Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2009 15:03 - Дойде ли краят на политиката в България
Автор: ivoberov Категория: Политика   
Прочетен: 14154 Коментари: 33 Гласове:
6



 Встъпление : Този път реших да не се съобрязавам с правилото да се пишат къси, простички изречения, за да се улесняват и привличат  читателите. Пиша така, както ми идва - на който му е любопитно - да чете.                        Политическа система и кеф    Голям зор беше преди време да се смени политическата система. Каквото и да означава „политическа система”.  Защото мнозина изпечени в махленския политически многоговор люде имаха повече или по-малко смътна представа какво означава политическа (със сигурност повече или по-малко смътна представа какво значи система; със сигурност повече, отколкото по-малко смътна), но нито повече, нито по-малко, а направо никаква представа какво означава политическа система.  Което позволяваше на привидно образовани и вещи  тълкуватели на „политическото” спокойно да бъркат политическа система с избирателна система, предлагайки замяна на мажоритарните избори с пропорционални.  И което позволи на съвсем посредствени, но иначе отракани в осребряването на простонародни въжделения особи да се сдобият с власт и хиляди декари имот.  А то, осребряването, не се оказа никак трудно, също както и разгадаването на простонародните въжделения - да можем всички да си купуваме ония завладяващи неща, дето ни ги хвалят по „телевизора”, и да получаваме пенсии, с които да обикаляме света също като западняците.  И особеното тук не е толкова своеобразието на тези въжделения, присъщи на всички народи по света и на цялата международна общност, а тукашните представи за това как те биха могли да бъдат задоволени – не чрез пазарни отношения; - не чрез гражданска дейност, която да осигурява и пази правовата същност на държавата; - не чрез работа, производителност на труда; - не чрез вложения в науката и образованието; - не чрез всички онези начала, които са направили от демократичните, свободни и развити държави демократични, свободни и развити държави, защото всички тези тегоби се оказаха непосилни за несвикналите на обществени натоварвания и приведени от различни видове покорство и подчинения простонародни плещи тежест, та затова реши нашенското мнозинство, че трябва да потърси задоволяване на своите ищаси чрез онази вълшебна система, или по-скоро оня хитър начин, цака, иширет, номер, пиниз, тарикатлък, чрез който обществото ни би могло да заприлича на западните общества, без да си дава много зор, а по нашенски – яваш-яваш.  И тъй като се оказа, че политиката и демокрацията не са нито цака, нито пиниз, нито иширет, нито начин за постигане на подобен кеф, и тъй като се видя, че и социализмът въпреки безспорните му предимства на безметежност, безгрижие, безотговорност не обзаведе природонаселението с така въжделяваните неща консумативи (дънки, беемвета, перални, отпуски, пенсии, космодискове и каквито стоки за потребление се сетите), то надеждите се стовариха върху Човека, който ще ни оправи, партиите и вицовете  И тъй като се видя, че с царя не се получава, сега опитваме с генерала. А „да ни оправи”, то ще рече, да мисли за народа. Да се пребори с корупцията. Да въведе ред, законност и справедливост. Да накаже лошите. Да възнагради добрите. И въобще той да прави политиката, а пък ние, останалите, ще го подкрепяме. Е, може понякога и да го оплюваме тихичко. Но иначе силно ще викаме: „А така, давай, дръж, бутай, подхвани от тая страна, подхвани от оная, дай им да разберат, скъсай им шушоните, ама и внимавай да не се сецнеш…”  Като, разбира се, Синята коалиция, нали са коректив, ще викат на висок глас: „Не от тая бе, от оная страна подхвани”, а на по-нисък глас ще мрънкат: „Ама не може ли на тая длъжност един наш човек да сложиш, много е кадърен”, РЗС ще викат: „А така, ама дръж сега и тоя, щото и той е за затвора, тоест за резачката”, атакистите пък, които кой знае защо предварително извикаха: „Браво, подкрепяме безрезервно”, каквото и да извикат, ще е без значение, защото светът ги държи в килера за политически опасности и вехтории, от БСП няма какво да викат и дори няма какво да шепнат, защото ако не завинаги, то поне засега е по-добре да си траят, герберите, разбира се, ще викат: „Здраве желаем, господин генерал!”, и така, докато политиката не се изроди в учрежденски заговори, махленско клюкарене, кръчмарски откровения, подмолни завери и тайни договорки или докато от нея не останат само познатите битови стърготини под формата на вицове от рода на „Бойко имал два размножителни органа, всеки един от тях по-голям от другия”, разправяни тихичко из кюшетата, та да не ги чуе някой, дето не трябва.                           Политическото дередже и целофана  Впрочем това политическо дередже (равнище, хал), повече или по-малко съзнателно, повече или по-малко безотговорно, но при всички случаи старателно и упорито бе тъкмено и таманено от цялото ни почти общество и от всички почти български медии, които по време на Прехода не спряха с необясним унес и с извратена наслада да плюят и охулват и партиите, и политиката, и политиката на партиите, и политическата класа като цяло, и политиците в частност, и всичко свързано с политиката, като всичко това ги кара да се чувстват сега съпричастни към обвитото в целофан следствие на дългогодишните си напъни и по-скоро да се радват на целофана, нежели да обсъждат нещото в него.         