Само за половин час Мартин Заимов успя да разруши един образец, който българските политици бяха възприели още от възшествието на Симеон Сакс Кобургготски. Образеца на политик, който не казва нищо, не отговаря за нищо и не прави нищо, но затова пък го прави в името на националните интереси и за благото на народа. Властниците, които следваха този образец доскоро печелеха доверието на широките народни маси. Може би защото им създаваха чувство за уют и сигурност. Получи се като при оня руски учен, който с помощта на едно четириного и една лампа доказа, че две явления, които нямат никаква връзка помежду си, могат, ако протичат едновременно, да бъдат свързани в съзнанието на поне на гръбначните, ако не и на членестоногите, в много силна причинно-следствена връзка.

В съзнанието на доста гръбначни, например, изявените личности в политиката започнаха да се свързват с неприятни усещания. С промени. С несигурност. С безработица. С необосновани надежди, възторзи и очаквания. С разочарования. С вълнения и напрежение. С непривични усилия и напъни. Със зор, най-общо казано.

Получи се като при четириногото на Павлов : Ако при всяко ядене му светваш лампа, то започва да приема лампата като причина за храаната и я поставя в началото на поредицата “лампа – салам – кеф “

В България тази причинно следствена верига придоби вида : “ личност – промени – зор – кофти “

Тези обществени взаимовръзки могат да се изразят с линейно уравнение /функция/ при което силата на една политическа личност е право пропорционална на неприятните усещания които предизвиква в обществото ни. Така се получава

l = c. Z /H,

Където Ел е силата на личността, Зет е величината на зора /трудностите, което общественото съзнание свързва с личността/, а пък Хаш е нейното обаяние /харизмата на личността/.

От уравнението е вижда, че при българските условия /обозначени с коефициента c /, колкото е по-силна една личност, толкова по-неприятни усещания предизвиква.

Безспорно най-силната личност в новата история на България– Иван Костов, например, предизвиква и най-неприятни усещения.

И обратното. Харизмата /обаянието / на даден човек /Хаш/ при българските условия / коефициента Це / е равна

а на Зет върху Ел, което означава, че колкото по-нищожна е една личност, толкова по харесвана ще бъде и на толкова по-голямо доверие ще се радва сред широките маси.

Тъкмо затова Симоен Сакс Кобурготски беше посрещнат в

България като харизматик, въпреки цялото си безличие.

Преди пояата му в българската политика имаше изявени личности, или поне хора от плът и кръв поне. Софиянски, който се смее и плаче. Устремният и бързорек Петър Стоянов. Безсърдечният, строг и суров Иван Костов. Всички тези водачи, обаче, бяха свързани в простонародното съзнание с несигурност, движение, промени, тревоги и зор. И тогава безличният и нищожен Сакскобургготски дойде като мехлем върху зажаднелия за спокойствие и утеха български народ.

И си го получи. Спокойствието и утехата. Петте години управление на НДСВ минаха така спокойно, че хората забравиха за него веднага след края му. Обсъждайки съдбата на България през последните години всички наблюдатели, тълкуватели и журналисти просто прескачат това управление. Говорят за времената на Костов и веднага се прехвърлят в наши дни.

Прехвърлят се и се чудят. “ Защо сме последни в Европа ? Как така изостанахме зад Румъния, нали бяхме преди нея ? Защо дори македонските учители получават по-големи заплати от нашите ?“

И все още са малко хората, които осъзнават, че четирите години управление на НДСВ и двете години на тройната коалиция правят общо шест години застой. Застой подобен на оня в СССР по времето на Брежнев. През 1977 година България тръгна силно напред. После, след победата на царистите и социалистите започна да изостава. Но за това изоставане няма виновни. Няма личности към които да се насочи нодоволството. Няма от кого да се търси отговорност . Когато трябва да се търси отговорност за каквото и да било всички неволно се сещат за Костов. Никой не се сеща за Станишев. Него просто го няма. Той е схема. Образец. Холограма. Той е безплътен и безкръвен. И също като Сакскобургготски той не може да бъде обвиняван за нищо. Нито за застоя, за ниските заплати на учителите. Просто няма тъкъв човек. За това, че днес заплатите на учителите са ниски е виновен, разбира се Костов и неговата приватизация.

Ето защо е удобно безличието. Ползваш се от всички облаги на властта и не носиш отговорност за нищо. Ето защо толкова хора се нагодиха към образеца на безличието. А може би не те се нагодиха, а просто шестте години Застой изтласкаха напред безличните. Или пък те бяха следствие от неосъзнатата тревожност на едно неспособно да владее съдбините си мнозинство.

Каквито и да са причините, но се наредиха един до друг – президент, премиер, председател на Народното събрание и цар– пълни безличия. Безличия пред които след време започнаха да изпъкват и да печелят благосклонност дори чешити като Овчаров, отварачки като Дончева и гадняри като Бриго Аспарухов.

И най-вече всенародното бате Бойко Борисов, разбира се. Не защото е голяма личност. Нито пък защото е малка. Той дори не е личност, в цялостния смисъл на думата. По-скоро е протоличност. Зародиш на личност. Зачатък. Необработено, първично вещество от което би могла да бъде натъкмена личност.

