Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2009 12:55 - За съществуването на съществата
Автор: ivoberov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18940 Коментари: 40 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   /Този разказ е необичайно дълъг. Но e добре да го прочетете, защото е верен и е с картинки. Освен това в него се говори за любопитни и важни неща. За любов, за съблазън, за плътски желания, включително извратени такива, за убийства, за приключения, за открития, за тайни и загадки, за срещи с непознат разум, за светилища, за богинята- майка и бога татко, за българските нрави, за отпуската, а  също и за смисъла на вселената, живота и разума. Има и малко нещо за спорта. Посвещавам го на Симка, следвайки някакъв неясен порив. Ето и разказа :                                                      …         Скакалците бяха големи като птички и непрекъснато се опитваха да летят. Не че успяваха. Вдигаха шум, обаче. Тоест пърхане. Крилата им бяха много и бяха като на водни кончета. А водните кончета бяха червени. Не бях виждал другаде такава.  Съществата отначало бяха четири - скакалците, червените водни кончета моята спътница и още едно същество, няма да ви кажа кое, да видим дали ще се сетите.  Иначе намирах само остатъци. Скелетът на една костенурка, например. Черупки от разни неща. После ги усетих.                                             …  После усетиха другите същества. Прекалено другите. Толкова други, че не можеха да се видят. Но можеха да се усетят. И ние ги усещахме. Те бяха чучнали около нас и ни гледаха тъжно.                                                 …  По краищата на платото имаше тънка, неподвижна синя лента.  По-скоро знак, че там съществува море, а не море.  По-скоро знак, че въобще съществува такова нещо като море.                                                     …  Не знам защо бяха тъжни.  Може би искаха да ни кажат нещо, а не можеха.  Нещо важно.  А иначе всичко наоколо  ни помагаше да ги чуем.  Нямаше вятър, птици и насекоми.    Беше тихо.  Големите скакалци вдигаха пърхане,  но по-надолу, при светилището.  А тук беше много тихо.  И малко страшно. Според мен, приятно страшно.                                      …  Спътницата ми се  уплаши без да знае защо.    Аз пък знаех защо се плаши.     И в същото време знаех, че няма защо да се плаши.    Защото съществата бяха добри.    И това знаех.    Без да зная откъде го зная.                                           …  Съвсем между другото тя, спътницата де, не иска да казвам коя е, за да не разберат нейните близки и приятели, че е била някъде с мен.  Вероятно защото съм прекалено стар за нея.  Може и така да е. Но по-важното е, че тя не е прекалено млада за мен. Според мен.                                           …    Не й казах за съществата. Ако бяха й казал, щеше да се уплаши още повече.                                                      …  Платото се намира около Тюленовите пещери. Знаете ги – те са при червените скали на север от Калиакра. Ама няма да ви кажа къде точно е платото.  Ако научат за платото, за съществата и за Светилището хората ще започнат да се навъртат тъдява.  Ще почнат да правят рок-концерти, курортни селища, исторически забележителности, пътища, продавачници, скари-бири и всякакви неща, които вдигат шум, защото хората все правят неща, които вдигат  шум. А и самите те вдигат шум. Много шум. А най-много вдигат шумотевица.  Не пърхане, а шум и шумотевица.  Шумът е безсмислено пърхане, ако искате да знаете. А пък шумотевицата е безсмислен шум.  Пърхането пък е осмислен шум, ако искате да знаете. Ако пък не искате да знаете, да знаете, че пак си е така, независимо дали искате или не искате да знаете.                                                   …  А при безсмислен шум съществата не могат да бъдат чути.  Не че при тишината на платото можеха.  Но там можеха да се усетят поне.                                                  …   А светилището беше потънало в тръни.    Те го пазеха от поругание, оскверняване и опошляване.    Най-вече от опошляване.  Ако не бяха тръните хората  щяха да открият светилището.    Щяха да обявят, че е тракийско светилище издигнато в чест на богинята майка, бога баща, или нещо подобно. Че освен това е било  звездна наблюдателница, часовник и календар.    Че е от времето на неолита. Ранния, късния, горния, долния, или среден неолит. И че е най-старото в света. По-старо от Стоунхендж. И затова трябва да се гордеем с него.    Щяха да разясняват тия работи с табели на български и на английски. Щяха да турят  пазач да го пази. И пазачът щеше да взема по пет лева на човек за разглеждане му. За деца и ученици с намаление.                                                 … За светилището щяха да пишат да пишат по вестниците. А в разни особени дни, събори и подобни,  на светилището щяха да идват хора от околните села да свирят с каба гайди, да колят курбан, да ядат, да пият и да играят хора и ръченици.  Щяха да се снимат до, около и вътре в Светилището, а после да показват снимките на близки и познати, та близките и познати да цъкат от завист и да викат „ Ааа, тия са били на Светилището…” А близките щяха да цъкат с език, за да угодят на домакина, белким спре с показването на снимки и се захване с поднасянето на салати и ракии.  