И така, да вземем броя на един едномандатен избирателен район при парламентарни избори в България (какъвто едномандатен район не съществува, защото изборите в България са пропорционални, при това с 4%ова бариера). Това са 25 000 човека електорат които имали били правото според закона да се кандидатират за едно депутатско място. Ще приема обаче, че не всичките тези граждани, които имали били правото да бъдат избирани са се кандидатирали за едното депутатско място, а само 1 % от тях. Това са 250 човека. Ако тези 250 човека по време на предизборната кампания говорят на електората (фактически на всеки един гражданин от електората) само по половин час, при това без да дебатират с останалите кандидати за народни представители, това прави 125 часа говорене. Ако приемем, че в денонощието е възможно всеки гражданин да слуша политическия дебат по 5 часа в денонощие, това прави 25 дни по 5 часа. Повтарям – това е без дебатите между отделните кандидати. А ако прибавим и евентуалните въпроси от гражданите към кандидатите, и става напълно ясно, че едни 250 човека, които са само 1 % от всичките граждани е невъзможно да изложат пред електората своята управленска визия.