И не че хората не взеха правилно решение на последните избори, напротив, действията на сегашните управници са, общо взето, горе-долу, правилни и засега точни, но людското умонастроение, което осигури властта им, както и все още неосъзнато и непризнато отхвърляне на политическата система връща страната ни в ония първозданни времена на българското битие, при които властовите политически решения някак неизбежно доведоха различни видове робства – турско, визанатийско, руско и българско, като никак не е сигурно дали българското е за предпочитане.               Политика, заговори, кланета и ханове  И не че тогава не е имало политика, имало е, разбира се, нея винаги я е имало, само дето няма как да се поучи от нея едно тревожно общество, което обръща повече внимание на хански шумотевици, шатри и щуротии, нежели на ония вътрешни взаимозависимости, които са довели до едни или други сетнини за България.   През седми век например една част от българите (една партия тоест) или по-скоро една част от властващата прослойка са искали да вървят към Италия, други към България, трети пък са предпочели да си останат във Фанагория, за да се сразяват и претопяват с хазарите, имало е по-късно партии, които са били против съюза със славяните, имало е партии, които са смятали, че е по-добре християнството да се приеме от Ватикана, а не от Византия, или пък че е по-добре да се запази старата вяра в Тангра, -                   съвсем между другото, много е чудно защо тези, които толкова държат на българщината, възхваляват Симеон – владетеля с прякор Полугърка, защитника на византийщината (поне като начин на живот), вместо да се прекланят пред брат му Владимир, мъченик тъкмо на старата вяра и българщината… та имало е партии, които са били за съюз с Византия, и такива, които са искали да воюват с нея, имало е такива, които са искали съюз с турците, и други, които са били против тях, като, разбира се, много от тези партийни предпочитания са били обвързани с лична изгода и корист,  но това не е беда, бедата е, че политическите спорове и в Първото, и във Второто българско царство са били решавани със заговори, убийства и кланета, така че мнозина, ако не и повечето български владетели са били посечени от „братски” ръце и чак след тринайсет-четиринайсет века с голямо закъснение българското племе решава, отнемайкъде повечето, да последва примера на еврепейските държави, които са приели вече една система,  при която хората, споделящи определени виждания, се обединяват в партии и се опитват да убедят съгражданите си в своята правота,   така че обществото да избира между няколко възможности, след което да приеме закони и да избере хора, които да ги осъществят -                   една не чак толкова сложна поредица от действия, които се наричат демокрация и политика.               Първичните Политически Отношения - ППО  Така че политика е имало винаги. Дори в Съветска Русия, преди Сталин да я унищожи, само че тя е била свита до действията на Политбюро, членовете на което – четирима или петима на брой, са решавали съдбата на милиони – в случая на двеста милиона.  Ако Троцки беше спечелил политическа победа над Сталин например, тоест ако го беше прецакал в партийните тарикатлъци или „хлъзнал по шейната”, както думат днешните ни политици, то най-дългата и най-широката страна в света щеше да се сдобие с военен комунизъм, ако ли пък Бухарин беше надделял, тоест прецакал, „хлъзнал по шейната” или „отсвирил” другарите си, то най-широката и дълга страна в света може би щеше да заприлича на днешен Китай.     При всички случай връщането към ППО (първичните политически отношения) може да има само временен успех и да решава временни задачи. С ППО можем да си върнем парите по европейските програми, можем да осъдим няколко продажни властници от миналото управление, можем донякъде да обуздаем и дори да преодолеем кризата, но да се превърнем в правова, демократична, успешна, развита страна с траен стопански растеж – това не можем.   И е важно да се отбележи, че временният успех и временното решаването на една отделна задача не означават временно управление на водача, който е успял, защото ППО осигуряват на онези, които политологията определя като популисти, дълъг престой в политическите висини.  Включително и затова, че при първичните политически отношения алтернатива, тоест друга възможност, други решения, други виждания не се дозволяват. Или пък се явно или тайно, по един или по друг начин се забраняват.  А често алтернативата, другите виждания, другите решения въобще ги няма. Защото така е по-лесно. Така човек не се напряга и натоварва. Хората също. И обществото също. А отказът от подобно натоварване  е отказ от три много съществени и за отделния човек и за цялото общество дейности - отказ от мислене, отказ от вземане на решения и отказ от поемане на отговорност.   Тези три неща като цяло означават отказ от политика. И за тези три отрицания вече са виновни не медиите, а политическите партии.            