Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2007 16:31 - Сблъсък и снимка на сблъсъка
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4563 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2007 16:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Тя караше в лявото платно булевард Гоце Делчев към булевард България. Бързаше за срещата си с Лорето. А се напъха в някакво тъпо, скапано, гаднярско задръстване.

Колите пред нея стояха и чакаха. Зад нея също.По-вляво, обаче, нямаше никакви коли. Там пространството беше напълно свободно.Тя не можеше да разбере защо никой не използва това простраство. Защо нито една кола не минава вляво, за да се откскубне от задръстването.Чакаше и се ядосваше. И се чудеше дали да тръгне по това ляво празно пространство.

“ Абе щом никой не тръгва може би не трябва...” мислеше си.

После се сети за това, което й беше казал Боби Борбата.Боби й беше не само гадже. Беше й опора, учетел, работодател и закрилник. Боби правеше с нея най-различни работи. Понякога дори й говореше=
- Човек трябва да се бори – казваше й той - Види ли възможност трябва да я гепи. Хората са говеда. Пасат трева. А при мен празно няма. 
Мариола го слушаше внимателно, защото думите му бяха мъдри. Доказателство за тяхната мъдрост беше самият Боби. Боби беше успял. Можеше да се оправя в живота. При него празно нямаше. А при нея имаше. По този повод Боби често се шегуваше.
     - Има ли празно при мен ? – питаше той.
     - Няма- отговаряше му Мариола.
     -  А при теб има ли ? – питаше той
     - Има – признаваше си чистосърдечно Мариола.
     - Ами дай тогава да го напълня- казваше Боби се заливаше от смях, защото имаше чувство за хумор.

Мариола не винаги разбираше шегите му, защото нямаше чувство за хумор и го гледаше недоумяващо.
  - Какво ме гледаш като патка. Тоест като Мариола- казваше Боби и отново се смееше, защото имаше чувство за хумор.

Мариола не се обиждаше. Без Боби тя не би могла да се оправи. Без него дори нямаше да бъде в тук, в тази кола. Въобще нямаше да има кола. И нямаше да е тук, в София, а в тъпия, смотан, скучен и задръстен Каспичан.

А сега се е нахендри в това гаднярско задръстване, защото го няма Боби. Ако беше тук Боби Борбата сигурно щеше да направи нещо. При него празно нямаше. Може би щеше да тръгне в най-лявото платно, след като е празно. “Защо хората не карат там ? – зачуди се Мариола и сама си отговори - Ами защото са говеда. Защото пасат трева. Защото не използват възможностите “

Всъщност тя не мислеше точно по този начин. Мисълта й не беше свързана в причинно-следствена верига. Беше като прососурляк с неясна сърцевина и множество раздърпани нишки без определено начало и край.

“ Боби, говеда, майната му, къде си, гадняри, аре карай бе, защо го няма, дали пък да не тръгна, ляво, какво става тука бе, съвсем закъснях, тоя защо свирка, какво ще кажа на Лорето, я да се огледам, ама и отзад има, червилото ми ще се размаже, аре що на тръгват тия бе, майната му, дали да не звънна на Боби, що е празно вляво, тия пасат трева, аре карай бе, дали да не звънна на Лорето...”

По този начин мислеше Мариола. Така течеше мисълта й.

Стефан седеше в Ладата си на около 40 метра от нея и също се ядосваше. Бързаше да се срещне с братовчед си и да вземе подписа му върху нотариалния акт за имота в Лозенец. Без този подпис банката нямаше да му даде заем, а парите му трябваха спешно. А Братовчед му нямаше да го чака, защото трябваше да заминава за Костенец.

“ Айде карайте бе, шибани, гадни смотаняци – извика Стефан, макар че шибаните гадни смотаняци не можеха да го чуят. После натисна клаксона и изведнъж се сети как може да се измъкне от задръстването.

Просто трябваше се провре между колите и ще завие веднага вляво, вместо да се мъкне до кръстовището и там да прави обратен завой. Щеше да прегази непрекъснатата линия, но нали по насрещнато платно колите все още нямаше коли. Трябваше само да побърза.

Стефан тръгна рязко.

И се блъсна в Мариола.

Която най-после беше решила да подкара в най-лявото платно, за да да задмине всички.
   - Къде караш в насрещното платно, ма мръсна, тъпа, гадна, шибана кучка – извика Стефан и излезе от колата, за да шибне на мръсната, тъпа, гадна, шибана кучка някъде към 18 шамара, когато съобрази, че мръсната, тъпа, гадна, шибана кучка има доста хубава кола вероятно е някоя мутреса.
  -  Що не гледаш къде караш ма - извика й все пак Стефан, но кучката не го чу, защото говореше с Боби.

“ Нямам време да се разправям сега - каза й Боби – измъквай се, колата е застрахована.
Мориола влезе в колата и я подкара. Този път според правилата.
Стефан също се изниза.
“ Поне й смачках фара на тъпата, гадна, шибана, кучка “ – утешаваше се той
 "Тоя автобус 83 все не идва, добре поне че се случват разни неща. И че успях да ги снимам" – утешавах се аз=
После реших да тръгна пеша към Южния парк.
Тъкмо тръгнах и прочутият автобус /описан в миналите ми послания / дойде и ме подмина. 
“ Много важно – рекох му – до парка са само две спирки “
Прилагам снимката на сблъсъка. На нея се вижда само Мариола. Стефан е извън кадър. Този в средата е някакъв случаен малцинствен.
image

 

 

 



Тагове:   снимка,


Гласувай:
0



1. tata - Иво, добре написано майна!Е, си...
10.04.2007 19:28
Иво,добре написано майна!Е, сигурно позна откъде съм.Само дето мутреса с Фиат Брава или Браво не вярвам да има.
цитирай
2. bubulinka - Брава е
10.04.2007 21:19
твърдо съм убедена... :) А разказа е много готино написан :)
цитирай
3. tata - Вярно,Брава е! Права си!
10.04.2007 21:28
Вярно,Брава е! Права си!
цитирай
4. анонимен - ?
15.04.2007 09:12
какво значи "прососурляк"?
цитирай
5. анонимен - Иво има противно чувсто към жената шофьор
13.05.2007 14:10
И, може би е прав Човекът.. Може би са две жени шофьори на Борко. Б. Ами да.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806622
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031