
Прочетен: 18284 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2007 17:38
Открих следи от извънземни до пътя, който води от село Бистрица до манастира “свети богоотци Йоаким и Ана”. Манастирът е на около три километра от Бистрица и се е присвил между едни много красиви клонести дървета в една мила падинка.
Ето и още една картинка на манастира. Горе из клоните подскача едно малко червено дяволче. То изглежда зло, но не е чак толкова, само се прави.
Подуших, че наоколо са шъткали /сновали/ извънземни още като подминах гробищата на село Бистрица.
Човек става много наблюдателен и чувствителен, когато подмине гробища. Вижда и чува неща, на които по-рано не е обръщал внимание. Прониква в същности, които преди са му се изплъзвали.
Лошото е, че не винаги ги подминава.
Или по-скоро, че поне веднъж няма как да подмине.
Гробищата, де, не същностите. Същностите ги подминава винаги.
Но това е друг въпрос.
В случая по-важното е, че веднага след като подмине гробищата на село Бистрица, човек навлиза в една особена местност. В тази местност има дупка на пространствено-временните изкривявания, издълбана от вселенските червеи-дървояди.
Всички които са се срещали с извънземни знаят какво значи дупка на вселенски червей-дървояд. На останалите няма какво да обяснявам. Те и без това няма да повярват на това, което пиша, макар че пиша истината, цялата истина и даже нещо много повече от истината.
Пространствено-временната кривка на вселенските червеи – дървояди тук се отварят в две посоки – пространствена и времева. Пространствено се отваря към далечни светове. А времево се отваря към древните траки, защото някога тук е имало древно тракийско селище.
Като напипах кривката, веднага се хързулнах по времевата й посока и се натъкнах на древен трак. Той дремеше до едно изгаснало огнище, а наоколо пасяха древнотракийските му овце. Побързах да го снимам, докато не се е прибрал в древността. Ето картинка на древния трак :
- Айде сиктир. Човек не може да подремне от вас- разсърди се тракът, като видя, че го снимам .
- Добре де, извинявай, ама не се ли радваш на вълнуваща среща – попитах го.
- Не се - отвърна ми той. – Писна ми от вас. Идвате тук не да се срещате с мен, а заради златото. Търсите злато, за да го продадете на Васил Божков-Черепа.
- Ама и други ли са идвали тук ?
- Влачат се непрекъснато. Навсякъде разровиха. Ти откъде мислиш, че научих български...
Огледах се наоколо и видях, че наистина цялата местност е надупченана. Дупка до дупка просто.
- А ти знаеш ли къде има злато ?
- Ами вие, от двайсе и първи век сте много тъпи. Нали ако знаех щях да си купя тракийска колесница, робини, ритони и гробници вместо да паса овце.
- А тия дрехи откъде ги имаш. Не мязат на тракийски.
- От българите смотаняци ги имам. Аз им соча къде да копаят, а те ми дават това - онова. И ризите от гърба си са готови да смъкнат заради това злато.
- Ти май не обичаш българите. Пък ние сме ти наследници. И се гордеем с теб и културата ти.
- Никави наследници не сте ми. Вие, българите, дойдохте по тия земи чак някъде към седми век, когато нас вече ни нямаше.
- Да, ама ние сме и славяни.
- Знам ги аз славяните. Варвари. Дойдоха тук да грабят и да убиват.
- Ама так така. Нали ви бяхме съюзници срещу гнета на византийската империя.
- Пълни глупости. Ние бяхме част от империята. Още през втори век говорехме само гръцки и латински. А вие нахлухте тук и започнахте да опустошавате селата ни. Грабихте, убивахте и плячкосвахте. Това си беше чист геноцид. Избягаме от вас чак долу, в Егея. Добре, че империята ни приюти.
- Това за пръв път го чувам.
- Чуваш го за пръв път, защото не четеш истинската история. Не четеш Петър Мутафчиев, Васил Златарски и оня, англичанина Стиван Рънсиман, а слушаш глупостите на разни тарикати.
- Аз съм патриот- отвърнах гордо - И слушам само приказките на Божидар Димитров. А той не е кой да е. Много е прочут. Шеф е на Националния исто...
Тъкмо щях да кажа на какво е шеф Бъдъшънъим / да се чете Божидар Димитров- шеф на Националния исторически музей /, когато древният трак кой знае защо се ядоса, вдигна своя древен тракийски кривак / вид древнотракийска тояга / и се нахвърли върху мен с някои отбрани латински ругатни, от които долових само думите / коитус матер туи/. Добре, че пространствено-временната сгъвка се разгъна, след което отново се сгъна, този път към другия си край, а древният трак изчезна, за да се появят на негово място извънземните. За тях, обаче, които ще разкажа в следващото си писание – към петък, или събота, може би.
Абе, по дяволите, човек не може ли да се повесели, да се поотпусне, да помечтае, и да се поразглези малко.
И между другото, както на пръв поглед съм написал разни небивалици, така съм написал и поне три много важни неща.
И ако не се досещате кои са те, ще разсясня допълнително.
Събудете се.Унищожение.Експерименти.Сект...
Събудете се.Унищожение.Експерименти.Сект...
21.04.2007 01:30
pozdravi ot men, edna draga.
21.04.2007 09:33
Хубав ден!
Между другото (да не би някой шоп да се засегне), много обичам шопите и Елин Пелин, писателя. Като малък живях осем години в Елин Пелин (градо), където и научих перфектно първия си западен език, шопския (иначе съм от Русе), а първите ми истински приятели от детинство бяха шопчета. А този симпатичен приятел от снимката наистина прилича на трак, на тези изписани в Казънлъшката гробница.
15.04.2008 12:07
28.06.2008 20:42
04.11.2008 18:04
28.11.2008 18:22
05.01.2009 19:04
04.06.2009 19:25
23.07.2009 11:17
13.01.2010 15:47
20.01.2010 12:01
20.01.2010 12:07
05.02.2010 13:22
08.02.2010 13:41
02.03.2010 19:57
копирах ти съобщението–права си нарисувано е
11.04.2010 23:52
16.06.2011 11:56

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.