Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2007 17:21 - Среща с жива змия. Разни снимки и приключения
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 31741 Коментари: 33 Гласове:
1

Последна промяна: 12.05.2007 17:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

- Какво си ме зяпнал ? – попита тя.

Беше се проснала на пътеката като недокрадена медна жица. Като скъсано въже от простор. Като знака на долара без двете чертички. Най-точно казано змията се беше се проснала на пътеката като просната на пътека смия.Ето така:

image

 

Не мърдаше. Събираше слънце. Змиите обичат да събират слънце.

 През пролетта, когато слънцето е разпиляно, те старателно го събират.....

 Гледах я втренчено известно време и тя се размърда.

 - Какво си ме зяпнал ? – попита.

 -  Ти какво си се проснала на мойта пътека като чипровски килим. Като недокрадена жица. Като скъсано въже от простор. Като..../ама това май го писах вече/ – попитах я аз?

 -  Чакам принцове – изсъска величествено змията. / Не знам как може да се съска величествено. Змиите, обаче знаят/

 - За какво са ти ?

 -  Да ги заведа.

/ Трудно се говори със змии. Трябва да им изтръгваш съскането от устата/

-  Къде да ги заведеш?

-  Там откъдето са дошли.

-   Откъде са дошли ?

-    От разни звезди. И  успоредни светове.

-   Чудесно. Заведи ме тогава – пристъпих  към нея.

-   Ти не си принц.

-  Защо пък да не съм.

-   Виж си обувките.

Погледнах си обувките и ето какво видях :

image

- Това са ми обувките за разходка по Витоша – рекох й. Иначе си имам чисто нови в къщи.

- Истинските принцове и по Витоша се разхождат с нови обувки – възрази змията.

- Добре де, не съм принц.- признах си./Нямаше как. Разкри ме змията недна/- но и аз изкам да ме заведеш в някой успореден свят. И аз оттам идвам.

-  Лъжеш – сряза ме змията– ти си от Борово. Община “ Красно село”.

Ти си лузър, който няма шанс за сърцето на Зара, руса тризначка или Десислава; нов Акакий Акакиевич, само че борещ се да му останат за калцуни, изпълзял от низините, обречен на оскотяващо пукане, пълно отчаяние, в среда на панелно гето, чушкопеци и вехти таралясници.

- Ах ти, гърчаво животно – разсърдих се аз - това си го прочела в постингите /посланията/ след мойто “Откровение, което не е Апокалипсис”. По- точно в послание номер осем.

И следователно не се отнася до мен.

- Отнася се. Всички сте от един дол дренки. От едно и също панелно гето. От един и същ бетонен Апокалипсиссссссссс. Всички сте обречени на оскотяващо пукане в средата начушкопеци и вехти таралясници.

Искам принцссссссссссссссссссссссссссссссс.

.-  Сега ще ти дам един принц – разнервирах се аз- И не само принц, ами  направо принцссссссссссссссс.

  След което посегнах да я хвана и да я стисна за гушата. Ето снимка за доказателство:

image

  
Змията започна да се гърчи уплашено. Отначало се изви като буква от глаголицита. После като математическия знак за безкрайност. Сякаш искаше да ми каже нещо много дълбоко и съдържателно. Ето така:
image

А също и така:

image

  Трябва да призная, че извивките й бяха красиви. И самата тя беше красива.  С  шарки, които приличаха на гуми за Пежо 8551. / Хич не ми пука дали има Пежо 8551. Ако французите не са го направили това си е тяхна грижа, не моя/.

  - Вие змиите, сте големи кучки – не се смилих аз върху нерадостната й съдба.- правите се на красиви, извивате се сластно, преструвате се на съдържателни, а все гледате как да отровите живота на някой човек.

 Като чу, че била кучка змията така се развълнува, че захапа опашката си, погълна я, след това погълна тялото си, а накрая и главата си, за да изчезне съвсем.
    Ето тук си хапе опашката, след това я няма:

image 

  
Аз продължих по пътеката и почти веднага се натъкнах на малко зелено човече, което трескаво се опитваше да ми пресече пътя. Поставих човечето на дланта си и го наместих върху линията на съдбата си, за да разбере що за човек съм,.

