Някога, някога, много някога, по времето на палеолита правосъдието се е раздавало бързо, качествено и ефективно. Раздавали го широките простонародни маси. Ако някой например открадне нещо или пък „изпущи” огъня на племето, или не предупреди навреме за идващия мамут, или пък изнасили не точно онази женска, която е имал право да изнасилва, то племето, тоест широките народни маси, тутакси го погвало, хващало го и го пребивало с камъни. А после танцувало около огъня, удовлетворено от бързината и справедливостта на правосъдната си система.    Чак след време човечеството измислило съда.    Съдът несъмнено е затруднил правосъдието. Особено неговата бързина. И особено правосъдието на широките простонародни маси. Затова пък съдебните грешки станали по-малко. Защото, като сгащвали заподозрения, хората все пак проверявали тъкмо той ли е „изпущил” огъня и тъкмо той ли е изнасилил неправомерно женската, след като по време на престъплението е бил на лов за мамути.  Само че до откриването на съда, са минали не стотици години. Нито хиляди години. Нито десетки хиляди години.  Минали са стотици хиляди години.  Стотици хиляди години проби и грешки. Стотици хиляди години осмислен човешки опит. Цивилизация тоест. Гражданственост демек.    Така от предисторията на палеолита хората преминали в неолита.  През неолита обаче съдии са били управниците. Който те управлява, той те съди тоест. И – о, изненада – управляващите печелили всички дела. Винаги.  След време чак, примерно около 13 век след Христа, в Англия или някъде наоколо, хората решили, че човек трябва да бъде съден само от равни нему. Не от началници и висшестоящи.  Само че от неолита до европейското средновековие минават години. Не стотици години. Не хиляди години. Минават десетки хиляди години.  Десетки хиляди години проби и грешки. Десетки хиляди години осмислен човешки опит. Който се нарича гражданственост. Цивилизация тоест.  Да, ама и тези, които са ти съсловно равни, могат да ти бъдат началници. И се получава пак същата очаквана изненада. Началниците печелят делата. Винаги. Всички дела.  И решили тогава хората, че съдебната власт трябва да е независима от законодателната и изпълнителната.  Ама докато се стигне до това решение, минават не десетки години, а цели векове. Десет века примерно.  Десет века проби и грешки. Десет века осмислен човешки опит. Който се нарича цивилизация. Може и гражданственост.  А междувременно хората забелязали, че всички заподозрени си признават. Хванат джандарите един заподозрян, вкарат го в затвора и той тутакси признава вината си. Хванат друг заподозрян и - о, изненада – и той също си признава. Същата вина за същото престъпление. И въобще всички хванати си признават. За това престъпление и за всички други.  Чудели се хората защо се получава така и – о, изненада – открили, че разследващите органи бият и затова всички винаги си признават.  Всъщност не винаги. Ако са убити, не. Тогава не си признават.  Защото се случвало понякога разследващите органи да се увлекат в биенето и да убият заподозрения.  Та затова решили хората, че биещите органи не само не трябва да убиват заподозрените, а и не трябва да ги бият. Дори ако заподозреният е Дракула, Джак Изкормвача, Ал Капоне, убийците на Луканов или пък на Чората. Дори ако заподозрените са обвинени в някое чудовищно злодеяние и тогава не трябва да се бият. Дори ако са обвинени, че заразяват деца с вируса на СПИН например и тогава не трябва /нещо с което всички българи са съгласни/.  Защото хората стигнали до странното, загадъчно и все още неразбираемо за някои широки народни маси заключение, че всеки е невинен до доказване на противното, вместо всеки да е виновен до доказване на същото / нещо с което не всички българи са съгласни / .  Само че докато се стигне до това заключение минават няколко века. Пет поне.  Пет века на проби и грешки. Пет века осмислен човешки опит. Пет века гражданственост. Цивилизация тоест.                                                         …  Цивилизация, ама не винаги. И не навсякъде. Само в някои части на света. В малко страни и държави. Онези, които се наричат правови.  Иначе по широкия свят широките народни и простонародни маси все още живеят в предисторическата епоха. В неолита. Или пък в средновековието. В една държава например все още бият жените с камшици за това, че носят панталони (ОАР беше май). И ги пребиват с камъни при изневяра (Иран). И ги убиват при подозрение в изневяра. А пък заподозрените в тези страни (всъщност повечето страни по света) винаги си признават. Както си „признаха” нашите сестри в Либия. Защото…  Абе знае се защо. Както се знае колко време е нужно, за да премине едно племе, един народ, една нация и една държава от предисторията в палеолита, от палеолита в неолита, от неолита в средновековието и от средновековието в цивилизацията.  Нужни са стотици хиляди години осмислен човешки опит. Цивилизация демек.  По-малко се знае колко време е нужно, за да се върнат хората от цивилизацията в палеолита и варварството.   Май са нужни няколко дни само. И дори няколко часа.  Доказват го наводненията. И земетресенията. И опашките при соца. И тъпканиците в градския транспорт през горещниците. И войните. И кризите. Икономическите и всякаквите.                                                  ….    А някои държави са на границата. На границата между Изтока и Запада. Между Европа и Азия. Между варварството и цивилизацията. Между правовите държави и държавите с полицейски произвол.  И тази граница е тънка. Много. Човек лесно може да се залитне към едната или към другата страна. И държавата. И обществото.    Зависи от наглед дребни неща. От смелостта на „група граждани” например. И дори на един гражданин. Нали иде реч за гражданственост. За цивилизация демек. Или от почтеността на една медия. Или от изказването на един министър… Толкоз. 

