Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2021 19:19 - Воюващият епископ
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2476 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2021 15:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                         Хенри Диспенсър, воюващият прелат (1342-1406) 
 
 Четири години след смъртта на могъщия Едуард III и една година след бретонската кампания в Стогодишната война, в Англия избухва голям селски бунт. На свободните, но бедни и задлъжнели земеделци им омръзва да бъдат тормозени за вечно неплатените си данъци и започват масово да нападат манастири, градски кметства, дори замъци и университети, за да горят хартите и регистрите за своите дългове към аристокрацията, общините и духовенството. 
   Някои благородници и духовници се опитват неуспешно да преговарят със селяните си. Други бягат. Трети загиват. Но не и Хенри Диспенсър, епископа на Норич. Хенри получава дълго чакания шанс да се покаже като войник, след като десет години е служил неохотно в ролята на духовник. 
   Хенри е благородник, роден в 1342 - година, в която баща му, Едуард е убит по време на обсада във Франция. Той е на четири или пет години, когато Черната смърт разтърсва цяла Западна Европа, но оцелява заедно с всичките си близки. Цялото му семейство има сериозни военни традиции. Хенри има поне трима братя, посветени в рицарство. Самият той е определен от семейството си за кариера на духовник и е пратен да следва първо в Париж, а после в Италия.
 
                                                     Студент и наемник 
 
 На полуострова обаче Хенри не прекарва много време в лекционните зали и библиотеките. Вместо това се включва в една от безкрайните местни войни на страната на папа Урбан V срещу Милано. Надживява братята си Хю, Гилбърт и Едуард, които един след друг храбро загиват на различни бойни полета из Италия и Франция. Цялата тази кръвожадна семейна история не пречи дядото на нашия Хенри, старият барон Хю Диспенсър да е бил един от красивите фаворити на печално известния с противоестествените си наклонности Едуард II.   

                                                      Рицар и епископ 

   Към 1362 г. двайсетгодишният и придобил повече военен отколкото духовен опит Хенри вече е получил няколко църковни синекури и дори се води за магистър по право. Пътува доста из Италия, редовно участва във военни действия, получава рицарско звание едновременно с привилегиите на каноник и всъщност е зарадван с епископската митра в 1370, когато вече се е прочул като успешен воин в Ломбардия и Тоскана, почти като небезизвестния сър Джон Хокуд. Хенри Диспенсър напуска папския лагер с благодарности и заминава да поеме катедрата си в Норич. 
  
 Следващото му десетилетие се състои главно в лов, пиршества, тренировки с копие от кон и други феодални удоволствия. Животът постепенно клони към своя естествен, дълъг залез сред приятна рутина, когато избухва селското въстание от 1381 и Хенри получава дълго чаканата възможност да се докаже отново като войник. 
 
                                                   Селското въстание 

    Бунтовниците не са особено организирани, но са многобройни и отчаяни. Нападат Оксфордския университет и в един момент започват да горят не само данъчни регистри, а и всякакви ръкописи от омраза към ученото съсловие. Подозрението на стъписаните власти е, че сектата на лолардите насърчава селячеството срещу духовниците. Особено дръзка група въстаници нахлува по улиците на Лондон и превзема Тауъра. Съвсем млад, крал Ричард II е принуден да разговаря с тях и да ги умолява да не безчинстват срещу жени и деца, та дори и лично да се обърне към селския водач Уот Тайлър. Това унижение няма да бъде забравено.     На 14 юни отряд селяни достига Тетфърд и навлиза в Норфък. Местен бояджия на платове на име Джефри Литстър се присъединява към бунтовниците и започва да насърчава земляците си да се включат във веселбата. Няколко дни по-късно град Норич е превзет и разграбен от разбеснялата се тълпа. Навсякъде са горени регистри, документи от всякакъв характер и къщите на по-богатите граждани и благородници.     По време на тези събития добрият епископ Хенри се намира в едно от селските си имения извън града. Щом научава за хаоса в Норич, той се въоръжава заедно с още осем кавалеристи и не много по-голям брой стрелци, и веднага потегля към седалището на епархията си. Докато въстаниците се влачат как да е към Ярмут, епископът и малката му, въоръжена до зъби свита минава през Питърбъро, Кембридж и Нюмаркет, събирайки доброволци за разправа сред местните пострадали граждани. Епископът и последователите му настигат селското опълчение на 25 юни край селището Норт Уолшъм. 

