По повод употребените мръсни думи в предишното послание бих искал да споделя следното :

    Няма мръсни думи.

    Има мръсни хора.

    Думите, които употребяват мръсните хора винаги са мръсни, дори и да са чисти.

Вземете, например, думите :

  Синева, пролет, ухание, свежест, доброта, съзвучие, ведрост, любов и всякакви подобни.

  И си представете, че ги произнася Слави Трифонов.

  Когато ги произнесе Слави Трифонов, всички те ще прозвучат като като вид псувня.

  Пролетта ще прозвучи като кална локва след мартенски дъжд в която печално плуват извехтели и смачкани трамвайни билетчета.

  Добротата ще прозвучи като наемодателка, която с доброжелателно любопиство рови в бельото на своите квартиранти.

  Свежестта ще прозвучи като прогнила чепка грозде, превърната в безакцизна домашна ракия.

  Синевата ще заприлича на стар, емайлиран, олющен и захвърлен на боклука чайник.

  Съзвучието ще се прояви чрез гъгниво гъгнене на песента “ Едно ферари с цвят червен”. Същото, което Трифонов не успя да запали.

   Уханието, ще бъде смрадно. Като смрадта на всички онези, които се душат, за да установят, че са от една порода.

  Любовта ще бъде ебане.

  И ебането няма да бъде позната жизнеутвърждаваща, плодоносна и общо взето, увлекателна дейност. То ще бъде кухненско-битово.

  То ще бъде плющене.

  Не плющене на знамена.

   И не плющене на увиснали върху някой простор и разлюляни от вятъра чаршафи и потници.

   То ще бъде плющене на равномерно слепващи се и отлепващи се потни и мазни тела.

   В това се превръща думата “любов”, когато я изговорят подобни хора.

   В това се превръща любовта, когато я правят същите.

    Плющене на равномерно слепващи се и отлепващи се потни и мазни тела.

  Това се получава, когато мръсните хора изговарят не мръсни, а обикновени думи.Когато пък изговорят мръсни думи се получава нещо съвсем особено.

  Величаво и жалко едновременно. Или по-скоро нещо, което би било величаво, ако не беше жалко.

  Когато Трифонов каже, например,  “лайно”,  това няма да бъде какво да е лайно. Няма да бъде последният отпадъчен продукт от обмяната на веществата, който би могъл да бъде употребен за наторяване, например.

  Това ще бъде лайно в прослава на което биха могли да се пеят песни. Като например :

       “ Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми – бум

          и лайното городо плува по златни вълни – тряс.

 Освен това то най-вероятно ще бъде зелено, за да прилича на крокодил.

 Давам си сметка, че изпитвам ненавист, презрение и погнуса към гореописаните хора и тяхното плющене.

 Давам си сметка, че ненавистта, презрението, погнусата и омразата не са особено благородни и възвишени чувства.

 Но пък са нужни и полезни.

 Защото този, който не изпитва погнуса няма да забележи, ако  нагази в лайна, мръсотия и боклук.

   Ще заприлича на софиянци, които вече не забелязват боклука си.

 Софиянци, които джапат из боклука, гледат боклука, миришат боклука, хвърлят боклука /често от прозорците/ , събират боклука/ рядко/, ровят в боклука и въобще не забелязват, че градът им е потънала в боклук.

   И не само е потънал в боклук.

   Потънал е в Боклука.

  Но те не се гнусят от боклука си. Привикнали са с него.

  А когато човек привикне с нещо, той се привързва към това нещо. И го заобичва.

Според мен съвсем скоро софиянци ще започнат да обичат своя боклук /ако вече не са започнали/. Да се прехласват по него. Да го почитат и да го уважават.

 Така, както почитат и уважават Бойко Борисов.

 Ще започнат да приемат боклука като част от българщината. Като изконна съставка на българската национална идентичност.

 Европа, обаче, може да ни прати инспектори, които да решат, че боклука не отговаря на европейските норми. Може да ни препоръча да го почистим.

 Ние, обаче, не трябва да стоим пред Европа със свалени гащи, както дълбокомудро се изразява професор Драгомир Драганов / Той също, каквото и да каже, все излиза някаква мръсотия /.

 Не трябва да й се подчиняваме.

 Трябва да защитим своята национална идентичност.

  Да защитим нашия мил, роден боклук.

   Той си е наш, а не европейски.

  И Европа няма право да ни се меси и да казва какво да правим с него. Ако искаме ще си го чистим, ако искаме ще си...

.. но млъкни сърце. I said enouph.

 

 

  

Ще ми позволиш ли да добавя една мисъл: "Никога не хвърляй кал - улучиш или не, ръцете ти винаги ще останат мръсни."
Дали тези за които говориш са поглеждали някога ръцете си?...

Съгласен съм с написаното (а е и добре написано), Напомня ми за отговора на Хашек (в предговора на втората част на Швейк, ако не се лъжа) на критиките по повод цинизмите употребявани в книгата, Важно е не толкова кои думи са употребени, а духът на текста, общото послание, в какъв контест са употребени и дали самоцелно или напротив, Мисля, че някакъв будистки монах бе казал (по повод на ритуалното постене предполагам), че “месото и виното не ще те осквернят, ако сърцето ти е чисто” (Христос също говори великолепно и ненадминато за това, че вътрешната чистота, чистотата на мислите, е несравнимо по важна от ритуалната), Мисля, че в известна степен същото важи и за думите, които употребяваме—ако мисълта и посланието са чисти (както е винаги при Иво), мръсните думи няма да осквернят текста,

___