Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2007 18:53 - Убийства и музика
Автор: ivoberov Категория: Изкуство   
Прочетен: 20444 Коментари: 39 Гласове:
0

Последна промяна: 21.12.2007 19:01


       / Продължение на „Сталин, Шостакович и безпредела „ /  
  Дали Сталин е разбирал, че Шостакович казва истината със своята музика ?    Няма начин да не е разбирал, с неговия природен ум и подозрителност.    И вероятно е подпитвал. Примерно така : -         Ама какво е това напрежение. Сякаш някой се измъчва от нещо. -         Червената армия влиза воюва с белогвардейците, другарю Сталин. -         А тук защо е толкова се повтаря музиката. Като че ли някой преследва някого. И го тормози. -         Ами червената армия армия е победила бялата и я преследва, другарю Сталин. -         Аха, разбирам... И усмивката под мустаците.                                            ...    А може би не е протекъл с тия думи разговорът.  И най-вероятно въобще не е протекъл с думи .  Защото е задочен, разбира се.    И се е водил се е с години.С десетилетия. Половин век почти.    А симфониите имат все едни такива имена... Октомврийска, Ленинградска, Червеноармейска… Посветена на Ленин, посветена на Сталин. Единадесета – посветена на революцията от 1903-та година. Дванадесета - на революцията от 1917-та година.    Има много тържественост в част от тези симфонии.    Защото, нали, след мъчителни сблъсъци, преследване и тормоз пролетариите побеждават стария и строят нов, прекрасен свят..  Но и много ужасени, уплашени същество в тъжното и жално скимтене на цигулките.  Има и тържествени завършеци, което винаги, при всички симфонии граничат с ужаса. С ужаса и безпредела.                                                    ...  Оркестърът подхваща напев от някоя позната народна песен. Толкова позната, че може да бъде всякоя.  Слушателят сякаш присъства на някое народно веселие, панаир, или запивка / Като в девета симфония,/.  Веселие с много хора.  После някак неуловимо народният напев се скършва. Пречупва се.  Имаше го – няма го.  На негово място идва заплахата.  И веселието с много хора се превръща в своята противоположност.  Пак с много хора.                                                  ...      Някой броил ли е избитите или изселени народности по време на Втората световна война и след нея ? Знае се донякъде за татарите, калмиците, чеченците… Но има още. Още много народности. Съвсем непознат за историята геноцид. Геноцид за когото на никого не му пука. Най-малкото на руснаците. Нали на руснаците за самите тях не има пука, защо да им пука за другите...  Хрушчов каза, че избитите от Втората световна война били къмто 20 милиона. Защо двайсет милиона- той си знае. Така му хрумнало на човека. Може и да са двойно повече, може и двойно по-малко. Няма голямо значение, но всички повтарят цифрата в продлъжение на години.  После историците изчисляват, че към 20 милиона са може би само загиналите военнослужащи, а не цивилните граждани.  Може би.  Около толкова. Не може да се каже точно.  Много народ, всеки случай.  Голямо веселие с много хора.                                                   ...    Бабий Яр бил сътворен като израз на негодувание и покруса от фашистките изстъпления в едно село.    Цигулков квартет номер осем– най-тъжната и зловеща музика в цялата история на планетата Земя. Покрусен бил Шостакович от това, че фашистите съсипали и избили жителите на едно село.  А пък милионите избити от Сталин не го развълнували. От Сталиновите престъпления не бил покрусен.  Не знаел за тях, може би.  Също като Бернард Шоу, Луи Арагон, Максим Горки, Прокофиев, Херберт Уелс и останалите интелектуалци - умници.    Само че няма начин и Шостакович да се нареди между незнаещите. Той дори не е могъл де се преструва, че не знае.  Знаел е.   