Все не успявам да разкажа за прочутото си пътешествие около Южния парк и обратно, което захванах да описвам в някои от предишните си послания. Все ми се случват разни други неща. Или ми идват разни мисли в главата.

Все пак добре, че ми идват в главата, а не другаде. Не много хора им идват другаде. На най-неочаквани места.

Доста често, например, мислите на хората им идват в червата. И се загубват там. Оплитат се вътре в чревните извивки и не могат да излязат. Не могат да бъдат изразени.

Казваше един приятел : “ Дойде ми една мисъл в главата и като не намери нищо си отиде “. Ясно къде е отишла.

Там, в тъмните гънки на хорските черва мислите се чувстват изоставени и уплашени. Търсят себеподобни, за да си помагат и да преодолеят страха си. Събират се на малки купчинки. Слепват се една о друга и заедно се стремят към свободата и ширинето.

Само че от тъмното, душното и безпростветното, те са загубили най-важната си особеност. Своята мисловност. И не приличат на мисли. Излизат на свобода безмислени и преобразени.

Хората пък въобще не могат да се досетят, че това са техните собствени мисли, които вместо да дойдат в главата им, са се залутали в червата им и се гнусят се от тях. Отбягват ги. Изхвърлят ги в подземните градските вътрешности. В градските черва.

Там хорските мисли се чувстват добре, защото не са виждали нищо по-светло, по-широко и по-свободно от тези градски черва. Там заживяват нов живот. Загадъчен. Тайнствен. Някои се просмукват в земята и после се показват във вид на плодове и зеленчуци. Най-често картофи, пъпеши, тикви, кратуни и репи.

Картофите, пъпешите, тиквите, кратуните и репите са отхвърлени и преобразени човешки мисли, които чрез храната се връщат обратно в човека, за да си отмъстят за това, че са били отхвърлени.

Но след свойто преображение те са поумнели. Не се пъхат в чарвата на човека, а търсят главата. Но не могат да влязат направо в нея. Затова се просмукват. Просмукват се в главата му така, както преди са се просмуквали в почавата, за да се превърнат в тикви, пъпеши, кратуни и репи.

Като следтвие мислите на хората много често наподобяват тикви, крактунии, репи, пъпеши и картофи. Главите им също

Лично аз се стремя да не затварям главата си за разните видове мисли. Не ги отхвърлям гнусливо.

Защото ако ги отхвърля, те ще се върнат видоизменени. Ще се просмучат вътре в мен. Във вид на тикви, кратуни, пъпеши, репи или обрасли със земя картофи.

Не че плодовете, зелечнчуците и кореноплодните са нещо лошо. Напротив, те са нещо добро, особено обраслите със земя картофи.

Но всички те, с изключение на кратуните са за ядене, не за мислене.

Много хора не правят голяма разлика между двете. Мислят това, което ядат. И изяждат това, което мислят. А най-често мислят какво да изядат.

Тъкмо това е причината за объркването на мислите.

И за мисловното объркване

Когато човек не яде за да мисли, а мисли какво да яде, мислите му се объркват и вместо да отидат в главата, отиват в червата му.

Отиват там, лутат се не могат да намерят изход, плашат се, събират се заедно, за да си помагат и да преодолеят страха си, скупчват се на купчинки и на общества, и в края на краищата намират изход. оня изход, който води в нагъчканите, сгърчени, сгънати и преплетени градски черва. И се измъкват уж на свобода. Но все още не могат да видят и да почудстват слънцето, вятъра, дъжда и истинските простори. До за да достигнат до тях трябва много да се просмукват и да се преобразяват.

Има наглед съвсем обикновени и всекидневни предмети, случки, хора и явления. Само че те не са обикновени.

Това са преобразени мисли, които търсят изход навън, към простора.

Ако човек се огледа внимателно около себе си може да открие тези преобразени мисли и да ги приюти в себе си.

Това прилича на вълшебство. Защото е вълшебство.

Истинско вълшебство, а не някаква измислица.

Преди време бях открил една преобразена в човек мисъл. Дори нещо повече от човек. В жена. Дори нещо повече от мисъл. Чувство, послание и същност.

Написах за откритието си нещо като книга. Книгата се казва “Бетонната фея”. Не знам дали все още я има по книжарниците. Мисля, че я няма.

Би било чудесно, според мен, ако някой открие преобразени хора, явления, предмети и случки, които всъщност са скрити същности, мисли и послания за да ги опише. Да разкаже за тях. Така ще се събере един сборник от вълшебни /магически/ случки. Нещо като градски легенди.

Послепис :

Това послание е представено с обикновани думи. Никакви просто.

Защото е за избраници. За хора, които ще разберат смисъла му. Хора, които не са се подлъгали по закачливи думички, за да го прочетат.

Хора с които бихме могли да станем съмишленици и да основем тайна завера. Тя може да започне с вълшебствата и да продължи с други неща.

Знам, че ще отнеме време, но ще се получи.

Благодаря на всички, които са ми писали.

И на Вероника от САЩ, която не е оставила адрес. 
Ако искаш виж
 www.geocities.com/berovivo

Mon adresse electronique est v.bikova@umiami.edu; je croyais que tu as toujours mon adresse electronique bulgare.
Oui, je sais - mes amis m'ont envoye ton livre. Merci pour le lien.
Veronika B.