Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2008 15:38 - Тайнственият камък от боянските дебри /със снимки/
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13191 Коментари: 20 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Тайнственият камък от боянските дебри въобще не беше камък. Беше метална буца. На места гладка. На други не. Имаше и шупли. На места. На други не. Приличаше на стопилка. Остатък от лят метал. Може би мед. Може би бронз. А може би… Ами да. Защо не? Може би пък и да бях станал милионер. Защото как така някой ще лее метал високо горе на Витоша? Дълбоко навътре в дебрите над Бояна. Освен ако тоя метал е много ценен. И наблизо има жилка от тоя метал. Ценния. Макар че има и други предположения. Любо Цонев например, който е обиколил почти всички български мегалити, менхири и всякакви подобни тайнствени загадки (няма да кажа какво е менхир за по-загадъчно) изказа мнение, че камъкът е вкаменен мозък на древен българин. Доказателството било трите му гънки. Едната била от удар с византийски меч. Другата от удар с оногундурски боздуган. Вероятно нанесен от непосредствения началник на ударения. А началникът бил с чин черногубил, или нещо подобно. За което Марио, който е поет, веднага започна да съчинява юнашка древнобългарска балада, защото се бил вдъхновил от следните рими: „Убил го бил черногубил, след като се бил бил бил, като се бил напил” Впоследствие Марио прецени, че е по-добре да направи от римите рап, а не балада, защото рапът по се бил бил харчел. И върху думите „Убил го бил черногубил” и особено върху „бил бил бил„ можело да се удари един такъв як тъпан, едни такива перкусии да се люснат тоест, та всички тийнейджърски юноши и юношки, особено рапарите, рападжиите и рапарките да си изпопадат от възторжен кеф, след което Марио да спечели много пари и да иде на море. А можело също и любородна чалга да се изкара от тия рими. Както при ония, дето пеят за Аспарух, който искал да види циците на Пагане. И при думите „убил го бил черногубил” и особено при „бил бил бил” можело едни такива гюбеци да се хвърлят, че всички чалгари, чалгатори, чалгаджии, чалгаджета и чалгисти да си изпопадат от възторжен кеф, та Марио – вече знае се какво. На Созопол, ама като мине тъпата „Аполония”. - Хубаво - одобрихме ние, -  но е по-добре нещо прабългарско да изримуваш, защото прабългарското е по-изконно, макар и рапско, а чалгата, макар и любородна, въобще не е толкова изконна. -          Няма да стане – възрази неочаквано Кирил, който поначало не одобрява нищо и възразява на всичко, защото напусна един тъп вестник и сега го е яд. – Първо на първо, не е черногубил, а чъргубил. Има го в надписите за Чъргубиля Мостич. Той бил хранен човек на хан ювиги Омуртаг, но паднал в Дунава и се удавил. Те хранените хора така правят. Защото човек дори добре да живее, умира. Пише го по древните камъни. -          По менхирите – поправи го Любо, за да покаже, че той знае какво е менхири, а другите - не. -          Добре, може и менхири – съгласи се Кирил и продължи с възраженията си. - Второ, не може втората гънка да е от византийски меч. Мечът прави резки цепки, а не гънки. -         Ама кой е ходил по менхири, мегалити, побити и разни загадки, ти или аз? - попита раздразнено Любо. -          Ти си ходил – призна Кирил. -          Ами тогава защо възразяваш. Като ти казвам, че е от меч, значи е от меч. Освен ако не е от… -          А може да си му е природна гънката. Да си я има по рождение – намеси се неочаквано Светла. -          Природна? По рождение? Прабългарин? – възкликнахме всички ние (около осем души) в един глас. (Как го направихме това с единия глас, после ще кажа.) -          Тя е съвсем нова репортерка още. Много е млада и лековерна – обясни Драго и я обгърна покровителствено през рамо. Въобще Драго много обича да покровителства млади и лековерни репортерки. Които след неговото покровителство престават да са лековерни, а напротив. -          Метеорит – каза Рени, която някога е списвала списание „Космос” и сега обвинява демокрацията и държавата, че не правят научно-популярни списания. - Камъкът е метеорит. На места е заоблен, защото е минал през атмосферата и е започнал да се топи. Аз утре ще ви донеса снимки на метеорити да видите. Тя после наистина донесе снимки от телескопа „Хабъл”. На тях ясно си личи, че тайнственият камък от боянските дебри може наистина да е метеорит. -          А освен това камъкът е от Марс – продължи да обяснява Рени. -          Как позна ? – попитахме ние в един глас. (После ще кажа как го правим това с единия глас.) -          По него има червейчета, които не са червейчета, а малки вкаменелости на първични организми. Защото на Марс някога е имало вода и остатъци, тоест зачатъци на живот. -          А може да