
Прочетен: 24332 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2007 19:40


/сеч и снимки/
Искате, направо случката, нали. Знам ви аз, дневникари разхайтени такива. Ще ви се веднага да разберете какво е станало. И си мислите, че нямате нужда от моите разсъждения, нали...
Обаче няма пък. Ще си разсъждавам
Комуто това се не харесва да прескокне надолу.
Тоест да скролне даун, както се изразяват онези, които искат да минат за умни, начетени, нахакани, отворени, яки, руси, високи, синеоки и готини. За улеснение съм отбелязал мястото от което започва случката с дебело заглавие “ Случка”. То е след три страници. Някъде при снимките.
...
Човек се привъзва към всичко и всички понякога.
Дори към неща, които го обиждат, не го оценяват, пренебрегват, забравят, или предават.
Човек може да се привърже дори към някоя подла руса кучка.
А най-често се привързва тъкмо към някоя подла руса кучка.
А също, макар и не толкова често, към някоя не чак толкова подла, не чак толкова руса и не чак толкова кучка.
Поначало човек се привързва към някой, който е спечелил любовта и доверието му.
То иначе няма как да стане.
За да те предаде някой, да те изостави, или да те напусне, трябва да ти е много близък. И да не очакваш това от него.
Враговете не могат да те предадат. Те правят това, което очаквахш
....
Тополите, обаче, са същества, които няма да те предадат дори ако се привържеш към тях. Дори ако ти станат приятели.
А причините човек да се привърже към тях са много.
Лично аз се привързах към тях, понеже ми бяха спътници.
Не на целия ми живот, но на половината, което никак не е малко, за съжаление. Тоест не живота за съжаление, а продължителността му. Тоест не продължителността му, а точно обратното.
/ Някои вече сигурно злорадстват : “ Тоя се пъне да разсъждава, ама се оплете в собствените си разсъжения “. /
На се засягам, обаче. Разсъжденята са си мои. Ще се оплитам в тях колкото си искам. И няма да се разплитам, макар че мога. Харесва ми да си седя така – оплетен в собствените си разсъждения /.
Та за какво пишех, значи...
А, за живота. Тоест за тополите. Тоест за живота на тополите, който приключи преди седмица. И за тополите на живота, които все още трябва да ги съществуват някъде.
Защото са част от живота.
Защото са по-добрата му част.
Или поне от част от моя живот
...
В тъжни и гадни дни излизах на балкона да пуша /някога пушех/ и гледах тополите. Те се въздигаха нагоре, протягаха се и гледаха да сръчкат небето. Тополите обичат да ръчкат небето с цел да го продупчат. Не че наистина ще го продупчат, ама да го сръчкат поне, така от жизненост и закачливост.
Та тополите ръчкаха небето в тъжни и гадни дни и ми викаха :“ Аре стига бе. Какво си се смръцафръцал
Хората ръчкат небето, пък ти се притесняваш, че не си взел някакъв тъпанарски изпит, че някаква тъпа кучка те напуснала, че Шкодата /някога имах Шкода/ не ще да запали, и че спрели топлата вода. Я не се излагай...”
А в дни на подем и необоснована гордост те пък ми казваха :“ Я не се фукай толкова.
Хората ръчкат небето, пък ти се хвалиш, че си взел някакъв изпит, че си свалил някаква тъпа кучка, че Шкодата ти /някога имах Шкода/ запалила веднага и че не са ти спрели топлата вода...Я не се излагай...”
Та така хората ме държаха в душевно равновесие. Да не се фукам прекалено и да не унивам бадевя.
Ако пък някой възрази, че тополите не са хора, ще му кажа, че е тъкмо обратното, каквото и да означава това.
Тоест означава най-вече, че тополите са хора, разбира се. И то по-добрите хора, както се казва в рекламите.