Какво стана с политическите партии                             Едната от тях – най-силната лява партия – БСП, е облагодетелствана в това отношение, тъй като смисълът на нейното съществуване – справедливото разпределение на благата за сметка на тяхното производство, се припознава като необходима възможност, тоест като необходима политика, лява във всички общества почти.  Със своята обремененост, непоследователност и продажност обаче Българската социалистическа партия пропиля тази възможност. Тя просто не оправда смисъла на своето съществуване.  Най-силната, най-смислената и най-онеправданата дясна партия – СДС, не пропиля своите възможности. Тя просто ги изчерпа. Тя реши своите задачи и осъществи своите цели – приватизация, пазарна икономика, икономически растеж (за пръв път след много десетилетия), а също влизане в Европа и НАТО – нещо, за което преди години обществото ни дори не смееше да мечтае.  Отделен е въпросът, че след възшествието на Симеон поради дребнави и направо мижитурски съображения и притеснения новото ръководство на СДС не защити достиженията на Съюза и по този начин не само ги обезцени, но и донякъде обезсмисли съществуването на партията.  Именно поради необходимостта от нова дясна политика – с нови задачи и цели, се появиха „Демократи за силна България” – приказките, че Костов е разцепил Съюза, за да оцелее като политик, са част махленско-кръчмарските и телевизионно-медийните (тук между двете почти няма разлика) локуми.                                 Какво стана с ДСБ      „Демократи за силна България” предложи на обществото доста смислени възгледи и решения. Признаване достиженията на българската десница (нещо, което беше и все още е необходимо), бърз икономически растеж чрез насърчаване на производството за сметка на разпределението, засилване на държавността чрез силата на закона, родолюбие, което се опира на стародавни ценности – нещо, което правилно се възприе като здрав национализъм с консервативен оттенък и като част от консерватизма - защита на една вече установена и проверена от времето (включително и чрез вярата) нравственост, че дори естетическа придирчивост, която макар и стояща малко встрани от „политическото” е несъмнено необходима при вилнеещата из битието ни простотия, и накрая едно послание, което може би трябваше да се постави в началото - ред, законност и справедливост.  Посланието за реда, законността и справедливостта обаче беше присвоено, както се знае, от една партия, която го употреби по доста живописен, но пък изгоден за себе си, а може би донякъде и за обществото начин, здравият национализъм беше лишен от здравето му и присвоен известно от кого, с бързото икономическо развитие се заеха царските юпита, известно с какъв успех, консерватизмът не бе разбран, естетизмът беше осмян, а достойната оценка за това, което направи българската десница по време на прехода, се сведе у доста привърженици на дясното до умилителни възпоминания за първите години на демокрацията, които пък осигуриха политическото оцеляване, но не и нещо повече, на СДС.  Не трябва обаче „Демократи за силна България” да се оплакват от това, че някой е присвоил техните възгледи, защото в съвременния свят идеите, възгледите и предложенията не биват частна собственост, а обикалят свободно в обществото без никакви задължения към своите създатели и принадлежат за повече или за по-кратко време на този, който най-добре ги защити, обоснове, и на този, който увлече след тях повече хора.  А ДСБ, макар и да успя донякъде да обоснове своите виждания, не успя убедително да ги защити изцяло, а пък да спечели повече привърженици и да привлече повече хора не успя никак.  А в началото имаше тази възможност. Имаше в началото граждански подем, желание за споделяне, отстояване тъкмо на онези ценности, които ДСБ предложи на обществото.                          Кой на кого е длъжен  Но ДСБ се усамоти в партийната си дейност, като прецени, че тя е достатъчна, за да бъдат постигнати целите на партията. Така общественото одобрение не беше използвано, а посланието към хората сякаш се ограничи до „ние ви предлагаме нещо добро и смислено, пък вие ако не го приемате, сами ще си носите отговорността”.  Този начин на мислене и на поведение се оказа най-малкото неуместен. Той беше наследство от ония, възторжените антикомунистически времена с ясно изразени послания и силни политически сблъсъци, когато хората подкрепяха всеки, който се осмели да защити възгледите (та дори и Фори Светулката)  След цели петнайсет години преход обаче поведение от рода на „ние сме добрите, а пък вие, ако сте съвестни и разумни граждани, трябва да гласувате за нас” са ни повече, ни по-малко проява на високомерие.  Всички политици, включително и тези на ДСБ, а може би най-вече те, трябва да проумеят, че на политиците никой не е длъжен, тъкмо обратното, те дължат на своите избиратели обществено си положение, парите и благополучието си. А пък във времената на Обама, Саркози, Тони Блеър и Берлускони, когато хората, гражданите и избирателите трябва да бъдат убеждавани, къткани, увличани, ухажвани, пък, ако щете, и прилъгвани, високомерието не е достойнство, а политическо самоубийство.                            