„ Гъз, гъз, гъз” – изговаря високо и възторжено едното от ония две момченца, които отдавна вече не са никакви момченца и за които не се разбира на какво точно невнятно основание са си въобразили, че притежават и макар и някакви мижави оттенъци на оная Божа дарба, която се нарича чувство за хумор.
Но загадката се разгадава от само себе си. Въобразяват си момченцата – веселушки (всъщност към трийсетгодишни пергиши вече), че имат чувство за хумор, защото публиката (или по-скоро зрителите, демек зяпачите) започват да се смеят неистово. Да пищят от възхита дори.
И това става не в някоя селска прогимназия, а в една от най-гледаните български телевизии. Национална една такава. В едно от най-гледаното предаване. Национално едно такова. Предаване за което всички говорят. Цялата нация тоест.
И се смее нацията. Хили се. Кикоти се. Залива се от смях. Пищи от смях. Далдисва от смях.Умира от смях. Псовисва от смях. Стене от смях.
Щото, нали: „Гъз, гъз, гъз”. Са й казали. На нацията. Много тайнствено, забавно и тръпкаво някак си. Все още полузабранено сякаш, недоопитано, недопреживяно и думано- недоиздумано.
Точно по този начин го чувстват и преживяват десетгодишните хлапетии, когато се събират из ъглите да си издумат чутите по семейни кавги, по кръчми, по улични разпри и по средствата за масово осведомяване (вече и там) мръсни думички. Изговарят ги, оглеждат се, хилят се, кикотят се, умират си от смях и се кефят. Като недозрялата нация.
Сякаш българската държава е била създадена преди десет години, а не преди 1300. Сякаш й липсват първите седем, седемдесет, или седемдесет и седем години от многовековната й уж култура. Или първите 1300.
Щото хайде да ги пресметнем тия много векове. Като извадим от тези хиляда и триста години българска държавност турските , византийските, татарските и комунистическите робства на страната, почти не остават свободни години.
А тези двайсетина наистина свободни години, които й остават фира от робското битие, са най-хулените и проклетисваните в цялата българска история.
Тези последни години показаха и неспособността на възхитената и въодушевена от виковете „гъз, гъз, гъз” нация да се справи сама с грижите, отговорностите, тегобите и задачите на зрелите общности, нации и държави. Нито пък да се докосне до радостите и насладите им.
Срещу българската корупция например се опълчват европейските комисари. Не и българското общество. Повечето българи роптаят срещу корупцията не защото я смятат за зло сама за себе си, а защото от нея се възползват други. Властниците преди всичко. „Ех, няма ли и мен кой да ме корумпира” – въздишат по махленските кръчми по-откровените представители на първично-масовите обществени настроения. Също като оная нахъсена журналистка, която, възмущавайки се от разменките на имоти и незаконното им придобиване, не пропуска да възкликне нервно и гневно: „А на мен защо никой не ми дава имоти, а?”
Та такива са особеностите на българското чувство за справедливост. Равенство против закона, а не пред закона. Равенство в корупцията, а не в правата. Щом ония могат да си го позволят, защо не и ние. Щом ние си го позволяваме да го правим, няма как да придиряме на другите. Справедливост ще въздаде не законът, а Таткото и Баткото. Таткото и Баткото ще им дадат да разберат на ония мръсници, дето се нагушиха, ще ги натикат по затворите, или най-малкото им затворят кранчето, пък сетне ще ни даде и на нас да се нагушим. Или най-малкото ще ни оправят. Защото ние самите не можем.
Ние самите например през всичките тези години въобще никак не забелязахме, че футболните ни клубове са купени от съмнителни богаташи, които перат чрез тях парите си и точат каквото има там недоизточено (доверие, страсти, възторзи, привързаност). Нашите управници не видяха неизплатените им дългове и неизправните им сметки, видя ги Европа. Може би защото футболът остава някак сбутан между всичките останали ни странности.