е от витошкия вулкан. Нали Витоша е била вулкан? -          Не е била Вулкан. -          Била е. -          Не е била. -          Абе тоя камък ми изглежда познат – прекъсна спора ни Дъскарев, който е язвителен и разбира много от американска политика, защото е американец и българин едновременно. После огледа камъка и възкликна: - Я! Познах го! Този камък ми падна от сърцето, когато Сергей Станишев заяви, че България се развива добре и върви напред. -          Я стига си говорил глупости! – нахокахме го ние в един глас (после как го правим!) Ти си американец, освен българин, а не премиер – нахокахме го ние в един глас (после как). -          Да попитаме Божидар Димитров – предложи лековерната Светла. -          Откъде накъде пък Божидар Димитров – възразихме ние. - Той нали е историк, а не вулканолог или астронавт, тоест астроном. -          Той е шоумен. Зрелищник. И абсолютно от всичко разбира – заяви Драго, като погали покровителствено Светла по разни места. -          Добре, ще му звънна – казах и наистина му звъннах. Като обясних за камъка, той рече: -          През 14-и, 15-и и 16-и век около София е имало пещи за леене на метал. Най-много около Самоков ги е имало. Може и от тия пещи да е камъкът. -          Да, ама го намерих високо горе на Витоша – отвърнах. -          Донеси го да го видим тогава – рече той, като помисли малко. – Аз съм в Музея (Национал-историческия). Ама нека да е тая седмица, че после заминавам за Созопол. -          Каза да му занеса камъка – съобщих на останалите. -         Не му го носи – рекоха те. Ще се хвали, че той го е открил. Като доказателство, че българите са дошли на Балканския полуостров преди хората. -          Абе знаете ли какво - рече изведнъж Драго. Гласът му бе необичайно трезвен. Самият той също. Беше си дръпнал ръцете от Светла и държеше камъка. - Аз като го подържа малко тоя камък и изтрезнявам. Отначало не повярвахме. После повторихме опита няколко пъти. Всъщност го повтаряхме цяла седмица. (И досега го повтаряме даже, между нас да си остане.) И всеки път, когато подържи камъка, Драго изтрезнява. Камъкът показа и други тайнствени особености. Когато го оставихме върху хладилника срещу тезгяха на кръчмата, за да му се диви всеобщото природонаселие, барманката Рада, дето всяка нощ се прибира в Опицвет, защото там живее, започна леко да заеква. И да бърка сметките. И о, чудо! – бъркаше ги винаги в полза на кръчмата. А пък японските рози във вазата до камъка избуяха като гладиоли и заприличаха на мушкато. И толкова бързо стана тая метаморфоза (преобразувание), че никой не ги забеляза освен Светла, която каза, че го е забелязала. А пък една Лили, която имаше приемен изпит в хореографското, си го взе, защото държа известно време камъка точно в нощта преди изпита. А пък дъщерята на Цеца въобще не си взе приемните по история в СУ, защото Цеца не държа камъка в нощта преди изпита. Въобще толкова чудеса станаха с този камък, че Емо се замисли дали да не го показва срещу един лев оглеждането. -          А може да участваме и в някой европейски проект – предложих аз. -          Че той Олаф да не е улав – възрази Дъскарев, но ние му казахме да си трае, защото покрай камъка бихме могли да развием международен туризъм и цяла Европа да идва при Емо да гледа камъка. А след Европа могат да дойдат също Америка, Азия, Африка, Австралия, Океания и всички останали континенти. И като начало можем да направим промоция. Да даваме камъка за безплатно оглеждане. Нека гледа всеобщото природонаселение, нека се диви, нека се чудом чуди , белким се договеди, може би, едва ли не, сиреч, санким, демек, че освен всичко друго животът може да бъде хубав понякога. Чунким за да прекараш добре едно лято, е необходимо непременно да ходиш по морета, океани, хаваи, кариби, коли, яхти, самолети, тепета, капепета, палми, плажове, таверни, чалгарници, дискотеки, мутротеки, джакузита, макузита, плажни масла, чадъри, солариуми, хотели, квартири, гари и автогари. Достатъчно да имаш няколко свестни приятели и познати и най-вече очи за чудесата, особеностите и загадъчностите на тайнствения, страшен, грозен, красив и завладяващ свят, който ни заобикаля. Следват послеписи. Първи послепис: Няма да ви кажа къде е „При Емо”. Намерете си собствен Емо и собствен тайнствен камък от боянските дебри и си го гледайте. Втори послепис: Понякога говорим в един глас под влияние на камъка, разбира се. Трети послепис: Може пък и златна жилка да е имало горе. Четвърти послепис: Всички описани хора, случки и събития са почти съвсем изцяло верни, а пък камъкът си е съвсем истински. Можете да дойдете да го видите на промоционално гледане. Пети послепис: Добре де, ще ви кажа. „При Емо„ се намира на „Славянска”, близо до София прес. Вътре в едно дворче с криво дърво.

