Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2009 11:22 - Вътре в една мъгла и две снимки
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11489 Коментари: 23 Гласове:
4

Последна промяна: 11.05.2009 11:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Магистралата навлезе в Балкана и започна често да се гмурка в мъгли. Което никак не означаваше, че ще изпусна табелата към Видраре.  Нямаше начин да я изпусна. Поради една много проста причина.  Просто такава табела нямаше.  Въпреки приказките селяните в Смесения магазин. Между другото така и не разбрах защо се казва Смесен магазин, а не кръчма.  Та ония селяни рекоха :  „ Видраре ли ? Като подкараш по магистралата към София гледай отклонението къде е. Свиваш по табелата и след двайсетина минути си там”  Така рекоха те, алзо шпрах.  Благодарих им, тръгнах по магистралата към София, но до Правец никаква табела не видях. Направих обратен завой като си рекох, думайки си : „ Може пък някъде преди Ябланица да е отклонението”  И там не беше.  Теглих още два тегела между Правец и Ябланица и пак никаква табела не найдох. И тогава разбрах, че просто няма такава табела,  Въпреки приказките на ония селяни в смесената кръчма, магазин, или както там се наричат единствените продажници на нещо си в селцата покрай магистралите.  Бях забравил едно много важно правило.  Никога за нищо и по никакъв повод не питай селяните в смесените кръчми покрай магистралите и в селцата до магистралите.     Въпреки че изглеждат много печени, оправни, патили, препатили и много знаещи, никога за нищо не ги питай.     Защото те наистина са много знаят. Направо всичко. Това, което ги питаш, обаче – не. Него те не знаят.  Не знаят къде е отклонението, не знаят колко километра има до съседното село, не знаят къде е близкия манастир, не знаят дали в реката има риба и не знаят на кой баир е древната крепост.  Знаят, обаче, че политиката на американският президент е правилна, въпреки че е черен. Знаят също какво трябва да се направи, за да стане България благоденстваща държава. Трябва да се даде пари за селото им. Знаят също как светът може да стане по-добър. Като даде пари за селото им. Знаят също как може да се спре глобалното затопляне / пари за селото/.  Как може да се стигне до Видраре, обаче, не знаят. И не е толкова лошо това, че не знаят. Лошото е, че не признават незнанието си. И затова лъжат.  Така че не ги питайте.                  …    Направих грешката да ги питам миналата седмица, когато се обърках в мъглите и се озовах в една кръчма, тоест смесен магазин някъде между селата Осиковица и село Джурово.                                         …            А тази седмица реших да надхитря съдбата, като тръгна към Видраре не откъм Магистралата, а откъм пътя Правец – Етрополе.  „ Като свия не към Етрополе, а към Своде и после като тръгна надясно, ще измамя всички пътища, мъгли и мъже в хладни механи – рекох си, направих го и се озовах в Девет дола.  Които не бяха нито девет, нито дола, а село.    Село дето го на никакви карти.    Има го около един път, вътре в една мъгла.                                              ….  Би трябвало да уточня все пак какво търся по тия разпилени из мъглите селца.  Няма как да кажа какво търся, преди да съм го намерил, обаче. Просто никога не знам какво търся преди да го намеря.  Прекалено често ми се случва да търся едно нещо пък да намеря съвсем друго.  Ето, търсех Видраре – не за друго, а защото ми харесваше името „ Видраре” , а намерих „ Девет дола”. И веднага след като го намерих разбрах, че не е това, което търся. Продължих нататък и намерих девет крави. Те пасяха точно пред едни мъгли. А вътре из мъглите се провиждаха дървеса.    Слязох от колата и снимах мъглите, кравите и дървесата. Ето ги: Снимка:
image
 Тези мъгли и дървеса те ми се видяха тайнствени и примамливи. Бяха като предчувствие за нещо си. Замислих се какво ли може да е това нещо и се досетих. Беше пролетта. Кравите, дървесата и мъглите бяха предчувствие за пролет. И затова бяха така тайнствени, примамливи и красиви.  Всяко предчувствие за нещо е много по-тайнствено, примамливо и красиво от самото нещо, така да знаете.                                                    …  Мъглите бяха краищата на зимата. Последните дипли и гънки на бялата й, вълниста рокля. И когато роклята се вдигаше, духната от вятъра…    Но млъкни, сърце, или онова там, което си проговорило. Ще взема да се увлека в поетични пориви и да забравя за какво пиша всичко това.  Макар че няма как да забравя нещо, което не знам. И което мога да разбера едва след като го напиша.  Също като обиколките на селцата, дето не знам защо ги обикалям.                                         …  Тъкмо да си тръгна, доволен от снимката и видях краварчето /каубоя по холивудски/. Спеше под дърво. Приближих се. Стъпките ми го разбудиха. Изправи се. Нагласих апарата да го снимам. То ми се усмихна. Усмивката му ми хареса :  Ето я. Заедно с него.
image