Точно през 32-33-та, по време на Големия глад, година пътува с влак на юг, през Украйна, към Към Воронеж.    По онова време украинците запяват такава народна песен :        В тридцать третьем году         люди падали на ходу        ни каровы, ни свиньи          только Сталин у стини.    Веселите народни песни, които се прекършват до цигулково скимтене ?    Точно през тези години 33-37-ма година Шостакович пише и най “отвъдните” си симфонии – четвърта, пета и шеста.                                                  ...  Веселите, прекършени от ужаса народни песни. Като оня народен напев от Цигулковия му концерт.    Много познато звучи напева, но неопитното ухо не може да долови произхода му..    Познавачите, обаче, са сигурни :  Това е “ Сулико”.  Любимата песен на Сталин.                                                   ...     А прочутата Ленинградска /седма/ симфония, която героичните музиканти свирят в обсадения Ленинград била пък написана срещу фашисткото нахлуване в Русия.  Само че седма симфония като цяло е замислена и сътворена още през 1937-ма година.     По време на Големия терор.  Тогава само за 16 месеца – от август 1937-ма година, до ноември 1938-ма година са избити 750 000 съветски граждани, а 800 000 са били осъдени най-малко на 10 години затвор.  Тук сякаш има предел. Цифров. Защото арестите и убийствата са ставали по план.  Само дето плановете са се преизпълнявали.  Защото този, който не преизпълни плана за убийствата преминава към убитите.  А този, който го преизпълни...  Той също...  Безпредел.                                           …    „ Това е музика за терора, робството и подтиснатия дух” – споделя Шостакович на Ф. Ясиновская по повод на Седма симфония. Споделя тогава, когато Сталин вече го няма.  А по времето на Сталин се страхува. И след смъртта му се страхува.  Дори подписва писмо в което се осъжда Солженицин.  Въобще, страхува се до края.                                                …  Ако не преизпълниш плана за убийствата те убиват.    Ако го преизпълниш също.   Комисарят по вътрешните дела, вярното куче на Сталин, човекът, който покорни изпълни заповедта за Големия терор е убит. Тоест арестуван, съден, разстрелян.     Народът се радва. Никой не е вечен, никой не е застрахован. Дори блюдолизците и убийците.      И никой в нищо не е сигурен. Дори в злото.  Защото се случват чудеса. Вълшебства…    Как се получават те ? Кой ли е вълшебникът ?                                                 ...  Рокосовски Михайлович някой си там. Командир на пети кавалерийски корпус. През 37-ма година го арестуват и го тикват в затвора. Там, по някакъв повод / а може и без/ надзирателите го пребиват от бой, а после пикаят върху него.    Тоя Михайлович сякаш е стигнал дъното на падението. Сякаш с него е свършено Сякаш от него дори човек не става.  Обаче тцъ.     Не.  Става.    Много става даже.     Рокосовски неочаквано поема към върховете на световната слава.    Големият терор свършва през 38-ма. По време на войната той е освободен и привикан в армията.    Става генерал. После маршал на Съветския съюз. Влиза тържествено в Берлин.     Ръководи парада на Победата.    Парада на победата на Червената армия.    На Червената армия на Червения площад.    Всеки е виждал тоя прочут документален филм.     В него, на старите черно-бели кадри един друг маршал се пъчи на бял кон.    Това е Жуков. Прави преглед на строените за парад войски.  След това отива и докладва, че войските са строени и готови.    Докладва не на друг, а на маршал Рокосовски / той, а не Сталин приема парада/  Същият Рокосовски, върху когото допреди няколко години са пикали лагерните наздиратели от НКВД.    Маршалът, пълоководецът, победителят от Втората световна война, Героят на съветския съюз, носителят на три кила медали.  Има ли всичко това нещо общо с музиката, безпредела и вълшебствата ?  Има разбира се.  / Продължава/

