По времето на Дженър, с едрата шарка се борят чрез тъй наречената вариолизация, практикувана на Изток. Тя се базира на идеята, че ако човек бъде "заразен" с минимално количество телесен материал, взет директно от кожата на болен от вариола, може да прекара болестта по-леко. Това понякога работи, понякога – не. Тогавашната медицина не отговаря на въпроса, защо се получава това противоречие.

Често вариолизацията, обикновено прилагана в детска възраст, не само не опазва онзи, на когото е приложена, но и води до епидемии. Докато изучава проблема, Дженър се натъква на поверието от народната медицина – че доячките, които в някакъв момент изкарват тъй наречената кравешка шарка, придобиват имунитет към вариолата(едрата шарка). През 1796 започва да експериментира. Доячката Сара Нелмс се разболява от безобидната за хората кравешка шарка. Дженър ПРЕДПОЛАГА, че се е заразила от кравата Блосъм. Взема от Сара лимфна течност и създава прочутата си ваксина срещу бича за човечеството, наречен „вариола” или „едра шарка”. Така поставя и началото на  науката „имунология”. Дженър инжектира с въпросния материал осемгодишния Джеймс Фипс и така го имунизира срещу вариолата. После съзнателно опитва да зарази момчето с едра шарка и като не успява, заключава, че ваксината действа. Всичко това става в края на 18 век, през 1796 г.

Дженър праща описание на опита в Кралското научно общество, но там го отхвърлят, не защото „звучи невероятно” и „противоречи на установеното знание", а защото се провеждат много експерименти, събран е богат фактически материал, показващ, че ваксинацията не само не предпазва от едра шарка, но и подобно на вариолизацията, допринася за нея. Въпреки вярата в правотата си и упоритостта, с която се мъчи да убеди тогавашните институции, твърденията на д-р Дженър са опровергани, отречени и са на път да бъдат забравени.

С началото на войните на Наполеон в ХIХ век Дженър изведнъж е признат за „спасител на човечеството“. Признат е от тези, които никога не са се интересували от спасението на който и да е, освен от печалбата която биха извлекли. Тук е задължително да се цитира Маркс: "При 300% капиталова печалба, няма такова  престъпление, на което той (капитала)няма да  посмее да отиде, дори и  под страх от бесилката". 

С помощта на властта Дженър печели признанието на медицинските среди. Бива основан Дженъровския институт. Ваксинацията е широко въведена в практиката, но само в континентална Европа. У дома си британците се постарали да ограничат използването на „откритието“, чрез приемане на закон против задължителната ваксинация срещу едра шарка.

В резултат на тази подробност, заболеваемостта и смъртността от едра шарка в Обединеното кралство е 5-7 пъти по-ниска, отколкото във Франция и съседните държави. Всичко това съвсем малко напомня за наука, а по-скоро прилича на биологична война, успешно провеждана от островната държава срещу Наполеонова Европа. И продължава вече до днес – отчасти от невежество, а по често от умисъл.

Любопитен е факта, че Едуард Дженър не получава дори стотинка за откритието си. Единственото признание получава от населението в родния си град, което го запомня, като добрият стар доктор от Бъркли, който лекува детски настинки и старчески болежки в ставите. Едва през 2002 г. е включен в списъка на 100-те най-велики британци в класацията на BBC.

Близо 200 години по-късно, пред 1977, се регистрират последните случаи на заболяване от едра шарка в света, а през 1980 СЗО обявява, че вирусът вече не съществува в природната среда.

Аналитично мислещия човек би задал въпроса. Ама как така, нали вирусът е безсмъртен? Къде отидоха щамовете, вариантите? Ега ти тъпия вирус. Виж коронования какви бели нанася. Някой по критично настроен ум би попитал: "А дали въобще го е имало този вирус?