Освен това подозирам, че те наистина са успели да продупчат небето. Защото нощем, като като го гледам над тополите виждам, че е надупчено от малки светещи малки дупки. Все едно се спуснало като одеяло, пък тополите го сръчкали, пробили го и през дупките хлуе светлина.
А това също обяснява и защо небето е толкова високо. Дигнало се е горе нависоко, за да не го дупчат тополите.
Но това, разбира са си мои измишльотини. Моя някаква си космогония / представа за устройството на вселената/ изстъргана от най-тъмните пластове на родовото подсъзнание / чел съм Юнг, кво.../
А освен това съм чел научни списания и знам, че светещите точки въобще не са дупки, пробити от тополите, а звезди с термоядрена реакция при която водора се превръща в хелий.
А иначе на небето наистина има дупки. Това се черните дупки, които поглъщат всичко, даже светлината. Затова те не се виждат. Ако погледнете нощното небе и не видите нещо, да знаете, че това са черните дупки. Че тъкмо тях не сте видели.
Ако пък погледнете към тополите и не ги видите, да знаете че...
Да знаете, че ги отряза общината и ми е мъчно за тях.
И не само защото са полезни превръщат въглерода в кислород по цяла нощ.И не само защото ми бяха спътници в живота.
А може би най-вече защото закриваха гледката прозореца и балкона към 219-ти блок.
Най-хубавото нещо, което може да се каже за този блок е, че не е по-грозен от всички останали блокове наоколо.
Това, обаче, не може да се каже за обитателите му.
Тя бяха, и все още са по-грозни от него. / С изключение на едно Миме от пети вход, но то отдавна замина за Чехия /.
И не че бяха чак пъко толкова грозни обитателите му, но се държаха така, сякаш са чак пък толкова грозни / С изключение на Мимето, дето замина за Чехия /. Освен другите си грозни навици те имаха грозния навик да излизат на балконите по потници и мазни пенюари /едни такива дълги домакински дрехи с петна от туршии/, да пушат, да псуват и да си говорят глупости на висок глас.
По-грозни от тези грозни съседи бяха, обаче, долните им гащи.
А първичната непосредственос, стигаща до гордост с която ги излагаха по балконите сякаш идваше да каже
“ Вижте, вижте има нещо по – грозно и от мен”.
Това с долните гащите вероятно някакъв изконен праславянски, или прабългаски обичаи. Опора на националното ни своеобразие. Нещо, което трябва да бъде пазен от европейските попълзновения.
Защото никъде из Европа, с изключение може би на някои италиански селца хората не си излагат долните си гащи по пенджури и чардаци с такава гордост. Сякаш слагат там българското национално знаме.
А може би точно затова из българско нямат навик да си слагат националното знаме по пенджури и чардаци. Нали то веднага ще започне да се вее редом до долните гащи на родолюбеца, който го е забучил.
Този наболял общонационален въпрос си има, обаче, едно просто разрешение.
Националното ни знаме се направи по тертипа долните гащи на природонаселението - там герб, цветове и каквото трябва. Така преправено то може спокойно може да се вее по всички пенджури и чардаци.
А може би пък тъкмо затова бяха изсечени тополите. Да може родолюбивото природонеселие да наблюдава с възхите долните си гащи и да се изпълва с чувство за гордост и национално своеобразие.
Каквито и да са причинито за изсичането на тополите, ето и следствието. Тоест случката :
СЛУЧКАТА
Връщам се преди седмица от някъде си и съседите, понеже знаят моите пристрастия тутакси ми казват :
“ Отразяха тополите”.
Излязох навън с апаратчето и снимах това :
Върнах се, взех телефона на община “Красно село” – 955 43 27 и веднаха започнах да звъня. Оттам веднага не ми вдигнаха. По-късно също не ми вдигнаха.
Добрах се някак до друг телефон. На инженер Йоргова – нещо като заместник – кмет по екология, или нещо подобно - 955 42 98, а също и 856 30 70. Тя каза, че общината имала разрешително за изсичане на тополите. Дадено им е било от “Зелени системи “. Защото от блока ни имало оплакване, че тополите са гнили.
- Снимах тополите и от снимката се вижда, че въобще не са гнили – казах на Йоргова. / След като се представих, разбира се./
Ето снимката на дънера :
- Вие можете да сте ги снимали, но пък аз имам документ, че са гнили- обори ме тутакси Йоргова.
Върнах се оборен при секачите. Ето и секачите :
- Защо сечете тополите ? - питам ги - нали виждате, че не са гнили.Не са гнили, но са на повече от 40 години, а щом са на повече ги сечем – обясни един млад и отракан секач.
- Аз преброих кръговете и едва стигнах до 33 - възразих.
- То е защото си ги броил от горната част на ствола- обори ме секачът
- Ама те не са ли еднакъв брой навсякъде - не се оставих да бъда оборен аз
- Ама кой тук е дърварят- ядоса се той - аз и ли ти
- Ти си дърваря, бе, ти си – признах се за оборен аз – голям дървар си. Много голям даже.
“ А освен това си дърво, чвор, пън “ – щях да добавя, но не добавих “. Нямаше да разбере похвалата.
Върнах се и питах Йоргова коя фирма сече тополите. Тя ми я каза и аз я записах някъде, но вече не си спомням името й.Затова пък снимах камионите на фирмата. Ето ги:
И така, далаверката ми стана ясна. Фирмата си е харесала тополите и е черпила местния пияница с две ракии, за да подаде оплакване, че са гнили. После е платила на някой общинар, който да разреши сечта. И готово.
“Ех да знаеше всичко това бате Бойко – рекох си аз, -веднага щеше да прилети като един бате Бойко, да спаси тополите, да спре корупцията и да въздаде справедливост. Ама нищо. Идат избори, ще гласувам за него и всичко ще се оправи
Това си го рекох, защото ми се прищя поне за малко да бъда тъп. Да се почувствам част от природонаселението. Част от победитителите.Часто от тия на които им секат тополите, без да им пука.
Действо облекчаващо. Замалко поне.
А после, когато това малко отмина, си рекох друго : “Абе ние тополите пред блока не успяхме да спасим, та Странджа ли...?”
- си рекох.
Зарежи Юнг, чети Райх:)
Четивото ми хареса. Както обикновено, когато не е намесен Злодея:))
Няма спасение! Няма шанс! Но пък сега ще си имаме бутици:( И бетон....
Е, оплаках ти се...:(((
09.08.2007 20:23
Нека не търсим във всичко световна конспирация.
но разсъжденията ти са това ,което прави подобни тривиалности в неща много по ценно-а именно в спомени.
мерси.
Normalno e da se pravi spisak na potenzialno opasnite i da se obikalla ejegodno da se gledat ili da se pregledat 4rez svredel. No tai kato sme pakistan - ponjakoga se rejat o6te zdravi s prevantivna mjarka i razbira se s njakakva izgoda za opredelen krag hora.
Ne im se sardete - 6toto dokato sa rjazali topolite predstavete si kolko drugi po-vajni oblagi sa se slu4il za njakoi horai.
Приятелите да,понякога предават...но на края,господинчо,доста накрая...
А може би и доста дълго са търпели 'приятелството' ни.Приятелите си остават
приятели често дори и разделени...Не,приятелството не си отива та дори и да е "русо"...котенце.
Тополите посмекчиха малко хапливоста ти...съчувствам ти...
А има и по хубави дървета от тополите...засадете си нови фиданки и пак ще им се радваш...
Я погледни навън,някой сякаш те очаква...
Впрочем, Иво, преди няколко години и аз имах подобен случай. В София има една емблематична улица - Доспат, която цялата е в брези. Почва зад НДК и свършва на гърба на Пирогов. Пред всяка къща и от двете страни е засадена по една бреза. Доста е красиво. Но за съжаление има и големи идиоти. Та един такъв кретен живее под нас. От онези прекрасни, задрави и градивни българи, чиято мечта е бетон, бетон и пак бетон. Та този катил виждаше голям зор с брезата пред входа. Какво ли не прави, накрая даже й бетонира стъблото. Е, както трябва да се сети човек, дървото залиня. Разбих бетона, имаше шанс да живне дръвчето, но онзи ме беше изпреварил и дойдоха някакви идиоти та го отрязаха. Бях побеснял. И аз като тебе развъртях телефоните. Но вероятно въртях по-правилни телефони, а още по вероятно съм бил много ядосан. Интересното е, че след скандалите, които вдигнах за един предиобед, на другия ден ми се обадиха официално с извинение за грешката и като компенсация засадиха на същото място нова брезичка. Да ти кажа честно - голяма гордост ми е. И бая порасна.
Сега се сещам друг един щрих от цялата случка. Мисълта ми е за "гражданското общество". По онова време бях, както знаеш, бая активен във форума на Медиапул. В разгара на всичките пунически войни дето се водеха, аз им предложих нещо съвсем простичко - и на сини, и на червени - просто да направим нещо, така щото поне да се вдигне патърдия за едно отсечено дърво. Абе много е просто. Ама днес едно дръвче, утре друго, белким поне с дръвчетата да направи нещо туй "гражданско общество". Глас в пустиня. Най-много ме ядоса едно леке, дето се пишеше нещо журналист. После се оказа, че бил карикатурист във в. Сега (с някакво комарско име, ама не помня точно какво беше). Та това леке го даде много тежко, чак ми се придрайфа от разсъжденията му. Карай, теглих му една майна и на него, и на гражданското общество, и за един предиобед с много майни накарах онези от столичното озеленяване да направят каквото трябва.
Впрочем като четох писаното ми хрумна идея. Вземи им кажи, че си близък приятел на ББ и довечера ще говориш с него за това безобразие. Майтапа е, че на разните чиновници подобни заплахи действат поразително. Не става въпрос за инициалите ББ, със същия успех може да се ползват ПП, ГМ и каквото още ти хрумне :)
09.08.2007 23:47
2.винаги съм се възхищавала на някоя споделена космогония от твоя тип - уж незначителна, обаче всъщност прекрасна. вариантите на космогония май винаги са субективни представи, неизбежно е. описанието на твоя вариант ме развълнува. много
3.чел си Юнг. знам. от "Бетонната фея" още знам:)
4.ужасно ме натъжи СЛУЧКАТА, съдбата на тополите и най-вече снимките им. съжалявам, Иво. защото няколко тополи доста често са много повече от гледка, с която си свикнал. няколко тополи могат да са повод за усмивка. гадно е да губиш поводи за усмивка, знам го. важно е да ги има
Случката. Кофти работа.
Но наистина, посадете си нови дървета. Надявам се поне това да успеете да направите там с убавите хора.
Ама не така за Странджа. Да не убиваме надеждата!... Пък и за нея повече народ има да ревне. За радост!
10.08.2007 01:26
Защо не уважавате мнението на специалистите? Утре като се разходите до ортопедията и там може да си дадете мнението на кого да отрежат крак и на кого не. от: горския
Колкото до тополите - те наистина са опасни след 33-тата си година, защото са много чупливи и гният. Не е нужно да е в основата, може и по-нагоре. Затова има норма да се режат, след определена възраст. По принцип мисля, че е глупаво да се садят тополи, по-добре е липа, кестени, габър, иглолистни и т.н. защото могат да векуват.
А като стана дума за гражданско обществи, може би правилното е да се потърси съдействие от общината и на мястото на тополите да се засадят нови дръвчета, да им се направят оградки, за да изкласят и за 3 - 4 години ще имаш много приятна горичка. В нашия двор стана точно така.