Но след безличието на Застоя хората имаха нужда от нещо подобно. Нещо подобно на личност. И си го получиха. Получиха един личностен зачатък от който продажните български медии сътвориха нов политически обазец. Приказката за Народната мутра. За суперполицейския суперсекретар, който един ден ще стане спасител на отечството. Който е страшен хайдутин за изедниците и крило за широките простонародни маси. И обществото вярва на приказката. С неизличените си навици от времената на Култа. С неочаквано избуялата склонност към чаровници от рода на Уго Чавес. Въобще детска приказка и упование за недорасляци. Грубовато скалъпен образец, който обаче може да изглежда и правдив при съпоставка с безличия като Кобургготски, Станишев, Първанов, Панайотов и останалите.

След всичката тази изопаченост на обществените представи и недозрялост на простонародните изисквания към политическото представителство, появата на Мартин Захариев би могла да бъде начало за осъзнаване и връщане към естествеността. Към еврепейскито бразци на политическо поведение. Първите признаци са по-скоро обнадеждаващи

Нали хората не се присмяха на Заимов затова, че още в първото си появаване по медиите се разплака /Ех, да можеше да плаче и Бойко Борисов. Нали сълзите му лекуват от рак...Ама той на плаче. Никога ! /

Нали хората възприеха и не съвсем доизпипаната хрумка на Заимов за усмихната София. Измислена сякаш от шепа охолни люде, които след като погледнали през стъклата скъпарски ресторант, дотолкова се впечатлили се от намусените минувачи, че решили дето това е един от основните недостатъци на столицата.

То е хубаво човек посрещне несгодите и предизвикателствата с усмивка, защото така има по-галяма вероятност да ги преодолее. Само че постоянните усмивки в един град като българската столица говорят по-скоро за поведенчески отклонения, нежели за житейска оправност или борбеност.

Така че Мартин Заимов наистина е добро попадение на десните партии. Оттук нататък трябва просто да покаже своите делови качества. Със съвсем, ама съвсем точни решения за София. Разчетени и като време, и като усилия, и като пари. Общи приказки от рода на “ Бях в Страстбург и там видях как се правят нещата” вече не вършат работа.

Защото и Бойко Борисов каза, че ще изчисти боклука, защото видял как в Мюнхен хората го извозват със 179 камиона и 390 души. Само че нерде Ямбол, нерде Стамбол, за София и Мюнхен да не говорим. Ама иначи надлежно и добросъвестно преброил камионите човека. И хората преброил. Пък някой казват, че не можел бил да смята чак дотолкова.

По един сбит, но удивително точен начин, посланието хваща същността на случващото се у нас през последните десетина години.
Поздрави, Иво!

ПП За годината спомената в посланието, явно имаш предвид не 1977, а 1997.

Браво Иво!Много точно.Връх!

Браво!

Иво, никога надеждата да не ни напуска.Рано или късно ще чуят и заспалите и глухите и пияните.Ще го правим докато сме живи.Поне за мене си знам.
И телевизия ще има...щом има какво да кажем и покажем.Много от нещата изплуват, подреждат се и стават лесно видими.
Аjсбергът на генералското движение изплува, изплува и се оформя целият му мръснишки заговор.
Ще го разтопим.
Има изгрев.

ББ не може, няма как и никога!!!! не ще отнеме и един глас от тези на Мартин Заимов. Обаче. Обратното е сигурно и ще стане: М.Заимов ще отнеме стабилен брой гласове, на които разчита Бойко Борисов!София не е само чалга, мутризация..този път интелигентните хора ще отидат да гласуват!

Вярно е само наблюдението за безличността на посткостовистките управляващи. Но зависимостите са абсолютно сбъркани. Всъщност, истматската теза е, че историята си търси необходимите личности. Тоест всяко време си намира хероите. А не обратната-че хероите градят времето.
А хероите пък са продукт на обществените трептения, които формират характерите на бай Стамат. С други думи, характерът на бай Стамат произвежда социална реалност, която си намира и кратуната, върху която да се проектира и материализира-ерго, така индивидуалните качества на отделната личност стават обществено политиески отношения, на които пък Бат Б се явява само носител..
Заебете евтината пропаганда, да не се червите сетне-има няколко вида обяснения на ставащото-политическо, историко-социално и психологическо. Вашето е нещо четвърто,то е за кат пред тесен партиен екип-но е дълбоко невярно.Сори че няям време да се простирам надълбоко-има гугъл

Заимов изглеждаше доста жалък днес при Коритаров. Коритаров в един момент елегантно го подигра, а Заимов не се усети. Добре е, че все пак внукcj на съветския шпионин си призна, че е учил в София, в училището към съветското посолство. Не знаех, че български граждани са учили в София, в училище към съветското посолство.

И така, как трябва да изглежда модерния десен ?

1. Да има дядо съветски шпионин - герой на СССР. Вече това не е лошо. Да се чуди човек, защо Филип Димитров през 2005 г. подписа една петиция срещу това да се правят чествания в Москва по случай победата над нацистка Германия. Чествания, на които присъстваше дори и Буш.

2. Да има майка, която по времето на правешкия свинар е работила в Женева. Май се оказва, че тоя селяндур не е бил чак толкова лош, щом е преценил, че майката на Заимов е най-подходящата за работа в Женева.

3. Да е учил в София, но в училище към съветското посолство. Май че тия, които сме учили в български училища в София не сме десни.

4. Да не ходил войник. Май се оказва, че това да не ходиш войник по времето на комунизма си е живо дисидентство. Ако почна и да питам как така Заимов е отървал казармата ще стана доста нахален.