И щяха също… Ама вече трябва да сте разбрали защо не издавам къде е то.  Ако не сте разбрали не четете по-нататък.  Не само защото и по-нататък няма да разберете.  Не само защото никога нищо няма да разберете.  А защото хич не ви пука дали ще разберете или не.  Затова.                                             …  Ама пак се увлякох в подробности, сякаш те са нещо съществено. А същественото тук е съществуването на съществата, другото е несъществено.                                                     …  И то, Светилището е било направено заради тях. Заради съществата.  Да могат хората чрез него да влизат в досег с тях.  Като в стая за свиждане. Или счуване по-скоро.  А пък може би  онези, които някога са направили и осветили Светилището са могли не само да ги чуват, но и да ги виждат.   Не знам със сигурност.  Но с пълна сигурност знам, че светилището съществува заради съществуването на съществата.                                                   …  Пък ако много ви се ще да го намерите ще ви кажа къде е. На север от Калиакра. Малко преди да излезете на платото. Ако не ви мързи – идете и го намерете. Ама да знаете, че ще се одерете о тръните. Много е трънясало там. То и затова хората не са го открили още.                                                        …  За да открие нещо човек, трябва да се одере о тръните. „ Оно секо нещо сака напиняне „ – викат шопите. Или „ ноу пейн, ноу гейн „, както викат другите шопи   Пък те искат като слязат от автобуса, да се разходят по удобна пътечка, да прочетат надпис с исторически небивалици и да почувстват нещо. Гордост или вълнение, например. И дори да изживеят нещо.  На такива ми се ще да река следното :                                                …   Нищо няма да изживеете, байновци. Нищо няма да почувствате. Освен суетливото самодоволство от снимките, които ще показвате на горките си гости.  По-добре ги черпете с ракия, уиски, туршия и каквито други средства и похвати имате там за общуване.  С хората.  Не със съществата. С тях не може да се общува така.                                                … Моята спътница не пожела да се дере о тръните. Стигал й страха дето брала горе на платото. Предпочете да прави упражнения на една близка ливада. Обходих светилището сам. То много приличаше на онова от Беглик Таш. Огледах се. Знаех какво трябва да направя. Не знам как знаех, но знаех. И го направих.                                                …  В смисъл не се облегнах на оня камък, дето го обявяват за „ложето на жреца  „, или на „царя” и където хората се наместват, за да се снимат като царе, като жреци и като неща, които управляват и казват какво да се прави. Неща на които другите се подчиняват и на които поднасят ядене, пиене, жени, роби, робини, коне, колесници, каруци, зеленчуци, грозде, плодове, риба, глигани и всички тези подробности, върху които се основава ако не смисълът, то  безсмислието както на стародавното, така и на съвременното ни битие. Докато нещата които седят разпищолени като битолски читак /каквото и да означава това/ върху свещения жречески камък казва какво да се прави. Между другото, ясно какво. Казват да им бъде поднесено  ядене, пиене, жени, роби, робини, коне, колесници, каруци, зеленчуци, грозде, плодове, риба, печени глигани и всякакви подобни неща, върху които се основава, ако не смисълът, то безсмислието както на отколешното, така и съвременното ни битие.  Това правят те.  За разлика от съществата.                                                   … Нито пък се промъкнах из оная цепнатина, която показвала кой бил праведен и кой грешен. Щото грешните не могли били да се промъкнат.  Ама как все му намират леснината, пустите му хора. Няма нужда от мислене и преценка. Промъкваш се – добър си, не се промъкваш – лош си. /Ама че може просто да си дебел и добър, кой ти гледа, тоест мисли…/                                                 … Не направих нито едното, нито другото, а просто седнах на един камък, защото се досетих, че този камък служи за първоначална връзка с тях.  После се заслушах в гласовете им.  Как ги чух ли ?  Много просто.  Спрях да слушам всичко останало. И да мисля за всичко останало. И ги чух.                                                          …  А как открих кой точно камък служи за първоначална връзка със съществата ли ?  Ами много просто.  Спрях да слушам всичко останало, спрях да мисля за всичко останало и седнах на първия камък, който ми се стори удобен за сядане.                                                                                                    … -         Искам при вас – казах им. Нямах време за дълги обяснения и въпроси от рода на „ вие духове на предците ли сте, или пък сте извънземни, от коя планета идвате, кажете ми някое тайно познание или послание, та да го предам на съвокупното човечество” и другите разни простотии, присъщи на всенародните представи за досег със същества от друг вид.  Вместо това -         искам при вас – казах им .                                              … -         Трябва да жертваш – отвърнаха ми те.                                               … Знаех си го. Очаквах го подсъзнателно. Нали „ оно секо нещо сака напиняне” , както казват шопите. Или „ ноу пейн, ноу гейн”, както казват другите шопи.                                              …  - А какво да жертвам ? – попитах. -         Всичко. -         Какво всичко ? -         Дом и къща. -         Нямам. -         Семейство. -         Нямам. -         Приятели. -         Жертвам ги. -         Любовници. -         Готово. С удоволствие ги жертвам. „Още повече, че ги нямам „ – ама това само си го помислих. -         Пари. -         Вземайте. Като чуха „вземайте” съществата се засмяха тъжно. -         Самочувствие, самомнение, себелюбие, самоуважение. -         Жертвам, хич не ми пука. -         Любовта. -         Нямам - рекох.                                                   … -         Лъжеш.                                                    …                        - Не на нас тия. Нямаш любовници, ама любов имаш. От нея ще се  се откажеш ли ? Замислих се.                                                          …  Щото нали, може всичко да имам, както е рекъл Павел, и вяра планини да повдигам, и всички познания на света, както и умение да предсказвам, ама любов щом нямам нищо не съм.                                                       …    И все пак : - Отказвам се от любовта си – заявих.                                                       …  -  На думи се отказваш, а на дело пак ще си мислиш за нея. Не става така. Трябва да не ти пука.                                                       … -         Ще ми се да не ми пука, ама няма как да не ми пука, като ми пука.                                                        … -         Има как.                                                   … -  ?                                                 … -         Ще я доведеш тук. Уж на море, на почивка, или пък на разходка. Ще измислиш нещо там... Ще я накараш да мине гола през трънака. После ще я вържеш за един камък с разпънати ръце и крака. Ще ти кажем на кой камък. И с един нож,  ще ти кажем къде е заровен, ще й извадиш…                                                 … -         Ама какво да ти обясняваме, ти няма да го направиш, защото си мекушав, ама…                                                …  просто можеш да й пръснеш главата с камък и  вече няма да ти пука за нея. Съгласен ли си ?  Пак се замислих  и : -         Ама тя ще плаче – рекох.                                                     …  Те се разсмяха тъжно. -         А не може ли…-  погледнах към спътницата си.                                                        … Тя  все още си правеше упражненията. Изглеждаше щастлива. Като видя, че я наблюдавам ми помаха да си тръгваме. Представих си я как минава гола през трънака. Не беше лоша представата.                                                      … - Не се заплесвай, ние се майтапим , бе– прекъснаха унеса ми съществата. – Беше едно време когато такива като тебе си колеха жените за да дойдат при нас. Ама сега нали сте…кой век беше…и нали сте сте такова…какво беше…цили - вили…  - не успяха веднага да налучкат думата те. Не че  говореха с думи. Просто закъсаха на понятието, защото не можеха да определят какво точно означава. -         Цивилизовани – помогнах им. Без да зная какво точно означава. -   И тебе какво толкова те е назорило да идваш при нас ? -    Вие сте спокойни. И вечни. -   Не съвсем. Почти . -   Добре де, почти. Освен това при вас е хубаво. -   При нас е тъжно. Трябва ли ти тъжна вечност ? -    Да.  Нали съм тъжен и без да съм вечен.  … Съществата се усмихнаха /тъжно, разбира се/и млъкнаха. Разбрах, че вечността няма да ме огрее.  И ми стана тъжно. - Какво си говореше сам ? – попита ме. - Не е важно какво съм си говорил, а какво съм си казал - И какво си каза ? „Че лятото свършва, че вече никога няма да дойдем тук, че съществата искат прекалено много, че не ме обичаш, че май остарявам, че не сме вечни, че…” – щях да отвърна, но се сетих, че такива неща не се говорят. Пък и някак не можех да се съсредоточа. Скакалците пърхаха прекалено силно. А когато не пърхаха, настъпваше прекалено гръмка тишина. И тогава ги чух още веднъж.                                                   … -         Не унивай. Някой ще дойдеш при нас. Рекоха много тихо. И повече не ги чух.                                                                                     край Първи послеслов :  След около месец-два прочетох едно интервю на Владимир Лефевр в списание Факел. Лефевр твърдеше, че съзнанието е само оръдие за постигане физическото безсмъртие на вселената.  На някой места, благодарение на съзнанието, вселената не излъчвала нищо и съществувала сама за себе си. Там вечността била постигната.                                                  …  Първо се сетих за черните дупки.  После за това, че 95 процента от вселената представлява тъмна материя и тъмна енергия,  за които нищо не се знае, освен това, че съществуват. ... Втори послеслов :  Може би съм споделял вече някъде, но всеки свободен ден обикалям разни села и техните околности. След срещата ми със съществата при всяко излизане започнах да се натъквам на стари светилища и крепости.  Честно. За едно от светилищата писах във вестник Седем. Трети послеслов : Повече не чух съществата. Но ми се стори, че ги зърнах. Ще напиша и за това след седмица-две.

