Изведнъж всичко това беше скършено
  като съчка настъпена от задния крак
 на чифтокопитно. И в душата ми мършава
  някой докопа напластения мрак

   После как ли да се избърше
   да го изтрие, да го забрави...
   
   ....
  Тук спирам стихотворението си. Спирам го защото не обичам стихотворенията си. А не ги обичам не защото са лоши.
  Напротив, много са хубави даже.
  Не ги обичам по една проста причина.
  Те не са за обичане.
  Те са за мразене.
   Което не е чак толкова лошо.
   Има нещо по-лошо от това да не стават за обичане.
    Да не стават за четене.
   А те стават за четене.
   Само дето не са за лениви сърца. Или за страхливи сърца. Или за предпазливи сърца. Или за крехки сърца.
     Моите стихове не са за крехки сърца.
     Между другото харесва ми този израз.
     "Крехки сърца"
    Не говоря за стихотворението, което нарочно недописах.
    Говоря за другите. 
    Ще дам адреса на страницата, където някой би могъл да ги намери, ако прояви любопитсство.
    Бих искал да довърше все пак писанията си за Каварна.
   Само че ще отложа края за утре или други ден.
Днес ще добавя само, че не ми се размина без кръчма. Тя се намираше в  някакво сели близо до Каварна. Селото се казваше Българи, Българево, Българаново, или нещо подобно, не помня какво, защото беше нощем и се канеше да завали.
 Канеше се да завали един дребен, досаден, коварен и  подъл дъжд.
 Не знам дали заваля наистина защото се забих вътре.
  В кръчмата.
  Утро може да напиша какво се случи в кръчмата
  Сега само ще добавя, че там чух една много вълнуваща песен.
  Тя започваше така :
          Тя беше родена във Варна 
          Той беше роден в Кюстендил
           Тя беше девойка коварна
           Той момък наивен и мил

Много исках да разбера какво е станало по-нататък с коварната девойка и наивния мовък, но в кръчмата се вдигна глъчка и не разбрах думите.
Утре ще проверя, обаче, какво е продължението на песента.
 Много се надявам коварната девойка да си е получила заслуженото, а наивният и мил момък да е имал късмет, да си е намерил мома,  която да му е била лика-прилика, да се е оженил за нея, да са имали много деца и да са били щастливи.
  Но също така се надявам коварната мома така да го е изтомозила, че той да се е обесил от мъка на някоя круша, за предпочитане крива, слагайки си на врата някое старо, но все още здраво въже, което да скърца отривайки се о дървото всеки път когато вятърът залюлее тялото му.
    
   Извинявам се за написаното и моля това писание да не се брои. 
Не съм сигурен, че съм съвсем на себе си, пишейки го.
 
 

Никъде не видях адреса на страницата, може би си забравил?
Харесва ми как пишеш - изненадващо и тревожно.
А историите винаги имат два края:). Понякога от едната страна стои коварната мома, отсреща - наивния момък, но... друг път е обратното:)
Хубава вечер ти желая!

това е,да, изуми ме с тази самопреценка, че стихотворенията ти не са за крехки сърца. и другите, за които знам (повечето от "Феята"), и те дори не са за крехки сърца, което ,честно казано, ми се стори странно. те пък очебийно контрастираха с настроението и звученето на "Бетонната фея". мисля си, че може би контрастират със самия теб. разбира се, не мога да бъда сигурна в това. само така ми се струва. поезията ти е такава - след няколко фрази ми се приисква да обърнеш тоналноста в някаква посока, която ще ме накара да се чувствам уютно, това не се случва в нито едно стихотворение. възможно е това да е добрата поезия - която може и да разочарова очакванията на четящия. в крайна сметка сладникавата поезия не рядко се оказва банална. ако трябва да те избирам обаче, те избирам в прозата