5. Да е работил в БОК при Батето. Там само качествено уиски се пиеше по времето на комунизма и беше ковачници на десните кадри. Скоро ще разберем, че всъщност Батето не е чак толкова лош. Нали вече разбрахме, че да си съветски шпионин е било хубава работа. Нищо че в България не е имало фашизъм, нищо че България не е воювала с Германия. Всъщност какво говоря - скоро ще ни обяснят, че е имало и в България фашизъм. Това ще стане след следващия консилиум на СДС.

6. Да е обикалял света по времето на комунизма. Какво от това, че имаше убити край границата с Турция и Гърция хора, които искаха да видят широкия свят, но техните деди не бяха съветски шпиони. Това няма никакво значение. Истинският десен човек по времето когато тук дори да идеш в Крумовград ти трябваше контролен лист, е обикалял света.

7. Да има брат, който е приятел със сина на др. Димитър Станишев - кандидат-член на Политбюро. Да, Сергей Станишев е негов син, а братът на Заимов е бил приятел със Сергей. Но Мартин не е бил приятел. Все пак за да си десен, не е без значение брат ти какви приятели има.

8. Да се участва в бой - Мартин Заимов навремето като беше в БНБ се сби с управителя на музея на банката. И това беше отразено в медиите. Явно тоя управител е бил много голям комунист.

9. Да е одобрен от политическия келнер (идеологическия милиционер) на БКП Иван Костов. Същият Костов е преподавал идеологическа дисциплина, но сега той дава сертификатите за принадлежност към дясното. Явно докато е преподавал тая дисциплина и докато е живеел (той и сега живее) с партийна секретарка добре е разбрал как да се пребори комунизма. Впрочем Костов и дисертация пред комунистическите професори защити и те пак не разбраха какъв голям десен е той. И в СССР в началото на 80-те години е бил на специализация (в Москва), но и съветските другари не са разбрали, че си имат работа с много десен човек. Който продаде Нефтохим на руснаците.

Добре, че десен кандидат е Мартин Заимов. Тази кандидатура отвори очите на софиянци за истинските десни. Нищо не сме знаели за дясното. А си мислехме, че знаем.

Ще подмина жалките ти компромати. Ще се спра само на точка 9. Нито знаеш какво е преподвал Костов, нито какво е писал в дисертацията си. Политикономия не е идеологическа дисциплина, ама то за тия неща се иска и друго, не само ядене. Както и за да се проумее фактът, че приватизацията е именно проява дясна политика.

Не обяснявам на теб. Ясно е, че ще си пишеш компроматите и все ще ги сучеш подобни. Пиша за тези, които искат да мислят и които може би още не знаят.

Коритаров го бил направил "жалък", хахах :))))
пълният текст на разговора им може да се прочете в блога ми, или тук:

http://www.focus-news.net/?id=f7399

Политическата икономия е наука, но в България беше пропаганда. И особено фантастичната политическа икономия на социализма. И Костов е преподавал пропаганда.

Ето какво пише Костов в своя най-голям "научен" труд: "Икономическият растеж: структура и фактори в производството" (дисертацията):

"Независимо от съществуването на общи елементи, идеи и постановки между теориите на растежа при социализма и капитализма, те съществено се различават една от друга. Съществена причина за това различие е обстоятелството, че теорията на растежа изпълнява идеологически функции. Тя представлява синтез на класовия политически и икономически интерес.


В социално-икономически и политически аспект икономическият растеж се представя като отражение и продукт на идеологията на управляващата класа и партия, и се свързва с нейния социален престиж, с възможностите й да осъзнава идеологически /т.е. теоретически/ общите икономически и други социални интереси, да осъществява политическото ръководство и управление на обществото. Поради това теориите за растежа на пролетариата и буржоазията изразяват коренно различни класови интереси, решават противоположни стопански проблеми и изпълняват разнопосочни социално-икономически и политически функции. Оригиналният източник на общите идеи и концепции в теориите на растежа не е буржоазната икономическа теория, както все още някъде се счита, а съветската икономическа мисъл и практиката на социалистическото строителство. Така, че никак не е необходимо анализът им да се провежда по интерпретациите на буржоазната икономическа мисъл.

Генезисът на теорията за икономическия растеж може определено да бъде отнесен към 20-те години на века. Идеен автор е Владимир Илич Ленин. Ленин е идеолог и стратег на индустрализацията, а именно концепцията за индустрализацията е първата макар и непълна форма на теорията за икономически растеж.

Към големите постижения на организаторската дейност на Ленин следва да бъдат посочени на първо място създаването на плана ГОЭРЛО, който той нарича втора програма на партията.

"Нашата програма на партията не може да остане само програма на партията, тя трябва да се превърне в програма за нашето стопанско строителство, иначе тя е негодна и като програма на партията." (Ленин)

Ленин формулира и решаващите фактори на икономическия растеж в работата си "Предстоящи задачи на Съветската власт".

В материалите на конгресите на ВКПб през 20-те и 30-те години се вижда как се запазват и доразвиват идеите на Ленин, как се проявява действената им сила като основа на икономическата стратегия и политика на партията за растежа на народното стопанство. ...

Особено тясна е взаимовръзката между всеобщия икономически закон за увеличение на производителността на труда и икономическия растеж. Изискванията на закона се постигат преди всичко чрез растеж в материалното производство. Модификацията на закона при социализма предполага, от една страна, стабилност и непрекъснатост в нарастването на производителността на труда и, от друга, по-високи темпове на този процес в социалистическите в сравнение с капиталистическите страни. Последното изискване е външно по отношение на народното стопанство, но вътрешно по отношение класовата форма на отношенията на растежа. То е свързано с необходимостта от


победа в икономическото съревнование и доказване преимуществата на социалистическия начин на производство. Върху темповете на растежа и тяхната комбинация се наслагват допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат устойчиви, стабилни и изпреварващи тези в развитите капиталистически страни за да се постигне в историческа перспектива, по-високо равнище на производителността на труда при социализма."