                                                …      Не се подигравам. Усмивката му, макар и щърба, ми хареса. И въобще той ми хареса. Беше по детски неловък и свенлив, но почувствах, че пак по детски някак, много му се ще да си общуваме. Да си кажем нещо демек. Вероятно дълго време не си беше казвал каквото и да било с когото и да било. Направо нищо с никого. А може би никога с никого и да не беше си казвал каквото и да било когато и да е, освен с кравите. И затова не знаеше как точно се общува. Има такива хора.    - Може ли да те снимам ? – попитах.  - Гхм, хдъ – каза той, усмихна се щастливо и тутакси се нагласи за снимка. Не исках снимката да излиза нагласена, но някак все не можех да го издебна в естествено състояние. После съобразих, че той винаги си е в естествено състояние, дори когато се гласи за снимка.  - Много хубава снимка се получи – казах му. Снимката наистина излезе хубава. Ето я : -         Гху ху-ху- ва имка – съгласи се краварчето. Тръгнах към колата и то ме последва. Заряза кравите и тръгна след мен.  „ Ей, ще ми се да си общуваме, ама не знам как. Много сме различни. Жал ми е да те оставя, ама не мога да те взема с мен, нали разбираш. „  …Исках да му кажа.  Но вместо това му казах : - Благодаря, чао. -         Хгао – каза то все така щастливо усмихнато и остана в огледалото за обратно виждане. Стори ми се дори, че помаха с ръка.                                                    …    Тръгнах без да се безпокоя, че покрай това краварче съм забравил накъде отивам. Нали и без това щях да разбера като стигна.  И тогава в мъглата подобно пръст Божи изникна табела към манастир. Все едно ми викаше, сочейки „ натам, натам чадо”. Свърнах в така указаната посока /един от любимите ми изрази / и се озовах в Чекотинския манастир – новоизмазан и някак несъразмерно голям за околните прихлупени и безлюдни околности.  Светата обител /също любим израз/ се обитаваше от трима-четирима души, от тях само едно свещенно лице Тошко Диловски- послушник.                                           ---  Послушникът Тошко Диловски ме посрещна радушно и ми предложи да пием кафе, ама първо да приключел някаква служба или молитва. И да огледам наоколо докато чакам. До близкото поточе, например, имало извор, където цар Иван Шишман бил пил. Вода. След което оставил и съответен надпис. Можело да отида да го видя. Отидох. Видях манастирският майстор. Майсторът, също като в народните песни / край село се чешма градеше, кой ли й беше майсторът/ градеше чешма. Градейки чешмата, майсторът ми обясни, че шишманският /или шишмановият/ надпис бил на една скала, ама скалата паднала в поточето, надписът останал захлупен отдолу и сега не се знае сега какво пише на него.   Замислих се какво ли би могъл да напише Шишман. Предположих, че нещо от рода на  „ Иван Шишман беше тук, лето Господне 1393-то. Мамка им на турците”.    Или пък „Кера Тамара е курва, лето Господне 1393-то, мамка им на турците „  Това, обаче, са само предположения и надписът си остава загадка.  Дано се намерят родолюбиви българи, които да съберат пари за повдигане на скалата, за да може надписът да бъде разчетен и да му се даде гласност /пак любим израз / и така да си имаме повод за заслужена гордост.
                                                        …  Пихме кафе с послушника. Беше приятно да се говори с него. Помислих си, че тук, в тази самотна обител /ех, че хубав израз, макар и не дотам любим/, без телевизори, бигбрадъри, мюзик айдъли и подобни, той би могъл да се пропие, тоест да се облъхне, с прозрения, проникновения и духовности.  Затова взех интервю от него /публикувано във в-к Седем /. Не знам дали се получи добре това интервю. Имах чувството, все пак, че с изключение на три-четири хрумки, мислите и думите на иначе умния и образован послушник са се нагодили към един непроменян от векове калъп, който дава сигурност, защото предпазва от изговаряне на лесно разобличими глупости, но който в същото време подтиква към умствена и духовна леност.  Докато послушникът ми говореше отново се запитах защо ли снова по тия селца, манастири и мъгли. Защо слушам /тоест защо се правя, че слушам / разни приказки, твърдения и разсъждения, които отдавна съм прочел, премислил, преценил и най-често отхвърлил.     И понеже съм досетлив /освен висок, рус, висок, умен, богат, красив и скромен / се досетих почти тутакси.  Скитам из тия мъгли, селца и манастири, защото ми е нужен друг калъп. Защото съм сигурен, че хората надценяват ценностите си, вместо да ги преоценят.  И си мисля : „ Абе не е ли време вече тия да затворят Смесения си магазин. Тоест Суперсмесения си супермагазин. И да му турят там един надпис : магазинът, или квото беше там супермаркетно и суперсмесено фалира, в процес на ликвидация е, стоката му предлага се на безплатна разпродажба и цените на всички ценности се обезценяват.  Това последното спазвам обичая всички писания и послания /постинги/ в мрежовите дневниците /блогове/ да приключват с някакъв важен, умен, или поне смислен извод.  Но тъй като подозирам, че повечето от вас, бидейки любители на преоценените ценности едва ли ще го оценят по достойнство, предлагам друг един умен завършек на писанието си :  „ Намираме се в един път, вътре в една мъгла…”  