Предимствата на „народния генерал„  Тъкмо това е предимството на „народния генерал”. Той се вписва с лекота в съвременните представи за политическо поведение, а пък политическата му всеядност, способността му тоест да поема, да поглъща, да присвоява и да откликва на всички видове народни, простонародни и обществени желания, като при това привлича и назначава на властови длъжности хора от различни политически среди и хора с различни възгледи, печелейки по този начин и тях, и техните последователи, може да се тълкува и като популизъм, и като умение, и като политически нюх, и като оправност, и всякак,  но по никакъв начин не би трябвало да се приема като обяснение за неуспеха на други политически образувания, най-вече на старата десница, или Синята коалиция по-точно казано, защото тя няма никакво основание за оплаквания от рода на „ама вижте го този как не слиза от телевизора, вижте как всички му се подмазват, вижте как ни прецака, вижте как ни взе хората и идеите, без въобще да е десен” или просто оплаквания от рода на „не е честно така”,  защото „така” си е съвсем честно или поне влиза в допустимите похвати на съвременната политика и мераци от рода на „нека Генерала се провали, та да се види колко сме добри ние” много приличат на желанията на някои бивши дейци на ДСБ, които викаха: „Нека си отиде Костов, та да си проличи колко сме добри!”                             Защо „така не става”  Така просто не бива, така политиците не си отиват, в свободните общества има свободен сблъсък на възгледи, има свободна надпревара на ценности и ако си по-добър, трябва да го докажеш, да бъдеш убедителен, да бъдеш обаятелен (и харизматичен, това не е обида), да печелиш хора, привърженици. Това е състезание, това е борба, в която ако искаш да си без съперник, няма как да си победител.  Има политици от Съюза на демократичните сили, които биха се обединили в една партия с ДСБ, ама само ако Костов си отиде. И въобще това им е постоянно и неизменно условие за сътрудничество с ДСБ. Едно детинско условие от рода на „моля, другарко, Гошко е лош”.  Ако двете партии се съберат в една, просто следва да има състезание, при което най-добрият да застане начело. Трябва да има избор (то добре, че поне Мартин Димитров ги разбира тези неща, та не поставя детински условия за сътрудничество с ДСБ).                                  За какво всъщност иде реч    Защото май всичко се свежда до избора. И демокрацията, и свободата, и отговорността, и политиката.  И когато предоставиш избора си на друг, предоставяш свободата и отговорността на друг. И когато се откажеш от избора си, отказваш се и от политиката. И от политическото състезание.  А от политическото състезание, поне засега (поне за кмет)  ДСБ, изглежда, се отказва. Може би защото това е един сигурен начин състезанието да не бъде изгубено.  Но това е също и сигурен начин да не бъде спечелено.  А би било жалко. Защото е вярно, че консервативният възглед, или проектът „Костов”, или както там се наричат възгледите на ДСБ, не успя - това е лошата новина и бива тя да се признае. Но има и добра новина. Консервативният възглед, или „проектът Костов”, не изчезна въпреки хулите, клеветите и черната пропаганда. Проектът „Костов” оцеля и неговата основа е достатъчна силна, упорита и твърда, за да се опре върху нея един бъдещ консервативен проект.  Въпросът е как да стане това.                              Въпросите, които не се обсъждат  Този въпрос обаче не се обсъжда. Нещо повече, той дори не се поставя. А няма как да бъде решен един въпрос, който не се поставя. И въобще има доста въпроси, които не намират отговор, защото не се и поставят.  Като например трябва или не Синята коалиция да има своя кандидатура за кмет сега. Или по-добре да представи своя кандидатура на следващите избори. А също и въпросът трябва ли да се слеят в бъдеще ДСБ и СДС в обща партия. Как да стане това, при какви условия, как да бъде избрано партийно ръководство.               И отново старият въпрос – защо ДСБ  не успя да използва вълната на гражданското одобрение. Защо я изгуби. Как отново да завоюва подкрепата на обществото.                                    Решенията Всъщност не е съвсем вярно, че всички тези въпроси не се поставят. Не е вярно, че не се обсъждат. Поставят се и се обсъждат, само че в тесни партийни кръгове и кръгчета. Потайно някак. Заговорнически. Поставят се и се обсъждат също по необявените (неформалните) събирания на партийни членове и поддръжници. А също и в интернет. Между другото много е добре това, че един от хората, който води политическите обсъждания в интернет – Радан Кънев, влезе в Националния съвет на „Демократи за силна България”.  А би могло тези обсъждания да бъдат насърчавани, водени и предизвиквани от самите партии. Какво пречеше на някой широк форум (мегдан( да се обсъди например въпросът за кметската кандидатура. С участието на десни партийни ръководители, членове и привърженици на СК, граждани и въобще хора с идеи и виждания. И с повече нови и млади хора.  Нали така хората стават съпричастни към едно дело. Нали така се печелят привърженици. Нали това е решението на задачата – как от повод за разговори на ограничен кръг хора консервативните, или нека ги наречем изконните десни възгледи да придобият обществена значимост.  За да има в България политика. За да има мислене, избор и свобода. За да ни има нас.     Послепис: При всички случаи вестник СЕДЕМ ще се опита да насърчи политическото обсъждане и да даде възможност за изява на различни политически мнения, като потърси отговор на политическите въпроси.