   image
Това е тайнственият камък от боянските дебри

image
Драго преди да хване камъка

image
Драго под влияние на камъка


Тагове:   камък,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vasilena16 - dostra dalgo no go is4etax
02.09.2008 17:11
dostra dalgo no go is4etax
цитирай
2. alexanderkolev - Това е чарк от интергалактическия ...
02.09.2008 21:38
Това е чарк от интергалактическия кораб, с който българите са дошли на Балканите. Корабът каца някъде около Витоша. Прадедите ни слизат, пият по една ракия с шопска, и поставят началото на човешката цивилизация. Според друго експертно мнение обаче, българите никога не са използвали такива примитивни средства за придвижване като междугалактически кораби, а са минавали направо през дупки във времето и пространството. Една такава дупка има край Бистрица.
цитирай
3. анонимен - Добре сте направил!
03.09.2008 07:48
Снимките, поместени в края, са много на място! Не че разказът не е добър, напротив, но "Драго" е находка, толкова е изразително е лицето му! Това момче кариера на модел може направи, ако с камъка нещата не потръгнат!:))))
Давим се в суеверия и сензации:) Живот!:)
Поздрави!

цитирай
4. templar - :)))
03.09.2008 08:06
Свежо!
цитирай
5. анонимен - Quest
04.09.2008 17:50
И на мен бирата не ми се отразява много добре. Иво, би ли качил една снимка и на лековерната Светла? Изглежда да е многообещаващо момиче.
цитирай
6. анонимен - идея
05.09.2008 15:54
Лековерната Светла е трябвало да покаже на Божидар Димитров не камъка, а себе си. Он си пада по лековерни.
цитирай
7. анонимен - Mickey
07.09.2008 06:54
До къде може да стигне падението на един талант! Боже!!!!

алесандърколевци-и-и- доволни ли сте сега?
цитирай
8. raztvoritel - Чупакабра.
07.09.2008 23:00
Не зная какво е в момента
да бъда поет неприет, но трябва
да мразя!
Же-сто-ко Светът, в който бях.

Неприет.

Завиждам ли Богу не питам,
защого вулгарна била
не тая, която е орис:
астралната моя сестра?!
цитирай
9. trevistozelena - аз си мисля
08.09.2008 20:18
аз си мисля, че камъкът просто си е стоял и е чакал да го намериш. може и метеорит да е, може и да не, може и да е стопилка. може би мед, може би бронз, може би злато. а може и нищо особено да не е. обаче си е твоят камък, това няма как да не е специално, особено и ценно
цитирай
10. evrazol - Можи доже
11.09.2008 23:23
да е Верблюд
цитирай
11. dobrata - Иво,
11.09.2008 23:27
не се поддавай на депресия! Хубаво, много хубаво и ... Моля те, има живот още, заедно сме в него засега, не си сам, да си знаеш! :)
цитирай
12. анонимен - шегичка
13.09.2008 22:06
Някакво ченге прочело
в блогчето на Иво Беров
приказка за тайнствен камък
и с патриотичен пламък
в мрачна и среднощна доба
мушнало си го във джоба
та да прати камичЕто
за анализ в КаГеБе-то.
Този камък се оказва
Иво крил бил в свойта пазва
подло дебнейки момента
да го метне в Парламента
и като с ракета бойна
коалицията тройна
да разбие на парчета...
Туй е тайната момчета.

С уважение
Аруни
цитирай
13. stoni - българите са дошли на Балканския полуостров преди хората.
15.09.2008 01:09
:))))))))))))))))
цитирай
14. анонимен - Софиянец - браво на в. Седем
22.09.2008 09:08
Личи си, че вестникът доста се е опаричил. Тече реклама с гласа на Беров по Българското национално радио, а освен това вестникът вече ще е цветен....Дааа, явно е истина, че Славчо Христо много се е загрижил за демокрацията, но какво стана с морала ?
цитирай
15. анонимен - Само Левски
24.09.2008 16:09
Фен съм на стария "Седем" и престанах да го купувам, слад като бившият главен редактор Силвия Стефанува напусна заедно с екипа си от редактори и авгори. Днес, привлечен и помамен от агресивната реклама, си взех броя с новата концепция. Падение голямо и деградация пълна. Жалка жълта история. Кой им е дал тоя акъл, не Хи побира главата. Най-тъпото обаче е, че Славчо христов ще налее толкова пари в този боклук, а преди година не се намериха хора да развият старата версия. Истината е, че още тогава ги е теглело сърцето към ББ и парламента. Ако "десните" така мислят да печелят избори, и с такива медии - но пасаран!
цитирай
16. анонимен - ха - ха
24.09.2008 16:12
Албена Вулева до Теди Москов - голем смех! Абе вестникът да не спортен?!
цитирай
17. анонимен - Quest
08.10.2008 19:03
Иво, къде потъна, бе човек? Светът ври и кипи, родната простотия е на пълни обороти 24/7, а ти тресна една чугунена отливка на масата и се покри. То бива символика, бива, ама и малко яснота не е за изхвъляне.
цитирай
18. анонимен - Мickey
08.10.2008 22:46
На Иво блога му умря!
Преди известно време заявих: " Лека му пръст на таланта му"
Боли ме за него, но където върлуват ДОБРЕДОШЛИ александърколевци, трева не никне!
цитирай
19. анонимен - Eeх, живот си живеете вие
18.11.2008 02:55
Eeх, живот си живеете вие
цитирай
20. анонимен - КАКАВ Е КАМЪКА
25.11.2008 18:54
КАКВО Е ТОВА ЖАЛТОТО НА КАМЪКА
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7805763
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031