И още нещо - на 30 ноември 1989 г. Костов публикува статия във в. "Работническо дело", от която личи голямата му загриженост за Партията. Нали все пак е бил нейн келнер:))))

Чел съм статията в Дело. Тя е една от малкото смислени икономически писания писани въобще някога в България. Тя и сега би звучала съвсем съвременно. Съжалявам, че не я препечатахме изцяло във вестник Седем, но не е късно.
Наистина е добре тази статия да бъде намерена.
В нея най-общо се описваше какви промени трябва да стана в България, за да се бъде тя демократична страна с пазарна икономика.
Поначало бях решил да не отговарям на нападките срещу Костов, защото те са неизчерпаеми, невероятни, а най-често направо тъпи.
Но е наистина жалко, че статията не се напечата отново. И че никой от тези които обвиняват Костов, че я е писал не я е чел всъщност.

ЕДНО КЪМ ЕДНО
Никаква отсрочка

Иван Костов




В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити.

Непосредствен подтик да поискам думата е "кръглата маса": "Състояние и проблеми на българската икономика", излъчена по Българската телевизия в петък, 24.IX., вечерта. Участващите в него видни български икономисти се обединиха около становището, че на страната е нужна стабилизационна програма.

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията. Искането за стабилизационна програма е продиктувано от кризисното положение на икономиката. Колебливите, некомпетентни и половинчати опити за реформи създадоха допълнителни трудности и противоречия, защото разстроиха редица стандартни механизми на икономическата система, без да ги заместят с нови, по-ефективни. Затова стабилизационната програма може би ще даде временни облекчения и частични подобрения на положението. Те ще се дължат на връщане към рутинните средства за управление и старите, изпитани икономически структури, т.е. тя не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм. Наистина, ако сегашната криза се дължи на пропуски и слабости в управлението, както се твърди, стабилизационната програма ще бъде в руслото на желаните от всички реформи.

Това ще бъде така само ако кризата наистина се дължи на неправилни решения. Такава постановка решително се отхвърля във всички реформиращи се европейски социалистически страни. Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето "от горе" на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на "излишната работна сила", строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за "реформа" със силите на управленския апарат, фирмите и 4дори" трудовите колективи, не означава нищо друго, освен опит за вдъхване "второ дихание" на досегашната система.

Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия - стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания. Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са:

1. Неспособност да създаде ефективна организация на труда. Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства. Излишните работници, служители, научни сътрудници, артисти и пр., растежът на "незаработени пари" при едновременното спадане на интензивността, разлагането на трудовата и технологичната дисциплина са само последица от разрушените стимули за труд. И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови, да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят. И ако демократичните преобразования отстранят политическата и идеологическата патерица, която задържа административната организация на труда от пълно разрушаване, то стабилизационната програма ще влезе в пълно несъответствие с духа на обществените реформи.

2. Неспособност да задържи лавината на дефицита и инфлацията. Инфлацията бе призната за проблем N 1, но не е дадена точна представа за противоречията й. Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре тази криза с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика. Това е все едно да правите движения на катерещ се алпинист при положение, че вече падате от скалата. Следователно искат да се съгласим с познатата терапия, чиито противопоказания са по-нататъшно разрушаване на икономическите основи на обществото.

3. Неспособност да премине в слединдустриалния стадий. Административната система е показвала досега, че познава само един път за разрешаване на проблемите - този на екстензивния, индустриален растеж. С разпалената подкрепа на почти всички участници в петъчния разговор нашето народно стопанство отдавна е преминало всякакви разумни граници на индустриализация - делът на промишлеността у нас е два пъти по-висок от този в развитите капиталистически страни; надминаваме с 10-12 пункта дела на промишлеността във Великобритания от времето на нейната най-висока индустриализация. Тези порочни стопански структури не са случайни. Създадени са, за да поддържат опората на административната система.

Крупната администрация е закономерно следствие от свръхиндустриализираната икономика, а не причина за нейната криза. Системата има своя логика на функциониране. Премахването или репресирането на администрацията ще разгроми устоите на производствената организация, без да ги замести с други. Наистина опитът да се рационализира икономическата структура ще срещне остра съпротива. Но стабилизационната програма само ще усили още повече "структурните напрежения" и следователно не е в направлението на радикалната реформа.

4. Неспособност да развива научно-техническия прогрес. И освен на свръхиндустриализираната структура тази неспособност се дължи на редица защитни механизми, които гарантират господството на апарата. Това са: първо, отстраняването на научно-техническата интелигенция от управлението на производството, от отговорността да усъвършенства технологията и качеството на продукцията. В рамките на крупната държавна индустриална фирма никога не се генерира отвътре научно-технически прогрес. Той се създава в бюрократизирани научни институти и се налага силово. Така са постигнати едновременно три цели: отнета е стопанската сила на интелигенцията, създадено е противоречие и дори несъвместимост между нея и производствения персонал, тя е поставена под институтски контрол; второ, не се допуска разгръщането на т.нар. несоциалистически стопански форми - частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т.е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира. Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единства, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.
Ние сме трагично различни от това, което трябва да сме, и сега ни казват, че трябва да си останем такива.