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - най интересните си екскурзии
11.05.2009 11:39
съм правила когато "карам след колата си" или ходя сле краката си. Хей така, като есенно листо носено от вятъра. Хареса ми.
цитирай
2. flyco - :)
11.05.2009 11:44
Браво! Както и да приемаш оценката на някакъв nick. И все пак, излизайки от днешния калъп, защо преоценка? Трябва ли да разбирам, че коренът е най-важен за движението напред?
цитирай
3. marcusjunius - Хареса ми. Тъй като се опитвам, но ...
11.05.2009 12:05
Хареса ми. Тъй като се опитвам, но все никак не возприимам чуждите изводи, бих си извел сам нещо като "Намираме се на един път и мъглата няма значение."
цитирай
4. flyco - Re: 3.
11.05.2009 12:24
От моята гледна точка коментарът ти изглежда малко песимистично, аз предпочитам да мисля, че постоянно сме на кръстопът, въпреки мъглата.
цитирай
5. tili - Добре е, че Ивоберов
11.05.2009 13:07
не дава рецепти за излизане от мъглата. Иначе - винаги се е намирал по някой като Толстой, народниците,битниците и т.н. да обикаля из народа и да търси ИСТИНАТА за живота, потайно скрита в "народната душа" и все намира смесения магазин. Там е хубаво - топличко, познато, всичко ти е под ръка, общи вестници, евтино пиене, всички те познават и уважават.Никой не иска промени, познатото е удобно. Защо да не се позабавляваш със случаен пътник като му поразправиш някоя и друга лакардия и го избудалкаш за пътя? Да става весело, да минава този пуст живот по-бързо. Най-обича да се весели тази компания по избори. То че пари никой няма да даде - няма, но поне да има кого да си псуват след това. Животът е многопластов и многопланов и не ни е дадено да изследваме всичките. Добре е да си намериш смесения магазин по някое време.
цитирай
6. raylight - накъде води пътят не се знае, а мъ...
11.05.2009 20:12
накъде води пътят не се знае, а мъглата отразява всеки звук и го връща при нас като ехо, така ние чуваме само аплодисменти и си мислим - брей, целият свят ни аплодира
цитирай
7. novitejivotni - Пак една прекрасност
12.05.2009 01:54
се е получила годподин Беров.
Ама, не мога да Ви разбера - от какво се оплаквате ?
Магистралата, табелата, отбивката и хоп - Видраре...
Това да не ви е Германия ? :-)
Я вижте така, колко хубаво се е получило. Загубили сте се, мъгла, смесен магазин, тегели, крави, симпатяги, послушници и една такваз пътеписна хубавиня. За радост на нас, читателите.
Къде, къде по-хубаво е в мъглата, викам аз.
А снимката с кравите е страхотна !
Според моето скромно мнение спокойно може да я пуснете в някой конкурс или списание.
Пожелавам Ви умерено безсмъртие.
цитирай
8. анонимен - ._:-~
12.05.2009 18:37
от къде пазаруваме? тея дълги разходки неква психотропия харчат, няма как... нали ?
цитирай
9. stoni - Мъглите бяха краищата на зимата. ...
12.05.2009 22:42
Мъглите бяха краищата на зимата. Последните дипли и гънки на бялата й, вълниста рокля. И когато роклята се вдигаше, духната от вятъра…
цитирай
10. анонимен - I'm your men
13.05.2009 01:19
"Dance Me To The End Of Love"