image  



Тагове:   музика,   убийства,


Гласувай:
0



1. ivoberov - да припомня само
21.12.2007 19:02
Псувни, ругатни, лични обиди и явни простотии изтривам без обяснение
цитирай
2. ivoberov - Допълнение
21.12.2007 19:07
На снимката са Жуков и Рокосовски
цитирай
3. trevistozelena - кажи ми
21.12.2007 19:23
кажи ми коя е симфонията? 11 ли?
цитирай
4. ivoberov - Това от ютюба
21.12.2007 19:30
Това от ютюба е струнен квартен номер осем, така нареченият " Бабий Яр "










цитирай
5. trevistozelena - хубаво
21.12.2007 19:35
хубаво и страшно звучи. мисля че ще го слушам много пъти
цитирай
6. ivoberov - Да
21.12.2007 19:48
И ако имаш търпението /доста го нямат/ да стигнаш до втората половина на тази част, която е по-жива. Този квартет има още две части.
И между другото първата част на 11 симфония е много отличителна за Шостакович - едновременно тъжна, тихичка, бемз тържествени изблици, но въпреки това величествена, и зловещо-заплашителна
цитирай
7. trevistozelena - и също тъжно
21.12.2007 19:48
и също тъжно, а има и някаква нежност...интересна е идеятa да го изпълняват жени
цитирай
8. trevistozelena - втората част
21.12.2007 20:00
втората част е малко внезапна - стряска, може и да те разтрепери. странно променя нагласата. сигурно звуча доста повърхностно...
цитирай
9. анонимен - Музиколог
21.12.2007 22:42
Какъв смешен монолог, и после още по-смешен диалог!
цитирай
10. ivoberov - Горното
22.12.2007 21:01
Горното би трябвало да го изтрия.
Твърде е трогателно и показателно, обаче.
Оставяма го за поука, образец и онагледяване.
Смислените хора ще се досетят какво онагледява.
На любознателните препоръчвам да посетят дневника на Лик. За онагледяване и поука.
цитирай
11. alexanderkolev - Наскоро четох eдна книга за Сталин ...
23.12.2007 00:14
Наскоро четох eдна книга за Сталин (Stalin: the court of the red tsar, от Simon Sebag Montefiorе). Там се споменава как веднъж Сталин забелязал, че на Рокосовски му липсват нокти на пръстите и го попитал, "Бяхте ли измъчван в затвора", на което Рокосовски отвърнал, "Да, другарю Сталин".

Книгата (излязла неотдавна, преди три години) е много интересна, защото някак си успява да те накара да разбереш логиката, на която са били подвластни хората и събитията. В Големият терор на Конкуест, това малко се изплъзва - читателят схваща неизмеримия ужас на станалото, но не може много добре да разбере как всичко това е станало възможно (подхвърлянията на Конкуест, че това е било все едно мафиотски босове да оглавят държавата са неубедителни и не обясняват много). Монтефиоре е разговарял с доста от потомците на хората от Сталинското Политбюро и книгата е пълна с красноречиви подробности, които помагат да се разбере съзнанието (манталитета) на хората и логиката на случилото се. Това не прави тези събития по-малко страшни обаче - точно обратното, когато разбереш, че Берия например не е бил просто някакво непонятно чудовище, а е могъл да бъде понякога и чаровен съпруг, любящ баща и обаятелен ръководител, разбираш и че ужасите на Сталинизма всъщност не са причинени от някакъв друг вид хора, а от хора като нас и тези наоколо. Тоест, демоните си стоят в душите ни и само чакат удобен случай за да се развихрят.
цитирай
12. alexanderkolev - Между другото, според книжката, ...
23.12.2007 10:37
Между другото, според книжката, която споменах по-горе, Сталин първоначално е мислел сам да приеме парада на кон, но белият арабски от снимката го хвърлил при една от тренировките. Тогава Сталин решил да предостави тази чест на кавалериста Жуков (като преди това го попитал дали не е забравил да язди) и Рокосовски (който на парада язди личния черен кон на Будьони). (Между другото, спомням си, че съм гледал кадри от парада, на които си личеше, че бялото конче е доста буйно и Жуков го овладява с усилие. Представяте ли си каква картинка щеше да бъде да хвърли Сталин насред парада.)
цитирай
13. ivoberov - Още едно допълнение
23.12.2007 13:43
Ако понякога за поука и онагледяване си позволявам да не трия обиди отправени лично към мен /примерно от Лик/, то трия обиди, отправени към другите, дори те да са особняци като Лик.
Ако някой държи непременно да уязви някого, нека поне да се напъне и да го направи в по-изискана форма.
Така напънът ще бъде нещо като възмездие.
цитирай
14. ivoberov - А. Колев
23.12.2007 13:48
Не знаех за този разговор между Сталин и Рокосовски.
Между другото в края на тоя опит смятам да пиша освен за влиянието на ужаса върху музиката, и за битовите му измерения.
цитирай
15. анонимен - Лъчезар
23.12.2007 17:59
Г-н Беров, можете ли да ме упътите към някой труд, изучаващ природата на злото - но не просто на човешкото зло, а наистина на Злото. Откакто започнах да се интересувам от история на 20-и век ми стана ясно, че без такъв труд не бих могъл да разбера този свят, скрит в един век.
цитирай
16. анонимен - ВЕСЕЛА КОЛЕДА
23.12.2007 19:44
И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА, Иво!
Обич от Добрата! :)
цитирай
17. анонимен - За №17
23.12.2007 19:46
Г-н №17, отворете една всеизвестна Книга, нарича се Бибиля. Там ще разберете за природата на злото, за доброто и за всичко друго - обич от Добрата!
цитирай
18. alexanderkolev - Весели празници на всички!
24.12.2007 12:09
Весели празници на всички!
цитирай
19. ivoberov - Благодаря
24.12.2007 12:28
Благодаря на Добрата и Колев. Живот и здраве за всички.
цитирай
20. анонимен - ВЕСЕЛА КОЛЕДА. Екатерина
24.12.2007 17:03
ВЕСЕЛА КОЛЕДА.