image

  Тук съм на платото. Застанал съм така, за да скрия притеснението си. Зад мен е синята ивица, по-скоро знак, че има такова нещо като море, нежели море.

image

Още веднъж платото с едно същество, ама не от ония

image

 Оградата около светилището и нещо, което прави упражнения

image

Тюленовите пещери




Гласувай:
11



1. bezbruchki - :-)
23.09.2009 15:08
определено ми хареса ... :-)
цитирай
2. kalin8 - И на мен ми хареса!
23.09.2009 15:36
Благодаря за размисъла...
Б.
цитирай
3. novitejivotni - Ех, прекрасно, прекрасно...
24.09.2009 04:02
Преди да стигна до абзаца с пояснението за мЕстото, си помислих - това, няма как да не е Камен бряг.
Почти съм уцелил.
Господин Беров, бягат ми думите в момента, ама много хубаво писание...
цитирай
4. анонимен - Този разказ е необичайно дълъг
24.09.2009 17:17
Този разказ е необичайно дълъг но безспорно тъп. Това деденце беров е нещо като азис в попфолка, само че тоя е от средите на пишещите "ентелектуалци" - чалга, чалга отвсекъде и тъпня придобита от десетилетията близане на циганкостовия задник!
хо-хо-хо
цитирай
5. анонимен - ;kekrejf
24.09.2009 17:27
Желая да узная мнението на г-н Беров за Явор Дачков!?
цитирай
6. alexanderkolev - Съществата може и да са демони, а може и да са ангели...
24.09.2009 23:50
Познава се по това какви жертви искат. Макар че трябва мъдрост, за да разбереш тая работа, защото може само да ни се струва, че искат нещо, а всъщност ние да го искаме. Освен това, може и да ни изпитват. Като Господ Авраама... Така че се иска мъдрост (но особена такава, детска) за да разбереш кой ти говори, какво ти казва и защо.

