Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2009 13:53 - море и кукиш, кукиш и море / със снимка/
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17665 Коментари: 32 Гласове:
0

Последна промяна: 27.08.2011 01:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Всичките ми мечти се сбъдват. Само че с около двайсет-трийсет години закъснение. И не точно тези, които съм очаквал. И не така, както съм очаквал, а иначе. Съвсем иначе се сбъдват.  Мечтаех да обикалям България с кола и накрая да стигна морето. Да спирам където ми хрумне и да тръгвам отново когато и накъдето ми хрумне. Без подготовка, цел и преднамереност. И сам. Освен ако не забърша някоя по пътя.  И ето, че мечтата ми се сбъдва. С трийсет години закъснение.  Доста по-късно от мечтата ми да бъде сниман филм по мой сценарии.  Преди години снимаха защото. Кратък телевизионен. И беше чудесен. Сценарият, не филмът. Филмът беше обратното на чудесен. Просто разни прочути режисьори, актьори и всякакви подобни /няма да донасям кои, да не замязам на Кеворк Кеворкян / провалиха сценария.  Това според мен. Според тях най-вероятно филмът се е провалил заради моя тъп сценарий, а не заради тях .    Та така се сбъдна оная ми ти мечта.    Сега пък се сбъдва  тая ми ти. Обикалям България. През зимата, около Бъдни вечер.  А през зимата се мръква рано и морската градина в Бургас е призрачно пуста. Призрачно – защото призрачни светлини осветяват призрачни каменни паметници, които човек може да уподоби с призраци, ако не иска да ги уподоби с уроди. Ама и уродите призрачни.                                                         …    Като разгледах най- голямото подобно на призрак уродливо изваяние, стигнах до извода, че то представлява кукиш. Извисяваше горда снага точно над морето. Прецених, че кукиша най – вероятно е издигнат, за да плаши враговете на Бургас.  Тоест, ако решат те на нападнат юначните бургазлии откъм прекрасното им, чисто като съвестта на Кеворк Кеворкян море/ ако това не е оксиморон, тоест макар че е оксиморон /, то ще се натъкнат на кукиша, който ще им рече иносказателно : „ Искате да превземете града откъм прекрасното ни море ли? Няма да го бъде ! Кукиш ! „ …И така ще се съпикясат тия пустиняци, враговете на Бургас, връ им го…  Обходих паметника, за да видя какво пише на него. Бях уверен, че ще пише „ на подлите врагове – кукиш”, или нещо подобно. Обаче прочетох : „ На моряците от Българския Черноморски Флот”.  Замислих се кой ли може да постави кукиш на моряците от Българския черноморски флот и реших, че това най- вероятно са техните съпруги. Не знам защо.                                             …    Та така се сбъдна тая ми ти мечта. Мрак, мъгла, призрачни паметници, кукиш, Черно море, което се чернее като огромна черна чернилка и бургазлиите - учтиви като жители на град, който поне 50 години е приютявал летовници с профсъюзни карти. Пък после защо всяко българско пътуване започва от кръчма / или поне там се възнамерява и замисля / и завършва с кръчма.                                                        …   Тук поне не свиреха чалга и нямаше пияници. Един мъж на около петдесет години свиреше на електрическо пианце, а една жена на около двайсет пееше. Пееше хубави песни. Колкото повече пиех, толкова по-хубави песни пееше.  По едно време запя „ Барба Яни”…   Вечна песен. Защото има вечни стойности.    Фюр Елизе, Турският марш, Барба Яни и още няколко такива, например…  Хиляди неща ще се забравят.  Дори парчетата на Битълс могат да се забравят с изключение на две - три. И парчетата на Ролингстонс също,  с изключение на А кен гет ноу сатисфекшъна. И тези на Юрая с изключение на Лейди ин Блек.  „Барба Яни, обаче няма да бъде забравен „ – помислих си.  И точно тогава…                                                            … -         Забравиха ме ! – рече барба Яни.  Беше се натресъл се на масата без да пита. Той, истинският барба, а не като художествен похват или в иносказателния смисъл.                                                 …  Просто дойде и седна. И дори една калимера, или калиспера, или каквото там се казва в такива случаи не каза. Седна и започна да се обяснява. Вярно било, че оправил мотора, за да лови риба, както се пее в песента, ама не защото обичал морето, а заради оня хубостник. -          А кой хубостник? Кой те забрави ? – попитах. -          Никос – каза Яни .                                        …   -         Как така те забрави ? -         Продадох стотина декара лозе. Да го изуча в Европа. Да стане  лекар или адвокат. А той за четири години само едно писмо ми прати. Иска пари. Иначе никакъв хабер от него. Наскоро се върнаха едни ортаци от Франция и рекоха, че въобще  не бил учил. Скитосвал, ходил по европейските курви, харчел ми парите и даже по-лошо...                                                   …    Забравих да обясня. Случват ми се понякога такива чудатости, защото едно време бях кастанедианец. Това не вид индианец, а умение да ти се случват разни странни неща, когато си сам, когато е тъмно, когато е мъгливо, когато е Бургас, когато е кукиш и когато Черно море се е пльоснало пред града като огромна черна чернилка.  Странни неща, но пък истински.  По-истински от истинските.                                                   … -         И какво по-лошо от това да скитосваш, да харчиш пари по европейски курви и да не учиш – попитах ? Всъщност исках да попитам „ какво по-хубаво от това”, но се побоях да накърня стародавната нравственост на барба Яни, който даже не беше истински барба / тоест рибар, собственик на лодка,  юнак и отворко/ , а лозар. -         Ами писал бил. Това е по-лошото. -         И какво толкова лошо е писал ? Доноси ли ? -          Още по-лошо. Писал бил разни дивотии за аскези и такива разни философски щуротии. А за един улав от съседното село даже цяла книга ми каза, че бил написал.                                                     …  Тогава ме връхлетя / изтъркан израз, може да се употреби също нападна ме, нахвърли ми се, втурна се към мен, …/  едно подозрение от което дъхът ми секна.  - А тоя, шашавият да не се казва…- понечих да попитам, ама ама не успях, защото точно тук дъхът ми секна.  Пък и вече знаех отговора…                                                      … -         Не си прав, барбо ! – въздъхнах, когато той ми каза името на улавия от съседното село -  Синът ти е голяма работа.  Мегали калимера, мегали идеа / Това го казах на гръцки за по-голяма внушителност/. - Всичко ще изчезне, всичко ще се забрави – И сатисфекшъна на Стонс, а, това няма…и ънфоргивъна на Металика, исках да кажа, и лозята, и лодката, и острова ти даже, но написаното от твоя син все ще се чете.                                           … -           Уважаваш ли ме ти мене? – неочаквано отвърна барба Яни. -         Уважавам те. -         Ами тогава защо псуваш и  викаш, че щели да изчезнат. Айде лозята остави, тях ги продадох, изчезнаха вече, ама как така острова и лодката щели да изчезнат? Не ме уважаваш ти мене достатъчно.  Рече и погледна към чашата си. Поръчах му едно питие и захванах да го уверявам. -          Не само те уважвам, ами знаеш ли какво… Замълчах малко за повече внушителност. Беше ми хрумнало нещо дотолкова величаво, че дъхът ми отново секна за миг. -         Сценарий ще напиша аз за теб. – рекох му, след като тоя миг отмина - Защото си барба. Защото лицето ти е обветрено и защото ловиш риба, която е стойност, макар и не дотам вечна. Ще напиша как не си вярвал на сина си, пък той пробива и става вървежен. Ще му притурим на филма нещо балканско –  нещо  Костурица- Мостурица, Брегович-Мрегович и ще се прочуем.     Барбата ме изгледа така, сякаш съм пил ракия и съм му издумал куп щуротии. - Това ми е отдавнашна мечта –донадих - А на мен всичките ми мечти се сбъдват. -          Сбъдват се, ама със закъснение – заяде  се барбата – И се сбъдват не както си ги щял. Като при оня сценарий, дето се провали. -          Филмът се провали, не сценарият. И го провалиха скапаните режисьори, монтажисти, монтьори, артисти и всякакви там артисали, а не аз. А ти мене уважаваш ли ме ? Бях готов да го фрасна с кво да е по главата. Лодкар тъп. Да си гледа там вмирисаните риби, а не да ми се прави на филмов критик… -         Уважавам те бе, как да не те уважавам – стъписа се Яни и поръча едно питие. -         Добре тогава – успокоих се донякъде – да знаеш, че тоя път няма да дам сценария на тукашните прошляци да го провалят. Ще го дам на американците.  Ще се свържа с тях по Интернет. Ще кръстим филма „ Барба Яни Балканджията”. – коопродукция на Лемън брадърс, Уорнър Брадърс и Биг Брадърс. Сценарий и режисура – аз. По идея на мен. И като му сложим за саундтрак песента„ барба Яни”, ще избием рибата, както викате вие, барбите. Ще стане хит и ще влезе в направо в топ туенти на мувитата. -         Главата ти трака нещо на тебе. Що ме псуваш ? Филм щял да прави…Ми прави …Аз пък няма да го гледам. -         Ама уважаваш ли ме ти мене ?.
                                             ...
 Продължихме си разговора с Барба Яни докато затвориха кръчмата и не помня какво точно си казахме, но помня, че на път за хотела пак минах през Морската градина и този път призрачните изваяния ми се сториха не толкова призрачни, колкото загадъчни, весели и привлекателни даже. А най-ми хареса кукиша.  Прецених, че е много достойно дето сочи към вражеските елементи.   -         Така ви се пада, елементи вражески такива – обърнах се към тях, но си спомних, че кукишът всъщност беше насочен не към тях, а към моряците от Българския Черноморски Флот. -         Така ви се пада, моряци с моряци такива – обърнах се тогава към моряците. - Ще забравяте жените си, ще мърсувате с европейски курви и ще продавате лозята на бащите си, за да строите хотели. Ама няма да ви се отвори парашута. Наа!. Кукиш и криза за вас ! После, в хотелската стая вече, се замислих за вечните стойности и прецених, че ако не бяха американците да направят филм за Зорба Гъркът, то едва ли някой щеше да знае кой е Никос Казандзакис, въпреки Нобеловата му награда.  А пък аз, колкото и хубави разкази и сценарии да напиша, ако американците не направят нещо с тях, или ако не ме дават често по телевизора – кукиш на вечните стойности. И мечтите ми ще се сбъдват все по тоя изкривен, изкелефинчен и неочакван начин.  Добре поне, че от време на време ми спира дъха. Нали животът се измервал бил не с броя на вдишванията и издишванията, а с миговете при които дъхът ти спира.
Оня живот, който е по-истински от истинския.