Гласувай:
6



1. анонимен - а бе берберов
09.10.2009 15:09
много дълго.цял роман и само дрън дрън.излагаш се бе румънец
цитирай
2. sowhat - Иво, другият път напиши тема само от точки и тирета
09.10.2009 15:24
анонимните чукчи ще си допишат удобно мисълта ти, могат даже и да я закарфичат.
аз просто се надявам оттук да минат по- малко чукчи. и да се опитат да разберат простичките истини, които казваш.
Благодаря.
цитирай
3. dantonov - Така е, търябва да се обсъждат! ...
09.10.2009 17:28
Така е, търябва да се обсъждат!
Бедата е, че май не само ръководствата, а и много от членовете на двете партии не са все още узрели за следващите стъпки...
А времете си тече, не чака...
цитирай
4. kalin8 - Колкото по-често
09.10.2009 19:18
се разговаря, толкова по-лесно ще се намерят решенията...Така мисля!
Благодаря за подхванатите разсъждения!
Б.
цитирай
5. анонимен - хо-хо-хо
10.10.2009 10:15
тц,тц,тц...нова, дълга проточена тъпня. Абе безполезни журналя не разбрахте ли, че вече требва да си плащате за да ви чете вестниците некой.
цитирай
6. анонимен - NISHTO NOVO!
10.10.2009 16:32
разсмя ме това, че всеки можел да се чувства свободен да си присвоява чужди идеи - сиреч да ги краде, щом си въобразявал, че може по-добре да ги представи. Това като индулгенция за самия себе си ли си го съчинил?!

Нали се сещаш, че трябва да се цитира, а цитирането съдържа в себе си БЛАГОДАРНОСТ и УВАЖЕНИЕ, които ти е трудно да изпитваш, може би поради завист, може би поради недостатъчна чувствителност, а може би поради нещо друго - причината е без значение.

Същото е и в политиката, от която ти така малко разбираш - да ти напомня за пореден път. Ако някоя партия подкрепи идеятана друга, то говорим за съструдночество. Обикновено, ако втората партия е позакъсняла с оповестяването на идеята, не се кичи като автор с нея, а си мълчи - на масата за преговори изразява подкрепа. Никой не се ислага да си присвоява идеите на съседа, а се стреми да извади СВОИ - ЗАТОВА ИМА БОЙ ЗА УМНИ ХОРА, а НЕ ЗА (БЛЮДО-)ЛИЗАЧКИ. а НА ВСИЧКООТ ОТГОРЕ ИМ СЕ ПОЛУЧАВА, ЗАЩОТО ЗНАЯТ НАКЪДЕ СА ТРЪГНАЛИ - не се водят от номенклатурата на деня. - говоря за страните с дмократична традиция и висока политическа култура.

##############
цитирай
7. анонимен - Браво Иво, браво Беров!
10.10.2009 23:54
Браво! Велико! Конгениално! Супер! Само така!
цитирай
8. анонимен - Още Инфо
11.10.2009 12:43
Нещо интересно по темата: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/10/blog-post_11.html и същия тип щял да ти пише отговор, Иво :-) Аман от такива навлеци като тоя Грънчаров
цитирай
9. анонимен - Харесва ми много!
11.10.2009 18:13
Поздравления Иво.

Гледам и хо-хо-хи-хо гладката мозъчна кухина е пак тука без да му плащат.
цитирай
10. анонимен - браво
11.10.2009 18:14
относно дсб и Радан-абсолютна десятка
цитирай
11. анонимен - уморен
12.10.2009 11:08
Г-н Беров пак подхваща темата за партийното строителство. Само че година по-рано, темата събираше по стотина смислени постинга, а сега няма интерес нещо. А има нови явления за дискусия. Как се пръкват нови партии, как ги помпят, кои ги помпят, как се ловят балъците, ние що не можем...
Аз също не съм в настроение да правя вече анализи. Време е да ги направят апаратчиците. Които обаче си кютат и мигат като мишка в трици.
цитирай
12. анонимен - Taka e
12.10.2009 15:02
Taka e Ивo. Когато имаш да казваш нещо на хората. Когато предлагаш нещо смислено, трайно и значимо трябва и да умееш да го казваш достатъчно гръмко и достатъчно дълго за да стигне до тях. Оставам тъжен, че кресливите заглушиха разумните. А в ДСБ тихите надвикаха гласовитите.
цитирай
13. анонимен - и КОЙ го казва също е важно
12.10.2009 16:41
и КОЙ го казва също е много важно! Не може костовото лапацало беров да си мисли, че е некакъв авторитет и че некой го слуша. Те гласовете в червивата му глава не го слушат вече и си плещат каквото си искат и с колкото ника си искат си се презентират тука шизофренно, тоя смотльо се надява че мислещи хора ще го четат или ще му слушат тъпизмите. Аре глътни си хапчето преди да се гътнеш, пък току виж си подхванал пак да пишеш биография -балада на циган костов. Това се оказа апогей в творческата ти кариера на партиен гъзолизец.

хо-хо-хо
цитирай
14. анонимен - xo-хо-хи-хо
12.10.2009 22:18
... го тресе параноята яко.

То хубаво да се криеш зад анонимността ама като и всички останали така се крият, малко кофти се получава че не знаеш кой точно те плюе.
Бори се горкия с призраци тъй като самия той прилича на призрак зад удобното анонимство.