   Селският водач Джефри Литстър вече е наричан "крал на простолюдието" от своите спътници. Тълпата му се състои от може би над две хиляди души, зарязали колибите и семействата си: твърде много за разбойническа чета, а и вече събрали въоръжение и натрупали самочувствие след плячкосването на редица градове. Стрелците и градската милиция на епископа атакуват укрепена с вал позиция на селяците. Самият Хенри и малката му конница (общо девет души заедно с него) се врязват в тълпата в пълен ход с пики и сетне я секат безмилостно със секири. Ударът на конниците приключва опита за съпротива на селяните в открит бой. Голяма част от разбунтувалите се селяни слагат оръжие и оцеляват като пленници, а по-късно са закрепостени при тежки условия като длъжници и опростени предатели. Джефри бояджията побягва, а спътниците му се разпръсват бързо. След този кратък сблъсък благородниците започват да се връщат в именията си наоколо и се заемат с далеч по-лесната задача - лова на разбягалите се бунтовници. След няколко дни Джефри е заловен и разчекнат между четири коня. Куриоз е, че пълководецът-епископ Хенри изслушва изповедта и опрощава противника си преди да го прати на екзекуция. "Анонимната хроника", хрониката на Томас Уолсингам и малко по-късната "Книга за знаменитите Хенриевци" от Джон Капгрейв потвърждават, че епископът си спечелва страшна слава като воин и съдия. На следващата година част от оцелелите бунтовници дори се опитва да организира покушение срещу жестокия духовник, но той научава навреме за заговора и дори не си прави труда сам да се разправи с излишно дръзките си врагове, а ги предава на възстановената светска власт. След успеха си срещу бунта Хенри поръчва забележителна серия от пет задолтарни пана или картини, изобразяваща мъките Христови за катедралата си в Норич. Идеята му е всеки, който види паната да приеме съдбата си така, както и страдащият Христос е приел Своята: несъмнено послание към селяните да не си позволяват повече обречени опити срещу рицарската ръка на своя епископ. 

                                                       Кръстоносец     

 Ричард II и неговият парламент си дават сметка, че опасен човек като Хенри не бива да бъде оставян дълго време без ангажименти по свой вкус. Намират му нова военна задача: през 1383 г. той е изпратен да помогне на фламандския град Гент срещу поддръжниците на авиньонския антипапа Климент VII във Великата западна схизма.     В началото на Стогодишната война седалището на Светия престол се намира в южнофренския град Авиньон: Рим формално продължава да е владение на Светия отец, но е твърде опасен град, а и френските крале държат да контролират папите. В хода на войната при серията френски поражения от англичаните отделни провинции на Франция започват да се отцепват от голямата западноевропейска монархия. Конфликтът за френския трон се превръща в поредица от хаотични граждански войни. Част от кардиналите на римската Курия решава, че Франция вече е изгубила значението си като закрилница на Светия престол, обявява връщането на папата от авиньонски (или вавилонски) плен в Рим и издига свой кандидат. Западна Европа веднага се разделя на фракции, подкрепящи ту авиньонския, ту римския папа. Англичаните, разбира се, подкрепят Рим срещу Франция и Хенри е пратен да помогне антифренските бунтовници във Фландрия. Той проявява въображение: като стар защитник на папските интереси още от младините си в Италия епископ Диспенсър високо заявява в катедралата си в Норич, че тръгва не просто на война, а на кръстоносен поход срещу враговете на християнството. И по стара традиция обявява опрощение на греховете за всички, които потеглят с него.     

 Кандидати на славата не липсват. Голяма част от английската континентална търговия минава през Фландрия и в частност - през процъфтяващия град Гент. Така че Парламентът отпуска средства за благочестивата християнска кауза и войниците, нуждаещи се от опрощение пред Бога и светските власти, не закъсняват за сбор. Епископът отказва да приеме други благородници в командуването и приема не само парламентарната помощ в пари, а събира средства и сам, обръщайки се към търговци и гилдии. През това време фламандският водач Филип ван Артевелде укрепва Гент в очакване на неизбежната атака на климентистите, тоест на профренската партия.      

 Не всички в Англия искат да жертват от богатството си за кръстоносния поход на добрия епископ. Проповедникът Джон Уиклиф заявява многократно, че цялото начинание е чисто светско и няма нищо общо с Божията кауза. Хенри не се впечатлява и заявява тържествено, че хората му ще се бият само срещу привържениците на фалшивия папа, в защита на истинската вяра. През това време свещеници, проповедници и продавачи на индулгенции събират средства с похвално упорство и понякога - със заплахи. Хазната надлежно доставя вързопи със стрели за страшните английски стрелци. 

   Кръстоносците, носещи червени кръстове на бял фон на рамо - символ, постепенно превръщащ се от чисто религиозен в национална емблема - се събират в Сандуич в края на април 1383. В последния момент крал Ричард II, който се опитва да си осигури мир с Франция, праща заповед походът да не потегля преди завръщането на пратеници от Париж, но епископът няма време, а е натрупал дългове. Времето е добро, запасите са попълнени, карабите са налице и Хенри Диспенсър просто пренебрегва заповедта на краля си. По-късно ще заяви, че е потеглил преди да я получи. Флотът вдига платна на 16 май.     