Нали и икономиката ни е като футбола. Сива, черна, черно-сива, сиво-черна и в най-добрия случай мръснобяла. И полицията ни е като икономиката. Полукриминална. Защото се оказа, че доста престъпни босове са нейни служители. И че доста висши полицаи са на служба у престъпните босове. А правосъдието ни също е такова, каквато ни е икономиката и полицията. И каквито са ни управниците. И каквото сме самите ние. И каквато ни е орисията.
Но пък сме хитри. Все ще преметнем европейците, дето все ни намират разни кусури. Те ще ни пишат доклади. Ние пък няма да ги четем. И какво толкова са се нафукали. Нима при тях няма престъпност. Нима те си нямат мафия. Нима не гледат Мюзик айдъл, Биг брадър и всякакви други простотии. Нали всичко това от тях прекопирахме.
Такива горе-долу криволици следва българската мисловност. И залутано в тях, общество ни не забелязва и не проумява нещо извънредно важно. Че покрай Айдълите, Брадърите, чалгите и простотиите развитият свят работи. Твори. Учи. Образова се. Открива. Създава блага. Изпраща космически кораби на Марс. Достига до смайващи научни постижения. В Европейския ускорител за първични частици (СЕРН), например в малки размери беше пресъздадена вселената такава, каквато е била 10 на десета секунда след Големия взрив.
Развитият свят запазва и предава от поколение на поколение образците на високата си култура. Въпреки че нейните потребители, а още повече нейните създатели, винаги са малцинство. Само че вековният опит и разумът на развитите европейски народи ги е научил, че истинските стойности се създават от малцинствата. Не от етническите, разбира се, а от малцинството на умните и надарените люде. В края на краищата не е толкова трудно да се проумее, че Америка например победи Япония не благодарение на многохилядната си армия, а на шепа хора. Опенхаймер и още неколцина като него. България обаче няма нито историческия, нито културния опит на развитите държави, въпреки неистовите си и в повечето случаи смехотворни напъни да мине за древна държава с многовековна култура.
Тук, също като при времената на комунизма, се налагат, ширят се, господстват и вилнеят широките народни маси с техните виждания, с тяхната мисловност и с тяхната шаячна правда, което тутакси ни запраща към страните от третия свят. С техните сапунени сериали, първобитната им бабаитщина (мачизъм), народните им музики и фолклори, неизкоренимата им корупция, липсата на правосъдие, мързела и невежеството им: „Аста ла виста, травахо маняна, всички са маскари, при Тошо ракията беше евтина, тиа демократе окрадоа България, опса, опса, гъз, гъз, гъз, къв кеф, Куба - да, янки - не… „
Между другото след успеха на остроумното си подвикване „Гъз, гъз, гъз” онова ми ти национално момченце се опита да се пробва по оная ми ти национална телевизия в онова ми ти национално предаване с един по-завъртян лаф. „Абе защо се казва дамска превръзка, като няма рана” – попита момченцето (всъщност вече зрял пергишин) и зачака поредното общонационално одобрение на остроумната си цвъчка. Нацията обаче този път се умълча. Ама не защото намери цвъчката за грозна, тъпа и неуместна, ами защото не я разбра.
Та, както каза Стефан Тафров, „комунизмът е вид простотия„.
А простотията, също като комунизма, е робство. И тези три – робството, комунизмът и простотията водят до нравствено и духовно обнищяване. До оскотяване. До лумпенизация и пауперизация. До бедност, тунеядство и готованство. (Ей, ама ще ни спрат ли все пак пустите му фондове или ще успеем да ги прецакаме…)
10.06.2008 18:30
Първо, правилно търсиш главната причина за бедите ни в простотията на мнозинството, но сякаш не виждаш каква е главната причина за тази простотията. Тя не е в робствата, не е дори и в комунизма, а в липсата на вяра. Или в кривото разбиране за вярата. Под вяра имам предвид истинска християнска вяра, а не закачането на кръстче в колата, или ходенето по панахиди.
