Постинг
03.12.2012 14:05 -
Туршиеното битие ражда доматени революции
Автор: ivoberov
Категория: Политика
Прочетен: 17946 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2012 01:00
Прочетен: 17946 Коментари: 11 Гласове:
17
Последна промяна: 04.12.2012 01:00
Хубаво е, че има някакво негодувание. Лошото е, че негодуванието е никакво.
То е като бунтът срещу лошите политици въобще.
От бунта срещу лошите политици въобще имат полза само политиците. Но не политиците въобще, а лошите политици.
...
Твърдението може би изглежда търсено, нагласено и измислено, но нито е измислено, нито е нагласено, а си е доста точно и смислено даже. Когато всички са лоши, ти не си лош, дори и да си лош, ти си просто както всички. Когато всички са лоши, остава все пак един добър, който се бори срещу лошите. Сещате ли се кой е той ? ...
От три години насам в България върви по един път, отъпкан от доста, ако не и от всички недоразвити, полуразвити и не дотам развити страни от третия и от четвъртия свят. Пътят на популизма. На народнизма, или както там би трябвало да се казва на български. И тъй като в България не се знае какво точно е популизъм, всеки си го представя и си го обяснява както му хрумне, както му дойде и най-вече както му е изгодно. Като - о, своеобразие на туршиеното ни битие - срещу популизма се обявява дори самият ми ти Бойко Борисов. ...
Популизмът може сравнително точно да се определи и разпознае по няколко показателя. Единият от тях – може би точният е отстраняването на институциите от политическия и обществен живот на една държава . Отстраняването, принизяването, пренебрегването, подмяната, премахването и унищожението на смисъла и същността им. При едноличното и популистко управление всъщност няма институции. Няма Народно събрание и народни представители няма разлика между изпълнителна и съдебна власт, няма свободни медии и още много неща няма, за сметка на едно нещо, което го има навсякъде и във всичко. Вождът и учителят. Него го има. Навсякъде и във всичко. И непрекъснато при това. ...
При едноличните и популистки режими народът няма нужда от представители и посредници, за да общува със своя любим вожд и учител. Той, народът си общува със своя вожд и учител пряко. Ако му затворят предприятието и го уволнят той, народът, не отива при някакви си там измислени народни представители, а отива направо при своя любим си вожд и учител, за да му се оплаче и обжалва. Както е свикнал да се оплаква на султана и на партийния секретар още от време турско и от време комунистическо, зер те са хората, които могат да му свършат работа. Та отиват широките простонародни маси при вожда и учителя, жалват му се, той се трогва, гневи се на лошите и като един ми ти хайдутин-закрилник им казва : „ аз няма да оставя тая работа така, след което им намира отнякъде /измежду своите авери, откъде другаде/, едни вложители, тоест инвеститори, вложителите, тоест инвеститорите влагат пари в предприятието, спасяват го, дават, между другото пари и за някой футболен клуб /всъщност избрания от вожда и учителя клуб/, работниците и широките простонародни благодарят на батето си Бойко, футболистите благодарят на батето си Бойко, феновете, тоест запалянковците благодарят на батето си Бойко, народът благодари на батето си Бойко, а батето им Бойко казва на всички тях, че само на него трябва да благодарят, защото той не е като предишните, а реже ленти, плиска менци с води, прави първа копка, прави магистрали и метра и пъха залъци в устите на изпаднали в сладостна омая моми, докато разни репортери и захласнати от възторг / и от същата тая сладостна омая/ репортерки отразяват подвизите му и въобще всичко чудесно си се натъкмява, всички се чувстват уютно, като чушки в туршия се чувстват, тук презрените депутати от разните му там парламенти са съвсем излишни, няма никакъв смисъл от тях, само лапат народната пара, как да не ги замеря човек с домати... Астрономите нямат средства да поддържат Роженската обсерватория, учените от БАН нямат пари за наУчни /не нАучни/ изследвания/, но те не се обръщат към народните представители за които са гласували или към министъра на образованието и културата с искане при обсъждането на бюджета да се отделят повече пари за наУка /не за нАука/ - това би било безсмислено, това би било излишно разтакаване, друг решава нещата, всъщност бюджета няма какво да се обсъжда, министърът на образованите и науката е напълно съгласен с парите, които отпуска Симеон Дянков, Бойко Борисов също е съгласен с него/отделен е въпросът, че ако някой от нещо не е доволен ще бъде обвинен Симеон Дянков, а не Борисов/ депутатите от ГЕРБ също са съгласни с Дянков, тоест с Борисов, тези от опозицията нямат значение, те по-добре да си траят, защото са от „лошите” и така остава едно единствено смислено действие. Вождът и учителят да отиде при ония нещастни завалии – нАучните работници, да им даде едно 150, 200 хиляди лева, да им рече „ Жувейте бе, жувейте, и вие сте народ, въпреки че сте нАучни работници” , гледайте само да не пропуснете някоя звездичка, гледайте също да не ни цапардоса някой метеор /изшегува се той/ и наУчните работници благодарят, ама вече не на шега благодарят, а съвсем истински благодарят премиеру, не че не са схванали изисканата шега, всъщност дебелашката му подигравка, ама какво от това – ще преглътнат, щото пари са това, ще се напъхат с тия пари в доматено-туршиеното ни битие, ще се сгушат в буркана