 В края на месеца цялата армия е акостирала в Кале, вече е влязла в контакт с гентската градска милиция и е превзела градчето Гравлин недалеч от Дюнкерк. В следващите два месеца кръстоносците и съюзниците им от добрия град Гент обсаждат Ипр. Ипр обаче е добре укрепен и французите не го предават. Бързите надежди за успех се превръщат в дълго чакане пред един непревзимаем град. Част от английските доброволци, тръгнали с надеждата за плячка, започват да дезертират. Други безчинстват из района и влизат в скандали с гентските си съюзници. Накрая голяма част от нередовните войски е разпусната по заповед на епископа. Междувременно в Лондон започват да се чудят дали е било добра идея да пращат Хенри начело на цяла армия, която очевидно не постига нищо съществено, а струва скъпо.     

 През септември, когато припасите на армията свършват, Хенри получава от краля разрешение да се изтегли обратно към морето. Англичаните изгарят превзетия Гравлин и изоставят гентската милиция на Ван Артевелде. Епископът се връща без особени жертви, но и без победа, а разходите са били сериозни. Войската му от около две хиляди души се разпуска сама, веднъж стъпила на английска земя. Самият Хенри е призован в Уестминстър, съден е за взимане на подкупи от французите, но е осъден само за това, че не е приел друг благородник за свой помощник в камандуването, глобен е с голяма сума и е лишен от доходите и рентите си за две години напред. Част от рицарите, пътували заедно с Хенри и заемали офицерски позиции в кръстоносната му армия, също са осъдени. Поне един от тях лежи известно време в затвора, но не е глобен, защото успешно изтъква в своя защита, че е приел подкуп от французите... само защото е изгубил ценни коне, оръжие, доспехи и друг багаж в обсадата на Ипр.    Въпреки финансовите си загуби, Хенри се съвзема и в 1385 г. участва в още един военен поход. Заедно със своя крал Ричард II добрият епископ участва в кампания срещу Шотландия и се включва успешно в плячкосването на Единбург, което донякъде компенсира предишните му разходи. 

   Следващите години на Хенри са заети със спорове с духовниците в епархията му Норич. Войнственият и енергичен, но вече застаряващ духовник се меси прекалено усърдно във всекидневните работи на своите подчинени абати и свещеници, така че те търсят подкрепа чак от Рим срещу постоянните му посегателства. Между 1394 и 1401 епископът успява с търпение, упорство, нахалство, както и просто игнорирайки решенията на Рим и Кентърбъри да се наложи като абсолютен господар над формално автономните манастири в своята малка област в Източна Англия. През цялото време той преследва лолардските еретици и в няколко случая праща еретически проповедници на кладата и ешафода. През това време племенниците на епископа се издигат като ценни защитници на управлението на Ричард II.  

                                                  Проблеми със закона 

   В 1399 г. умира чичото на крал Ричард - Джон Гонт (или Джон от Гент). Кралят веднага отнема херцогството Ланкастър от сина на Джон, своя братовчед Хенри Болинбрук. Болинбрук заминава в изгнание, но бързо се връща с армия от недоволни. Ричард бързо се връща от Ирландия, където се е разправял с местни бунтовници и се опитва да събере онази част от благородниците, която му е останала вярна. Епископът е лоялен към своя законен монарх (и към роднините си), така че потегля с въоръжена дружина, за да се съедини със силите, идващи от Ирландия. Хенри пътува заедно с Едмънд Лангли, херцога на Йорк. Лангли обаче приема предложенията на Болинбрук и минава на негова страна. Епископ Хенри отказва да премине към изменниците и е арестуван. Скоро след пленяването и абдикацията на Ричард II епископът е освободен и се връща у дома. През есента на същата изпълнена с драматични събития година дори присъства на първия парламент на узурпатора Хенри IV. Парламентът решава, че сваленият крал трябва да бъде затворен и епископът се примирява с хода на събитията.     

 На следващата, 1400 г., съвсем скоро след коледното гостуване на византийския император Мануил II, в Англия избухва опит за свалянето на узурпатора. Хенри IV е трябвало да бъде пленен по време на турнир. Богоявленският бунт обаче се проваля поради предателство. Племенникът на нашия епископ, Томас Диспенсър, издигнат за граф на Глостър след помощта си за Ричард II от 80-те години, е екзекутиран за участие в сегашния заговор. Като разбира накъде вървят нещата, Хенри оставя епархията си в Норич в ръцете на свой наместник и заминава да се оправдае пред Парламента в Лондон. Там е обвинен в измяна срещу новия крал, но успява да се защити, помирява се ланкастърския монарх и се връща у дома. Хенри IV решава, че не може да си позволи да държи Ричард II жив и заповядва сваленият крал да бъде убит в замъка Понтефракт, за да спрат бунтовете и заговорите.     

 Последните пет години от живота на епископа на Норич са необичайно спокойни. Той прекарва времето си между катедралата и няколкото си имения, пощаден от бурите на епохата, въпреки че сам достатъчно е участвал в тях. Умира на 26 август 1406 и е погребан пред централния олтар на главния храм в епархията си. Запазен е отпечатък от печата му, на който личи лещо от необикновената личност: върху герба има шлем, комбиниран с митра и украсен с изображение на грифон. 





                                         image

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624902
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата