- Бихте ли сложили една „джава” на компютъра ми, защото не мога да отида в игрите – казвам на администратора в един натъпкан с юноши бледни и цигарен дим Интернет клуб / тоя в подлеза на булевард България и Димитър Несторов/.
- Ама то за игрите няма нужда от Джава – отоговаря той и сочи за доказателство към увлечените в игри подрастващи, които изразително се псуват един друг, споменват кой знае защо за някакви кила кръв / може би израз от игрите им /, оплакват се, че героите са им свършили / пак някакви игрови израз /и усъвършенстват четирите думи / шит, фак, мадърфакър и уау /, които са научили от иначе известния с лексикалното си богаство английски език.
- Аз не играя на тия игри – пояснявам – а играя на шах в Яхуто.
Администраторът / всъщност администраторче на възрастта на околната бодра смяна /ме гледа объркано. То явно си е мислило, че аз съм некъв белокос таралясник, озовал се поради личностни отклонения сред попържащите юнаци и че без съмнение съм перверзник, най-вероятно педофил, а също и обратен, щото за такива много често пише във вестника / Труд, Нощен труд и Шок/.
Това, че играя на шах обаче означава, че макар пак да съм си таралясник, може би не съм перверзен, или не чак толкова, а може би дори не съм педофил, а най-обикновен смотан шахматист, което е печално, защото обърква така надлежно нагласените му представи за битието, съзнанието, тарялясниците, любовта и вичко останало .
И Администраторчето придобива съответния печален израз. Тоест възтъпичък такъв. При този вид поотраснали, здрави, яки, нахакани и отворени юноши, всички изживявания, различни от кефа, биват изразявани възтъпичко. А и кефът също, впрочем. Дори преди всичко кефа.
То и не би могло да бъде другояче. Кефът си има една особеност, която при известни обстоятелства и пред някои обществени прослойки би могла да мине за предимство.
Може да се изрази с хилене. И с кикотене. Тове му е предимството пред радостта, възторга, или насладатата, при които човек не се хили, нито се кикот, а се смее и усмихва.
На админчето /нали така им викат за по-кратко и по-тарикатско/, обаче, не му е до кеф и хилене.
Неговата преценка за света се е оказала неточна.
А на тази възраст, за която светът е ясен, бистър, прозрачен, недвусмислен и пълен с най-малкото със стотици хиляди приятни изненади, всяка грешна преценка е повод и причина за необяснима и безкрайна печал.

Аз, обаче, нямам време да се задълбочавам в хормонално- чувствените завихряния на лудото младо, играе ми се шах и затова му казва :
- Ако не можете да сложите на компютъра ми една „джава” дайте ми паролата, аз ще си изтегля сам от Мрежата.
Казвам и тутакси разбирам, че не е трябвало да го казвам. Админчето се спихва, свива се и се сгърчва до някаква едноизмерна смес от яд и омраза.
Досетих се как и защо съм накърнил крехката му чувствителност и рехавото му самочувствие, когато от близкия ъгъл се показа едно хубавко, стройничко, с мило личице и живи очи девойче / ей, ама да не изляза наистина пък педофил сега/.
Малката мома застана до лудото младо, до ликата си прилика и го загледа очаквателно.
Ясно.
Момъкът е искал да впечатли изгората си. Да й покаже колко е отворен, отракан и печен. Как умее да се оправя с разните досадни чичковци и съмнителни перверзници. Да я плени със свойта мъжкост и пичовщина.
Пък аз, с с мойте забележки го запращам от сладникавите опиянения на юношеско самоутвърждаване направо в нищетата на пикливото му детство. И то пред дамата на неговото сърцето/ /мацето на мераците/. И сега тя – мацето на неговите мераци, дамата на сърцето му, с любопитство очаква по какъв точно начин благородният гняв на нейния шампион, нейния тестостеронен рицар ще се излее върху нищожническата ми особа.
- Абе не прекалявам ли, между другото, ли с пищността на изразите. И стремежа ми към образност не е ли преднамерен и натруфен – питам се?
- Няма значение, щом така съм я подкарал тая дописка, така и ще я продължа – отговарям си /абе човек като разговаря със себе си винаги ще намери общ език /- Пък защо да не се противопоставя на кратката, отсечена, първична, та чак простовата изразност на международната електронна мрежа / Интернет/.
Та рицарят на тестостеронния образ / или орден/ бая се озори докато въздигне оклюмалото си самочувствиe и тия му зорове направиха челната му нагънатост значително по-изразителна от задчелната.
„ Поразчисти си твърдия диск от порното, щото не ти достига оперативна памет, момче” – прииска ми се да му река в пристъп на лицемерно състрадание, но се опасих / падам си по особени глаголни времена/, че момчето ще приеме думите ми не като приятелски съвет, а като подигравка, каквито всъщност те си и бяха, та затова си затраях, чудейки се как точно да му кажа, че е глупав, без той да разбере какво съм му казал. когато лицето му възсия от неочаквано осенила го мисъл. / То при такива като него всички мисли идват всъщност неочаквано /
Ех, какво протяжно изречение му тропнах между другото. Много ми е любопитно колко измежду вас са го прочели до края, за кого са гласували, кое е любимото им парче и ако са от женски пол падат ли си по зрели мъже. Моля, попълнете данните при мненията .
Та след като биде осенен от такова неочаквао и непривично нещо като мисъл, тестостеронният рицар изпъчи юнашески гърди, закриви поглед към дамата на своите мераци, за да се увери, че тя надлежно го наблюдава и величествено произнасе:

- Не можем да ти монтирам „ джава „ , щото сега ъпдейтваме хардуеарите на писитата.

