На паметта на Т. Ганков, мой приятел,

                                                                            турист, който вчера почина:

Пролетта на 2013 г, при оброка на с. Заноге  
 

                       РЕГИОНЪТ  НА  СЕЛО  РУСАЛСКО –

       ПЪРВИЯТ  ОТ  ПЪТУВАНИЯТА  МИ  ПРЕЗ  ТОВА  ЛЯТО

 

    Село Русалско се намира на едни прекрасен рид на Родопа, който започва от вр. Чилякая и достига до яз. Кърджали. Той се ограничава от реките Давидковска и притока й Балъкдре /Рибен дол/ и от р. Боровица. Ридът има мноого голяма площ, той е и широк и дълъг. Отклонението от вододелното било на Родопите в посока север-юг започва от един огромен чал над с. Загражден, след което продължава на северозапад. На този рид е най-високият връх в Източни Родопи, Чилякая. Този рид е един от най-красивите в Родопите изобщо. Започвайки с чал, ридът става горист с големи поляни, след това се стеснява и се събира във високия и обгледен връх Чилякая. От него се вижда прекрасната местност на махалата Балканмахле, долината на Хамбардере, която представлява комбинация от пустиня, оазиси и чудновати скали, вижда се долината на реката, днес наричана Саръярдере, скалите на Белинташ и тези пред Сини връх, цялата планина на изток по долината на р. Арда и басейна на язоврите Кърджали и Студен кладенец. Специалстът може да различи и няколко тракийски светилища около този рид. А по този рид тракийските светилища са концентрирани само в участъка му над с. Ненково. Прекрасно нещо!

    Русалско е било място, където е ставало пазар някога на хората от съседните махали. Тогава тук са живеели и турци и българи. В Русалско има останка от църква, до нея пък е джамията. После българите са се изселили, а в пазарното място Русалско са се заселили  постояно турци, основали са тук село. Това село се намира на седловина, като от нея може да се слезе на мястото на вливането на р. Арда с р. Давидковска и от другата страна при с. Тиква на р. Боровица. През пролетта от всякъде падат временни водопади, всичко е в люляк. А какви преходи предлага Русалско! Може да се стигне в едната посока към върха с крепостта Патмос, от където си вижда целият яз. „Кърджали”, от другата страна може да се стигне до върха Чилакая, а ако денят е достатъчно дълъг и до с. Загражден.

    Тоз рид е /б. м. беше!!!/ населен с махали на най-невероятни места. До тези населени места достигат от долната страна козии пътеки, а от към Загражден има някакъв път, да го нарека пета категория. Не само в гънките с рекичка имаше махали, покрай които минават тесни римски пътища, те бяха и горе по откритото, други надолу към някои от реките, но без нъзможност да се слезе до долините им. Абсолютната дивотия, но вместо диви животни, хора са обитавали нези места. Много силно впечатление тук прави големината на гробищата, които са с площ декари, предимно в дъбови гори, а починалите са само от една-две къщи. Причината е, че турците не повтарят погребение в същия гроб. До тези диви места не са достигнали възродителните бригади с чуковете да потрошат паметниците по гробовета на хората и те са напълно запазени. Къщите са останали вече без покриивите си, но каменните им стени стърчат. Има много интересни каменни къщи, тук ги нариичат стройни, строени от богатите турци. Те са тесни, много високи и с много дебели стени. В стените има места като хладилници, места, където яденето остава топло, а също са ми кавали, че в тях има и скривалища за ценностите на хората, предимно жълтици. След пожара в Тъмраш в каменните зидове на хората са зейнали тези скривалища.

    В този участък на планиината водих на туризъм Тошко и един негов приятел, Милен, но се получи усложнение – точно тогава затвориха всички пътища, изключиха телефоните и започна смяната на имената. За целта имаше джипове, където се отпечатваха новите документи. Това не попречи на пътуването ни, макар да нямаше никакви автобуси, а колите нямаха право да се движат. Спяхме по турските къщи. Започвайки от с. Три могили ние минахме през с.Безводно, после през Песнопой и Русалско, пресякохме язовира с лодка и се отпавихме към Арадино, Устрен, Лебед, Воденчичарско и Джебел. Велиико пътуване беше. Това бе единственият шанс на моя приятел да посети тези места. След това повториихме пътуването с по-голяма група, случихме на дъждовно време и големи реки. Пред очите ми сета е едиин скалист връх, от койтоо извират две успоредни реки и водата им се събира малко преди село Песнопой. Валеше дъжд, а минути след като спря,  реките секнаха. Спомням си един комиичен момент. Влизаме в село Приипек, къддето ще нощуваме, а сме ходили през целия ден. Милен, който е завършил турска филология пита една баба още колко време трябва да вървим, за да стигнем до селото. Тя отговори: Още четири сахата. Милен седна, каза аз съм до тук, повеече не мога да вървя. А бабата - тя едва ли е имала часовник или пък домашен, но трябвааше да отговори нещо...

   Друг маршрут, по който съм водил Тошко бе по дебрите на Мургаш, където извират реките Еловица и Непрътка. Беше пролет водата на р. Еловица извираше под налягане. Горе на поляната беше цъвтежът на кокичетата. Дъбовете бяха на рядко, ве в гора, под всеки дъб имаше килим от кокичета.

   Светла му памет на Тошко, утре го изпращаме. А аз чакам затопляне и се отправям на първата си база за тази година, над с. Русалско.

    Преди години като видяпх разрушените от иманяри римски ростове над Кирково се възмутих и се върнах, но тази година имам намерение да се поразходя по Гюмюрджинския снежник. По тези места тракийски светилища няма, комай всичките ги посетих с изключение на едно при с. Морянци, където не спря да вали и когато бях там и до с. Бубалъ, което е близо до него. И си пожелавам нещо:

    - Бай, бабо, да ме не среща мечка…

  

 

 

" Светла му памет на Тошко, утре го изпращаме. А аз чакам затопляне и се отправям на първата си база за тази година, над с. Русалско. "

***

Приятелят ми , поетът Петър Андасаров, има една поетична книга "А е толкова рано за СбогоМ!"

Винаги е рано.
Хубаво е, че ни казва "Сбогом" от Русалско. Той е вече при русалките.