Май че преди това трябва да се извадят корените на тополите, което е доста трудна табота...
Ще ми се да вярвам, че Общината не е толкова лоша и би съдействала, ако се появи гражданска инициатива, която да я сръчка. А и Бате Бойко не е чак толкова лош, колкото го описваме в злобните си сектантски кошмари, родени в мрачните гори над Драгалевци:)
ОК, стига глупости, а да преминем към въпроса.
Този текст е пример как, ЕМОЦИИТЕ магат да замаглят РАЗУМА. Когато човек започне да живее единствено на емоционално ниво, то резултатът е имено такъв, прекрасно произведение, но БЕЗМИСЛЕНО и ИРАЦИОНАЛНО. Разбира се емоциите са е адски положителна черта в изкуствата.
Но когато се пренесът в ежедневието, и когато започнат да се намесват в съвсем прагматични въпроси, като този, нещата могат да станат много изкривени.
ЗАЩОТО, всяко по зряло дете, знае че тополите гният. Аз поне бях на 10-12 когато започнах да се възмущавам от този безобразна сеч, която се извършваше в родното ми градче по онова време. Питах, и получих отговор. 2ма човека в болница и няколко изпотрошени автомобила, това били резултатите след силният вятър ( не буря) преди няколко дни. И това защото са прпуснали няколко години да премахнат възрастните тополи, защото ТОПОЛИТЕ ГНИЯТ, и отсичанет им навсякъде е редовна практика. Това е единсвено с цел безопасност на хората.
Защо Иво не знае това? Това само той може да ни каже. Но предполагам е преакалил с художествената/фолосовската литература. Не че това е лошо, но когато става за сметка на елементарни, ежедневни познания, може да доведе до комични ситуации. Разбира се ако Иво притежаваше поне малко стремеж за нови знания, всичко щеше да приключи с разговора с дърваря. Но за съжаление този стремеж е заменен със зле прикрита арогантност, резултатът от която е:
1. Един красив и емоционално наситен текст. Който в същото време е
2. Един недомислен, дори безумен текст, с които авторът единствено демонстрира арогантност, и глупави намеци за конспирации, далавери и прочие.
Резлутат: Нула!
Vladyyan казва нещо много вярно за важността на малките стъпки. На малките победи, които дават голяма увереност, че нещо все пак може да бъде променено. Това е наистина нещо ключово, за да могат да тръгнат нещата. А ако тръгнат веднъж, няма да могат да бъдат спрени.
ако не ми вярвате - имам и веществено доказателство
http://starshel.bg/img_page.php?num=3
10.08.2007 13:43
И не гласувай за Б.Б.
(знам, че няма да гласуваш:))))
Поздрави.
10.08.2007 20:06
10.08.2007 20:11
11.08.2007 06:44
Полза все още може и да има от написаното. Осигури няколко фиданки, напиши тук и положително някои от нас ще дойдат да ти ги засадят. А ти ще имаш възможност за още фотографски упражнения. ;)
Най-вече там.
13.08.2007 19:08
Ne vsichko, koeto ne e barbirosano*, e grozno. Ne vsichko, koeto se e nalojilo za norma, e stoynostno. No za da razberesh tova, tryabva da proumeesh i onova, "neuspeshnoto", ne-barbirosanoto.
swshto kato jabata na Ivo.
Ekaterina
*napravno po kalwpa na kuklata barbi i priyatelya y, mwjkoto barbi
14.08.2007 08:19
Вярно, че някои хора намират това, което търсят дори там, където го няма. Особено като не знаят какво търсят или къде трябва да го търсят.
В “драматичния” описан случай става дума само за едно: носят ли хората отговорност за целия живот на създадено от тях нещо или след фанфарите друг да му бере гайлето.
