително шансовете на собствения.
Добрал се до балотаж, кандидатът на ВМРО ще има шанс да направи широка антиГЕРБ коалиция и използвайки характерната за него популистка реторика и очарованието на патриотизма, да има шанс за краен успех.
Дали това е целта, с която от "Позитано" 20 се самоунищожават за предстоящия вот? Кой знае... Можем само да гадаем. Факт е, обаче, че много от аргументите сочат в тази посока. За да завършим, не е без значение и поведението на другите играчи в ляво:
АБВ е парламентарно представена партия, която беше доста настойчива по време на номинациите. Произлязла от БСП, тя се включи публично (защото желанието за победа изисква дискретност) в скандалите около лявата номинация. А сега, когато те се разразяват по нов начин, "смирено" не взема отношение. Другия магнит за леви електорални симпатии Татяна Дончева също дава своя принос в омаломощаването на обща лява кандидатура.
А Каракачанов... той стои и чака да изскочи на балотажа от задна позиция. От позиция на човек, който е добре покрит и за който никой не се сеща. Дали това ще стане, предстои да видим.
Няма да е изненада, обаче...
В последните седмици, обаче, столетницата прави обратното. Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Радев, Янаки Стоилов, Жан Виденов - някои от многото имена, които се завъртъртяха в публичното пространство като евентуални кандидати на левицата. Като тези имена вървят ръка за ръка със скандали, компромати, удари под кръста, все неща, разколебаващи червения електорат.
Столетнциата (не само защото е столетница) има много опит в правене на избори. И отговорните фактори там знаят, че всеки подобен скандал неминуемо води до преливане на електорална сила в воденицата на опонентите. Затова и БСП като една дисциплинирана партия досега не е допускала подобни "излагации". Каквото има като недоразумения около изборите, си остава зад червената пелерина на партийната дискретност.
Сега обаче нещата са различни. Защо ли?
Социологическите проучвания показват, че кандидат на БСП трудно може да повтори подвига на Първанов от 2001 и да измести дясно ориентираното в симпатиите си общество. Тогава? Това, което може да бъде успех; да катурне кандидата на ГЕРБ е нестандартен ход. Една популярна фигура, умело боравеща с красотата на неизпълнимия популизъм. Фигура, която досега поне не е успяла да се дискредитира безвъзвратно в обществото.
БСП явно няма такава и трябва да разчита на "външни" кадри.
Един от малкото неясни кандидати за президент е лидерът на ВМРО Красимир Каракачнов. Човек, който макар и без особена популярност, в публичните си изяви е успял да създаде коефициент на симпатия у част от обществото. А другата част не го приема като толкова негативен. Публичната му конфронтация основно с ДПС, както и лесните за възприемане послания на патриотизма са подходящи за трупане на симпатия особено в сложен геополитически момент като настоящия. Красимир Каракачанов е майстор на висшия пилотаж в политическите коалиции (има "голям шлем" зад гърба си) и, изненадващо, но никога не е влизал в конфронтация с БСП. А поведението на ръководената от него партия (и коалициите, в които участва) в последните години не е чуждо на противопоставянето с ГЕРБ (масовото участие на нейни симпатизанти в антиправителствените протести от февруари 2013, коалицията с Николай Бареков за евроизборите).
Анализът на публичните настроения показва, че БСП сама няма шанс на изборите. Няма шанс и в коалция. Тогава? Преодоляването на ГЕРБ може да се случи само ако в надпреварата се засложи на "резервен кон". И ако този няма шанс да стигне до балотаж, най-лесния начин да му се помогне е, като се унищожат предварително шансовете на собствения.
Добрал се до балотаж, кандидатът на ВМРО ще има шанс да направи широка антиГЕРБ коалиция и използвайки характерната за него популистка реторика и очарованието на патриотизма, да има шанс за краен успех.
Дали това е целта, с която от "Позитано" 20 се самоунищожават за предстоящия вот? Кой знае... Можем само да гадаем. Факт е, обаче, че много от аргументите сочат в тази посока. За да завършим, не е без значение и поведението на другите играчи в ляво:
АБВ е парламентарно представена партия, която беше доста настойчива по време на номинациите. Произлязла от БСП, тя се включи публично (защото желанието за победа изисква дискретност) в скандалите около лявата номинация. А сега, когато те се разразяват по нов начин, "смирено" не взема отношение. Другия магнит за леви електорални симпатии Татяна Дончева също дава своя принос в омаломощаването на обща лява кандидатура.
А Каракачанов... той стои и чака да изскочи на балотажа от задна позиция. От позиция на човек, който е добре покрит и за който никой не се сеща. Дали това ще стане, предстои да видим.
Няма да е изненада, обаче...
Любов е вечното живеене
Има ли нещо адекватно в Реформаторския б...
НИЕ-857 Събитията през Октомври 2015
Има ли нещо адекватно в Реформаторския б...
НИЕ-857 Събитията през Октомври 2015
Цитирам: "затова и БСП като една дисциплинирана партия досега не е допускала подобни "излагации". Каквото има като недоразумения около изборите, си остава зад червената пелерина на партийната дискретност. Сега обаче нещата са различни. Защо ли?"
Спомням си 1996-та Тогава БСП като "една дисциплинирана партия" допусна убийството на Андрей Луканов. Малко повече от месец преди президентските иабори. Така че сега действително "нещата са различни". Но да не избързваме все пак, дърпайки червения дявол за опашката, а, "drugi" ...
цитирайСпомням си 1996-та Тогава БСП като "една дисциплинирана партия" допусна убийството на Андрей Луканов. Малко повече от месец преди президентските иабори. Така че сега действително "нещата са различни". Но да не избързваме все пак, дърпайки червения дявол за опашката, а, "drugi" ...
Търсене
