Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 16:13 - Христос - начин на употреба
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 9282 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 22.12.2008 16:15


       Той не е такъв, какъвто хората биха искали да бъде. Хората биха искали той да е красив. И да е красив не с каквато и да е красота, а с тяхната красота. Да им прилича. Нали се имат за красиви. Което само по себе си е гордост. Самомнение. Самооблащаване. Северните народи например смятат, че северната красота е най-красива. Според тях човек е красив, когато има бяла кожа, руси къдрави коси и сини очи. Такива са показателите за красивост, описани в ХII век от европейските бардове (певци, трубадури, менестрели). Тази северняшка красота и сега се приема от повечето хора за най-красива красота. Не за друго, а защото северните (англосаксонските държави) имат най-много пари, за да вменяват и разпространяват на човечеството своите представи за красота. Чрез телевизии, филми, списания и вестници. Така че по всичките почти коледни картички и картинки Христос е изобразен с руси къдрави коси, сини очи и бяла кожа. Такъв си го представят и повечето хора. Представа, която си е търговска и користна. Не само грешна, а и греховна донякъде. А Христос е бил семит. То ще рече мургав, черноок и чернокос. Разбира се, мургавите, чернооки и чернокоси люде също могат да бъдат красиви. Доказателството е Антонио Бандерас. Само че Той не е приличал на Бандерас. В него не е имало нито красота, нито обаяние. Бил е толкова грозен, че хората са го презирали и са странeли от него (повечето, де…). Или поне така го описва Исай в своите пророчества:  „В Него няма нито красота, нито обаяние. И Го видяхме, а нямаше какво да гледаме и да ни привлече. Презрян и унизен от хората, мъж с болести и познаващ немощта. И сякаш закрито негово лице и презряно: и не го смятахме за нищо. Той носеше истинските наши болести и понесе нашите болки. А ние Го мислехме за прокажен, за наказание и унизен от Бога…” (53 – 3,4,5) В Библията няма друго описание на Христос, освен описанието на Исай. И в откровенията няма нито дума за външния Му вид. Сякаш евангелистите са се свенували да споменават, да говорят и свидетелстват за грозотата му. Обяснимо е.Тe, и четиримата евангелисти, са живели в тогавашния гръцки свят. А тогавашният гръцки свят –на първи и втори век от новата ера, по отколешна привичка е смятал външната красота за отражение на вътрешната. „Здрав дух, в здраво тяло” – са думали древните гърци, а след тях и римляните, като са приемали болката и страданието за обвинение срещу човека и неговите слабости. (Между другото този лозунг подемат и комунистическите физкултурници. А също и фашистките.) Преди две хилядолетия обаче между двете епохи – древната и новата, се случва нещо нечувано, невиждано и небивало. Здравият духв здраво тяло бива заменен от дух в тяло „болно, немощно, презряно и унизено”. И в Христовото тяло се вмества не какъв да е дух, а дух Божи - най-святата християнска същност. Няма по-голяма революция в древния свят. И въобще в историята на световете. Няма друга такава вяра и друга такава религия. Богът, винаги свързван с красотата и могъществото, този път е свързан с болестта, немощта, смирението и страданието. И такъв го приемат десетки хора. После хиляди и милиони. Защото Той е като тях. И те са като Него. Болни, изнемощели, унизени, безпокойни и страдащи. Но изначалната представа за страдащия и унизен Бог продължава само един-два века. Не би могло да бъде иначе. Един бог не може да бъде страдащ, унизен и немощен, ако е призван да обслужва императори и царе. Не е случайна думата обслужва. Хората – и царе и просяци, са убедени, че Той е призван по някакъв начин да ги обслужва. Никой не може да ги разубеди в това. А и не бива май. Затова кръстът – знак на мъченичество и унижение, изведнъж става победен знак. Явява се като победен знак, обкръжен от надпис „с този знак ще победиш” на император Константин Велики преди битката му с тиранина Максентии. Константин побеждава тиранина и превръща християнството в държавна религия. Кръстът започва да се носи върху мечове, ножове, щитове, доспехи, знамена и хоругви като залог за победа, а пък телесното страданието вече не се приема като обвинение на боговете, а като подвиг в Негово име, като показател за нищожността и преходността на „тоя свят” и като свидетелство за благородна готовност той да бъде отхвърлен, защото е мимолетен и греховен. Тази готовност е била улеснена от обстоятелството, че по онова време светът си е бил греховен и си е бил за отхвърляне. Той впрочем си е такъв и сега. Но тогава отхвърлянето му е било много