image

  Ето и кукиша от Морската градина в Бургас, сниман през нощта


Тагове:   море,   снимка,


Гласувай:
0



1. eien - Творение на
30.01.2009 14:17
чувствителна натура, която желае да говори със света /сн./.
цитирай
2. анонимен - ...
30.01.2009 14:18
колко извратено...
цитирай
3. анонимен - ЛУД - ТА ДРЪНКА !
30.01.2009 14:31
Съзтетел от отбора на модераторите !:))
цитирай
4. doriana - Брях!
30.01.2009 14:42
А за сценария стискам палци...или кукиш, ако искаш! Ако наистина не се свържеш с американците по интернет - тука е спукана работата. Като цялата друга работа! В цялата ни държава! И на всички ни - спукани и продънени!
Нали така!
Айде! Давай напред - ще се сбъднат мечтите ти, и дори по изкелифенчен начин - какво от това! Важното е сбъдването!
А аз се усмихвам!
цитирай
5. templar - тази снимка
30.01.2009 15:07
истинска ли е или си я правил на компютър. Щото верно е кукиш и би трябвало да я покрият с черен парцал, да не се излагаме пред чужденците.
цитирай
6. sis - :(
30.01.2009 15:52
и не е само паметника. И стълби към него направиха грандиозни, евтини, и вече почупени. То, и паметника се е напукал вече. Някой направи хубави пари с този паметник !!!
цитирай
7. анонимен - Свежо
30.01.2009 15:52
Прочетох го цялото и наведнаж. Сега отивам да видя какво друго си написал. Поздрави!
цитирай
8. ivoberov - кукишът
30.01.2009 16:05
кукишът е истински, не е нагласен
цитирай
9. анонимен - Страхотно написано !
30.01.2009 18:47
Страхотно написано !

