Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2007 21:37 - Той, тя, красивото и грозното /със снимки/
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3413 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06.2007 01:11


Точно тогава върху двамата падна сянка.

 Той се отскубна от своя унес и потръпна.

 Над него се беше надвесило едно огромно, сухо, раздърпано и странно същество.

 То нямаше нищо общо се красотата и смисъла наоколо.

 То беше грозно.

 

 

 

Там, в дълбините Той почувства промяната.

Дълго я беше очаквал, без да знае, че я очаква.

Той не би могъл да я предвиди, да я опише, да я изрази и да я осмисли.

Нито да я назове и определи.

Но ако можеше, щеше да го направи само с две думи.

“Топло “

И “хубаво”

Там, в дълбините бе станало топло и хубаво.

Той се размърда и почувства радост от движенията си.

После усети, че те тези движения имат смисъл.

Не разбра, че имат смисъл.

Усети го.

Когато Я видя, той не си каза, че е разбрал смисъла на своите движения.

Нито, че е разбрал смисъла на свойто съществуване.

Просто се зарадва. И ако можеше да изрази своята радост би я изразил с една дума.

Красиво.

Всъщност радостта му беше така голяма, че само една дума не би му стигнала. Би имал нужда от повече.

Затова ако можеше да изрази радостта си,  би я изразил така:

 

“ красиво, красиво, красиво, красиво, красиво, красиво “

красиво, красиво, красиво, красиво, красиво, красиво

красиво, красиво, красиво, красиво, красиво, красиво

 

Красиви бяха плавните гънки на мекото й, овално тяло.

Красиво се преливаха цветовете по гладката й мокра кожа, събрала всички оттенъци на водата и слънцето.

Той пожела да стана част от тази красота. Да се слее с нея.

И  успя.

Баз да го осъзнава, нито да го осмисля той стана част от красотата, смисъла и радостта. Нещо повече.

Самият той се превърна в красота, радост и смисъл.

Точно тогава върху двамата падна сянка.

Той се отскубнаа от своя унес и потръпна.

Над него се беше надвесило едно огромно, сухо, раздърпано и странно същество.

Съществото нямаше нищо общо се красотата и смисъла наоколо.

То беше грозно.

Движенията му бяха резки, несръчни тромави и заплашителни.

То имаше малки, боднати върху несъразмерно голяма глава очи.

То цялото беше несъразмерно.

Изведнъж в една от сухите му, чепати ръце се появи трето око.

Понесено от  ръката, то се приближи до тях и започна да ги гледа.

Гледаше ги безочливо и нахално.

Двамата се отдръпнаха от окото, но не се разделиха.

Иизведнъж то проблясна с неестествена светлина..

А онези техни сгънати вътре в клетките късчета плът,

които бяха сбрали опита на милиарди години

и които нехаеха за красотата

на пролетния ден

и пролетното блато

За неговите омайни ухания.

за любовта,

смисъла

и същността

Онези сгънати вътре в клетките късчета плът, които нехаеха за съществата, които ги бяха приютили.

И които имаха друга цел.

Да бъдат.

 Завинаги.

Можеха да разпознаят всички опасности

и да вземат верните решения.

Затова наредиха.

на двамата

да потънат отново в дълбините.

 

 

 image

image




Гласувай:
0



1. sparhawk - Много интересно
05.06.2007 22:50
поздравления!
цитирай
2. venercheto - да :)
06.06.2007 01:45
и много хубаво написано. оригинално хрумване- и като форма :)

поздрави от венерчето
цитирай
3. ivoberov - Ами то за тях си е написано
06.06.2007 22:20
Ами то за тях си е написано
цитирай
4. alexanderkolev - Xубаво и интересно
06.06.2007 23:01
Трябва доброта и мъдрост, за да виждаш красотата там, където другите виждат грозота, и за да разбираш по колко различен начин може да бъде видян светът. Ако обаче наистина се замислим за тези неща, все пак човекът стои по-високо от жабите, макар че често стоим и по-ниско. Стоим по-ниско обикновено точно когато, без да се замисляме, сме уверени че стоим по-високо. А когато се замислим за това, че сме по-лоши от жабите (което си е точно така), тогава сме и по-горе от тях.

Изобщо, “човекът е мярка за всички неща” (кой и по какъв повод го беше казал?), само че “широк е човекът—аз даже бих го стеснил”, както пък казва един литературен герой.

ПП (Малко не на място.) По този повод се сетих за един познат българин, преди десетина години в Полша, който имаше приятелка полякиня. Веднъж, за да му натрие носа, тя му казала, “Все пак, ние поляците сме европейска култура” (в смисъл, не като вас), на което моят познат съвсем на място отвърнал, “Ако бяхте европейска култура, ти нямаше да ми говориш по този начин”.

“Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси”. Важи за хора, жаби (не, за тях не важи; те не се възвисяват, а са си смирени по природа), европейци, поляци, българи, цигани, турци, евреи, арменци, американци, интелектуалци, шахматисти, каратисти, нудисти и всякакви подобни видове, подвидове и индивидове...

ППП Преди малко галих съседската котка и се сетих за жабите на Иво. Тя обаче не винаги е толкова кротка душичка като тях и понякога ми удря по една лапа, въпреки че сме много близки приятели. Въобще, има горд и независим характер (не e като царедворец или ДПС депутатин :-)).

А ето и една картина, за която се сетих покрай разказа (цъкнете върху картината, за да я увеличите).
http://lj.rossia.org/users/john_petrov/147097.html
цитирай
5. sis - хм..
08.06.2007 16:27
Благодаря!
Много красиво написано!

:):):):)
цитирай
6. norman - Отговор на Норман
13.08.2007 16:56
Аз пък докато го четох си мислех, че си писал спомен от живот в утробата...аз така се чувствах в корема на майка ми...а тия фотографирани жаби ме стреснаха много...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7807936
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031