по-лесно, защото всички са очаквали земния свят да бъде заменен с друг – по-добър. Нали „Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила (Марк 9,1). И са били необходими докъм четири кръстоносни похода, за да разбере човечеството, че тези думите на Марк са притча. Били са необходими докъм 13 века, за да се съсредоточи то повече върху отсамния, нежели върху отвъдния свят. Да замени себеотрицанието със самоутвържаване, а смирението - със себеизява и юначество по гръко-римски образец. Промяна, която бива назована със звучното име възраждане, или по западному ренесанс. Ако мислите, че Христос не е бил представян от прочути ваятели и живописци като гръко-римски юнак (герой), лъжете се. Така го извайва не друг, а Микеланджело в църквата Мари Сопра Минерва. Неговият Христос също като древногръцките юнаци е изпружил десния си крак напред, а дървения кръст е прегърнал не като уред за мъчения, а като копие или знаме (между другото в същата стойка е застанал шипченският опълченец, който държи Самарското знаме в картината „О, Шипка” на Ярослав Вешин. Което припомня и по-сетнешния начин на употреба, който людете Му вменяват някъде към ХIХ век. Националната кауза. Народното дело. Раждат се, значи, нациите, бунтуват се народите и обявяват своите стремежи и въжделения за част от Божията промисъл, като свиват екуменическите и католическите (всеобхватните тоест) измерения на вярата до национални, племенни, че дори и махленски размери. В най-развитите страни пък, където човекът и неговите права вече се поставят над държавата (съвсем заслужено между другото), Той бива понякогавъзприеман и като личен приятел. В Америка например възникват понятията „май пърсънъл Джизъс”(личният ми Христос) и „Джизъс дъ бади” (Христос приятелят). (Изписвам тия думи на българица, а не на латиница, напукна Николай Василев, който обясни, че Джулюница трябвало да се пише Djuljunitza.) И нищо чудно в мешавицата между коледни реклами и филми неизкушените в умствени усилия потребители (то пък колко ли са изкушените) да приемат своя пърсънъл бади Джизъс като многофункционална (многоцелева) пералня, която не само чисти греховете при натискане на копчета (изричане на молитви), но помага също при вземане на изпити, вкарване на голове ипопълване на тотофишове (е, невинаги). То нали вече и възклицанието „бинго” все повече заменя „алилуя” и „ Джизъс”. И вече никак не е сигурно какво точно се празнува по Коледа. Ако надзърне човек в трескавите очи на хората, които пъплят по коледните стъгди, мегдани и продавачници, и види как се блъскат те и пресмятат на кого какво и за колко да купят, лесно може да заключи, че тази суетня няма нищо общо с раждането на Христос, но пък има всичко общо с един друг празник. Той се е наричал Dies natalis solis invicti - Ден на рождението на непобедимото слънце. Празнували са го древните римляните. Самата дума „Коледа” има латински произход. Означава начало на месеца или годината. И познайте кога се е празнувал празникът на непобедимото слънце. Ами да – на 25 декември, разбира се, когато то започва да грее по-дълго. И познайте как са празнували този празник. Не, не са ходили да гледат гладиатори. Купували са подаръци. На децата преди всичко… А как празнуват българите? Ами с онези стародавни обреди, предназначени да склонят естествените и свръхестествените стихии към изобилие и успешен разплод. „Стадо ти се е, домакине, обягнало, половината близнило, жена ти е родила мъжко дете” – пеят нашенци по Коледа. И ако българските обреди се различават по нещо от африканските, то това е преди всичко… Свинята, разбира се (по други земи пуйката). Из цяло Българско разговорите за това кога точно ще се коли свинята (другаде говорят за пуйката), как ще се коли, кой ще я коли, кой ще я сготви, как ще я сготви, как ще се яде тя и какво ще се пие с яденето, надвишават многократно разговорите за Христос, неговото раждане, живота и делото Му, ако, разбира се, въобще някой се сети покрай свинското и винското да подхване такъв разговор. Защото празникът е, разбира се, светъл, прекрасен, трогателен, нужен и човешки, но Христос, с умилителните картинки на русичкото, къдрокосо и синеоко детенце, родено в чистичката слама на рисуваните ясли, е много повече предлог, нежели причина за празнуване. Но както и да употребяват хората своя Бог, както и да го пригаждат към себе си, Той не е такъв, какъвто те биха искали да бъде. Но, от друга страна пък, въобще не е важно какъв бихме искали ние да бъде. Нито какво ние си мислим за Него. Важното Той какви би искал да бъдем. И какво Той си мисли за нас. Въпроси, които не са никак трудни. Защото е очевидно, че ние не сме такива, каквито би трябвало да бъдем   imageimage