Екатерина
цитирай
21. raztvoritel - Благодаря за поредицата, при което не съм заситена с публикуваното от нея.
25.12.2007 16:24
Странно, как да посегне човек да изрази разнообразието на пълнотата, с която Вашият стил в прозата за пореден път дарява читателя. От страданието няма полза! Мога да Ви благодаря, задето изтъкнахте важността на факта.
цитирай
22. анонимен - Любопитни факти
26.12.2007 06:57
Поредицата за Сталин и Шостакович на Иво ми напомни за една не много известна руска пианистка, спомената в издадените зад граница спомени на Шостакович - Мария Юдина. Тя получила хонорар лично от Сталин за направен запис специално за него и му отговорила с писмо, че се отказва от парите. Заявила му че ще се моли на Господ да прости греховете му към народа и страната, а парите ги дава за ремонт на църквата в която ходила.
http://www.peoples.ru/art/music/classical/yudina/
цитирай
23. trevistozelena - ей:)
26.12.2007 12:48
радвам се за двете последни добавки към блогрола ти:) знам, че е детинско, но се радвам:)
само че не знам италиански...
цитирай
24. анонимен - Pozdravi, Ivo
26.12.2007 22:55
Ivo, Vesela Koleda i Chestita Nova Godina
цитирай
25. lik - КОЙТО ИСКА ДА ЗНАЕ КОЙ Е СТАЛИН....
27.12.2007 08:48
ТРЯБА ДА ТРЪГНЕ ОТ МЕМОАРИТЕ НА ПОЕТА ЗАБОЛОЦКИ, НА МАРШАЛ ЖУКОВ И....НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ -НА ПОСКРЕБИШЕВ - ГЛАСЪТ НА СТАЛИН ..
цитирай
26. ivoberov - Не
27.12.2007 14:08
Не препоръчвам на никого " Спомени и размисли" на Жуков, защото на тази книга и липсват две основни неща :
1. Спомени
2. Размисли.
Между другото вчера /четвъртък/ разбрах, че в Русия ще издават учебник, където се изказват съмнения, че Сталин е избивал хора/ или пък чак толкова най-малокото/ и се изтъкват заслугите му за индустриализацията.
Така че писанията за оная епоха никак не са излишни.
Защото оная епоха се вмъква и в днешния ни ден.
Смятам да напиша по какъв начин в едно бъдещо обобщение.
цитирай
27. анонимен - Няма постинг, няма проблем - също като Сталин
28.12.2007 22:45
Г-н Беров, триенето на критични за вашия вестник мнения в настоящия му вид няма да го направи по-добър. Разбира се, това е ваше право, тъй като блогът си е ваш, вестникът - също. Хубаво е обаче да се замислите върху подобни мнения на хората, които са чели години наред в. "Седем" и със сигурност техните забележки са нправени с болка и съжаление за провалената медия, единствена истински опозиционна и с разумни и интелигентни коментари от добронамерени хора. Дано през новата година осъзнаете голямата грешка, която направихте, за вас ще бъде по-добре.
цитирай
28. анонимен - Кой е главният редактор?
28.12.2007 22:48
Абе, така и така съм влязъл в този блог, та да питам - защо "Седем" няма главен редактор и редакционен екип? Не е ли задължително да бъдат обявени в каре хората, списващи медията? То май само в жълтите е така.