Второ, сякаш поради същата тази причина, поради която не виждаш корена на нашенската простотия, ти идеализираш Запада. Западът отдавна вече не твори. Ускорителите не са творчество, въпреки че са солидно техническо постижение, и никой не знае със сигурност имало ли е Голям взрив, защо го е имало (това и без сигурност никой не го знае:-)), и какво точно е било след него. А Западът спира да твори, когато загубва вярата си. Сега живее без да твори, а само, както точно отбелязваш, предава от поколение на поколение образците от сътвореното през мощните столетия. Не твори там дори и малцинството на ценителите. Защото това, което сътворяват не може да се сравнява със сътвореното преди и няма да остане. А не творят именно поради липсата на вяра.
Ако сравняваме нашата мила родина със Запада, струва ми се, че основната разлика е не толкова, че тук хората са по-прости, въпреки че са, а че там тези малцинства, които споменаваш, дават тон на обществения, културен и политически живот, определят кое е ценно и кое не, докато при нас това правят простаците, като този в чието предаване си гледал сценката. Въпросът е защо е така и отговорът на този въпрос е може би не толкова в културните особености на мнозинството у нас, колкото в особеностите на това, което стана тук през последните двадесет години. С други думи, не е съдба това, което стана и при друго стечение на обстоятелствата и при по-качествени водачи, можеше да избегнем провала.
Между другото, аз също гледах сценката - слушах я по-точно, докато щраках на компютъра с гръб към телевизора. Майтапът май се състоеше в това, че след "гъз, гъз, гъз" следваше "гъсеница". Наистина смешно, оригинално и изискано, както цялото предаване. А коя е журналистката, която иска да й дават имоти? Това също си спомням, че го чух, но забравих къде и от кого.
11.06.2008 12:25
Не отричай миналото, заради настоящето, Иво, Иво!
11.06.2008 15:16
Предупреждение: Форумът е за пълнолетни, може да има ненормативна лексика и порнографски картинки.
Точен линк към темата:
http://forum.clubpolitika.com/index.php?showtopic=2862&st=0
Да не говирим за огромното количество предмети, което Западът произвежда.
За да бъде едно общество общество на потреблението, то трябва да бъде общество на производството.
В Западна Европа няма идеи, няма чувство за мисия, няма чувство за смисъл и цел - няма вяра с една дума. Ако целта е Франция да стане по дясна, французите да работят повече и вследствие на това да имат повече пари, хубаво, но това не е чак толкова въодушевяваща цел, която чак да осмисля живота на хората.
В точните науки не съм специалист, но и там мисля има главно доизкусуряване по идеи и открития направени отдавна. Задават се и доста страшнички неща, в генетиката например. Отива на антиутопия работата. Призвеждат, потребяват, произвеждат, потребяват, а радост и чувство за смисъл в живота няма чак толкова... Тука даже сме късметлии - поне си имаме предостатъчно проблеми с липсата на елементарна справедливост във варварското ни общество, така че по принуда си осмисляме живота в борбата с тези идиотщини (някои от нас де, някои го пропиляват).
За творчеството и науката, Достоевски го е казал най-добре в Бесове. Един от героите там казва следното:
- А я объявляю, - в последней степени азарта провизжал Степан Трофимович, - а я объявляю, что Шекспир и Рафаэль - выше освобождения крестьян, выше народности, выше социализма, выше юного поколения, выше химии, выше почти всего человечества, ибо они уже плод, настоящий плод всего человечества и может быть высший плод, какой только может быть! Форма красоты уже достигнутая, без достижения которой я, может, и жить-то не соглашусь... О боже! - всплеснул он руками, - десять лет назад я точно так же кричал в Петербурге, с эстрады, точно то же и теми словами, и точно так же они не понимали ничего, смеялись и шикали, как теперь; коротенькие люди, чего вам недостает, чтобы понять? Да знаете ли, знаете ли вы, что без англичанина еще можно прожить человечеству, без Германии можно, без русского человека слишком возможно, без науки можно, без хлеба можно, без одной только красоты невозможно, ибо совсем нечего будет делать на свете! Вся тайна тут, вся история тут! Сама наука не простоит минуты без красоты, - знаете ли вы про это, смеющиеся, - обратится в хамство, гвоздя не выдумаете!.. Не уступлю! - нелепо прокричал он в заключение и стукнул изо всей силы по столу кулаком.
