Отзад на фигуралната композиция номер едно се вижда едно внушително възвишение. То се издига над заливчето при Каварна като оня прочут хълма над Рио де Жанейро, където стои Христос с вдигнати ръце. Вдигнал ги е от хората, разбира се. Пък те си мислят, че ги е вдигнал, за да ги прегърне. Но това си е тяхна работа.
  Заливчето до Каварна въобще не е Рио де Жанейро, както се казва в оная книга / няма да кажа коя/. Въпреки хълмчето. Първо защото там няма февруари, а тук има. Тоест и там има, но тамошният февруари е като тукашния юни. А пък тамошният септември е като тукашния  май. Което означава, че са се сбъднали думите на поета " септември ще бъде май". Само дето са се сбъднали за Рио де Жанейро.
  Чудя си как ли им викат на риодежанейровците. Вероятно риодежанейровци. Или риодежанейровки.
  Ето и друга отлика между каварненското заливче и Рио де Жанейро. Тук няма риодежанейровки, за съжаление. Тук въобще никого няма освен мен и някакъв гаден дъжд, който се готви да завали.
 Само в горната част на плажа има пет-шест вехти и порутени рибарски къщи. Там живеят някакви особени рибари. За три дена не видях никого от тях да лови риба. Видях само един- двама да стоят неподвижна на брега и да гледат втренчено към морето. В морето, обаче, не се виждаше нищо. Нито лодка, нито делфини, нито кораби, нито каквото и да било. 
  - Колкото и да гледаш морето, то ще си остане море- исках да кажа на един от тия особени рибари, като забелязах как продължително и необосновано гледа към морето.
   Не му го казах, обаче. Вместо това му казах " добър ден"
 Рибарят леко отклони погледа си от морето и започна да го насочва към мен. Но доста преди да го спре върху мен просто усети, че аз съм някакъв си там  човек. Затова не ме погледна и пак се загледа в това, което беше море. И щеше да си остане, въпреки погледите.
  Аз също огледах морето, за да видя какво ли все пак би могъл да оглежда рибарят. Не видях нищо такова. Затова започнах да разглеждам внушителния хълм над заливчето, който приличаше на разтегната като акордеон пирамида.
  Нямаше начин на върха на този хълм да не се намира някаква стара средновековна крепост. А може би и още по-стара средновековна крепост. От античните времена още. Само дето останките на крепостта още не са открити. А още не са открити, защото на хърма все още не се е качил Божидар Димитров- Шеф на Националния Исторически Музей / съкратено БДШНИМ, да се чете Бъдъшъним/. Като се качи веднага ще ги открие.
  Освен това хълмът явно беше обвеян с предания. Личи си и от фигуралната композиция номер едно, ако я огледате внимателно.
   Дори се досещам за една от легендите.
  Каварна, както се знае е / то може и да не се знае/ е последният град от Второто българско царство / то може и да не е така, но нека приемем, че е така заради нуждите на преданието. Пък и за да се кефят каварненци/
  Та всички хубави моми, които бягали от турците се събрали в Каварна.
И като разбрали, че турците ще превземат крепостта и вероятно ще ги изнасилят се хвърлили  от скалата право в морето.
  Затова този хълм сега най-вероятно се нарича Момина скала. Или Момин скок. 
  А пък морето отдолу се нарича Девичи пролив. Или Момино течение.
  Не попитах как точно се наричат. И без това си беше ясно.
Освен това момите - всичките бели и хубави най-вероятно са си вързали плитките една о друга, та да не би някоя от тях в последния миг да се откаже от скоците си в морето и да бъде изнасилена от турците.
  Това с овързването на косите е подробност, която показва, че в преданието се основава на някакъв действителен случай.
   Във всеки случай на местните хора прави впечатление, че водораслите отдолу, под скалата са оплетени като момини коси и плитки.
  Лично аз като чух за преданието много се развълнувах. / То май и преди го бях чувал. И тогава се вълнувах/
  Първо ми стана жал за така злополучно удавените моми. След това се изпълних със справедлив и благороден гняв против турците.
    Дори ми се дощя сега да беше турското робство, пък аз да бях хайдутин и да изтрепя поне двайсет- трийсет от тях.
    Но поради липса на турско робство тръгнах да се разхождам на север по високия бряг, който беше осеян с...
     /Следва продължение. Нарочно спрях изречението си по средата, за да е по-загадъчно /
  

Тази легенда и в Каварна ли я има? Защото аз я знам за Калиакра. Там даже има статуя/скулптурна композиция, изобразяваща девойките, завързани една за друга с плитките си.
Обичам легендите, даже много. Сигурно затова харесвам студената красота на север по българския браг на Черно море. Югът е екзотичен и красив, Северът - малко жесток и див, но достолепен. И самотен. По чукарите и пропастите.

Иво, БъДъШъНИМ забавя, но не забравя: след като ти обърна внимание на пропуска му да открие античните и средновековни потайности в Каварна, ето ти го днес вече ги е открил и бърза да публикува, че и договор да сключва http://www.focus-news.net/?id=f6065
с поздрав от Елица

Иво, БъДъШъНИМ забавя, но не забравя: след като ти обърна внимание на пропуска му да открие античните и средновековни потайности в Каварна, ето ти го днес вече ги е открил и бърза да публикува, че и договор да сключва http://www.focus-news.net/?id=f6065
с поздрав от Елица

da be da

prekrasna istoria prodalghavaite samo taka!@

nai qkiq film