Ето вчера вечерта при мене в апартамента влетяха две прилепчета. Живея сам на шестия етаж и вечер от балкона ги гледам как летят насам натам прилепите. Много ми харесват. А вчера в стаята ми влетя едно и почна да я обикаля, не можеше да излезе. След него второ и така си полетяха вътре няколко минути, преди пак да намерят балконската врата и да отлетят. Мисля си, може да не е случайност. Може да са искали нещо да ми кажат и затова да са кръжали из стаята. Нещо много важно, за което трябва да се сетя...

Поздрави, Иво!
цитирай
7. анонимен - ############
25.09.2009 00:31
"да свирят с каба гайди" mogat samo v Rodhopite

каба гайди nyama v slavniya Dobrudjanski kray, a i nikwde drugade, osven v Rodhopite, i to v Smolyansko.

цитирай
8. ivoberov - не е случайност
25.09.2009 00:40
казали са нещо
цитирай
9. ivoberov - novitejivotni
25.09.2009 00:42
в Камен бряг бяхме отседнали. При баба забравих й името. Добре беше там
цитирай
10. sparhawk - Много хубав разказ
25.09.2009 09:03
Хареса ми и идеята, и описанието й!
цитирай
11. анонимен - хо-хо-хо
25.09.2009 09:37
е как няма да ви хареса като вие сте още по -тъпи и безидеини от грозното костово лапацало - кукундрела беров. И азис-Гъзис си има своите поклонници и поклоннички, които както след Разпутин са се влачили по корем. Некакъв такъв иска да се изобрази тука плашилото беров, демек - вижте ме, почудете се, колко много хора ми се възхищават на бездарието...само че, тия много хора съществуват само в червивата му глава, която бълва тъпи никове и несъществуващи блогодържатели. Ох, каква гнусота, какъв фалш !!!
цитирай
12. sparhawk - За слаби нерви
25.09.2009 13:38
анонимен написа:
е как няма да ви хареса като вие сте още по -тъпи и безидеини от грозното костово лапацало - кукундрела беров. И азис-Гъзис си има своите поклонници и поклоннички, които както след Разпутин са се влачили по корем. Некакъв такъв иска да се изобрази тука плашилото беров, демек - вижте ме, почудете се, колко много хора ми се възхищават на бездарието...само че, тия много хора съществуват само в червивата му глава, която бълва тъпи никове и несъществуващи блогодържатели. Ох, каква гнусота, какъв фалш !!!

се препоръчват мента, глог и валериан. Не знам обаче дали помагат срещу злоба.
цитирай
13. анонимен - weqkk4r
25.09.2009 16:58
Желая да узная и мнението на г-н Беров за г-жа Люба Кулезич? Ако може да го сведе до неговите почитатели!
цитирай
14. анонимен - #######
25.09.2009 18:07
хм, пак да ти натякна по повод стар спор: най-сетне проумя, че ако няма наблюдател, нищо не съществува; преди Лефевр го е казал, макар и под друга форма, Хегел. А преди него pwk Кант е дал отговор на въпроса - какво да правим и как да се измъкнем от калта, без да е задал самия въпрос
цитирай
15. alexanderkolev - Един приятел казва, че любовта е ...
26.09.2009 00:19
Един приятел казва, че любовта е жертва. Значи, ако искат да жертваш любовта, има нещо дълбоко съмнително. Все едно да жертваш жертвата. За какво обаче? По-истинска жертва от жертвата от любов няма. Това е имал предвид и апостол Павел. Бог от любов стана човек и жертва. Другото е от лукаваго.
цитирай
16. doriana - Нещо се е изпразнила от съдържание ...
26.09.2009 11:46
Нещо се е изпразнила от съдържание тая дума "любоффф".
Те и съществата това са намеквали през цялото време!
Айде, сполай ти! И весели празници на духа!
:)
цитирай
17. bezbruchki - пределено съм впечатлен от &quo...
26.09.2009 18:39
пределено съм впечатлен от "смелостта" на всички "анонимни" СТРАХЛИВЦИ ... щом имаш мнение и искаш да го отстояваш - бъди поне малко смел - не се крий зад "анонимен" - излез на светло ... тогава може и да си поговорим на разни теми ...