за да хранят семейства и да оцелеят още една-две-три години, заслужава си на тая цена да преглътнеш една тъпа премиерска подигравка, нали. Пък някои не само ще преглътнат, но ще и додадат –малко повече мазня няма да навреди - като оня декан на Пловдивския университет, дето изплющя, че Борисов „отваря духовни магистрали” – зер ако всичките официални институции /учреждения/ са обезсмислени, подиграни и смачкани, то защо някакъв си декан от някакъв си там университет от някакъв си там Пловдив в някаква си там загубена страна от третия свят да се съобразява с някакво си там себеуважение, достойнство и почит към университет, образование и култура. Пък разните журналисти, журналя, репортери и репортерки биха могли да попит и да се запитат – абе как така Бойко ги раздава тия пари – тайна фабрика за производство на фалшиви цигари ли си има, ако или пък ги взема от бюджета парите, ама ако е така те не са негови значи и няма какво толкова да се хвали, а освен това харчлъкът им е гласуван от Народното събрание, станал е закон и този закон не може да бъде престъпян, би бил противозаконно и е противозаконно Бойко да раздава пари, защото така му хрумнало и защото щедро благоволил бил да се смили над безотрадната участ на бачкатори, археолози, хора на нАуката и астрономи. Ама какво да се питат и кого а да разпитват репортери, репортерки и журналя – нали най-смелият въпрос и упрек, който може да се отправи към народния водач е – „ама вие май не се грижите достатъчно добре за здравето си, другарю Живков/ упрек на интелектуалец към бившия комунистическия вожд/ и „ Ама господин Борисов, вие не се пазите достатъчно от подмазвачи / упрек на оная отврат КъКъ, към сегашния вожд, бивш гавазин на бившия вожд. ... Бунтуват се зелените срещу нещо си, примерно срещу унищожаването на Витоша. Срещу закона, с който народните избраници /на книга народни, на вожда в действителност/ се готвят да съсипят горите. Този закон ще се гласува от депутатите все пак, обаче, нали. Така е на книга. В случая книгата носи заглавие „Конституция на република България”. Зелените, обаче не искат съдействието на народните избраници. Сакън, някой ще им яхне движението и ще го омърси с народното си избраничество. Зелените не искат по никакъв начин някоя партия да подкрепи исканията им. Сакън, ще излезе че исканията им са политически, сякаш биха могли да бъдат други, след като ще се обсъждат от политици в Народното събрание, което е политическо учреждение пар екселанс /хАсъл демек/. Но зелените знаят, или поне подсъзнават, че тук правилата са други. Че друг може да им свърши работа. Кой ли ? Той, разбира се. И Той, същият се спуска като от деус екс махина, или като Бойко от правителствен самолет с неудобни седалки /щото купени от тройната коалиция/ и с величествен ръкомах отменя лошия закон /жувейте бе, жувейте, и вие сте хора, макар да сте зелени/. Какво ти тук Народно събрание... ...
Какво ти тук Народно събрание, какви ти тук парламентарни групи. Всичко си се определя от вожда и от хората, които вождът посочи. Точно по тия първични разбирания се хлъзни и шефът на СДС Кабанякойси. Началникът на трите букви, тоест. Самият ми ти вожд и народен любимец е благоволил благосклонно да кандиса да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия, каква ти тук парламентарна група на СДС, какви ти правила, какво обсъждане, какво гласуване, какво такси, какви пет лева. / Е, за левовете може и да ги има. Ама няма да са пет, а десет-двайсет хиляди пъти по пет/ ... Не народът избира народните представители, избира ги вождът. / Маса, бяла покривка, марково уиски, пура, дълбокомислен израз „ тоя е готин, бива го, наш човек е, предлагам го на трето място в списъка „/ Избира ги вождът и ги предлага на народа за одобрение, а народът ги одобрява, защото обича своя вожд и му вярва, че след осемстотин дни ще оправи България /примерно/, ще въздаде справедливост, ще осъди политиците от тройната коалиция и ще увеличи пенсиите. Народното събрание не е работодател на вожда и учителя. Вождът и учителят е работодател на Народното събрание и народните представители. /”Ако ми се надувате и ми се правите на отворени, ще тръгна на извънредни избори и ще ви уволня всичките, така да знаете”/ Кой е отговорен, обаче. Кой е отговорен за онова, което се случва в държавата на вождовете и популистите. Като му дават власт искат ли му отговорност ? ...
Ами зависи за какво да е отговорен. Ако е за нещо, което народът, одобрява, то тогава отговорен е популистът. За откриването на магистрали и детски градини, за увеличението на пенсиите и заплатите, за успеха на футболните клубове, за успешните сделки /ако ги има/ и за осъдените престъпници е отговорен Бойко Борисов. За неосъдените престъпници е отговорна некадърната прокуратура и подкупната съдебна власт, за неуспеха на футболните клубове са виновни олигарсите- противници на Бойко /ако все още ги има /, за намалените пенсии и заплати е виновен Симеон Дянков, за неуспешните сделки /понеже ги има/ е виновен Трайчо Трайков и Тройната коалиция, за недостига на детски градини са виновни бившите управляващи / както и за всичко останало/, а за това, че магистралите ще трябва да се поправят няколко месеца след откриването им са виновни разни строителни фирми, свързани с Костов и бившите управляващи, макар Бойко да им е поръчал строежа. Така е то при популистките режими на страните от третия и четвъртия свят. ...