Не не съм Иво!
Паранойо!

цитирай
15. sparhawk - поредната точна статия
13.10.2009 08:55
на Иво Беров. Поздравления!
цитирай
16. анонимен - Защо не се случва десният проект?
13.10.2009 10:02
Ами не се случва, защото и в двете партии - СДС и ДСБ, е пълно с измекяри. В първата като че ли са доста повечко. Въпросните персони са толкова морално нечистоплътни и така долнопробно корумпирани на дребничко, махленско ниво дори, че всеки един нормален човек го е гнус да се доближи до тях, камо ли да се асоциира с тяхната партия. Какво да кажем за типовете, които от години мародерстват софиянци в Столичния общински съвет? Какво направиха за десните избиратели Стефан Иванов, Боби Бориславов, В. Кисьов, Вили Лилков - макар последният да е доста по-умен и умерен от предходните? Освен да узаконяват с присъствието си и гласуването си грабежа на общинските имоти? Наливането на данъците ни в касичките на фирмите за почистване. Кражбите на поне половината от приходите от синята зона. Превръщането на центъра на София в някаква гора от метални ръждиви колци. Дупките по улиците, прахоляка, който всички дишаме. Какво сториха за нас, техните избиратели? Нищо. Обогатиха се и сега се сговарят с ББ, за да продължат да го правят.
цитирай
17. анонимен - не точно
13.10.2009 14:06
Едва ли е това с измекярите е обяснението.
Защото как да си обясним тогава че на останалите политически сили като им са още повече измекярите им се случват проектите.
Примерно комунистите.
Защо периодично им се случват проектите при наличието на орди измекяри?
Защо при наличието на всички тия превръщания в София кмета го избраха и да е национален водач?
При всички тия дупки и прахоляци.
Не не е тука истината.
цитирай
18. анонимен - демократи - крадци
14.10.2009 12:17
Десният проект беше на път да се случи, но към края на 1999 г стана ясно, че на ДЕМОКРАТИТЕ ОТ ОДС не са чужви тоталитарните практики в административен и вътрешно-партиен план. Особено безумно от тяхна страна беше да защитават едва ли не публично тезата, че те като демократи имат право да крадат и приватизират както си искат. А другите, които са недоказани демократи, нямат такова право. Кулминацията на това безумно самовнушение бе изказаната от тогавашния секретар на СДС мисъл (по аналогия с "Края на историята и последният човек на Фукуяма Ф.), че под властта на ОДС българското общество било достигнало връхната точка в развитието си, поради което ОДС тяло вечно да е на власт. Човекът просто не беше си дал сметка, че показното крадене под маската на демократичност, се наказва с изхвърляне на бунището на историята. В заключение ще призная, че на СДС и ОДС се дължи и влизането ни в НАТО и влизането ни в ЕС и изобщо приобщаването ни към западния свят, където ни е мястото. Но СДС и ДСБ поискаха (и взеха) от обществото твърде висока комисионна за това и така се самоосъдиха на изчезване.
цитирай
19. анонимен - "Коментарен ъгъл" - жалко за интелигентните клакьори
14.10.2009 12:31
Беров, докато имахме и вестник по едно време, че и ти работеше там, се разправяше вица:
Двама се срещат, единия пита: абе, ти чете ли днес в Демокрация? - Не, отговаря другият, аз чета вестници.
Че има интелигентни хора и в ДСБ, и в СДС, че и в БСП дори /за тях още по-жалко/ - има. Такива като вас обаче, позволиха на Командира да си седи на едно място, докато всички останали притърчаваха/притърчават/ще притърчават при него. Класическа позиция на партиен секретар /макар с богата, пазарно отракана съпруга/, около който вие - "комсомолчетата" пърхате. Ако нямахме "късмета" с нашия Мартин Д., на последните избори СДС самостоятелно щеше да вземе проценти над бариерата /и заради реалния си подем/, а ДСБ да остане под чертата. Но такива като вас има и при нас; така се съживи отново политическият труп, бидейки в клинична смърт последните година-година и половина. С интерес чакам нашата ПК, да видя дали "светлосините" измекяри ще са достатъчни за опазването на Мартинчо, костовият съюзник и реаниматор.
Прочее, "това с измекярите" /от пост 17/ не е цялото обяснение, но съдържа истина. Останалите политически сили - въпреки собствените си измекяри - им се случат нещата по две важни /но не само/ причини:
- кътат си кадърните хора, не само крадльовците и дърдорковците от кръговете по върховете, подхранват си електората, дори когато лъжат - правят го по-добре, по-чуваемо; слизат при хората наужким, а не чакат те да притърчават при месиите им; всъщност, не се държат месиански;
- когато демократичните сили свършиха основната си работа, те така и не видяха колко много още има да се върши на по-ниско е не така велико ниво: шаблонно, но важно - за обикновения човек вече, за съществуването му, доходите му, здравето му, бъдещето на децата му /не като заглавие на фондации/. Демократичните сили абдикираха от сцената на времето у нас сами..., даже се чудя как още ги има /впрочем, ето един Костов нямаше и да го има в този парламент вече, ама.../.
Народът у нас все не случва на политици, защото от този манталитет - толкоз! А политиците пък не случват на интелектуалци, съветници и коментатори - те все някого обслужват, но не и действителността.
ВПРОЧЕМ: какво толкова се промени положително за 15-20 години? Едните срутиха индустрията, други - селското стопанство, трети - банките, но всички заедно тухла не положиха, само себе си оправяха. Като си отворя хладилника, не виждам там ни НАТО, ни ЕС - отвреме навреме, няколко дни след заплата, има сирене и масло от по-евтините без мляко вътре. А, виж, имаме по-свободен интернет, където можем да пишем в разни блогове и форуми и дори да се зъбим на полицията, когато оттам протръбят, че искат да контролират нета ни.
цитирай
20. анонимен - "Коментарно кюше"
14.10.2009 17:29
По-велика глупотевина от последните 2 коментара не бех чел !!
Тоалетните хартии "Труд" и "24 часа" на едно.
цитирай
21. raylight - За мен
15.10.2009 23:39
тази статия е сериозна литература, затова и я разпространих за кеф :)
цитирай
22. dobrata - Лермонтов през 1840-та да не би да е бил различен от нас?
16.10.2009 22:16
Михаил Лермонтов