Преди малко писах на katan да стои високо...
Заради ней ния случай с "Уикенд". Ти просто потвърждаваш думите ми...Хареса ми отново това, което развиваш като теза.
Б.

Какво са 20 години наши грешки в сравнение със стотиците хиляди години на проби и грешки на човечеството ? Нали все още господства познатия социалистически девиз : " Другари, няма да правим нови грешки - ще повтаряме старите ".Та ние още се влачим към входа на общността на цивилизованите държави. Интересно колко още десетки години ще ни бъдат необходими за да израстнем като правова държава и ни приемат като такава ?

Отново в ъндърграунда с малко повече история тоя път!
Тъжното е, че си прав...както винаги!
Лек ден ти пожелавам!

Тогава защо умря Христос?

Така е! Но сега е времето на:"Квото ние кажем, това става!"

В тая връзка се сещам "съда да се забърза" :)

Пропуснал си съда на свободните граждани в Елада и Римското право.

До преди да го направят министър този беше го хванала нямката. Просто си мълчеше за да не го разберем колко му е...или, че не му е повече от на неговия тартор. Сега като се разприказва му личи много...ама какво като му личи вече...сега не приказките ще му са важни а какво ще прави или какво няма да прави.
Иво,
ти носиш голяма отговорност за да се наклонят везните толкова ясно в тяхната посока. Неказвам колко но ясно е видима за мен и тази си порция си тежи на теб и ти трябва да си и пазиш контрола с онази си част с която и го даде.

Пропуснал си всичко бай Беров - и знанията, и историята, и здравия смисъл. И малко да напълнееш, човече, че приличаш на фанатик.

М да, минали са сторици хиляди години цивилизация и като венец на това развитие в БГто премиер стана един питекантроп откъдето и да го погледнеш. А като си отвори устата - все едно Пепа ти пее за синята прашка. Ама нали чакаме да ги спука от бой ония там лошите...

Ако трябва да бъдем екзактни и пунктуални, не мое се говори за стотици хиляди години цивилизация, като човечеството е само на сто хиляди години. От първия обработен камък.

Чудесно приложени отпратки за ясно очертаване на идеята! Евала!

и вярно :)

Приятни събота и неделя.