Знаете ли какво липсваше на доматения бунт, излязъл от бурканите на туршиеното ни битие. Не, не е това. Друго е. Нещо, което много би му подхождало. Нещо, което би го подкрепило, разпространило, въздигнало и възвеличило. Нещо, с което този бунт би се сподобил при някои условия – повече мощ, например. На доматените бунтове им липсваше един Бойко Борисов, който да излезе като деус екс махина или като премиер от самолет с неудобни седалки, щото купен от предишните управляващи, който да се присъедини към туршиените бунтовници и косматото им воинство за да хвърли и той домат срещу Народното събрание. Че защо да не хвърли. ...
Че защо да не хвърли и Бойко домат срещу Народното събрание. Той е изразявал презрението си към това събрание по много по-ярки, показателни и унизителни начини. Като не е присъствал при обсъждането на бюджета, например. Или на вотовете на недоверие. Казва за депутатите „ония там мързеливци”, качва се на самолета с „тигрите" и дим да го няма.
Като показва пълно пренебрежение, не само към чуждите, но и към своите собствени депутати. Които могат само да преглъщат това унижение. Ако въобще могат да го почувстват. Унижението, де. Ако въобще има място за подобни чувства /достойнство, например/ в туршиеното ни и нагъчкано с различни видове зеленчуци битие . А народът слуша бойковите подигравки, вика си „прав е” и му се кефи. …
Ами тъкмо защото са негови, затова ги мачка. Той ги е назначил, да ни знаят мястото. И дали е толкова странно и необичайно един вожд, или популист, или самодържец да използва простонародните пориви, за да държи своите хора в страх и подчинение ? Това не само, че не е нито странно, нито необичайно, това е правило. Спомня ли си някой за „ Главозамайването от успехите „ - прочутата реч на Сталин, след която, при всеобщото одобрение на широките простонародни маси, вождът унищожава тъкмо своите най-близки съратници. Защото се били увлекли, защото се провинили и направили малки грешки. Убили едно шест-седем милиона души /гладомора/. А той, Сталин, няма нищо общо с тая работа, той нищо не е знаел, той е добър, виновни са тия около него, лошите политици са виновни /нищо, че той заповядва окупацията на Украйна/. Ами прочутата Културна революция ? При всеобщата подкрепа на широките простонародни маси и всички видове подрастващи, които замерят лошите политици с домати, Мао унищожава най-близките си сподвижници и съратници. Щото се провалили с Големия скок напред. Китайският гладомор, довел до смъртта на 36 милиона души. Ма той, Мао, не е виновен за Големия скок напред, макар да го е измислил. Виновни са лошите политици. Включително неговите собствени. Затова Мао и до днес грее като тиква на плет от китайските пари. Пък и нали с „културната” си революция доказва, че е много по-готин, добър и човечен от своите бивши изпозастреляни и изпобесени съратници. Нали убива само 4 милиона души. Нищо работа в сравнение с ония 36 милиона, избити преди това. …
Е, Бойко Борисов не е Мао, макар да го харесва. /Абе хора, дали случайно Борисов простосърдечно обяви, че си харесва Мао като политик.../ Между диктатурата, тоталитаризма и популизма има все пак разлика. При популизма институциите си съществуват, макар и само като наименование, като украса, като емблема, като знак, като герб...И несъгласните не се пращат в лагери, само се отстраняват от обществения живот. Пък и Европа все пак следи какво става из околностите й. Какво се е изпонавъдило из скритните й дупки и гънки. Но пинизите и на диктаторите, и на популистите са едни и същи. Защото „матряла” им е еднакъв. Народите им, тоест, са еднакви. Имат си имат една и съща особеност. Която може да се определи с много думи – неопитност, неосведоменост, липса на гражданско общество и още много разни такива. А може също, за по-кратко, да означи и с една дума само. Глупост. Тъпи са. Тъпи са народите, които имат нужда от вождове. И те са тъпи, и вождовете им са тъпи /макар и не чак толкова/, та се разбират. ...
Ах, тези лоши политици и тези добри граждани, които се противопоставят на лошите политици. Колко удобно само. Хем си смел, хем си готин, щото се противопоставяш, хем нищо не ти коства, защото всички са съгласни с теб – и народът, и вождът, и управниците. Че и лошите политици – и те са съгласни с теб. Дори иначе умният и свестен тълкувател на обществените ни своеобразия Методи Андреев се направи на готин, като обвини за различните български злополуки не друг, не Бойко Борисов, например, а „лошите политици” Ама го направи в Бойко - Борисово-Емило-Петър-Стояновата телевизия. Съобрази се, човекът с родното ни туршиено битие. Сгуши се в буркана. ...
Дали си дават сметка всички ония посредствени полуобщественици, които се гневят на „лошите политици” въобще, че обслужват Борисов и популизма му ? Повечето не. Прекалено са посредствени, за да си дават сметка. Но една част от тях – най-хитрите и най-подлите– да. Разбират ги тия неща. И пускат приказките за лошите политици съзнателно и целенасочено. /” Уду-ши ги Бой-ко !” ...