Тези внушително-велелепни словеса административното юначе произнесе така, както Юлий Цезар е произнасъл „ алеа жакта ест” при преминаването на Рубикон, както Хитлер е казал „ драг нахт остен” при нахлуването си в Русия, както Сталин „ жить стала лучше, жить стала веселее” след 14-стия /ли беше/ конгрес в ВКПБ /болшевики/, както Чърчил : „мога да ви обещая само пот и сълзи” при идването си на власт, както Уго Чавес „ мамка им на американците” на първомайската манифестация миналата година, както Бойко Борисов „ ще ги съдя, ако не го разчистят „ след като не успя да изрине снега в София и както съседчето Вени от втори вход / на 6 години/, каза веднъж„ вени види цици”, след като случайно се залута из порносайтовете на баща си.

Въобще това „ъпдейтваме хардуеърите на писитата ” / той го произнесе хардурите / бе предназначено да ме потресе, да ме сломи, да ме смачка, да ме разложи, да ме отсвири, да ме изшушка, да ме разбишка, да ме отвее и въобще да ме накара да си обера чуковете, крушите и парцалите, и да отида засрамен някъде на майната си, та даже и по-далеко. Щото, нали съм от едно поколение, което знае какво е това цървули, опинци, соба, ямурлук, опанджак и априлски пленум на БКП, ама за хардурите на писитита нито си има понятие, нито пък хал хабер.
Вместо да се засрамя и опечаля, обаче, аз се закикотих като Вулева в края на предаването „ Сигнално жълто „/ любимо предаване/, понесен от вълните / любим израз/, на един съвсем първично- простоват, но затова пък непринуден кеф /любимо състояние/.
- Абе момче младо, абе пиле недоклано, абе ягне недостригано, абе любе недолюбено, абе скубар недоскубан, абе емпетройко недоизтеглена., абе грешко 604 / error 604/ такава, твърдото тяло на компютрите се подменя примерно един път на годината от водещи световни фирми, а не от недораслячетата на софийските клубове - ми се прищя да му кажа, но си рекох :
- Глей ся, Иво. Ти си чичка на преклонна възраст, таралясник, пък туй е младо момче - вярно, че е малко неопитно и честолюбививо, но юношите са такива, много им се ще да се да се утвъ рдят, човешко е това, разбираемо е, пък и му се ще да се изфука на момчето пред малката мома, такива са те -лудите-млади, дай им път, не ги съпикясвай с твоята неувяхваща, вечнозелена, евъргрийн злобичка, нека волно си се развива новото поколение нека цъфти, нека връзва и плодоноси, нека дойдат хиляди младежи на родната страна надежда, и на тия двамцата ще им дойде акъла в главата някой ден, а ти по-добре вземи, че се омети с твойте шахматни увлечения и недомислени размисли.
Така си рекох, а после си възразих. / Обичам да говоря със себе си, разбирам се, щото, пък и не се псувам много…/
- Че като иска да се самоутвърждава, що не се самоутвърди, като обслужи както трябва един купувач и потребител, що не бъде мил и учтив, нали такива са му задълженията, защо не се изфука на момето с възпитание и добронамереност, защо не покаже, че умее да обслужва хората и да печели парите си с благородно усилие, нали сме вече пазарна икономика и членове на онова там, а също и на другото, защо иска да блесне като унизи и се подиграе на някого, защо се държи така, сякаш моята възраст е вина, а пък неговата - лична заслуга, та това е несправедливо просто…И докога ще го чакам да му дойде акъла в главата, когато дойдат десните партии на власт ли, а освен това дори да му дойде акъла, като му види галават, тутаски ще си отиде, а пък шахът е все пак благородна, смислена игра, не е като таблата, Империята, Стани богат, Сделка или не, и „ обади се веднага щом познаеш коя е реката ду почва Ду и свършва на „ нав”, за да спечилиш хиляда лева, ако си всеки десети обадил се.

Та след това възражение се съгласих със самия себе си /често го правя, дори по-често, отколкото си мислите/ и не дадох път на бодрата смяна, а й казах направо, че хардурите колкото и да ги ъпдейтва, те все ще си останат даундейтнати, щото грешката /включително error 604 / е в мозъчните му чипове, а не в компютърните. След това се изкикотих отново, убедих се, че девойчето е разочаровано от своя шампион / представител в битките/ и си тръгнах.

А лудото-младо, електронният мъжкар, рицарят на тестостеронния образ / или орден/ така си остана заклещено в прехода между пикливото дество и гърчовете на юношеското си съзряване.

Като онова подавляващо мнозинство българи, които наричат себе си народ, между другото.

Толкоз, край и послепис :

Всъщност мислех да пиша за простотиите из Мрежата, но ще го направя следващия пък, защото така се залутах сега в тая случка, че доста трудно се отлутах, честно казано.