цитирай
10. martiniki - !
30.01.2009 20:25
браво, авторе

една с диагноза бургазлийка, която и на кукиша се радва, нали е бургаска дивотия и до морето
цитирай
11. raylight - "Кукиш с маслам"
30.01.2009 20:58
символиката на една епоха, която Слава Богу отмина и почти не ме закачи. Жалко за влиянието, което е оказала на много хора.
цитирай
12. анонимен - Тя-а-а, глупостта, оди по ората.
01.02.2009 14:01
Ама тва асъл мяза на кукиш!
цитирай
13. анонимен - ?
02.02.2009 15:39
Тва по-тъмното, преметнато на верев, да не е Стара планина с лента? Връчена на паметника от перчемлията. Значи и паметници е почнал да награждава.
цитирай
14. анонимен - .
02.02.2009 17:16
На дъргелите костолюбци им се привиждат навсякъде гранитни еректирали фалоси, защото своите не могат да ги вдигнат още от времето когато са вземали вълнуващи интервюта-балади от командира. хо-хо-хо
Това е колче от пристан с преметнато въже за лодка бе, дърти извратеняци и извратенячки недоклатени.
Баси гнусотата сте !

цитирай
15. анонимен - ако си прав
03.02.2009 13:34
за пушката(така викат на ония метални работи, дето връзват корабите), то майсторът си е оставл ръцете, раиш.
цитирай
16. kota - До анонимен 14
05.02.2009 11:40
Това обяснение за колчето поставя въпроса в съвсем друга светлина. И приятно му става на човек някак си...
Преди години, като ученик показвах на момичетата същия този знак с палец между двата пръста, но им обяснявах, че на шофьорски език това значи камък между двете гуми и не е обиден. Не знам защо не ми повярваха ами се оплакаха на класната, че съм правил мръсни знаци. Дали ако сега след 30 години им обясня, че съм им показвал моряшко колче на пристан ще им стане едно такова топло и волно на душата ,както на мен сега?
цитирай
17. анонимен - бургазлиите казват за него...
05.02.2009 17:01
... е "такъв" ли го заслужаваха моряците!?
цитирай
18. raztvoritel - Хареса ми.
08.02.2009 03:08
Хубав разказ, поздравления.
цитирай
19. dobrata - Калдеринка?
10.02.2009 14:26
Иво, какво означава тази дума? Много ми хареса, но не знам точно какво означава :)
цитирай
20. анонимен - makar da ne swm domakinwt, pozvolyavam si da otgovorya,
11.02.2009 00:52
zashtoto domokinwt moje i da se e zapilyal nanyakwde...

Калдеринка = moma reporterka, israzwt ne e na ivo
цитирай
21. анонимен - vswshtnost pwrvoto znachenie na ...
11.02.2009 00:54
vswshtnost pwrvoto znachenie na Калдеринка e vid ptiche, ako ne bwrkam. a ako bwrkam, vadete nojovete

#
цитирай
22. dobrata - Птичето
11.02.2009 12:44
май е калдаринка, поне така ми го даде гугъл - щиглец или кадънка. Но после срещнах и израза "теб са те взели за калдаринка". И се запитах едно и също ли е. както и да е, звучи ми много калдеринско и ми харесва. Анонимен, благодаря! :)
цитирай
23. анонимен - засрамете се поне
11.02.2009 13:03
Когато човек задава въпроса "Какво означава едиквоси?", той признава, че: не му намира вкъщи тълковен речник, не му се намира речник на чуждите думи и не му се намира каквато и да е енциклопедия.
Аз бих си мълчал и спестил подобен резил.
цитирай
24. dobrata - Попитах тук,
11.02.2009 14:42
защото думата е употребена като определение към еднин журналист в статия на Иво Беров в Седем. Затова исках да знам какво е вложил той в това определение. Поради тази причина не се срамувам ... много.
цитирай
25. анонимен - "Аз бих си мълчал и спестил ...
12.02.2009 01:02
"Аз бих си мълчал и спестил подобен резил."

a az predpochitam da znaya i da blagodarya za pomoshtta, vmesto da se sparujvam ot sram i da ne znaya i da nyamam povod da blagodarya - "razni hora - razni ideali".