Тези взаимовръзки не са от вчера и днес. Те са отпреди две хиляди и петдесет – две хиляди и шестдесет години. Може би не знаете, но в Римската империя никога не е имало императори и диктатори – това са почетни и временни длъжности. Имало е принцепси. Принцепсът е пръв между равни. Римската империя никога не е премахвала републиканските си учреждения. Имала си е и сенат, и консули, и съдии, и всякакви магистрати, и понтифекси. Просто принцепсът си е присвоявал всички длъжности, включително почетната титла император и навсякъде е пробутвал своите си хора. И върховен понтифекс е бил даже. Тошо, селският хитрец нямаше как да стане върховен понтифекс, Патриарх български демек. Защото комунистите му не вярваха в Бога. Чак след като Тошо падна от власт те повярваха и се юрнаха по черкви та да ги снимат по телевизорите колко са набожни. Ама Тошо се изхитри все пак да завербува върховния понтифекс за доносник на комунистическата си диктатура. Та нуждата да заеме тая длъжност просто отпадна. Сега, покрай изборите на Патриарх български, върховен понтифекс тоест, разни хора изпонапредложиха Бойко за патриарх. Може би все пак на шега. Ама дали всички са се шегували ?... ...
Не че Тошо или неговият гавазин Бойко Борисов следват примера на Цезар, Август, Тиберий, Калигула и Нерон, макар все пак да са чували за тях от историческите филми. Всичките тия императори, колкото и да са прочути, не са наследници на Винету. Ама то властовите похвати са прости и единосъщни. Толкова по-прости и по-единосъщни, колкото по - прост и единосъщ „мат,ряла”. Ако „матр,яла” иска хляб, зрелища, магистрали и Цеца Величкович, пред императора, пред вожда, пред царя, пред фюрера, пред генсека и пред популиста няма никакви пречки да завладее всички власти. Конституционен съд, Висш Съдебен Съвет, Висш Административен съд, Сметна палата, Национална Агенция по Приходите, Съдебна власт, изпълнителна власт, медии, всичко може да бъде негово. Щото не е като предишните, щото няма алтернатива, щото прави магистрали и защото мачка „лошите” А сега засега като приоритет, като първа задача, като цел с преимство е прокурорът да бъде негов човек. Човек на вожда. Да се получи като с бившия– Борис Велчев – „ти няма да ме разследваш, аз пък ще те набутам в Конституционния съд” – танто за кукуриго, куко за пипе, човек за човека е брат, приятел и авер. И като намести свой човек за прокурор, Бойко вече може да си отдъхне - за осем години няма да бъде разследван нито за досегашните си деяния – а има основания да започне разследване поне за четири такива деяния – нито за бъдещите си /някой да се съмнява, че ще има и бъдещи далавери?.../ А вече по към накрая, като обсеби и другите власти, може да пробута и свой хора за началник на Националната телевизия - вече се говори, че товя щял да бъде Емил Стоянов, герберовия евродепутат, или пък брат му. Що не. Най-много разни негодуващи бунтари да "фъргат" домати по парламента. Да са му живи и здрави на Бойко Борисов. ...
Все по-често тънката прослойка образовани, честни, смислени и мислещи хора в България казват : „ Добре де, това е така, и какво от това, какво правим ? /извечният „интелигентски” въпрос”/ Преброяване, сплотяване, обединение, решения – действие. Осъзнаване на необходимостта от сплотяване и обединение – това никак не е малко, това е най-трудната крачка. Омниум градуум дифицилимус ест примус, както са казали едни хора много преди Винету и малко след Конфуций. И то ще стане. Защото все по-силно се чувства нуждата от сплотяване, обединение и действия. Както рекъл шопа, вероятно много преди Конфуций, преди древните римляни и преди Винету : „ Оно кое си требе оно си сака” Иво Беров
Отпечатано първо в a href="http://www.ivremena.com/" target="_blank">www. ivremena.com
Твърдението може би изглежда търсено, нагласено и измислено, но нито е измислено, нито е нагласено, а си е доста точно и смислено даже. Когато всички са лоши, ти не си лош, дори и да си лош, ти си просто както всички. Когато всички са лоши, остава все пак един добър, който се бори срещу лошите. Сещате ли се кой е той ? ...
От три години насам в България върви по един път, отъпкан от доста, ако не и от всички недоразвити, полуразвити и не дотам развити страни от третия и от четвъртия свят. Пътят на популизма. На народнизма, или както там би трябвало да се казва на български. И тъй като в България не се знае какво точно е популизъм, всеки си го представя и си го обяснява както му хрумне, както му дойде и най-вече както му е изгодно. Като - о, своеобразие на туршиеното ни битие - срещу популизма се обявява дори самият ми ти Бойко Борисов. ...
Популизмът може сравнително точно да се определи и разпознае по няколко показателя. Единият от тях – може би точният е отстраняването на институциите от политическия и обществен живот на една държава . Отстраняването, принизяването, пренебрегването, подмяната, премахването и унищожението на смисъла и същността им. При едноличното и популистко управление всъщност няма институции. Няма Народно събрание и народни представители няма разлика между изпълнителна и съдебна власт, няма свободни медии и още много неща няма, за сметка на едно нещо, което го има навсякъде и във всичко. Вождът и учителят. Него го има. Навсякъде и във всичко. И непрекъснато при това. ...