5. Неспособност за вграждане в световното стопанство. Отправените в ефира предупреждения какво не трябва да правим за отварянето ни към световния пазар, консервативната, затваряща страната външна стратегия, отказът да се атакува синдромът на държавния външен монопол и неговия механизъм, призивите за строга дисциплина в името на запазване репутацията на добър длъжник са израз на господстващата досега външноикономическа доктрина. Вярно е, че причините за дълга не са единствено в разхищенията, но те не са и в грешките, както се опитват да ни убеждават. Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните й икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантиран в неговото тяло винаги ще завършват неуспешно.

През последните 12 години непрекъснато проявяваме неспособност да се приспособим към световния пазар - не сме в състояние да подобрим условията на търговията си, губим непрекъснато позиции в световния експорт, лавинообразно натрупваме дълг в конвертируема валута.
Наистина световният пазар е най-дефицитен "ресурс" за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия. Административната система е доказала, че не може да направи нужния пробив. Сега трябва да разчита на таланта, подготовката и амбициите на професионалистите. Само те могат да пробият на световния пазар, както "Булгариен винтерс къмпани". Трябва да им се даде възможност да го правят.

6. Неспособност за качество. Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване. Но без това никой от посочените по-горе проблеми не може да бъде решен. Ниското и влошаващото се качество е щемпелът, който времето постави на системата и я изправи пред неизбежна развръзка - нормализацията на пазара и паричната сфера неминуемо ще ограничат, а впоследствие ще разрушат съществуващите икономически структури.

***
И така от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива. Трябва да се решим.

Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен. В името на какво? В името на отлагане на решението. Никой няма да ни гласува доверие, когато катаклизмът ни принуди да се съгласим с това решение. А за сегашния труден, съдбоносен с избор се иска доверието на народа. Той го дава днес, но няма да го даде утре.

Никога няма да сме в такава ситуация, която ще ни позволи без болка и драматизъм да се решим на радикални реформи. Следователно въпросът е да се решим веднага.

Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията. Контролът върху националното богатство, суверенитетът върху земята и ресурсите, правото на бъдещите поколения за избор, с които, както видяхме, започнаха престъпно да търгуват в името на временно запазване на политическата власт, трябва да останат за народа. В днешния бурен и бързо променящ се свят ни заплашва загуба на икономическия суверенитет. Запазването му изисква да се вземе смело решение в полза на реформите. Противното ще означава още по-пълно изтощаване на стопанския потенциал на страната, а след това проникване на чужди фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. В това отношение не трябва да има никакви "илюзии". Никой няма да дойде, за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес.

Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца. Може би има хора, които не биха имали нищо против "щастливото посрещане", но това е само защото не си дават сметка за последиците. Опитът на развиващите се страни показа на мнозина измежду нас какво следва след първоначалната еуфория.

Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт.

След смелата операция единствено сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите.

В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити.

в. "Работническо дело" - 30.11.1989 г.

Заб. Фактите са свещени, коментарите са свободни. Пак ще направя моя кратък коментар - личи си, че е загрижен за Партията !
Беров - чел съм я тази статия много добре. Поствам я тук, тъй като вероятно за теб и други ще е интересна.

Благодаря на Анонимен. Статията е точна още от началото. Тоест ако БКП не направи радикални реформи
"ще плати докрай дадените в миналото кредити "
Ами точно така си е ... И така стана.
Малко преди края има великолепни и точни прозрения. Примерно :
Щом икономистите сме доктори на обществото, трябва да бъдем честни пред хората. Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

В преходния период обществото ще се стреми да гарантира справедливост като равни възможности за образование, здравеопазване и минимален жизнен стандарт.

След смелата операция единствено сигурно нещо ще бъде разгромът на командната система, а това какво ще създадем, ще зависи единствено от нас самите.
Това просто е пророческо. Не казвам велико.
Чак пък "загрижен за партията" - глупости. Тогава това беше единствената партия и още никой не беше готов да я сваля. Хората се страхуваха все още да викат " Долу БКП"
Никаква загриженост, това е заплаха за БКП - в смисъл какво ще й се случи, ако не направи реформите.
Още веднъж благодаря за Статията

и аз препоръчвам на анонимния ... умник № 10 първо да я прочете, и после да пише на другите за нея


п.п. личало си, че бил "загрижен за Партията", хахах :)))))))

особено в този абзац, нали?:

"... Има неща, които стоят над всяка партийна платформа, над всякакви класови и групови интереси. Това са стремежите и ценностите на нацията ..."

Благодрим на Софиянец задето си е направил труда да препише статията на Ив. Костов. От нея се вижда, че през 1989 г. той е бил застъпник на провеждането на радикални реформи. Които все пак се проведоха, но по времето на Ф.Димитров (частично) и когато той стана министър-председател. А в това, че призовава БКП да проведе тези реформи няма нищо странно - кой друг тогава имаше власт да го направи? Всъщност тази статия по това време говори за гражданска смелост.
Спомнете си вие какво сте писали (или бихте писали) по онова време!

Приятелю Гуню - ти сериозно ли мислиш, че съм преписал статията:))))) ? Да си чул за такова нещо като гугъл:) ?

Номер 14 - няма за какво да ми я препоръчваш. Нали аз я постнах. Чел съм я. И си казвам мнението за нея. В продължение на 45 г. трябваше да се правим, че сме еднакви. Едно от хубавите неща сега е, че може да проявим различията си.