Изключително проникновен пасаж е това, по мое мнение.
12.06.2008 19:32
12.06.2008 20:13
gluposti!
#Призвеждат, потребяват, произвеждат, потребяват, а радост и чувство за смисъл в живота няма чак толкова...#
gluposti!
#Тука даже сме късметлии - поне си имаме предостатъчно проблеми с липсата на елементарна справедливост във варварското ни общество, така че по принуда си осмисляме живота в борбата с тези идиотщини (някои от нас де, някои го пропиляват).#
e mi bon chance! and happy happy-end!
12.06.2008 23:53
А простотията, също като комунизма, е робство. И тези три – робството, комунизмът и простотията водят до нравствено и духовно обнищяване. "
Като чета някои реакции по повод написаното от Иво Беров си казвам, че определението за комунизъм не е пълно.
Не е само простотия. Той е и желание да се наложи тази простотия на всички и с всички средства!
15.06.2008 12:58
Всичко зависи от това какви са идеите.
Наистина при ислямистите сякаш има много по-голямо чувство за смисъл в живота, отколкото при мнозинството от западняците. За което свидетелства и готовността на ислямистите да умират (но и да убиват) за идеите си.
(На пръв поглед иизглежда парадоксално - колкото по голяма готовност има човек да умре за идеите си, толкова повече смисъл той или тя намира в живота, но всъщност няма противоречие - хората са смъртни и съзнават това, тъй че истински осмисленият живот винаги е насочен към нещо отвъд живота.)
Идеите на ислямистите обаче са античовешки. А защо, въпреки че са античовешки, те са толкова привлекателни за много хора е тема за отделен разговор. Изобщо, хубаво е, че ислямистите имат идеи, в които дълбоко вярват, но лошото е, че тези идеи са погрешни и зловредни. На Запад също някога са имали идеи, които са били и верни, и полезни - и именно тогава там са били сътворени истински ценните неща.
16.06.2008 19:27
#На пръв поглед иизглежда парадоксално - колкото по голяма готовност има човек да умре за идеите си, толкова повече смисъл той или тя намира в живота, но всъщност няма противоречие - хората са смъртни и съзнават това, тъй че истински осмисленият живот винаги е насочен към нещо отвъд живота.#
също като един комуниС
#На Запад също някога са имали идеи, които са били и верни, и полезни - и именно тогава там са били сътворени истински ценните неща.#
да разбирам ли, че само в руския ботуш е Спасението.........
тежко, тежко вино дайте...
17.06.2008 14:12
А къде е казано, че ще пораснем някога? Има хора дърти, с акъл на петгодишни. Цялата ни нация е на тоя хал. Ще изчезне без да е пораснала.
Тва е положението. Гъзесто.
19.06.2008 15:28
Но в този текст май става дума и за нещо друго, не по-малко важно. За тази страшна хранителна среда, в която виреят такива момченца, която ги ражда и храни, а те я оплождат (тук би могло да прилегне и нещо по-пиперлия, ама ще се впише именно в хранителната среда на простотията). И най-страшнота, най-опасното е, че те си я размножават. Как стана така, че всеки, който си повярва и е дебелооко нагъл, може да стане я журналист, я политик, може да се захване с каквото поприще си избере. Как се роят и открояват звезди на родния небосклон, една от друга по-чудовищно некадърни, една от друга по-самовлюбени - то не бе Слави и Камен, то Иван и Андрей, то професори като Юлият Вучков и Божидар Димитров, то кандидат за айдъли, то биг брадъри, то бат'Бойко, то Волен, то...Това, което за Алеко е щастлива хрумка, се оказа най-точният портрет на българина. Нине и присно и во веки веков...Страшно!
24.07.2008 11:12
Това ще бъде поредна нацонална катастрофа за България. Или не е така?

2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.