При едноличните и популистки режими народът няма нужда от представители и посредници, за да общува със своя любим вожд и учител. Той, народът си общува със своя вожд и учител пряко. Ако му затворят предприятието и го уволнят той, народът, не отива при някакви си там измислени народни представители, а отива направо при своя любим си вожд и учител, за да му се оплаче и обжалва. Както е свикнал да се оплаква на султана и на партийния секретар още от време турско и от време комунистическо, зер те са хората, които могат да му свършат работа. Та отиват широките простонародни маси при вожда и учителя, жалват му се, той се трогва, гневи се на лошите и като един ми ти хайдутин-закрилник им казва : „ аз няма да оставя тая работа така, след което им намира отнякъде /измежду своите авери, откъде другаде/, едни вложители, тоест инвеститори, вложителите, тоест инвеститорите влагат пари в предприятието, спасяват го, дават, между другото пари и за някой футболен клуб /всъщност избрания от вожда и учителя клуб/, работниците и широките простонародни благодарят на батето си Бойко, футболистите благодарят на батето си Бойко, феновете, тоест запалянковците благодарят на батето си Бойко, народът благодари на батето си Бойко, а батето им Бойко казва на всички тях, че само на него трябва да благодарят, защото той не е като предишните, а реже ленти, плиска менци с води, прави първа копка, прави магистрали и метра и пъха залъци в устите на изпаднали в сладостна омая моми, докато разни репортери и захласнати от възторг / и от същата тая сладостна омая/ репортерки отразяват подвизите му и въобще всичко чудесно си се натъкмява, всички се чувстват уютно, като чушки в туршия се чувстват, тук презрените депутати от разните му там парламенти са съвсем излишни, няма никакъв смисъл от тях, само лапат народната пара, как да не ги замеря човек с домати... Астрономите нямат средства да поддържат Роженската обсерватория, учените от БАН нямат пари за наУчни /не нАучни/ изследвания/, но те не се обръщат към народните представители за които са гласували или към министъра на образованието и културата с искане при обсъждането на бюджета да се отделят повече пари за наУка /не за нАука/ - това би било безсмислено, това би било излишно разтакаване, друг решава нещата, всъщност бюджета няма какво да се обсъжда, министърът на образованите и науката е напълно съгласен с парите, които отпуска Симеон Дянков, Бойко Борисов също е съгласен с него/отделен е въпросът, че ако някой от нещо не е доволен ще бъде обвинен Симеон Дянков, а не Борисов/ депутатите от ГЕРБ също са съгласни с Дянков, тоест с Борисов, тези от опозицията нямат значение, те по-добре да си траят, защото са от „лошите” и така остава едно единствено смислено действие. Вождът и учителят да отиде при ония нещастни завалии – нАучните работници, да им даде едно 150, 200 хиляди лева, да им рече „ Жувейте бе, жувейте, и вие сте народ, въпреки че сте нАучни работници” , гледайте само да не пропуснете някоя звездичка, гледайте също да не ни цапардоса някой метеор /изшегува се той/ и наУчните работници благодарят, ама вече не на шега благодарят, а съвсем истински благодарят премиеру, не че не са схванали изисканата шега, всъщност дебелашката му подигравка, ама какво от това – ще преглътнат, щото пари са това, ще се напъхат с тия пари в доматено-туршиеното ни битие, ще се сгушат в буркана за да хранят семейства и да оцелеят още една-две-три години, заслужава си на тая цена да преглътнеш една тъпа премиерска подигравка, нали. Пък някои не само ще преглътнат, но ще и додадат –малко повече мазня няма да навреди - като оня декан на Пловдивския университет, дето изплющя, че Борисов „отваря духовни магистрали” – зер ако всичките официални институции /учреждения/ са обезсмислени, подиграни и смачкани, то защо някакъв си декан от някакъв си там университет от някакъв си там Пловдив в някаква си там загубена страна от третия свят да се съобразява с някакво си там себеуважение, достойнство и почит към университет, образование и култура. Пък разните журналисти, журналя, репортери и репортерки биха могли да попит и да се запитат – абе как така Бойко ги раздава тия пари – тайна фабрика за производство на фалшиви цигари ли си има, ако или пък ги взема от бюджета парите, ама ако е така те не са негови значи и няма какво толкова да се хвали, а освен това харчлъкът им е гласуван от Народното събрание, станал е закон и този закон не може да бъде престъпян, би бил противозаконно и е противозаконно Бойко да раздава пари, защото така му хрумнало и защото щедро благоволил бил да се смили над безотрадната участ на бачкатори, археолози, хора на нАуката и астрономи. Ама какво да се питат и кого а да разпитват репортери, репортерки и журналя – нали най-смелият въпрос и упрек, който може да се отправи към народния водач е – „ама вие май не се грижите достатъчно добре за здравето си, другарю Живков/ упрек на интелектуалец към бившия комунистическия вожд/ и „ Ама господин Борисов, вие не се пазите достатъчно от подмазвачи / упрек на оная отврат КъКъ, към сегашния вожд, бивш гавазин на бившия вожд. ... Бунтуват се зелените срещу нещо си, примерно срещу унищожаването на Витоша. Срещу закона, с който народните избраници /на книга народни, на вожда в действителност/ се готвят да съсипят горите. Този закон ще се гласува от депутатите все пак, обаче, нали. Така е на книга. В случая книгата носи заглавие „Конституция на република България”. Зелените, обаче не искат съдействието на народните избраници. Сакън, някой ще им яхне движението и ще го омърси с народното си избраничество. Зелените не искат по никакъв начин някоя партия да подкрепи исканията им. Сакън, ще излезе че исканията им са политически, сякаш биха могли да бъдат други, след като ще се обсъждат от политици в Народното събрание, което е политическо учреждение пар екселанс /хАсъл демек/. Но зелените знаят, или поне подсъзнават, че тук правилата са други. Че друг може да им свърши работа. Кой ли ? Той, разбира се. И Той, същият се спуска като от деус екс махина, или като Бойко от правителствен самолет с неудобни седалки /щото купени от тройната коалиция/ и с величествен ръкомах отменя лошия закон /жувейте бе, жувейте, и вие сте хора, макар да сте зелени/. Какво ти тук Народно събрание... ...