И СКУЧНО И ГРУСТНО
И скучно и грустно, и некому руку подать
В минуту душевной невзгоды...
Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?..
А годы проходят - все лучшие годы!

Любить... но кого же?.. на время - не стоит труда,
А вечно любить невозможно.
В себя ли заглянешь? - там прошлого нет и следа:
И радость, и муки, и всё там ничтожно...

Что страсти? - ведь рано иль поздно их сладкий недуг
Исчезнет при слове рассудка;
И жизнь, как посмотришь с холодным вниманьем вокруг -
Такая пустая и глупая шутка...
1840
цитирай
23. dobrata - И сега като обобщение - Иво,
16.10.2009 22:22
Извини ме, че така на "ти" и направо ти говоря, ама ще ти кажа - от няколко месеца нито чета политически новини, блогове и форуми, аз, която съм откачала за идеи мои, просто разбрах - няма смисъл, парите са в "тях", без пари нищо не става! Те взеха парите, тези, заради които смачкаха и Костов, те върнаха парите обратно в България /Симеон и обкръжение/, оползотвориха ги по най-тъпия начин /естествено с БСП-то/, превърнаха Черноморието в гробище, а Боровец и Пампорово в ЖСК-та, затова им стигна акълът, това и направиха с тези пари, сега оправдания много, ще трябва пак да чакаме.
цитирай
24. анонимен - MonteVerde
23.10.2009 11:29
Беров, ти четеш като дявола евангелието. Не прочетох цялото ти писание, защото ми досадя. Но от това, което прочетох-такава констатация направих. Първо за махленските "политици" както ги наричаш, които бъркали политическа система с нещо друго-ами че ти да не би да не си от тях. Нали ти и такива като тебе говорехте като истина от последна инстанция за неща, от които си нямате хабер понятие, и лъжехте хората. Пък сега се правите на приятно разсеяни. ВИЕ СТЕ ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ. Второ за порсперитета на западното общество-отново лъжеш. Високият им стандарт се дължи на ограбването на страните от третия свят, а не дащото са направили кой знае какава система. Две трети от националният им доход се формира от пряк или коствен грабеж на старните от третият свят. Точно социализмът е системата която разчиташе преди всичко на труда на своите граждани. И ако нещо е направено-то е направено с труд, а не с грабеж. така че си спести поредните си плювки. Трето по отношение на БСП-бъркате желано със действително. Може само безсилно да злобеете, както сте го правили през последните двайсет години. Тя има и законно и морално и всякакво право да бъде коректив, да изказва мнение, да изисква, да управлява и така нататък. Не само защото мандадът и бе изключително успешене, а защото предствалява стотици хиляди български граждани. Вие сте тези, които разделята гражданите на първа, втора, и т.н. категории, и затова ви и изритаха. "Историческите" ти изцепки няма да ги коментирам защото те нямат нищо общо с историята. Просто си съчиняваш глупотевини искайки да обосновеш днешните си глупотевини. Само ще кажа че вие вече двадесет години ругаете българският народ така както даже и гръцките фанатариоти не са го ругаели. Чудите се вече във злобата си и омразата си каква по голяма обида да съчините. И често се обръщате и към "историята". Днешното не ви е достатъчно-трябва и исторически да докажете какава низша раса сме. Естествено себе си не включвате в тази маса. Вие сте нещо като богове, извисяващи се над тълпата. За това тя ви и изрита/наред с безброй други причини/. Особено "трогателни" са опитите ти да оправдаеш престъпното управление на СДС, и на Костов в частност. Извършили най-големият грабеж в историята на БГ-приватизацията. Създали една от най-ретроградните прислойки-олигархията. Разорили страната така както хуните и готите не са могли да я разорат. Така съсипия като тази направена от СДС страната ни не помни от времето на турското нашествие. Приготвили влизането ни в една отживелица от миналото-агресивният блок НАТО. Инструмент в ръцете на САЩ за терор и издевателства над народите, за убийства на милиони хора, за разоряването на цели страни, за осъществяването на малоумните им мегаломански планове за установяваен на световно годподство. И това членство-Против волята и желанието на народа. ВИЕ СТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ, КАКВИТО СТРАНАТА НИ НЕ ПОМНИ. За това най-добре млъкнете.
цитирай
25. анонимен - MonteCarlo
23.10.2009 19:31
MonteVerde, Fuck Off!
Costa Rican communist.
цитирай
26. анонимен - Ела си прибери вересиите господи
25.10.2009 17:24
Да бе, откъде се излюпи тоя идиот МонтеВерде.