цитирай
29. ivoberov - за Седем
29.12.2007 00:14
За Седем съм написал четири-пет най-подбробни сведения, и към тях има вече стотици мнения.
Дал съм възможност на неразбирането, злобата и глупостта да се разстилат на цели страници.
Още веднъж за най-невъзприемчивите.
Хубавият, прекрасен вестник, с чудесната му главна редактора беше на загуба почти година и през цялата тази година се издържаше не от печалби и продажби, а от личните пари на неговия мажоритарен собственик.
Преди да го закрие, повтарям
преди да го закрие
Собственикът го предложи на ДСБ. На изключително ниска цена.
Ръковоството на ДСБ високомерно отказа.
Най-вече защото различни съветници му шепнеха, че ДСБ няма нужда от такъв вестник.
А пък някои ръководители на ДСБ дори презрително обявиха, че никой няма да купи такъв вестник.
Така че собственикът имаше два избора.
1. Да го закрие.
2. Да се опита да го продаде.
Потретям за най-невъзприемчивите :
Да го продаде или да го закрие.
Четвърти път за глупаците :
Вестникът беше свършил, беше докаран до фалит от чудесната му главна редакторка и трябваше да бъде закрит.
Още веднъж за много големите глупаци :
Вестникът не можеше да се самоиздържа и беше пред закриване. И още веднъж и за идиотите и дебилите :
Вестникъм беше свършил и трябваше да бъде спрян.
Като човек, който имаше дялове от вестника, но нямаше никакви пари, за да го издържа нито можех, нито исках да се противопоставям на продажбата му.
Всъщност продажбата на вестника е единственото нещо, което можеше да го спаси.
Лично аз нито съм променил възгледите си, нито писанията си. Просто написах истини, които преди това бях премълчавал.
Мисля, че сега вестникът е по-добър, с много повече мнения, и много повече смислени автори.
Но това си е лично мнение, разбира се.
Няма име на главен редактор, защото все още няма сключен договор с такъв.
Много съжалявам, че трябваше да употребя определения, които винаги съм се стремял да избягвам.
Не се сдържах просто защото глупостта започна да преминава медицинските граници.
За последно давам такива обяснение.
Хайде още веднъж :
Вестникът беше цяла година на загуба и беше докаран до фалит от прекрасната му главна редактора.
Той трябваше да бъде спрян или продаден.
ДСБ висикомерно отказаха да го купят, въапреки невъзможно ниската цена.
И мажоритарният собственик, който си беше давал парите цяла година, за да го издържа взе единственото възможно решение.
Хората, които биха купили вестника просто ще го спасят. Ще спасят вестника, който беше отхвърлен от ръковоството на ДСБ и който бе докаран до фалит от гланата му редакторка.
Който не разбира тия простички неща не заслужава да пише в дневника ми.
Злобата, а най-вече глупостта ми писнаха.
Вече ще трия проявите им.
Толкоз.
цитирай
30. анонимен - Иво, честита и успешна Нова година
29.12.2007 12:18
Желая ти здраве, щастие и успехи!

