Ето рибарското селище в залива при Каварна, където срещнах зловещия рибар от предишното писание

   А ето и продължението от предишното писание / постинг/
    Поради липса на турско робство тръгнах да се разхождам по високия бряг, който беше осеян с ...боклуци, разбира се. 
Хората бяха изхвърлили боклуците си колкото се може по-далеч от себе си.
Тоест по възможно най-красивите места.
Защото красивите места са далеч от хората.
Колкото едно място е по-далеч от хората толкова по-красиво е то.
Така че местата по които вървях бяха красиви.
Биха били още по-красиви ако наоколо нямаше боклуци.
И ако не ме глождеше омразата ми към турците, породена от жестокото им отношение към момите, които се бяха хвърлили от високите скали на Момин скок, долу в дълбините на Мимоното течение.
 Момите, които се бяха хвърлили там, за да избегнат турската злоупотреба с младите им, бели, недокоснати девичи тела.
    Все пак имах леки съмнения, че моята ненавист е леко преувеличена. А също и подозрения, че съм нещо като идиот, макар и не пълен. 
 Точно тогава видях срещу себе си..
О ужас, о благородно възмущение, о справедлив гняв...
Срещу себе си видях турци.
Турците строяха концлагер.
 Концлагерът представляваше наредени една до друга кокетни бараки.
 Бараките бяха кокетни, защото пред всяка от тях имаше издадък.
 Всяка барака имаше такъв издатък. Той представляваше нещо като предверие към нея.
 От тези кокетните предверия бараките не ставаха по-малко зловещи.
  Напротив, още по-зловещи ставаха.
 От един турчин който строеше концентрационният лагер разбрах, че лагерът се наричал Ваканционно селище. Забравих името на така нареченото Ваканционно селище,  всъщност беше лагер под прикритие.
  " Брех проклетите турци, колко били хитри и коварни " -рекох си.
 Изхитрили се да наричат пъклените си строежи Ваканционно селище.
 Никакво влизане в Европа за такива.
  Зачудих се как ли ще се изхитрят да докарат тук лагерници.
     / Следва продължение/