Конкретно: дърветата в градовете са посадени от хората. Те не растат в дива гора, където след като умрат, падат и изгниват в полза на бъдещите дървета. Тук човек ги е посадил (в неестествена за тях среда!) за своя угода, длъжен е да се грижи за тях през целия им живот и да се погрижи да ги “приспи” накрая. Това е, няма алтернатива. А ако продължава да има нужда от тях, веднага трябва да се погрижи да засади “поколение”.
Тук изобщо не става дума за опасността да паднат на някого на главата (макар, че за някои хора това може да се окаже от полза! :) ).
Между другото, тополите са едни от най-крехките дървета. В градовете още повече, защото израстват бързо на височина за да търсят светлината и небето. Затова не са и много подходящи, въпреки че са удобни за хората – задоволяват се с по-малко пространство около себе си и оставят повече за човешкия бетон...
Аз пък съм от другите – тия дето минават през заграденото, катерят се по дърветата, оставят всичко да си расте, без да го подстригват и превиват, хранят бездомните кучета и котки, къпят се точно там, където е забранено...и изобщо обичат да нарушават глупавите правила. Това е предполагам от скито-татаро-монголско-номадската ми порода. А тия прекалено подредените са ми просто непонятни същества – и мисля, че просто не усещат и не разбират нещо много ценно в живота.
Също така в градовете дърветата са посадени от хората, защото те имат нужда от тях, и защото, за да построят тези градове, те са изсекли преди това дървета, които са били в естествената си среда.
Иначе в конкретния случай никога няма всички да са доволни. Едните се оплакват (с основание), че не може ей така да се секат дървета, другите се оплакват (може би пак с основание), че че не може току така да се оставят опасни дървета... Въпросът всъщност е там да се вземе решението за отсичане на дървото, когато то наистина стане опасно. Дали в случая е така, аз не мога да знам. Авторът си излага своята гледна точка, и то по доста интересен начин.
14.08.2007 18:48
Tyuyuyuy! Chovek da ne kaje neshto!
Ekaterina.
14.08.2007 19:35
16.08.2007 07:13
И други има, на които не се харесва да живеят в “наредения” човешки свят, ама не се отказват от градовете. Иначе този проблем е много лесен – колко села има само с по няколко старци в тях. Хубави български села! Ама там няма как да издува гърди човек като “бунтар срещу реда” и рушител на “глупавите правила”. BTW, така разсъждават и повечето убийци по пътищата – и те “изобщо обичат да нарушават глупавите правила”... Колкото до “приспиването” – безсмислено е да дискутирам, явно твърде елементарно “виждате” въпроса...
Ekaterina, благодаря за обяснението “bavno i na malki stwpki”! :) Не Ви виня – не съм регистриран тук и “вървя” анонимен, няма как да проследите постингите ми. Но те започват с “Литературно произведение – добро. Сериозна гражданска позиция – слабо.” И тъй като мненията натежават именно към гражданската позиция (дори и в съчинението на стопанина!), аз коментирам от тази гледна точка. От Вашата гледна точка съм точно на същото мнение като Вас!
До анонимния специалист по тополите възможно най-общообразователната справка:
“Уикипедия: Тополите (Populus) са род бързорастящи влаголюбиви дървета със сравнително мека дървесина. Дървесината й е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза.”
За улеснение – обърнете внимание на “бързорастящи”, “мека дървесина” и за какво се употребява тя. :)
С това приключвам моето инцидентно присъствие тук. Моля за извинение заради намесата ми.
Моите уважения и най-искрени благопожелания, г-н ivoberov, приятно ми беше!
А сега нещо за наистина важното, за «активната гражданска позиция», по милия социалистически израз. (Комунистите си го обичаха този израз, без да вникват в това, че истинската—най-достойна за уважение, понеже и най-опасна—«активна гражданска позиция» по него време бе точно борбата срещу комунизма.) Да кажете, че посланието на Иво е пример за «слаба» гражданска позиция е като да кажете на бялото черно. Аз по-великолепни примери за «активна гражданска позиция» от посланията на Иво не съм виждал в днешно време. Не е ли «активна гражданска позиция» да защитиш нещо от малкото остананало красиво и човешко в отвратителната ни съвременна градска среда? Вместо да се примириш с факта, че то—под смешния и измислен предлог на «грижа за безопасността»—става на щайги и клечки за кибрит заради далаверата на група отблъскващи мошеници? Надявам се, че ще се върнете—задавам Ви този въпрос най-добронамерено.