Тагове:   начин,


Гласувай:
0
0



1. grigorsimov - Ренесансът е възраждане на езичеството!
22.12.2008 18:42
Никъде в евангелията не пише, че Христос е бил грозен, и няма как да е бил, първо, защото наистина външният образ, в почти всички случаи е отражение на "вътрешния". Освен това, образът на Исус Христос е нарисуван от евангелист Лука. Така че, нито Христовият образ е измислен, нито образите на светите апостоли. Другото е от лукавите, които ни внушават, че няма истина, няма правда, и че всичко било "относително".
А усмихнатият и весел образ на Христос е дело на протестантите. Никъде в евангелията не пише, че Христос е бил весел, което и би било абсурд. Вижте образа на Христос в православните икони.
А що се отнася до "ренесанса", - той е резултат от всестранната разложителна дейност на Юдейската сатанинска мафия, чиито цели са - унищожаване на Християнството и на човешката съвест, понеже са пречки за поробване на народите, което е крайната цел на сатанистите (които са си жива реалност)!
От времето на "ренесанса" , насам, на мястото на християнството, целенасочено насилствено се възражда и налага гърко-римското езичество, или поне това което ни представят за такова. Ето това, всъщност, е "ренесанса" или "възраждането", на западна Европа.
цитирай
2. анонимен - мммда
22.12.2008 20:21
Пък Кока-Кола отричат, че са създатели на съвременния образ на Дядо Коледа.
цитирай
3. grigorsimov - 'Светската' Коледа е нагласена пародия
22.12.2008 20:45
Съвремената 'светска' Коледа, целенасочено е изпразнена от Християнско съдържание. А само до скоро, поне по селата, Коледа се почиташе, точно според многовековната християнска традиция. С едно допълнение (остатък от предхристянските вярвания), - в Трънско, на Бъдни вечер, по традиция, отделно се споменаваше и славянският ни Бог Джерман!
цитирай
4. анонимен - !?
22.12.2008 23:18
К'во ми пука за нек'ъв си Христос? Аз съм модерен.
цитирай
5. raylight - Непобедимото слънце
23.12.2008 10:48
е много, много стар индоевропейски обичай, много по - стар от най - добрите усвоители на чужди цивилизации - римляните. Ние го празнуваме под формата Игнажден (Единажден), дошъл от Ениалем. А свинята е сръбско културно влияние, бай дъ уей.

За вярата и човещината и аз написах нещо анти-Ницшеанско - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=269055
цитирай
6. raylight - Модерността и Христос
23.12.2008 10:50
Ей, анонимко, едни аржентински котки са по - модерни от тебе и повече разбират Христос, отколкото ти през целия си живот би могъл да разбереш. Айде по антиградиента!
цитирай
7. анонимен - Just comments (Alex)
24.12.2008 06:58
Коледа е превърната в християнски празник по времето на Константин Велики (удобството да трансформираш един вече съществуващ празник в друг и всички да празнуват заедно). Датата на рождението на Христос всъшност не се знае (овчарите са на полето - твърде съмнително обстоятелство даже и в палестина - доколкото през зимата и там нощите са студени). По начало по това време записана дата на ражднане на някой, които не е аристократ е било нещо доста абстрактно.
А колкото до начина на употреба на Христос - то е пълна истина че всеки деформира наличните данни така както му е изгодно (така е било и преди Христос да дойде на земята).
Е, сега хората са по усъвършенствани в методиката, манипулация на масовото съзнание на така наречените свободни хора.
И доколкото е не особено изгодно да си добър и себепожертвувателен - образа на Христос такъв, какъвто е в единственото истинско описание за него (Библията) съвсем естествено е забравен или тълкуван както диктуват обстоятелствата, ползата, интереса и пр.