Какво ти тук Народно събрание, какви ти тук парламентарни групи. Всичко си се определя от вожда и от хората, които вождът посочи. Точно по тия първични разбирания се хлъзни и шефът на СДС Кабанякойси. Началникът на трите букви, тоест. Самият ми ти вожд и народен любимец е благоволил благосклонно да кандиса да подкрепи кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия, каква ти тук парламентарна група на СДС, какви ти правила, какво обсъждане, какво гласуване, какво такси, какви пет лева. / Е, за левовете може и да ги има. Ама няма да са пет, а десет-двайсет хиляди пъти по пет/ ... Не народът избира народните представители, избира ги вождът. / Маса, бяла покривка, марково уиски, пура, дълбокомислен израз „ тоя е готин, бива го, наш човек е, предлагам го на трето място в списъка „/ Избира ги вождът и ги предлага на народа за одобрение, а народът ги одобрява, защото обича своя вожд и му вярва, че след осемстотин дни ще оправи България /примерно/, ще въздаде справедливост, ще осъди политиците от тройната коалиция и ще увеличи пенсиите. Народното събрание не е работодател на вожда и учителя. Вождът и учителят е работодател на Народното събрание и народните представители. /”Ако ми се надувате и ми се правите на отворени, ще тръгна на извънредни избори и ще ви уволня всичките, така да знаете”/ Кой е отговорен, обаче. Кой е отговорен за онова, което се случва в държавата на вождовете и популистите. Като му дават власт искат ли му отговорност ? ...
Ами зависи за какво да е отговорен. Ако е за нещо, което народът, одобрява, то тогава отговорен е популистът. За откриването на магистрали и детски градини, за увеличението на пенсиите и заплатите, за успеха на футболните клубове, за успешните сделки /ако ги има/ и за осъдените престъпници е отговорен Бойко Борисов. За неосъдените престъпници е отговорна некадърната прокуратура и подкупната съдебна власт, за неуспеха на футболните клубове са виновни олигарсите- противници на Бойко /ако все още ги има /, за намалените пенсии и заплати е виновен Симеон Дянков, за неуспешните сделки /понеже ги има/ е виновен Трайчо Трайков и Тройната коалиция, за недостига на детски градини са виновни бившите управляващи / както и за всичко останало/, а за това, че магистралите ще трябва да се поправят няколко месеца след откриването им са виновни разни строителни фирми, свързани с Костов и бившите управляващи, макар Бойко да им е поръчал строежа. Така е то при популистките режими на страните от третия и четвъртия свят. ...
Знаете ли какво липсваше на доматения бунт, излязъл от бурканите на туршиеното ни битие. Не, не е това. Друго е. Нещо, което много би му подхождало. Нещо, което би го подкрепило, разпространило, въздигнало и възвеличило. Нещо, с което този бунт би се сподобил при някои условия – повече мощ, например. На доматените бунтове им липсваше един Бойко Борисов, който да излезе като деус екс махина или като премиер от самолет с неудобни седалки, щото купен от предишните управляващи, който да се присъедини към туршиените бунтовници и косматото им воинство за да хвърли и той домат срещу Народното събрание. Че защо да не хвърли. ...
Че защо да не хвърли и Бойко домат срещу Народното събрание. Той е изразявал презрението си към това събрание по много по-ярки, показателни и унизителни начини. Като не е присъствал при обсъждането на бюджета, например. Или на вотовете на недоверие. Казва за депутатите „ония там мързеливци”, качва се на самолета с „тигрите" и дим да го няма.
Като показва пълно пренебрежение, не само към чуждите, но и към своите собствени депутати. Които могат само да преглъщат това унижение. Ако въобще могат да го почувстват. Унижението, де. Ако въобще има място за подобни чувства /достойнство, например/ в туршиеното ни и нагъчкано с различни видове зеленчуци битие . А народът слуша бойковите подигравки, вика си „прав е” и му се кефи. …
Ами тъкмо защото са негови, затова ги мачка. Той ги е назначил, да ни знаят мястото. И дали е толкова странно и необичайно един вожд, или популист, или самодържец да използва простонародните пориви, за да държи своите хора в страх и подчинение ? Това не само, че не е нито странно, нито необичайно, това е правило. Спомня ли си някой за „ Главозамайването от успехите „ - прочутата реч на Сталин, след която, при всеобщото одобрение на широките простонародни маси, вождът унищожава тъкмо своите най-близки съратници. Защото се били увлекли, защото се провинили и направили малки грешки. Убили едно шест-седем милиона души /гладомора/. А той, Сталин, няма нищо общо с тая работа, той нищо не е знаел, той е добър, виновни са тия около него, лошите политици са виновни /нищо, че той заповядва окупацията на Украйна/. Ами прочутата Културна революция ? При всеобщата подкрепа на широките простонародни маси и всички видове подрастващи, които замерят лошите политици с домати, Мао унищожава най-близките си сподвижници и съратници. Щото се провалили с Големия скок напред. Китайският гладомор, довел до смъртта на 36 милиона души. Ма той, Мао, не е виновен за Големия скок напред, макар да го е измислил. Виновни са лошите политици. Включително неговите собствени. Затова Мао и до днес грее като тиква на плет от китайските пари. Пък и нали с „културната” си революция доказва, че е много по-готин, добър и човечен от своите бивши изпозастреляни и изпобесени съратници. Нали убива само 4 милиона души. Нищо работа в сравнение с ония 36 милиона, избити преди това. …
Е, Бойко Борисов не е Мао, макар да го харесва. /Абе хора, дали случайно Борисов простосърдечно обяви, че си харесва Мао като политик.../ Между диктатурата, тоталитаризма и популизма има все пак разлика. При популизма институциите си съществуват, макар и само като наименование, като украса, като емблема, като знак, като герб...И несъгласните не се пращат в лагери, само се отстраняват от обществения живот. Пък и Европа все пак следи какво става из околностите й. Какво се е изпонавъдило из скритните й дупки и гънки. Но пинизите и на диктаторите, и на популистите са едни и същи. Защото „матряла” им е еднакъв. Народите им, тоест, са еднакви. Имат си имат една и съща особеност. Която може да се определи с много думи – неопитност, неосведоменост, липса на гражданско общество и още много разни такива. А може също, за по-кратко, да означи и с една дума само. Глупост. Тъпи са. Тъпи са народите, които имат нужда от вождове. И те са тъпи, и вождовете им са тъпи /макар и не чак толкова/, та се разбират. ...