  Като  проучи линията на съдбата ми, малкото зелено човече / the little green man/  защрапука уплашено встрани. / тоя глагол “защрапука”току-що го измислих/, като ми остави едно своеобразно послание. Две-три послания даже. Ето ги :

image

 

Започнах да мисля какво ли означават тези послания. После реших, че е по-добре да не мисля какво означават. Оставих внимателно литъл грийн мена  в грийн граса / и аз мога да пиша тарикатски като младите/ и отново защрапуках по пътеката. Щрапукам си аз по пътеката, щрапукам, щрапукам продължавам да си щрапукам, щрапукам и така както си щрапукам, щрапукам, щрапукам / ми щрапука ми се сега, кво / срещам една възрастна, но иначе яка и весела козарка.

    - Добър ден- казвам й. – къде се намира ?...

    -  Натам, натам – веднага посочи козарката с тоягата си.

  
image 

 
Веднага разбра какво я питам. Сигурно често хора, които отиват натам, натам...

 Тръгнах аз натам, натам...и се озовах ето къде :

image

  

Мястото много ми хареса и го снимах. После се сетих, че въобще не исках да идвам “тук, тук”, а само исках да попитам козарката къде е спирката за автобус номер 64.

  Днес не успях някакси да се разбера с хората и съществата, които срещнах. Но кой знае защо никак не съжалявам за това, което ми се случи.

 

Абе между другата тая змия дето търсеше принцове дали не е била някоя принцеса под прикритие. Дали пък не трябваше да я целуна, вместо да я хокам. Щото много често целунеш някой принцеса, пък тя се окаже змия. Защо пък като не целунеш змия, тя да не се окаже принцеса.

 А ?

 



Тагове:   змия,


Гласувай:
1



1. injnina - Разказваш...
12.05.2007 17:35
много занимателно, с прекрасни илюстрации от природата и ... казваш истини, от които занимателният тон отива на "кино" и се прокрадва битуването ни!! Е, все ни спохожда дори и когато срещнеш Змия.
"Мястото", до което си стигнал си заслужава!!!
Лек ден!
цитирай
2. diati - :))
12.05.2007 17:49
много е хубаво, като приказка...създава настроение и усмивки, въпреки змията или заради нея...знам ли!?-(последните седем реда са излишни, и другаде са четени, не ти трябват...)

п.п. А, оново място... е вълшебно и сигурно от друг свят...
цитирай
3. анонимен - Баси, завидях. що ли и аз не срещна ...
12.05.2007 18:02
Баси, завидях. що ли и аз не срещна змия! непременно ше я кисна, цункам де, да не помисли някой че ще я напивам. Напивам ги принцесите, а па те като станат на змии оставят разни послания. Само дето не ги оставят по ръката. Зарежи, завистта ше ме довърши.

Чета, кефя се, става ми тъжно. Голям веселяк ше да е Иво.

Отивам да си тъгувам.
цитирай
4. анонимен - E, Ivo Berov si e klasika. Samio ve4e ...
12.05.2007 18:07
E, Ivo Berov si e klasika. Samio ve4e ne znam koe haresvam pove4e - snimkite ili dumite mu.:}}}}}
цитирай
5. анонимен - Среща със змия.
12.05.2007 18:18
D; Среща със змия в природата нямам. Само в природонаучния ги гледам. Там пише колко са опасни. Че има змии в Африка или Индия, дето ти влиза в къщата и трепе човек. Ама никоя не ми е казвала нещо. Много са красиви и отровни, няма съмнение. А твоята принцеса под прикрите е, струва ми се, зелен смок. Не е отровен, нито би те изял. Аз бих я пипнала на твое място.

Ако имам - свободна ръка. Ти с едната ръка пишеш, с другата фотографираш или как? Докато преживя историята - пишеше ли?