Вени Гюрова
цитирай
31. анонимен - Фалити
29.12.2007 15:29
Ех, Беров, Беров, ако действително мислиш, че хората, чели вестника 2-3 години, са ненормални и дебили, както ни наричаш, наистина не си струва човек да се занимава повече с тебе. И защо, ако ти и собственикът сте преценили, че главната редакторка не работи добре, не я сменихте по-рано и не взехте други мерки. В нормалните страни с 2 % да паднат продажбите на каквото и да е, се раздвижват нещата. Не е причината в редакторката и ти го знаеш добре. Що се отнася до езика в поста ти, той е безобразен - да го отдадем на някакво "празнично" опиянение.
цитирай
32. анонимен - Авторите
29.12.2007 16:09
Много ми е любопитно, ако професорите Калин Янакиев и Иван Младенов са сваляли тиража на вестника, то дали сегашните автори (не пиша имена, защото не ги помня) са го вдигнали.
цитирай
33. ivoberov - Не се получава
29.12.2007 17:49
Не се получава нито разбирателството, нито каквото и да било обсъждане.
Получава се друго.
Получавам лъжливи обвинения и упреци.
Не съм намразил Костов и не съм писал срещу него-това е лъжа.
Но вече започвам да мразя десебарщината.
Просто не очаквах, че в тази партия има толкова злобни хора.
Цялата тая простотия и злоба, която се изля върху мен досега отдавах на огорчението, че ДСБ е изгубило, по своя вина още един вестник /осовен Демокрация/.
Сега виждам, че тази простотия и злоба са си вътрешно присъщи за някои десебари, дано не са всички.
Но тези тези някои успяха, след толкова злоба и лъжи да ме отвратят и да ме отдалечат от тази партия.
Просто е чудно как умеете да отблъсквате приятелите си и да печелите врагове.
Добре, ето какво ще ви кажа:
Бях отхвърлен от комунистите, които ме уволниха от телевизията.
Бях отхвърлен от царистите, които ме уволниха от радиото.
Видно е от всички писания, че не съм се присламчил и към Бойко Борисов, мога да си мина и без него.
Сега ме отхвърлят и десебарите.
Ами като е така, вървете по дяволите, свикнал съм.
Ще си мина и без, вас, ще си мина и без вестника ако трябва.
Хич не го купувайте, и моля, не ми се врете в дневника - имате си свои костовистки дневници и мрежови страници.
Винаги съм бил самотен, самотен ще си остана.
Майната ви.
Наистина успяхте, ако не да си спечелите враг /все ще не се чувствам такъв/, то да ме загубите като приятел.
Пък замислете се малко, защо винаги губите.
И защо винаги ще губите.
Зарекох се да ви трия тъпотиите и злобата, но не го направих.
Сега вече ще го правя.
И всичко това ми го натрапвате по християнските празници.
Пък и се пишете християни отгоре на всичко - що за лицемерие и притворство - чиста тартюфщина.
Днес се запитах - за пръв път- дали и Костов не е притворен лицемер като вас...
И да знаете, че ако започна да се съмнявам в него - то ще е заради вас.
Още веднъж.
Моля, не се врете повече в дневника ми.
Искам да пиша и споделям различни неща за целия тоя страшен, чуден, любопитен, прекрасен, ужасен и особен свят, който ни заобикаля.
За всички негови проявления.
Искам да общувам с добри хора.
Писна ми от спарения , лишен от доброта и разум въздух на вашите политически мазета.
Не ви ща.
цитирай
34. анонимен - Успокой се
29.12.2007 18:35
Има хора, които наистина държат на теб. чесно
цитирай
35. vladyyan - Иво, понякога верно си като хлапак. ...
30.12.2007 19:48
Иво, понякога верно си като хлапак. Удивлявам се как съчетаваш един наистина прекрасен аналитичен ум и нещо съвсем детско.
Ти наистина ли се впрягаш на писанията на разни люде, дето днеска са едни, утре други и естествено винаги недооценени. Бъкано е с такива бе. Лично аз просто ги игнорирам и не си играя с тях :).
Ще ти припомня една случка. Един път бяхме в някакво заведение и там един "активист" цяла вечер ти обясняваше за Сартър. Умрях си от смях като ме изкара навънка уж за да пуша.
Припомням ти го по една проста причина - за мене оня беше обикновен боклук, или айде да се изразя по-меко - никак не ме интересуваше. Ако се пишеше костовист - супер, да гласува. Но връзката ми с такъв спира до там. Е, ако такъв вземат да ми го лансират - връзката ми с лансиращите спира. И т.н.
И още едно уточнение - ти не намразваш десебарщината. Такова чудо няма. Ти мразиш фанатизма и глупостта. Е, и аз не го понасям :).
цитирай
36. alexanderkolev - Иво, някъде от средата на април, ...
30.12.2007 21:15
Иво, някъде от средата на април, когато открих дневника ти, го чета почти всеки ден, когато съм в мрежата. Искам да ти кажа едно просто благодаря за този дневник. Това, което правиш със словото си подрежда света и го променя, умножава доброто и го разграничава от злото.
С най-хубави пожелания за Новата година!
Александър

ПП А за десебарщината ме сърби езика да кажа някои откровени думи, за това какво мисля, че представлява, ама хайде нали са празници - нека да сме добри и в празнично настроение.:-)
цитирай
37. анонимен - Kъм vladyyan с въпрос
31.12.2007 17:26
Молим да ни обясните на нас , не фанатизираните. Какво става с Иво Беров? Защо така се е вторачил в "безпредела" напоследък? Откъде се появи напоследък това уважение у него , към лица като alexanderkolev? Защо и нефанатизираните се почуствахме предадени?
Това не са злобни въпроси. Това са въпроси идващи от 100 пъти измамени , но честни хора!
цитирай
38. анонимен - Приятелю ти чел ли си Спомени и ра...
18.02.2008 19:26
Приятелю ти чел ли си Спомени и размисли защото аз съм на 30години и да погребваш историята е глупост
цитирай
39. анонимен - Приятелю ти чел ли си Спомени и ра...
18.02.2008 19:26
Приятелю ти чел ли си Спомени и размисли защото аз съм на 30години и да погребваш историята е глупост
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7807564
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031