17.08.2007 15:07
Като дете си мечтаех някой ден да си посадя дръвче (бор или ела-елха) и да го наблюдавам как расте. Тази мечта все още не съм осъществила (затова пък си отгледах син - и много го обичам!!!), но не е късно да посадя не една, а няколко елхички и ще го направя. Засега си отглеждам красиви цветя по балконите и им се радвам. Признавам си че пак по балкона си простирам и гащите, и сутиените - но вервайте ми - красиви, естетични, някои дори триумфални;-) са и категорично смятам че правят "отвратителната ни съвременна градска среда" по-приемлива.
Може би моето писание се отклони от тополките към барбиросаното ми бельо, но съм толкова сигурна че бутилката е наполовина пълна, както и че четящите ме имат и чувство за хумор. Venceremos!
17.08.2007 17:54
- aaa, ima i po-dobri marki. :)))))))))))))))
нъц!
E.
17.08.2007 18:15
ne e li po-priyatno da si sedish na balkona sred saksiite, vmesto da se usukvash v charshafi i havlii, dokato si vzemash glwtkata chist vwzduh i priyatna gledka?
nyakak ne razbiram smiswla na poslanieto ti, zashtoto za men razlikata mejdu krasiva nerazboriya i grozna nerazboriya e prenebrejimo malka poradi ednotipnostta na yavlenieto. :)
E.
17.08.2007 18:21
zashto elhi v ravnoto Sofiysko pOle? zasadi topolka ili drug shirokolisen vid, podhodyasht za jegite i pochvata. A kogato topolata se gleda kato horata, ne e opasna - stari kloni se podryazvat i t.n. SHTe ti pazi prohlada prez avgust ot blagodarnost, chestna duma, taka pravyat.
E, kato y doyde vremeto, pak shte ti e mwchno, no pwk day da ne jiveem, shtoto sme shteli bili da umrem, kakto umno kazva moyat lyubimec Casanova.
E.
22.08.2007 11:50
Прочее, убедително моля местната публика да не насажда чувство за вина у оцелелите софиянци. Прането иска слънце!
Така де. Откога екологията изключва човечеството. Грижа за тополите - любя-тача и милея. За Странджа ще дам да ми отрежат пръст. Обаче айде стига тормоз над праньето и гражданьето!
22.08.2007 11:52
15.10.2007 22:32
- Остава дребният въпрос какво ще прави тая фирма с 10 кубика гнила тополова дървесина. Тя и суха да е, не се използва за нищо освен за огрев. Е - добра била и за кибритени клечки....
05.11.2008 12:39
!!!
25.07.2011 05:55
buy facebook fans cheap
buy facebook likes
facebook likes buy <a href="http://myimmortalrehost.webs.com/apps/profile/77098273/
">buy bulk facebook fans
</a> facebook likes buy buy likes on facebook
_________________
buy facebook likes <a href=http://www.digg-adult-education.info/story.php?id=15158#comments>buy facebook likes cheap</a> buy facebook fans cheap buy cheap facebook fans
20.10.2012 09:06
20.10.2012 14:22
20.10.2012 15:39
21.10.2012 10:47
21.10.2012 11:10
21.10.2012 12:03
22.10.2012 02:17
22.10.2012 09:30
22.10.2012 11:18
23.10.2012 01:02
24.10.2012 02:11
24.10.2012 08:55
25.10.2012 05:04
25.10.2012 05:57
26.10.2012 07:41

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.