анонимен написа:
е как няма да ви хареса като вие сте още по -тъпи и безидеини от грозното костово лапацало - кукундрела беров. И азис-Гъзис си има своите поклонници и поклоннички, които както след Разпутин са се влачили по корем. Некакъв такъв иска да се изобрази тука плашилото беров, демек - вижте ме, почудете се, колко много хора ми се възхищават на бездарието...само че, тия много хора съществуват само в червивата му глава, която бълва тъпи никове и несъществуващи блогодържатели. Ох, каква гнусота, какъв фалш !!!

цитирай
18. анонимен - хо-хо-хо
27.09.2009 15:44
и кой е впечатлен от смелите анонимни - некакъв гладък плужек нарекъл се - безбръчки...това ли се нарича пълна легитимация, пълна идентичност на действително съществуващ субект и автентичния писач по блоговете - безбръчки. Я дай тука, пръстови отпечатъци, пълна ДНК и кръвна картина, документи за самоличност и тогава претендирай, че си НЕКОЙ неанонимен. Иначе засега немам никакви подозрение, че имаш поне малко бръчки на мозъка и те приемам с името ти.
А лапацалата с истинските си имена дето пишат - нали го правят от суета и куртоазия, въобразяват си, че са некакви много значими фигури и затова си пишат с имена и снимки с големи вирнати носове- клюнове, дето не може да ми се затвори браузъра от клюна на костовото лапацало- беров тука.
цитирай
19. анонимен - анонимен седалищник
27.09.2009 21:25
"и кой е впечатлен от смелите анонимни"