Dance me to your beauty with a burning violin
Dance me through the panic 'til I'm gathered safely in
Lift me like an olive branch and be my homeward dove
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love
Oh let me see your beauty when the witnesses are gone
Let me feel you moving like they do in Babylon
Show me slowly what I only know the limits of
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love

Dance me to the wedding now, dance me on and on
Dance me very tenderly and dance me very long
We're both of us beneath our love, we're both of us above
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love

Dance me to the children who are asking to be born
Dance me through the curtains that our kisses have outworn
Raise a tent of shelter now, though every thread is torn
Dance me to the end of love

Dance me to your beauty with a burning violin
Dance me through the panic till I'm gathered safely in
Touch me with your naked hand or touch me with your glove
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love
цитирай
11. анонимен - #
13.05.2009 02:43
#
цитирай
12. val92 - :))
14.05.2009 00:49
"Просто никога не знам какво търся преди да го намеря." - това звучи много удобно и пасва идеално на финала:)) Освен това решава проблема с 'преоценяването на ценностите':))
цитирай
13. kosara2008 - неповторимост е разказът ти, а
14.05.2009 09:26
снимките наистина са вълшебни!!!

преплетени... история, реал и нишки/мъглите и тяхната тайнственост... магия... и е хубост!тенкс!
цитирай
14. анонимен - kwde sa novite ti stihove, dokoga da chakam?!
15.05.2009 17:56
#Изведнъж всичко това беше скършено
като съчка настъпена от задния крак
на чифтокопитно. И в душата ми мършава
някой докопа напластения мрак