Само един въпрос - защо десните издигат една кандидатура, която няма никакъв шанс ? Не мога да разбера в какъв свят живеят тези хора ? Просто Заимов няма абсолютно никакъв шанс. Така както нямаха Гаврийски и Беронов. Защо е тази мания по предлагане на кандидатури без шанс ? Що за лузърство е това ?! Да, Заимов има привърженици, има хора, които го харесват, но той не е човек, който може да спечели избори. Странна история.

препоръчах ти И да я прочетеш, докато я "постваш" насам-натам :)))

ако я беше прочел, щеше да си спестиш всичките тези глупости, които изписа

затова още веднъж ти препоръчвам - прочети я; хвани "момента" между следващите си няколко "поствания" на тази статия, и я прочети; ще ти бъде от полза, сигурен съм :)

***
п.п. с "номера" са само безименните анонимни; останалите са без "номера" :))
колко жалко, нали?

Цитат:
"В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето. В него тя вече ще съперничи на равна нога с формиращите се обществени и политически структури, но ще има това решаващо преимущество, че запазва ясен поглед за социалната перспектива от позициите на смела, радикална и подкрепяна от народа икономическа платформа. В противен случай ще плати докрай дадените в миналото кредити."
Ако това не е загриженост за бъдещето на "Партията - майка" - здраве му кажи...

Писах само номера, защото не ми се правеше копи, пейст. А що се отнася до това, че съм писал глупости - това е твое мнение. Така ти мислиш.
Да си жив и здрав !

Статията може да е точна като икономически прогнози и стратегии, но е писана от здрави комунистически позиции. Пита се на чия страна е авторът, писал тази статия-като независим икономист, или като икономист-комунист. Само кьорав и заблуден болшевик може да каже, че е писана от чисто икономически позиции. В цялата статия се говори-другари, ако не направим това и това, ще загубим и новите ще ни залеят..
Аре че ме ядосахте и ша зема да дръпна постинг

Прочети това..


http://www.struma.bg/cgi-bin/fullindex.cgi?page=home&article=0
Прочетете внимателно статията.
Този "генерал" за по кратко ще го нарека генералче ми беше пряк началник.Познавам го от над 20 години.Познавам и душицата която носи.Но за това друг път.
Това което се случва на годишнината му започна през 1990 година.Събитията се пртърколиха пред очите ми и в тях имат пряко участие и Ив.Костов.
Най общо в тази история е че Ив.Костов е от другата страна на тази шайка материалисти, атеисти и разбойници.Ив. Костов го уволни и прати в "заслужена" пенсия а той с помоща на Бриго се върна на бял кон и стана генерал.
Н.Добрев е от същата долина по рождение.
Първанов и сие агенти са ръководениет от Бриго маймуни.
Има и няколко заблудени интелектуалци.
Убйството на Чората го прати при неговите приятели в БТХ.Единия от шефовете там го назначи той с неговите протекции...
Шайката от 104 учередители с ядро от пиринско иzпълни целия план на службите а те предварително анализирайки обстановката, която им беше поднесена с помоща на структурите и в цялата страна.В годините на отпускане , създаване и доизграждане на тежката криминална обстановка в БГ се контролираше и обливаше народа със студена вода точно когато си поискваха.Те успяваха винаги да го накарат да "види" сам с очите си колко големи професионалисти са старите служители и какви крадци са демократите.Как мислят за народа и как винаги могат да го оправят.Яки русофили, сталинисти и материалисти...отричащи Бог и неговото начало...служители на дявола.
За да се обединим и пратим по местата им е нужно да ги познаваме.Нужно е да знаем какви са и какво вършат.Когато има достатъчно хора да осъзнаят делата им ще отпаднат всякакви съмнения, кой на чия страна е и за какво се бори.
Аз знам и помислите им и възможностите им.Силни са само когато са скрити.Днес те се появяват защото са се заблудили че процеса който са поели е необратим и са спечелили на 100%.
Не другари, Не...няма да оставим тази част от света под мафиотската ви стряха.

именно-говори се.1989г

ето още от Костовата ст.: "Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт. Защото самата постановка за болното общество и компетентните, номенклатурни лекари, определянето "от горе" на концепция за всяко производствено звено, новите опити за освобождаване на "излишната работна сила", строгата дисциплина за съсредоточаване на валутните средства и накрая обещанията за "реформа" със силите на управленския апарат, фирмите и 4дори" трудовите колективи, не означава нищо друго, освен опит за вдъхване "второ дихание" на досегашната система.

Нека допуснем, че стабилизационната програма е дала възможно най-добър ефект, като е постигнала икономическото положение на Чехословакия - стабилно жизнено равнище, слаба инфлация, богат пазар и ограничен дефицит. Ще означава ли това, че ще бъдат удовлетворени националните икономически и политически искания. Очевидно няма да означава. Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи. Официалната доктрина продължава упорито да отказва признаването на органическите пороци на системата, а те са:"


от нея се вижда именно заявка за учасние, желание за профилиране, нещо като въвеждане в "обществото".

а критиката на соца е точна, но не оригинална - реплика към "пророческо-гениално"

но питам: как Костов, чувствайки се преследван от ДС - по негови признания в интервюта, е проявил инициатива да напише и публикува това радикално за времето И НРАВИТЕ мнение?

Екатерина

а за това, че инфлацията в момента е най-висока от 7 г. насам (- 2000 г. е точно след Косовската война и голяма суша), е виновен не М. Велчев-Либертето, Н. Василев или Овчаров, а именно Костов. По понятни причини. Знам, знам.

Разговорът, очаквано, пак се завихри около Костов и това дали е чер или бял, което естествено само потвърждава и онагледява тезата на Иво от посланието.