By the way - Някои тълкуватели считат че липсата на ясно описание на външността на Христос е продиктувано от това че той е Бог и само временно е приел човешки образ, т.е. описанието на този образ ще отклони хората от същността и те могат да се кланят на такава външност като на идол, да я приемат за идеалната и пр. (което всъщност Иво описва приложено по-къно).
Any way - Merry Christmas (and Happy and Spiritual New Year)
цитирай
8. анонимен - hinkoff
24.12.2008 16:12
За сега мисля да не коментирам статията, а само да пожелая на Иво Беров и добронамерените читателите на блогът му, една топла, не само от към парно, свинско и вино, Бъдни вечер и весела Коледа.
цитирай
9. emil60 - Когато ми харесва...
24.12.2008 17:37
Когато ми харесва едно писано слово и ме кара да се замисля и да търся други автори и мнения...значи е много силно... Ако намеря други мисли, свързани с такъв специален поток на чувства, ще ги цитирам и тук...
цитирай
10. alexanderkolev - Честита Коледа на всички!
26.12.2008 00:41
Честита Коледа, Иво!
Честито Рождество Христово!
(Между другото, как всъщност е политкоректният поздрав тези дни и променя ли формата смисъла?)

За важните неща.
Какво си мисли Творецът за нас и какво ние за него?

Ето едно мнение:
Все религии — это попытки человека познать истину Бога. А христианство не является религией — оно есть ответ Бога на наш вопрос.
отец Александр Мень
http://azbyka.ru/vopros/1m09-all.shtml

Според този отговор, християнството, важно е не толкова какво си мисли Творецът за творението, а какво чувства. Безгранична любов.
И за да намерим Бога - за да започнем да мислим и живеем така както Той иска от нас - трябва и нас да ни води любовта. Така ни каза самият Творец, когато живя сред нас; така ни повтори апостол Павел; така го чувства всеки човек, в когото Божията искра не е задушена от плевелите.

А в кръга на шегата, но не съвсем, ето и едно по-цветисто мнение:
— Ама ти мислиш ли — попита овчарят, — че няма да свърши тая година? Че то — имаш право, момче! Какви дълги войни е имало. Тая, напалионската, че както разправят, шведските войни, седемгодишните. И хората си ги заслужават. Дядо господ не може вече и да ги гледа, възгордели се едни такива, страшно нещо. То каквото беше станало! И овнешкото вече не им харесва, и него вече, момчета, не щат да го ядат. Други години се извървяваха да ме молят да им продам котрабан някой овен, а през последните години им дай само свинско да лапат и птици, не стига това, ами всичкото да е сготвено с масло или мас. Ето за тая им горделивост се е разсърдил дядо господ. А те пак ще дойдат на себе се, кога почнат да варят лобода, както е било през напалионските войни. Пък и големците ни бяха се забравили. Старият княз Шварценберг се возеше само с каляска, а тоя младият, княжеският сополан, се е вмирисал целият на автомобили. Ама дядо господ и него ще накара бензин да дриска.
http://www.chitanka.info/lib/text/9038/27
цитирай
11. ivoberov - Александър Колев
26.12.2008 12:19
Благодаря ти, бъди жив и здрав. И това от Швейк е показателно и чудесно
цитирай
12. alexanderkolev - За външния образ на Христос, си м...
26.12.2008 16:03
За външния образ на Христос, си мисля, че не е бил нито прекалено хубав, нито особено грозен. И може би затова евангелистите не са го описали, макар че главната причина изглежда е, че тогава не са си падали много по описанията. Има някои споменавания за външен вид в Библията - за Йосиф, Саул и др. - но съвсем не толкова много, нито пък подробни. Сякаш са разбирали, че това е нещо маловажно. Вярно, че евангелистите са писали по-късно и са били повлияни от елинистичната култура, но пък за другите персонажи в Новия завет също няма описания. А Христос може би е изглеждал горе-долу така:
http://www.belygorod.ru/img2/RusskieKartinki/Used/445Polenov_MechtySAR.jpg
За пророчеството на Исая, не съм сигурен, че трябва да се приема буквално. То е някакъв вид прозрение - основано на вниквне в същността на нещата и предугаждане на Божествения план - за идването на Спасителя и за това, че ще бъде презрян и обиждан от хората. Поради злината на последните, която пророкът (който между другото загива разрязан с трион) много добре е познавал.
цитирай
13. thehobbit - Честито Рождество
29.12.2008 13:34
Прекрасен текст, Иво (не че това е чудно някак си).

И много съществен. Препратката към Исая е много важна, защото много се приказва за Месията и за Спасителя, но твърде малко се знае за произхода на вярата в него.
Естествено, християнството (чрез самия Исус и най-вече чрез апостол павел) доста променя старозаветната представа за Месията, но това е отделна тема.