После как ли да се избърше
да го изтрие, да го забрави...#
19.02.2007, IvoBerov


###################

iskam da procheta poslednite ti stihove
цитирай
15. ivoberov - Много
18.05.2009 23:31
Много се раздвам, че някой е прочел мое стихотворение, благодаря.
Не пиша вече стихове, обаче...
цитирай
16. tili - Освен добрия стих на автора,
02.06.2009 16:41
той е сравнен със самия Ленард Коен, което е много ласкателно! Ако не стихове, пиши поне проза ivoberov ;-))
цитирай
17. анонимен - do tili
03.06.2009 03:30
nyama prichini da ne si dobronamerena, nali ?

komentarwt ti mi stana interesen i s ohota prochetoh tova: http://tili.blog.bg/drugi/2009/05/28/espace-dali-montmartre-1989-2009g.340610

i ti blagodarya za tova.

dano i drug pwt udovolstiveto da nadviva umorata

posdravi,
#
цитирай
18. tili - До 17анонимен
03.06.2009 22:16
Благодаря за посещението! Правя поредица за едно пътуване - заповядай пак ;-)) Освен към хората, които отказват да мислят - към всички останали съм добронамерена. Поздрав към теб и любезния домакин!
цитирай
19. анонимен - neshto pouvehnala diskusiyata. . . ...
15.06.2009 10:11
neshto pouvehnala diskusiyata...

uspokoenie za ivoberov e moje bi faktwt, che ne samo ivo ne razbira ot politika, a i dachkov &

First we take Manhattan...

#
цитирай
20. анонимен - #
20.06.2009 03:52
ПРОЛЕТНИ ДНИ


В зори зефири светли прилетяват

на тънки пеперудени крила

и с жизнен сок и сили напояват

заглъхнали долини и поля.


В предчувствия за радост непозната,

пред златна рожба в светла бъднина,

бдят в сочните прегръдки на земята

покълналите вече семена.


А минзухари край потоци чисти

във сладострастна дрямка се топят

и в чашките им антарено -златисти

предутринни моления кипят.


И щом издъхне пламенна зорница,

от изток, празнично заруменен,

на лъчезарна росна колесница

пониса се на път чаровний ден.


Нетленна младост в погледа му свети,

от устните му блика аромат,

а ранни утринни мъгли, обзети

от страх пред възхода му, се топят.


И тръгват в упоение лъчите

да търсят нецелунати листа,

и пълни бездните и висините

потокът свеж на жизнерадостта.


Димчо Дебелянов
цитирай
21. анонимен - Xm
20.06.2009 18:05
Г-н Беров има пътни карти и хоп Видраре!!!Няма да ви определям умствения потенциал,но само с писане нестава!!!Аз съм от Варна,но тоя марширут и целия раъон съм го минавал с велосипед десетки пъти ей така от скука!!!
цитирай
22. candysays - Много ми хареса писанието ти, Иво..
15.07.2009 16:01
Много! В толкова твой стил...
Хареса ми и онова, което си искал да кажеш на краварчето с щърбата, но мила усмивка, но не си.. Чувствала съм се точно като теб при подобни срещи.. Малко странни, но така непринудени и човешки.

И изводът ти (най-финалния) ми хареса. Баш така си е, баш там сме...
цитирай
23. анонимен - Май краварчето е по-ориентирано в ...
19.07.2009 19:11
Май краварчето е по-ориентирано в мъглата. Едва ли иска да тръгне с теб - просто те изпраща. Понякога човек толкова се "омъглява" в себеоценката си, че не може да излезе от орбитата си. Може би ти си за спасяване, а краварчето съжалява,че не може да те вземе със себе си. На Духовната леност по и приляга "Просто никога не знам какво търся преди да го намеря." Някак лениво, мъгливо и апатично звучи. А иначе във Видраре има смесен магазин и река, и истории и човешки съдби(извинете за любимия израз,но е верен). И др. преоценени ценности, които те изкарват ог мъглата, че светът съществува заради теб. Прощавай ако не съм те разбрала правилно - толкова ми е личния опит (или багажа). Просто продължи по пътя - табелата е малко след Правец - малко след желанието да се откажеш и да дадеш назад :) Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7973461
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031