"Второ за порсперитета на западното общество-отново лъжеш. Високият им стандарт се дължи на ограбването на страните от третия свят, а не дащото са направили кой знае какава система."

Да! И се напиват от Кока-Кола!
Бе що не се лекуват такива хора като МонтеВерде.

Добре поне че признава че западните общества имат висок стандарт.

Щото "Точно социализмът е системата която разчиташе преди всичко на труда на своите граждани." се опита да постигне някакъв .... ама с чукане на камъни безплатно в Белене не стават тия работи.

Кажи го това за гражданите на хилядите избити от комунистическия терор куче краставо!
Анонимен задник!





цитирай
27. анонимен - MonteVerde
26.10.2009 10:32
Хе, хе. Истеричните ексцентрици, които формират дериватите на СДС-тата се разлаяха. Това за кокаколата е предназначено за такива като вас.-които не мислят с главите си, а със задниците си. Както и безброй други атрибути спадащи в категорията-Глупашка пропаганда. Не зависимо от кой се прави. Предполагам че вярваш на холивудските филми, където добрият американец гръмва един път и убива стотина, а по него гърмят цели армии и не могат да нищо да му направят. За общият казан и общите жени няма да споменавам, защото на такива работи вече и такива като вас не вярват. Но пък смятате че американците и техните сателити осъществяват постоянните си агресии и геноциди за защита на жертвите си. И т.н. -идиотизмите са безбройни. То за това и вече никой не гледа на вас сериозно, а като на болни хора.....Данните за формирането на националният им доход са от ООН. Тука ще прибавя само че-на такъв механизъм за формиране на брутният продукт и националният им доход, съответства и професионалната структура на населението им. Повече от две трети от него е заето във всевъзможни непроизводствени дейности. ТОВА СА НАЦИИ ОТ ТЪРТЕИ. Които не произвеждат, а само лапат. Ресурсите и труда на другите нации. А ако някой произвежда нещо-това по правило са гастарбайтери.....Колкото до няколкото хиляди убити-в гражданските войни и конфликти стават и такива работи. Все пак тука е минало много тънко в това отношение, ако го сравним със милионите избити от американците и техните сателити. Само в Ирак жертвите вече са над един милион/по сведения на независими организации/. Нищо разбира се не оправдава такива жертви, независимо дали са наколко хиляди или милион. Такива конфликти би следвало да се решават по мирен път. Но за това трябва две страни, а не само една.
цитирай
28. анонимен - MonteVerdia ....
26.10.2009 16:00
.... the new mental ilness of an old Comunist bitch.
цитирай
29. анонимен - Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха
27.10.2009 04:46
Кока-кола историите са предназначени за червени изумруди като МонтеПерде.
Пропит до мозъка на костите с объркване от висока степен, способен да гъгне несвързани писания с редове.
Холивудските филми и те са направени от гастербайтери.

Господ като раздавал акъля, МонтеПерде подал напръстник.

Абе перде, ти кви филми гледаш?
"Бялото слънце на пустинята"?



цитирай
30. анонимен - MonteVerde
27.10.2009 09:56
То лица, сляпо прекланящи се пред някого, друго не могат и да напишат, освен като дивотиите от по горе. За нещо по сложно се иска да имаш на раменете си глава, а не шамандура.Сега са сирачета-нямат си вожд. То вождистки организациии без вожд е все едно да правиш сватба без х....И се спряха на слугата на ТЖ. Ето това е върхът на двайсет-годишният им идиотизъм. ББ-реализираната синя идея. Да влизат докторите.
цитирай
31. анонимен - MonteCarlo
27.10.2009 13:10
За себе си говориш, нали?
цитирай
32. анонимен - MonteVerde
27.10.2009 15:17
Хе, хе. Да не би ДСБ да са изритали ББ, или той да е преминал в БСП, та за себе си да приказвам.
цитирай
33. анонимен - MonteCarlo
04.11.2009 05:44
Не бе, просто прочетох "глава като шамандура" и за теб се сетих.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoberov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7163282
Постинги: 207
Коментари: 8911
Гласове: 15100
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930