Бръмбъра го познавам. Последното място, което показваш е плашещо красиво. Добре, че си се отървал :)

В крайна сметка, среща със зъмя на открито. Излягане на ливада не отбелязвам. Сигурно си бързал занякъде. Но пък аз отдавна нямам щастието или пък смелостта да се измъкна от София. Още повече пък сама.
Вихра Йорданова
p.s. "Ето тук си хапе опашката, след това я няма:"

Ама не го виждам ясно на снимката, нито пък изречението ми е ясно какво означава.
цитирай
6. анонимен - me4tatel
12.05.2007 18:22
me4taem si...towa 6te ni ostane ot giwota w panelkata megdu taraliasnika i 4u6kopeka
цитирай
7. анонимен - Beron
12.05.2007 18:42
е в интерес на истината,пък и на биологията това на снимките не е змия а слепок или безкрак гущер и няма общо със змиите
цитирай
8. tessy - интересна история,
12.05.2007 19:57
а и снимките..., но знаем, че си ги барнал :))), както и да е, чудесно си ги съчетал (снимките с текста) между впрочем. Но коя съм аз да казвам.

Поздрави...
цитирай
9. tata - Браво Иво,браво Беров!
12.05.2007 20:19
Браво Иво,браво Беров!
цитирай
10. venercheto - малко
12.05.2007 21:00
сте ходили на природа, щом не сте виждали змия. те са на популации, през години..преди 2 години Балкана пак беше пълен- ама пълен..

а историята на Иво е страхотна! страхотен хумор, светоусещане...малко на места се забърква и не е много ясно какво иска да каже- явно защото иска с малко думи много нещо да предаде- ама иначе...тая история ме кефи отcекъде! да :)
цитирай
11. анонимен - da te narekat zmiya, si e chist ko...
12.05.2007 21:55
da te narekat zmiya, si e chist kompliment. A ne vednwj ot zelunati jaboci sa izlizali princove, taka che, Ivo, moje bi e po-dobre da pristwpish kwm praktichesko izpwlnenie na testa, otkolkoto da mwdruvash.

opasyavam se, obache, che pak neshto bwrkash - kogo da vzemesh za zmiya i koya - za prostichka svetulka, na shtureca bulka.

Ladybug
цитирай
12. анонимен - celuvkata
12.05.2007 21:58
abe celuvkata mu e maykata.

Za Vihra ostavyam tuk edin Rodin (Celuvkata) i edin film, Pianoto.

Ekaterina.
цитирай
13. zemaria - суперско,
13.05.2007 00:22
:))
цитирай
14. анонимен - a za Ivo - "Malkiyat princ&...
13.05.2007 04:44
a za Ivo - "Malkiyat princ" s Bob Fosse

.
цитирай
15. анонимен - Поздравления!
13.05.2007 07:49
Много хубаво написано.

Аз съм виждал змия в Саут Парк. И таралеж също, на почти същото място (но не по същото време :) ).

--
Минко
цитирай
16. tsvetamak - :)
13.05.2007 11:16
Е, снимките със змията може и да поразсейват малко, но разказът е като топъл хляб - ядеш, ядеш и все повече ти се услажда.
Усещането ми докато поглъщах думите и мислите беше такова, както когато чета "Малкия принц". Само дето са остри и бодливи.
Хубав ден!
цитирай
17. анонимен - sans de ami
13.05.2007 13:38
добре
В.Й.
цитирай
18. анонимен - Дали не започвам да съскам въпросът е излишен
13.05.2007 22:31
Имам сребърен пръстен на показалеца на лявата ми ръка. Две змийски глави. Двете змии се преплитат, да а също змията има край.

Александър Алексиев, Йордан Радичков са книги ссссс лами и сссссмии. Баба ми е Вера Мутафчиева, мамма миа не ме е отворила към въпросната литература.