Ами би требвало да са смелите работници в психиатрията.
цитирай
20. анонимен - моля, г-н Беров да ни осветли по въпрос за Роман Полански
29.09.2009 01:30
Да се екстрадира ли поканеният за награда в Швейцария режисьор в САЩ, или да не се екстрадира той там? Европа е разединена - а какво мисли г-н Беров? Има ли сведено мнение на великия политик Иван Йорданов Костов по този разединяващ Европа проблем? Жадни сме да узнаем?!
цитирай
21. анонимен - а ти ..... що мислиш
30.09.2009 07:58
требе ли да има отделен затвор, закон, съд и полиция за хората на изкуството?
Рожби ехидни.
цитирай
22. анонимен - МонтеВерде
30.09.2009 12:35
Беров, Беров, Бероов. Това сте вие ранните седасари. Едната част-абстрактни хуманисти. Другата част-прагматични мошеници, да не кажа престъпници. И не знам кои сте по лошите. Риторичен въпрос де. Все си мисля-Вие абстрактните, приказвате купешки, чувствате, изливате чувствата си, страдате, и тем подобни, но в реална ситуация-живи ще дерете и дерете хората. Ще напаривте жертвоприношение, както си описал по горе. Не случайно немският император не знам кой си бе казал-ако искам да накажа някоя от провинциите си, ще и сожа за управник някой философ. Докато ония престъпниците-може да те оберат, но няма да те принесат в жертва. И тая мадама, за която говориш, като я вържат няма да и изтръгнат еди що си, ами ще и направят други работи, да не ги уточнявам, че може да има подрастващи. И те доволни, и тя доволна. А вие абстрактните....цела държава принесохте в жертва. Лепа държава. Държава за чудо и приказ. А сега ми хленчите, и в унес/а може би в отчаяние/ ми приказвате купешки......Колкото и да ти е чудно-прочетох цялото ти писание. Не мога да си кривя душата-хареса ми. Може би защото и аз почнах да остарявам. Това е то-човек почва да се замисля, вижда че няма вечност, че всичко е тленно, че животът си върви, и ще си върви и без него. И въпреки него. А бе кво да приказвам.....Само БСП си остава вечно. Поне за сега. Не зависимо дали такива като тебе искат, или не искат. Не зависимо дали им харесва, или не им харесва.
цитирай
23. doriana - Ужас!!!!! Човекът написал нещо ...
30.09.2009 17:28
Ужас!!!!!
Човекът написал нещо хубаво за свое преживяване, а го обърнахте на обществена плювалня и многобой по сарнье и плюване!!!!!
:(
цитирай
24. анонимен - разбрах - инструкцията на великият Иван Костов е Роман Полански да бъде кастриран.
01.10.2009 00:21
Прекрасно - на кучето - кучешка смърт!
цитирай
25. анонимен - ко разбрах кат нищо не разбирам
02.10.2009 05:40
Ти го каза.
цитирай
26. анонимен - ей, беров... ликантроп проскубан
02.10.2009 10:05
ей, беров...ликантроп проскубан, гнусен, грозен, дърт словоблудец ! Нали уж си много голем демократ, хуманист, силен "философ" защо ми триеш мнението, а !? Ти чел ли си конституцията бе, грозно костовлюбено лапацало !!!
КОНСТИТУЦИЯ НА Р.БЪЛГАРИЯ:
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Защо си оставил възможност да се изразяват мнения в блога ти, а ги триеш когато не са приятни, но са истинни. Вие тримата сплескани бардове - затлъстелия дачков, сбръчканяка доносник инджев и ти кукундрела костовия гъзолизец се правите на големи духовни и нравствени дидактори, обаче сте едни мижитурки дето не искат да чуват истини за себе си. Научете се да мълчите когато требва, но как да се научите, като цел живот сте захранвали миризливите си сфинктери само със словоблудство и непочтени словесни еквилибристики. От вас тримата само дачков малко се разкайва за заблудите в които е тънал и вкарвал и други хора през годините, а ти гнусния плужек с вирнатия клюн, кога ще се разграничиш от собствената си глупост - т.е. ще си затвориш миризливата клоака дето я ползваш за уста.
цитирай
27. ivoberov - Уточнение
02.10.2009 13:38
Трия някой неща не заради мненията, а заради простащината на изказа. Вече писах за електронната простотия. Ще пиша след седмица-две за омразата.
Горното го оставям за онагледяване на това бъдещо писание. По изключение.
цитирай
28. анонимен - носителят на простащина
02.10.2009 14:09
Носителят на простащина, кич, литературно бездарие и политическа мимикрия - беров, отдавна е показал как се танцува добре на такъв подиум. Примерно, за онагледяване можеш да си прочетеш назад писанията в които поучаваш и апелираш, как да се научим да избираме между гадното и пошлото!!! Та решила Мара да се побара, както казва българска крилата фраза... демек беров има претенции за естетика, нравственост.