Dobrata,
"теб са те взели за калдаринка" - tova e vtorata, sofiyskata upotreba na dumata, neshto kato kanarcheto, za koeto vzemash nyakogo si. No domakinwt e ispolzval калдаринка ne kato kanarcheto, a v smiswl na "twpa, posredstvena reporterka, pipashta muskuli na razni batkovci i boykovci", naprimer.

rechnici na bwlgarskiya ezik ne se namirat v chujbina, no ako spomenite mi ne sa te podveli, mnogo swm dovolna

#
цитирай
26. dobrata - Всъщност
12.02.2009 11:47
И двете значения на думата пасват за съответния журналист. Благодаря отново. И вече не се срамувам, ама въобще!
цитирай
27. анонимен - mnenie_ot_hs
12.03.2009 20:10
Каквото и да напише Иво Беров, каквото и да каже - злобното му отношение към света и себеподобните личи от разстояние. Не мога да проумея - умен мъж, наблюдателен, аналитичен, с дар слово - но злобен. И такъ ще го запомнят, и такъв ще остане в историята на българската журналистика. За първи път влизам в неговия блог. И за последен. Имам един принцип - да не се изказвам за неща, които не съм видял, за които не съм чел. Но нямам намерение да си губя времето да чета умните глупости на Иво Беров. Паметникът не му харесвал. Ами не го гледай и не го коментирай. Подмини го. И спри вниманието си на нещо, което ти харесва и ти допада.
цитирай
28. анонимен - яко
18.03.2009 19:10
много як саит4е
цитирай
29. tili - Очаквам в скоро време Иво Беров
29.03.2009 13:17
да напише нещо добродушно за забава на публиката. Да си гледаме позитивно - нали така казва Царя им. Моля, г-н Беров да направи добродушен и позитивен анализ на гордо вдигнатото колче като не ни заглавичква с разни местни пияници а ни осветли и за авторите на творбата и какво е искал да каже поета, че цивилните изкуствоведи преминаха на други постове и няма кой да ни упътва по пътя към единствената истина. Май не успях да надмина Джойс с горното изречение, но опитите ще продължат. Нищо не подминавай и всичко коментирай, о, ти със злобно слово надарен!
цитирай
30. анонимен - тц,тц,тц мискинин
09.05.2009 07:29
Това ли "успя" единствено да забележи простата ти глава в хубавия град Бургас бре Иво?! Що не се фърли в морето,вместо да пишеш глупости и да хабиш хартията.Докъде води седерастията,брей...ама и аз как попаднах тука като гламак да чета тия изгъзици?!..
цитирай
31. анонимен - Kostadin Burgaski
06.01.2010 13:24
:))..Иво, бъди жив и здрав и все така готин! И, моля те прости на анонимния тъпак по-горе!..Той не е виновен изцяло за уродливата си злобна същност, виновни са родителите му, родното му село, Бургас, България, Европата, света, и космоса и Господ! Нали знаеш, как е възникнал града ни в началото на миналия век- от сливането на две племенни общности- "бурги" и "гъзлий"..(от там и- "бургазлий"..:)) В течение на времето, гъзлийте (разбирай- дупедавците), са претопили всичко.. даже и себе си!
цитирай
32. анонимен - Написаното от Беров е голяма гадост
18.03.2011 06:01
Нямам друго определение. Беров, може да си най-светлия ум под небето на България, незнам, но явно си първосигнален умник. Толкова първосигнален, че Стоунхендж в Солсбъри би те си видял, като наредени в кръг пишоци при утришна ерекция. Не е верно, че на монумента пише „ На моряците от Българския Черноморски Флот”. На колко ракии беше, като се въртя наоколо? Чел си го някъде другаде. "Кукиша", който твоята глава е пожелала да съзре в процес на изтрезняване от срещата с местни пияници е най-характерния моряшки възел ,присъстващ като символ на монети от преди Христа. Този възел може да бъде представен и по друг начин, като нещо, което може да си търсил ,за да задоволиш набъбналото си настроение след запоя, но проститутки из морската градина няма. Те са около гарата. Зне го всеки моряк и новопристигнал в Бургас. Там на времето са били и бардаците. Това, което е далече, далече от теб в този случай е аналитичното мислене. Но простено ти е, защото явно си дошъл в Бургас, да се напиеш и подишаш йодни пари покрай морето за изтрезвяване. Интересно защо нищичко не си написал с твоя критичен ум за "Альошата" на центъра на Бургас? Той е по-по-еректирал в булгарското съзнание.Направо му го е набил. Явно не е по твой размер на мисъл. Другия път, като дойдеш в Бургас да си допиваш, се постарай повече
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806045
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031