Забелязвам, че напоследък в мрежовото пространство има нещо като бум на анонимни компромати за тоя или оня. (Може да не е напоследък, а просто аз сега да го забелязвам.) В някой от тях с най-уверен тон се твърдят откровенни глупости (дипломота на Заимов например), а други повтарят всеизвестни неща, претълкувайки ги по най-нелицеприятния възможен начин.

А за статията на Костов, всеки, който е закачил малко живот при късния социализъм веднага ще разбере при прочит на статията, че Костов няма от какво да се срамува в нея.

Струва ми се, че забелязвам и още нещо напоследък. Преобръщане и изкривяване на понятията за срам и гордост. На разбирането с какво трябва да се гордее човек и от какво да се срамува. Гордеят се с неща, които са за срам, а се срамуват от други, които са за гордост. Или пък се хващат за нещо дребно, което може и да не е хубаво, като преувеличават значението му до абсурд, а безспорни и очевидни заслуги биват премълчавани. И обратното, за някакви смешки и дреболии се създават образи на герои, а за делеч по-сериозни подлости извършен от героите, не се oбелва и дума. Дали ми се привиждат тези неща, или наистина върви някакво такова преобръщане на ценностите?

Въпрос към анонимен Софиянец (No 7): Кога точно прозря за себе си тези "истини"? Не е ли отскоро? И нещо друго: Удобно ли се лети "над кукувиче гнездо"? Слаба дума е да кажа че писанията на анонимен??? са възмутителни. Не гласувай - ще направиш услуга на София!

Тези истини отдавна съм ги прозрял. А сега ги излагам заради кандидатурата на Заимов.

Общо в писанията има две обвинения срещу Костов.
1. Че е писал подмазваческа статията, следователно е лош
2. Че е писал статията смела статия, как е посмял, след като по собствените му думи е бил преследван от КДС / и следователно най-вероятно е лош/
Отговарям, макар че се бях зарекъл да не отговарям.
Не е бил преследван по "собствените му думи"
Разработките на ДС срещу него са публикувани във вестнки "Седем" и "Труд" - много, много отдавна. Само че никой не говори за тях.
Просто масовата комунистическа пропаганда срещу Костов и промивката на мозъци е свършила работа.
Разбира се, Костов е виновен и за сегашната инфлация - само да го повторят няколко пъти подкупните медии и всички ще повярват.
А забравиха ли всички тия хора как повярваха на Симеон.
И сега вярват Бойко Борисовите щуротии.
Ама понякога ми писва и си го казвам направо.
Хората са изключително тъпи.
В медицинския смисъл на думата.
Тъпи на границата на идиотизма.
Осмелявам се да питая плахата надежда, че не са я преминали.
Как се бил осмелил да я пише - че това време беше вече "перестроечно" и се пишеха такива неща.
Не толкова задълбочени, разбира се.
И дори в ония "перестроечни" времена страхливците си оставаха страхливци, подмазваха се и трепереха от страх.
Явно Костов не е бил от тия страхливци.
Хич не ми се ще да защитавам Костов.
Ама клеветите срещу него са толкова тъпи, че дори да имам нещо срещу него няма да го изрека, за да не се наредя до стадото.

лелел, такива теми са ми много полезни...написани са както Швейк си говори - скоба и в скобата, скоба и пак скоба...само че тука е статия и в статията статия и пак статия...и от статията ъв скоба разбрах нещо много важно за десните ъв България, а именно, че...
цитат: "Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единства, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества..."
Тука гуруто е предрекъл какви ще са днешните десни...щото не може с червени бутушки цял живот да се танцуват частушки, а пък да искат от мене, аз да си мислим, че това са ботушките на Дядо Коледа.

Слаба е защитата ти за Мартин Заимов. България е малка и информация има.

dori i v perestroykata ne vseki publikuvashe v RabDelo

ochakvah, che shte mi otgovorish s argument ya smelostta i podviga. Vzarno e, che ima zaslepenie, kato se govori ya Kostov, no tova ne e podminalo nito prekalenite emocionalni kritikari, nito apologetite. Prosto zashtoto emociyata ne e baza na razswdwka i argumenta po swshtestvo.

uvajenie kwm upravlenie na Kostov imam, i to golyamo, kakwvto i da e po biografiya i ili harakter. No ne si ubeditelen, kogato na pitane otgovaryash s "Ama toy/tya/ti po harakter e/si ... znaesh li kakwv/kakva".

Ne e sluchayno tova, che oshte prez noemvri nizvergnat i oplyut ot DS i BKP, mu se dava tribuna da protivorechi i yadosva Partiyata. No pak da kaja, kakwvto i da e bil, Kostov si ima golemite zaslugi kwm nay-novata ni istoriya, kwdeto shte vleze takwv, kakwvto e - chovek, greshil i uspyaval.

Ekaterina

P.S. tova, che si me narekwl twpa, e nishto poveche ot tvoe izkazvane. Nito teb pravi po-umen, nito men pravi twpa. Samo shtoto ne si swglasen

Не съм те нарекъл тъпа. Нарекох тъпи хората. Тоест повечето хора. Обаче
първо - ти не си повечето хора
второ - когато човека се превърне в хора той при всички случай затъпява, дори иначе да не е тъп.
Вече писах нещо по този повод в предишните послания.
Ако обаче тези изречения ти се струват само измъкване и игра на думи най-искрено ти се извинявам.
Наистина. Не те смятам за тъпа.
Смятам те за умна.
Просто понякога ми писва от глупости и неразбиране. /Не от това, което ти си написала Имам право да се оплача отвреме-навреме, нали...