хо-хо-хо
цитирай
29. анонимен - ха-ха да Иво остави го това мнение
02.10.2009 14:10
Да видат хората тоз човек ... после със същата уста яде ли бре?
цитирай
30. анонимен - xo-xo-xo що не са скриеш някъде бе
02.10.2009 14:15
Носителя на сички тия неща си ти.
цитирай
31. анонимен - триеш всичко нелицеприятно
02.10.2009 14:24
Триеш всичко нелицеприятно за тебе, защото си самовлюбено дедище, щото си пазиш чувствителността, въобразяваш си, че си некакво съвършено кристално яйце- фаберже и требва да ти се възхищават и да те пазят като национално богатство, хо-хо-хо!!! На какво бе, на какво да ти се възхищават бе клюнеста проскубана гарго, на безнравствеността, на заучените ти пози на идеалист ли, на фанатичната ти себеотдаденост на некакъв циганин от драгалевсци или на суетното ти желание да се показваш в предавания на офицери от ДС, само и само да покажеш грозната си логорееща клоака по ТЕЛЕВИЗИЯ.
А иначе точно като комунист, ни дума, ни вопъл ни стон за ретроспекция на политическата ти недъгавост, гъзолизничестовото ти на некакъв цигански гъз... или умишленото ти служене на комунистите след 10.11.89г. като журналист в псевдодемоктратични издания и формирования, които как пък веднъж не настояха докрай за лустрация на посттоалитарното общество и пълна раздяла с комунистическото минало.
цитирай
32. анонимен - и правилно трие
03.10.2009 05:39
Чл. 39.
(2) Освен в случаите на комбинация от 3 пръста
цитирай
33. анонимен - ами правилно ви трие авторът!
03.10.2009 11:23
Браво, г-н Беров - трийте ги! Ние от Вас получаваме указанията на г-н Иван Йорданов Костов - и нечемо да търпимо овде разни простаце!
цитирай
34. bezbruchki - еххх. . . къде ли са 'смелите рабо...
03.10.2009 22:57
еххх ... къде ли са 'смелите работници от психиатрията' ... ;-)
този човек определено е патологичен случай ...
цитирай
35. анонимен - ми да,
05.10.2009 20:28
ми да, патологичен случай е кукундрела беров, това никой не го оспорва, най-малко пък спор възниква сред "смелите работници от психиатрията"...само гладкия мозък на безбръчки, очаква да се набразди, направо дълбока есенна оран да му мине през главата като чете тъпотиите на грозното лапацало - беров.
Въобще безвкусицата е високо ценена от почитателите на тоя блог, те са фенове и на вехтия херострат - ниско субординирания офицер от ДС- инджев, и на истерика кеворкян ; и на оня гнусния доносник с мръсна застояла вода в себе си - коритаров .
хо-хо-хо
цитирай
36. анонимен - иво, изтрий го този - вреден е!
06.10.2009 14:04
Г-н Беров, ние сме ехидници, но не щем хората да Ви нагрубяват! Искаме бавничко да ви тровим душичките - на вас от все по-смаляващото се ДСБ! Всъщност вие подкрепяте един още по-тъп тодор живков в момента - просто се самоотричате паркеселанс...
цитирай
37. анонимен - не само вреден ами и жалък
07.10.2009 03:37
Гладкия мозък на безбръчки изглежда като Хималайския планински масив в сравнение с безупречно полираната мозъчна кухина на Хо-хо-хи-хо.
цитирай
38. анонимен - хо-хо-хо
09.10.2009 11:01
кухината ми е безупречно полирана - да, и така требва да бъде...защото мозъчето ми е нагънато като карфиолче, като орехче в черупка с гигантски размери. е, не чак такива гигантски, но колкото яйцето на птица до-до поне !
а безбръчки си е повдигнал и зашил с корда зад ушите провисналите кожи, и е също толкова фалшивеещ демократ като плашилото беров, който пък си е чист лумпен пролетариат от второто хилядолетие сл.Хр. и нищо повече!
цитирай
39. анонимен - правилно рече
11.10.2009 18:19
мозъче ...
А кухина е щото нема кой знай кво да я запълни.
цитирай
40. klo6arka - non koment
17.12.2009 15:20
Интересно,но не е нужно да ходиш някъде...светилища и пр.Злото си идва и без да го търсим,стига да нарушим някоя от божиите заповеди.Литературата е пълна с примери а живота ги потвърждава,уви!За нас простосмъртните си остава загадка-подсъзнание,амигдала,неокортикса и пр.-фройд и сие щуротии.И в Библейските текстове и в тора са записани някой от идеите на Твореца(Висшия разум) .Не пожелавам на никого срещата с третия вид или както искайте го приемайте,дори на враговете си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7806284
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15102
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031