Ах, тези лоши политици и тези добри граждани, които се противопоставят на лошите политици. Колко удобно само. Хем си смел, хем си готин, щото се противопоставяш, хем нищо не ти коства, защото всички са съгласни с теб – и народът, и вождът, и управниците. Че и лошите политици – и те са съгласни с теб. Дори иначе умният и свестен тълкувател на обществените ни своеобразия Методи Андреев се направи на готин, като обвини за различните български злополуки не друг, не Бойко Борисов, например, а „лошите политици” Ама го направи в Бойко - Борисово-Емило-Петър-Стояновата телевизия. Съобрази се, човекът с родното ни туршиено битие. Сгуши се в буркана. ...
Дали си дават сметка всички ония посредствени полуобщественици, които се гневят на „лошите политици” въобще, че обслужват Борисов и популизма му ? Повечето не. Прекалено са посредствени, за да си дават сметка. Но една част от тях – най-хитрите и най-подлите– да. Разбират ги тия неща. И пускат приказките за лошите политици съзнателно и целенасочено. /” Уду-ши ги Бой-ко !” ...
Тези взаимовръзки не са от вчера и днес. Те са отпреди две хиляди и петдесет – две хиляди и шестдесет години. Може би не знаете, но в Римската империя никога не е имало императори и диктатори – това са почетни и временни длъжности. Имало е принцепси. Принцепсът е пръв между равни. Римската империя никога не е премахвала републиканските си учреждения. Имала си е и сенат, и консули, и съдии, и всякакви магистрати, и понтифекси. Просто принцепсът си е присвоявал всички длъжности, включително почетната титла император и навсякъде е пробутвал своите си хора. И върховен понтифекс е бил даже. Тошо, селският хитрец нямаше как да стане върховен понтифекс, Патриарх български демек. Защото комунистите му не вярваха в Бога. Чак след като Тошо падна от власт те повярваха и се юрнаха по черкви та да ги снимат по телевизорите колко са набожни. Ама Тошо се изхитри все пак да завербува върховния понтифекс за доносник на комунистическата си диктатура. Та нуждата да заеме тая длъжност просто отпадна. Сега, покрай изборите на Патриарх български, върховен понтифекс тоест, разни хора изпонапредложиха Бойко за патриарх. Може би все пак на шега. Ама дали всички са се шегували ?... ...
Не че Тошо или неговият гавазин Бойко Борисов следват примера на Цезар, Август, Тиберий, Калигула и Нерон, макар все пак да са чували за тях от историческите филми. Всичките тия императори, колкото и да са прочути, не са наследници на Винету. Ама то властовите похвати са прости и единосъщни. Толкова по-прости и по-единосъщни, колкото по - прост и единосъщ „мат,ряла”. Ако „матр,яла” иска хляб, зрелища, магистрали и Цеца Величкович, пред императора, пред вожда, пред царя, пред фюрера, пред генсека и пред популиста няма никакви пречки да завладее всички власти. Конституционен съд, Висш Съдебен Съвет, Висш Административен съд, Сметна палата, Национална Агенция по Приходите, Съдебна власт, изпълнителна власт, медии, всичко може да бъде негово. Щото не е като предишните, щото няма алтернатива, щото прави магистрали и защото мачка „лошите” А сега засега като приоритет, като първа задача, като цел с преимство е прокурорът да бъде негов човек. Човек на вожда. Да се получи като с бившия– Борис Велчев – „ти няма да ме разследваш, аз пък ще те набутам в Конституционния съд” – танто за кукуриго, куко за пипе, човек за човека е брат, приятел и авер. И като намести свой човек за прокурор, Бойко вече може да си отдъхне - за осем години няма да бъде разследван нито за досегашните си деяния – а има основания да започне разследване поне за четири такива деяния – нито за бъдещите си /някой да се съмнява, че ще има и бъдещи далавери?.../ А вече по към накрая, като обсеби и другите власти, може да пробута и свой хора за началник на Националната телевизия - вече се говори, че товя щял да бъде Емил Стоянов, герберовия евродепутат, или пък брат му. Що не. Най-много разни негодуващи бунтари да "фъргат" домати по парламента. Да са му живи и здрави на Бойко Борисов. ...