„А, глупости, университет. Има магистратура от някакво Лондонско училище по икономика.“

За повече информация: LSE

Аз съм много любопитен дали Заимов ще покаже диплома, от която да става ясно, че има магистърска степен ? Лично аз мисля, че той няма такава диплома. Този въпрос беше повдигнат преди години, когато Заимов беше в БНБ, но той не показа диплома.
А що се отнася до Костов:
1. Той е бил слуга на комунистите в качеството си на преподавател по идеологическа дисциплина. Написал е прокомунистическа дисертацията, благодарение на която е станал кандидат на науките.
2. В началото на 80-те години отива на специализация в Москва. И досега той не казва какво е специализирал и в каква съветска институция ? Любопитно е, че и комунистите не казват. Защо ли ?
3. За морала на Костов може да съди по това, че през 1992 г. става доцент. Но става такъв благодарение на прокомунистическата си дисертация. Невъзможно е човек да стане доцент без преди това да е защитил дисертация и да е станал кандидат на науките. За морала на Костов говори и историята с ония 200 х. долара. Забележете - и Катя Михайлова и Муравей Радев и Надежда Михайлова след като се вдигна скандала, казаха че не са знаели за тези пари. А те са били в управителния съвет на фондацията. Защо Костов не им е казал нищо за тия пари ?
Апропо - през 70-те години Костов е бил в училище за летци в СССР. Кои хора можеха тогава да бъдат в такова училище ?

do Ivo: "Имам право да се оплача отвреме-навреме, нали..."
imash. izvini me za pritesneniyata. ne znam dali swm umna i ne me zanimava. kazvam, kakvoto mislya.

za narodonaselenieto: Ivo, pravi razlika mejdu konstataciya i politicheski marketing. V tozi smiswl ne mi haresva portreta na Zaimov kato konsumirasht bonvivan, kakto go e iztiposal Templar - tova e redno da mu go kaja tam, znam. Priemete i dvamata izvineniyata mi, ot nedostig na vreme e.

Posledno za Kostov: Dori i da e bil pokanen da se vklyuchi v politicheskiya proces, pokanili sa umen i svesten chovek. Ot godini povtaryam, che Kostov ne e bil svwrzan sws slujbite - tova za "komandirovkata". Ako beshe, dosega da sa go razkwsali.

Diplomata na Yaimov e swshto tolkova bez znachenie, kakto PSEVDO-doktoratwt na Bat' Boyko. Boyko e doktor na naukite, kolkoto az swm izvwnzemno. DEVALVACIYA na tapiite.

Broi se koy kakvo e vzel v torbata si.

Ekaterina

За морала на Костов говори и историята с ония 200 х.

imenno! CHE ne gi e vzel!

Парите са получени във фондацията и не са върнати, на този който ги е дал. А какво е станало с тях не е ясно. И все пак - защо Костов не е уведомил останалите от управителния съвет за тези пари ????

ne swvsem po temata za CHorni i mutrite, no pwk za bwlgarskiya harakter: http://www.calgaryfilm.com/schedule.php?fd=906

Иво, предполагам знаеш блога на М. Заимов. Ако си го пропуснал - http://www.martinzaimov.com/.
Та попрочетох едно друго там. Общо взето са казани неща, които са в пълен синхрон с мисленето ми. Не съм удовлетворен от отговорите. Нещо повече - някои от тях са направо обидни. Не зная защо, но с тази кандидатура имам усещането, че се сложи едно много дълбоко разделяне в т.н. антикомунистическа общност. Не съм убеден, че си струваше.
За себе си зная - и този път ще гласувам. Но по-нататък вероятно интересът ми от политическите събития в България при такава конфигурация ще е равен на интересът ми към поредния пленум на ЦК на БКП.

Екатерина, не съм убеден, че една диплома няма абсолютно никакво значение. Все пак беше любопитно да се види дипломата на Симеон например.

От прочетеното по-горе разбрах, че най-големият грях на Костов от преди 1989г. е, че не е бил зидар, кофражист или хамалин.
Освен това можеш да четеш и без да разбираш, което пък ти дава беупречни аргументи за собствената ти тъпотия.

promyanata na zakona, za da stane edin kadet Rilski min-predsedatel, e dosta po-razlichna ot istoriyata s tazi diploma sega.

the Mosquito problem na naciyata
http://www.themosquitoproblem.com/

Ekaterina

аз нито разбрах какво съм написал, нито какво съм прочел...не можах да разберем какво е да си женен за партийна секретарка, грозна Ксантипа...нито разбрах защо на тоя Мартин Заимов му показват главата до половината, за да не му се вижда олисялата тонзура...нали казват че той си е много естествен, защо му набиват комплекси така като му крият плешивината.

И ква кат си толкоз умен, и ква ако си прав? Народът си иска мутрата щото на тия им върви - имат пари и яко бият, не им пука от нищо - Те са а ти си умувай колтото си щеш.
И понеже си един от най-добрите анализатори, и понже те познавам от времето кога работеше с Мигленчето Кунева в радиото (ама я ге тя къде отиде), ще те питам, що не надскочиш обаянието на Костов и да погледнеш света отвъд светлия Му ореол Па ти пак си го люби, ама с мярка И не само него - има и други неща за харесване Иначе си много прав амя народът си иска Бойко - щото Бойко е прост и щото успява Умниците вече на са на мода

koq godina e sega