Вихра Йорданова GSM 0889.689.344
e-mail nakazane@abv.bg
цитирай
19. анонимен - ссссссспасителят е всеки от нас. по-горе билото майстори
13.05.2007 23:55
Научете се да имате, но и да губите. Пийте повече бира. "Сссссам съм. Други няма", Тодор Каблешков.
Откъде мога да намеря книгата нощем с белите коне|
в.й.
цитирай
20. esen - Истинско удоволствие да прочета този
14.05.2007 11:10
толкова увлекателно и с невероятно чувство за хумор написан разказ! Благодаря!
цитирай
21. alexanderkolev - Веднъж убих змия
14.05.2007 23:47
Две змии. Увити заедно—може би в любовна прегръдка. Бяхме избягали от час (няколко момчета) в Английската и както обикновено отидохме към старата гара до Дунава. Там и попаднахме на змиите в един треволяк, под една захвърлена релса. Не знам дали релсата ги беше затиснала, дали се бяха заклещили някъде или пък просто не бяха съвсем излезли от зимния си сън (беше ранна пролет), но не се опитаха да избягат, когато ги наобиколихме. Започнахме да ги побутваме с пръчки и те леко се раздвижиха. След това двама от нас повдигнаха релсата (май че искахме да им помогнем—не съм сигурен) и те се заизвиваха и засъскаха . Дали се уплаших, дали исках да се покажа какъв юнак съм (може би и двете), но тогава ги заудрях с пръчката и удрях докато спряха да мърдат. Те мърдаха около минута и ясно си спомням как след първите няколко удара, когато осъзнах какво съм направил, изведнъж ме връхлетя жал за тях и заудрях още по силно, за да ги довърша, с омраза затова, че не спират да мърдат. После занесохме една от тях в училище да се изфукаме пред момичетата.

Бях забравил за този случай, но преди време се сетих (а и сега покрай разказа). Правил съм и по-лоши неща в живота си, но за тези змии изпитвам истински срам и разкаяние. Понякога съм ги молил за прошка—а и сега ги моля. Колко зло правим, ей така за нищо—без понякога и да го забелязваме.
цитирай
22. анонимен - намерил с какво да се похвали
15.05.2007 00:14
Александре Колев, аз пък съм трепала жабчета край Дяволската река на Китен. бяха много красиви мъничета. Но убих кратен брой. Всички останали ожшвяха. Прошката си идва с времето. Не се терзай толкоз за минали работи.
Вихра Йорданова
цитирай
23. анонимен - Животинчето на снимките е слепок. ...
15.05.2007 17:10
Животинчето на снимките е слепок. Безобидна твар, която може до интуитивен път да изплаши някого. И той като разбере след това, да понаведе глава.
цитирай
24. анонимен - Вихра, Дяволската река не е на Ки...
15.05.2007 17:23
Вихра, Дяволската река не е на Китен. Познай къде е!
цитирай
25. raztvoritel - до анонимен 26
15.05.2007 21:47
Туйто. Мога да мога, мога и да не мога, демек, ни грам творчество у мене на минутата. Разрешавам да ми подскажеш. Вихра
цитирай
26. анонимен - До Вихра
16.05.2007 14:20
Хайде, нали си файн човек:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0
цитирай
27. raztvoritel - Ето гледката от едно шосе край Черноморието. Станах неин свидетел в трабанта на Рада.
16.05.2007 17:37
Тук следваше едно всеопрощавашо стихотворение, изразяващо примирението със змийската природа и с детската невинност пред красотата. Но изгубих текста в мрежата. [shrug]
цитирай
28. raztvoritel - Ето гледката от едно шосе край Черноморието. Станах неин свидетел в трабанта на Рада.
16.05.2007 17:39
Тук следваше едно всеопрощавашо стихотворение, изразяващо примирението със змийската природа и с детската невинност пред красотата. Но изгубих текста в мрежата. [shrug]
цитирай
29. анонимен - много хубаво
24.05.2007 17:42
Иво, много е хубаво!Благодаря ти! Даниела Горчева
цитирай
30. raztvoritel - Да разтребим в дясно
25.05.2007 10:02
Пръстенът със змиите е на десния ми показалец. Хай де и вие като мен - малко по- на дясно. Частно вече не е мръсна дума. Мирише ми на кредит.

Вихра Йорданова
цитирай
31. анонимен - Това е моята маратонка
27.05.2007 00:30
Г-н Беров, моята дясна маратонка изглежда точно така. Само дето нямам пари да я снимам. Ама е точно като твойта. Нося 37-ми номер обувки. Но тея маратонки са широки. Ти кой номер обувки носиш?
Вихра
цитирай
32. анонимен - demented
30.06.2007 21:41
Змията ти на мен ми прилича на надута женица...
цитирай
33. анонимен - ...
21.12.2007 22:39
Това не беше змия а слепок(това е вид гущер).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7805765
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031