Все по-често тънката прослойка образовани, честни, смислени и мислещи хора в България казват : „ Добре де, това е така, и какво от това, какво правим ? /извечният „интелигентски” въпрос”/ Преброяване, сплотяване, обединение, решения – действие. Осъзнаване на необходимостта от сплотяване и обединение – това никак не е малко, това е най-трудната крачка. Омниум градуум дифицилимус ест примус, както са казали едни хора много преди Винету и малко след Конфуций. И то ще стане. Защото все по-силно се чувства нуждата от сплотяване, обединение и действия. Както рекъл шопа, вероятно много преди Конфуций, преди древните римляни и преди Винету : „ Оно кое си требе оно си сака” Иво Беров
Отпечатано първо в a href="http://www.ivremena.com/" target="_blank">www. ivremena.com
ТАТЯНА ДОНЧЕВА НАМАЧКА ИЗМИСЛЕНИТЕ „ВОДЕ...
Годишен хороскоп - ТЕЛЕЦ 2013
ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
Годишен хороскоп - ТЕЛЕЦ 2013
ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
Дано има кой да го прочете и осмисли...
цитирайДоста сили и страст хвърляш в публикациите си,които не вярвам да бъдат прочетени до край по една проста причина,за която пишеш в текста-а тя е,че защо да си затрудняват мисловният апарат,щом "Вожда"им казва,кратко и ясно-"Аз съм прост като Вас и затова гласувайте за мен".Виждаш ли колко е просто и лесно!Хем няма да си губят времето в четене,хем друг поема отговорността,за да не им се наруши спокойствието и туршиеното битие,което за тях е по-важно от всичко друго на света!?Имат ли значение думи,като свобода,демокрация,социална справедливост и някаква си там духовност,щом Винету им гарантира всичко това с едно просто изречение...Извън горните ми съждения Ти стискам ръката,за твоята упоритост и смелост да наричаш нещата с истинските им имена,които и за мен са важни!
цитирайТази статия трябва да стои поне седмица на първа и то по всички медии.
Но в България не всичко кое си требе, си сака...
Поздрави за статията!
Но каква ли полза и от поздрави...
цитирайНо в България не всичко кое си требе, си сака...
Поздрави за статията!
Но каква ли полза и от поздрави...
Анализът е достоверен и нещата са повече от ясни. Писано е, дъвкано е навсякъде из мрежата, може би и по БГ медиите, но и аз бих попитал както т.нар. интелектуалци "какво от това"? Ако няма концепция за противодействие, констатацията губи силата си. В България всички констатират, почти никой не предлага алтернативен подход и абсолютно никой не желае да поеме каквато и да било отговорност. Накрая всички ще се скрият... Затова този тип писания (точно както и на Ифандиев) имат само теоретична стойност, почти никаква практична такава. Като си казал А, трябва да кажеш Б...В...Г и т.н.
цитирайкой ли ще те чуе???
Все по-мрачно става!
цитирайВсе по-мрачно става!
НЕЗАБАВНИ НОВИ ИЗБОРИ!
цитирайНе е само анализ. Човекът го е казал направо ..."Преброяване, сплотяване, обединение, решения – действие"
Поздравления за статията!
цитирайПоздравления за статията!
Отколкото никаква революция.
Макар,че е почти едно и също.
Само 200-300 човека на площада означава,че...
Или хората са доволни от живота си и управлението.
Или пък са отчаяни и знаят,че всяка енергия е безполезнена.
цитирайМакар,че е почти едно и също.
Само 200-300 човека на площада означава,че...
Или хората са доволни от живота си и управлението.
Или пък са отчаяни и знаят,че всяка енергия е безполезнена.
Статията има една- единствена основна слабост: не обяснява кой (най-вероятно)
ще дойде на власт, като падне от власт Бойко Борисов.
цитирайще дойде на власт, като падне от власт Бойко Борисов.
Революциите се предизвикват от негодниците, които искат да използват всеобщото негодувание на слепите, необразовани и ограничени чалга генерации.
Босия естествено не е прогресивен революционер и затова залага на доматите.
Иво Беров на сарказъм.
Аз съм за мастиката!
И коктейл Молотов!
Наздраве!
цитирайБосия естествено не е прогресивен революционер и затова залага на доматите.
Иво Беров на сарказъм.
Аз съм за мастиката!
И коктейл Молотов!
Наздраве!
Вярно и силно.
И на теб ти се отвориха очите за Тиквата.
Дано те прочетат повече, и откликнат на твоя зов.
Време е да се мине от думи към дела и ... личен пример.
Брависимо и поздрави за статията...
цитирайИ на теб ти се отвориха очите за Тиквата.
Дано те прочетат повече, и откликнат на твоя зов.
Време е да се мине от думи към дела и ... личен пример.
Брависимо и поздрави за статията...
Търсене
За този блог
Гласове: 15102
Блогрол
1. с благодарност
2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.
2. Няма такова нещо
3. Любопитни мнения за писанията ми във форума на "Атака"
4. Новиат блог на the hobbit, умният и смислен човек - рядкост
5. италианско списание пише за дневника ми. Знам, че е детинско, но се гордея
6. А тук един човек /изглежда македонец/ е оценила писанията ми за Сталин и Шостакович. Знам, че е детинско, но се радвам
7. Как да напишем успешен постинг, който да влезе в "избрано" и да бъде четен от много хора
8. Ново, истинско, искрено.