Поздрав!
цитирай
14. анонимен - spored nyakoi Iisus e roden na 6. ...
30.12.2008 03:09
spored nyakoi Iisus e roden na 6. april.

zashto e vajno da otbelejim rajdaneto MU, tova e vwproswt

#
цитирай
15. dobrata - Дали е бил красив или не,
30.12.2008 22:21
Какво значение има? Той е приел човешки образ, образът му е би подобен на майка му Мария, предполагам, за която също не считам, че е бил суперкрасавица на невръстната си възраст, в която Го е родила. Тези неща са без значение от наша тъпа гледна точка, истината е, че по време на Коледните празници /както и с удоволствие прочетох един материал в Уикенд/ у нас по националния ефир ни занимаваха с това какво се плюска, какво не се плюска, как да се тъпчем с колко вида манджи и от какви караконджоли да се пазим, защото е опасно. Името Иисусово не бе споменато нито веднъж /поне в заелото целия ден предаване на преподобний Димитър Цонев/, беше отврат и соц-ком простотия цялото т.н. "шоу", предавано директно от НДК и струващо Бог знае колко парички.
Виж, Иво, нещата са безкрайно изгубени, за жалост, не виждам как ще се "намерят", оставям това в Божиите ръце,
ЧЕСТИТА КОЛЕДА и ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА, човеко!
цитирай
16. анонимен - БЕУЗМНИ ЧОВЕЧЕ
07.01.2009 17:15
Клети заблудени човече...
самозабравили се човече.
кой си ти, че да мислиш, че знаеш как е изглеждал Христос??!! КОЙ СИ ТИ? едно човече, като всички нас. кое те кара да си мислиш, че можеш да знаеш и разбираш отговора на тоя въпрос?? на себе си отговори, безумнико.
а в писанията си апостолите не са описали външността МУ, защото Откровенията им са писани под благодатта и вдъхновението от самия Бог. а Той никъде в ученията си, никъде в нищо не говори за външния вид - не своя, а въобще. единственото което казва за външния вид е, че "не гледа на лице, а на сърце". затова и външният Му вид не е споменат - за да разберат хората, че смисълът е другаде. да не съсредоточават там вниманието си и да не Му придават телесна форма. защото тя е била временна и защото смисълът на влизането Му в тази форма е друг.

освен това няма противоречие между "страдащия и унизения, т.е. знака на мъченичество и унижение и победния знак", напротив, двете колерират в смисъла на Неговата жертва. която ти явно не си разбрал... ти просто нищо не си разбрал. не си и виновен, защото за да разбираш божиите дела, е нужна мъдрост, а тя се дава свише. просто не ти е дадена. това, че си умен, не те прави мъдър. а опитите ти да анализираш нещо, което илиза извън духовната ти зрялост и възможности, те прави безумен. така, че просто си разсъждавай върху политиката и не влизай в измерения, които са далеч от теб... иначе замисълът, идеята ти е добра, дори много добра но анализът сериозно куца. замисли се и бъди малко по-критичен към себе си.

а за разсъжденията ти на тема политика - прозорлив си, но като всички костовисти като стане дума за вожда се държиш като облъчен зомбиран сектант, който брани с всякакви средства "учителя", кланяйки се нездрао на измисления му ореол.
цитирай
17. анонимен - П.С. от анонимен - 17.01
08.01.2009 14:16
Освен това “велики разбирачо”, един Бог наистина не може да е грозен. Грозотата не е физическо измерение. И когато едно тяло носи в себе си Духа – съвършената доброта, съвършената чистота, Истината, Животът, то каквито и параметри и форми да има това тяло и лице, то НЕ може да е грозно. То ще излъчва одухотвореност, доброта, чистота, ЛЮБОВ и ще покорява сърца, умове и души именно с това. Както всъщност е и било. Дори с гласа си....защото гласът носи отпечатъкът на душата. И когато тя побира в себе си всемирната любов, нали се сещаш, че усещането и възприятието ти за тази личност може да бъде единствено усещане за възтрогваща красота, която мнозина с нескопени души са усещали и са се разплаквали само от първия контакт с Него. Затова и твърде елемнтарно би било да се описва външният Му вид...

А когато те слушам теб (нали си си качил песнопенията), усещането ми е единsтвено за завличащ мрак, не знам защо....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6951798
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15099
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930